№ 1387
гр. Велико Търново, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110102710 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. Д. СТ. срещу „Д. Ел.” ООД за осъждането на
ответника за сумата от 13 176.00 лева – сбор от неизплатени трудови възнаграждения за
периода м. ноември 2020 г. до м. април 2021 г. включително, както и за сумата от 2 196.40
лева – обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което ищецът е
останал без работа, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, заемайки длъжността
„заместник ръководител звено Полски Тръмбеш” при месечно възнаграждение от 2 196.40
лева. Заявява, че правоотношението е прекратено, считано от 1.5.2021 г., на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 КТ, като след прекратяването му работодателят не е изплатил полагащите му
се възнаграждения за периода от м. ноември 2020 г. до м. април 2021 г. включително, както
и обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 КТ в размер на едно брутно възнаграждение.
Ответникът оспорва исковете, заявявайки че представените фишове не съдържат подпис
на работодателя или на упълномощен негов представител.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове и
моли съдът да ги уважи, като прави изменение на техните размери чрез намаляването им до сумата от 1 021.63
лева – нетно трудово възнаграждение за м. ноември 2020 г., до сумата от 1 722.06 лева – нетно трудово
възнаграждение за м. декември 2020 г., до сумата от 1 722.06 лева – нетно трудово възнаграждение за м. януари
2021 г., до сумата от 1 722.06 лева – нетно трудово възнаграждение за м. февруари 2021 г., до сумата от 1 722.06
лева – нетно трудово възнаграждение за м. март 2021 г., до сумата от 1 722.06 лева – нетно трудово
възнаграждение за м. април 2021 г. и до сумата от 1 821.92 лева – обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Предявява
инцидентен установителен иск по повод съществуването на Заповед № 937/20.2.2021 г. на управителя
на „Д. Ел.“ ООД.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в проведеното открито заседание и не заема
1
допълнително становище.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ – по
отношение на претенцията за заплащане на трудово възнаграждение и по чл. 222, ал. 1 КТ –
по отношение на претенцията за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа.
За основателността на иска по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ е необходимо да се установи, че в процесния
период страните са били обвързани от трудово правоотношение и възмездяване на положения от ищеца труд не е
извършено, респ. че не е извършено в цялост, без да са налице основания за това, а по иска по чл. 222, ал. 1
КТ е необходимо да се установи, че ищецът е останал без работа вследствие прекратяване на
трудовия договор за период от един месец.
От представените писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че страните са били в
трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор № 3/1.1.2011 г., последно изменен с
допълнително споразумение № 8/1.4.2019 г., като ищецът е изпълнявал в ответното дружество длъжността
„заместник ръководител, звено Полски Тръмбеш”. Видно е от въпросното допълнително споразумение, че
уговореното основно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 1 900.00 лева, а допълнителното му
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е било в размер на 15.60 %. Установява се също, че
трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 1.5.2021 г.
Съгласно заключението по допуснатата счетоводна експертиза, за периода от м. ноември 2020 г. до м. април
2021 г. включително от страна на ответника са начислени трудови възнаграждения в общ брутен размер от
11 095.46 лева, като при извършената проверка вещото лице е установило, че за този период на ищеца е
преведена сумата от 700.00 лева, представляваща аванс за м. ноември 2020 г. Вещото лице е установило също, че
считано от 1.3.2021 г. основната заплата на ищеца е намалена на 950.00 лева, доколкото от страна на работодателя
е издадена Заповед № 937/20.2.2021 г., съгласно която на основание чл. 138а, ал. 2 КТ, във връзка с намаление
обема на работа, считано от 1.3.2021 г. и за срок до 30.4.2021г. е установено непълно работно време с
продължителност от 4 часа за всички работници и служители. Съобразявайки въпросната заповед, вещото лице е
заключило, че след приспадане на направените удръжки за лични осигурителни вноски, данък върху дохода и
изплатения аванс за м. ноември 2020 г. дължимата нетна сума към ищеца възлиза на 7 909.50 лева. Дадено е и
алтернативно заключение – в случай, че съдът не признае намалението на основната работна заплата, според
което дължимото брутно трудово възнаграждение за процесния период възлиза на 13 314.66 лева, като след
приспадане на направените удръжки за лични осигурителни вноски, данък върху дохода и изплатения аванс за м.
ноември 2020 г. дължимата нетна сума към ищеца възлиза на 9 631.94 лева. Заключено е, че обезщетението,
дължимо на ищеца по чл. 222, ал. 1 КТ, при съобразяване със Заповед № 937/20.2.2021 г. е в брутен размер от
1 109.60 лева и в нетен размер от 910.96 лева, а в случай, че намалението на основната работна заплата не се
признае – в брутен размер от 2 219.20 лева и в нетен размер от 1 821.92 лева.
По иска за трудово възнаграждение:
По силата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като
насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, върху ответника лежеше задължението да
докаже изплащането на претендираното трудово възнаграждение за процесния период. Такова доказване по
делото не бе проведено, като от заключението по допуснатата счетоводна експертиза се установява, че на ищеца е
преведена единствено сумата от 700.00 лева, представляваща аванс за м. ноември 2020 г. Ето защо предявеният
иск за заплащане на трудово възнаграждение се явява доказан по основание.
По отношение размера на дължимото възнаграждението съдът съобразява заключението по допуснатата
2
счетоводна експертиза, според което за периода м. ноември 2020 г. – м. април 2021 г. включително, дължимото
нетно трудово възнаграждение на ищеца след приспадане на аванса за м. ноември 2020 г. възлиза на 9 631.94
лева, като за м. ноември същото е в размер на 1 021.63 лева, а за м. декември 2020 г., м. януари, м. февруари, м.
март и м. април 2021 г. е в размер от по 1 722.06 лева.
Предвид на горното, исковете за трудово възнаграждение се явяват основателни в техните пълни размери,
като сборната главница следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
При определяне размера на дължимото трудово възнаграждение съдът не следва да съобразява цитираната в
заключението по счетоводната експертиза заповед, съгласно която на основание чл. 138а, ал. 2 КТ, във връзка с
намаление обема на работа, считано от 1.3.2021 г. и за срок до 30.4.2021 г. е установено непълно работно време с
продължителност от 4 часа за всички работници и служители. Това е така, доколкото нито с отговора на исковата
молба, нито в едноседмичния срок за заемане на становище по доклада на съда ответникът е навел твърдение за
наличието на подобно обстоятелство – че считано от 1.3.2021 г. и за срок до 30.4.2021 г. е установено непълно
работно време с продължителност от 4 часа за всички работници и служители в предприятието му. Т.е. няма
надлежни твърдения, въз основа на които съдът да съобразява наличието и евентуалното действие на въпросната
заповед. От друга страна, ответникът, така или иначе, не ангажира и доказателства, че като работодател надлежно
е упражнил правото си да установи непълно работно време, а оттук и че е отпаднало задължението му за
заплащане на пълния размер на уговореното трудово възнаграждение за м. март и м. април 2021 г. В този ред на
мисли, освен наличието на подобна заповед, работодателят следваше да установи, че ищецът реално е полагал
труд на 4-часов работен ден през м. март и м. април 2021 г. Доказателства в тази насока обаче не са ангажирани.
Напротив, от показанията на ангажирания от ищеца свидетел се установява, че през м. март и м. април 2021 г.
работниците в предприятието, включително ищецът, са работили по 8 часа на ден. Следва да се отбележи също,
че по делото не е представена въпросната заповед, а в заключението по счетоводната експертиза е посочено, че
същата е издадена на основание чл. 138а, ал. 2 КТ, във връзка с намаление обема на работа, т.е. не става ясно дали
същата в крайна сметка е издадена именно на основание чл. 138а, ал. 2 КТ, тъй като ал. 2 не урежда хипотеза,
свързана с намаляване обема на работа, а касае случай на обявено извънредно положение или извънредна
епидемична обстановка.
По иска за обезщетение:
По силата на чл. 222, т. 1 КТ, при уволнение поради намаляване обема на работа работникът или служителят
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.
Както вече беше посочено, по делото е установено, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа, като от представените
преписи от трудовата книжка на ищеца и от регистрационна карта от Агенция по заетостта
се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е работил
повече от един месец.
Обстоятелството, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за м.
април 2021 г. възлиза на 2 219.20 лева, а обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ възлиза на
1 821.92 лева се установява от заключението по счетоводната експертиза.
Предвид на горното са налице предпоставките за уважаване на иска в неговата цялост, като главницата
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
По инцидентния установителен иск:
Предмет на иска е съществуването и основанието за издаване на Заповед № 937/20.2.2021 г., издадена от
работодателя, с която на основание чл. 138а, ал. 2 КТ, във връзка с намаление обема на работа, считано от
1.3.2021 г. и за срок до 30.4.2021г. е установено непълно работно време с продължителност от 4 часа за всички
3
работници и служители.
Съгласно чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на други
факти с правно значение (освен за установяване истинността или неистинността на документ) се допуска само в
случаите, предвидени в закон. В случая няма изрична законова разпоредба, която да допуска предявяване на иск
за установяване съществуването и основанието за издаване на процесната заповед. Т.е. искът за признаване за
установено, че въпросната заповед съществува и че е налице основание за издаването й е за факт с правно
значение, непредвиден в закона и се явява недопустим с оглед нормата на чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК. Тук
следва да се има в предвид, че фактите с правно значение, за които законът не е предвидил възможност за
установяване със самостоятелен иск, се доказват в производството, за което са от значение, но само в мотивите на
съдебни акт.
Предвид на горното, съдът намира, че неправилно е приел за съвместено разглеждане предявения
инцидентен установителен иск, което налага прекратяване на производството по същия с настоящото решение.
На основание т. 7а от ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решението, което в тази си част
има характер на определение, не подлежи на обжалване.
По разноските:
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и направеното искане по чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1000.00 лева за направените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът не дължи държавна такса за делото, поради което и на основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Велико Търново държавна такса в размер на 458.16 лева, както и разноски за вещото лице по допуснатата
счетоводна експертиза в размер на 250.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. Ел.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Магнаурска
школа” № 15, ет. 2, представлявано от Максим Заяков, да заплати на Б. Д. СТ., ЕГН ********** сумата от
9 631.93 (девет хиляди шестстотин тридесет и един лева и деветдесет и три ст.) лева, представляваща сбор от
неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. ноември 2020 г. до м. април 2021 г. включително, сумата от
1 821.92 (хиляда осемстотин двадесет и един лева и деветдесет и две ст.) лева, представляваща обезщетение по
чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба –
17.9.2021 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1 000.00 (хиляда) лева, представляваща
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която исковете за трудово
възнаграждение и за обезщетение за оставане без работа са уважени.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Б. Д. СТ., ЕГН ********** инцидентен установителен
иск.
ОСЪЖДА „Д. Ел.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Магнаурска
школа” № 15, ет. 2, представлявано от Максим Заяков, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – гр. Велико Търново сумата от 458.16 (четиристотин петдесет и осем лева и шестнадесет
ст.) лева, представляваща държавна такса за производството, както и сумата от 250.00 (двеста и петдесет) лева,
представляваща разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано
4
от 10.12.2021 г. В частта, касаеща прекратяване на производството по инцидентния установителен иск,
решението има характер на определение, което не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5