О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 22.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ-Б състав в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело №
5422 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е на основание чл. 274- 278 от ГПК във вр. с чл. 32а от ПВ.
Образувано е по частна жалба на "Б.Б.З.Р." АД
срещу Определение № 490 от 28.04.2020 г., постановено от Съдия по вписванията при
Служба по вписванията гр.София, с което е постановен отказ за вписване на
представения с молба вх.№ 21160/28.04.2020 г. Договор за залог на търговско
предприятие на „Е. Д. А.- Б. А. и П. 5“ЕООД, в имуществото на което има
недвижими имоти, ведно с удостоверение от търговския регистър с изх.№ 20200326120049/26.03.2020
г. с мотив за отказа – договора не е в изискуемата се от чл.3, ал.1 от Правилника
за вписванията форма – писмена с нотариална заверка на удостоверяващия фактите,
на които се основава искането за вписване или писмена, в случай че искането
изхожда от държавен орган или длъжностно лице с възложена по закон функция.
Освен това в отказа си съдията по вписванията е посочил, че съобразно
изискванията на чл. 264, ал.1 от ДОПК вписването на особен залог се допуска
след представяне на писмена декларация от залогодателя, че няма непогасени
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски, като наличието или липсата на непогасени данъчни
задължения за имота се удостоверява в удостоверението за данъчна оценка.
В жалбата са развити оплаквания, че обжалваното определение е
незаконосъобразно и неправилно. Изложено е становище, че е отправено искане да
бъде вписан договор за особен залог на търговско предприятие по партидата на
залогодателя в първичния регистър – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел. Заявява, че актът въз основа, на който се
изисква вписване е в изискуемата форма по чл. 3 от Правилника за вписванията. На
следващо място поддържа, че не е налице нарушение на изискването на чл. 264,
ал.1 ДОПК за представяне от страна на залогодателя на писмена декларация за
това, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Съдията по вписванията неправилно
е приел, че е следвало със заявлението за вписване на особения залог в имотния
регистър да бъдат представени декларация от залогодателя и данъчни оценки на
имотите, от които да се установи липсата на публични задължения. Поддържа се,
че доколкото се искало извършване на т. нар. вторнично вписване на
обстоятелство по вече вписан особен залог на търговско предприятие, че
установеното от ДОПК задължение се отнася само за случаите, в които се иска
първоначално вписване, а не за отбелязване и то вторично на прогласено от
закона обстоятелство, каквото е поискано в настоящата хипотеза. В допълнение на
изложеното се посочва, че изискването за представяне на декларация било
приложимо и в производството пред ТРРЮЛНЦ, но длъжностното лице не е изискало
такава, а отделно от това ставало въпрос за възстановяване на особен залог,
вече заличен от квесторите на банката, при което нямало как да се очаква
съдействие от страна на залогодателя, каквото е даването на декларация по чл.
264, ал.1 ДОПК, каквато декларация е била вече дадена при първоначалното
вписване на залога.
С атакуваното определение съдията по вписванията при
Служба по вписванията гр.София е отказал вписване на представения с молба вх.№
21160/28.04.2020 г. Договор за залог на търговско предприятие на „Е. Д. А.- Б.
А. и П. 5“ЕООД, в имуществото на което има недвижими имоти, ведно с
удостоверение от търговския регистър с изх.№ 20200326120049/26.03.2020 г. с
мотив за отказа – договора не е в изискуемата се от чл.3, ал.1 от Правилника за
вписванията форма – писмена с нотариална заверка на удостоверяващия фактите, на
които се основава искането за вписване или писмена, в случай че искането
изхожда от държавен орган или длъжностно лице с възложена по закон функция.
Освен това в отказа си съдията по вписванията е посочил, че съобразно
изискванията на чл. 264, ал.1 от ДОПК вписването на особен залог се допуска
след представяне на писмена декларация от залогодателя, че няма непогасени
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски, като наличието или липсата на непогасени данъчни
задължения за имота се удостоверява в удостоверението за данъчна оценка.
Частната жалба, с която се обжалва отказа на съдията по
вписванията от 27.12.2016 г. при Служба по вписванията гр.София е депозирана в
срок, след като е съобщен на страната на 03.01.2017 г., видно от бележката за
това върху регистрирания отказ, изхожда от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване акт и при наличието на правен интерес, поради което
следва извода, че е процесуално допустима.
Видно от разпоредбата на чл. 22а от ПВп, вписването на
актовете относно залог върху търговско предприятие чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ се
извършва по разпореждане на съдията по вписванията във всеки район, в който е
поискано вписване, чрез подреждане в книгата по чл. 33, б. "д" от ПВп
/Правилника за вписванията/ на удостоверението за вписване на залога в
търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания.
Когато удостоверението за вписването в търговския регистър не съдържа описание
на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в
търговския регистър договор за залог.
В конкретния случай удостоверението не съдържа описание
на имотите, предмет на залога, но е приложен договора с нотариална заверка на
подписите. Не са представени пред съдията по вписванията декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК, подписана от представляващата дружеството и
удостоверение за данъчна оценка на имота. Като не било изпълнено това
изискване, съдията по вписванията е постановил законосъобразен и правилен отказ
за вписване.
Поради това настоящия състав намира, че оплакванията на "Б.Б.З.Р."
АД са неоснователни. Съображения:
Съгласно нормата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху
недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването
на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски
в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се
допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя,
съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се
удостоверява в данъчната оценка. С цитираната разпоредба се изисква не само
представянето с искането за вписване на декларация за липса на непогасени
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски, а и на удостоверение за данъчна оценка, която да
удостоверява наличието или липсата на данъчни задължения върху имота. Второто
изречение на цитираната разпоредба се отнася и при допускане вписването на
особен залог. Въвеждайки тези изисквания, законодателят не прави никакво
разграничение между подлежащите на вписване актове при прехвърляне или
учредяване на вещни права върху недвижими имоти и другите изброени способи,
между които и особения залог. Вярно, че особеният залог има своите особености,
че подлежи на вписване в търговския регистър, евентуално в имотния регистър и
вписването в имотния регистър има оповестително действие и актовете се
подреждат в отделна книга. Вярно е също така, че има специфики, които го
отличават от всички други сделки, но най-сетне присъства сред тези, изброени
изчерпателно в чл. 264, ал. 1 от ДОПК. Не може да се направи извода, че
правилото на чл. 264, ал. 1 от ДОПК не се отнася за особения залог, изхождайки
от това, че в търговското предприятие може да има, а може и да няма недвижим
имот. На вписване в имотния регистър подлежат само онези договори за особен
залог на търговски дружества, в търговското предприятие на които има недвижим
имот /чл. 22а от ПВп/.
Неоснователно е и оплакването, че постановявайки
атакувания отказ съдията по вписванията на основание чл. 32а от ПВп е излязъл
извън правомощията си в рамките на извършената задължителна проверка. С
дадените разяснения от ОСГТК в т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ВКС по т.д. №
7/2012 г. е предвидено, че може да бъде отказано вписване, ако не е внесена
дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно
чл. 6, ал.3 ПВп, ако не са представени доказателства за изпълнението на
изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. При
неспазване изискванията на чл. 264 от ДОПК отказът на съдията по вписванията се
явява правилен и законосъобразен.
Преценката на длъжностното лице по регистрация в търговския
регистър във връзка с извършеното там вписване на договора за особен залог не обвързва
съдията по вписванията при преценка наличие на предпоставки за вписване в
имотния регистър, доколкото и с посочената разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ДОПК
на последния е вменено задължение да допуска вписване само след представяне на
посочените писмени доказателства, включително и удостоверение за данъчна оценка
на имота включен в търговското предприятие.
Поради съвпадане на изводите на съда с изложените в
обжалваното определение за отказ за вписване, последното следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба – оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Б.Б.З.Р.“ АД, ЕИК ********* срещу Определение №
490 от 28.04.2020 г., постановено от Съдия по вписванията при
Служба по вписванията гр.София, с което е постановен отказ за вписване по реда
на чл. 22а от ПВп на представения с молба вх.№ 21160/28.04.2020 г. Договор за
залог на търговско предприятие на „Е. Д. А.- Б. А. и П. 5“ЕООД, ЕИК ********** в
имуществото на което има недвижими имоти, ведно с удостоверение от търговския
регистър с изх.№ 20200326120049/26.03.2020 г. с мотив за отказа – договора не е
в изискуемата се от чл.3, ал.1 от Правилника за вписванията форма – писмена с
нотариална заверка на удостоверяващия фактите, на които се основава искането за
вписване или писмена, в случай че искането изхожда от държавен орган или
длъжностно лице с възложена по закон функция; съобразно изискванията на чл. 264,
ал.1 от ДОПК вписването на особен залог се допуска след представяне на писмена
декларация от залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, като
наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява
в удостоверението за данъчна оценка.
Определението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на
частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.