Решение по дело №268/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 193
Дата: 30 май 2019 г. (в сила от 18 ноември 2019 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20195140200268
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

30.05.2019

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                             

 

състав

 

На

07.05.

                                                            Година

2019

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                              Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                                         Членове

 

 

                                                            Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Марияна Динкова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

268

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002136 от 28.02.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Емка строй” ЕООД гр.Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят „Емка строй” ЕООД гр.Кърджали счита наказателното постановление за незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Наказващият орган неправилно квалифицирал описаното в АУАН деяние като нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Не били налице съставомерните признаци на посоченото нарушение. Словесно описаното в атакуваното постановление деяние не съответствало на посочената като нарушена правна норма. Наказващият орган в случая неправилно приложил и санкционната норма от КТ. Нарушението, за което била ангажирана отговорността на жалбоподателя не било индивидуализирано, не било ясно в какво се състои същото. Така било нарушено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и се нарушавала възможността му да организира защитата си. Допуснато било и друго нарушение, като наказващия орган не обсъдил по никакъв начин депозираните от дружеството възражения против съставения АУАН. Вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.63, ал.2 от КТ не било доказано по несъмнен начин. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.        

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Сочи, че доказателствата по делото не установявали нарушението, за което на жалбоподателя е наложено наказание. Не се установило по делото служителят М.В. да е осъществявал трудови функции, присъщи за длъжността на която бил назначен. В деня на проверката той не работел, а бил на обекта, защото изчаквал да му бъде връчено уведомлението. Наказателното постановление било издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в същото не се съдържали факти относно съставомерността на деянието, нямало никакви данни каква трудова дейност осъществял на обекта М.В.. На следващо място пълномощникът твърди, че в случая били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението било маловажно. То било с явно незначителна обществена опасност и липсвали вредни последици от извършването му. По-малко от час след проверката имало регистриран трудов договор и връчено уведомление. 

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Твърди, че нарушението било доказано, не били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да обосновават неговата отмяна. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. 

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

На 23.01.2019г. в 09.40ч. свидетелите К.С. и А.С. ***, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на контрол строеж на жилищна сграда в УПИ XIV-131.132 от кв.107 по ПУП-ПРЗ на ж.к.Възрожденци-тераса, намиращ се в гр.Кърджали, ж.к.Възрожденци, със строител „Емка строй” ЕООД гр.Кърджали. В хода на проверката свидетелите установили на обекта да работи като „общ работник, строителство на сгради“ лицето М.Б.В. с ЕГН **********. Той бил облечен със сиви работни дрехи с надпис „Емка строй“ и събирал строителни материали, разчиствал строителната площадка, заедно с други двама работници. В декларация, която контролните органи му предоставили, М.В. декларирал писмено, че от пет месеца работел като общ работник за фирма „Емка строй“ ЕООД, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, при месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лв. В декларацията отразил също, че имал сключен трудов договор и бил получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Контролните органи направили справка в регистъра на трудовите договори в НАП, при което установили, че имало трудов договор между М.Б.В. и „Емка строй” ЕООД, сключен на 04.11.2018г., но прекратен на датата 14.01.2019г. На 24.01.2019г. проверката продължила и по документи в Д”ИТ” гр.Кърджали. Там бил представен Трудов договор № 068/22.01.2019г., с който М.Б.В. бил назначен на длъжност „общ работник, строителство на сгради“ при работодателя „Емка строй” ЕООД гр.Кърджали. По договор работникът се задължавал да постъпи на работа на 23.01.2019г. Според справката по чл.62, ал.5 от КТ, трудовия договор бил регистриран на 23.01.2019г. в 10.17ч., което следвало проверката по работни места в обекта, стопанисван от жалбоподателя. За констатираното нарушение на 30.01.2019г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, връчен същият ден на управителя на санкционираното дружество, който го подписал и получил без възражение. На 01.02.2019г. в Д“ИТ“ гр.Кърджали постъпило писмено възражение срещу акта. Същото не било уважено и на 28.02.2019г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.        

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели К.С. и А.С., на които съдът дава вяра изцяло, както и частично от показанията на свидетеля Г.Х.. Първите двама са свидетели очевидци, извършили проверката по работни места и установили лицето М.Б.В. да извършва трудова дейност на обекта, изпълняван от жалбоподателя. Те са възприели непосредствено лицето да полага труд, събрали са данни в тази насока на място и от самия работник. Показанията на свидетелите С. и С. са последователни, категорични и кореспондиращи помежду си, както и с писмените доказателства по делото. Настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля Г.Х. в частта им, в която обяснява, че М.В. не работел на обекта на жалбоподателя към момента на проверката. На първо място, този свидетел не е присъствал при извършване на проверката по работни места и не би могъл да даде достоверни сведения за случилото се там. На следващо място, свидетелят Х. към процесната дата, а и все още, работи за дружеството жалбоподател, а това го прави заинтересован, необективен, респ. и показанията му се явяват пристрастни, насочени към изграждане на позиция в полза на наказаното дружество. Описаните в наказателното постановление обстоятелства се потвърждават напълно и от приложените по делото писмени доказателства - Акт за установяване на административно нарушение № 09-002136 от 30.01.2019г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР1902315/28.01.2019г., връчен на санкционираното дружество и неоспорен; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 23.01.2019г. в 09.40 часа от М.Б.В.; Трудов договор № 068/22.01.2019г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 09388193001650/23.01.2019г.; 2 бр. Справки от Регистъра на уведомления за трудови договори; Справка от ТР относно актуалното състояние на „Емка строй” ЕООД; Възражение срещу Акт за установяване на административно нарушение № 09-002136 от 30.01.2019г.; Становище на К.С. ***.02.2019г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 12.11.2018г. в 15.20 часа от М.Б.В..

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

Според разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от посочения текст. Чл.63, ал.1 от КТ изисква от работодателя да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Цитираната норма на чл.62, ал.3 предвижда, че работодателя или упълномощено от него лице в тридневен срок от сключване на договора трябва да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установи, че жалбоподателя е осъществил състав на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 23.01.2019г. е допуснал до работа М.Б.В., преди да му връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Такова уведомление не му е било предоставено, защото видно от приложената справка, все още не е било подадено от работодателя. Безспорно е, че уведомлението за сключения трудов договор е подадено до ТД на НАП на 23.01.2019г. в 10.17ч., а това следва часа на проверката по работни места, при която лицето вече е било установено да работи. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Емка строй” ЕООД гр.Кърджали на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Наложената санкция е минималната по размер и съда няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.    

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява и доказано, за което вече бяха изложени съображения. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.63, ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ. Неотразяването в наказателното постановление на становището на наказващия орган относно постъпилото възражение не води непременно до извода, че то не е отчетено. Няма подобно изискване в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, касаеща задължителните реквизити на постановлението, а самия факт, че е издадено наказателно постановление означава, че възражението не е уважено. Процесното нарушение не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права, а именно трудовите права на гражданите. Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а й конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Всички изложени от страна на жалбоподателя аргументи са били отчетени от наказващия орган, който е наложил имуществена санкция в минималния предвиден размер. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Съдът

                                                                 Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002136 от 28.02.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Емка строй” ЕООД гр.Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

                                 

                                                                                       Районен съдия: