Р Е Ш Е Н И
Е
№ 13, 06.01.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Пловдив, VIII граждански състав, на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Екатерина Мандалиева
ЧЛЕНОВЕ:
Недялка Свиркова
Николинка Цветкова
секретар: Елена
Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско дело Nо 1269 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 18091/12.06.2019г. на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********
чрез пълномощника адв. К.С. против решение № 148 от 08.04.2019г. по гр. д. №
1660/2018г. по описа на РС Асеновград, I гр. с., с което се признава за установено, че Б.Н.П.,
ЕГН ********** дължи на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от С. Н. Н. и И. Х. Г., сумата от 944 лева, представляваща
главница и възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № *** г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 02.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за
събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 263 от 09.03.2018г. по ч.
гр. д. № 541/2018г. по описа на районен съд Асеновград, като отхвърля
предявения иск до пълния му размер от 1643, 84 лева или за разликата от 699, 84
лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.С
решението се осъжда Б.Н.П., ЕГН ********** да заплати на „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 391, 05 лева, направени по производството
разноски и сумата от 105, 06 лева, направени в заповедното производство
разноски.
Решението се обжалва в
отхвърлителната част като неправилно.Оспорва се извода на съда, че клаузата
относно закупения пакет от допълнителни услуги противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се излагат съображения в обратна насока.Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част, вместо което да бъде постановено друго, с което искът да бъде
уважен в пълния претендиран размер.Претендират се направените разноски за двете
съдебни инстанции.
С писмения отговор на
въззиваемото дружество по реда на чл. 263 от ГПК се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и се моли същата да бъде оставена без
уважение, а решението на районния съд в оспорваната част да бъде потвърдено
като правилно, обосновано и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен
от постановеното съдебно решение в обжалваната част, откъм съдържание е редовна,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните пороци в жалбата.За
нарушение на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и
без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
След анализ на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки доводите
на страните, свързани с приложението на императивни правни норми, съдът намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
иск за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищцовото дружество сумата от 1643, 84 лева неизплатено парично задължение,
представляващо номинал по ДПК № ***,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Твърденията в исковата
молба са, че на 07.02.2017г. между страните по делото бил сключен договор за
потребителски кредит № ***, при следните параметри: сума по кредита - 700 лева,
срок на кредита – 24 месеца, размер на вноската – 43, 27 лева, ГПР – 49, 87 %,
годишен лихвен процент – 41,17 %, лихвен процент на ден – 0, 11%, общо
задължение по кредита – 1038, 48 лв., както и по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги –
699, 84 лева, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги – 60, 05
лв.Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било 1738,
32 лева, общия размер на вноската – 72, 43 лева с датата на погасяване – 26-ти
ден от месеца.Неразделна част от договора били общите условия, предадени при
подписване на договора и с които длъжникът се запознал преди подписване на
договора, приел ги и нямал забележки към тях, като се задължил да ги спазва, за
което положил подписа си под клаузите на ДПК и ОУ.Съгласно Декларации т. Г на
клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна избираема форма,
на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр.На
база на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството,
клиентът преценял доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и
финансово състояние.Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги,
който предлага дружеството, като при желание за ползването му, клиентът
подписва споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.Твърди
се, че ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на
08.02.2017г. била преведена сумата от 700 лв. по посочена от ответника банкова
сметка.*** по договора за потребителски кредит № ***, да го погаси за срок от
11 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 72, 43 лева и
падежна дата на всяко 26-то число от месеца.Твърди се, че длъжникът не е
изпълнил точно поетите с договора задължения, като не е направил нито една
пълна погасителна вноска, като съгласно уговореното в т. 12.3 от общите
условия, на 05.07.2017г. договорът бил прекратен автоматично от страна на
кредитодателя и обявена неговата предсрочна изискуемост.Неизплатената част от
номинала по договора била в размер на 1643, 84 лева.Твърди се още, че ако
потребителят е желаел, е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни
дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т. 7.1.1 от
ОУ.Ответникът не сторил това, а усвоил предоставената му в заем сума, направил
и плащания по заема, което било показателно относно наличието на съгласие за получаване
на заема при одобрените параметри.Поради неизпълнение на договорното задължение
кредитодателя подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което
било образувано ч. гр. д. № 541/2018г. по описа на СРС.Срещу издадената заповед
за изпълнение било подадено възражение, във връзка с което са дадени указания
за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането.
С писмения отговор по реда на
чл. 131 от ГПК, подаден от адв. Ф.М. като особен представител на ответника,
назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, искът е оспорен по основание и
размер.Направено е възражение, че не е изпълнено задължението за уведомяване на
длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем.Направено е и възражение, че
клаузата на определения годишен процент на разходите е нищожна, поради
противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.На следващо място е направено възражение за
нищожност на процесния договор, поради нарушение на императивните норми на чл.
11, ал. 1, т. 7, 9, 10, 11, 12 и 20 от ЗПК, както и на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.Последното възражение е за недължимост на възнаграждение за допълнителни
услуги, тъй като не бил посочен видът и действието, за което се събира това
възнаграждение, като клаузата била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
При постановяване на
решението си районния съд е приел, че сключеният между страните договор и
общите условия, неразделна част от него, отговарят на изискванията на ЗПК, тъй
като съдържат информацията, посочена в чл. 11 и 12 от същия.Поради това
договорът е действителен.Относно допълнително сключеното споразумение за предоставяне
на допълнителен пакет от услуги, свързани с усвояването и управлението на
кредита и услуга, гарантираща улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства, срещу възнаграждение за пакета в размер на 699, 84 лева,
районният съд е приел, че това споразумение е нищожно на основание чл. 21, ал.
1 от ЗПК, тъй като противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.Включените в
допълнителния пакет услуги по същество според районния съд представляват
действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, за които не може да
се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.Изложени са съображения, че регламентираните в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК
допълнителни услуги са такива услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора, а в настоящия случай посочените
в споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят изпълнението на
задълженията на потребителя по договора – конкретно тези, описани по т. 2, т. 3
и т. 4 от споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, както
и на кредитодателя по отношение на описаната по т. 1 допълнителна услуга, като
по отношение на нея районният съд е намерил, че тя по своята същност е действие
по усвояването на кредита.Предвид на това възражението на ответника, че не
дължи сумата от 699, 84 лева, представляваща стойността им, е счетено за
основателно.
По делото не е спорно, че с
процесния договор за потребителски кредит, ответникът е избрал и закупил пакет
от допълнителни услуги Бонус, за предоставянето на които съгласно договореното дължи
общо сумата от 699, 84 лв., разделена на месечни вноски в размер на 29, 16 лева
всяка.Съгласно сключеното споразумение между страните за предоставянето на
пакета от допълнителни услуги, същите включват: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства.
Настоящият състав на съда
също намира, че клаузата в процесния договор, предвиждаща възнаграждение за
избрания пакет допълнителни услуги е нищожна, поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК и добрите нрави.Споделя се изводът на районния съд, че
включените в пакета услуги на практика са действия, обслужващи усвояването и
управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че се касае за
допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.Предвидените такива в чл.
10а, ал. 1 от ЗПК нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните
по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с
договорената възнаградителна лихва, докато посочените в споразумението
допълнителни услуги по своята същност касаят изпълнението на задълженията на
потребителя по договора и на кредитодателя относно приоритетното разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, което по своята същност е действие по
усвояването на кредита.Освен това с уговарянето на допълнително възнаграждение
в размер на 699, 84 лева според настоящия състав, се заобикаля разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като начисляването и събирането на посочените суми по
пакета за допълнителни услуги, не представлява плащане за услуга, а фактически
представлява прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят ограниченията
на закона за максимален размер на ГПР.Клаузата, определяща задължение за
плащане на определена сума за включен пакет от допълнителни услуги е нищожна,
тъй като заобикаля закона, въвеждайки допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство и надхвърлящи допустимите разходи по кредита,
определени в ЗПК.Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза от
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна.Поради това е основателно възражението на
ответника за недействителност на уговорката за закупен пакет допълнителни
услуги в размер на 699, 84 лева.Освен това в противоречие с императивното
правило на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в процесния договор за различните видове допълнителни
услуги е определено общо възнаграждение за плащане.Заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, дължи се само с оглед
възможността за предоставяне на договорените услуги, както е посочено и в
самото споразумение, като без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на договора.Принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичната възможност да ползва
такава.В случая се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което
страната има по силата на закона, като правото на страните да инициират
предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата
да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение.На
практика се оказва, че едната страна - потребителят, заплаща правото да
договоря с другата страна – кредитора, за изменение параметрите на сключения
договор, като на потребителя не е гарантиран определен резултат, а същият
зависи от волята на другата страна – кредитора.
Предвид
гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави
без уважение, а решението на районния съд в обжалваната част е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 148 от
08.04.2019г., постановено по гр. д. № 1660 по описа за 2018г. на Асеновградски
районен съд в частта, с която се отхвърля предявеният иск за признаване за
установено, че Б.Н.П., ЕГН ********** ***, дължи на „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н. Н. и И. Х. Г., сумата
над размера от 944 лева до пълния предявен размер от 1643, 84 лева, или за
разликата от 699, 84 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :