№ 1203
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ЕВГ. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20211110210512 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от името на В. Б. СТ., чрез
АДВ. . ИВ. от САК, против издаден срещу жалбоподателя електронен фиш
Серия К № 3640394 от СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал.2,
вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100,00 /сто/
лева.
С жалбата, по която е образувано делото се оспорва
законосъобразността и правилността на обжалвания ЕФ, като се претендира,
че в процедурата по издаване на обжалвания ЕФ са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя: липса на издател; липса на дата на
съставяне на ЕФ, което според жалбоподателя ограничава възможността за
проверка спазването на сроковете по чл.34 ЗАНН; липса на доказателство
относно въведеното ограничение на скоростта в процесния пътен участък;
1
неяснота относно конкретно измерената скорост и мястото на нарушението;
несъответствие между словесна и цифрова квалификация на нарушението;
липса на протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. на
МВР; незапознаване на нарушителя с генерираните от АТСС клип/снимка и с
протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, ако
такива са налични.
С тези съображения се моли за отмяна на обжалвания ЕФ, както и за
присъждане на сторените разноски в хода на производството.
В съдебно заседание, проведено от настоящия съдебен състав,
жалбоподателят не се явява и не се представлява. По делото е депозирана
молба от адв. И., с която заявява, че поддържа жалбата в нейната цялост и
моли за отмяна на обжалвания ЕФ по съображенията, които са изложени в
нея. Излага доводи за нередовност при връчването на ЕФ, доколкото липсват
доказателства, че датата на връчване на последния е 30.06.2021г. Моли за
присъждане на сторените разноски в хода на производството, представляващи
адвокатско възнаграждение, в размер на 300,00 лева, като прилага договор за
правна помощ и списък на разноските.
Въззиваемата страна - СДВР, след редовно изпълнена процедура по
призоваване, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от
гл.юрисконсулт Б.П. /процесуален представител на СДВР/, в които е взето
становище за издаване на обжалвания ЕФ при спазване на процесуалните
правила и правилно приложение на материалния закон. С оглед на това се
моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, доколкото от АНО не е представено
доказателство за датата на връчване на обжалвания ЕФ на жалбоподателя, при
което положение съдът приема, че срокът за обжалване не е започнал да тече
и не е изтекъл към датата на подаване на жалбата. Неоснователни се явяват
възраженията на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните му права в
производството, изразило се в нередовност на връчването, доколкото
въпросът за връчването е относим към стартирането на срока за обжалване. В
2
случай жалбоподателя надлежно е упражнил правото си на жалба, след като е
узнал за издадения срещу него ЕФ. Респективно, правото на защита на
жалбоподателя не е било ограничено.
Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите
реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен
съд-София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 21.05.2020 г. в 10:14 часа, мобилна система за видеоконтрол –
автоматизирано техническо средство TFR1-M №614, заснела автомобил
марка/модел "Дачия Дъстер“, вид – товарен автомобил", с рег. № *****,
движещ се в гр. София, по бул.Околовръстен път до №188, с посока на
движение от бул.Св.Климент Охридски към бул. Симеоновско шосе, с
превишена скорост – 108 км/ч, измерена от техническото средство, при
максимално разрешена скорост от 80 км./ч., за населено място, което
ограничение било въведено с пътен знак В26, съгласно разпоредбата на
чл.21,ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с
рег. № *****, било установено, че въпросното МПС е регистрирано на
юридическо лице – „ГЕА-КОНСУЛТ“ ООД /съгласно справка, приложена на
л.6 от преписката/, поради което и на осн. чл.189, ал.5, вр. чл.188, ал.2 от
ЗДвП, на законния представител на същото, а именно жалб. В. Б. СТ. е бил
издаден обжалваният понастоящем електронен фиш Серия К № 3640394 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП, изразило се в
управление на горепосоченото МПС с превишена наказуема скорост от 105
км./ч. /след приспаднат толеранс от 3%/ или с превишение от 25 км./ч над
допустимите за населено място в конкретния пътен участък - 80 км./ч., на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя, в
качеството на законен представител на юридическото лице, което е
собственик на МПС, с което е извършено нарушението е наложено
административно наказание глоба в размер на 100,00 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
3
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на
наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП: „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.“
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за
да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел.
фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
4
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство, в случаите в които патрулният автомобил, в който е разположено
техническото средство не е в движение. Същите установяват нарушенията по
аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани
технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична
проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в това число и софтуера
за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган -
Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната
програма, генерираща снимковия материал, което следва да е отразено и в
сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ:
измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство, чиято скорост
е измерена от скоростомера. Обработката и издаването на електронен фиш и
за двата вида системи е от централизирана информационна система.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил
на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се
извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с
5
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение
на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобилите, които се
заснемат, вида на автоматизираното техническо средство и данни за
извършена периодична метрологична проверка, обективирана в представения
протокол за проверка №7-38-19/24.10.2019 г., издаден от БИМ. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
делото, като е приложен и съответният протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Видно от
протокола, съдържащ се на л.13 по делото, системата за видеонаблюдение е
преминала последваща метрологична проверка, установяваща както
съответствие с метрологичните характеристики и изисквания, така и годност
за експлоатация до 24.10.2020г.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип
TFR-1 M с №614, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е
да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
поради което за същото законосъобразно е санкциониран с електронен фиш
отговорното лице по чл.188, ал.2 ЗДвП.
Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, съгласно която: „При работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за
контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“.
В конкретния случай е представен и протокол за използването на АТСС
6
/л.15-16 по делото/, както и снимка на разположението на уреда /л.4 от
преписката/.
Видно от представената снимка, към момента на заснемането, в обсега
на камерата на техническото средство, автомобил "Дачия Дъстер“, вид –
товарен автомобил", с рег. № ***** е единствено МПС, с оглед на което не
възникват каквито и да е съмнения, че именно неговата скорост е засечена от
техническото средство, доколкото снимката съдържа всички необходими
реквизити.
Представени са всички надлежни доказателства, от които се установява,
че е спазен и редът за използване на АТТС, предвиден в разпоредбите на чл.6-
12 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на АТТС за контрол на правилата за движение по пътищата, като в
представения протокол за използване на АТТС са описани всички
обстоятелства, при които е извършен контролът.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, понеже автомобилът
е заснет с мобилна камера за превишена скорост, в стационарно положение на
камерата и автомобила, в който е била поставена и снимката е приложена по
делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. А съгласно чл.188, ал.2 ЗДвП: Когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.
В случай, че не собственикът или законният представител на
юридическото лице, което е собственик на МПС, е управлявал автомобила, а
друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, след получаване
на електронния фиш, жалбоподателят е следвало в 14-дневен срок да подаде
писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. В настоящия случай в изпълнение разпоредбата
7
на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП наказващият орган е изпратил ел. фиш на лицето по
чл. 188, ал.2 от ЗДвП, като в същия изрично е указана възможността за
подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо декларация по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, след получаване на ЕФ, жалбоподателят е подал жалбата,
предмет на настоящото производство, т.е. той не се е възползвал от
предоставената му законова възможност да оспори факта, че не той е
управлявал автомобила, в качеството на законен представител на ЮЛ –
собственик на МПС, доколкото в процедурата по чл.189, ал.4 и следващите от
ЗДвП законодателят е предвидил оборима презумпция за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно
постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се
налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е
различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са
инкорпорирани в електронния фиш. Разлика се установява с АУАН и НП
относно формата на ЕФ, неговите съдържание, реквизити и процедура по
издаване, от което следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити
и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В конкретния
случай в ЕФ са описани подробно всички обстоятелства по извършване на
нарушението.
Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с
извършеното нарушение, а именно: дата, място, начин на извършване на
нарушението и самоличност на нарушителя. Посочено е ограничението, което
е предвидено за съответния пътен участък от населеното място, съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, а именно 80 км./ч., въведено с
пътен знак В26, като е приложен снимков материал /л.2-4 от преписката/, на
който ясно се вижда поставеният пътен знак, както и снимка, на която ясно
се вижда регистрационният номер на МПС, при управление на което е
извършено нарушението.
Разликата в засечената скорост от 108 км/ч, посочена на снимковия
материал и посочената в ел. фиш наказуема скорост от 105 км/ч /съответно
превишение с 25 км/ч на максимално допустимите 80 км/ч. за населено
8
място/, се дължи на така наречения "толеранс", който представлява
възможната грешка при засичането на скоростта. Този толеранс, съгласно
Протокола от проверка на АТТС е 3% от засечената скорост и се отчита в
полза на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно с
тези 3%, когато същата е над 100 км./ч., както е в настоящия случай. Точно
заради това не може да се говори за нарушаване правата на жалбоподателя.
Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като евентуално възможната
грешка при отчитането на скоростта, която в случая се равнява на 3% от
засечената скорост /или 3.15 км./ч./ е приспадната в негова полза /108-3.15 се
равнява на 104.75 или закръглено на 105 км./ч./
Следва да се отбележи, че от приложения по делото Протокол №7-38-
19/24.10.2019 г. се установява, че система за видеоконтрол тип TFR1 M с
№614 е мобилна система за видеоконтрол на скоростта на МПС, одобрена да
служи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с
Удостоверение №10.02.4835 на Председателя на БИМ /л.14 по делото/,
надлежно калибрована и технически годна към датата на нарушението за
осъществяване на посочения видеоконтрол за измерване на скорост /последно
преминат технически преглед на 24.10.2019 г., с валидност 1 година /до
24.10.2020г./.
Нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В конкретния
случай, видно от справката от централната база на КАТ, собственик на МПС,
с което е извършено нарушението е ЮЛ, чийто законен представител е
жалбоподателят /съгласно служебно направена справка в Търговския
регистър/. Същият не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, поради което и правилно е бил посочен в обжалвания електронен фиш
като лице, отговорно за извършеното нарушение, въз основа на предвидената
законова презумпция за това.
Според чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на
скоростта в км./ч., посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2
9
от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В
конкретния случай жалбоподателят е нарушил именно разпоредбата на чл.21,
ал.2 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила си с по-висока от максимално
разрешената скорост за движение в населено място от 80 км./ч., което
ограничение е било въведено с пътен знак В26.
Санкционната норма на чл.182, ал.1 от ЗДвП /в редакцията, действаща
към момента на извършване на нарушението/ предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както
следва: т. 3 - за превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100 лв.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по
делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушила
забраната на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за което нарушение правилно и
законосъобразно е санкционирана на осн.чл. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй
като разрешената скорост е била превишена с 25 км/ч.
При това е бил спазен и тримесечният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН,
доколкото съгласно представената разпечатка от АИС АНД, обжалваният ЕФ
е бил издаден на 26.05.2020 г. за нарушение, което е извършено и заснето на
21.05.2020 г. Това кога е връчен същият на жалбоподателя няма отношение
към спазването на сроковете по чл.34 ЗАНН.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП
административно наказващият орган има задължение да връчи на лицето
срещу което е издаден електронен фиш само и единствено самия ЕФ, но не и
клип/снимка от техническото средство или протокола по чл.10, ал.1 от
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.
От представените по делото доказателства се установява конкретно
измерената скорост от техническото средство, а в обжалвания ЕФ ясно е
посочено мястото на извършване на нарушението. Липсва твърдяното в
жалбата несъответствие между словесна и цифрова квалификация на
нарушението.
Следователно, според настоящия съдебен състав, всички изложени в
жалбата възражения са неоснователни.
Предвид гореизложеното, съдът прие, че правилно и законосъобразно е
10
издаден обжалваният електронен фиш за реализиране административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с извършване на
констатираното нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство и същият следва да бъде потвърден.
Доколкото наказанието е в абсолютно определен размер, същото не
подлежи на намаляване с арг. от чл.27, ал.5 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в полза
на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лева, на осн. чл. 63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37
от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, който минимален размер според съда представлява
справедлив и съответстващ на фактическата и правна сложност на делото,
както и на факта, че представителството е осъществено само с писмени
бележки – без реално участие на процесуалния представител на АНО в
съдебното заседание, проведено по делото.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К №3640394, издаден от
СДВР, с който на В. Б. СТ., за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1
от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 100,00 /сто/ лева.
ОСЪЖДА В. Б. СТ., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/, сумата в размер на 80.00 /осемдесет/
лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11