Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.01.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в закрито заседание на десети януари през две хиляди и дванадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА
КАЦАРСКА
При
участието на секретаря ....... като разгледа т.д.№ 1303 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247
от ГПК.
Съдът констатира, че с молба от
13.12.2019г. ищецът «М.П. АД е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на съдебното решение, постановено на 03.12.2019г. по подробно
изложените доводи досежно годината, посочена като издаване на изпълнителния
лист в диспозитива, а именно вместо записаната 2013г., да се чете 2003г.
Ответната страна е получила препис
от молбата и е подала отговор от 08.01.2020г., в който сочи, че действително е
допусната техническа грешка и следва да се поправи. Възразява срещу искането за
присъждане на разноски на ищеца, като сочи, че допуснатата фактическа грешкса не
е по вина на ответника и не следва да се осъжда за допълнителни разноски.
Съдът намира, че искането е
основателно. В диспозитива на съдебното решение №2179/03.12.2019г. съдът
погрешно е записал, че недължимата сума е по изпълнителен лист, от «30.10.2013г.», а не както е от
«30.10.2003г.» като е сбъркал една цифра и същата следва да бъде поправена,
така както се иска в молбата. Съдът намира, че следва да се допусне поправката
на ЯФГ в диспозитива на СР, тъй като мотивите не се ползват със СПН. Касае се
за изцяло техническа грешка при изписване на една цифра и волята е ясно и точно
изразена, тъй като изпълнителният лист е индивидуализиран не само като дата на
издаване, но и по кое дело е издаден, поради което не подлежи на съмнение, че е
техническа грешката.
По искането за разноски, съдът
намира, че такива не се следват. Производството по поправка на очевидна
фактическа грешка не е същинско исково, а съпътстващо първоинстанционното
производство, при допускане на такава, а за същото вече са присъдени разноски
до окончателното му приключване, част от което се явява и това производство.
Налице е аналогична практика на ВКС по въпроса за
разноските в производството по чл. 248 от ГПК ( виж Определение №
493/26.10.2016 г. по гр. д. № 4088/2016 г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Определение
№ 683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на 3-то гр. отд. на ВКС;
Определение № 296/15.08.2017 г. по ч. гр. д. № 1758/2017 г. на 3-то гр. отд. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г. на 2-ро гр.
отд. на ВКС; ), в която еднозначно
се приема, че в производството по чл. 248 от ГПК не се дължат разноски на
страните, тъй като то няма
самостоятелен характер, а е функционално свързано с производството по
съществото на спора. Приема се че в производството по чл. 248 от ГПК нормата на
чл. 81 от ГПК не се прилага, което следва да
важи и за производството по чл. 247 от ГПК, тъй като то също е функционално
свързано с производството по същество, по което вече са присъдени разноски.
Предвид горното такива не се следват на ищеца.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по
т.д.№ 1303/2019г. на СГС, VІ-18 състав решение от 13.12.2019г., като в
диспозитива на съдебното решение на стр. 4, ред 14 отгоре надолу, където е
записано «изпълнителен лист от 30.10.2013» да се чете « от 30.10.2003г.».
ОСТАВЯ без уважение искането за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване по
същия ред като първото, в двуседмичен от съобщението до страните пред САС.
СЪДИЯ: