НОХД № 170/2013г.
М О
Т И В И
Против подсъдимия М.Г.В.,
живущ *** е предявено обвинение за това, че:
През периода м.март 2008г. до м.август
2008г. в гр. Хасково и гр Свиленград обл.
Хасково при условията на продължавано престъпление като собственик и управител на "Ванеса МВ" ЕООД
гр.Свиленград с Булстат ********* и като съсобственик и управител на "Ванеса" ООД гр.Свиленград с
Булстат ********* в различни периоди
-потвърдил
неистина в декларация, която се изисква по силата на чл.125 ал.1 от ЗДДС -
справка- декларация с вх.№26000955122/14.05.2008г. за данъчен период м.април 2008г.
на фирма "Ванеса МВ" ЕООД гр. Свиленград, подадена в ТД на НАП-офис-гр.Хасково, като е променил
резултата за периода като е декларирал в раздел "В", клетка 50 от СД
ДДС за внасяне в размер на 0.00 лева, в клетка 60 от СД -ДДС за възстановяване в
размер на 18749.75 лева, вместо да
посочи действително
установения ДДС за внасяне в размер на 17 355.07 лева;
потвърдил неистина в
декларация, която се изисква по силата на чл.125 ал.1 от ЗДДС - справка- декларация с
вх.№26000962010/11.07.2008г. за данъчен период м.юни 2008г. на фирма "Ванеса
МВ" ЕООД гр. Свиленград, подадена в ТД на НАП-офис-гр.Хасково, като е променил
резултата за периода като е декларирал в раздел "В", клетка 50 от СД -ДДС
за внасяне в размер на 692.28 лева, вместо да посочи действително установения ДДС за
внасяне в размер на 17050.20лева (692.28 лева + недеклариран и невнесен ДДС в
размер на 16 357.92 лева);
-
потвърдил неистина в декларация, която се изисква по
силата на чл.125 ал.1 от ЗДДС - справка- декларация с вх.№26000962972/14.07.2008г.
за данъчен период м. юни 2008г. на фирма "Ванеса" ООД гр.Свиленград,
подадена в ТД на НАП-офис-гр.Хасково, като е променил резултата за периода като е декларирал
в раздел "В", клетка 50 от СД -ДДС за внасяне в размерна 2 879.55 лева,
вместо да посочи
действително установения ДДС за внасяне в размер на 26 802.80 лева (2879.55лева + недеклариран и невнесен ДДС в
размер на 23 923.25лева);
-
потвърдил неистина в декларация, която се изисква по
силата на чл.125 ал.1 от ЗДДС - справка- декларация с
вх.№0967147/14.08.2008г. за данъчен
период м. юли 2008г. на фирма "Ванеса МВ" ЕООД гр. Свиленград, подадена
в ТД на НАП-офис-гр.Хасково, като
е променил резултата за периода като е декларирал в раздел "В", клетка 50 от СД
-ДДС за внасяне в размер на 1 229.14 лева, вместо да посочи действително
установения ДДС за внасяне в размер на 7
056.32 лева (1229.14
лева + недеклариран
и невнесен ДДС
в размер на 5827.18лева);
-
чрез счетоводителя И.Н.И. *** ползвал при водене на
счетоводството на "Ванеса МВ" ЕООД и "Ванеса" ООД документи
с невярно
съдържание:
ЕАД за внос на
стоки от Р Турция, издадени на фирмите "Ванеса МВ"ЕООД и "Ванеса"ООД и фактури към тях на фирма
„Белинда Диш Тиджарет", а именно: ЕАД
за внос с вх. № 08ВG003100Н0007938/13.03.2008г.
на Митница-Свиленград,
ЕАД за внос с вх. № 08ВG003100Н0009490/26.03.2008г.
на Митница-Свиленград, ЕАД за внос с вх. № 08ВG003100Н0009648/27.03.2008г.
на Митница-Свиленград,ЕАД за внос с вх. № 08ВG005000Н0050105/31.03.2008г.
на Столична Митница,ЕАД за внос с вх.№ 08ВG005000Н0053414/03.04.2008г.
на Столична Митница, ЕАД за внос с вх.№ 08ВG005000Н0058110/11.04.2008г.
на Столична Митница,ЕАД за внос с вх.№ 08ВG005000Н0085970/21.05.2008г.
на Столична Митница, ЕАД за внос вх.№ 08ВG005000Н0087513/25.05.2008г. на Столична Митница, ЕАД за внос с
вх.№ 08ВG005000Н0120860/08.07.2008г. на Столична
Митница, и фактури с номера: № 909117/12.03.2008г., №909314/25.03.2008г, №909332/26.03.2008г, №909405/29.03.2008г., №909441/02.04.2008г.,
№909511/09.04.2008;., №388948/20.05.2008г,
№389002/24.05 2008г., №389405/07.07.2008г,
както и при предоставяне на информация пред органите по приходите ползвал
документи с невярно съдържание – отчетни регистри, изискуеми съгласно чл. 125 ал. 5 вр. ал. З вр. чл. 124 ал. 1
т. 1 от ЗДДС - дневник за покупки за периода от 01.04.2008г. до 30.04.2008г., дневник за покупки за периода 01.06.2008г.
до 30.06.2008г., дневник за покупки
за периода 01.07.2008г. до 31.07.2008г. за фирма "Ванеса МВ" ЕООД и дневник за покупки за периода 01.06.2008г.
до 30.06.2008г. на фирма „Ванеса" ООД, в които е отразил неверни
данни относно действителната стойност на внесени от Р Турция стоки по
горепосочените ЕАД за внос и фактури, с което
е избегнал плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - за фирма „Ванеса МВ"
ЕООД-гр.Свиленград в размер на 39 540.17 лв. и за фирма „Ванеса" ООД-гр.Свиленград в размер на 23 923.25лв., или
общо в размер на 63464.02 лв. – престъпление по чл. 255 ал. З вр. ал. 1 пр. 2-ро т. 2 пр. 1-во и т. 6 пр. 2-ро вр. чл.
26 ал.1 от НК.
Подсъдимият
разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен и не дава обяснения по
делото.
Представителя
на обвинението заема становище за установеност и доказаност на извършеното
престъпление. Поддържа установеността на механизма, по който на българската
митница са били подавани занижени данни за цените, на които се внася стоката.
Установени били нарушенията в справките-декларации, подавани към НАП, визирани
в обвинителния акт. Предлага налагане на наказание лишаване от свобода в размер
на предвидения от закона минимум от три години, което да не се изтърпява
ефективно, както и уважаване на предявения граждански иск.
Гражданският
ищец Министъра на финансите на Р България, като представител на Държавата, чрез
пълномощника си М. К. – юрисконсулт при
ТД на НАП гр. Пловдив поддържа тезата, че обвинението е доказано по безспорен
начин. На държавата били причинени вреди в особено големи размери. Същите били
следствие от противоправното поведение на подсъдимия. Моли да бъде уважен
предявеният граждански иск , като доказан и основателен.
Защитата в
лицето на адв. О. С. заема становище, че в случая е налице някаква
предполагаема схема за избягване на данъчни задължения, поддържана от ОП
Хасково. Такова престъпление не било извършено, а обвинението не било изяснило
действителната фактическа обстановка. На ДП били нарушени разпоредбите на чл.
107 ал. 1 от НПК. Не били събирани доказателства и в двете насоки – такива
поддържащи обвинението и такива, които го оборват. Пренебрегнати били
показанията на свидетелите и доказателствата били използвани така, че да се
нагодят към обвинителната теза. Прави
описание на действителната според защитата
схема, при която е ставала покупката и вноса на стоките от фирмите на
подсъдимия. Първо се правела поръчка по различен начин. След няколко дена
турската фирма се обаждала, че е готова. Следвало товарене в Р Турция.
Съпровождащите товара документи били подписвани от турската страна продавач и
връчвани на шофьора. Междувременно купувача получавал известие по електронната
поща. При пристигането на стоката на входящата граница деклараторите извършвали
сверяване на съпровождащите товара документи с полученото по електронната поща
уведомление, правели на место изготвената от тях транзитна митническа
декларация до получаващото митническо учреждение. Декларирането ставало с
пълномощници. Разплащането се извършвало по банков път, по изключение в евро.
Не били констатирани случаи на различие в полученото и декларираното. Обвинението
било вкарало в употреба документи, иззети от „Белинда Диш Тиджарет”, които
никога не били преминавали митницата. Тези документи не били съпровождали
товара. Същите не следвало да се кредитират и на тяхна база не следвало да се
правят изводи. Липсвало съответствие в номерата на фактурите. От турска страна
същите били с по една нула по-малко, а ОП Хасково си била позволила към
повечето от фактурите да прибави по една нула. Ставало въпрос за нагаждане на
фактите. Експертите били комбинирали по няколко фактури така, че да се получи
приблизителна еднаквост по колети и тегло на товара. Експертите били изготвили
заключенията си без утвърдителен отговор, а с вероятностен. Не било установено
как е установено какво е решил подсъдимият, кой бил изготвил документите с
по-ниска стойност и къде били тези документи. Не било установено участието на В.
в създаването на документацията, осъществяваща твърдяното занижено деклариране
при вноса. Описаното в обвинителния акт не можело да се случи без знанието на
останалите служители във фирмата. Пледира за оправдателна присъда.
Адв. Е.
застъпва тезата, че посочените нарушения няма как да бъдат извършени, тъй като
съществува установен строг ред. Документите от турска страна били подпечатвани
от тяхната митница без участието на шофьорите. Комплекта с документи им се
предоставял и те го предоставяли на нашата митница. На нашата митница стоките
били проверявани и ако има съмнение за занижена стойност, тя се определяла от
митническите служители. В тази насока били и показанията на разпитаните
свидетели – митнически служители. Ако в случая имало извършено престъпление, то
било извършено в друга държава. При изнасяне имало интерес от завишаване
стойността на стоката, тъй като това водели до възстановяване на по-голям
размер ДДС. Ако имало такова различие в цените турската страна при всички
случаи щяла да предяви искове за неплатените и суми. Пледира за оправдателна
присъда.
Адв. С. С. потвърждава
застъпеното че има разминаване в номерата на документите. Имало разминаване и в
тежестта и количеството на стоките при внос и износ. По делото били представени
доказателства, че всеки превод е направен по банков път. Липсвала правна и
житейска логика подсъдимият да извърши описаното без шофьорите, деклараторите и
счетоводителите да разберат това. Неясно оставало какви документи са изготвени
от турската страна. Фирмите на подсъдимия имали квоти за определена стока, за
която не се дължи мито. Не била извършена проверка внесените стоки влизат ли в
тази квота, дължи ли се мито и в какъв размер. Деянието не било осъществено
нито от обективна, нито от субективна страна. Моли за оправдателна присъда.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
През
2008г. подсъдимият М.Г.В., ЕГН ********** бил ***** и ***** на дружествата
"*****" ЕООД гр.Свиленград с Булстат - *********, създадена с Решение №
363 от 12.02.2007г. по фирмено дело №167/2007г. на Хасковски окръжен съд и на
"Ванеса" ООД гр.Свиленград с Булстат - *********, създадена с Решение от
24.08.2005 г. по фирмено дело № 800 от 2005 г. на Окръжен съд Хасково.
Данъчната регистрация на дружествата била пред ТД на НАП- Хасково по седалището
си.
И двете търговски
дружества имали идентичен предмет на дейност, а приоритетната търговска работа, която В.
извършвал през 2008г. се изразявала във внос на хранителни продукти (главно
захарни изделия) от Р Турция и
продажбата на същите в страната. Дружествата били регистрирани за целите на ЗДДС.
В качеството си на
собственик и управител, т.е. данъчно задължено лице, подс. М.Г.В. подавал
редовно справки - декларации в съответствие с изискванията на чл.125 ал.1 от ЗДДС пред
данъчната служба по месторегистрацията си- ТД на НАП- Хасково.
СД е документ, в който регистрираното лице
е длъжно да декларира за всеки данъчен
период определена информация свързана с неговата дейност, което е основание за възникване на права и задължения. За
всеки данъчен период регистрираното
лице е длъжно да подаде СД в съответната ТДД до 14-то число включително
на месеца следващ данъчния период, за които се отнася.
Чл. 125 ал. 5 вр. ал. З
вр. чл. 124 ал. 1 т. 1 от ЗДДС задължава регистрираното лице да води отчетния регистър- дневник за
покупки и да го подава в ТДД в същия срок
заедно със СД.
В същия период подсъдимият
В. поддържал трайно установени търговски контакти с дружество „Белинда Диш Тиджарет"
с данъчен номер **********, със седалище в гр. Одрин, Р. Турция.
От това дружество подсъдимият
закупувал стоки, които превозвал до митническата територия на Р България чрез наети транспортни
средства и водачи. Заявките за покупка,
когато не ги правел лично при посещение на място в офиса на дружество
„Белинда Диш Тиджарет" в гр. Одрин, Турция, изпращал по факс, по ел.поща или по телефон. Отделните сделки не били
предмет на писмен договор за търговска
продажба, сключен между двете страни. За всяка продажба били оформяни
фактури, подписвани само от продавача. При потеглянето на товарния автомобил със стоката придружаващите документи,
освен че се пращали и по шофьора, се изпращали и по електронен път. Така
при пристигането на входящата митница на граничния пункт ГКПП Капитан Андрииво
деклараторите подавали вече изготвената
транзитна митническа декларация до получаващото митническо учреждение- Митница-
Свиленград или Столична митница. Декларирането под съответен митнически режим
пред двете митници извършвали съответно П.Ц.К. *** и А.Т.П. ***, които
били митнически декларатори на дружествата по пълномощие. Плащането на доставчика се извършвало смесено- и
по банков път, и в брой с РКО.
За да постигне
по-добър финансов резултат в търговската си дейност, през 2008г. В. решил да
избегне част от дължимия ДДС, като декларира по-ниска митническа стойност на
внасяните стоки. Така той решил да представя пред Митниците в гр. Свиленград и
София документи, който да съдържат вместо реално платената на купувача цена, друга
по-ниска цена, която да бъде
само привидно действителна.
Подсъдимимият решил
да не представя всички издадени от турската „Белинда Диш Тиджарет"
фактури, а само една, съответстваща по номера на някоя от тях, но с различно
съдържание от оригинала, включваща всички стоки по брой, артикули, коли и тегло по издадените
фактури, но сочеща многократно по-ниска от реално
платената цена на закупените от горепосоченото дружество стоки. Пред българската
митница не са представяни и действителните износни МД от Турция, а само една
отговаряща на инкриминираната фактура.
1. На 12.03.2008г. подсъдимият
М.Г.В., като представител на „ВАНЕСА" ООД гр. Свиленград, закупил от турското
дружество „Белинда Диш
Тиджарет" стоки- тоалетни и кухненски принадлежности, за което му била
издадена фактура № 909117/12.03.2008г. (том 4, л. 103-108) на обща стойност 36 105.63 щатски долара.
При износа от Турция
на същата дата през граничния пункт Капъ куле пред Митническо управление
на Р. Турция е представена от водача В.Т.А. на товарен автомобил с българска регистрация № Х 9222 АК и
ремарке № Х 0655 ЕЕ износна турска МД №
08220400ЕХ001760 (том 4, 79-93,98-102), Описание на стоките към МД (том 6, л. 412-413), заедно с турската
фактура № 909117/12.03.2008г, АТР
(том 6, л. 383-386) и Волет № 1 от ТИР-карнет (том 6, л. 366, 367).
В тези документи е
отразен износа на стока, опакована в 1 801 бр. колети с общо 19929.37 кг нетно
тегло (бруто тегло 22 200 кг.) за „ВАНЕСА" ООД гр. Свиленград по фактура №
909117/12.03.2008г. на „Белинда Диш Тиджарет" Одрин, Турция, на обща стойност 36 105.63 щатски долари с
левова равностойност по централен курс
на БНБ /1.27175/ в размер на 45 917.33 лв.
На 13.03.2008г. при
вноса в България през ГКПП Капитан Андреево по описания по- горе начин е представен
пред Митница Свиленград ИРМ /изнесено работно място към сектор „Внос
износ", намиращо се на самия пункт/ ЕАД № 08ВG00З00Н0007938
(том 9, л.20-22), придружен от фактура № 909117/12.03.2008г. (23) на стойност 4475.46
евро, с левова равностойност 8 753.24 лв., ЧМР (24), описание на стоката (25), турска
износна МД (26), АТР (27), в които е отразено, че „ВАНЕСА" ООД внася от Р.
Турция стока, опакована в 1 801 бр. колети с общо бруто тегло 22 200 кг. с
доставчик „Белинда Диш Тиджарет".
Митническите служители
възприели невярната стойност по представената им фактура като митническа стойност
по чл. 35 от ЗМ, върху която съгласно чл. 55 и чл. 56 от ЗДДС Митницата определила и
начислила дължимият размер на ДДС от 1 750.65 лева (28). След заплащането му вносът
бил разрешен и разрешено вдигане на стоката.
По
тази доставка е
извършено плащане от
валутна сметка 504/5
на 07.04.2008г. в размер на 8 753.24 лева, / колкото е левовата
равностойност по представената в България фактура.
Видно обаче от Описание на движение по
банкова сметка (***, л. 146-150), предоставен в изпълнение на молба за правна помощ от турските
власти, са видни следните плащания по
фактура № 909117/12.03.2008г:
на 09.07.2008г. - 25 000.00 щатски
долара;
на 31.07.2008г. - 2 572.10 щатски долара;
на 14.08.2008г. - 1 500.00 евро;
на21.08.2008г. - 4 766.25 евро.
Сбора на стойността
на преводите съответства на фактура № 909117/12.03.2008г., издадена от „Белинда Диш Тиджарет"
Одрин, Турция на обща стойност 36 105.63 щатски
долара, което дава основание да се приеме, че това е реалната стойност на доставката.
В случая е налице
пълно съответствие на изнесените и декларирани като внесени колети и тегло. Разликата
е в стойността на стоката, посочена като изнесена от Р Турция и същата стока,
посочена като внесена в Р България. От това може да се приеме, че при вноса
в страната пред митническите власти обвиняемият В. чрез водачите на товарните
автомобили и митническите представители, които не са съзнавали това, е ползвал
различни от издадените му от доставчика фактури и ползваните при износа документи.
При констатирано пълно съответствие на видове стока, артикули, колети, количества,
различията са единствено в декларираните стойности пред Митница Свиленград, които са значително
занижени. По този начин е избегнато облагане с ДДС на разликата между реалната стойност и невярно
занижената в България в размер на 40 412.89 лв.
/15 627.86 + 33742.40 - 8957.37 лв./. Не е платен дължим ДДС в размер на 8
082.58 лв. /40 412.89 х 20%/.
2. На 25.03.2008г. подсъдимият
М.Г.В., като представител на „ВАНЕСА" ООД гр. Свиленград, закупил от турското
дружество „Белинда Диш
Тиджарет" стоки- тоалетни и кухненски принадлежности, за което му била издадени три фактури: Фактура инвойс №
0909315 от 25.03. (том 6, л.74-79), Фактура
инвойс № 0909314 от 25.03. (том 6, л. 80-83), Фактура инвойс № 0909313 от
25.03. (том 6, л. 84-87).
При износа от Турция
на същата дата през граничния пункт Капъ куле пред Митническо управление
на Р. Турция са представени от водача В.Т.А. на товарен автомобил с българска регистрация № Х 9222 АК и
ремарке № Х 0655 ЕЕ три износни турски МД №
08220400ЕХ002127 (том 6, л.54-56, 70-73), МД № 08220400ЕХ002125 (том 6,
л. 57-59,64-66) и МД № 08220400ЕХ002124 (том 6, л. 61-63,67-69), придружени с ЧМР (международна товарителница) (том 6,
л.51), Волет №1 от ТИР-карнет (том
6, л.52,53).
В тези документи е
отразен износа на стока, опакована в 2 348 бр. колети с общо бруто тегло
19098,046 кг. за „ВАНЕСА" ООД гр. Свиленград на обща стойност 40 226.69
щатски долара с левова равностойност по централен курс на БНБ /1.26813/ в
размер на 51 012.67лв.
На 26.03.2008г. при
вноса в България през ГКПП Капитан Андреево по описания по- горе начин е представен
пред Митница Свиленград (ИРМ изнесено работно място към сектор „Внос износ", намиращо се на самия
пункт) ЕАД за внос с вх. № 08ВG00З100Н0009490/26.03.2008г.
на Митница-Свиленград (том 9,л.74-77), придружен
от фактура № 909314/25.03.2008г. на стойност 4 586.51 евро с левова
равностойност в размер на 8 957.37 лв. (л.80), ЧМР (24), описание на стоката
(25), турска износна МД (69), Волет №2
от ТИР-карнет (27), в които е отразено, че „ВАНЕСА" ООД внася от Р. Турция стока, опакована в 2 348 бр. колети
с общо бруто тегло 22 040 кг. с доставчик „Белинда Диш Тиджарет".
Митническите служители
възприели невярната стойност по представената им фактура като митническа стойност по
чл.35 от ЗМ, представляваща същевременно
и данъчна основа съгласно чл. 55 от ЗДДС. На основание чл. 56 Митницата определила и начислила дължимият размер
на ДДС от 1 794.09 лева /73/. След заплащането му
вносът бил разрешен, разрешено било и вдигането на стоката.
По тази доставка е
извършено плащане от валутна сметка 504/5 на 07.04.2008г. в размер на 8 970.43 лв.
(колкото е левовата равностойност по представената в България фактура).
Видно от Описание на движение по банкова
сметка (***, л. 146-150), предоставен в изпълнение на молба за правна помощ от
турските власти, са налице следните плащания
по фактура № 909314/25.03.2008г:
на 05.09.2008г. - 492.85 евро
на 09.09.2008г. - 2 089.66 евро.
В този случай, не е
установено съответствие в стойностите на посочената във фактура № 909314/25.03.2008г,
издадена от „Белинда Диш Тиджарет"
Одрин, Турция, и посочената при вноса. Налице е съответствие в броя на
колетите. Установено е наличието на допълнителни преводи на стойности по тази
фактура, извън декларираната при вноса. И с тях не се получава стойността в
износната фактура. Следва да се имат предвид обаче показанията на св. Л.Б.
служител на турската фирма „Белинда диш тиджарет”, прочетени в хода на
съдебното следствие. В тях свидетелят заявява, че подсъдимият се е разплащал с
посочената фирма както с парични преводи, така и чрез плащане в брой. В брой се
плащали сметки до 10000 евро. Това дава отговор и на въпроса на защитата как
може фирма, която има висящи към нея задължения да не си ги търси. Извода от
показанията на свидетеля е, че не съществуват неплатени вземания. Всичката
закупена от тях стока била платена. Проблема е в декларирането на българската
митница. Всичко горе посочено дава основание да се приеме, че представените от Турция три фактури на обща
стойност 40 226.69 щатски долара са реалната стойност на доставката.
Следва да се приеме,
че при вноса в страната пред митническите власти обвиняемият В. чрез водачите
на товарните автомобили и митническите представители, които не са съзнавали това, е
ползвал различни от издадените му от доставчика фактури и ползваните при износа
документи. При констатирано пълно съответствие на видове стока, артикули, колети,
количества, различията са единствено в декларираните стойности пред Митница
Свиленград, които са значително занижени. По този начин е избегнато облагане с
ДДС на разликата между реалната стойност и невярно занижената в България в размер на
42042.24 лв. /4 593.33 +
39832.56 + 6586.78 - 8970.43 лв./. Не е платен дължим ДДС в размер на 8 408.45
лв. /42 042.24 х 20%/.
3. На 26.03.2008г. подсъдимият
М.Г.В., като представител на „ВАНЕСА" ООД гр. Свиленград, закупил от турското
дружество „Белинда Диш
Тиджарет" стоки- тоалетни и кухненски принадлежности, за което му била издадени две фактури: Фактура инвойс №
0909332 (том 6, л. 314-317), Фактура инвойс № 0909333 (том 6, л.
318-323).
При износа от Турция
на същата дата през граничния пункт Капъ куле пред Митническо управление на Р.
Турция са представени от водача И.А.К. на товарен автомобил с българска
регистрация № Х 0075 АМ и ремарке № Х 1001 ЕЕ две износни турски МД № 08220400ЕХ002153
(том 6, л. 222-224,261,262) и МД № 08220400ЕХ002155 (том 6, л. 225-233),
придружени с ЧМР (международна товарителница) (том 6, л. 217), Волет №1 от ТИР-карнет
(том 6, л. 362,363), АТР (том 6, л. 379-382), Описание на стоките към МД (414-415),
Описание на стоките към МД (410-411).
В тези документи е
отразен износа на стока, опакована в 2 442 бр. колети с общо тегло 19118.35 кг
за „ВАНЕСА" ООД гр. Свиленград на обща стойност 38 932.43 щатски
долара с левова равностойност по централен курс на БНБ /1.26813/ в размер на
49 370.26 лв.
На 27.03.2008г. при
вноса в България през ГКПП Капитан Андреево по описания по- горе начин е представен
пред Митница Свиленград (ИРМ изнесено работно място към сектор „Внос износ",
намиращо се на самия пункт) ЕАД за внос с вх. № 08ВG003100Н0009648/27.03.2008г.
на Митница-Свиленград (том 9,л.56-59), придружен от фактура № 0909332/26.03.2008г. на стойност 4 579.83
евро, с левова равностойност в размер на 8 957.37 лв. (л.60), ЧМР (63),
описание на стоката (61), АТР (л. 62), турска
износна МД (64), Волет №2 от ТИР-карнет (66), в които е отразено, че
„ВАНЕСА" ООД внася от Р. Турция стока, опакована в 2 442 бр. колети с общо
бруто тегло 22 060 кг. с доставчик „Белинда Диш Тиджарет".
Митническите
служители възприели невярната стойност по представената им фактура като
митническа стойност по чл.35 от ЗМ, представляваща същевременно и данъчна
основа съгласно чл. 55 от ЗДДС. На основание чл. 56 от Митницата определила и
начислила дължимият размер на ДДС от 1 791.48 лева (68). След заплащането му вносът бил
разрешен и разрешено вдигане на стоката.
По тази доставка е
извършено плащане от валутна сметка 504/5 на 07.04.2008г. в размер на 8 957.37 лв.
(колкото е левовата равностойност по представената в България фактура).
Видно от Описание на движение по банкова
сметка (***, л. 146-150), предоставен в изпълнение на молба за правна помощ от
турските власти, е на лице следното плащане
по фактура № 909332/26.03.2008г:
на 09.09.2008г. - 8 770.52 евро.
Не е налице
съответствие в стойността на посочената при вноса сума плюс превода от
09.09.2008г. с посочената сума по фактура № 909332/26.03.2008г., издадена от
„Белинда Диш Тиджарет" Одрин, Турция. Налице е обаче съответствие в броя на
колетите посочени като изнесени от Р Турция и посочени при вноса в Р България.
Допълнителният превод, както и посоченото по предния пункт показание на св. Л.Б.
за съществуващи плащания в брой дават основание да се приеме, че представените от Турция две фактури
на обща стойност 38 932.43 щатски долара са реалната стойност на
доставката.
Следва да се приеме,
че при вноса в страната пред митническите власти подсъдимият В. чрез водачите на товарните
автомобили и митническите си представители,
които не са съзнавали това, е ползвал различни от издадените му от доставчика фактури и ползваните при износа
документи. При констатирано пълно
съответствие на видове стока, артикули, колети, количества, различията са единствено в декларираните стойности пред Митница
Свиленград, които са значително
занижени. По този начин е избегнато облагане с ДДС на разликата между реалната стойност и невярно занижената в
България в размер на 40 412.89 лв.
/15 627.86 + 33742.40 - 8957.37 лв./. Не е платен дължим ДДС в размер на
8 082.58 лв. /40 412.89 х 20%/.
Свидетелят И.Н.И. ***
осъществявал счетоводното обслужване на дружествата, което включвало и подаване на справки- декларации
по ЗДДС, годишни данъчни декларации и всякакви други счетоводни документи,
свързани с дейността на фирмите "Ванеса МВ" ЕООД гр.Свиленград с Булстат - ********* и на
"Ванеса" ООД гр.Свиленград с Булстат -*********. М.Г.В. му носил документите, след което счетоводителят
ги обработвал, попълвал дневниците за покупки и продажби.
Така на неустановена
дата в данъчен период м. юни 2008г. подсъдимият М.Г.В. предоставил на св. И.Н.И. ЕАД №
08ВG00З00Н0007938/13.03.2008г. на
Митница-Свиленград (том 9, л.20-22), придружен от фактура №
909117/12.03.2008г.(23); ЕАД за внос с вх. № 08ВG003100Н0009490/26.03.2008г.
на Митница-Свиленград (том 9,л.74-77), придружен от фактура №
909314/25.03.2008г.(л.80); ЕАД за внос с вх.№08ВG003100Н0009648/27.03.2008г.
на Митница-Свиленград (том 9,л.56-59), придружен от фактура № 0909332/26.03.2008г. (л.60).
В изпълнение на
функциите си, без да съзнава неверността досежно действителната стойност, св. И.
осчетоводил горепосочените документи, както и включил ЕАД в отчетния регистър,
изискуем съгласно чл. 125 ал. 5 вр. ал. З вр. чл. 124 ал. 1 т. 1 от ЗДДС- дневник за покупки за м. юни 2008г. на „ВАНЕСА"
ООД (том 13, л. 32).
Подсъдимият М.Г.В.
подписал справка- декларация с вх. № 26000962972/14.07.2008г. за данъчен период м.юни 2008г. на фирма
"Ванеса" ООД гр. Свиленград,
подадена от счетоводителя в ТД на НАП-офис-гр.Хасково на 14.07.2008г. (том 13.л.29).
По този начин подсъдимият
В. потвърдил неистина в декларация, която се изисква по силата на чл. 125
ал. 1 от ЗДДС - справка- декларация с вх. № 26000962972/14.07.2008г
за данъчен период м. юни 2008г. на фирма „Ванеса” ЕООД гр. Свиленград, подадена
в ТД на НАП – офис гр.- Хасково, като е променил резултата за периода, като е
декларирал в раздел "В", клетка 50 от СД -ДДС за внасяне в размер на 2
879.55 лева, вместо да посочи действително установения ДДС за внасяне в
размер на 26 802.80 лева (2 879.55лева + недеклариран и невнесен ДДС в размер на 23 923.25 лева).
Общата стойност на
доставките по износните турски МД и фактури по пунктове 1, 2 и 3 е 146300.26 лв.
Общата стойност по ЕАД и представените фактури, декларирани пред Митница Свиленград от „ВАНЕСА" ООД
е 26 681.04 лв. Чрез лъжливото документиране
и отразяване в счетоводството на неверните документи, както и с невярното деклариране в справката- декларация по
ЗДДС не е заплатен дължим ДДС върху
разликата от 119 619.22 лв. в размер на 23 923.85 лв.
4. На 29.03.2008г. подсъдимият
М.Г.В., като представител на "Ванеса МВ" ЕООД, закупил от турското
дружество „Белинда Диш Тиджарет" стоки- бонбони, дъвки, бисквити и др. хранителни
продукти, за което му била издадени три фактури: Фактура инвойс № 0909406 (том
6, л. 139-141), Фактура инвойс № 0909407 (том 6, л. 142-143) и Фактура инвойс № 0909405
(том 6, л.
275-277).
При износа от Турция
на същата дата през граничния пункт Капъ куле пред Митническо управление
на Р. Турция са представени от неустановен водач на товарен автомобил с
турска регистрация № 34 ВТ 3415 и ремарке № 34 ВТ 3416 три износни турски МД
№ 08220400ЕХ002286 (том 6, л. 175-186), МД № 08220400ЕХ002285 (том 6, л. 187-189,
205-206) и МД № 08220400ЕХ002287 (том 6, л. 201-204), придружени с ЧМР
(международна товарителница) (том 6, л. 164-165), Волет №1 от ТИР-карнет (том 6, л. 133),
АТР (том 6, л. 160,161).
В тези документи е
отразен износа на стока, опакована в 3 044 бр. колети с общо тегло 18620 кг
за "Ванеса МВ" ЕООД на обща стойност 39 180.90 щатски долара с левова равностойност в размер на
48 543.55 лв.
След въвеждане на
стоките в страната им е дадено митническо направление, като декларирането и
формалностите по вноса са извършени пред Столична митница на 31.03.2008г. Представен е
от митническия представител А.Т.П. *** ЕАД за внос с вх.№ 08ВG005000Н0050105/31.03.2008г.
на Столична Митница (том 9,л. 3-9), придружен от фактура № 0909405/29.03.2008г.
(л. 16) на стойност 13 351.99 евро, с левова равностойност в размер на 26 114.22
лв., ЧМР (20), описание на стоката (19), АТР (л. 21), турска износна МД (22), в
които е отразено, че "Ванеса МВ" ЕООД внася от Р. Турция стока,
опакована в 3 044 бр. колети с общо нетно тегло 16 142.66 кг. (Брутно 18 620 кг) с доставчик „Белинда
Диш Тиджарет".
Митническите служители
възприели невярната стойност по представената им фактура като митническа стойност по
чл. 35 от ЗМ, представляваща същевременно и данъчна основа съгласно
чл. 55 от ЗДДС. На основание чл. 56 Митницата определила и начислила дължимият
размер на ДДС. След заплащането
му вносът бил разрешен и разрешено вдигане на стоката.
По фактура №
909405/29.03.2008г. са извършени следните плащания от валутна сметка в
евро в „Уни Кредит Булбанк" АД:
на 24.06.2008г. в размер на 20 000.00 евро;
на 02.07.2008г. са преведени 27 040.00 евро.
Извършените преводи,
надвишават стойността, декларирана в България при вноса. Това дава основание да се
приеме, че представените от Турция три фактури на обща стойност 39 180.90 щатски
долара са реалната стойност на доставката. Възможно е разликата в стойностите да е била
да погасяване на предишни /или бъдещи/ задължения. Безспорно установено е
обаче, че при вноса пред Митницата е представена занижена стойност на внесените
стоки. Следва да се обърне внимание на възраженията на защитата за
несъответствието в теглото на стоката при износа и при вноса. В конкретния
случай е посочено нетно тегло 16 142.66 кг и брутно тегло 18 620 кг. Брутното
тегло съответства съвсем точно на теглото, посочено като тегло на стоката при
износа и. Разликите при другите случаи е възможно да се дължат точно на това –
посочване на нето или бруто тегло при положение, че в изпращащата държава е
записано обратното.
От изложеното следва да се приеме, че при вноса в страната пред
митническите власти подсъдимият В. чрез водача на товарните автомобили и
митническите представители, които не са съзнавали това, е ползвал различни от
издадените му от доставчика фактури и ползваните при износа документи. При
констатирано пълно съответствие на видове стока, артикули, колети, количества,
различията са единствено в декларираните стойности пред Столична Митница, които са значително занижени.
По този начин е избегнато облагане с ДДС на разликата между реалната
стойност и невярно занижената в България в размер на 22429.33 лв. /48 543.55 лв. - 26 114.22 лв./. Не е
платен дължим ДДС в размер на 4485.87 лв. /22429.33
х 20%/.
5. На 02.04.2008г. подсъдимият М.Г.В., като представител на "Ванеса МВ"
ЕООД, закупил от турското дружество „Белинда Диш Тиджарет" стоки- бонбони, дъвки, бисквити и др. хранителни
продукти, за което му била издадени
три фактури: Фактура инвойс № 0909440 (том 6, л. 144-147), Фактура
инвойс № 0909441 (том 6, л. 148-151) и Фактура инвойс № 0909442 (том 6, л. 152-157).
При износа от Турция
на същата дата през граничния пункт Капъ куле пред Митническо управление
на Р. Турция са представени от неустановен водач на товарен автомобил с
турска регистрация № 22 N0 839 и ремарке № 22 N0 853 три износни турски МД №
08220400ЕХ002386 (том 6, л. 190-192, 197-198), МД № 08220400ЕХ002385 (том
6, л. 193-196) и МД № 08220400ЕХ002389 (том 6, л. 199-200 ), придружени с ЧМР (международна
товарителница) (том 6, л. 162-163), Волет №1 от ТИР-карнет (том 6, л. 132), АТР
(том 6, л. 158,159).
В тези документи е
отразен износа на стока, опакована в 4048 бр. колети с общо тегло 21 620 кг
за "Ванеса МВ" ЕООД на обща стойност 42 000.70 щатски долара с левова равностойност в размер на
52 455.93 лв.
След въвеждане на
стоките в страната им е дадено митническо направление, като декларирането и
формалностите по вноса са извършени пред Столична митница на 03.04.2008г. Представен е
от митническия представител А.Т.П. *** ЕАД за внос с вх. № 08ВG005000Н0053414/03.04.2008Г.
на Столична Митница (том 12, л.1-8), придружен от фактура № 0909441/02.04.2008г.
(л.29) на стойност 12 049.24 евро с левова равностойност в размер на 23 566.26
лв., ЧМР (31), описание на стоката (30), АТР (л. 32), турска износна МД (33), в които е отразено, че
"Ванеса МВ" ЕООД внася от Р. Турция стока, опакована в 4048 бр.
колети с общо нетно тегло 18 910.93 кг. (Брутно 21 620 кг) с доставчик „Белинда
Диш Тиджарет".
Митническите служители
възприели невярната стойност по представената им фактура като митническа стойност по чл.35 от ЗМ, върху
която съгласно чл. 55 и чл. 56 от ЗДДС
Митницата определила и начислила дължимият размер на ДДС. След
заплащането му вносът бил разрешен и разрешено вдигане на стоката.
По фактура №
0909441/02.04.2008г. са извършени следните плащания от валутна сметка в
евро в „Уни Кредит Булбанк" АД:
на 18.07.2008г. 13 990.00 евро по 3 броя фактури.
Извършените преводи,
надвишаващи стойността, декларирана в България при вноса, дават основание да се
приеме, че представените от Турция три фактури на обща стойност 42 000.70 щатски
долара са реалната стойност на доставката. В този случай пак са отразени бруто и нето
теглото на стоката, като брутното тегло съответства на посоченото при износа.
С оглед гореизложеното
следва да се приеме, че при вноса в страната пред митническите власти подсъдимият
В. чрез водачите на товарните автомобили и митническите представители, които не
са съзнавали това, е ползвал различни от издадените му от доставчика фактури
и ползваните при износа документи. При констатирано пълно съответствие на
видове стока, артикули, колети, количества, различията са единствено в
декларираните стойности пред Столична Митница, които са значително занижени По
този начин е избегнато облагане с ДДС на разликата между реалната стойност и
невярно занижената стойност, декларирана пред българската митница в размер на
28 889.67 лв. /52455.93 лв. - 23566.26 лв./. Не е платен дължим ДДС в размер на 5777.93
лв. /28889.67
х 20%/.
6. На 09.04.2008г. подсъдимият
М.Г.В., като представител на
"Ванеса МВ" ЕООД, закупил от турското дружество „Белинда Диш Тиджарет" стоки- бонбони, дъвки, бисквити и
др.хранителни продукти, за което му била
издадени три фактури: Фактура инвойс № 0909511 (том 6, л. 298-301), Фактура
инвойс № 0909512 (том 6, л. 302-307) и Фактура инвойс № 0909513 (том 6, л. 308-313).
При износа от Турция
на същата дата през граничния пункт Капъ куле пред Митническо управление
на Р. Турция са представени от неустановен водач на товарен автомобил с турска
регистрация № 34 АН 7746 и ремарке № 34 АН 7745 три износни турски МД №
08220400ЕХ002585 (том 6, л. 267-270), МД № 08220400ЕХ002586 (том 6, л. 271-272) и МД №
08220400ЕХ002588 (том 6, л. 273-274), придружени с ЧМР (международна
товарителница) (том 6, л. 356-358), АТР (том 6, л. 370,372).
В тези документи е
отразен износа на стока, опакована в 3 858 бр. колети с общо тегло 19362.25 кг
за "Ванеса МВ" ЕООД на обща стойност 48 647.57 щатски долара с левова равностойност в размер на
60 626.03 лв.
След въвеждане на
стоките в страната им е дадено митническо направление, като декларирането и
формалностите по вноса са извършени пред Столична митница на 11.04.2008г. Представен е
от митническия представител А.Т.П. *** ЕАД за внос с вх.№ 08ВG005000Н0058110/11.04.2008Г.
на Столична Митница (том 12, л.124-129), придружен от фактура № 0909511/09.04.2008г. (л.130) на стойност
12869.05 евро с левова равностойност в
размер на 25 169.67 лв., ЧМР (132), описание на стоката (131), АТР (л. 133), турска износна МД (134), в
които е отразено, че "Ванеса МВ" ЕООД внася от Р. Турция стока, опакована в 3 858 бр. колети с общо нетно
тегло 19362.25 кг. (Брутно 22 560 кг) с доставчик „Белинда Диш
Тиджарет".
Митническите служители
възприели невярната стойност по представената им фактура като митническа стойност по
чл. 35 от ЗМ, представляваща същевременно
и данъчна основа съгласно чл. 55 от ЗДДС. На основание чл. 56 Митницата определила и начислила дължимият размер
на ДДС. След заплащането му вносът бил разрешен и разрешено вдигане на
стоката.
По фактура №
0909511/09.04.2008г. са извършени следните плащания от валутна сметка в
евро в „Уни Кредит Булбанк" АД:
на 31.07.2008г е
извършен превод 26 500 евро по три броя фактури в т.ч. по фактура №
909511/09.04.2008г.
Извършените преводи,
надвишават стойността, посочена за стойност на внесените стоки. Налице е пълно
съответствие в декларираните пред двете митници колети и килограми на стоката.
Завишаването на стойността по преводите в случая е ирелевантно. Важното е, че
на българската митница за същата стока е посочена по-ниска стойност. Изложените
факти
дават основание да се приеме, че представените от Турция три фактури на обща
стойност 48 647.57 щатски долара са реалната стойност на доставката.
Изводът от това е, че
при вноса в страната пред митническите власти подсъдимият В. чрез водачите на
товарните автомобили и митническите представители, които не са съзнавали това, е
ползвал различни от издадените му от доставчика фактури и ползваните при износа
документи. При констатирано пълно съответствие на видове стока, артикули, колети,
количества, различията са единствено в декларираните стойности пред Столична
Митница, които са значително занижени. По този начин е избегнато облагане с ДДС на
разликата между реалната
стойност и невярно занижената в България в размер на 35 456.36 лв. /60626.03
лв. - 25169.67 лв./. Не е платен дължим ДДС в размер на 7 091.27 лв. /35456.36 лв. х 20%/.
На неустановена дата
в данъчен период м.април 2008г. подсъдимият М.Г.В. предоставил на св. И.Н.И.: ЕАД за внос с вх.№ 08ВG005000Н0050105/31.03.2008г. на Столична
Митница (том 9,л. 3-9) с данъчна основа в
размер на 26 114.27 лв., ДДС - 5222.86 лв. и обща стойност в размер на 31337.13 лв., придружен от фактура № 0909405/29.03.2008г. (л. 16);
ЕАД за внос с вх.№ 08ВG005000Н0053414/03.04.2008г. на Столична
Митница (том 12, л.1-8) с данъчна основа в
размер на 23565.81 лв., ДДС - 4713.17 лв. и обща стойност в размер на 28278.98 лв., придружен от фактура № 0909441/02.04.2008г.
(л.29);
ЕАД за внос с вх.№
08ВG005000Н0058110/11.04.2008г. на Столична
Митница (том 12, л.124-129) с
данъчна основа в размер на 25169.57 лв., ДДС - 5033.93 лв. и обща стойност в размер на 30203.50 лв., придружен
от фактура № 0909511/09.04.2008Г.
(л.130).
Общата стойност на
доставките по износните турски МД и фактури по пунктове 4, 5 и 6 е 161 624.84 лв.
Общата стойност по ЕАД и представените фактури, декларирани пред Столична Митница от
"Ванеса МВ" ЕООД е 49 686.90 лв. Чрез лъжливото документиране и отразяване
в счетоводството на неверните документи, както и с невярното деклариране в справката-
декларация по ЗДДС не е заплатен дължим ДДС върху разликата от 111 937.94 лв. в
размер на 17 355.07 лв.
В изпълнение на функциите
си, без да съзнава неверността досежно действителната си стойност на въпросните
документи, св. И. ги осчетоводил, както и включил ЕАД в отчетния регистър,
изискуем съгласно чл.125 ал.5 вр. ал.З вр.чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС- дневник за
покупки за м. април 2008г. на "Ванеса МВ" ЕООД (том 15, л. 134).
Обвиняемият М.Г.В. подписал справка-декларация с вх. № 26000955122/14.05.2008г.
за данъчен период м. април 2008г. на фирма "Ванеса
МВ" ЕООД, подадена в ТД на НАП-офис-гр.Хасково на 14.05.2008г.(том
15,л. 132,133).
По този начин подсъдимият
В. потвърдил неистина в декларация, която се изисква по силата на чл.125 ал.1 от ЗДДС - справка- декларация с вх. № 26000955122/14.05.2008г.
за данъчен период м. април 2008г. на фирма "Ванеса МВ"
ЕООД гр.Свиленград с Булстат - *********, подадена в ТД на НАП-офис-гр.Хасково, като
е променил резултата за периода, като е декларирал в раздел
"В", клетка 50 от СД - ДДС за внасяне в размер на 0.00 лева,
в клетка 60 от СД -ДДС за възстановяване в размер на 18749.75 лева, вместо да посочи действително
установения ДДС за внасяне в размер на 17 355.07 лева.
7. На 20.05.2008г. подсъдимият
М.Г.В., като представител на
"Ванеса МВ" ЕООД, закупил от турското дружество „Белинда Диш Тиджарет" стоки- бонбони, дъвки, бисквити и
др. хранителни продукти, за което му била издадени три
фактури: Фактура инвойс № 0388948 (том 6, л. 278-281), Фактура инвойс №
0388949 (том 6, л. 282-285) и Фактура инвойс № 0388950 (том 6, л. 286-291).
При износа от Турция на
същата дата през граничния пункт Капъ куле пред Митническо управление на Р. Турция са
представени от неустановен водач на товарен автомобил с турска регистрация № 34
ВН 3409 и ремарке № 34 ВТ 3410 три износни турски МД № 08220400ЕХ003910 (том 6, л. 251-252),
МД № 08220400ЕХ003902
(том 6, л. 253-254, 259-260) и МД № 08220400ЕХ003901 (том 6, л. 255-258),
придружени с ЧМР (международна товарителница) (том 6, л. 359-361), АТР (том 6,
л. 373-375), Волет №1 от тир-карнет (том 6, л. 368, 369),
Описание на стоките към МД (том 6, л. 395-397),
Описание на стоките към МД (том 6, л. 416-417} и Описание на стоките към МД (том
6. л. 426-427).
В тези документи е
отразен износа на стока, опакована в 5 750 бр. колети с общо тегло 19 362.25 кг
(Брутно 19 580 кг) за "Ванеса МВ" ЕООД на обща стойност 44 530.89
щатски долара с левова равностойност в размер на 55 912.54 лв.
След въвеждане на
стоките в страната им е дадено митническо направление, като декларирането и
формалностите по вноса са извършени пред Столична митница на 21.05.2008г. Представен е
от митническия представител А.Т.П. *** ЕАД за внос с вх.№ 08ВG005000Н0085970/21.05.2008Г.
на Столична Митница (том 11, л. 135-141), придружен от фактура № 0388948/20.05.2008г.
(л.142) на стойност 11162.19 евро, с левова равностойност в размер на 21 831.35 лв., ЧМР (143),
описание на стоката (146), АТР (л. 144),
турска износна МД (145), в които е отразено, че "Ванеса МВ" ЕООД внася от Р. Турция стока, опакована в 5 750
бр. колети с общо нетно тегло 16 867.25 кг. (Брутно 19 580 кг) с
доставчик „Белинда Диш Тиджарет".
Митническите служители
възприели невярната стойност по представената им фактура като митническа стойност по
чл.35 от ЗМ, представляваща същевременно и данъчна основа съгласно чл. 55 от ЗДДС. На
основание чл. 56 Митницата определила и начислила дължимият размер на ДДС. След заплащането му вносът бил разрешен и
разрешено вдигане на стоката.
По фактура №
0388948/20.05.2008г. са извършени следните плащания от валутна сметка в
евро в „Уни Кредит Булбанк" АД:
на 05.11.2008г е извършен превод на 32 155
евро по 4 броя фактури в т. ч. по фактура № 388948/20.05.2008г.
Извършените преводи,
надвишаващи стойността, декларирана в България при вноса, дават основание да се
приеме, че представените от Турция три фактури на обща стойност 44 530.89 щатски
долара са реалната стойност на доставката. Налице е
съответствие в броя на колетите и в теглото на стоката, посочена като брутно
тегло.
От изложеното може да
се приеме, че при вноса в страната пред митническите власти подсъдимият В. чрез
водачите на товарните автомобили и митническите представители, които не са съзнавали
това, е ползвал различни от издадените му от доставчика фактури и ползваните при износа
документи. При констатирано пълно съответствие на видове стока, артикули, колети,
количества, различията са единствено в декларираните стойности пред Столична
Митница, които са значително занижени. По този начин е избегнато облагане с ДДС на
разликата между
реалната стойност и невярно занижената в България в размер на 34 081.19 лв.
/55912.54 лв. - 21831.35 лв./. Не е платен дължим ДДС в размер на 6 816.24 лв. /34081.19 л в. х
20%/.
8. На 24.05.2008г. подсъдимимият
М.Г.В., като представител на
"Ванеса МВ" ЕООД, закупил от турското дружество „Белинда Диш Тиджарет" стоки- бонбони, дъвки, бисквити и
др. хранителни продукти, за което му била
издадени четири фактури: Фактура инвойс № 0389001 (том 6, л. 324-327), Фактура
инвойс № 0389002 (том 6, л. 328-331), Фактура инвойс № 0389003 (том 6, л.
332-334,337-339) и Фактура инвойс № 0389004 (том 6, л. 335-336).
При износа от Турция
на същата дата през граничния пункт Капъ куле пред Митническо управление на Р.
Турция са представени от водача И.А.К. на товарен автомобил с българска
регистрация № Х 0075 АМ и ремарке № Х 1001 ЕЕ три износни турски МД №
08220400ЕХ004074 (том 6, л. 220,221), МД № 08220400ЕХ004070 (том 6, л. 234-236, 243-244,
247,248) и МД № 08220400ЕХ004068 (том 6, л. 249, 250), придружени с ЧМР (международна товарителница) (том
6, л. 216), АТР (том 6, л. 376-378), Волет №1 от тир-карнет (том 6, л. 364,365),
Описание на стоките към МД (том 6, л. 387-390), Описание на стоките към МД (том
6, л. 420-421) и Описание на стоките към МД (том 6. л. 422-423).
В тези документи е
отразен износа на стока, опакована в 6400 бр. колети с общо тегло 17 892.58 кг
(Брутно 20 100 кг) за "Ванеса МВ" ЕООД на обща стойност 54 717.12
щатски долара с левова равностойност в размер на 67 925.83 лв.
След въвеждане на
стоките в страната им е дадено митническо направление, като декларирането и
формалностите по вноса са извършени пред Столична митница на 25.05.2008г. Представен е
от митническия представител А.Т.П. *** ЕАД за внос с вх.№ 08ВG005000Н0087513/25.05.2008г.
на Столична Митница (том 12, л. 172-176), придружен от фактура № 0389002
/24.05.2008г. (л.177) на стойност 11086.31 евро, с левова равностойност в размер на 20
217.41 лв., ЧМР (179), описание на стоката (178), АТР (л. 186), турска износна МД (187),
в които е отразено, че "Ванеса МВ" ЕООД внася от Р. Турция стока, опакована в 6400 бр. колети
с общо нетно тегло 17 832.58 кг. (Брутно 20 100 кг) с доставчик „Белинда Диш
Тиджарет".
