Определение по дело №232/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 310
Дата: 19 февруари 2019 г.
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20192100500232
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

номер IV - 310                                                                                 град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На деветнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

                                                                        мл.с.  МАРИНА МАВРОДИЕВА

Секретар

Прокурор

разгледа въззивно гражданско дело номер 232 по описа за 2019 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258, и сл. ГПК, вр. чл.17 ЗЗДН. Образувано е по въззивна жалба на Е.Й.Д. ***, Пазарджишка област – ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №122/27.11.2018г. постановено от Средецки районен съд по гр.д.№488 по описа за 2018г., с което е уважена молбата на М.Н.Д., в лично качество и като родител и законен представител на малолетното дете М.Н.Д., за издаване на заповед за защита спрямо Е.Й.Д., като въззивницата е задължена на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.Н.Д. и М.Н.Д.; забранено е на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на въззивницата да приближава жилището в гр. Бургас, к-с „Изгрев“, бл. 143, ап. 16 на М.Н.Д. и М.Н.Д., детската градина на М.Н.Д. – Център за работа с деца АБВ с адрес гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ 26 и местата за социални контакти и отдих на М.Н.Д. и М.Н.Д., за срок от шест месеца; въззивницата е осъдена на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН да плати глоба в размер на 200 лева и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в размер на 30 лева, и държавна такса за издаване на изпълнителен лист за разноските на молителя в размер на 5 лева по сметката на Районен съд – Средец, както и да заплати на М.Н.Д., направените по делото разноски в размер на 600 лева.

 

Въззивницата изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което делото да бъде върнато на Районен съд – Средец, евентуално – молбата за защита да бъзе отхвърлена. Според въззивницата първоинстанционното решение е едностранно, неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения.

Според въззивницата, ищецът се възползва от производството по ЗЗДН, за да получи родителската власт над детето с комерсиална цел – с оглед прекратяване на брака между страните с развод, получаване на социални помощи като самотен родител в Шотладния, където страните пребивават. През м.юли страните с детето пристигнали в България; детето се разболяло и въззивницата влязла с него в болница; след излизане от болницата, ищецът го взел, изгонил ответницата със закани и взел личните й документи.

Според въззивницата, детето нарича гледачката „мама“, защото е привързано към майка си и само тя го е отглеждала.

Според въззивницата, съдът е допуснал процесуални нарушения, като не е назначил особен представител, който да представлява детето, т.к. родителите са с противоречиви интереси.

 

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивната страна на 03.12.18г., чрез лице от домакинството – баба Стоянка Николова. Въззивната жалба е подадена по пощата на 10.12.18г. - в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН. Жалбоподателката е лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. молбата по ЗЗДН срещу нея е уважгена. Следователно жалбата е допустима.

 

Препис от въззивната жалба на ответницата е връчен на ищеца М.Н.Д., в лично качество и като законен представитнел на малолетното дете М.Н.Д., чрез адвокат Д. на 08.02.19г. В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН не са подадени писмени възражения.

 

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

 

С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ ВГД №232/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 19.02.19г. – на 11.03.2019г. от 13.30 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ – Бургас.

УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за адвокатурата.

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                  2.