Решение по дело №16464/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265378
Дата: 12 август 2021 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20191100116464
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.08.2021 г.

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

              СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

при участието на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 16 464/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени при условията на субективно и обективно съединение на искове с правно основание чл. 108 от ЗС, ведно с приети за съвместно разглеждане насрещни искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗС.

В исковата молба на К.Л.С. и Р.А. С. се твърди, че същите са собственици в режим на СИО на основание договор за покупко-продажба от 04.12.2009 г., на ап. 61, находящ се на първия етаж над партера в сградата на бул. „************с идентификатор 68134.306.356.1.61, съгласно КККР, одобрени със заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на ИД на АГКК, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, клозет и други сервизни помещения, със застроена площ от 90,12 кв.м., заедно с мазе 71, заедно с принадлежащите му 0,693/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, представляваща парцел първи от кв. 278, местност „Разсадника-Коньовица-Три кладенци“ по описа на гр. София, както и на гараж 11, с идентификатор 68134.306.356.1.167,  съгласно КККР, одобрени със заповед РД-18-32/01.04.2016 г., находящ се в гр. София, в приземието на сградата на бул. „************, със застроена площ от 26, 09 кв.м., заедно с принадлежащите му 0,206/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя,  представляваща парцел първи от кв. 278, местност „Разсадника –Коньовица-Три кладенци“.

Твърди се, че приживе техният праводател Б.В.Н.  живеел на семейни начала с ответницата. Същият починал на 14.04.2019 г. като след тази дата ответницата продължила да обитава гореописаните недвижими имоти без правно основание. Изложени са твърдения, че ищците канели същата да се изнесе и освободи имотите им, което тя не сторила. При тези фактически твърдения е обоснован правен интерес от исковете и искат от съда да признае за установено, че са собственици на имотите и осъди ответницата да им предаде владението. Претендират се сторените съдебни разноски.

Ответницата М.М.Н., редовно уведомена, оспорва заявените искове в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който са развити съображения за тяхната неоснователност.

Приети за съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство са и насрещни искове за установяване право на собственост върху ½ идеална част от описаните недвижими имоти от страна на М.М.Н. на основание давностно владение. В насрещната искова молба се твърди, че ищцата по нея живеела във фактическо съпружеско съжителство повече от 20 години с Б.В.Н. като двата процесни имота били общо семейно жилище по смисъла на СК. Наведени са твърдения, че описаният гараж е бил преустроен, без надлежни строителни книжа, като двата имота апартамент и гараж били с изградена функционална връзка помежду си. Твърди се, че имотът повече от 20 години е ползван от нея и фактическия й съжител, като в едната част от същия, те живеели, а другата отдавали под наем. Твърди се, че фактическият й съжител никога не й е съобщавал, че се е разпоредил с имотите, в които те живеели като собственици. Твърди се, че ответниците никога не са проявявали собственически претенции по отношение на тях респ. никога не са установявали владение върху тях. Твърди се, че ответникът С. е посещавал имота „на гости“ на родственика си като в същото време ищцата владяла и стопанисвала имотите като собствени респ. отдавала част от тях под наем в лично качество, правила ремонти и подобрения в тях. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес и от съда се иска да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик  на ½ идеална част от описаните по-горе имоти на основание изтекла придобивна давност, считано от 07.08.2000 г. Претендират се разноски.

Ответниците К.Л.С. и Р.А. С. оспорват исковете в писмен отговор, заявен в срока по чл. 131 от ГПК, в който са релевирани подробни съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен нотариален акт № 123, дело 295/09 г. на нотариус 438 – З.Т., с район на действие – СРС, от който се установява, че на 04.12.2009 г. Б.В.Н. е продал на К.Л.С., недвижим имот, представляващ ап. 61, находящ се на първия етаж над партера в сградата на бул. „************състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, клозет и други сервизни помещения, със застроена площ от 90,12 кв.м., заедно с мазе 71, заедно с принадлежащите му 0,693/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, представляваща парцел първи от кв. 278, местност „Разсадника-Коньовица-Три кладенци“ по описа на гр. София за сумата от 40 000 лв. Уговорено е в нотариалния акт, че предаването на владението ще се извърши в деня на нотариалното оформяне на договора т.е. 04.12.2009 г.

По делото е представен нотариален акт № 124, дело 296/09 г. на нотариус 438 – З.Т., с район на действие – СРС, от който се установява, че на 04.12.2009 г. Б.В.Н. е продал на К.Л.С., недвижим имот, представляващ гараж 11, находящ се в гр. София, в приземието на сградата на бул. „************, със застроена площ от 26, 09 кв.м., заедно с принадлежащите му 0,206/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя,  представляваща парцел първи от кв. 278, местност „Разсадника –Коньовица-Три кладенци“ за сумата от 10 000 лв. като продавачът си е запазил правото на ползване върху имота докато е жив.

Представено е удостоверение за граждански брак на ОНС – Сердика от 03.09.1988 г., от което се установява, че на същата дата К.Л.С. и Р.А. П. са сключили граждански брак.

Представен по делото е препис – извлечение от акт за смърт на СО – район „Възраждане“, издаден въз основа на акт за смърт 0178/15.04.2019 г., от който се установява, че Б.В.Н. е починал на 14.04.2019 г.

 По делото е представен договор за наем на недвижим имот от 08.09.2015 г. сключен между М.М.Н. и Я.Б.Б.с предмет, процесния апартамент 61.

По делото е представено удостоверение за постоянен адрес от М.М.Н., съгласно което същата е посочила постоянен и настоящ адрес, считано от 28.07.2000 г. – гр. София, бул. „*********ап. 61.

Представена по делото е застрахователна полица „застраховка за дома“ от 27.05.2015 г., сключена от К.Л.С. по отношение на апартамент.

Представени са две писма от ЗАД “Б.В.И.Г.“ , адресирано до К.С. по повод застрахователна претенция.

Представено е споразумение от 13.02.2015 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и К.Л.С. по повод незаплатена топлинна енергия в периода 01.12.2009 г. – 31.03.2013 г. за имот – ап. 61, находящ се в гр. София, бул. „************.

В съдебно заседание от 14.06.2021 г. са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б.Л.Х., брат на ищеца С. по първоначалния иск, иА.Й.Б..

При така ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

За успешното провеждане на иск по чл. 108 от ЗС следва да бъде установено наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; тя да се намира във владение на ответника, и последният да я държи без правно основание т.е. същият съдържа в предметния си обхват и установителен иск за собственост.

Установителният иск за собственост предполага даване на разрешение по един спор, при който всяка от страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на това кой е неговият собственик. Ищците по първоначалните искове в настоящото производство твърдят, че са собственици на основание разпоредителни сделки. Представените по делото два нотариални акта обективират сключени договори за покупко-продажба с предмет процесните по делото имоти. Тези договори са разпоредителни по своя характер и покриват изискването на чл. 77 от ЗС за годно придобивно основание. Същите са сключени в изискуемата от чл. 18 от ЗЗД нотариална форма, поради което са и действителни. Не са навеждани твърдения или възражения от страните по спора досежно порок при сключването им, попадащ в хипотезите на чл. 26 – 31 от ЗЗД респ. няма възражения, касаещи правото на собственост на праводателя на ищците. Поради което настоящият съдебен състав приема, че същите са породили целения от страните по тях вещно-транслативен ефект, поради което легитимират и двамата ищци по първоначалните искове като собственици на същите доколкото към датата на разпоредителната сделка същите са били в брачно правоотношение.

При проведено насрещно доказване включително чрез заявяване на насрещен иск, ответницата по първоначалните искове е заявила възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на ½ идеална част от процесните имоти, обоснована с обстоятелството, че е била фактически съжител на съпружески начала на праводателя на ищците като е осъществяла фактическа власт върху имотите, считано от 07.08.2000 г.

Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост или друго вещно право посредством фактическото упражняване на съдържанието на това право през период от време, определен в закона. Съгласно нормата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, предвид заявеното от ответницата по първоначалните искове и ищец по насрещния, основание за осъществяване на фактическа власт. От друга страна необходимо е и фактическата власт в този срок да се упражнява непрекъснато т.е. владението да не е изгубено или отнето в рамките на 6 месечен срок, с оглед нормата на чл. 81 от ЗС, явно и несмущавано, както и намерение у владелеца за своене на вещта. Установената фактическа власт върху имотите с оглед заявените твърдения се основава на фактическо съпружеско съжителство с праводателя на ищците по първоначалните искове, което предполага траен съюз между двамата съжители и представлява относително стабилно фактическо състояние. Поради което, установената фактическа власт на фактически съжител върху имот, еднолична собственост на другия съжител се основава на облигационни и лични отношения, което предполага държане на имота от съжителя – несобственик, а не владение по смисъла на чл. 68 от ЗС. При това положение завладяването на имота от последния /своенето по смисъла на горецитирана разпоредба/ е предпоставено от т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/. Такова преобръщане на владението в рамките на настоящото производство и при ангажираните от страните доказателства настоящият съдебен състав не може да обоснове. Ответницата по първоначалните искове /ищца по насрещния такъв/ е посочила, че е отдавала под наем единия имот /апартамента/, правила съвместно с фактическия си съжител /праводателя на ищците по първоначалните искове/  подобрения по тях, извършвала ремонти. Отдаването под наем на чужд недвижим имот само по себе си не сочи намерение за своене на вещта доколкото нормата на чл. 228 от ЗЗД не изисква наемодателят да е собственик на отдаваната под наем вещ. Нещо повече, съгласно показанията на свидетеляБ., в съдебно заседание от 14.06.2021 г. отдаването под наем на имота е било с оглед незадоволителното здравословно състояние и ниските доходи на фактическия съжител на ответницата /собственик на имота/ - „ще пускат квартиранти, за да може да си подпомага пенсията човека, беше много болен“, а не обективира субективно отношение на своене от страна на ответницата по първоначалните искове. Твърденията за направени подобрения и ремонт не са ориентирани по време на тяхното извършване, а разпитаните по делото свидетели дават противоречиви сведения за същите. Свидетелят Х. твърди, че ремонт и функционално преустройство на гаража е извършван самостоятелно от праводателя на ищците /фактически съжител на ответницата/ още през 80-те години на миналия век /“от началото той направи тясна стълбичка от гаража в едната спалня, 80-те години някъде се нанесе там“/. СвидетеляБ. твърди, че ремонтът е бил съвместно извършван от двамата фактически съжители. Дори да се приеме за установено съвместното извършване на преустройството на двата имота от страна и на двамата фактически съжители, това обстоятелство отново не обективира намерение за своене на вещта, демонстрирано пред собственика на вещта с оглед показанията на свидетеляБ., че същият е предприет за подобряване жизнената среда на съжителя-собственик на имота /“да живее Б. долу, защото му беше трудно да се качва по етажите“/. Данни за обективиране на намерение за своене пред ищците по първоначалните искове след датата на разпоредителните сделки, легитимиращи ги като собственици на имотите по делото изобщо не са ангажирани. При тези ангажирани от страните доказателства, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод, че ищцата по насрещния иск е придобила правото на собственост върху сочената идеална част от имотите на основанието, на което се позовава – давностно владение. Други противопоставими на ищците права, ответницата не е заявила, а такива не се установяват и при ангажираните от страните доказателства.

Страните не спорят, че ответницата по първоначалните искове /ищец по насрещния/ е във владение на имотите. Горното се установява и от ангажираните свидетели респ. изричното волеизявление на ответницата в този смисъл в писмения й отговор.

При тези ангажирани от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира заявените искове по чл. 108 от ЗС за доказани, поради което същите следва да бъдат уважени респ. насрещния иск подлежи на отхвърляне с оглед неустановяване на предпоставките на фактическия му състав, при доказателствена тежест на ищцата по него.

При този изход на спора на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищците по първоначалните искове се следват разноски в размер на 983, 93 лв. – заплатена ДТ. По насрещния иск разноски не се следват с оглед липсата на данни за сторени такива от страна на ответниците по него.

 

Водим от горното СГС, I-19 състав

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове на К.Л.С., ЕГН ********** и Р.А. С.,  ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. С.Й. срещу  М.М.Н., ЕГН **********,*** – адв. Л.Д., че К.Л.С. и Р.А. С. са собственици на апартамент 61, находящ се на първия етаж над партера в сградата на бул. „************с идентификатор 68134.306.356.1.61, съгласно КККР, одобрени със заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на ИД на АГКК, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, клозет и други сервизни помещения, със застроена площ от 90,12 кв.м., заедно с мазе 71, заедно с принадлежащите му 0,693/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, представляваща парцел първи от кв. 278, местност „Разсадника-Коньовица-Три кладенци“ по описа на гр. София, както и на гараж 11, с идентификатор 68134.306.356.1.167,  съгласно КККР, одобрени със заповед РД-18-32/01.04.2016 г., находящ се в гр. София, в приземието на сградата на бул. „************, със застроена площ от 26, 09 кв.м., заедно с принадлежащите му 0,206/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя,  представляваща парцел първи от кв. 278, местност „Разсадника –Коньовица-Три кладенци“ и ОСЪЖДА М.М.Н., ЕГН **********,*** – адв. Л.Д. да предаде на К.Л.С., ЕГН ********** и Р.А. С.,  ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. С.Й. на основание чл. 108 от ЗС владението върху същите.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове на М.М.Н., ЕГН **********,*** – адв. Л.Д. срещу К.Л.С., ЕГН ********** и Р.А. С.,  ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. С.Й. с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че е собственик на по ½ идеална част от апартамент 61, находящ се на първия етаж над партера в сградата на бул. „************с идентификатор 68134.306.356.1.61, съгласно КККР, одобрени със заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на ИД на АГКК, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, клозет и други сервизни помещения, със застроена площ от 90,12 кв.м., заедно с мазе 71, заедно с принадлежащите му 0,693/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, представляваща парцел първи от кв. 278, местност „Разсадника-Коньовица-Три кладенци“ по описа на гр. София, както и от гараж 11, с идентификатор 68134.306.356.1.167,  съгласно КККР, одобрени със заповед РД-18-32/01.04.2016 г., находящ се в гр. София, в приземието на сградата на бул. „************, със застроена площ от 26, 09 кв.м., заедно с принадлежащите му 0,206/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя,  представляваща парцел първи от кв. 278, местност „Разсадника –Коньовица-Три кладенци“ на основание давностно владение.

ОСЪЖДА М.М.Н., ЕГН **********,*** – адв. Л.Д. на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да заплати на К.Л.С., ЕГН ********** и Р.А. С.,  ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. С.Й. сумата от 983, 93 лв. – разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

        

                                                                            СЪДИЯ: