№ 3183
гр. С., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110137666 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл.
49 ЗЗД от „Д.-О.З.“ ЕАД срещу С.О..
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че
причина за настъпване на ПТП е попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът – С.О., която в
качеството на собственик на общинските пътища, е длъжна да вземе необходимите
мерки за ремонт и поддръжка на пътното платно. Счита, че с плащане на
застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за
платеното застрахователно обезщетение. Поддържа, че ответникът е бил поканен, но
не е платил доброволно. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 430,79 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП,
настъпило на 23.03.2020 г. в гр. С. на бул. „Ц. Л.“ на изхода на борса С., с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г.
(дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.
131 ГПК, в който оспорва механизма на процесното ПТП и наличието на причинно –
следствена връзка между него и причинените щети на процесния лек автомобил. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения
автомобил. Сочи, че поддържането на процесния участък от пътната мрежа е
възложено на дружеството „Х.“ АД. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е поискал привличането на
трето лице помагач – „Х.“ АД. В депозираното писмено становище конституираното
трето лице помагач оспорва механизма на процесното ПТП, наличието на причинно-
1
следствена връзка между него и причинените на процесния лек автомобил щети и
прави възражение за съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. Счита,
че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на стопанин на пътя,
на който е реализирано процесното ПТП, причинило увреждане на имуществото на
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Съгласно разпоредбата
на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената
правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено
лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на
работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на регресния иск, а
с това и допустимостта на иска. Основателността на иска за реализирането му се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден
договор за имуществено застраховане Каско между ищеца и увреденото лице в сила
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето за което отговаря
ответникът, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от
ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в
полза на увреденото лице и установяване на действителният размер на вредите,
настъпили в причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е
положило дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си за
противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и
ненуждаещи се от доказване са отелени следните обстоятелства: наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на
увредения автомобил; изплащане от страна на ищцовото дружество в полза на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение по застраховка
Каско в размера, посочен в исковата молба – 315,79 лв., както и възнаграждение за
услугата „Пътна помощ“ в размер на 100 лв.
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
Каско между ищеца и собственика на процесното МПС се установява и от
представената по делото застрахователна полица от 19.03.2020 г. със срок на покритие
21.03.2020 г. – 20.03.2021 г. Застрахователният договор е формален, като писмената
форма е предвидена в разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, като условие за неговата
действителност /застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг писмен акт/. Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ
„Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора“.
В случая, процесната застрахователна полица по застраховка „Каско“ /л. 8 от делото/ е
подписана от застрахователя и от застрахования, поради което изискуемата писмена
форма е спазена. Ето защо, съдът приема, че към датата на процесното ПТП ищецът е
имал качеството застраховател по застраховка „Каско“, с предмет – лек автомобил
„Фолксваген“, модел „СС“ с рег. № СА **** ХМ, сключена при основна клауза –
Пълно каско.
Договорът е сключен при условията на клауза „пълно каско“, съгласно Общи
2
условия на „Д. - О.З.“ АД за застраховка „Каско +“ в сила от 05.11.2018 г. Съгласно
раздел II., т. 2.1.3 от приложимите общи условия ищецът се е задължил да покрие
вредите от ПТП. Именно разходи във връзка с такова събитие се твърди да са
изплатени от ищеца. Уреждането на гуми представлява покрит риск, доколкото
съгласно раздел II, точка 2.3 от приложимите общи условия обезщетението при клауза
„пълно каско“ включва всички вреди, които могат да бъдат причинени от
застрахователни събития по точки 2.1 и 2.2 и да доведат до пълна загуба или частична
щета на застрахования лек автомобил. Ето защо конкретната щета представлява покрит
риск.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства,
изслушано е заключение на съдебно-автотехническа експертиза и свидетелски
показания. Констатациите в протокол за ПТП от датата на събитието 23.03.2020 г.
съответстват на описаната фактическа обстановка в представените по делото
декларация на водача, съгласно която на пътното платно, по което се е движел водачът
е имало несигнализирана и необезопасена дупка. Доказателствената стойност на тези
писмени доказателства не може да бъде игнорирана, доколкото възпроизвеждат
изявления на трето за спора лице, като същите не са съставени с оглед настоящия
процес.
Освен това същите се подкрепят от събраните в настоящото производство
гласни доказателства на свидетеля В. Б., водачът на увредения автомобил, който
заявява, че излязъл от борса „С.“. На пътното платно имало дупки и той се опитал да ги
заобиколи, не успял да избегне всички и влезнал в една от тях, като спукал две гуми.
Свидетелят посочва, че не е видял да има знак, че пътният участък, по който се движи е
в ремонт.
На база писмените доказателства, констатациите в които са възпроизведени от
свидетеля, е изготвено заключението на САТЕ, неоспорено от ответника, което съдът
кредитира като компетентно и пълно. Според вещото лице всички описани в описа на
ищеца вреди са в пряка причинно-следствена връзка с описания в документите по
делото механизъм на събитието. Стойността необходима за възстановяване на
автомобила възлиза на сумата от 431,09 лв., определена на база средни пазарни цени.
При настъпване на процесното ПТП са били увредени две гуми на автомобила, поради
което придвижването му на собствен ход не е било безопасно и е следвало да се
репатрира до сервиз за смяна на гумите. Средната пазарна цена на услугата „Пътна
помощ“ на територията на гр. С. е 60 лв.
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
плащане. Ето защо, регресното вземане за платеното застрахователно обезщетение
възлиза на сумата от 315,79 лв.
Относно размера на регресното вземане за заплатената услуга „пътна помощ“,
съдът намира, че същото следва да бъде определено в посочената в заключението на
вещото лице стойност от 60 лв., тъй като същата е определена въз основа на средни
пазарни цени, при съобразяване на цените на всички икономически субекти за тази
услуга.
На ищеца следва да бъдат определени и ликвидационни разноски в размер на 15
лв.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък попада на територията на
гр. С., като мястото на настъпване на произшествието се установи от свидетелските
3
показания, то същият е част от общинската пътна мрежа, което обосновава
материалноправната легитимация на ответника. Съгласно чл. 31 ЗП ответникът, С.О., е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително до
извършването на ремонтните дейности, да означи съответната дупка с необходимите
пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13
ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13
ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай, именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на
дупката до премахването й, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП
и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди. Това обуславя ангажиране на отговорността
за причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.
По възражението за съпричиняване:
При установяване доказването на фактическия състав, което обуславя
основателност на претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното от
ответника възражение за съпричиняване, доказателствената тежест за установяване на
което е разпределена на него. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод за
наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по делото
противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за
собственото си увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му, без да е
необходимо да е действал виновно. Следователно необходима е причинно-следствена
връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не
може да е хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е
разяснено, че поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква идентичност между поетия и реализирания риск. Степента на съпричиняване
се преценява конкретно във всеки случай, но никога не може да доведе до отказ от
обезвреда.
Ответникът не е ангажирал доказателства за установяване твърдението си, че
поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка
съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Нещо повече, наличието на дупка на пътното платно,
както е в случая, не представлява предвидимо за водача на МПС препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с което той да е длъжен да съобразява поведението си,
включително да избира скоростта си на движение или да спре. Ето защо съдът приема,
че ПТП е настъпило единствено поради наличието на необезопасена дупка.
Поради това искът на Д.-О.З.“ ЕАД срещу С.О. следва да бъде уважен частично
за сумата от 390,79 лв., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното
изплащане, като за разликата над сумата от 390,79 лв. до пълния предявен размер от
430,79 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
4
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на
разноски се поражда в полза на двете страни – съразмерно на уважената, респ.
отхвърлена част от иска.
Ищецът претендира разноски, като е извършил такива в размер на 518 лв. (50 лв.
държавна такса, 300 лв. депозит по САТЕ и 168 лв. адвокатско възнаграждение,).
Следователно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 469,90 лв., представляваща разноски съразмерно на
уважената част от иска.
Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащане на правната помощ на стойност 100 лв. Следователно на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 9,29 лв.,
представляваща разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., Булстат: *********, с адрес: гр. С., ул. „Мисковска“ № 33 да
заплати на „Д.-О.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „В.“ № 89Б на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 390,79
лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“
обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 23.03.2020 г. в гр. С. на
бул. „Ц. Л.“, на изхода на борса „С.“, ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 390,79
лв. до пълния предявен размер от 430,79 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.О., Булстат: *********, с адрес: гр.
С., ул. „М.“ № 33 да заплати на Д.-О.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „В.“ № 89Б сумата от 469,90 лв., представляваща разноски
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.-О.З.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“ № 89Б да заплати на С.О., Булстат:
*********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33 сумата от 9,29 лв., представляваща разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника –
„Х.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6