Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К., ..............2018 год.
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданска колегия в
публично заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря........................Хр. К.…….....................................................като
разгледа докладваното от съдията..................................гр.д.№2173 по описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.232, ал.1, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че е отдал под наем на „С.Т.“ ЕООД, с ЕИК: *****- Полуремарке /S.1-ТR./, марка КР. СД /КR. SD/, с
рег.№СТ*****ЕН, рама №WKESD000000455921, цвят –червен/зелен /RED/GREEN/ на основание
подписан договор за наем от 18.08.2016
год. като общата стойност на договорените 5 наемни вноски била в размер на ***** лв. без
вкл. ДДС. По договора за наем били издадени 5 бр.данъчни фактури за всяка наемна вноска, както следва: №**********/18.08.2016
год. на стойност 7200 лв., с вкл. ДДС, №**********/12.09.2016 год. на стойност **** лв., с вкл. ДДС – частично платена, №**********/11.10.2016 год. на
стойност 3300 лв., с вкл. ДДС, №**********/09.11.2016 год. на стойност **** лв., с вкл. ДДС, №**********/12.12.2016 год. на стойност **** лв., с вкл. ДДС. Първият ответник извършил на 18.08.2016 год. по банков
път пълно плащане по първата фактура в размер на 7200 лв., с вкл.ДДС. По
втората данъчна фактура №**********/12.09.2016 год. била изплатена по банковата
сметка частично сума в размер на **** лв. на 23.05.2017 год..
Съгласно раздел V чл.8 ал.4 от договора за наем била предвидена и лихва за
забава в размер на 0.1 % върху дължимата наемна вноска за всеки просрочен ден
на забавата. Лихвата за забава върху дължимите суми по неплатените фактури
възлизала на****лв., както следва: по ф-ра №2438/12.09.2016 г. в размер
на ****лв., изчислена, както следва: лихва за забава в размер на ****лв.
от 19.09.2016 год.-датата, следваща падежа на наемната
вноска до 22.05.2017 г. / датата на частичното плащане/ върху сумата **** лв. и лихва за забава в размер на ****лв. от 24.05.2017 г. до 31.07.2017 год. върху сумата **** лв.; По ф-ра №2626/11.10.2016 г.
- лихва за забава в размер на ****лв.
от датата, следваща падежа на наемната вноска -
19.10.2016 год. до 31.07.2017 год. върху сумата **** лв.; По ф-ра №
2838/09.11.2016 г. - лихва за забава в размер на ****лв. от датата, следваща падежа на наемната вноска–
19.11.2016г. до 31.07.2017 год. върху сумата **** лв.; По ф-ра №
3010/12.12.2016 г. - лихва за забава в размер на ****лв. от датата, следваща падежа на наемната вноска до
31.07.2017 год. върху сумата **** лв. Съгласно раздел V,
чл.8, ал.2 от договора за наем била предвидена неустойка в размер на 0.1 % върху дължимата вноска за всеки
просрочен ден на забавата, но не повече
от 20 %, като същата
възлизала общо на ****лв. към датата на
подаване на исковата молба. По всяка неплатена наемна вноска, неустойката бил в
следните размери: По ф-ра №2438/12.09.2016 г. – ****лв., изчислена както следва: ****лв., за 246 просрочена дни, считано от 19.09.2016 г. до
22.05.2017 г. върху сумата **** лв. и 17.94 лева за 69 просрочени
дни, считано от 24.05.2017 г. до 31.07.2017 год. върху сумата **** лв.; По ф-ра № 2626/11.10.2016 г. – ****лв. за 286 просрочени дни, считано от 19.10.2016 г. до
31.07.2017 год. върху сумата**** лв.; По ф-ра №
2838/09.11.2016 г. – ****лв. за 255 просрочени дни, считано от 19.11.2016 г. до 31.07.2017 год. върху
сумата **** лв.; По ф-ра № 3010/12.12.2016 г. – ****лв. за 225 просрочени дни, считано от 19.12.2016 г. до
31.07.2017 год. върху сумата **** лв. На основание Раздел V,
чл.8, ал. 5 от договора за наем на МПС, сключен на 05.04.2016 год. била
договорена на основание чл.138 и сл. от ЗЗД солидарна отговорност за пълното изпълнение на задълженията
към наемодателя поради което предявява иските претенции срещу „С.Т.“
ЕООД и солидарния длъжник Х.Д.Д.. В последния абзац на договора
страните договорили спорните въпроси да се решават със споразумение, а при
невъзможност от Районен съд-Казанлък или Окръжен съд-Стара Загора, поради което
тази разпоредба отговаряла на изискванията на чл.117 ал.2 от ГПК. На основание
чл.228 от ЗЗД, наемателят бил задължен да плати на наемодателя определена цена
за временното ползване на една вещ. Предвид това издал фактури, които изпратил
на ответното дружество по електронен адрес в деня на издаването им и на адреса
му в Търговски регистър чрез куриер. Ответното дружество изпаднало в забава и
дължало договорените лихви за забава в размер на ****лв., както и
договорената неустойка в размер на ****лв. Задължението
на ответниците било безспорно, тъй като по сключения договор за наем, първият
от ответниците извършил пълно плащане
само на първия наем в деня на сключване на договора, а по втората издадена
фактура извършил частично плащане. Ответниците многократно били уведомявани по
телефон и електронна поща за задълженията им по Договора за наем, но до сега не
са изплатили дължимите суми за 2016 год., което обуславяло правният интерес от
предявяване на исковете. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „С.Т.“ ЕООД, с ЕИК: *****със седалище и адрес на управление *** А и ответника Х.Д.Д., с ЕГН-********** солидарно да заплатят на „Т.А.“ ЕООД сумите: -**** лв. главница по ф-ра №2438/12.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното и плащане на задължението, ****лв. лихви за забава за периода от 19.09.2016 год.
до 22.05.2017 г. и неустойка в размер
на ****лв. от 19.09.2016 г. до 31.07.2017 год.; -**** лв. главница по ф-ра №2626/11.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба до окончателното и плащане, ****лв. лихви за забава от 19.10.2016 год. до 21.05.2017 год.
и неустойка в размер на ****лв. от 19.10.2016 г.
до 31.07.2017 г.;- **** лв. главница по ф-ра № 2838/09.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното и плащане, ****лв. лихви за забава
от 19.11.2016 год. до 31.07.2017 год. и
неустойка в размер на ****лв.
от 19.11.2016 г. до 31.07.2017 г..; -**** лв. главница по ф-ра
№3010/12.12.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното и плащане,
****лв. лихви за забава
от 19.12.2016 год. до 31.07.2017 год. и
неустойка в размер на ****лв.
от 19.12.2016 г. до 31.07.2017 г. Претендира съдебни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са
подали отговори на исковата молба въпреки, че с изпращането на преписите от
исковата молба и доказателствата им е указано както задължителното съдържание
на отговора, така и за последиците от не подаването му в едномесечния срок.
Това указано право ответниците не са упражнили като не са взели становища по
исковете, не са направили възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не
са оспорили писмените доказателства и не е представили доказателства. Редовно призовани ответниците не се явяват в
откритото заседание и не изпращат представител, не са направили искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие макар, че са надлежно уведомени за
последиците от непредставянето на отговор и за неявяване по делото, поради
което ищецът, чрез процесуалния си представил е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по чл.238 от ГПК.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано заключение, неоспорено. По делото е
представен и договор-спогодба от 16.08.2017 г.
Съдът като взе предвид, че
наличието на формалните предпоставки на чл.238, ал.1 от ГПК, фактическите
обстоятелства по делото и представените доказателства счита, че са налице
предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
От изложените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, съдът намира, че предявените обективно съединени
искове се явяват вероятно основателни. По делото са представени договор за наем
на пътно превозно средство от 18.06.2016 г. , 4 бр. фактури №**********/18.08.2016 год. на стойност 7200 лв., с вкл. ДДС,
№**********/12.09.2016 год. на стойност **** лв., с вкл.
ДДС, №**********/11.10.2016 год. на стойност **** лв., с вкл.
ДДС, №**********/09.11.2016 год. на стойност **** лв., с вкл.
ДДС, №**********/12.12.2016 год. на стойност **** лв., с вкл.
ДДС, не оспорени и от които се установява, че между страните е
съществувало наемно правоотношение по договор за наем на пътно превозно
средство- П/S1-ТR./, марка КР. СД /КR. SD/, с
рег.№СТ****ЕН, рама №WKESD*****,
по който договор е останала неиздължена сумата от **** лв.
наемна цена съгласно чл.5, ал.1 от договора, за което са издадени процесните
четири фактури. Не е спорно, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора
за наем поради което в тежест на наемателя е възникнало задължението за
заплащане на наемната цена в уговорените срокове съобразно договореното между
страните и разпоредбите на чл.232 ал.2 и чл.228 от ЗЗД. От горното се налага
извода, че исковете за главници следва да бъдат уважени.
С оглед основателността на
исковете за заплащане на наемна цена, основателни се явяват и обективно
съединените искове по чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава. От
представените справки - лихвен калкулатор се установява, че лихвата за забава
върху неизплатените главници по издадените 4 бр.фактури е в общ размер ****лв.
както следва: *****лв. лихва за
забава върху задължението по фактура №2438/12.09.2016 г. за периода от
19.09.2016 год.-датата, следваща падежа на наемната вноска до 22.05.2017 г. /
датата на частичното плащане/ и от 24.05.2017 г. до подаване на исковата молба
-31.07.2017г.; ****лв. лихва за забава върху задължението по фактура №2626/11.10.2016 г. за периода от 19.10.2016 год. /датата,
следваща падежа на наемната вноска/ до 31.07.2017 год.; ****лв. лихва за забава върху задължението по фактура
№2838/09.11.2016 г. за периода от датата, следваща
падежа на наемната вноска– 19.11.2016г. до 31.07.2017 год. и ****лв. лихва за забава върху задължението по фактура №3010/12.12.2016 г. за периода 19.12.2016 г. от датата, следваща
падежа на наемната вноска до 31.07.2017 год. Предвид доказателствата по
делото съдът намира обективно съединените акцесорни искове следва да бъдат
уважени.
Страните са уговорили неустойка в чл.8, ал.2 от договора за наем. Неустойката за забава обезщетява вредите на кредитора за
периода докато е налице състоянието на неизпълнение на задължението на
длъжника. Времето, през което ще се начислява неустойката, е поставено изцяло
на волята и на отговорността на неизправния длъжник. Неустойката дължима
по търговска сделка, сключена между търговци се изчерпва с установената забрана
по чл.309 от ТЗ за намаляване поради прекомерност. Предвид доказателствата по делото съдът
намира обективно съединените искове за
неустойка за основателни и следва да бъдат уважени в претендираните размери.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, чл.71, ал.1 от ГПК разпорежда, че по водене на делото се събират държавни такси върху цената
на иска и разноски за производството. Съгласно списъка по чл.80 от ГПК
претендираните от ищеца суми като разноски са в общ размер ****лв. В
процесуалния закон ГПК изрично е уредено, че разноски
за производството са разходите, необходими за извършването на поисканите
от страните и по инициатива на съда процесуални действия, а те са за вещи лица,
свидетели, оглед, за особен представител в хипотезата на чл.47, ал.6 от ГПК и
разноските за такса по издаването на обезпечителна заповед в исковото
производство. Други разходи на страните, дори да имат отношение към воденото на
делото не са разноски по смисъла на чл.71, ал.1, изр.1 от ГПК и не подлежат на
обезщетяване / Определение №538/26.09.2011 г. по ч. гр. д. №438/2011 г. на ВКС,
IV г. о./. Предвид изложеното и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в
размер на ****лв.
в т.ч. за адвокатско възнаграждение, държавна такса, разноските за експертиза и
за издаване на обезпечителната заповед, а разноските направени в изпълнителното
производство за реалното налагане на обезпечителните мерки в общ размер *** лв. не са
съдебни по смисъла на чл.78 от ГПК и не следва да се присъждат в настоящото
производство.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „С.Т.“ ЕООД, с ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление *** и Х.Д.Д., с ЕГН-********** *** солидарно да заплатят на „Т.А.“ ЕООД, с ЕИК*****със седалище и адрес на управление ***, по договор за наем на пътно превозно средство от 18.08.2016 г. следните суми: **** лв. неплатена част от наемна цена по фактура №2438/12.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2017 г. до окончателното изплащане, ****лв. лихви за забава за периода от 19.09.2016 год. до 22.05.2017 г. и неустойка в размер на 180.30 лв. от 19.09.2016 г. до 31.07.2017 год.; **** лв. неплатена наемна цена по фактура №2626/11.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2017 г. до окончателното изплащане, ****лв. лихви за забава от 19.10.2016 год. до 21.05.2017 год. и неустойка в размер на**** лв. от 19.10.2016 г. до 31.07.2017 г.; **** лв. неплатена наемна цена по фактура №2838/09.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2017 г. до окончателното изплащане, ****лв. лихви за забава от 19.11.2016 год. до 31.07.2017 год. и неустойка в размер на ****лв. от 19.11.2016 г. до 31.07.2017 г..; **** лв. неплатена наемна цена по фактура №3010/12.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2017 г. до окончателното изплащане, ****лв. лихви за забава от 19.12.2016 год. до 31.07.2017 год. и неустойка в размер на ****лв. от 19.12.2016 г. до 31.07.2017 г.
ОСЪЖДА „С.Т.“ ЕООД, с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление *** и Х.Д.Д., с ЕГН-********** *** солидарно да заплатят на „Т.А.“ ЕООД, с ЕИК: *****със седалище и адрес на управление *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ****лв.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл.239 ал.4 от ГПК.
Районен съдия: