№ 16746
гр. София, 12.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110119096 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ искове по реда на 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
спрямо Д. М. В., че същият дължи на /фирма/ сумите от 459,98 лева (четиристотин
петдесет и девет лева и 98 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 53,02
лева (петдесет и три лева и 02 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2020 г. до 10.05.2022 г., сумата от 34,62 лева (тридесет и четири лева и 62
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 6,04 лева (шест лева и 04
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2019 г. до 10.05.2022 г..
, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 28817/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
1
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят ежемесечните фактури.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от /фирма/ съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда
да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. В. чрез особения представител адв. Е.
депозира отговор на исковата молба, с който заявява, че исковата молба е изцяло
неоснователна. Твърди, че Д. Д. не е единствен собственика, а притежава ½ идеална
част от апартамента, доколкото видно от справка от ИКАР е вписана възбрана върху ½
идеална част от апартамента на А. В.а. Твърди, че апартаментът не е семейно жилище.
Твърди, че не е доказано количеството доставена топлинна енергия. Моли да се
отхвърлят исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са допустими, предявени в срока по чл. 415, ал
. 4 ГПК.
За уважаване исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86
ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава- уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна
енергия. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Установява се от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 100, том I, рег. № ****, дело № *** от 11.12.2013
г., че Д. В. е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот
2
/адрес/, аб. № ******, поради което страните са обвързани от облигационно
отношение по договор за продажба, като ответникът е потребител на топлинна енергия
за битови нужди.
Възражението, че ответникът не отговоря солидарно за цялата претендирана
сума е неоснователно. Съгласно удостоверение от 02.07.2024 г., издадено от Столична
община, район *********, Д. М. В. е със семейно положение – женен за А. В.а
съгласно акт за брак № ****/29.10.1988 г. Следователно към момента на придобИ.не
на имота, по арг. от чл. 21, ал. 1 от СК апартаментът е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност, независимо на чие име е придобит. На основание
чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 СК за задължения, поети за текущите нужди на
семейството, каквито безспорно са задълженията за заплащане на доставената
топлинна енергия, съпрузите отговарят солидарно, като кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници, в разглеждания
случай от съпруга Д. В.. Противен извод не следва от твърденията на особения
представител, че ответникът не живее в апартамента със семейството м, т.е. че не е
семейно жилище. В случая единствен правнорелевантен факт за възникване на
договорното правоотношение между страните е кой е носителят на правото на
собственост върху имота за исковия период, като е без значение кой фактически е
използвал имота и е живял в него. По делото не се твърди и не се установява, Д. В. и
А. В.а да са прекратили брака си. Ето защо, кредиторът е легитимиран да претендира
задължението си изцяло от ответника Д. В..
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ, което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. От съвкупната преценка на
писмените доказателства, събрани по делото: констативен протокол за непредоставен
достъп от 27.05.2020 г. и от 23.05.2020 г., както и от приетото заключение на съдебно-
техническата експертиза, което при преценката му по чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано се установява, че за процесния период дължимите суми за сградна
инсталация са в размер на 178,43 лева, за отопление на имот 189,30 лева, както и за
БГВ в размер на 493,75 лева или сума в общ размер на 861,48 лева. СТЕ установява, че
изравнителните сметки, изготвени от /фирма/ са в съответствие с действащата Наредба
№ Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., както и че общият топломер е минал метрологична
проверка и има валидност до м. 07.2023 г.
По делото от страна на ответника не са въведени фактически твърдения за
извършени плащания на процесните задължения, нито в отговора на исковата молба,
нито в първото по делото съдебно заседание. След приключване на съдебното дирене,
ответникът излага съображения, че отразеното плащане в размер на 39,18 лева в
общата фактура от 31.07.2021 г. не било отчетено по делото, а в общата фактура от
2020 г. нямало отразяване за наличие или липса на плащания. Настоящият състав
намира, че в хода на устните състезания не може да се навеждат нови фактически
твърдения поради действието на установената преклузия по ГПК за навеждане на нови
твърдения и факти. За пълнота, тези доводи се явяват неоснователни. Действително в
общата фактура от 31.07.2021 г. е посочено плащане в размер на 39,18 лева, но същото
е приспаднато от общия размер на задължението на длъжника за отоплителен сезон
2020/2021 г. /269,27 лева – 39,17 лева = 230,09 лева/, което е видно от самата обща
фактура, а в общата фактура за 2019/2020 г. няма никакви отразени плащания.
Предвид горните констатации, настоящият състав намира, че исковата
3
претенция в размер на 459,98 лева – главница за топлинна енергия за периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021 г. с оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския
процес – чл. 6, ал. 2 ГПК се явява доказана, поради което и основателна.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребената
количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия се явяват установени в своето основание и на осн. чл. 162 ГПК
изчислени с интернет какулатор възлизат на 53,72 лева, но доколкото се претендират
53,02 лева, то искът е основателен в претендирания размер.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В
отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец. От съвкупната преценка на доказателства по делото се установява, че за
процесния период е извършвана услугата за дялово разпределение от /фирма/. С оглед
изложеното съдът приема, че страните са се съгласили, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение на ТЕ, които за
процесния период възлизат в размер на 34,62 лева.
По отношение на иска за забава за заплащане на главницата за цената на
услугата за дялово разпределение съдът следва да посочи, че намира същия за
неоснователен. С общите условия, приложими към договора, не е регламентиран
падеж на това задължение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не установява да е отправил до ответника покана
за заплащането на цената на тази услуга, с което действие да го е поставил в забава.
Следователно искът за сумата в размер на 6,04 лева, представляваща мораторна лихва
в периода от 31.07.2019 г. до 10.05.2022 г. , следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 25 лева. С оглед
изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
заповедното производство на ищеца в размер на 74,18 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 25 лева, 300 лева
за СТЕ, 400 лева – депозит за особен представител и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. С оглед изхода на
спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за исковото
производство на ищеца в размер на 766,65 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК *********
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. М. В., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ дължи на
/фирма/ с ЕИК: ********* и адрес: /адрес/ сумите от 459,98 лева (четиристотин
петдесет и девет лева и 98 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот /адрес/, аб. № ****** за период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 53,02 лева (петдесет и три лева и 02 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 10.05.2022 г., сумата от
34,62 лева (тридесет и четири лева и 62 стотинки), представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането,
предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 28817/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 6,04 лева (шест лева и 04 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 31.07.2019 г. до 10.05.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. М. В., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ да заплати на /фирма/ с ЕИК:
********* и адрес: /адрес/ сумата от 74,18 лева, разноски за заповедното
производство и 766,65 лева, разноски за исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
/фирма/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5