Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 89/21.02.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на пети февруари две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Ваня Кирева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2663
по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от
ГПК.
Образувано е по искова молба от „Заложна къща Щедрите Хасково
22" ООД, чрез адвокат С.
К. от АК Бургас, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, срещу
Б.Н.К..
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за заем от 21.07.2016 г. за сумата от 155 лева, за срок от 15 дни, т.е. с падеж на 05.08.2016 г., обезпечен с договор за залог върху предадения в държане на заложната къща моб. телефон „****" модел „*****" с IMEI *****, съгласно заложен билет № 3175201 от 21.07.2016 г., за който заемателят декларирал изрично по силата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК/, че бил собственик на предаваната в залог вещ, придобита чрез покупка. След датата на падежа и поради неплащане или подновяване на договора за заем, предаденият в залог телефон бил обявен за продажба и на 24.08.2016 г. бил закупен от М. А. С. от гр. ************. На 27.01.2017 г. същата била призована в РУ на МВР гр. Хасково и там след посочване, че придобитата от нея вещ била предмет на престъпление, доброволно го предала на разследващ полицай П. Д., за което бил съставен надлежен протокол. След заявяване това обстоятелство, от страна на ищцовото дружество било сключено споразумение с М. А. С., като й била възстановена платената от нея сума за иззетия мобилен телефон. Поддържа се, че и до настоящия момент получения от ответника заем не бил върнат, нито било направено искане за продължаване срока на договора за заем или разсрочване на задължението, а още по - малко за подновяване на иззетата вещ, предмет на залога. С оглед поведението му, на 28.08.2017 г. ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 2183/2017 г. по описа на PC – Хасково и била издадена заповед за изпълнение на следните суми: 155 лева, представляваща неизплатена главница по сключен между тях страните за заем от 21.07.2016 г., 130 лева, мораторна лихва от 05.08.2016 г до 28.08.2017 г., 465 лева, представляваща договорна неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. На 27.09.2017 г. получил съобщение, че срещу издадената аповед за изпълнение било подадено възражение от страна на ответника. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горепосочените суми, като се претендират и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
Ответникът оспорва исковете като допустими, но неоснователни. Признава, че между него и ищеца бил сключен договор за заем
с посоченото в исковата молба съдържание, но след настъпване на падежа и обявяването на заложения му телефон
за продажба и съотв., закупуването му всички взаимоотношения
между страните били погасени. Твърди се, че от момента на продажбата
на заложената вещ се погасявали всички
обезпечени с нея парични задължения на заемателя към
заложната къща, дори ако общият
им размер бил по-голям
от получената цена. Предвид изложеното се иска претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани и да му се присъдят направените
разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени
доказателства – заложен билет № 3175201/21.07.2016 г., декларация по чл. 14, ал. 3 НДЗК, разписка за продажба по чл. 23, ал. 1 НДЗК с касов бон към нея от
24.08.2016 г. за сумата от 250 лева, протокол за
доброволно предаване от 27.01.2017 г., споразумение за обезщетение от 27.01.2017 г., досъдебно производство № 586/2016 г. по
описа на РУ на МВР гр. Хасково, се
установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе
факти и обстоятелства.
В тази връзка
не следва да се излага
текстуално съдържанието на приетите документи,
като при необходимост те ще бъдат обсъдени
при преценката на наведените от
страните правни доводи, основани на тях. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема всички релевантни
факти за доказани, като спорът е само
правен и е концентриран върху тълкуването на правни норми във връзка със
сключения между страните договор.
От
материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2183/2017 г. по описа на РС - Хасково, приложено
като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 20167/28.08.2017 г. в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение № 1161/30.08.2017 г. за процесните
суми, ведно
със законната лихва върху главницата от 28.08.2017 г. до изплащане на
вземането, както и направените разноски – 25 лева за държавна такса и 300 лева
- адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
подадено възражение от ответника и с разпореждане от 19.09.2017 г. на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок и последният е сторил това.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу
длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на
последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.
Разгледани по същество, първите два иска се явяват неоснователни, а третият – основателен, като съображенията
за това са следните:
Не се спори
по делото, а и от събраните писмени
доказателства по несъмнен начин се установява, че между страните
е съществувало валидно облигационно правоотношение с описаното в исковата молба съдържание. В тази връзка следва да се
има предвид, че заложен билет № 3175201/21.07.2016 г. е подписан и от ответника, както и че същият
не отрича получаването на заетата сума. Ето защо съдът намира
за установено, че процесният договор
е породил уговорените между страните правни последици и че ищецът е изпълнил
задължението си по него. При това положение
в тежест на
ответника е възникнало насрещното задължение да
му я върне, ведно с дължимите лихви и
такси. На следващо място, установява се и че той не е сторил това в уговорения
срок, както и че след изтичането на срока по чл. 22, ал. 1 НДЗК ищецът е продал заложената вещ. По силата на чл. 27, ал. 1 НДЗК с осъществяването на
тази продажба се се погасили всички
обезпечени с нея парични задължения на заемателя към
заложната къща, дори ако общият
им размер е бил по-голям от получената цена. Доколкото в случая няма някакви изрични уговорки
следва, че със заложения мобилен телефон са обезпечени паричните задължения на ответника към
ищеца за заетата сума, ведно с дължимите лихви и такси. Това е така,
защото по принцип заложното право обезпечава залогоприемателя
и за дължимите лихви и неустойки за неизпълнение на главното вземане - вж. К., Ал., Облигационно право, Общо учение
за облигационното отношение, Книга втора, нова редакция
О. Г., с. 177. Дори и да се приеме, че учреденият залог е само за обезпечение на
вземането
за сумата от 155 лева, следва да се има предвид, че вземането за сумата от 130
лева, претендирано
като мораторна лихва от 05.08.2016 г до 28.08.2017 г., също е погасено на друго, самостоятелно основание. Тук е уместно да се посочи
най-напред, че всъщност се касае за договорна мораторна
неустойка, тъй като страните са уговорили плащането на сума, наречена месечна такса, при забавено изпълнение на задължението за връщане на заетата сума и по този начин са дерогирали диспозитивната уредба на чл. 86 ЗЗД. Безспорно
е, че тя има акцесорен характер и предпоставя едно друго, главно задължение. За това и с погасяването на това главно
задължение, се погасява и задължението за неустойка. В този смисъл вж. А., И., Облигационно право. Част първа.
Общо учение за облигацията.
С., 1990, с. 313-314 и К., А., Облигационно
право. Обща част, С.,
2013 г., 6. изд., с. 484. Изложеното относно акцерността
на претендираната сума от 130 лева и нейното
погасяване ще важи и ако се приеме, че по своята правна същност тя представлява
лихва /вж. А., И., Цит. съч., с. 83 и и К., А., Цит. съч.,
с. 231/.
По тези съображения съдът счита, че искове за сумите от 155 лева и от 130 лева,
следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на иска за сумата от 465 лева, представляваща договорна неустойка съгласно чл. 8, б. “б“ от договора, следва да се отбележи, че за да бъде уважен, е необходимо да са налице следните предпоставки: наличието на валидно договорно правоотношение между страните, твърдяното виновно неизпълнение на задължение на ответника по този договор, във връзка с което е била уговорена претендираната неустойка, както и нейния размер.
В случая осъществяването на елементите от посочения по-горе
правопораждащ процесното вземане фактически състав се
установява от приетия и неоспорен заложен билет № 3175201/21.07.2016 г., като ответникът не отрича невярното деклариране на собствеността на заложения мобилен телефон в декларацията му по
чл. 14, ал.
3 НДЗК и изземването
на заложената вещ от компетентни
разследващи органи. Освен това, неизпълнението
представлява отрицателен факт, поради което не трябва да бъде доказвано от
ищеца, а е достатъчно твърдение от негова страна. С оглед липсата на ангажирани доказателства,
които да го опровергават, съдът намира и този елемент от основанието
на иска за
доказан. Не
могат да бъдат споделени възраженията на ответника, тъй като неустойката може
да бъде уговаряна за различни форми на неизпълнение, които не се поглъщат,
каквато е и настоящата хипотеза. Също така, тя може да се дължи и при разваляне
на договора, и при неговото прекратяване, вкл. и поради пълното
му изпълнение, щом като елементите от фактическия състав, който я пораждат, са осъществени /за последното вж. Решение № 225/29.04.2010 г. по
т. д. № 838/2008 г. на ВКС, II т. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Вземането е дължимо ведно с поисканата
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 2183/2017 г. по описа на РС – Хасково
- 28.08.2017 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения съдът
намира, че този иск се явява изцяло основателен.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни
искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за
образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия,
не е погасил процесното вземане. Ето защо следва да
бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2183/2017
г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени, но съобразно установения по делото
размер на спорното вземане, следва да бъдат намалени на общо 201,50 лева.
С
оглед изхода на настоящото
производство и че страните претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят такива, като според съда възражението на ответника по
чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Действително делото не е с особена фактическа и правна сложност – разгледано е в едно
съдебно
заседание,
събран е неголям доказателствен материал, а и всъщност няма спор по фактите, а
единствено по тълкуването и приложението на закона. При това положение и съобразно чл. 36 ЗА, във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските на ищеца за
адвокатско възнаграждение следва да се
намалят до 300 лева. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да
му заплати сумата от общо
279 лева за платени държавни такси и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски за платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част, а именно сумата от 114 лева.
Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна
компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за
разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон.
Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата
на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на
изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по
компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, по отношение на Б.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „Заложна къща Щедрите
Хасково 22“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
съдебен адрес:***,
партер, офис ***, чрез адвокат С. К. от АК Бургас, сумата от 465,00 лева,
представляваща договорна неустойка по чл. 8, б. “б“ от заложен билет № 3175201/21.07.2016
г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2183/2017 г. по описа на Районен
съд - Хасково – 28.08.2017 г. до
окончателното й изплащане, като исковете
за установяване съществуването на вземане за сумата
от 155,00 лева, представляваща неизплатена главница по сключен между тях
договор за заем от 21.07.2016 г. и 130,00 лева, представляваща дължима мораторна лихва от 05.08.2016 г. до 28.08.2017 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Б.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Заложна къща Щедрите Хасково 22“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, съдебен адрес:***, партер, офис ***, чрез адвокат С. К. от АК Бургас, сумата от 480,50 лева, от която 279,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 201,50 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2183/2017 г. по описа на Районен съд - Хасково, за която е издадена заповед № 1161/30.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Заложна къща Щедрите Хасково 22“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ********, съдебен адрес:***, партер, офис ***, чрез адвокат С. К. от АК Бургас, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Б.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 114,00 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър
Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.