Митническите служители
възприели невярната стойност по представената им фактура като митническа стойност по чл.
35 от ЗМ, представляваща същевременно и данъчна основа съгласно чл. 55 от ЗДДС. На
основание чл. 56 Митницата определила и начислила дължимият размер на ДДС. След заплащането му вносът бил разрешен и
разрешено вдигане на стоката.
По фактура №
0389002/24.05.2008г. са извършени следните плащания от валутна сметка в
евро в „Уни Кредит Булбанк" АД:
на 13.11.2008г е извършен превод на 20 000
евро по 2 броя фактури в т.ч. по настоящата,
на 21.11.2008г е извършен превод на 23 660
евро по 4 броя фактури в т.ч. по настоящата.
Извършените преводи,
надвишаващи стойността, декларирана в България при вноса, дават основание да се
приеме, че представените от Турция четири фактури на обща стойност 54 717.12
щатски долара са реалната стойност на доставката.
От анализа на горното следва да се приеме, че при вноса в страната пред
митническите власти обвиняемият В. чрез водачите на товарните автомобили и
митническите представители, които не са съзнавали това, е ползвал различни от
издадените му от доставчика фактури и ползваните при износа документи. При
констатирано пълно съответствие на видове стока, артикули, колети, количества,
различията са единствено в декларираните стойности пред Столична Митница, които са значително занижени.
По този начин е избегнато облагане с ДДС на разликата между реалната
стойност и невярно занижената в България в размер на 47708.42 лв. /67925.83 лв.
- 20217.41 лв./. Не е платен дължим ДДС в размер на 9541.68 лв. /47708.42 лв. х 20%/.
На неустановена дата
в данъчен период м. юни 2008г. подсъдимият М.Г.В. предоставил на св. И.Н.И.:
ЕАД за внос с вх.№ 08ВG005000Н0085970/21.05.2008г. на Столична
Митница (том 11, л. 135-141) с данъчна
основа в размер на 21830.95 лв., ДДС -4366.20 лв. и обща стойност в размер на 26197.15 лв., придружен
от фактура № 0388948/20.05.2008г. (л.142); ЕАД за внос с вх.№ 08ВG005000Н0087513/25.05.2008г.
на Столична Митница (том 12, л. 172-176) с данъчна основа в размер на
21682.33 лв., ДДС - 4336.46 лв. и обща стойност в размер на 26018.79 лв.,
придружен от фактура № 0389002 /24.05.2008Г. (л.177).
Общата стойност на
доставките по износните турски МД и фактури по пунктове 7 и 8 е 128 838.37 лв. Общата
стойност по ЕАД и представените фактури, декларирани пред
Столична Митница от "Ванеса МВ" ЕООС е 42 048.76 лв. Чрез лъжливо
документиране и отразяване в счетоводството на документите с невярно
съдържание, както и с невярното деклариране в справката- декларация по ЗДДС не е
заплатен дължим ДДС върху разликата от 81 789.61 лв. в размер на 16 357.92 лв.
В изпълнение на
функциите си, без да съзнава неверността досежно действителната си стойност на
въпросните документи, св. И. ги осчетоводил, както и включил ЕАД в отчетния
регистър, изискуем съгласно чл. 125 ал. 5 вр. ал. З вр. чл. 124 ал. 1 т. 1
от ЗДДС- дневник за покупки за м. юни 2008г. на "Ванеса МВ" ЕООД (том 15, л.143).
Подсъдимият М.Г.В. подписал справка-декларация с вх. № 26000962010/11.07.2008г. за
данъчен период м. юни 2008г на фирма
"Ванеса МВ" ЕООД, подадена в ТД на НАП-офис-гр.Хасково на
11.07.2008г. (том 15, л. 140, 141).
По този начин подсъдимият
В. потвърдил неистина в декларация, която се изисква по силата на чл.125 ал.1 от ЗДДС - справка- декларация с вх.№26000962010/11.07.2008г. за данъчен период
м.юни 2008г. на фирма "Ванеса МВ" ЕООД гр.Свиленград, подадена в ТД на
НАП-офис-гр.Хасково, като е променил резултата за периода като е декларирал в раздел
"В", клетка 50 от СД -ДДС за внасяне в размер на 692.28 лева, вместо
да посочи действително установения ДДС за внасяне в размер на 17050.20 лева
(692.28 лева + недеклариран и
невнесен ДДС в размер на 16 357.92 лева).
9. На 07.07.2008г. подсъдимият
М.Г.В., като представител на
"Ванеса МВ" ЕООД, закупил от турското дружество „Белинда Диш Тиджарет" стоки- бонбони, дъвки, бисквити и
др. хранителни продукти, за което му била
издадени три фактури: Фактура инвойс № 0389405 (том 6, л. 114-117), Фактура инвойс № 0389406 (том 6, л. 118-121),
Фактура инвойс № 0389407 (том 6, л.
122-127).
При износа от Турция
на същата дата през граничния пункт Капъ куле пред Митническо управление
на Р. Турция са представени от водача В.Т.А. на товарен автомобил с българска
регистрация № Х 9222 АК и ремарке № Х 0655 ЕЕ три износни турски МД №
08220400ЕХ005343 (том 6, л. 91-102), МД № 08220400ЕХ005341 (том 6, л. 103-108) и МД №
08220400ЕХ005340 (том 6, л. 137-138), придружени с ЧМР (международна товарителница) (том 6, л.
134), АТР (том 6, л. 128-130), Волет №1 от
тир-карнет (том 6, л. 131), Описание на стоките към МД (том 6, л. 135,136).
В тези документи е
отразен износа на стока, опакована в 2363 бр. колети с общо тегло 17 720 кг
за "Ванеса МВ" ЕООД на обща стойност 38 967.47 щатски долара с левова равностойност в размер на
48633.74 лв.
След въвеждане на
стоките в страната им е дадено митническо направление, като декларирането и
формалностите по вноса са извършени пред Столична митница на 08.07.2008г. Представен е
от митническия представител А.Т.П. *** ЕАД за внос с вх. № 08ВG005000Н0120860/08.07.2008г.
на Столична Митница (том 11, л. 93-109), придружен от фактура № 0389405 /07.07.2008г. (л. 177) на стойност
9969.07 евро, с левова равностойност в размер
на 19497.80 лв., ЧМР (105), описание на стоката (104), АТР (л. 106), турска
износна МД (109), в които е отразено, че "Ванеса МВ" ЕООД
внася от Р. Турция стока, опакована в 6400 бр. колети с общо нетно тегло 14
637.428 кг. (Брутно 17 720 кг) с доставчик „Белинда Диш Тиджарет".
Митническите служители
възприели невярната стойност по представената им фактура като митническа стойност по
чл.35 от ЗМ, представляваща същевременно
и данъчна основа съгласно чл. 55 от ЗДДС. На основание чл. 56 Митницата определила и начислила дължимият размер
на ДДС. След заплащането му вносът бил разрешен и разрешено вдигане на стоката.
По фактура № 389405/07.07.2008г.
експертизата не е намерила плащания по представените банкови извлечения. В конкретния
случай е налице разлика в броя на колетите, декларирани като изнесени от Р
Турция и внесени в Р България. Теглото на посочената стока обаче е еднакво.
Безспорно е, че става въпрос за стока закупена от подсъдимия и получена от
него. Не са представени протоколи за установяване на различие, не се и твърди
да има такива. При това положение следва да се приеме, че при вноса в страната
пред митническите власти подсъдимият В. чрез водачите на товарните автомобили и
митническите представители, които не са съзнавали това, е ползвал различни от
издадените му от доставчика фактури и ползваните при износа документи. При констатирано
пълно
съответствие на видове стока, артикули, колети, количества, различията са единствено в
декларираните стойности пред Столична Митница, които са значително занижени.
По този начин е избегнато облагане с ДДС на разликата между реалната
стойност и невярно занижената в България в размер на 29135.94 лв. /48633.74 лв. -
19497.80 лв./. Не е платен дължим ДДС в размер на 5827.18 лв. /29135.94 лв. х 20%/.
На неустановена дата в данъчен период м.юли 2008г. подсъдимият М.Г.В. предоставил на св. И.Н.И.:
ЕАД за внос с вх.№ 08ВG005000Н0120860/08.07.2008г. на Столична
Митница (том 11, л. 93-109) с данъчна основа
в размер на 19497.69 лв., ДДС - 3899.54 лв. и обща стойност в размер на 23397.23 л в., придружен от фактура № 0389405 /07.07.2008г.
(л.177).
Общата стойност на
доставките по износните турски МД и фактури по пункт 9 е 48633.74 лв. Общата
стойност по ЕАД и представените срактури, декларирани пред Столична Митница от
„Ванеса МВ" ЕООД е 19497.80 лв. Чрез лъжливото документиране и
отразяване в счетоводството на неверните документи, както и с невярното
деклариране в справката- декларация по ЗДДС не е заплатен дължим ДДС върху разликата от
29135.94 лв. в размер на 5827.18 лв.
В изпълнение на
функциите си, без да съзнава неверността досежно действителната стойност на въпросните
документи, св. И. ги осчетоводил, както и включил ЕАД в отчетния регистър,
изискуем съгласно чл. 125 ал. 5 вр. ал. З вр .чл. 124 ал. 1 т. 1 от ЗДДС- дневник за
покупки за м. юли 2008г. на "Ванеса МВ" ЕООД ( том 15, л. 147). Подсъдимимият М.Г.В.
подписал справка-декларация с вх. № 0967147/14.08.2008г.
за данъчен период м. юли 2008г. на фирма "Ванеса МВ" ЕООД, подадена в ТД на НАП-офис-гр.Хасково на
14.08.2008г. ( том 15, л. 144,145).
По този начин подсъдимият
В. потвърдил неистина в декларация, която се изисква по силата на чл. 125 ал. 1
от ЗДДС - справка- декларация с вх. № 0967147/14.08.2008г. за данъчен период м.
юли 2008г. на фирма "Ванеса МВ" ЕООД гр.Свиленград, подадена в ТД на
НАП-офис-гр.Хасково, като е променил резултата за периода като е декларирал в
раздел "В", клетка 50 от СД -ДДС за внасяне в размер на 1 229.14 лева,
вместо да посочи действително установения ДДС за внасяне в размер на 7056.32 лева (1
229.14 лева + недеклариран и невнесен
ДДС в размер на 5 827.18лева).
По описаният
механизъм М.Г.В. е избегнал плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи
размери по смисъла на чл. 93 т .4 от НК- за „Ванеса МВ" ЕООД-гр.Свиленград
в размер на 39 540.17 лв., за „Ванеса" ООД-гр.Свиленград в размер на 23 923.25лв.,
или общо в размер на 63 464.02 лв., с което е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението
по чл. 255 ал. З вр. ал. 1 пр. 2-ро т. 2 пр. 1-во и т. 6 пр. 2-ро вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Направените от
защитата възражения съдът намира за неоснователни.
Твърди се, че
не било известно кой е съставял документите от българска страна и къде са тези
документи. Документите са били в Митница Свиленград, иззети са от там и се
намират в делото. Досежно изготвянето им съдът намира, че също има яснота. За
да стигнем до там обаче и за да не се връщаме следва да се започне от началото.
За безспорно
установено от разпитаните свидетели съдът намира обстоятелството, че заявките за
стока от В. до „Белинда Диш Тиджарет” са правени по телефона, по електронен път
и лично от подсъдимия. От фирмата са подготвяли стоките и са съобщавали по
електронен път за готовността си. Следвало е осигуряване на транспорт и
изготвяне на документите от турската страна. Представител на продавача се е
движел с камиона, на който е била натоварвана стоката и го е придружавал до
турския митнически пункт. Там документите са били заверявани, камионът
пломбиран и водачът на камиона е получавал оформените документи, с които е
поемал към България. Видно от показанията на св. П.Ц.К., който към
инкриминирания период е бил служител на В., занимаващ се с обмитяване на
стоките от Турция след като стоката е натоварена в Турция българският съконтрагент
получавал фактурата по факса. К. след получаването на факса започвал
изготвянето на документите, които трябва да се изготвят от българска страна.
Изготвял митническа декларация и манифест. След пристигане на камиона К. вземал
от шофьора носените документи и заедно с изготвените от него митническа
декларация и манифест ги представял на митническите служители. Митническите
служители обработвали документите, правели проверка на стоката и я
освобождавали след внасяне на
определените мита. След митническото обработване и освобождаването на стоката е
следвало счетоводното обработване на документите от св. И.Н.И..
От разпита на
св. И.Ш. и св. И.Ц. *** е установено, че към комплекта документи, представян
пред митницата и имало период, когато не е било задължително представянето на
износната митническа декларация. Изискването за представяне било въведено
по-късно, около 2008-2009г. При това положение митническите служители са
извършвали проверка на наличните документи, но не са могли да правят съпоставка
на износната и на вносната митнически декларации. Това дава отговор защо
стриктно установеният на митницата ред според защитата, който не позволявал
извършването на твърдяното от прокуратурата престъпление се е оказал
неефективен. В крайна сметка всеки установен ред е ефективен при стриктното му
спазване. Има случаи на нарушения на почти всеки ред, което поражда нуждата от
съществуване на правоохранителни държавни органи и правосъдна система.
Съществува възможност за определяне на стойността на внесената стока от
митницата, но това става само при констатиране на занижена цена. Проверката е
човешка дейност и явно в конкретните случаи такова отклонение не е установено.
От посоченото
по-горе съдът намира, че възраженията на съществуващ непробиваем ред са
неоснователни. С коментиране на свидетелските показания съдът установява, че ги
взема предвид, с което оборва още едно възражение. Установено бе реда за
изготвянето на документите от българска страна. Наистина не е установено кой и
кои лица от персонала на В. са знаели за схемата на деклариране на занижена
стойност на внасяните стоки. Внесеното обвинение не е за това престъпление,
поради което съдът намира, че това не е пропуск и не води до недоказаност на
извършеното престъпление. Не става въпрос за пране на пари, където е
задължително доказването на предикатното престъпление. Съдът намира механизма
за изготвяне и предоставяне на документите на Митницата за установен и доказан. Установено и доказано е извършването на престъплението по чл. 255 от НК-избягване на плащане на данъчни задължения в особено големи размери чрез
потвърждаване на неистина в подадена декларация и чрез използване на документ с
невярно съдържание. Фактическата обстановка на това извършване е описана
детайлно в обвинителния акт. Описано е и къде се намират справките декларации с
неверни данни, подадени до ТД на НАП и подписани от В.. Това е същността на
престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд и което деяние съдът
намира за установено.
Налице са
възражения, че сравнението се прави по турски документи, които не са минавали
легално през митницата и не могат да послужат като база за сравнение.
Документите от „Белинда Диш Тиджарет” са получени от Р Турция по искане с
редовна съдебна поръчка, това предполага доказаност на произхода им.
Презумпцията за истинност е оборима, но не е оборена. Неоснователно е
възражението, че турската страна има интерес от завишаването на стойността, за
да черпи определени облаги. Безспорно от това тя би черпила облаги. Това обаче
е твърдение, което стъпва само на предположения. За да е налице такова деяние
това означава ощетяване фиска на Р Турция, а тя е държава, която умее на
защищава интересите си. Документите от Р Турция за пристигнали легално в
България. Турската износна декларация е минавала и през Митницата, но към този
момент не е имало задължение да се представя в комплекта документи. Или
минавала е през Митницата без да е съпоставяна.
Тук е местото
да се отбележи за неоснователно твърдението, че обвинението водело до извода,
че турската фирма е ощетена, а в такъв случай та би предявила вземанията си.
Никъде не е ставало въпрос за ощетяване на турската фирма. Според анализираните
документи има случаи при които са преведени по-големи суми, от посочената
стойност в турските документи. Възможно е те да са покривали предишни търговски
операции. Претенции за неплащане от турска страна няма. Св. Л.Б. твърди, че
няма неплатени суми от фирмите на В.. Плащането е ставало както с преводи по
банков път, така и на ръка. Представените от защитата документи за извършени
банкови преводи с нищо не променят резултата, установен от експертите.
Документите бяха предявени на експертите, същите заявиха, че са ги виждали и те
не променят резултата. За установено съдът намира, че неразплатени суми към
турската фирма няма, на българската митница е занижена стойността, която е
посочена като стойност на внесената стока.
Налице са
възражение, че има случаи, в които има несъответствие в пакетите и в теглото на
стоката по българските и турските документи. Действително има такива случаи.
Има случаи, когато в документите, изготвени от турската страна е посочено едно
тегло, а в българските документи друга. В повечето случаи са посочени бруто и нето
тегло и едното съвпада. Съвпадат и броя на пакетите. Има един случай на
несъвпадане в броя на пакетите, но всичко останало съответства. Това не е
основание съдът да промени извода си за установеност и доказаност на тези
пунктове от обвинението.
Налице са и
възражения за несъответствие в номерата на документите от турската и
българската страна. На документите от българска страна била отнета по една
нула. Като пример се дава фактура от турската фирма със серия А, сериен номер
0909314/25.03.2008г. Фактурата, която съпровождала товара на българската
митница била без печат и с № 909314/25.03.2008г. Твърди се, че това е
стъкмистика. Действително приложената оригинална турска фактура, намираща се на
л. 79 от том 6 /бивш т. 3/ от ДП носи номер: серия А и № 0909314/25.03.2008г. В
превода на български е посочен номера 0909314, а серията и датата са посочени
по-надолу /л. 80 т. 6 от ДП/. Обвинението и експертизата посочват номер
909314/25.03.2008г. Следва да се отбележи, че на оригиналната фактура от турска
страна е посочен като получател „Ванеса” ООД. Посочен е и адрес в гр.
Свиленград. Датата е същата. Стойността на стоката е същата. Има разлика от
един цент. Съдът намира, че в случая не става въпрос за стъкмистика. Възможно е
при изписването да е допусната техническа грешка, изразяваща се в неизписването
на нулата в началото. Възможно е пак в резултат на изписването да има разлика
от един цент в стойността на стоката. Следва да се отбележи обаче, че
експертите са проучили и анализирали цялата документация на В. за посочения
период. Има достатъчно основания да се приеме, че е налице съответствие на
двете фактури. И двете са издадени на една дата. И двете имат за получател
„Ванеса” ООД от гр. Свиленград. За този период друга фактура с подобен номер, с
този получател и този изпращач, както и на тази цена не е била установена. С
оглед на това съдът намира, че се касае за една и съща фактура. Това води до
извода, че не са допуснати грешки и отразеното в експертизата, както и в
обвинителния акт е вярно установено. Като възражение фигурира и съображението,
че не били установени случаи, при които на българската митница да е
констатирано разминаване между
натовареното в Турция и декларираното в България по количество, вид и асортимент.
От това се прави извода, че не са били констатирани нарушения. Действително
липсват данни да са били установявани такива разлики. Както бе посочено имало е
периоди, когато не се е изисквало представянето на турската износна митническа
декларация. Става въпрос не за нормативна уредба, а за убедеността на
служителите на митницата, че не се изисква, съобразно което не са и изисквани.
Не установяването на нарушение не означава, че то не се е случило. Момента на
проверката на митницата не изключва последващи проверки и установяването на
различен резултат. Въпрос на доказване е. Точно неустановяването на нарушенията
е позволило развитието на действията по посочената от обвинението схема. Досежно
направеното възражение, че не е установено и не е доказано вземането от страна
на В. да отчита част от стойността на внасяната стока следва да се отговори, че
за умисъла на дееца се съди по извършеното от него.
Задължението
за заплащане на ДДС при внос на стоки от трета страна, в случая Р Турция, е
уредено в част трета на ЗДДС, както и в Глава седма на ППЗДДС. Този данък се
администрира от митницата, която го определя и начислява, а същият става изискуем на
датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на
територията на страната или би следвало да възникне, включително когато
задължението не съществува, или размерът му е нула, както и в настоящия случай,
когато се ползват квоти за безмитен внос. Митническите органи разрешават
вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда,
определен за митническото задължение.
Независимо от този
ред, регистрираното лице има възможност във всеки момент до изтичане на
законоустановеният срок по чл. 125 ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС-до 14-то число на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, да декларира резултата
за данъчния период. Това включва и възможността да декларира вярно
фактите, вкл. и чрез процедурата на чл. 126 от ЗДДС „Корекции на грешки при
декларирането".
Следва да се приеме,
че когато регистрираното лице само определя резултата за всеки данъчен период- данък за
внасяне или данък за възстановяване, и има тази възможност до 14-то число на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, необходимо условие за възникване отговорност за избягване плащане на
данъчно задължение е установяване на това задължение
чрез подаване справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС (дневник за
покупки) и представя заедно с нея и
самите отчетни регистри.
Следователно,
престъплението следва се счита довършено, когато е настъпил посочения в
нормата на чл. 255 ал. 1 от НК резултат- избегнато е плащането на данъчни задължения в големи
размери.
Извършената дейност
представлява продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, тъй като
отделните деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите.
Деянието е извършено при условията на пряк умисъл. М.Г.В.
е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е целял тяхното настъпване. До този извод се
стига от анализа на извършваните действия.
Разпитан като
обвиняем М.Г.В. не се признава за виновен и не дава обяснения.
Обвинението се
подкрепя от митническите и счетоводни документи, приобщените писмени документи от
изпълнението на молби за правна помощ, свидетелските показания, счетоводни експертизи.
Така
описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани на досъдебната
фаза на процеса доказателства – показания на свидетели, заключения на
експертизи, митнически и счетоводни документи, сведенията от НАП. С оглед на
това съдът намира за безспорно установено, че подсъдимия В. е извършил деянието,
за което е бил обвинен, а именно: че През периода
м.март 2008г. до м.август 2008г. в гр. Хасково и гр Свиленград обл. Хасково при условията на продължавано престъпление
като собственик и управител на
"Ванеса МВ" ЕООД гр.Свиленград с Булстат ********* и като съсобственик и управител на "Ванеса" ООД
гр.Свиленград с Булстат ********* в различни периоди
-потвърдил
неистина в декларация, която се изисква по силата на чл.125 ал.1 от ЗДДС -
справка- декларация с вх.№26000955122/14.05.2008г. за данъчен период м.април 2008г.
на фирма "Ванеса МВ" ЕООД гр. Свиленград, подадена в ТД на НАП-офис-гр.Хасково, като е променил
резултата за периода като е декларирал в раздел "В", клетка 50 от СД
ДДС за внасяне в размер на 0.00 лева, в клетка 60 от СД -ДДС за възстановяване в
размер на 18749.75 лева, вместо да
посочи действително
установения ДДС за внасяне в размер на 17 355.07 лева;
потвърдил неистина в
декларация, която се изисква по силата на чл.125 ал.1 от ЗДДС - справка- декларация с
вх.№26000962010/11.07.2008г. за данъчен период м.юни 2008г. на фирма "Ванеса
МВ" ЕООД гр. Свиленград, подадена в ТД на НАП-офис-гр.Хасково, като е променил
резултата за периода като е декларирал в раздел "В", клетка 50 от СД -ДДС
за внасяне в размер на 692.28 лева, вместо да посочи действително установения ДДС за
внасяне в размер на 17050.20лева (692.28 лева + недеклариран и невнесен ДДС в
размер на 16 357.92 лева);
потвърдил неистина в
декларация, която се изисква по силата на чл.125 ал.1 от ЗДДС - справка-
декларация с вх.№26000962972/14.07.2008г. за данъчен период м. юни 2008г.
на фирма "Ванеса" ООД гр.Свиленград, подадена в ТД на НАП-офис-гр.Хасково,
като е променил резултата за периода като е декларирал в раздел "В",
клетка 50 от СД -ДДС за внасяне в размерна 2 879.55 лева, вместо да посочи действително
установения ДДС за внасяне в размер на 26 802.80 лева (2879.55лева + недеклариран и невнесен ДДС в
размер на 23 923.25лева);
потвърдил неистина в
декларация, която се изисква по силата на чл.125 ал.1
от ЗДДС - справка-
декларация с вх.№0967147/14.08.2008г. за данъчен период м. юли 2008г. на фирма "Ванеса
МВ" ЕООД гр. Свиленград, подадена в ТД на
НАП-офис-гр.Хасково, като е
променил резултата за периода като
е декларирал в раздел "В", клетка
50 от СД -ДДС за внасяне в размер на 1 229.14 лева, вместо да посочи
действително установения ДДС за внасяне в размер на 7 056.32
лева (1229.14 лева
+ недеклариран и
невнесен ДДС в
размер на 5827.18лева);
чрез счетоводителя И.Н.И.
*** ползвал при водене на счетоводството на "Ванеса МВ" ЕООД и
"Ванеса" ООД документи с невярно съдържание:
ЕАД за внос на
стоки от Р Турция, издадени на фирмите "Ванеса МВ"ЕООД и "Ванеса"ООД и фактури към тях на фирма
„Белинда Диш Тиджарет", а именно: ЕАД
за внос с вх. № 08ВG003100Н0007938/13.03.2008г.
на Митница-Свиленград,
ЕАД за внос с вх. № 08ВG003100Н0009490/26.03.2008г.
на Митница-Свиленград, ЕАД за внос с вх. № 08ВG003100Н0009648/27.03.2008г.
на Митница-Свиленград,ЕАД за внос с вх. № 08ВG005000Н0050105/31.03.2008г.
на Столична Митница,ЕАД за внос с вх.№ 08ВG005000Н0053414/03.04.2008г.
на Столична Митница, ЕАД за внос с вх.№ 08ВG005000Н0058110/11.04.2008г.
на Столична Митница,ЕАД за внос с вх.№ 08ВG005000Н0085970/21.05.2008г.
на Столична Митница, ЕАД за внос вх.№ 08ВG005000Н0087513/25.05.2008г. на Столична Митница, ЕАД за внос с
вх.№ 08ВG005000Н0120860/08.07.2008г. на Столична
Митница, и фактури с номера: № 909117/12.03.2008г., №909314/25.03.2008г, №909332/26.03.2008г, №909405/29.03.2008г., №909441/02.04.2008г.,
№909511/09.04.2008;., №388948/20.05.2008г,
№389002/24.05 2008г., №389405/07.07.2008г,
както и при предоставяне на информация пред органите по приходите ползвал
документи с невярно съдържание – отчетни регистри, изискуеми съгласно чл. 125 ал. 5 вр. ал. З вр. чл. 124 ал. 1
т. 1 от ЗДДС - дневник за покупки за периода от 01.04.2008г. до 30.04.2008г., дневник за покупки за периода 01.06.2008г.
до 30.06.2008г., дневник за покупки
за периода 01.07.2008г. до 31.07.2008г. за фирма "Ванеса МВ" ЕООД и дневник за покупки за периода 01.06.2008г.
до 30.06.2008г. на фирма „Ванеса" ООД, в които е отразил неверни
данни относно действителната стойност на внесени от Р Турция стоки по
горепосочените ЕАД за внос и фактури, с което
е избегнал плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - за фирма „Ванеса МВ"
ЕООД-гр.Свиленград в размер на 39 540.17 лв. и за фирма „Ванеса" ООД-гр.Свиленград в размер на 23 923.25лв., или
общо в размер на 63464.02 лв. – престъпление по чл. 255 ал. З вр. ал. 1 пр. 2-ро т. 2 пр. 1-во и т. 6 пр. 2-ро вр. чл.
26 ал.1 от НК.
Престъпленията по чл. 255 от НК са уредени в Глава VІІ на НК –
Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система. Техен
обект са правоотношенията, свързани с финансовата, данъчната и осигурителната
дейност на държавата. Макар и различни като дейности, с посочените деяния се
нарушават правотношенията и в трите дейности на Държавата. Неправилното
посочване на ДДС освен че е данъчно правоотношение рефлектира и върху
правилното функциониране на финансовата система, тъй като при неправилно
определяне на данъка тази система не се захранва със средства. Това рефлектира
и върху осигурителната система, тъй като тя се подпомага от бюджета, който пък
страда от неправилното определяне на данъците. Това определя престъплението
като тежко по смисъла на закона. Предвиденото наказание е лишаване от свобода
от три до осем години и конфискация на имущество в най-тежкия случай по ал. 3 на посочения член, какъвто е конкретния случай.
Подсъдимият М.Г.В. е роден на ***г. в
гр. *******. Живее в с. ******* общ. *****, обл. *****. Завършил е средно
образование, българин, български гражданин, разведен, неосъждан. По занятие
търговец, ЕГН **********.
При
определяне на наказанията съдът прие като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства
липсата на осъждания. Самият размер на предмета на престъплението не следва да
се преценя като отежняващо обстоятелство, тъй като той е обхванат от
квалификацията на деянието по чл. 255 ал. 3 от НК. Съдът прецени, че следва да
определи наказанията при засилен превес на смекчаващите обстоятелства при
условията на чл. 54 от НК. Не са налице условия за прилагане на чл. 55 от НК.
За извършеното деяние съдът прецени, че справедливото наказание е лишаване от
свобода за срок от 3 години.
Налагането на второто предвидено в чл. 255 ал. 3 от НК
– конфискация на цялото или на част от имуществото на дееца е императивно
записано и съдът няма право на преценка дали да го прилага или не. В конкретния
случай обаче на досъдебното производство не са събирани данни за наличното
имущество на дееца и това наказание не може да се наложи, тъй като липсва
определен предмет за него. Съдът намери,
че за поправяне и превъзпитаване на дееца не е необходимо същият да изтърпява
ефективно наказанието, поради което на основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът
отложи изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода с изпитателен
срок от четири години.
По
делото бе предявен граждански иск от процесуален представител на Министъра на
финансите като представител на държавата. С оглед установеното, че с посочената
престъпна дейност В. е избегнал плащането на данъчни задължения, дължими на
държавата, съдът намира предявения иск за доказан по основание. Налице по
делото е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която установява общата
стойност на невнесените данъчни задължения, с което иска се явява доказан и по
размер. С оглед на това подсъдимият бе осъден да заплати на Държавата по
бюджетната сметка на Министерството на финансите сумата от 63 464.02 лева. В
съответствие с това подсъдимият бе осъден да заплати и държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 2538.56 лева.
При
предявяването на иска е направено искане за заплащане и на направените
разноски. По делото не са събрани изрични данни за направени разноски.
Министерството на Финансите през цялото времетраене на процеса бе
представлявано от юрисконсулт М.К. от ТД на НАП Пловдив. С оглед на това съдът
осъди подсъдимия В. *** юристконсултско възнаграждение в размер на 1719.28
лева. Сумата е определена на база наредбата за адвокатските възнаграждения. С
оглед постановяването на осъдителна присъда подсъдимият бе осъден да заплати и
3040 лева направени по делото разноски.
С така определените на
подсъдимия М.Г.В. наказания по вид, размер и начин на изтърпяване съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона и ще
се въздейства възпитателно и предупредително както по отношение на подсъдимия,
така и по отношение на останалите членове на обществото.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Съдия: