Р Е Ш Е Н И Е
№44
град Велико
Търново, 02 .03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - град Велико
Търново, VІІІ - ми състав, в съдебно заседание на трети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на секретаря П.И., разгледа докладваното
от съдия Костова административно дело № 736/2021 г. по описа на съда, и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване /КСО/, във вр. с чл. 145
– чл.178 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по постъпила жалба от Н.А.Г. ***,
чрез адв. Л.С., против Решение №1012-04-159#6/12.11.2021г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отхвърлена
като неоснователна негова жалба срещу
Разпореждане № 041-00-2547-3/29.09.2021г. на оправомощено лице за ръководител
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Велико Търново, с което на същото
лице е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 19.07.2021г. до
18.11.2021г. в размер на 17.53 лв. дневно.
Жалбоподателят всъщност възразява срещу
определения размер на обезщетението и по-конкретно срещу начина на неговото
изчисляване, тъй като с оспореното Решение на практика е потвърдено
Разпореждането, с което на жалбоподателя е отпуснато ПОБ. Сочи, че административният
орган неправилно приема, че Обединено кралство Великобритания не е член на
Европейския съюз, считано от 31.01.2020г. (от която дата е в сила
споразумението за оттегляне) и, че от 01.02.2020г. е „трета държава“ спрямо ЕС.
В този смисъл посочва, че до 31.12.2020г. (крайната дата на преходния период) Обединеното
кралство следва да се третира като държава-членка. Отделно от това посочва, че
част II, дял III от споразумението е приложима, считано от 01.01.2021г. Предвид
това намира, че в случая същия попада в обхвата на чл.30 от споразумението,
т.е. по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл.32 от споразумението.
Това е така, тъй като чл.30, ал.1, т.а) от споразумението предвижда, че този
дял се прилага за граждани на Съюза, спрямо които се прилага законодателството
на Обединеното кралство в края на преходния период. В този смисъл изтъква, че
доколкото визираното споразумение е влязло в сила на 31.01.2020г., а преходния
период по него е изтекъл на 31.12.2020г., то административният орган не е
съобразил, че в периода, в който е полагал труд във Великобритания
(05.06.2020г. – 05.04.2021г.) попада датата, в която изтича преходния период,
поради което спрямо него се е прилагало нейното законодателство. От друга
страна посочва, че не е съобразено, че част II, дял III от споразумението е
приложим от 01.01.2021г. и същият препраща към Регламент (ЕО) №883/2004г. на
Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година за координация на
системите за социално осигуряване. Предвид това намира, че административният
орган неправилно е игнорирал придобитите от него осигурителни права в Кралство
Великобритания за периода 05.06.2020г. – 05.04.2021г., като е съобразил
единствено и само периода, през който е бил осигурен, без да вземе предвид
размерът на получаваното от него трудово възнаграждение. С оглед на горното от
съда се иска да отмени обжалваното решение. Претендира и присъждане на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се
явява и не се представлява. В депозирана по делото молба процесуалният му
представител моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Посочва, че поддържа
жалбата по изложените в същата съображения и моли същата да бъде уважена. Претендира заплащането
на направените разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. В условията
на евентуалност на съдебното решение, прави възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско /адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ
Велико Търново, чрез ... В., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Съображения в тази насока развива и в представената по делото
писмена защита. Претендира заплащането на разноски в производството в размер на 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на разноските по чл.
80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. По отношение на претендираните от
жалбоподателя разноски по т.2 от представения по делото списък на разноските,
изтъква, че същите представляват разноски за административно обжалване, които
се компенсират по реда на ЗОДОВ.
Административен съд Велико Търново, осми
състав, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Н.А.Г. е подал до Директора на
Териториално поделение на НОИ, чрез директора на Дирекция „Бюро по труда“ - гр.
Свищов, заявление вх. № 041-00-2547/20.07.2021г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл. 54а от Кодекса за социално
осигуряване (КСО). В него е декларирал, че последното му правоотношение с „ЕПИЛОГ“
ЕООД е прекратено, считано от 19.07.2021 г., като е отбелязал, че е упражнявал
трудова дейност във Великобритания за периода от 05.06.2020г. до 05.04.2021г. и
желае служебното удостоверяване на осигурителния период и/или доход. В
заявлението е посочил и личната си банкова сметка, ***езщетение за безработица.
Към заявлението е приложил Заповед № 022/19.07.2021 г. за прекратяване на
трудово правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).
С разпореждане № 041-00-2547-1/22.07.2021
г. на оправомощеното лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП
на НОИ - Велико Търново, административното производство по отпускане на
паричното обезщетение за безработица е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, поради необходимостта от удостоверяване на информация, свързана с
декларирания от лицето период на заетост във Великобритания, който е от
значение за преценка правото на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
През Системата за електронен обмен на
социално осигурителна информация между ДЧ на EC (EESSI), до компетентната институция на Великобритания е изпратен структуриран
електронен документ (СЕД) U001 - искане за осигурително
досие. На 24.09.2021г. е получен СЕД U002, издаден от компетентната
институция на Великобритания, в който е удостоверен период на осигурена заетост
от 05.06.2020 г. до 05.04.2021г. включително.
С разпореждане № 041-00-2547-2/27.09.2021
г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на
НОИ - Велико Търново на основание чл. 55 от Административвюпроцесуалния кодекс
(АПК) образуваното административно производство е възобновено.
С разпореждане № 041-00-2547-3/29.09-2021г.
на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ
- Велико Търново на Н.Г. е отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал.1 и
чл.54в, ал.1 от КСО за периода от 19.07.2021 г. до 18.11.2021 г. в размер на 17.53
лв. дневно. Препис от така постановеното разпореждане е надлежно връчен на
жалбоподателя на 05.10.2021г., видно от представеното по делото известие за
доставяне /л.28 от делото/, като същото е обжалвано от страна на Н.Г. с
твърдения за незаконосъобразност пред Директора на ТП на НОИ – Велико Търново с
жалба вх. № 1012-04-159/13.10.2021 г. по описа на ТП на НОИ – Велико Търново.
С Решение № 1012-04-159#6/12.11.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Велико
Търново е отхвърлил така подадената от Н.А.Г. жалба против Разпореждане №
041-00-2547-3/29.09-2021г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица. Приел
е, че Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия не е член на
Европейския съюз, считано от 31.01.2020 г., като от същата дата е в сила
Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия
(Споразумението за оттегляне). Заявено е, че разпоредбите на Споразумението за
оттегляне уреждат пълно или частично прилагане на Регламент
(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация
на системите за социална сигурност и Регламент
(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване
на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, в зависимост в коя разпоредба от
Споразумението за оттегляне попадат заинтересованите лица. Посочено е, че в
настоящия случай за жалбоподателя от компетентната институция на Великобритания
е удостоверен период на осигурена заетост от 05.06.2020 г. до 05.04.2021 г.
включително. За времето от 05.05.2021г. до 18.07.2021г. за лицето са налице
данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени от „ЕПИЛОГ“ ЕООД. С оглед на това е
прието, че е приложимо националното законодателство на Република България.
Изтъкнато е, че за лицето са налице предпоставките за придобиване на право на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. По отношение на
определения размер на обезщетението е посочено, че в случая е спорен размера на
осигурителния доход, който е взет предвид за времето от 05.06.2020 г. до
05.04.2021 г. В този смисъл е посочено, че за жалбоподателя релевантен е
периода от 01.07.2019г. до 30.06.2021г., като за времето 01.07.2019г. до
04.06.2020г. е взета предвид среднодневната минимална работна заплата на
основание чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО, за времето от 05.06.2020 г. до
05.04.2021 г. - среднодневната минимална работна заплата на основание чл. 54б,
ал. 7, т. 3 от КСО и от 05.05.2021 г. до 18.07.2021 г. - данните по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО, подадени от „ЕПИЛОГ" ЕООД - гр. Русе. Отбелязано е, че
доколкото считано от 01.02.2020 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия не е държава членка на ЕС, поради което Споразумението за оттегляне,
сключено между него и ЕС, чиято държава-членка е Република България, следва да
се разглежда като международен договор. В този смисъл административният орган
се е позовал на разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО, съгласно която,
когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение
или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за
осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето
не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход за
времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на
основание международен договор, по който Република България е страна, се взема
среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния
период. Това решение е връчено на жалбоподателя чрез изпращане по пощата, на
16.11.2021г., видно от приложената на л.13 по делото обратна разписка. Жалбата
до административния съд е подадена
чрез ТП на НОИ – В. Търново, по пощата, с дата на пощенското клеймо от 29.11.2021г. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото
производство.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с
писмо изх. № 2103-04-55#1/03.12.2021г. на ТП на НОИ – Велико Търново.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства от правна страна намира следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал.
1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт,
депозирана е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и е насочена срещу подлежащо на
съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП на
НОИ – Велико Търново, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Оспореният административен акт на
директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане на оправомощено
лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Велико
Търново са издадени от компетентни органи съгласно чл. 117, ал. 3 и чл. 54ж,
ал. 1 от КСО. При издаването им е спазена предвидената в закона форма и същите
съдържат необходимите реквизити, съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 от КСО и чл. 54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването им
са спазени и административно-производствените правила.
Решението е и материално законосъобразно.
Съображенията за това са следните:
Спорен по делото е размерът на отпуснатото
парично обезщетение и по-конкретно начина на неговото изчисляване. Спорът е
концентриран върху обстоятелството дали след като осигурителният период на
жалбоподателя във Великобритания е започнал преди 31.12.2020г. и завършил след
тази дата – в случая до 05.04.2021 г., попада в обхвата на чл.30 от Споразумението за
оттегляне или по отношение на него е
приложима разпоредбата на чл.32 от Споразумението.
В разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО е
регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за
които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Видно от приложената на л.32 от делото
справка на старши експерт по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново е, че
релевантният период за придобиване на право на парично обезщетение за
безработица от жалбоподателя е от 19.01.2020 г. до 18.07.2021 г. Безспорно е,
че същият е български гражданин, а като такъв е гражданин на държава - членка
на ЕС, както и че има период на осигурена заетост в Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия от 05.06.2020г. до 05.04.2021г. включително. За времето от
05.05.2021г. до 18.07.2021г. за лицето са налице данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени от „ЕПИЛОГ“ ЕООД.
В Дял III от част втора на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за
атомна енергия (Споразумението) се съдържат разпоредбите, регулиращи
координацията на системите за социална сигурност. Лицата, които касаят, условно
могат да бъдат разделени на две категории – лица, попадащи в персоналния обхват
на чл. 30 от Споразумението, за които се
прилага пълна координация на системите за социална сигурност съгласно Регламент
(ЕО) 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 и лица, попадащи в специалните хипотези
на чл. 32 от Споразумението, за които се
прилага частична координация на системите за социална сигурност съгласно
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.
Персоналният обхват на чл. 30 от
Споразумението условно може да бъде разделен на два вида: основен и субсидиарен
(алтернативен). В основния персонален обхват - чл. 30, § 1-2 от Споразумението са носителите на основните права и членовете на
техните семейства, които се намират в непрекъсната трансгранична ситуация
(пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица,
попадащи в персоналния му обхват) между Обединеното Кралство и Северна Ирландия
и държава членка в края на преходния период. Субсидиарният персонален обхват е
регламентиран в чл. 30, § 3-4 от Споразумението и се прилага за лица, които не
попадат или вече не попадат в обхвата на чл. 30, § 1 от Споразумението, но
попадат в приложното поле на чл. 10 от Споразумението, както и за членове на
техните семейства и преживелите ги лица. Член 10, § 1, букви а)-г) от Споразумението
обхваща следните категории лица:
-
граждани на ЕС, които са упражнили правото си на пребиваване в Обединеното
кралство в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и
продължават да пребивават там след това;
-
граждани на Обединеното кралство, които са упражнили правото си на
пребиваване в държава-членка в съответствие с правото на ЕС преди края на
преходния период и продължават да пребивават там след това;
-
граждани на ЕС, които са упражнили правото си като погранични работници в Обединеното
кралство в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и
продължават да го упражняват след това;
-
граждани на Обединеното кралство, които са упражнили правото си като
погранични работници в една или повече държави-членки в съответствие с правото
на ЕС преди края на преходния период и продължават да го упражняват след това;
Член 30, § 1, буква в) от Споразумението
урежда трансгранична ситуация, при която пълните правила за координацията на
системите за социална сигурност съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент
(ЕО) № 987/2009 се прилагат за граждани на Съюза, които пребивават в
Обединеното кралство и спрямо които се прилага законодателството на
държава-членка в края на преходния период, както и членовете на техните
семейства и преживелите ги лица. Според чл. 30, § 2 от Споразумението
лицата, посочени в § 1 попадат в персоналния обхват дотогава, докогато
продължават да се намират без прекъсване в една от ситуациите, посочени в същия
параграф, обхващащи едновременно държава членка и Обединеното кралство.
От горното следва, че към 31.12.2020 г. жалбоподателят
попада в хипотезата на чл. 30, § 1, буква в) от Споразумението, но след
завръщането си в Република България прекъсва трансграничната ситуация, в която
се е намирал. При прекъснатата трансгранична ситуация след 31.12.2020 г. същият
попада в обхвата на специалните случаи по чл. 32 от Споразумението за оттегляне
- когато лицата не попадат или вече не попадат в приложното поле на чл. 30 от
Споразумението, но получават защита на някои права, произтичащи от Регламент
(ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. За тези специални случаи се
прилага принципът за сумиране на периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна
заетост или пребиваване за придобиване на права и задължения, произтичащи от
такива периоди. За целите на сумирането на периоди, периодите, завършени преди
и след края на преходния период (31.12.2020 г.), се вземат предвид в
съответствие с Регламент (ЕО) № 883/2004. Обхванатите лица са граждани на Съюза
и граждани на Обединеното кралство, както и лица без гражданство и бежанци, за
които преди края на преходния период се е прилагало законодателството на
Обединеното кралство, съответно на държава-членка, както и членовете на техните
семейства. Това са група лица, които са придобили осигурителни периоди във
Великобритания само преди 31.12.2020 г. или преди и след 31.12.2020г. За тези
лица при преценката на права се прилага националното законодателство, като за
придобиване на съответното право се сумират периодите на осигурена заетост в
Обединеното кралство и тези, положени съгласно българското
законодателство.Въпреки гореизложеното АО при определяне размера на отпуснатото обезщетение за
безработица органите на НОИ незаконосъобразно не са зачели периодите на
осигуряване, завършени съгласно законодателството на Великобритания, като
завършени съгласно българското законодателство. Установили са и наличието на
материалноправните предпоставки по чл.54а от КСО, но са приели периодите на
осигуряване в Кралство Великобритания и Ирландия като такива, които се зачитат
като трудов стаж, но без да се дължат осигурителни вноски съгласно българското законодателство. Както
се посочи по- горе спорът между страните касае размера на отпуснатото парично
обезщетение и по-конкретно технологията на неговото изчисляване. Органите на
НОИ са приели, че периодът по чл.54б,ал.1 от КСО, от който следва да се
определи размера на дневното парично обезщетение за безработица са включени
периоди без осигурителни вноски за безработица, равни на периода на
осигурителния период в Кралство Великобритания и осигурителен период в
България,но не са зачели размера на осигурителните вноски направени в Кралство
Великобритания поради извода, че не следва да има предвид и разпоредбата на
чл.65/5//а/ във вр. с чл.65/2/ и чл.62/3/ от Регламент/ЕО/ № 833/2004. Фактите
по спора, съобразени с персоналния и материален обхват на Регламент ЕО 883/2004г.
на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на
системите за социална сигурност предполагат непосредствена приложимост на
неговите правни норми. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се
прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби
с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави – членки чл.288 от
ДФЕС и са задължителни за спазване от
националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от
съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на
националните законодателства, като в настоящия казус съгласно сключеното
споразумение, този Регламент продължава действието си в преходния период т.е.
за жалбоподателя това е периода от 5.6.2020г. до 31.12.2020г.. Видно от
доказателствата по делото, за осигурителния стаж, придобит от лицето във
Великобритания се установява, че в качеството му на период на осигурена заетост
представлява определен от държавата-членка по място на заетостта осигурителен
период, а не зачетен осигурителен период като признат за приравнен на период на
заетост по това законодателство без да се дължат, респ. внасят осигурителни
вноски, през който лицето е придобило осигурителен стаж за работа по трудово
правоотношение. Видно от данните по делото, за осигурителния стаж, придобит от
лицето във Великобритания, са били внесени осигурителни вноски, което е
отразено в представения формуляр U 2.При изчисляване размера на
обезщетението за безработица при условията на прилагане на интегрирани схеми за
социална сигурност по Регламент ЕО 883/2004г.на Европейския парламент и на
Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност,
органите на НОИ следва да съобразят нормата на чл. 62, §1 от Регламента, която
гласи, че компетентната институция на държава-членка, чието законодателство
предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на
предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително
трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от
заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или
като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. В чл. 62, §2
от Регламента изрично се посочва, че §1 се прилага също, когато
законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален
изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо
за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този
период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга
държава-членка. В тази връзка неправилно Директорът на ТП на НОИ е игнорирал
частично придобитите осигурителни права на жалбоподателя във Великобритания за
периода 5.6.2020г. до 31.12.2020г- края на преоходния период, през който
европейското законодателство в областта на осигурителните отношения продължава
да действа. Органът е съобразил
неправилно единствено и само периода, през който жалбоподателят е бил осигурен, но без да вземе предвид
размерът на получаваното трудово възнаграждение при изчисляването на размера на
обезщетението за безработица. Целта на социалното осигуряване е получаването на
адекватно на размера на внасяните осигуровки обезщетение за осигуреното лице
при настъпването на съответното осигурително събитие.
В настоящия случай при преценка на
наличието на необходимите 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването са взети предвид: периодът от 05.06.2020г. до
05.04.2021 г. - 00 г. 10 м. 01 ден, когато жалбоподателят е полагал труд по
законодателството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, и
този от 05.05.2021г. до 18.07.2021 г. - 00 г. 02 м. 14 дни, когато е
осъществявал трудова дейност по българското законодателство, общо - 01 г. 00 м.
15 дни. Предвид това административният орган е достигнал до извода, че лицето
има право на парично обезщетение по чл. 54а от КСО.
Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО дневното
парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни
месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде
по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на
обезщетението за безработица. Каза се, че релевантният период за изчисляване на
дневното парично обезщетение за безработица на жалбоподателя е от 01.07.2019г.
до 30.06.2021г. Съгласно справката, изготвена от главен експерт по
осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново, приета като доказателство по
делото, за жалбоподателя са налице внесени или дължими осигурителни вноски във
фонд „Безработица“ единствено за времето от 05.05.2021г. до 30.06.2021г.,
когато е получавал трудово възнаграждение в размер на минималната работна
заплата за страната за 2021 г. През останалата част от релевантния период също
е взета предвид среднодневната минимална работна заплата, установена за
страната - за времето от 01.07.2019 г. до 04.06.2020г. и от 06.04.2021 г. до
04.05.2021 г., когато лицето не е осигурено за безработица - на основание чл.
54б, ал. 7, т. 4 от КСО, а за спорния период - от 05.06.2020 г. до 04.05.2021
г. - на основание чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО .
От горното следва, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО, в която
е регламентирано, че „когато в периода по ал. 1, от който се определя
среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва
време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни
вноски..." се има предвид без осигурителни вноски във фонд „Безработица“
на ДОО. Безспорно е, че за времето от 05.06.2020 г. до 05.04.2021 г.
жалбоподателят е осигуряван по законодателството на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, тоест за този период за него не се дължат
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ на ДОО. Въпреки това както се посочи
по- горе за жалбоподателя следва да се приложи сумарното изчисляване на
обезщетението, като директно се приложи Регламент ЕО 883/2004г. Основното
правило при определяне на приложимото законодателство е, че за лицата се внасят
осигуровки по законодателството на държавата членка, на чиято територия
работят, т.е. за посочения период жалбоподателят попада под обхвата на
осигурителното законодателство на Обединеното кралство, където осъществява
дейност като заето лице. Това означава, че институциите в Република България
нямат право да претендират осигуровки за
лицето по българското законодателство за периода на трудовата му активност в
друга държава-членка,но това не изключва задължението им да вземат предвид
размера на възнаграждението, върху което са се дължали осигурителни вноски в
Кралство Великобритания, но само за периода от 5.6.2020г. до 31.12.2020г. –
крайната дата на преходния период по Споразумението. С оглед на това, съдът намира, че в случая
неправилно и незаконосъобразно е определен размера на обезщетението за
безработица,като не е включен горепосочения период, който се изчислява сумарно
с този за положен труд в Република България.
В този аспект е цялостната и последователна практика на ВАС напр.
Решение № 2191/,
26.02.2015 по адм.д. Решение № 12262/ 2014.
7549/ 21.05.2019 по адм.д. 11993/2018.
ад
В този смисъл е и т.3 от Решение № U3 от 12.06.2009 г. на Административната
комисия за координация на системите за социална сигурност, съгласно която, ако
при отсъствието на каквото и да е трудово-правно договорно отношение, дадено
лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например
понеже трудово-правното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е
изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65,
параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от
институцията по местопребиваване.
По изложените съображения, обжалването
Решение №1012-04-159#6/12.11.2021г. на
директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Н.Г. срещу разпореждане № 041-00-2547-3/29.09.2021г. на оправомощено
лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Велико
Търново, е частично незаконосъобразно, а подадената жалба е частично основателна.
Настоящата инстанция намира, че
периодът от 31.12.2020г. до 5.4.2021г. след като е изтекъл преходния
период по Споразумението не следва да се зачита при определяне размера на
обезщетението. В тази част жалбата е неоснователна и съдът изцяло споделя
доводите на администрацията, че в случая се касае за осигурителен доход за
труд, положен в трета за ЕС страна, с която Република България няма сключен
договор за взаимно признаване на осигурителни правоотношения. Въпреки
оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (ЕС) спрямо някои от засегнатите лица в определени ситуации ще продължават
да се прилагат правилата за координация
на системите за социална сигурност на държавите-членки, които са
въведени с Регламент ЕО №883/2004г. и Регламент ЕО 987/2004г. , и това е така дотогава, докогато въпросните лица продължават да се намират без прекъсване в ситуация, обхващаща
едновременно държава-членка и
Обединеното кралство (основание чл.
30, параграф 2 от Споразумението.
Въпреки представения списък за
разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК в полза на жалбоподателя не
следва да се присъждат разноски, тъй като техният размер не е доказан, не са
представени по делото, цитираните в списъка Договор за правна помощ и
съдействие № 41/25.11.2021г. и такъв с № 37/12.10.2021г.
При този
изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от страна на
процесуалния представител на ответника, в полза на последния следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът намира, че
посоченият размер е в рамките на
предвидения размер по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
(Изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021г.), съгласно който по
административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид
това възражението за прекомерност е неоснователно.
Настоящото съдебно производство е по жалба срещу решение, издадено по
оспорване на разпореждане от категорията по чл.117, ал.1, т. 2, буква „б“, но
тъй като сумата е под 1000 лв., на основание чл. 119 от КСО настоящото решение
не подлежи на касационно обжалване.
Водим от
горното, на основание чл. 118, ал. 3 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, осми
състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.А.Г. ***, Решение №1012-04-159#6/12.11.2021г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отхвърлена
като неоснователна негова жалба срещу
Разпореждане № 041-00-2547-3/29.09.2021г. на оправомощено лице за ръководител
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Велико Търново в частта, с която
не е признат за определяне на обезщетението за безработица размера на
възнаграждението, върху което са се дължали осигурителни вноски в Кралство
Великобритания за периода от 5.6.2020г. до 31.12.2020г. – крайната дата на
преходния период по Споразумението.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на осигуряването
за безработица към ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне по подаденото
заявление, съобразно даденото в мотивите на настоящото решение тълкуване по прилагане на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА Н.А.Г. ***
да заплати
на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново
сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно оспорване пред ВАС
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: