РЕШЕНИЕ
№ 986
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300501232 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК, във вр. с чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.69, ал.5 ЗЗК.
Образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от
„************* чрез адв. И.М. против решение №617/25.02.2022 г.,
постановено по гр.д. №15285/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд,
ХХІІ гр.с., с което е признато за установено, че „*************“ ООД дължи
на „***********“ ООД сумата в размер на 4056 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в производство пред КЗК и възложено
с решение №274/18.03.2021 г. по преписка №КЗК-82/25.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 27.05.2021 г. до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 8758/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив. Осъдено е
„***********“ да заплати на „***********“ ООД разноски в размер на 381.12
лв. по ч.гр.д. № 8758/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив и 600.04 лв. в
първоинстанционното производство.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност - нарушение на материалния и процесуален закон, с
искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да
бъде отхвърлен, като на страната се присъдят разноски за двете инстанции.
Излагат се подробни съображения, че в производството пред КЗК
1
дружеството ищец не е конституирано като заинтересовано лице, а в случая
намират приложение разпоредбите на глава 27 от ЗОП. В АПК няма
специални разпоредби за разноските, като приложение намират нормите на
ГПК. Съдът не е обвързан от констатациите на КЗК за участие на ищеца в
административното производство. Дружеството ищец не е заинтересовано
лице по смисъла на §4 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК. В обжалваното
решение не са обсъдени доводите за липса на заявление до КЗК от ищеца по
чл. 43, ал.2 от ЗЗК. Не е разпределена доказателствената тежест при доклада,
направен от първоинстанционния съд. В решението не е коментирано
възражението, че не са представени доказателства за размера на
възнаграждението на страната пред КЗК и за изплащането му.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна, като се излагат подробни съображения, че въззивната
жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а
първоинстанционното решение да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Иска се и присъждане на разноски на страната за
въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
С оглед наведените доводи във въззивната жалба, следва да се има
предвид и следното:
Районният съд е сезиран с искова молба, подадена от
„**********“ ООД срещу „************ ООД, като се иска да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 4056
лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството
пред КЗК съгласно решение №274/18.03.2021 г. по преписка №КЗК-
2
82/25.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27.05.2021 г. до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №8758/2021 г. на ПРС.
В исковата молба се твърди, че с решение №274/18.03.2021 г. по
преписка №КЗК-82/25.01.2021 г. КЗК е възложила на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 4056 лв., представляваща направените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение. За вземането си ищецът се снабдил
със заповед по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът подал възражение в срока
по чл.414, ал.2 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил от ответника отговор на
исковата молба, като се оспорват исковете. Твърди, че постановеното от КЗК
решение е по жалба на ответника срещу неблагоприятен за него акт,
постановен от кмета на *********. Ищецът е участвал в производството като
трето заинтересовано лице, но не е следвало да участва, доколкото се обжалва
благоприятен за ищеца акт. Не е направил мотивирано искане за
конституирането му като страна в производството пред КЗК, не е ясно как и
по каква причина ищецът е бил конституиран като страна. Счита, че
присъждането на разноски за последващо присъединилия се в
производството пред КЗК ищец не намира основание в закона, като в случая
бил приложим чл.78, ал.10 ГПК – на третото лице не се присъждат разноски.
Оспорва ищецът да е заплатил претендираното адвокатско възнаграждение.
Върху определеното от КЗК адвокатско възнаграждение не се начислява
лихва. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Прието е от първостепенния съд, че исковете са допустими -
видно от приложеното ч.гр.д. №8758/2021 г. на Районен съд Пловдив,
вземанията по производството съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който в срок е подал
възражение. Исковете са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Ето
защо същите подлежат на разглеждане по същество.
Прието е и, че КЗК е несъдебен административен орган, като
решенията представляват индивидуален административен акт. Съгласно
чл.269, ал.2 вр. чл.268, т.1 АПК частните парични вземания, произтичащи от
индивидуален административен акт, както и вземанията за разноски, се
изпълняват по реда на ГПК. Настоящият случай е такъв, като спорът е
подведомствен на гражданския съд.
Правилно е разпределена и доказателствената тежест на страните.
Не се възприемат доводите във въззивната жалба в обратната
насока. В определение №10653/10.12.2021 г. съдът подробно е посочил
правната квалификация на исковете, обстоятелствата, които се признават,
тези, които не подлежат на доказване (посочено е, че няма такива), като е
указано и на всяка от страните за кои факти носи тежестта за доказване.
Възражения срещу проекта за доклад не са постъпили, като същият е обявен
3
за окончателен в съдебно заседание на 25.01.2022 г.
