Решение по дело №85/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК вр. чл. 83, ал. 4 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Търговска къща Русе“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Русе,[улица], представлявано от Д. И. Н. срещу Решение № 277 от 18.12.2023г. на Директор на дирекция ОДОП Варна, ЦУ на НАП, с което е потвърден Акт за дерегистрация № 180992303888301 от 02.10.2023г., издаден от ст.инспектор по приходите в ТД НАП Варна, офис Русе.

В жалбата се иска настоящият съдебен състав да бъде отменено процесното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че актът е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че твърденията за наличие на условията на чл.176, т.3 от ЗДДС за дерегистрация на дружеството по ЗДДС са неправилни. Твърди, че не да налице и останалите основание за дерегистрация, посочени в чл.176 от ЗДДС. Развива съображения, че не е извършена проверка в счетоводството на дружествито за наличие или липса на основания за дерегистграция. Посочва, че установените задължения от 127 282лв не произлизат от задължения само по ЗДДС, а по акт за начет, който е в процес на обжалване. Посочва също, че към датата на постановяване на акта за дерегистрация - 11.10.2023г. изброените в акта суми по справките- декларации са заплатени, поради което не е налице системност в смисъл да са налице задължения за три и над три поредни периода. Счита, че след като към датата на получаване на процесния акт причините за дерегистрация по ЗДДС са отпаднали, актът следва да бъде отменен.

Ответникът - Директорът на Дирекция ОДОП- Варна, ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по мотивите изложени в потвърждаващото решение. На изложените основания моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши проверка на оспореният акт по чл. 160 от ДОПК, съобрази оплакванията в жалбата, изявленията на представителите на страните, разпределението на доказателствената тежест между тях, прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и установи следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС, потвърден с решение на Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна, е подадена пред надлежния съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК, като е налице и правен интерес от обжалването, поради което е допустима за разглеждане.

От фактическа страна се установява следното:

Оспореният Акт за дерегистрация по ЗДДС/ АДЗДДС/ на „Търговска къща Русе" ЕООД е издаден след извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства от значение за дерегистрация по ЗДДС. Проверката е възложена с Резолюция за проверка № 182692303584472/04.09.2023 г./л.55пр./ Проверката е основана на факти и обстоятелства, обективирани в Протокол № 182692303584472/02.10.2023 г. /л.54пр./

От съдържанието на протокола се установява, че дружеството е регистрирано по см. на ЗДДС считано от 23.05.2013 г., декларирало е електронен адрес за кореспонденция съгласно чл. 101, ал. 5 от ЗДДС и в законоустановения с чл. 125 от ЗДДС срок е подавало следващите се справки декларации. Посочено е, че проверяваното лице има изискуеми публични вземания в размер на 127282,49 лв. по изпълнително дело ГИД) № *********/2022 г. В тази сума са включени и публичните вземания по подадени СД по ЗДДС за данъчен период м. 02/2022 г., м. 11/2022 г., м. 02/2023 г., м. 03/2023 г., м. 04/2023 г., м. 05/2023 г., м.06/2023 г. и м. 07/2023 г., с декларирани резултати от ДДС за внасяне в обш размер на 28 208.64 лв.

При тази фактическа обстановка е прието, че е налице системно неизпълнение на задълженията по чл.89, ал.1 от ЗДДС, което е предпоставка за дерегистрация на жалбоподателя по см. на чл. 176. т. 3 от ЗДДС. В следствие на това, на основание чл. 106, ал. 2. т. 2, б. ,,б“ от ЗДДС е прекратена регистрацията му по ЗДДС.

От органите по приходите е извършено посещение на декларирания от„Търговска къща Русе" ЕООД адрес по чл. 8 от ДОПК - гр. Русе,[улица], което посещение е документирано с Протокол № 18002380 фот 10.10.2023г. и е установено, че на посочения адрес не се открива представляващият дружеството Д. И. за получаване на данъчни съобщения. Оставена е покана за явяване.

На „Търговска къща Русе“ ЕООД е издаден оспореният Акт за дерегистрация по ЗДДС № 180992303888301 от 02.10.2023г. /л.87/ С цел връчването му е извършено посещение на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция - гр. Русе, [улица], документирано с Протокол № 18002380 от 10.10.2023г./л.85/. На адреса не е открит представител на дружеството, поради което е оставена покана за явяване, на която не е налице отзоваване. Издаденият Акт за дерегистрация по ЗДДС № 180992303888301 от 02.10.2023г. е връчен на дружеството на декларирания от него електронен адрес за кореспонденция на 02.10.2023г. Считано от същата дата регистрацията по ЗДДС на „Търговска къща Русе“ ЕООД е прекратена по инициатива на орган по приходите.

Акт за дерегистрация по ЗДДС № 180992303888301 от 02.10.2023г. е потвърден с Решение № 277/18.12.2023г., постановено от Директор на ОДОП – Варна. Прието е, че са налице основание за прилагане нормата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, поради което органът по приходите правилно, мотивирано и законосъобразно е приложил тази разпоредбата, като е разпоредил прекратяване на регистрацията по ЗДДС на „Търговска къща Русе“ ЕООД, на основание обжалвания Акт за дерегистрация по ЗДДС № 180992303888301 от 02.10.2023г. издаден от Н. М., на длъжност ст.инспектор по приходите при ТД на НАП Варна , офис Русе.

В настоящото производство е приета административната преписка. Приети са представените с жалбата писмени доказателства- 6бр. разписки ог 10.10.2023г. /Л.40 – 46 пр./ за платени от жалбоподателя в полза на НАП суми за ДДС за м.02,03,04,05,06 и 07. 2023г. на обща стойност 168,59лв., както и пояснителна записка за баланс към 02.10.2023г. на дружеството-жалбоподател.

С Разпореждания от 12.10.2023 г./л.21пр./ публичен изпълнител при ТД на НАП Варна е извършил разпределение на постъпилите суми. за което жалбоподателят е редовно уведомен. Публичният изпълнител е погасил частично публичните вземания по Декларации обр. 6 по Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за м. 03/2022 г. и по PA № Р- 03001821000189-091-001/22.12.2021 г. за д.п. м. 02/2020 г., като това е отразено в данъчно-осигурителната му сметка.

В хода на настоящото административно производство не се установи, че в данъчно-осигурителната сметка на лицето процесиите задължения са платени към момента на разглеждане на жалбата и приключване на устните състезания.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По процесуалната законосъобразност на акта:

Дружеството е уведомено за административното производство, като е дадена възможност да се ангажират доказателства и да се подадат писмени обяснения. Оспореният акт е постановен в писмена форма, като в диспозитивната му част са изложени фактическите и правни основания, обусловили волеизявленето в съответната разпоредителна част, поради което отговаря на изискванията за форма и съдържание. Актът за дерегистрация е издаден от оправомощен орган, определен с Резолюция за извършване на проверка, която резолюция също е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Приложена е Заповед №Д-1620 от 13.09.2022г./л.13пр./, с която Директорът на ТД НАП Варна е определил Ст.В. – началник на отдел „Услуги за клиенти“ в офис Русе с правомощия да издава резолюции за извършване на проверки за регистрация и дерегистрация по ЗДДс, като определя екипа, който да ги извършва и да осъществява контрол по изпълнение на възложените проверки. Проверката е приключила в посочения срок до 06.10.2023г. Актът за дерегистрация е съставен след извършена проверка на жалбоподателя, в писмена форма, съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Не се установиха процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на същия.

Гореизложеното води до извода, че административното производство е проведено при спазване на процесуалните правила и Актът за дерегистрация е издаден след като са установени фактите и обстоятелствата от значение за случая.

По материалноправната законосъобразност на акта:

Прекратяването на регистрацията по ЗДДС и нейните последици са уредени в чл.106, ал.1 от ЗДДС. Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията, освен ако законът предвижда нещо различно /с арг. от чл. 83, ал. 3 от ДОПК актът за дерегистрация поражда действие от деня на връчването му/. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация /чл. 106, ал. 2 от ЗДДС/. В хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 от ЗДДС администрацията действа в условията на обвързана компетентност, а в тези по чл. 176 във вр. с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС действа при условията на оперативна самостоятелност.

Процесуални правила относно вписването в специалните регистри /като този по ЗДДС/ се съдържат в чл. 83 от ДОПК. Относно оспорването на актовете в регистрационното производство е приложим редът за оспорване на РА /вж. чл. 83, ал. 4 от ДОПК/. Систематичното място на чл. 176 в гл. ХХV от ЗДДС, уреждаща правомощията на органите по приходите за предотвратяване на данъчни измами, определя юридическите факти, представляващи основания за дерегистрация по преценка на администрацията, като източник на опасност от загуба на данъчни приходи.

Преценката за съответствието на акта за дерегистрация с материалния закон се осъществява към момента на издаването му – 02.02.2023 год.

Разпоредбата на чл. 176, т. 3 ЗДДС регламентира възможността на приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на данъчен субект, системно неизпълняващ законовите си задължения. Преценката за законосъобразност обхваща фактическите основания, които в случая са квалифицирани в хипотезата на "системно извършени нарушения".Органът по приходите е констатирал от фактическа страна, че „Търговска къща Русе“ ЕООД системно не изпълнява задълженията си по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.

Разпоредбата на чл. 106, ал. 2, т. 2, буква "б" от ЗДДС предвижда регистрацията по този закон да се прекратява по инициатива на органа по приходите, когато е налице обстоятелство по чл. 176 от ЗДДС. Какви са причините жалбоподателят да не е изпълнил задължението по този закон и дали неизпълнението се дължи на виновно или невиновно поведение, е ирелевантно за приложението на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б", във връзка с чл. 176, т. З от ЗДДС. След като е установено системно неизпълнение на задължения, произтичащи от закона, каквото е и визираното в чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задълженото лице подлежи на дерегистрация.

В настоящия случай поведението на лицето, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му за внасяне на ДЦС по подадени справки-декларации безспорно сочи, че е източник на опасност от загуба на данъчни приходи, особено ако остане регистрирано по ЗДДС и продължи да начислява данък, който няма да внася в бюджета, и чието принудително събиране ще бъде значително затруднено. Всичко това е мотивирало органа по приходите да разпореди дерегистрацията на дружеството на посоченото по-горе основание и това прекратяване е съобразено с целите на глава XXV от ЗДДС. Налице са материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 106, ал. 2, т. 2, буква "б" от ЗДДС, а с оглед изложеното по-горе, при упражняване на оперативната самостоятелност, органът, постановил процесния Акт за дерегистрация, е действал в съответствие с целта на закона - предотвратяване на неправомерно поведение на лицата, източник на опасност от загуба на данъчни приходи. Установеният невнесен данък е в общ размер на 28208,64лв за осем данъчни периода. Впоследствие е внесена сумата от 168,59лв, представляващи данъчното задължение за шест периода от девет, като задължението за оставащите два периода е в размер на 28040,05лв. При така посоченото съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не е налице системност на

От събраните по делото писмени доказателства е се установява системно неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, доколкото според наложеното в съдебната практика разбиране, а и възприето в редица закони, системност е налице при три или повече нарушения, извършени от едно и също лице. В този смисъл Решение № 5448 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 38/2022 г., I о.; В съдебната практика на ВАС е прието разбирането, че системността като явление предполага наличието на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда. Неизпълнението на задължението за внасяне на ДДС в повече от три различни данъчни периода сочи на системност и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация юридически факт по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. По данни от данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя се установяват невнесени данъчни задължения за 8 данъчни периода по ДДС.

С Разпореждания от 12.10.2023 г. публичен изпълнител при ТД на НАП Варна е извършил разпределение на постъпилите суми. Публичният изпълнител е погасил частично публичните вземания по Декларации обр. 6 по Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за м. 03/2022 г. и по PA № Р- 03001821000189-091-001/22.12.2021 г. за д.п. м. 02/2020 г.В резултат, декларираните от „Търговска къща Русе" ЕООД със СД по ЗДДС за д.п. м. 02/2023 г„ м. 03/2023 г„ м. 04/2023 г„ м. 05/2023 г„ м. 06/2023 г. и м. 07/2023 г. суми от ДДС за внасяне като публични вземания са останали непогасени, респ. изискуеми, вкл. са изискуеми към датата на постановяване на настоящото решение по чл. 155 от ДОПК.Обстоятелството, че на 10.10.2023 г. жалбоподателят е внесъл в бюджета декларираните от него задължения за ДДС по СД по ЗДДС за д.п. м. 02/2023 г., м. 03/2023 г., м. 04/2023 г., м. 05/2023 г., м. 06/2023 г. и м. 07/2023 г., не води до преценка за обратното, доколкото приложима в конкретния случай е разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК, според която след образуване на изпълнително дело за принудително събиране на публични задължения разпоредбите на ал. 3, За. 36, 4, 5 и 6 от чл. 169 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в последователност разноски, главница, лихви. При частично плащане данъчно-задължените лица са лишени от право на избор да посочат кои точно задължения по изпълнителното дело погасяват и за публичния изпълнител е налице правомощие да извърши разпределение на постъпилите суми със задължения с най- ранен падеж измежду всички. При така изложеното е очевидно, че са налице неплатени публични задължения за повече от три данъчни периода, а именно осем.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не следва да бъде дерегистриран, поради липса на останалите основания по чл.176 т.1,2,4,5,6 от ЗДДС, тъй като посочените в чл. 176 от ЗДДС основания не са в условията на кумулативност и наличието на само едно от тях е достатъчно, за да обоснове законосъобразност на издадения акт за дерегистрация.

По тези съображения настоящия съдебен състав намира оспорения административен акт за законосъобразен, като издаден от компетентен административен орган, в установената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на административния орган, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лева, определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Търговска къща Русе“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Русе,[улица], представлявано от Д. И. Н. срещу Решение № 277 от 18.12.2023г. на Директор на дирекция ОДОП Варна, ЦУ на НАП, с което е потвърден Акт за дерегистрация № 180992303888301 от 02.10.2023г., издаден от ст.инспектор по приходите в ТД НАП Варна, офис Русе, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Търговска къща Русе“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Русе,[улица], представлявано от Д. И., да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.