Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №247
гр. ВРАЦА,25.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение ,в публичното
заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемов
Иван Никифорски-мл.с.
при участието на секретар Лилия Горчева
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр.дело N`348 по описа за 2019 год.,за
да се произнесе взе предвид:
"Профи Кредит
България"ЕООД със седалище гр.София,чрез юрисконсулт К.А., са подали въззивна жалба против решение №62/11.03.2019 год. по гр.дело
№1341/2018 год. на Районен съд-Б. Слатина, с което е отхвърлен предявения
от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД - гр.София против Ц. А. Д. *** положителен установителен иск, за
признаване за установено в отношенията между страните, че Д. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД сумата от 1390,95 лв-главница по договор за
потребителски кредит от 23.09.2017 г със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението - 08.06.2018 год., до
окончателното й изплащане,за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №8509/12.06.2018 год. по ч.гр.дело №811/18 г
на РС-Б. Слатина. С В жалбата
се навеждат доводи,че решението е неправилно и необосновано,което го прави
незаконосъобразно.Иска се отмяната решението и
постановяване друго, с което бъде уважен предявения установителен иск
с правно основание чл.422 ал.1 вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Твърди се още ,че неправилно решаващият съдия от БРСъд е приел, че
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането не било изрично обявено на длъжника Д.."Профи Кредит България"
ЕООД не било банкова институция и неговата стопанска дейност не била
подчинена на ЗКИ, респективно чл.60 ал.2 от него, който закон бил неприложим за тях. Освен това според ОУ за
процесния потребителски договор при една просрочена вноска повече от 30 дни
автоматично настъпвало прекратяване на договора за потр. кредит и не било
необходимо неговата предсрочна
изискуемост да се обявява на длъжника.
Жалбоподателят счита за неоснователно и недоказано твърдението на
първонистнационния съд в мотивите към атакуваното решение, че договорената
възнаградителна лихва по потребителския договор от 49,89 % била нищожна ,поради
противоречие с добрите нрави ,както и
относно допълнителния пакет услуги към потребителския договор. Заявява
се ,че при сключения договор за потр. кредит е бил налице принципа на свободно
договаряне и длъжникът Д. се бил съгласил да сключи договора при год. лихвен % от 41,17 лв, а тъй
като нямало дефиниция за "добрите нрави" посочената лихва била в границите на посочените от БНБ
лихвени проценти.
По отношение допълнителния пакет
услуги към длъжника, той саморъчно бил подписал допълнителното споразумение за
тях, а те гарантирали както допълнителни
услуги ,така и спокойствието на длъжника във всяка неблагоприятна ситуация.
С жалбата не се правят
доказателствени искания.
В
срока по чл.263 ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от страна на особения представител
на Д.- адв. М.М. от ВрАК. С него се оспорва въззивната жалба като
неоснователна и се моли да бъде
отхвърлена като такава , а решението на БРСъд- потвърдено.
Твърди се още, че законосъобразно
решаващият съдия се е позовал на
задължителното за съдилищата ТР №4/2014 г на ВКС по т.д. 4/13 г и по специално
т.18 от него ,че при иск по чл. 422 от ГПК за вземане произтичащо от договор за
кредит и негова предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, кредиторът може да събере вземането си, което
става изискуемо само при положение,че банката е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост,а в случая писмото не е достигнало до него.
С писмения отговор не се
правят нови доказателствени искания.
Въз. съд приема,че въззивната
жалба е процесуално допустима ,тъй като е подадена в законния срок от страна с
правен интерес от обжалване , срещу
акт от категорията на
обжалваемите. Разгледана по същество въз. жалба е о с н о в а т е л н а.
Пред БРСъд "ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”България” 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника
юрисконсулт Радина Иванова,са предявили установителен иск да се установи
наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу ответника Ц.А.Д.,
с ЕГИ **********, с постоянен и настоящ адрес *** за сумата от 1390,95 лв.-главница дължима на
основание сключен договор за потребителеки кредит № ********** от 23.09.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК/08.06.2018г/ до окончателното изплащане на вземането,
както и направените съдебни разноски по двете производства.
След призоваване на Ц.Д. по реда на чл. 47 от ГПК, му е назначен особен представител-
адв.М.М. от ВрАК. В срока за отговор по чл. 131 от ГПК адв. М. поддържа възражението си за нищожност на
процесния договор за кредит на
основание чл.26ал.2. предл.2 от ЗЗД-поради липса на съгласие, на основание
чл.26,ал.1 от ЗЗД,поради накърняване на добрите нрави и на основание чл.26,ал.1
предл.3 от ЗЗД -неспазване разпоредбите на Закона за потребителският кредит и
наличието на неравноправни клаузи по
чл.143т.5 от ЗЗП и чл.147.ал.1 от ЗЗП, а именно на чл.10.ал.1/т.1-7. т.9. т.11
и ал.2/ от ЗПК, тъй като с договора се
претендирали необосновано високи обезщетения: лихвен процент, закупен пакет от
допълнителни услуги, плащането на неустойка при прекратяване на договора, които
не са индивидуално уговорени.
Адв. М. оспорва предсрочната изискуемост на паричното
вземане по кредита като навежда твърдения, че
уведомителното писмо с дата 09.01.2018г. за предсрочната му изискуемост ,няма
доказателства, че е получено от длъжника Д..Освен това
се посочва,че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила едва с връчването
на исковата молба по чл.422 от ГПК на особеният представител на ответника -
едва на 11.01.2019 г. т.е. след подаване заявлението по чл. 410 от ГПК.
С писменият отговор особеният представител на ответника желае
така предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК да се отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан.
Първоинстанционният съд е
отхвърлил предявения иск позовавайки се на липса на предпоставките за
предсрочна изискуемост на потр. кредит ,които не били налице и вземането не
било възникнало на твърдяното основание.
Въззивният съд след преценка на представените писмени
доказателства от фактическа страна приема следното:
Пред БРСъд е приложен договор за потребителски кредит № ********** /23.09.2017 г между "ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и Ц.А.Д.
*** като длъжник за сумата от 600 лв,
като договора е сключен при посочените в
него параметри.Приложени са Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит (ДПК) и неразделна част него са
Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които
длъжника се е запознал преди подписване
на договора, приел ги е и няма забележки към тях и се задължава да ги спазва,
за което полага подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Предвид факта, че длъжникът
не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е направил нито една
пълна погасителна вноска, съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3.
от ОУ към договора за потребителски кредит, настъпвало автоматичното му
прекратяване и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на длъжника уведомление,
покана, предизвестие или други.
На 03.01.2018 г. договора бил
прекратен автоматично от страна на "ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и е
обявена неговата предсрочна изискуемост.
Към настоящия момент размерът на погасеното от Ц.Д. задължение по ДПК
********** е в общ размер на 0.ООлв. Неизплатената част от номинала по договора
е в размер на 1390.95 лв.
Поради неизпълнението на
договорното задължение, "ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
входирано в БСлРС. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 811/2018 г. След като длъжникът не е намерен за
връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството е дадено
указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от
заявителя на 11.09.2018г.
С оглед гореизложената факт.
обстановка се налагат следните правни
изводи:
1.Касае се до предявен пред
БРСъд установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.От писмените доказателства е
безспорен факта ,че на 23.09.2017 г е
сключен договор за потребителски кредит
между ответника и жалбоподателя в размер на 600 лв, със задължението кредита да се върне за 11 месеца при посочените параметтри в договора.Приложен е и
пог. план подписан от длъжника, от който е видно, че падежа на 11 вноски е изтекъл на 25.08.2018 г.
От представеното извлечение по сметката на
жалбоподателя, е видно,че ответникът
не е извършил никакви плащания по договора към 03.01.2018 г и са били налице
условията за предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл. 12.3 от ОУ към договора за потр. кредит,
която настъпвала автоматично както и
прекратяване на договора.
За да търси задълженията на ответника Д. по потр. кредит по реда на заповедното производство,
жалбоподателят е следвало изрично да
обяви на Д. предсрочната изискуемост на кредита. С исковата молба е
приложено уведомително писмо до длъжника без никакви писмени данни то да е
стигнало до него. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. ГГ 4/20 13 г., ОСГТК, което е задължително за съдилищата в РБългария,
в т.18 от същото ВКС приема, че в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост" .Съдебната практика е категорична ,че т.18 от ТР посочено
по- горе важи не само за банки , но и за всички кредитни
институции по смисъла на чл. 9 ал.4 от ЗПК, които имат предмет на дейност "Отпускане на
средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства", какъвто е предмета
на дейност на дружеството-жалбоподател.
Затова законосъобразно решаващият
съдия е приел ,че такова обявяване на длъжника за предсрочно изискуем потр.
кредит, не е направено преди завеждане на заповедното производство. Подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не може да се счита за
надлежен акт по обявяване на длъжника на предсрочната изискуемост на кредита,
доколкото на същият не се изпраща препис от заявлението,поради което
ВОС приема ,че жалбоподателят не е
упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем към
момента на предявяване на иска по смисъла на чл. 422 от ГПК, респективно не са
налице предпоставките за установяване на изискуемост на вземането. За да се
приеме, че установителният иск е основателен в посочената хипотеза, според
настоящия съдебен състав, изискуемостта трябва да е обявена преди образуването
на заповедното производство, чието продължение се явява настоящото производство
по чл. 422 вр. с чл. 415 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед гореизложеното само на
основание липса на предсрочна изискуемост на кредита доведена до
знанието на длъжника преди започване заповедното производство,предявения уст.
иск е бил неоснователен и е отхвърлен от решаващия съдия с решението от 13.03.2019 г.
2.На 02.04.2019 г ОСГТК на ВКС е приело ТР №8/2017 г, по силата на което предявеният
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит ,поради предсрочна изискуемост, следва да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението по заповедното производство. Според ТР следва да се приеме, че
съществуването на вземането се установява към момента, в който се формира сила
на пресъдено нещо, а не към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение т.е. искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се
уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на
пресъдено нещо.
В настоящия казус падежа на последната
11 вноска е настъпил на 28.08.2018 г т.е след подаване на заявлението пред заповедния съд на
08.06.2018 г, но сила на пресъдено нещо ще се формира след предявяване на иска
по чл. 422 от ГПК от решението на въззивния съд.
Затова ВОС приема с оглед цитираното ТР ,че въпреки липсата на обявена
предсрочна изискуемост на потр. кредит на длъжника преди подаване заявлението
до БРСъд, всички вноски по кредита са с настъпил падеж към момента на
предявяване на иска по чл. 422 от ГПК и формиране сила на пресъдено нещо по
него,поради което главницата по кредита
в размер на 600 лв се дължи на
"Профи кредит"ЕООД гр. София.
3.Тъй като с депозирания отговор адв.М., като особен представител на длъжника ,
е направила възражение за нищожност на
клаузата в договора , с която е уговорен годишен лихвен процент или
възнаградителна лихва от 41.17%. както и
лихвен процент на ден в размер на 0.11%., то първоинстанционният съд е
разгледал и това възражение.
Законосъобразно БРСъд е приел, че
тази уговорена възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и е
нищожна. Налице е трайно установена
практика на Върховен касационен съд, която посочва добросъвестния и съответстващия
на добрите прави предел на волята на страните за заплащане на възнаградителна
лихва, а именно:да не надвишава повече
от три пъти размера на законната
лихва.
В настоящия потр. кредит уговорения
лихвен процент е 41,17%. и надхвърля с над 4 пъти законната, която е приета за
периода на действие на договора, което представлява нарушение на добрите нрави,
тъй като надхвърлят драстично трикратния размер на законната лихва. Ето защо
клаузите на договора,с които е уговорен ГЛП в размер на 41.17% и лихвен процент
на ден в размер на 0.11% накърняват договорното равноправие между страните,
противоречат на добрите нрави, поради което се явяват нищожни на основание
чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД.Нищожните уговорки нямат правно действие,
следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния
договор и такова задължение не е възникнало за ответника.
В споразумението към договора е уговорено и заплащането на възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 660.55 лв.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения
му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. Не е формирана и цена за всяка от услугите по отделно,
предвид разпоредбата на чл.I0а, ал.4 от ЗПК,а е определено общо възнаграждение
за плащане в размер на 660,55 лв. ВОС се присъединява изцяло към мотивите на
БРСъд на решението му в тази част.
Предвид изложеното е налице
нищожност на договорните клаузи в т. VІ на процесния потр. кредит касаещи
годишния лихвен процент и дължимото възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, като заобикалящи закона, в чл. 21 ал. 1 от ЗПК, които и противоречат на
добрите нрави.
Следва да се отбележи ,че решаващият първоинстанционен съдия към
11.03.2019 т е постановил законосъобразно решение, но към момента ВОС е
длъжен да приложи цитираното ТР №8/17 г от 02.04.2019 г, което е задължително
за всички съдилища в РБългария, според което
решението на БРСъд следва да бъде отменено в частта до 600 и се постанови друго с което ответникът бъде
осъден да заплати на "Профи
кредит"ЕООД гр.София падежираните вноски по получения потребителски кредит. В останалата
част над 600 лв до 1390,95 лв решението на БРСъд следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съд. състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр.
Б.Слатина № 62/11.03.2019 г. постановено по гр. дело № 1341/2018 г. в ЧАСТТА , с която е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от "Профи Кредит
България"ЕООД гр.София против Ц.А.Д. иск с правно основание чл. 422 от ГПК и във вр. с
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК , за сумата до 600 лв., като вместо отменената част
П О С Т А Н О В Я В А:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО, че Ц. А. Д.
*** дължи на осн. чл. 422 от ГПК и във
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 ЗПК
на "Профи Кредит
България" ЕООД , със седалище и адрес на управление гр. София и ЕИК
********* , сумата 600/ шестстотин лева/
лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит
№ **********/23.09.2017 г г. сключен между страните по делото, заедно със
законната лихва върху тази сума считано от 08.06.18 г. до окончателното й
изплащане, която сума е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№ 509/12.06.18 г. по ч. гр. д. № 811/18 г. по описа на районен съд гр. Б.
Слатина.
ПОТВЪРЖДАВА решението на БРСъд в останалата отхвърлителна част над 600 лв до 1390,95 лв.
ОСЪЖДА Ц. А. Д. *** да
заплати на ищеца "Профи Кредит България" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
София и ЕИК ********* сумата 77,04 лв., представляваща съдебни
разноски по съразмерност направени в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Ц. А. Д. *** да заплати
на "Профи Кредит България" ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. София и ЕИК ********* сумата 55,25лв,
представляваща съдебни разноски по съразмерност направени в първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА Ц. А. Д. *** да заплати
на "Профи Кредит България"ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. София и ЕИК ********* сумата 217,93
лв., представляваща съдебни разноски по съразмерност направени във въззивно
производство.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т.
1 от ГПК.
Председател:
Членове: 1/
2/
,