Неоснователни са и доводите, че не е уважено искането на
пълномощника на страната за отлагане на делото в същото съдебно заседание.
Както правилно е посочено от първостепенния съд, не са били налице
кумулативно предвидените в чл.142, ал.2 ГПК предпоставки – представени са
доказателства за обективна невъзможност за явяване на пълномощника, но не
и на представляващия страната. Същевременно, ако е имало искания за
събиране на нови доказателства, респективно – възражения срещу проекта за
доклад, страната и/или пълномощникът са могли да ги заявят своевременно.
Ето защо не се възприемат доводите за допуснати процесуални нарушения от
състава на районния съд.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:
С определение от 10.12.2021 г. като безспорно между страните е
отделено, че с решение №274/18.03.2021 г. по преписка №КЗК – 82/25.01.2021
г. КЗК е възложила на ответника да заплати в полза на ищеца сума в размер
на 4056 лв., представляваща направени от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение. Решението на КЗК е влязло в сила, като този факт се
установява и от писмо от КЗК, съгласно което решението е връчено на всички
страни на 24.03.2021 г., като до 13.01.2022 г. в деловодството на КЗК няма
постъпила жалба.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че не е следвало
въззиваемата страна да бъде конституирана в производството пред КЗК,
респективно – не следва да се заплащат разноски за това производство.
Такива възражения са правени и пред първоинстанционния съд, като са
изложени съображения и доводите напълно се споделят от въззивната
инстанция.
Видно от решението на КЗК, е имало обявена обществена
поръчка, издадено е решение на **********“, като е обявено класирането на
участниците в процедурата и е определен изпълнител на обществената
поръчка – жалбоподателят в настоящето производство. По жалба на
въззиваемата страна с решение от 08.01.2021 г. на ********** е отменено
предходното решение за класиране на участниците в процедурата и
определяне на изпълнител, като е прекратена процедурата за възлагане на
обществената поръчка. По жалба на „*********“ ООД срещу последното
решение е образувано производството пред КЗК.
Видно отново от решението, в производството пред КЗК е
участвало и дружеството „*********“ ООД, което е било конституирано с
разпореждане на Председателя на КЗК в качеството му на заинтересовано
лице. В тази насока и в съответствие с доводите във въззивната жалба е
представено и писмо от КЗК.
Настоящият състав не следва да разглежда доводите на
жалбоподателя, касаещи нарушения в процедурата пред КЗК, тъй като това не
4
е от компетентността на гражданския съд. В случай, че страната е имала
възражения за допуснати нарушения в процедурата, е разполагала с
възможността да обжалва решението на КЗК пред ВАС, като не се твърди да
се е възползвала от предвидената от закона възможност в тази насока. Налице
е влязъл в сила административен акт, като настоящият състав не следва да
разглежда доводите, свързани с нарушение на процедурата по конституиране
на страни, участието им в административното производство и допуснати
нарушения там.
Неоснователно е възражението, че по отношение на разноските в
административното производство не намира приложение АПК, а следва да
намери приложение нормата на чл.78, ал.10 ГПК. Както вече се посочи, касае
се за административно производство, като е уредена и процедурата, както и,
че намира приложение АПК. В конкретния случай АПК предвижда
отговорност за разноските, което изключва препращането по същия въпрос
към ГПК.
Относно възраженията на жалбоподателя, че няма доказателства
за заплащане на сумата от 4056 лв. – същата е възложена с посоченото
решение, отбелязано е, че именно в такъв размер е заплатеното адвокатско
възнаграждение. Актът на КЗК не е обжалван и в тази част. Не са ангажирани
доказателства относно извършено плащане или настъпване на
правопогасяващ или правопрекратяващ факт. Доводите са неоснователни и
следва да се оставят без уважение.
Не се възприемат и доводите, че не следва да се присъжда и лихва
за забава – касае се за парично задължение, като съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата – в случая от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Правилно е първоинстанционното решение и в частта за
разноските.
Въз основа на гореизложеното жалбата е неоснователна,
решението на първоинстанционния съд – правилно и законосъобразно, като
следва да се потвърди.
Разноски са поискани от двете страни, като, с оглед отхвърляне на
жалбата, следва да се присъдят единствено на въззиваемата страна в размер
на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, за което са представени
доказателства, че е заплатено по банков път.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №617/25.02.2022 г., постановено по
5
гражданско дело №15285/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХІІ
граждански състав.
ОСЪЖДА „*************, да заплати на „*************,
направените във въззивното производство разноски в размер на 600
(шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6