№ 68
гр. Варна, 21.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20233000600047 по описа за 2023 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на Глава двадесет и първа от
НПК. Негов предмет е законосъобразността на определение на Окръжен съд-
Варна, постановено на 01.02.2023 година по НОХД №100/2022 година, с
което наказателното производство по делото е прекратено на основание
чл.250, ал.1 вр. чл.24, ал.4 вр. чл.24, ал.1, т.8а от НПК.
Съдебната процедура в настоящата инстанция е по протест на
прокурор от Окръжна прокуратура-Варна, в който мотивирано се оспорва
извода на окръжния съд да е налице хипотеза на принципа ne bis in idem,
доколкото в две решения на Административен съд-Варна в процедура по
Раздел VІІІ от ЗАНН не е констатирана идентичност на деянието на подс.Х.
С. с това, за което му е повдигнато обвинение по чл.123, ал.1 от НК с
обвинителен акт ПД №6/04.02.2022 година, а с друго решение на същия
административен съд административнонаказателното производство по влязло
в сила наказателно постановление №03-009034/28.12.2017 година на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна е възобновено, това
постановление е отменено и административнонаказателното производство е
прекратено, което по мнение на прокурора изключва хипотезата на чл.24,
ал.1, т.8а от НПК. Поддържаната позиция се допълва и с аргумент, че в
конкретния казус административнонаказателната отговорност на дееца за две
1
нарушения е била погрешно ангажирана от гледна точка на длъжностното му
качество, обусловило и отмяна на издадените наказателни постановления,
което би означавало фактическа безнаказаност в подобна ситуация на
настоящата (липса на административни санкционни последици и прекратено
наказателно производство).
Против протеста е постъпило възражение от защитник на
подсъдимия, в което се изразява несъгласие с трактовката на публичното
обвинение за различие в деянието- предмет на приключили с окончателен
съдебен акт административнонаказателни производства спрямо подс. С. и
воденото наказателно производство, доколкото това деяние произтича от
едноизходни фактически данни за трудова злополука, завършила със смъртта
на А. Х. А., по които в правния мир са налице окончателни съдебни актове.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът от Апелативна
прокуратура-Варна поддържа протеста по основанията в него, заключавайки
на аргументационната база, че постулатите на ТР 3-2015-ОСНК и ТР 4-2018-
ОСНК са неприложими в предметния казус, което изисква възстановяване на
наказателното производство в съдебната му фаза чрез отмяна на атакуваното
определение.
В речта си по същество, пострадалата Б. поддържа, че делото би
следвало да продължи, за да може подсъдимият да понесе отговорността си за
смъртта на нейния брат.
Защитните речи и на двамата упълномощени адвокати на подсъдимия
са в подкрепа на законосъобразността на протестираното определение. Адв.Г.
пледира за изначална грешка в субекта на деянието, допусната от
административнонаказаващия орган (провел първите процедури спрямо
дееца), която обаче не може да заличи елементите bis и idem, обхванати от
приключилите по отношение на подс.С. процедури по ЗАНН.
В последна си дума подсъдимият заявява, че желае всичко да
приключи.
Настоящият съдебен състав, след като съобрази доводите в протеста,
становищата на страните по същество във въззивното съдебно заседание и
като взе предвид материалите по делото, приема следното:
Протестът е допустим и по съществото си основателен, макар и не по
2
изложените в него съображения.
От фактическа страна се установява, че на 04.02.2022 година в
Окръжен съд-Варна е внесен обвинителен акт, с който на Х. К. С. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, защото на
01.12.2017 година в с.Звездица, обл.Варна, в качеството си на технически
ръководител, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност нарушил правилата
на чл.26, т.1, чл.26, т.4, чл.24, ал.1, чл. 61 от Наредба №2/22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи и чл.3, чл.12, ал.1, чл.12, ал.2,
чл.13, ал.1, чл.15, ал.1 и чл.15, ал.3 от Наредба РД-07-2/16.12.2009г. за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и с това причинил смъртта на А. Х. А..
Накратко, обстоятелствената част на обвинителния акт касае
злополука на 01.12.2017 година, случила се на строителен обект в с.Звездица,
в който подсъдимият изпълнявал длъжността на технически ръководител. На
инкриминираната дата на този обект работил А. А., който без да бъде
инструктиран за безопасни и здравословни условия на труд, без специално
облекло и предпазни средства, докато се намирал на необезопасената първа
излята плоча, изгубил равновесие, паднал от височина 1.70м върху бетонната
основа, ударил главата си, вследствие на което получил тежка ЧМТ и
починал на 10.12.2017 година.
От материалите по делото става ясно, че още в деня на
произшествието по отношение на подсъдимия са започнали три
административнонаказателни процедури. Техният обхват и развитие стоят в
основата на извода на първоинстанционния окръжен съд в проверяваното
определение, че деянието, за което подсъдимият е предаден на съд,
съставлява и административни нарушения, за които
административнонаказателното производство е приключило първо. Заетото
становище не е мотивирано с обсъждане на съществени въпроси относно
предпоставките на принципа ne bis in idem, който принцип препятства
повторение на наказателно производство, приключило с окончателно
решение.
3
По съществото на въпросите, поставени с протеста:
Известно от указанията в ТР 3-2015-ОСНК и практиката на ЕСПЧ по
чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧОС е, че за активиране на забраната за двойна
наказуемост е необходимо постановеният първи по време съдебен акт, с който
е разрешен правен спор относно конкретно деяние да има окончателен
характер. По този критерий данните по делото сочат следното:
1.На 22.12.2017 година бил съставен АУАН №03-009034, в който
актосъставителят – старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна констатирал, че в качеството си на работодател подс.Х. С. не
обезопасил в опасната зона първа излята плоча на строителен обект в
с.Звездица - в кв.96 по плана на селото, с помощта на горно и междинно
перило за ръка и бордова лента за крака или еквивалентно алтернативно
решение, препятстващо опасността от падане от височина, вследствие на
което на 01.12.2017 година работникът А. А. паднал от първа излята плоча на
бетонна основа от височина около 1.70м и получил фрактура на главата. По-
нататъшният ход на административнонаказателната процедура се изпълва от
НП №03-009034, издадено на 28.12.2017 година от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което при установените фактически
положения била ангажирана административнонаказателната отговорност на
дееца за нарушение по чл.61 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, с налагане на глоба в размер на десет хиляди
лева.
По жалба на подс.Х. С. срещу посоченото НП, в Районен съд-Варна
било образувано АНД №4530/2018 година, чието производство било
прекратено на 14.11.2018 година с протоколно определение (т.3, л.л.43, 44,
46).
Към момента на текущата въззивна процедура, с решение
№1455/11.11.2022 година на Административен съд-Варна по КАНД
№1082/2022 година административнонаказателното производство по
посоченото наказателно постановление е възобновено, определението на
районния съд по АНД №4530/2018г. е отменено, отменено е самото
наказателно постановление и административнонаказателното производство е
прекратено (НОХД, л.140 и сл.).
4
Иначе казано, по фактическите положения, инкриминирани с
обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на дееца (ст.4 и
стр.5 от ОА) за деятелността му, с която в качеството на технически
ръководител на идентифицирания строителен обект допуснал на 01.12.2017
година в строителния обект пострадалия А. А., при обстоятелството на
необезопасена срещу падане от височина първа излята плоча и към момента
на разпоредителното заседание в първоинстанционния съд, и при провеждане
на въззивния контрол на определението по чл.250, ал.1 от НПК, не е налице
съдебен акт, ползващ се с res judicata.
2.Отново на 22.12.2017 година актосъставител от горепосоченото
ведомство съставил АУАН №03-009035 срещу подс.С., в който са вписани
констатации, че на 01.12.2017 година на строителен обект в с.Звездица, Х. С.
като работодател не документирал начален инструктаж по безопасност и
здраве на А. А., с което нарушил чл.11, ал.5 вр. чл.12, ал.1 и чл.3 от Наредба
РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДПр, т.2, л.115).
От изложението в решение по АНД №4531/2018 година на Районен
съд-Варна (ДПр, т.3, л.133) се извлича обстоятелството на издаване на НП
№03-009035/28.12.2018 година от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна, с което Х. С. е наказан за това, че в качеството си на
работодател не е документирал провеждане на начален инструктаж по
безопасност и здраве преди да допусне до работа А. А. да престира труд в
негова полза. Наказателното постановление е отменено, защото субект на
административното нарушение не би могъл да бъде работодателят. С решение
по КАНД №66/2019 година съдебният акт е потвърден изцяло (ДПр, т.3,
л.133-139).
С обвинителния акт (цитиран) на подс.С. е повдигнато обвинение за
това, че на 01.12.2017 година на строителен обект в с.Звездица, като
технически ръководител не провел начален инструктаж, инструктаж на
работното място и ежедневен инструктаж, като допуснал А. А. до извършване
на работа в строителния обект.
С оглед развилата се процедура по Раздел VІІІ от ЗАНН в хода на
съдебното производство по НОХД №100/2022 година, тук хронологично
5
следва да се посочи решение №1371/28.10.2022 година по КАНД №1533/2022
година по описа на Административен съд-Варна, в което съдът по
възобновяването не констатирал идентичност на деянието в приключилото
административнонаказателно производство по НП №03-009035/28.12.2018
година и деянието, предмет на съдебното производство по НОХД №100/2022
година на Окръжен съд-Варна, с което е обоснован отказ от възобновяване на
административнонаказателното производство по посоченото НП.
3.Третото административнонаказателно производство, на което се
позовава проверяваното определение е образувано със съставянето на АУАН
№03-009036/22.12.2017 година (ДПр, т.2, л.117) от старши инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което е констатирано, че на
01.12.2017 година на строителен обект в с.Звездица, А. А. престирал труд в
полза на Х. С., като общ работник в строителството при определено работно
време, договорено трудово възнаграждение и определено работно място без
между страните да има сключен трудов договор в писмена форма, с което е
нарушен чл.62, ал.1 и чл.61, ал.1 от КТ. С НП №03-009036/28.12.2017 година,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
административнонаказателната отговорност на подс.С. е ангажирана при
описаните фактически положения с налагане на глоба в размер на десет
хиляди лева.
С решение по АНД №4532/2019 година (ДПр, т.3, л.118) състав на
Районен съд-Варна отменил посоченото наказателно постановление, т.к. от
събраните писмени доказателства в съдебното производство станало ясно, че
Х. С. не притежавал обективното качество на работодател и като такъв не би
могъл да извърши вмененото му във вина административно нарушение.
Аналогична е правната позиция на касационната инстанция, установима през
решение по КАНД №2453/2019 гиодина (ДПр, т.3, л.124).
Подобни обстоятелства на обхванатите от обсъденото
непосредствено по-горе административнонаказателно производство не са
инкриминирани с обвинителния акт на Варненска окръжна прокуратура
срещу подс.С..
Затова напълно закономерно с решение №22/11.01.2023г. по КАНД
№108382022г. състав на Административен съд-Варна констатирал липса на
идентичност на деянието по обсъденото административноказателното
6
производство и обстоятелствата на повдигнатото обвинение по чл.123, ал.1 от
НК по отношение на подс.С., поради което предложението на прокурор от
ОП-Варна по раздел VІІІ от ЗААН било оставено без уважение.
4.Обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на
подс.С. инкриминира и негово бездействие да предостави на А. А. лични
предпазни средства, специални и работни облекла, които положения не са
предмет на друго административнонаказателно и/или наказателно
производство.
В обобщение на всичко казано дотук става очевидно, че
наказателното производство по пункт І и ІІІ от обвинителния акт спрямо
подс.С. не се препятства от постановен първи по време съдебен акт, с който
по окончателен начин да е разрешен правен спор относно конкретното
деяние. Следователно, обмислянето на елементите bis и idem следва да се
фокусира върху отразените в т.2 от настоящето определение обстоятелства,
по които положения въззивният състав установява пълна липса на мотиви в
проверяваното определение, препятстваща възможността за окончателно
решаване на делото в текущата процедура по Глава двадесет и първа от НПК.
Както в ТР 3-2015-ОСНК, така и в практиката на ЕСПЧ по чл.4 от
Протокол №7 към ЕКПЧОС е постулирано, че елементът bis по отношение на
приключилото административнонаказателно производство се изследва по
теста „Енгел“. Няма и не може да има спор, че в настоящия казус първият
критерий е напълно неефективен, а и както неведнъж съдебната практика е
подчертавала, той е с относителен характер. За обоснован и законосъобразен
извод по предпоставката bis окръжният съд дължи отговор досежно
останалите два критерия от теста „Енгел“, които е призван да разгледа
самостоятелно, а при затруднение в категоричността на изводите дали
приключилото административнонаказателно производство по НП № 03-
009035/28.12.2018 година има характер на наказателно производство по
автономния смисъл на Конвенцията, следва двата критерия да се обмислят и
кумулативно (Р 60159-2021-1н.о.). За изчерпване на оценката относно видът и
тежестта на предвиденото от съответната приложима норма наказание, т.е.
дали носи репресивна и превантивна цел, следва да се съблюдават указанията
в съобразителната част на ТР 3-2015-ОСНК, като съдът е длъжен да отговори
дали максималното наказание, което може да се наложи на дееца за
7
нарушение по чл.11, ал.5 вр. чл.12, ал.1 и чл.3 от Наредба РД-07-
2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд има възпиращ характер (Р 60159-
2021-1н.о, Р 23-2017-1н.о.).
При положителен извод, че приключилата първа по ред с окончателен
съдебен акт административнонаказателна процедура по отношение на
подс.Симов има наказателен характер по см. на чл.6, § 1 от Конвенцията и
чл.4 от Протокол №7, то окръжният съд следва да продължи с обследването и
на критерия idem, като се ръководи от указанията в посоченото ТР и
принципните положения по делото „Сергей Золотухин срещу Русия“, по
което ЕСПЧ утвърждава необходимостта от тъждество на фактите, основано
на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и
субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Изводът
следва да почива на съпоставяне на съществени елементи на
правонарушенията относно време на деянието, участвали в инцидента лица,
обстановка при осъществяване на деянието, хронология на събитията и данни
относно субективната страна.
Констатираното съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
липса на мотиви, налага отмяна на постановеното определение и връщане на
делото от стадия на разпоредителното заседание в първата инстанция.
Водим от горното, настоящият въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение на Окръжен съд-Варна, постановено на 01.02.2023
година по НОХД №100/2022 година, с което наказателното производство по
делото е прекратено на основание чл.250, ал.1 вр. чл.24, ал.4 вр. чл.24, ал.1,
т.8а от НПК и връща делото на първоинстанционния съд от стадия на
разпоредителното заседание.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9