РЕШЕНИЕ
№ 2567
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.А
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110112417 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
С Решение № 9/15.02.2022 г., постановено по гр. д. № 4382/2021 г. по описа на ВКС,
II ГО, на основание чл. 304 ГПК по молба на С. Г. П. е отменено влязло в сила Решение №
3925/15.06.2018 г., постановено по гр. д. № 13774/2017 г. по описа на СГС, II – в състав,
постановено по въззивна проверка на Решение № 175185/18.07.2017 г. постановено по гр. д.
№ 24922/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 140 състав, с което е разгледан предявен от Е.П П.а
положителен установителен иск за собственост срещу Столична община, като делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, с указания
производството да започне с конституиране на молителя.
С Определение № 17146/07.07.2022 г. съдът е конституирал С. Г. П. в качеството му
на съищец в производството по гр. д. № 12417/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 127 състав, наред с първоначалния ищец по искова молба с вх.
№ 8010266/10.05.2016 г. по описа на Софийски районен съд Е.П П.а. Съдът е констатирал, че
първоначалният ищец Е.П П.а е починала, поради което на основание чл. 227 ГПК в
неговите процесуални права са конституирани наследниците му по закон съгласно
представено по гр. д. № 4382/2021 г. по описа на ВКС, II ГО, удостоверение за наследници –
С. Г. П. ( съпруг), Р. С. М. ( дъщеря) и Г. С. П. ( син).
Ищците поддържат, че по силата на сключен с Ж.С.Й и Т.М.Й предварителен договор
за покупко-продажба от 10.10.1990г. придобили право на собственост върху дворно място,
находящо се в гр.(АДРЕС) с площ от 500 кв.м., заедно с построената в него едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от около 130 кв.м., състояща се от пет стаи, два
коридора и сервизни помещения, лятна кухня, ведно с всички останали подобрения, който
имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед КД-14-
56/23.04.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК съставлява поземлен имот с
идентификатор 68134.2822.1723 с площ от 501 кв.м., в който са построени жилищна сграда с
идентификатор 68134.2822.1723.1, жилищна сграда с идентификатор 68134.2822.1723.2 и
1
постройка на допълващото застрояване с идентификатор 68134.2822.1723.3. В исковата
молба и молбата-уточнение от 20.09.2022г. са изложени твърдения, че от момента на
сключване на предварителния договор съпрузите, а след смъртта на ищцата Е П.а ищецът С.
Г. П., упражнявали явна, спокойна и необезпокоявана фактическа власт върху имота, поради
което са придобили право на собственост върху вещта по силата на изтекла в тяхна полза
придобивна давност. Собствениците не могли да се снабдят с констативен нотариален акт за
право на собственост върху имота, тъй като според служители на Столична община имотът
е включен в терен, за който е съставен Акт за частна общинска собственост. Ищците
поддържат, че имотът никога не е бил държавна или общинска собственост, а съставеният
АЧОС няма конститутивно действие. По изложените доводи е направено искане да бъде
признато за установено по отношение на Столична община, че ищците притежават право на
собственост върху процесния имот по силата на упражнено давностно владение. Направено
е искане сторените в производството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. В подадения отговор са
изложени твърдения, че за процесния имот е съставен Акт за държавна собственост №
1617/1966 г., като имотът е придобит от Държавата на основание чл. 6 ЗС след извършена
проверка, разпоредена със Заповед № ИК-1083/16.09.1966 г. след установяване, че имотът
няма собственик. Представителят на страната поддържа, че при извършена проверка било
установено, че за имота са съставени и АДС № 1629/6432/08.09.1970 г. и АДС №
826/6433/08.09.1970 г. Изложени са твърдения, че части от процесния имот попадат в стар
общински имот № 15, полигон 101 с площ от 870 кв.м., представляващо празно място на ул.
(АДРЕС) актуван с АДС № 1629/6432/08.09.1970 г. и в стар общински имот № 1, полигон 1 с
площ от 1000 кв.м., актуван с АДС № 826/6433/08.09.1970 г. Представителят на ответника
оспорва поддържаните твърдения за упражнена явна и спокойна власт върху имота, като
сочи, че за имота не са заплащани данъци, нито са извършвани други действия, с които ясно
и недвусмислено да се манифестира намерение за своене на вещта. В допълнение е
отбелязано, че при извършена проверка в Национална база данни „Население“ се
установява, че адресно регистрирани в имота са дванадесет лица, сред които нито един от
ищците. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е приет договор за покупко-продажба в
обикновена писмена форма от 10.10.1990 г., съгласно който Ж.С.Й и Т.М.Й в качеството на
продавачи прехвърлили на Е.П П.а правото на собственост върху къща, находяща се в гр.
(АДРЕС) състояща се от пет стаи, два коридора и санитарен възел с обща площ 130 кв.м.,
заедно с лятна кухня с площ от 25 кв.м. и дворно място със застроена площ от 500 кв.м., при
съседи: от дясно – А.В.Й, от ляво – ул. „367“ и на гърба на имота – В.Я.В, срещу сумата в
размер на 11000 лева, която купувачът е заплатил напълно в брой. Съгласно представена по
делото скица № 15-397408-12.08.2016 г. имотът с посочен в договора административен адрес
представлява поземлен имот с идентификатор 68134.2822.1723. Съгласно представено по гр.
д. № 4382/2021 г. по описа на ВКС, II ГО, удостоверение за семейно положение, съпруг и
деца към датата на сключване на договора за покупко-продажба Е.П П.а е била в брак със С.
Г. П..
Като писмено доказателство по делото е приета Заповед № ИК 1083/16.09.1996г. на
СНС за назначаване на комисия за извършване на инвентаризация на държавните имоти в
районните народни съвети.
Приет е Акт за държавна собственост № 1617 ( зачеркнат първоначален номер 5067)
от 29.10.1966 г. за актуване на „стар държавен имот с площ от около 8550 кв.м. в кв.
(АДРЕС) вкл.; ж.п. линия и ул. „379“. Отбелязано е, че имотът е онагледен в скица на гърба
на АДС, но по делото липсва такъв документ.
Като писмено доказателство по делото е приет Акт № 358/07.03.1997 г., съставен на
основание чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС за актуване на имот, представляващ стар общински имот –
2
терен между ул. (АДРЕС) съставляващ около 8550 кв.м., с местонахождение гр. София,
район „Връбница“, ЗРП – ж.к. и НЗП „Модерно предградие“, одобрен със Заповед № РД-50-
09-155/07.05.1990 г.
По делото е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което
съдът цени като компетентно и обективно дадено. От заключението се установява, че по
стария кадастрален план за местността от 1956 г. процесният имот не е нанесен на плана и
няма запазени разписни листа за този план. Вещото лице сочи, че площта на имота е
разположена върху част от имот № 1 и имот № 15, както и част от улица между осова точка
№ 341 и 341а. Съгласно експертизата по архивният кадастрален план, действащ преди
влизане в сила на кадастралната, процесният имот е нанесен през 1992 г. с пл. № 1723, к.д.
196 с графична площ от 500 кв.м. В разписните листи имот с пл. № 1723 е записан на
Столична община въз основа на АЧОС № 358/07.03.1997 г. и А.В.Й без описан документ за
собственост. Вещото лице сочи, че процесният имот е частично идентичен с имотите, за
които са съставени акт за държавна и акт за частна общинска собственост, като
североизточната част на процесния имот се застъпва с посочените актове за собственост.
Вещото лице сочи, че при извършени проверки не е установил наличие на по-стари актове за
държавна собственост, установяващи, че процесният имот е бил „стар общински“, нито
данни за извършено одържавяване или отчуждаване на имота. От приетото заключение се
установява, че към датата на сключване на договор за покупко-продажба 10.10.1990г. в
процесния имот е нанесена само една жилищна сграда с площ от 89 кв.м., разположена в
североизточната част на имота, означена като МЖ, а постройките посочени в договора са
нанесени като стопански съответно МС с площ от 44 кв.м. и МС с площ от 25 кв.м. Вещото
лице сочи, че е извършил оглед на процесния имот на 36.03.2024 г. е установил наличието на
описаните в договора от 10.10.1990 г. постройки.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на доведени от
ищците свидетели – Й.И Г.а и Л.И.Н. Свидетелката Г.а сочи, че живее в гр. (АДРЕС), а
къщата на първоначалната ищца Е П.а се намира през три къщи. Свидетелката поддържа, че
Е П.а се нанесла в имота през 1990 г. след като го закупила от предишните му собственици и
заедно с мъжа си и двете им деца живеела там. Й Г.а сочи, че имотът е ограден и поддържан
от семейството на ищците. Свидетелят Н поддържа, че живее в гр. (АДРЕС), а имотът на
първоначалната ищца Е П.а е с административен адрес ул. (АДРЕС) Свидетелят разкрива, че
към момента, в който се нанесъл да живее в кв. „Модерно предградие“ през 1997 г., Е П.а
заедно със семейството си вече живеела в процесния имот, който представлява къща с
дворно място, оградено откъм улицата. Свидетелят сочи, че първоначалната ищца заедно със
семейството си поС.но живеела в имота и се грижела за имота като за свой. Съдът цени
събраните гласни доказателствени средства като логични, последователни и разкриващи
непосредствено възприети от свидетелите обстоятелства за изключително продължителен
период от време. Свидетелите живеят в съседство с процесния имот, като лично и
непосредствено са възприели лицата, упражняващи фактическа власт върху имота, неговото
поддържане и т.н.
Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В доказателствена тежест на ищците по предявения положителен установителен иск
за собственост е да установят правото си на собственост върху описания имот, придобито на
наведеното основание, а именно изтекла придобивна давност – че върху имота е
упражнявана в продължение на пет, респ. десет години непрекъснато, спокойно и явно
фактическа власт с намерение за своене. В тежест на ответника е да докаже наведените с
отговора възражения за неприложимост на института на придобивната давност спрямо
процесния имот, както и че по отношение на имота такава не е текла.
Съдът намира, че на първо място следва да разгледа наведеното от ответника
възражение, че по отношение на описания в първоначалната искова молба имот придобивна
давност в полза на ищците не би могла да тече, тъй като за недвижимата вещ са съставени
акт за държавна и акт за общинска собственост. По така поставения въпрос съдът намира
следното:
3
С Решение № 125/02.07.2019 г. по гр. д. № 3567/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, е
прието, че актът за държавна собственост удостоверява възникването, изменението и
погасяването на правото на собственост на Държавата върху недвижими имоти, като се
съставя от длъжностно лице по ред и форма, определени със закон, въз основа на други
документи, удостоверяващи придобивното основание. Касационната инстанция разяснява,
че по своята функция и предназначение актът за държавна собственост е сходен с
констативния нотариален акт, поради което задължителните указания дадени с
Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС са приложими и относно АДС, а
именно актът се ползва с материална доказателствена сила единствено относно извършените
от и пред актосъставителя действия, както следва: че актът е издаден от посочения в него
актосъставител, на посочените дата и място, и че са представени описаните в него
документи, удостоверяващи придобивното (респ. – правоизменящото или
правопогасяващото) основание за Държавата. От изложеното следва, че относно правото на
собственост действието на акта за държавна собственост е констативно, а не конститутивно.
Съгласно чл. 6 ЗС / в редакцията от 1951 г./ държавни стават имотите, които
държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг
собственик. За да е налице първата хипотеза следва да бъде осъществен такъв юридически
факт, чиято правна последица според предвижданията в нормативен акт се състои в
изгубване правото на собственост от досегашния му носител и преминаването му в
патримониума на държавата. С решение № 60090/01.07.2021 г. по гр. д. № 4068/2020 г. на
ВКС, II ГО, е прието, че доказването на придобивното основание във втората хипотеза става
чрез изследване на данните, които се съдържат в различни карти, планове, регистри и друга
документация относно недвижимите имоти. Ако при съставянето на тези карти и планове,
респ. при отреждането със съответния план /кадастрален, регулационен или друг/ имотът
няма известен собственик, то той се води безстопанствен и става държавна собственост по
силата на чл. 6 ЗС. В този смисъл са също така Решение № 541/06.07.2010 г. по гр. д. №
661/2009г. на ВКС, І ГО, Решение № 8/11.02.2014 г. по гр. д. № 4244/2013 г. на ВКС І ГО,
Решение № 107/06.10.2017 г. по гр. д. № 2173/2016г. на ВКС, ІІ ГО. В случая посоченото в
АДС № 1617 ( зачеркнат първоначален номер 5067) от 29.10.1966 г. основание за съставяне
на акта е „стар държавен имот“ с площ от 8550 кв.м., но по делото не са наведени твърдения
и не са ангажирани доказателства, че за описания в АДС № 1617 имот са съставяни
предходни актове за държавна собственост. От изложеното следва, че в разглеждания случай
поддържаното от ответника основание за актуване на недвижимия имот, а именно липса на
друг собственик, не може да бъде извлечено от самия документ. Видно от съдържанието на
същия посоченото основание за актуване на имота е „стар държавен имот“. С Решение №
391/18.10.2012 г. по гр. д. № 1139/2011 г. на ВКС, І ГО, е прието, че когато основанието за
актуване е „стар общински имот“ в тежест на ответника е да установи откога и на какво
основание / одържавяване, отчуждителна сделка, конфискация и др./ имотът е станал
общинска собственост преди съставяне на цитирания акт. Както бе посочено от приетата по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че първият кадастрален план за
местността е изработен през 1956 г., като площта на процесния имот представлява част от
имот № 1 и имот № 15, както и част от улица между осова точка № 341 и 341а. Правното
основание, на което имотът е станал „стар държавен имот“ не може да се извлече и от
съдържанието на цитираната в АДС заповед за извършване на проверка, тъй като същата
касае извършване на проверка относно работата и дейността на отделни служби и
извършване на инвентаризация на държавни имоти. Предвид изложеното съдът намира, че
съставеният акт за държавна собственост не легитимира Държавата като собственик на
актувания имот, респ. не е съществувала пречка по смисъла на чл. 86 ЗС ( в редакция обн.
ДВ, бл. 31 от 1990 г.) по отношение на процесния имот да започне упражняване на
давностно владение от 1990г.
С Решение № 81/24.07.2018 г. по гр. д. № 4029/2017 г. по описа на ВКС, II ГО, е
споделена практиката изразена с Решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. по
описа на ВКС, II ГО, съгласно която актът за общинска собственост, съставен по надлежния
ред и форма, притежава качеството на официален свидетелстващ документ, който
4
констатира правото на собственост на Общината върху даден имот, без да я поражда. Актът
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а
относно собствеността същия има легитимиращо действие, по силата на което актуваният
имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Изложените
съображения са приложими единствено в случаите, когато в акта за общинска собственост е
посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което
собствеността върху актуваният имот е придобита от Общината. Когато в акта е посочено
като основание само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и
конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие досежно правото на
собственост на Общината. Видно от съдържанието на процесния акт за частна общинска
собственост от 1997 г. посоченото основание, на което имота е актуван е разпоредбата на чл.
2, ал. 2, т. 5 ЗОС, поради което съгласно разясненията дадени от касационната инстанция
актът за частна общинска собственост не се ползва с легитимиращо действие.
На следващо място дори и да се застъпи, че процесният акт за държавна собственост
от 1966 г. легитимира Държавата като собственик на описания имот, респективно
съставеният въз основа на него акт за частна общинска собственост легитимира Столична
община като собственик на описания имот към 1997 г. следва да бъде съобразено, че ищците
поддържат, че фактическа власт върху имота с намерение за своене е упражнявана в периода
от 10.10.1990 г. до подаване на първоначалната искова молба на 10.06.2016 г., включително и
в хода на образуваното исково производство по гр. д. № 24922/2016 г. по описа на СРС, I ГО,
140 състав и в настоящото такова. За имотите частна държавна собственост нормата на чл.
86 ЗС (след изменението съгласно ЗИД на ЗС, обн. ДВ, бр. 31/1996 г., в сила от 01.06.1996 г.)
не установява забрана за придобиването им по давност. До този момент (т. е. до 01.06.1996г.)
разпоредбата на чл. 86 ЗС предвижда общо, че не може да се придобие по давност вещ,
която е държавна или общинска собственост, без да се прави разграничение дали
собствеността е публична или частна. Течението на придобивната давност за имоти частна
държавна собственост обаче е спряно съгласно § 1 на ЗД на ЗС (обн. ДВ, бр. 46/06.06.2006 г.,
в сила от 01.06.2006 г.), което е направено с придаване на обратна сила на закона от
последния ден преди изтичане на десетгодишния срок за придобиване по давност, т. е.
давностният срок е спрян, считано от 31.05.2006 г. Така е въведен мораториум върху
придобиването по давност на недвижими имоти – частна държавна и частна общинска
собственост, първоначално за срок от 7 месеца. С § 3 на ЗИД на ЗДС (обн. ДВ, бр. 105/2006
г.) срокът е удължен с една година – до 31.12.2007 г., а след това с § 1 на ЗИД на ЗС (обн. ДВ,
бр. 113/2007 г., в сила от 31.12.2007 г.) срокът е удължен с още една година – до 31.12.2008 г.
Четвъртото удължаване на срока на мораториума е въведено със ЗИ на ЗС (обн. ДВ, бр.
109/2008 г.) и е със срок до 31.12.2011 г. Следващото удължаване на срока е въведено със ЗИ
на ЗС (обн. ДВ, бр. 105/2011 г., в сила от 31.12.2011 г.), като срокът е удължен до 31.12.2014
г. Със ЗИД на ЗС (обн. ДВ, бр. 107/2014 г., в сила от 31.12.2014 г.) срокът е удължен за шести
път, като е предвидено да изтече на 31.12.2017г. Последното удължаване на забраната за
придобиването по давност на имоти – частна държавна и общинска собственост, е до
31.12.2022 г. Въведено е с § 1 на ЗИ на ЗС (обн. ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., в сила от
31.12.2017г.), като с § 2 на ЗИ на ЗС е предвидено обратно действие на спирането на
давността, считано от 31.12.2017 г. С РКС № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. (обн. ДВ,
бр. 18/04.03.2022 г.) разпоредбите на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС (обн. ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп.
бр. 18/2020 г.) и на § 2 от ЗИ на ЗС (обн. ДВ, бр. 7/2018 г.) са обявени за
противоконституционни, поради което те не се прилагат, считано от влизането на решението
на КС в сила – три дни след обнародването му в ДВ съгласно чл. 151, ал. 2 от
Конституцията, т. е. от 08.03.2022 г. Така за периодите 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и
19.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивна давност за имоти частна държавна или общинска
собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум. Такава
започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г., тъй
като с обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният
досегашен ефект. Като последица от обявяването за противоконституционна на нормата на §
2 от ЗИ на ЗС (обн. ДВ, бр. 7/2018 г.), с която е придадено обратно действие на
5
продължаването на срока на мораториума, се приема от КС, че придобивна давност е текла и
в периода 31.12.2017 г. – 19.01.2018 г., защото обратното действие на материалния закон не
може да засяга вече придобити права. Следователно за времето 31.12.2017 г. – 19.01.2018 г.
давностният срок следва да се зачита (така определение № 510/06.02.2024 г. по гр. д. №
1748/2023 г. на ВКС, I г. о.; решение № 50080/26.10.2022 г. по гр. д. № 1814/2021 г. на ВКС, II
г. о. и решение № 50141/25.04.2023 г. по гр. д. № 3194/2021 г. на ВКС, I г. о.).
Следва да бъде отбелязано, че давността се прекъсва с предявяване на иска, само ако
той е насочен от собственика към лице, което се позовава на придобивна давност. В
обратната хипотеза - на иск, предявен от владелеца, разпоредбата не намира приложение,
тъй като ищецът не може сам да прекъсне собствената си придобивна давност. В този случай
давността продължава да тече и по време на процеса и ако е изтекла към момента на
приключване на устните състезания, следва да се съобрази от съда съгласно чл.188, ал.3 ГПК
/отм/, респ. на основание чл.235, ал.3 ГПК като факт, настъпил след предявяване на иска и
имащ значение за спорното право. В посочения смисъл са Решение № 99/ 10.05.2013 г. по
гр.д.№ 681/2012 г.,І г.о., Решение № 170/11.04.2012 г. по гр.д.№ 961/2011г., Решение № 705/
29.10.2010 г. по гр.д.№ 1744/2009г., Решение № 401/ 12.01.2012 г. по гр.д.№ 895/2010г, р.№
61/30.04.2010 г. по т.д.№ 741/2009г.,І т.о., Решение № 178 от 13.05.2011 г. по гр. д. №
984/2010 г., ІІІ г.о. и Решение № 57/27.06.2018 г. по гр. д. 591/2017 г. на ВКС, II ГО.
Така при въведени от ищците твърдения за упражнявана явна фактическа власт върху
имота, считано от 10.10.1990 г. до приключване на съдебното дирене в настоящото
производство на 12.11.2024 г. с оглед гореизложеното следва, че поначало с изтичане на
посочения по-горе срок – от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. и от 31.12.2017г. до 19.01.2018 г.
владелецът може да придобие право на собственост върху имот частна общинска
собственост.
Придобивната давност, като способ за придобиване на право на собственост, включва
два елемента – фактическо упражняване на това право върху имота (владение) и изтичане на
определен период от време. Владението като фактическо съС.ие е несмущавано и явно
упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен
период от време /5 или 10 години/, което съС.ие включва обективен елемент (corpus) –
фактическа власт и субективен (animus) – намерение за своене на обекта. Субективният
елемент се презюмира от закона, поради което при липсата на проведено обратно доказване
от страна на ответника, презумпцията е необорена и приложима.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
За да е налице владение, е необходимо у владелеца да има намерение да държи вещта като
своя, а така също това намерение да се е изразило в упражняване на фактическата власт на
лицето (лично или чрез другиго) върху вещта. Владението трябва да бъде поС.но
(фактическата власт изразява воля трайно да се държи вещта), да е непрекъснато (да не е
било прекъсвано за повече от шест месеца – чл. 81 ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и явно.
Обективният признак на владението е упражняването на фактическа власт върху вещта
(corpus). Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който
позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези действия,
в своята съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право (в случая – на
правото на собственост). Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта
като своя (animus), тоест да се държи от владелеца, като че ли той е собственик. В тази
насока, законодателят е предвидил презумпцията по чл. 69 ЗС – предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
За начало на давностният срок на изтеклата придобивна давност ищците сочат
10.10.1990 г. когато по силата на сключен в обикновена писмена форма договор за покупко-
продажба, имащ характер на предварителен договор, Е П.а заедно със съпруга си С. П. са
установили фактическа власт върху имота. От събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпит на съседи на имота се установява, че Е и С. П.и са упражнявали явна,
необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху имота, като след смъртта на
6
първоначалната ищца Е П.а нейните наследници са продължили да държат имота като свой.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателствени средства се
установява по несъмнен начин, че Е и С. П.и, а след смъртта на ищцата Е П.а нейните
наследници са упражнявали явна и необезпокоявана фактическа власт върху имота. Както от
свидетелските показания, така и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че имотът е заграден, в него има постройки и трайно е ползван за жилищни
нужди. Респективно по делото не са събрани каквито и да е доказателства Столична община
да е упражнявала фактическа власт върху вещта в който и да е период от време.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният положителен установителен иск
за собственост е основателен.
С оглед изхода от спора в тежест на Столична община следва да бъдат възложени
направените от ищците съдебни разноски съобразно неоспорения списък по чл. 80 ГПК,
както следва: в полза на ищеца С. Г. П. разноски в производството по чл. 304 ГПК и
настоящото в размер на 1336,87 лева, в полза на ищцата Р. С. М. разноски в настоящото
производство в размер на 750 лева, и в полза на всички ищци разноските, направени при
първоначално разглеждане на предявения иск в размер общо на 533,74 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от С. Г. П., ЕГН **********, с адрес в
гр.(АДРЕС), лично и в качеството на наследник на починалата първоначална ищца Е.П П.а,
ЕГН **********, починала на 02.09.2020 г., и Р. С. М., ЕГН ********** и Г. С. П., ЕГН
**********, и двамата с адрес в гр. (АДРЕС) конституирани в процесуалните права на
починалата Е.П П.а, против Столична община, с адрес в гр. (АДРЕС), иск, че ищците на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, въз основа на упражнено давностно
владение в периода от 10.10.1990 г. до приключване на съдебното дирене, притежават право
на собственост върху дворно място, находящо се в гр.(АДРЕС) с площ от 500 кв.м., заедно с
построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от около 130 кв.м.,
състояща се от пет стаи, два коридора и сервизни помещения, лятна кухня, ведно с всички
останали подобрения, който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед КД-14-56/23.04.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК
съставлява поземлен имот с идентификатор 68134.2822.1723 с площ от 501 кв.м., в който са
построени жилищна сграда с идентификатор 68134.2822.1723.1, жилищна сграда с
идентификатор 68134.2822.1723.2 и постройка на допълващото застрояване с
идентификатор 68134.2822.1723.3.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на С. Г. П., ЕГН
**********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
1336,87 лева, представляваща сторени съдебни разноски в производство по чл. 304 ГПК и
настоящото.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на Р. С. М., ЕГН
**********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 750
лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес в гр. (АДРЕС) да заплати на С. Г. П., ЕГН
**********, с адрес в гр. (АДРЕС), ап. 44, Р. С. М., ЕГН ********** и Г. С. П., ЕГН
**********, и двамата с адрес в гр.(АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер
общо на 533,74 лева, представляваща сторени съдебни разноски при първоначално
разглеждане на спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8