Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 20.07.2020 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 13 състав в публичното заседание, проведено на двадесет и осми май
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател : Росен Димитров
при секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.
дело № 7255/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
49 във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът М.И.Д.,
ЕГН **********, чрез процесуалните
й представители адв. Е.И. и адв.
М.П.твърди в исковата молба, че в края на месец юли 2017 год.
дъщеря й М.се оплакала от болки във врата и частична парализа на лявата част на
лицето,поради което след консултации с личния лекар била насочена за преглед и
лечение в „СПЕЦИАЛИЗИРАНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ДЕТСКИ БОЛЕСТИ – ПРОФ. И.М.“ ЕАД гр.София, където била приета след
обяда на 02.08.2017 год. и след 5 дена на лечение без особен ефект била
изписана, с назначено домашно лечение. Тъй като не настъпило подобрение, а
напротив се появили и други болестни симптоми и реакции /петна по кожата,повръщане , главоболие, гърчове и други/ на
13.08.2017 год. по спешност била приета отново в ответната болница,но след като
два дни продължавала да влошава състоянието си я преместили по настояване на
ищцата в „Пирогов“, където настъпило
временно подобрение на състоянието на детето.
М.била върната за лечение обратно в СБАЛ по „ДЕТСКИ БОЛЕСТИ“ ЕАД на 17.08.2017
год., на 24.08.2017 год. била извършена биопсия на бъбрека на й, но докато се
чакал резултата от хистологията, състоянието на детето започнало да се влошава.
Тъй като и на следващия ден нямало подобрение, а и лекарите се отнасяли
пренебрежително към случая, ищцата решила да я премести за лечение отново в
„Пирогов“, където била приета около 19 часа на 03.09.2017 год.,а след няколко
часа М.починала.
Диагнозата била поставена едва на 07.09.2017 год. след разчитане резултата
от биопсията-остра лимфобластна лефкимия, като според
лекари причина за смъртта е била развилата се полиорганна
недостатъчност и туморна интоксикация в следствие на лефкимията.
Според ищцата действията и бездействията на лекари от ответната болница са
довели до неправомерно и недопустимо забавяне на поставянето на вярната
диагноза на детето й,а ако това е било направено своевременно за М.е имало шанс
да бъде лекувана адекватно , да се направи всичко възможно да се справи със
заболяването и най –малкото да се удължи живота й.
Отделно твърди,че в болницата не са били извършени консултации с външни
специалисти по онкохематология, нивото на
хигиената,обслужването и апаратурата било крайно лошо,което има връзка със
закъснялото диагностициране на заболяването на дъщеря й и своевременно
предприемане на адекватно лечение.
моли съда да
постанови решение , с което да осъди ответника да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от
50 000 лева – за претърпените болки,мъки
и страдания в следствие смъртта на нейната
дъщеря М.Г.Г., ведно със законна лихва
върху посочената сума от датата
на смъртта – 03.09.2017 г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски по делото.
Ответникът СПЕЦИАЛИЗИРАНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ДЕТСКИ БОЛЕСТИ - ПРОФ. И.М.” ЕАД гр.София оспорва предявения
иск по основание като твърди, че същия е изцяло неоснователен.
Твърди, че не
е налице виновни и противоправни действия или бездействия от страна на служители
на болницата по повод лечението на М.Г.Г.,а също и няма
причинно-следствена връзка между претендираните вреди и действията на
медицинските специалисти.
От медицинска
гладна точка случаят е бил изключително труден за диагностициране предвид
нетипичните симптоми, а и кръвната картина на детето е била със стойности,
които не са насочвали към диагнозата лефкимия.
В този смисъл
се посочва, че ако заболяването не е било открито по случайност при извършената
бъбречна биопсия – изследване, което не е сред диагностичните методи за
откриване на левкемия, заболяването е щяло да остане недиагностицирано
и да се установи едва при извършването на аутопсията. Твърди се, че въпреки
неблагоприятния изход при лечението на детето, в случая са били спазени всички
медицински стандарти и протоколи за действие, но заболяването се е развило по
начин, който не е позволил то да бъде диагностицирано преди извършването на хистопатологичното изследване на бъбречната биопсия.
При това
положение липсва елемента на деликта,а именно противоправно действие или
бездействие.
Моли съдът да
отхвърли претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди поради липса на
предпоставките на чл.49 ЗЗД и да присъди на ответника направените по делото
разноски.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представените по делото с исковата
молба писмени доказателства се установява, че дъщерята на ищцата, детето М.Г.Г.е хоспитализирано от 02.08.2017 до 07.08.2017 г. в Неврологичното отделение на Специализирана болница за активно
лечение по детски болести „Проф. И.М.” /СБАЛДБ/ - гр. София , поради болки във врата със
засягане на левия лицеви нерв и след лечение с прием на два медикамента е изписана без данни за
подобрение.
На
13.08.2017 детето получава гърч с отвеждане на погледа вляво,
поради което на следващия ден е била приета в ответната болница, но от
епикризата на л.47 е видно,че след назначени и извършени изследвания / направена лумбална пункция и др./ и констатирано тежко
състояние без подобрение е била насочена към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – София, където е преведена на 15.08.2017 год.
На 18.08.2017
г. след овладяване на ситуацията и чувствително
подобрение,детето се превежда отново в Специализирана болница за активно лечение
по детски болести „Проф. И.М.“- София, където поради съмнения за бъбречно заболяване и общото
подобряване на състоянието на М.на 24.08.2017
г. е осъществена бъбречна биопсия/вписано като дата в искория на заболяването на л.117 от делото и отразено в две
епикризи/.
В клиниката по Нефрология където е лекувана до 03.09.2017 год. и тъй като
състоянието на М.се е влошавало пред последните два дни , в 19.43 ч. е приета по
спешност в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ – София в състояние на кома, видно от епикризата на л.284 от делото, крайно тежко
общо състояние и в 21.20 ч. е починала.
От Аутопсионния протокол № 39/05.09.2017 год. е
посочено,че непосредстената причина за смъртта е
неуточнена кома , остра бъбречна недостатъчност и неуточнена септицемия, които са изява на основното заболяване-остра
В-клетъчна лимфобластна лефкимия.
По искане на страните съдът е допуснал , изслушал и приел първоначална и
повторна комплексни СМЕ ,първата изготвена от вещите лица проф. д-р И.Р.Х., д.м.н. - детски онкохематолог и доц. д-р Н.А.С., д.м. - съдебен лекар и втората от доц. д-р М.Н.Й. д.м.
ръководител направление Трансплантация, Клиника по детска Клинична
Хематология и Онкология,
УМБАЛ „Царица Йоанна-
ИСУЛ", София и д-р А.Т.М. - началник отделение
"Съдебна медицина"
при УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов",
Съдът възприема и двете заключения като обективни и професионални.
Основния въпрос поставен на вниманието и на двете експертизи е от страна на
ищцата- възможно ли е било и следвало ли е при спазване на добрата медицинска
практика вярната диагноза на М.да бъде поставена по-рано и ако това беше
направено дали е могло да се избегне смъртта на детето или да се забави тя във
времето.
И двете експертизи са категорични в заключението си,че причината за смъртта на
М.Г./на 11 години/ е мултиорганна недостатъчност и туморна интоксикация, настъпили в резултат на разгърнато системно
злокачествено заболяване - остра лимфобластна В-клетъчна левкемия, инфилтрирала (обхванала) почти всички органи.
Според вещото лице проф. д-р Х. основните признаци на една
левкемия, които се
проявяват при повечето пациенти са анемия, тромбоцитопения, детето кърви, лимфоцитоза,
освен това увеличени лимфни възли, увеличен далак, това нещо
не е било регистрирано при детето.
Според доц. д-р М.Н.Й. при М.се наблюдават множество и комбинирани в цялата клинична еволюция
симптоми,които и поотделно и в комбинация отговарят като симптоматика и на
много други заболявания, но до самия край при детето липсва ясно изразена
симптоматика,която да наведе до наличието на кръвно заболяване и да обоснове извършване
на костно мозъчна пункция, като основен метод да установяване на лефкимия.
До 01.09.2017 год. в кръвната картина на детето няма индикации за тромбоцитопения, което да посочи необходимостта от пункцията. Въпросната пункция е тежко
изследване,което се прави в екип под анестеза и в
този смисъл според вещите лица задължително следва да има индикация и то
достатъчно ясна,че да се направи изследването. Оплакванията и симптомите на М.в
рамките от началото на м.Август 2017 год. са били неясни,разнородни,насочили са
лекарите първо към мозъчно заболяване,след това към бъбречната
недостатъчност,но резултатите от изследванията не са подсказвали кръвно
заболяване.
Вещите лица са категорични,че в хода на едномесечната
еволюция е доминирала симптоматика от органи, която не
е насочила или е било много малко
вероятно да е била свързана с окончателната диагноза. Бъбречната недостатъчност не е сред характерните симптоми на остра
левкемия.
Експертите подчертават, че по време на лечението на детето наред с
множество други, са направени две изсладания, които
макар и не целенасочено, са могли да открият наличието на лефкимията. Това е ликворна пункция назначена на 13.08.2017 год.
заради неясния произход на гърчовете, която обаче /след изследване в България и
в Унгария/ дава като резултат наличие на някакво неясно автоимунно заболяване,но
не и на кръвно такова.
При второто изследване- биопсия на бъбрека на М.наличието на дифузна левкемична инфилтрация, т.е. от това изследване е следвала диагнозата остра лимфобластна В-клетъчна левкемия. Бъбречната биопсия е
извършена на 24.08.2017 год. /погрешно е
посочена дата е 22.08.2017 год. в първото заключение/, но резултатът е
излязъл на 07.09.2017 год.,т.е. за 13 дни,а според експертите стандартния срок
е около 7 работни дни.
Крайното и категорично становище и на двете експертизи е, че при наличието
на нетипичното проявление и симптоматика на заболяването на М.до 30.08.2017
год. лекуващите лекари не са имали реални основания да предположат наличие на
кръвно заболяване, което да е наложило назначаване на костно мозъчна пункция. Самата бъбречна биопсия е направена в първия възможен момент след
повторното приемане на детето, когато вече е имало изразени симпоми
за бъбречна недостатъчност и веднага след стабилизирането му, тъй като самата
манипулация е тежка и изисква предварителна подготовка на пациента.
В началото на лечението обосновано е допуснато наличието на вирусно заболяване на мозъка
, а впоследствие с появата на клинична картина за остра
бъбречна недостатъчност екипът се е насочил към работната диагноза „гломеролунефрит“ , която също е била обоснована
и наличието се потвърждава от бъбречната биопсия.
Лечението на детето с кортикостероиди не е било погрешно или утежняващо за кръвното
заболяване, напротив при диагностициране на такова винаги се включват в
лечението и такива лекарства.Според експертите дори и по-рано да е била
поставена вярната диагноза, това не би променило крайния изход от това тежко и
остро заболяване,а също не би удължило много времето за лечение.
От показанията на св. Иванка Д. / майка на ищцата/ се
установява, че в началото оплакванията на М.са били от схващане и
умора,макар,че била спортист-играела тенис.Впоследствие са появили
обриви,повръщане и изпотяване,но лекарите предположили,че е вирус.Когато детето
се влошило,но лекарите не можели да поставят диагноза,ищцата била в
безизходица,не знаела как да помогне на дъщеря си,не била на себе си от
притеснение. Много се надявала пробата от биопсията да се изследва по-бързо,но
доктор З.била в отпуск и не искала да го прекъсне. След смъртта на М.постоянно
била на гробището и не искала да си тръгне оттам,имала помисли и за
самоубийство.Няколко месеца след смъртта на М.ищцата се разделила със съпруга
си.
Св.Г./началник на клиниката по Нефрология при ответната
болница/установява,че след приемането на детето в клиниката са правени всякакви
консултации с външни специалисти за да се помогне на Мелани, нейната майка е
била информирана за хода на лечението,бъбречната биопсия е направена в първия
момент след възстановяване на детето,като майката е била информирана и е дала
съгласието си за това изследване.
По делото е представен договор между ответника и ВМА-МБАЛ София без дата и
месец от 2017 год. за възлагане на хистологични и други изследвания,както и
пълната медицинска документация /мед.досие/ на М.Г.Г.съдържаща се в седем отделни папки.
При горната фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи са деяние, извършено
виновно, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. за да се ангажира отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД трябва
да бъде доказано, че от виновното
и противоправно поведение на физическо лице, изразяващо се в действие или бездействие във връзка или по повод на възложената работа, за ищеца в пряка причинна връзка са настъпили
вреди. Отговорността на възложителя
е гаранционно - обезпечителна
и безвиновна, той отговаря за действието
или бездействието на своите
работници или служители, на които
е възложил работа, само ако
тези действия или бездействия са
извършени виновно.
В
конкретния случай за т.н. "лекарска грешка" възниква при всяко
неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършване на
изследвания, консултации, лечение и други медицински дейности, което е в
противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и
технологии, с медицинските стандарти, с основните принципи на правото на
медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ, както и зачитане правата на пациента, вследствие на което е причинено
увреждане
От представената по делото документация и заключенията на експертизите се
установява,че медицинските екипи при ответната болница са действали
професионално на базата на субективните оплаквания на детето от самото му
постъпване и обективните такива от направените изследвания.
Точната диагноза на М.е поставена след смъртта й на базата на резултат от
аутопсията и хистологичното изследване на материал от извършената на 24.08.2017
год. бъбречна биопсия.
Последната е назначена веднага след появата на симптоми за заболяване на
бъбреците и физическата възможност на детето да понесе това изследване, в този
смисъл според съда е била своевременна. Резултатът е бил налице на 07.09.2017
год.,т.е. на 10-тия работен ден от получаването на пробата съобразно стандарта
заложен в т.
3.3.2.5.3. от действащата към 2017 год. НАРЕДБА № 12 от 4.11.2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Обща и клинична патология", където максималният срок
на патологоанатомичното заключение при рутинна хистологична оценка
от началото на лабораторната обработка на биопсичния материал е 10 работни дни.
Според съда факта на неточните работни диагнози поставяни на детето от
момента на приемането му в болницата не може да се вмени във вина на лекарите, тъй
като последните са извършили всичко зависещо от тях и според стандартите на
добрата практика за правилното диагностициране и лечение. Установено е,че
заболяването на М.не е демонстрирано с каквито и да е типични симптоми на остра лимфобластна В-клетъчна левкемия, напротив експертите са
категорични,че установената бъбречната недостатъчност не е сред типични
симптоми за онкохематологично заболяване. През целия месец на лечение
и при множество изследвания кръвната картина на детето е била нормална , едва 3
дни преди смъртта му е констатирано рязко занижаване нивата на тромбоцитите, което веднага е насочило лекуващите лекари
към евентуално заболяване на кръвта. До този момент не е имало никакви медицински
основания да се назначи костно мозъчна пункция,която е могла веднага да даде
диагнозата за онкохематологично заболяване. Лекарите участвали при лечението
на М.са спазили медицинския стандарт и добри практики и техните действия не
могат да се окачествят като противоправни.
Другите оплаквания на ищцата-за грубо, пренебрежително и незаинтересовано
отношение на медицинския персонал към лечението на детето й не се установиха
категорично по делото. Показания в такава насока е дала само св.Д., която е
баба на починалото дете и майка на ищцата. Показанията обаче не сочат конкретни
прояви на недобросъвестно отношение на персонала на болницата или действия
нарушаващи етичния кодекс на медицинските специалисти, които да са повод за
еднозначен извод да неправомерно и неетично поведение на служители на ответната
болница,което още повече да е в причинна връзка с лошо,непълно или некачествено
лечение на Мелани.
Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че поради липса на
доказателства за противоправно поведение на служители на ответното дружество и
за връзка на такова с трагичния изход от заболяването на дъщерята на ищцата
искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно този изход на делото ищцата следва да заплати на ответника разноски от 400 лв.
за експертиза и 2500 лв. за адвокатско възнаграждение, като над този размер с
оглед възражението съдът го намаля поради прекомерност.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** и съдебен адрес:*** чрез процесуалните й представители адв. Е.И. и адв. М.
П., против
„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ДЕТСКИ БОЛЕСТИ – ПРОФ. И.М.“ ЕАД,
ЕИК ********, с адрес за връчване: гр. София,
бул. „********– чрез адв. Е.С. за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от
50 000 лева – претърпени болки и страдания вследствие смъртта на нейната 11 – годишна дъщеря М.Г.Г., настъпила в следствие неправилно и
противоправно диагностициране и лечение в СБАЛ по „ДЕТСКИ БОЛЕСТИ – ПРОФ. И.М.“ ЕАД, ведно със законна лихва
върху посочената сума от датата
на смъртта – 03.09.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН ********** да заплати на Специализирана болница за активно
лечение по детски болести – Проф. И.М.“ ЕАД сумата от 2900 лв.- разноските
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: