Решение по дело №893/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260836
Дата: 14 юни 2023 г.
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20211100500893
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.06.2022 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:                                                                                  

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА  ИВАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                          мл. с. ВАНИНА МЛАДЕНОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 893 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК. 

С решение № 20207537 от 25.09.2020 г., постановено по гр. д. № 27377/2016 г. по описа на СРС I ГО, 38 състав, са отхвърлени изцяло исковете, предявени от „А.П.Е.“ ЕООД - в несъстоятелност срещу „А.П.Е.Т.“ ЕООД, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.228 ЗЗД – за заплащане на сумата от 4 400 лв., с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД – за заплащане на сумата от 2 676, 39 лв., както и за заплащане на сумата от 180, 37 лв. – мораторна лихва за периода 01.12.2015 г. – 25.05.2016 г., както и за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. 

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „А.П.Е.“ ЕООД – в несъстоятелност, чрез назначения в производството по несъстоятелност синдик, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Поддържа, че наемните правоотношения между страните са надлежно прекратени от 2016 г. Твърди, че след откриване на производството по несъстоятелност не е получавала плащане по двата договора за наем за м.10.2015 г. – м.01.2016 г. Този период следва откриването на производство по несъстоятелност. С изпратената на 12.02.2016 г. нотариална покана е определил 3 – дневен срок за заплащане на дължимите месечни наемни вноски. В рамките на определения срок ответникът не е изпълнил задълженията си. С оглед на това на 26.02.2016 г. е изпратил нотариална покана за прекратяване на договорите за наем, като е отправила предизвестие от 15 дни. Независимо от това наемателят не е предал имотите на наемодателя. Излага съображения, че синдикът на дружество, обявено в несъстоятелност, разполага с право да прекрати едностранно договори, по които страна е дружеството в несъстоятелност. Счита, че по делото не е доказано извършване на прихващане с претендираните по делото вземания. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „А.П.Е.Т.“ ЕООД – в несъстоятелност, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото са установени облигационни правоотношения между страните, произтичащи от договор за цесия и договор за наем едновременно, като наемателят/цесионер „А.П.Е.Т.“ ЕООД е поел редица задължения  по договор за наем да поддържа наетите активи и да заплаща месечен наем срещу ползването им. По силата на договора за цесия, в качеството на цесионер, е поел задължение да предостави 33 % от събраната в бъдещ момент сума на прехвърлените вземания за погасяване на съществуващи и безспорно доказани задължения на цедента към трети лица, към датата на подписване на договора. Цесионерът, като е придобил качеството на наемател по договор за наем, е започнал да изплаща задължения на наемодателя към трети лица. Страните по делото са започнали да уреждат отношенията си въз основа на водена счетоводна сметка „Разчети със свързани лица“, отразяващи извършените плащания от двете страни и протоколирали счетоводни прихващания на задължения на наемателя за наем срещу погасените от него задължения на наемодателя към трети лица. До 30.09.2015 г. наемателят – цесионер, е заплатил доказани задължения на наемодателя – цедент, към трети лица общо в размер на 494 547, 48 лв. От тази сума са приспаднати задълженията за наем. Съгласно споразумение от 30.09.2015 г. част от сумата на платените от наемателя задължения на наемодателя към трети лица – 132 000 лв., съставлява предплатена наемна цена по двата договора за наем до края на договорения период, а протоколите за счетоводно прихващане до 30.09.2015 г. на обща стойност 43 560 лв. са изготвени за целите на счетоводството и за яснота при разчитане на страните. Моли съда да потвърди обжалваното решение.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.228 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.236, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че с решение на СГС, VI-13 състав, е обявена неплатежоспособност на „А.П.Е.“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2010 г.  На основание чл.630, ал.1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, назначен е временен синдик, наложен е общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника и е свикано първо събрание на кредиторите. Решението е обявено в Търговския регистър на 19.10.2015 г. С решение от 19.04.2016 г. на СГС, ТО, VI-14 състав, съдът е обявил несъстоятелност на длъжника, на основание чл.630, ал.2 пр.2 ТЗ, постановил е прекратяване на дейността на длъжника, постановил е обща възбрана и запор, прекратил е правомощията на органите на дължника, както и е постановил осребряване имуществото на длъжника. На 09.12.2012 г. между страните е сключен договор за наем № 64, вписан в Имотния регистър, с предмет – ПИ 63427.8.208, с адрес: гр. Русе, ул. „******с площ от 10 038 кв. м.  В чл.1.1 от договора е предвидено, че се включва обзавеждане, съгласно приложение към договора. Наемната цена е 1 000 лв., дължима от 15-то до 30-то число,  на всеки календарен месец.  На 30.11.2012 г. е сключен договор за наем, вписан в Имотния регистър, с предмет офис, представляващ апартамент № 2, в гр. София, ул. ****от сградата на етажна собственост „Красота“, състоящ се от две стаи, хол, столова, баня, тоалетна и други сервизни помещения, както и мазе № 7 и гараж № 5. Съгласно чл.1.1 от договора в неговия предмет се включва и обзавеждане, съгласно приложение към договора. На 21.01.2013 г. е сключен анекс за допълнение към приложението, съгласно което в предмета на договора се включват и два леки автомобила – марка „Волво“, рег. № С ****ХС, джип „Ленд“, модел „Ровър Фрилендър“, рег. № СА ****ВХ. Наемът възлиза на 100 лв. месечно, дължима от 15-то до 30-то число на всеки календарен месец. След откриване на производството по несъстоятелност синдикът е лицето, овластено да получава плащане по висящи сделки. Твърди, че за исковия период синдикът на ищцовото дружество не е получил изпълнение по двата договора. На 12.02.2016 г. отправил нотариална покана до ответника, връчена на същата дата, за изпълнение на задълженията му в общ размер на 4 400 лв., представляваща наемна цена по двата договора за месеците, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност: м.10.2015 г. – м.01.2016 г. Определен е 3 – дневен срок за плащане по банкова сметка ***. Ответникът не е погасил задълженията си в определения срок. С нотариална покана от 26.02.2012 г. е прекратил договорите за наем между страните, за което бил определен срок на предизвестие от 15 дни и била насрочена датата за предаване на държането на имотите. На 16.03.2016 г., в 12.00 ч. синдикът на ищеца се явил на адреса на имота в гр. Русе, когато е следвало ответникът да предаде държането на същия. Ответното дружество чрез своя управител отказал да стори това, за което бил съставен констативен нотариален протокол. На 17.03.2016 г., в 11.00 ч. синдикът се явил за предаване държанието на имота в гр. София Управителят на ответното дружество отказал да стори това, за което също бил съставен констативен нотариален протокол. Счита, че договорите за наем са валидно прекратени занапред, на основание чл.644, ал.1 ТЗ. След изтичане на срока за предаване на имотите, считано от 13.03.2016 г. ответникът дължи обезщетение за лишаване от ползване, чийто размер ищецът определя съобразно уговорените наеми по процесните договори. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4 000 лв. – наем за периода м.10.2015 г. – м.01.2016 г. по договор за наем № 64 от 19.12.2012 г. , сумата от 400 лв. – наем за същия период по договор за наем от 30.11.2012 г., сумата от 2 433, 09 лв. – обезщетение за лишаване от ползване  за периода 14.03.2016 г. – 25.06.2016 г. във връзка с договор № 64 от 19.12.2012 г., сумата от 243, 30 лв. – обезщетение за лишаване от ползване за същия период във връзка с прекратения договор за наем от 30.11.2012 г., както и сумата от 180, 37 лв. – мораторна лихва върху главниците, с посочен размер и период върху всяка една главница. Претендира сторените по делото разноски. 

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на сключени договори за наем между страните. На 06.12.2012 г. между страните е сключен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника свое вземане от „Банка Пиреос България“ АД, определено по основание и размер в искова молба до СГС, въз основа на която е образувано гр. д. № 1828/2014 г. по описа на СГС, VI-15 състав. Съгласно чл.1, ал.2 от договора общият размер на прехвърленото вземане възлиза на 28 604 541, 15 евро или 55 945 619, 72 лв. Посочени са отделните имуществени пера на вземанията. В чл.6, ал.2 от договора за цесия се е задължил да предостави 33 % от събраните в бъдещ момент суми по прехвърлените вземания за погасяване на съществуващи и безспорно доказани задължения на цедента към трети лица към датата на подписване на договора. Въз основа на това ответникът е започнал да изплаща задължения на наемодателя към трети лица, но преди да влезе в сила уговорката по чл.6, ал.2 от договора за цесия, това не може да се извърши безвъзмездно. В тази връзка отношенията между страните са уредени чрез прихващане. По този начин е плащана и наемната цена по процесните договори. До датата на публикуване на решение № 1630 на СГС, VI-13 състав – 19.10.2015 г., ответникът е платил доказани задължения на наемодателя към трети лица в общ размер на 494 547, 48 лв. Именно от тази сума на падежа са прихванати 43 560 лв. задължения за наем, за което са уведомени временния синдик М.и постоянния синдик Ш., като са представени протоколи за прихващане. Вземанията на наемателя по заплатени задължения към трети лица на наемодателя са станали изискуеми преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и след тази дата с изявление до синдика могат да се прихващат задълженията за наем при настъпване на еднородност на насрещните задължения – чл.645, ал.1 и ал.2 ТЗ. Тъй като задълженията за наем са били погасени, волеизявлението на синдика за разваляне на договорите за наем не е породило правно действие. Твърди, че е уведомил синдика за извършените прихващания. С протокол от 04.12.2015 г. в офиса на ищеца под опис на синдика е била връчена цялата документация по негово искане. В нея се съдържала счетоводна  справка за разчети със свързани лица № 409, чрез която са осчетоводени прихващания на дължимия наем. Твърди, че синдикът е бил уведомен за тези прихващания в офиса на ищеца и не е възразил срещу тях. С оглед на това счита, че не е налице основание за прекратяване на договорите за наем, доколкото не е налице пълно или частично неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника. Прихващането между заплатените доказани задължения към трети лица в общ размер от 494 547, 48 лв. и 43 560 лв. – задължения за наем, е извършено преди датата на публикуване на решението за откриване на производство по несъстоятелност – 19.10.2015 г. Твърди, че към дата на откриване на производство по несъстоятелност е платен наема за целия 10 – годишен срок. Твърди, че е инвестирал сумата от 312 435, 31 лв. за техническо поддържане на наетите активи в отлично функционално състояние. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. 
С договор за наем от 19.12.2012 г., с нотариална заверка на подписите, „А.П.Е.“ ЕООД – наемодател, както и „А.П.Е.Т.“ ЕООД – наемодател, са постигнали съгласие, че наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване при условията и в соковете на договора ПИ 63427.8.208, с адрес на имот: гр. Русе, ул. „******, с площ от 10 038 кв. м., заедно с намиращите се в него сгради, описани в договора. Страните са уговорили 10-годиен срок, считано от подписване на договора. В чл.3.1 от договора ставните са се съгласили месечният наем да е в размер на 1 000 лв., платими от 15-то до 30-то число на всеки календарен месец срещу издадена фактура.
Във връзка с предаване на наетия имот е съставен приемо – предавателен протокол от 20.12.2012 г.
На 30.11.2012 г. между ставните в производството е сключен договор за наем, с нотариална заверка на подписите, по силата на който са се съгласили „А.П.Е.“ ЕООД – наемодател, да предостави на „А.П.Е.Т.“ ЕООД – наемодател, за временно  и възмездно ползване при условията и в сроковете на договора офис, представляващ апартамент № 2 в гр. София, ул. ****от сградата на етажната собственост „Красота“, състоящ се от две стаи, хол, столова, баня, тоалетна и други сервизни помещения, застроен на 98, 12 кв. м., мазе № 7 и гараж№ 5, описани в договора, заедно с намиращите се в него офис – оборудване и обзавеждане съгласно опис на същите съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора. Страните са уговорили 10 годишен срок на договора. В чл.3.1 от договора страните са уговорили месечен наем в размер на 100 лв., платим от 15-то до 30-то число на всеки календарен месец срещу издадена фактура. 
На 05.12.20122 г. е съставен приемо – предавателен протокол във връзка с предаване на наетия имот. 
На 12.02.2016 г. ищецът, чрез синдик М.Ш., е изпратила нотариална покана до ответника за заплащане на наем за наетите с горепосочените договори имоти за периода м.10.2015 г. – м.01.2016 г. в общ размер на 4 400 лв.  Определен е 3 – дневен срок за плащане на задължението по посочена в поканата сметка. Ответникът е уведомен, че отправянето на изявление за прихващане извън хипотезите на чл.645, ал.1, ал.3 и ал.4 ТЗ не пораждат правно действие. Нотариалната покана е връчена на същата дата.
На 17.02.2016 г. ищецът, чрез синдик М.Ш., е изпратила нотариална покана, връчена на 26.02.2016 г., с която е констатирана липсата на плащане на задължението от 4 400 лв.  – наеми за периода м.10.2015 г. – м.01.2016 г. по процесните договори, поради което и на основание чл.644, ал.1 ТЗ са прекратени договорите за наем, за което е отправено предизвестие, на основание чл.644, ал.2 ТЗ в срок от 15 дни. Насрочено е предаване държането върху вещите, на основание чл.233 ЗЗД, както следва: за имота в гр. Русе, ул. „******– на 16.03.2016 г. от 12.00 часа, а за имота, находяща се в гр. София, ул. „******– на 17.03.2016 г. от 11.00 ч.
На 16.03.2016 г. е съставен констативен протокол от нотариус С.В., с район на действие Русенски районен съд,  във връзка с нотариална покана от 17.02.2016 г.  относно предаване държането на имот, находящ се в гр. Русе, ул. „******. В 12.00 ч. са се явили И.М.– управител на ответното дружество, пред който М.Ш. се е легитимирала и поискала да се уведоми дали ще бъде предадено доброволно държането на обекта и вещите в него. Управителят на ответното дружество И.М.отговорил, че отказва категорично да предаде държането. 
С решение № 1630 от 12.10.2015 г., постановено по т. д. № 5669/2012 г. по описа на СГС, ТО, VI-13 състав, е обявена неплатежоспособността на „А.П.Е.“ ЕООД, определена е начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2010 г., открито е производство по несъстоятелност, на основание чл.630, ал.1 ТЗ, назначен е временен синдик на дружеството Х.В.М., определено е възнаграждение в размер на 1 000 лв., определен е 3 – дневен срок за встъпване в длъжност, считано от датата на връчване на съобщението., наложен е общ запор и възбрана върху имуществото на дружеството. 
С определение № 605 от 02.02.2016 г., постановено по горепосоченото дело, М.Ш. е назначена за служебен синдик. 
С решение от 19.04.2019 г., постановено по т. д. № 5669/2012 г. по описа на СГС, ТО, VI-14 състав, е обявено в несъстоятелност, на основание чл.630, ал.2, предл.2 ТЗ и чл.711, ал.1, т.1 ТЗ, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на „А.Т.Е.“ ЕООД, на основание чл.711, ал.1, т.1, предл.2 ТЗ, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на „А.П.Е.“ ЕООД, прекратени са правомощията на органите на същото, дружеството е лишено от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата по несъстоятелността, на основание чл.711, ал.1, т.4 ТЗ, постановено е започване на осребряване на имущество, включено в масата по несъстоятелността и разпределяне на осребреното имущество на основание чл.711, ал.1, т.5 ТЗ. 
С решение № 825 от 10.04.2017 г., постановено по т. д. № 2848/2016 г. по описа на САС, ТО, 5 състав, горепосоченото решение на СГС е отменено и вместо него е постановено отхвърляне на молбата на синдика на „А.П.Е.“ ЕООД за обявяване на търговеца в несъстоятелност.
По делото е представено определение № 3057 от 31.05.2016 г., постановено по т. д. № 5669/2012 г. по описа та СГС, ТО, VІ-14 състав, с което е разгледано възражение на „А.П.Е.Т.“ ЕООД срещу невключване в Списък на приети вземания на вземания, дължими по силата на договор за цесия от 06.12.2012 г., по който „А.П.Е.“ ЕООД – в несъстоятелност, е прехвърлило на „А.П.Е.Т.“ ЕООД свое вземане от „Банка Пиреос България“ АД, предмет на искова молба до СГС вх. № 127159/04.12.2012 г., като общият размер на прехвърленото вземане е 28 604 541, 15 евро. Съдът е приел, че не са ангажирани доказателства, които да обосноват съществуването на вземане на „А.П.Е.“ ЕООД – в несъстоятелност, към „Банка Пиреос България“ АД. „А.П.Е.Т.“ ЕООД се позовава на съдебно – счетоводна експертиза, че банката дължи възстановяване на сумите, които представляват предмет на договора за цесия. След като вземането, предмет на цесионното правоприемство съществува, липсва основание за ангажиране на отговорността на цедента за несъществуване на вземането. Съдът е приел, че откриването на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника не създава правен интерес от предявяване на вземането.с оглед на това съдът е отхвърлил посоченото възражение на „А.П.Е.Т.“ ЕООД.
С писмо от 02.03.2016 г. ответникът е уведомил синдика на ищцовото дружество, че няма непогасени задължения по процесните договори. Позовава се на протокол от 04.12.2015 г. за връчена документация, в която се съдържа и счетоводна справка за разчети със свързани лица № 409, чрез които са осчетоводени прихващания на дължимия наем между страните до края на м.09.2015 г., за които не са изразени възражения. Върху претендирания наем за исковия период неправилно не е начислен ДДС. 
На 06.12.2012 г. между страните в производството е подписан договор за цесия, по силата на който ищецът – цедент е прехвърлил възмездно на ответника – цесионер, вземане от „Банка Пиреос България“ АД, определено по основание в искова молба до СГС вх. № 127159/04.12.2012 г. и в пълен размер. Общият размер на прехвърленото вземане възлиза на 28 604 541, 15 евро, съгласно общата цена на частично предявените обективно съединени искове, уточнени по имуществени пера в договора. В чл.3, ал.1 от договора цесионерът се е съгласил да придобие вземането на цедента от горепосочената банка  в размер на 28 604 541, 15 евро срещу цена от 1 евро. В чл.6, ал.2 от договора страните са уговорили, че след събиране на установените от съда по основание и размер прехвърлени вземания от длъжника „Банка Пиреос България“ АД цесионерът се задължава да предостави безвъзмездно 33 % от събраната сума на прехвърлените вземания в дружеството на цедента за погасяване на съществуващи и безспорно доказани задължения на цедента към трети лица към датата на подписване на договора. 
Представена е фактура  № **********/30.10.2015 г., съставена от ищеца с получател – ответника, на стойност от 1 200 лв. с ДДС – наем на складова база в гр. Русе. Падежът на плащането е 30.10.2015 г. Посочено е, че плащането се извършва с прихващане. Положен е подпис от съставител.
Съгласно фактура № **********/30.10.2015 г., съставена от ищеца, с получател – ответника, стойността на наема на офис в София за м.10.2015 г. възлиза на 120 лв. с ДДС, с падеж – 30.10.2015 г. Като начин на плащане е посочено – с прихващане. Положен е подпис от съставител.
Съгласно фактура № **********/30.11.2015 г. стойността на месечния наем на складова база в Русе за м.11.2015 г. в размер на 1 200 лв., с падеж 30.11.2015 г., с плащане – с прихващане. Фактурата е подписана от съставител.
Съгласно фактура № **********/30.11.2015 г. стойността на месечния наем на офис от м.11.2015 г. възлиза на 120 лв. с ДДС, с падеж – 30.11.2015 г., като плащането е с прихващане. Фактурата е подписана от съставител.
Съгласно фактура № **********/03.12.2016 г. стойността на наем на складова база в Русе за м.12.2015 г. възлиза на 1 200 лв. с ДДС, падеж – 03.12.2015 г., плащане – с прихващане. Фактурата е подписана от съставител.
Съгласно фактура № **********/03.12.2016 г. стойността на наем в офис София за м.12.2015 г. възлиза на 120 лв., с падеж 03.12.2015 г. и плащане – с прихващане. Фактурата е подписана от съставител.
Съгласно фактура № **********/29.01.2016 г. стойността на наем на складова база в Русе за м.01.2016 г. възлиза на 1 200 лв., платим на 29.01.2016 г., плащане – с прихващане. Фактурата е подписана от съставител.
Съгласно фактура № № **********/29.01.2016 г. стойността на наем на офис в гр. София за м.01.2016 г. е 120 лв. с ДДС, падеж – 29.01.2016 г., плащане – с прихващане. Фактурата е подписана от съставител.
Видно от представения протокол за прихващане на дължими суми, подписан между страните в производството, във връзка със съществуващите финансови взаимоотношения, същите са се споразумели да се направи взаимно прихващане на дължимите суми към 03.12.2015 г. за следното: задължението на ответникът към ищеца в размер на 3 960 лв. и задължението на ищеца към ответника в размер на 8 375, 25 лв. Постигнато е съгласие да се извърши взаимно прихващане на дължимите суми, като задължението на ищеца към ответника става 4 415, 25 лв. Направеното прихващане следва да бъде отразено в счетоводството на двете дружества към 03.12.2015 г. 
На 30.09.2015 г. между страните в производството е подписано споразумение, с което страните са се съгласили, че платената от ответника част от задълженията на ищеца към трети лица към 30.09.2015 г. възлизат общо на 494 547, 48 лв., съгласно счетоводства сметка 409 „Разчети със свързани лица“. Страните са се споразумели, че ответникът дължи по процесните договори за наем за целия договорен период сумите, както следва: по договор за наем от 30.11.2012 г. – 12 000 лв., а по договор за наем от 19.12.2012 г. – 120 000 лв. Страните са се съгласили, че с част от сумата в размер на 132 000 лв. е предплатена наемната цена по двата договора до края на договорения период, предмет на споразумението. За целите на счетоводството на ответника и за яснота при разчитането между страните, ответникът ще изготвя периодично протоколи за счетоводство прихващане до размера на месечните наеми, каквато е установената практика между тях до този момент. Представен е списък към споразумението. 
От заключението на вещото лице М.В.В.по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че до 30.09.2015 г. платените от ответника задължения на ищеца към трети лица са в размер на 494 547, 48 лв. Платените суми от ищеца по задължения на ответника към трети лица са в размер на 24 438, 60 лв. Прихванатите суми за наем за периода 01.01.2013 г. – м.09.2015 г. са в общ размер от 43 560 лв. Налични/салдо към 12.10.2015 г. задължения на ищеца към ответника е в размер на 365 069, 06 лв. Описаните вземания и задължения на страните са отразени в счетоводствата на двете дружества и са заведени счетоводно и при двете дружества по сметка 409 „Разчети със свързани лица“. Общата сума от 494 547, 48 лв. е отразена в счетоводството на наемателя по сметка 409 „Разчети със свързани лица“. Ответникът е прихващал изискуемите вземания до 12.10.2015 г. свои задължения към ищеца в размер на 105 039, 82 лв., в това число 43 560 лв. за наем.  Остатъкът от 365 069, 06 лв. към 12.10.2015 г. показва вземане на ответника – наемател от ищеца – наемодател, като наемателят е заплатил предварително наема за целия период на договора за наем, който е равен на 1 320 лв. на месец за 10 години по 12 месеца – 158 400 лв. с ДДС, от която сума с протоколи за прихващане 43 560 лв., а останалата част от 114 840 лв. продължава да урежда чрез прихващане на насрещни задължения за наем при настъпване на изискуемост и еднородност до последната дата на месеца и удостоверявал плащането на наема с протоколи за прихващане. Наемите между страните са отразени счетоводно от наемателя и от наемодателя от 31.03.2013 г., на основание протоколи за прихващане на взаимни задължения/вземания.
След извършена служебна справка въззивният съд установи, че т. д. № 1828/2014 г. по описа на СГС, ТО, VІ-15 състав, е прекратено с влязло в сила определение, поради оттегляне на исковата молба. 
С решение № 1506/19.08.2019 г., постановено по т. д. № 1913/2018 г. по описа на СГС, ТО, VІ-12 състав, е обявена неплатежоспособност на „А.П.Е.Т.“ ЕООД, като е определена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2016 г. Открито е производство по несъстоятелност на дружеството, като е назначен временен синдик В.А.Р., свикано е първото събрание на кредиторите.  
Съгласно представеното извлечение от списък № 2  на неприетите от синдика вземания  на кредиторите на“А.П.Е.Т.“ ЕООД, вземането, предмет на настоящото производство, не е прието. С оглед на това и на основание чл.637, ал.3, т.1 ТЗ настоящото производство е процесуално допустимо и предявените искове следва да се разгледат по същество.    

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока съответно по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства се установи, че същите са обвързани от две правоотношения, възникнали по договори за наем с нотариална заверка на подписите, сключени съответно на 19.12.2012 г. и на 30.11.2012 г. По силата на договорите ищецът – наемодател, е предоставил на ответника – наемател за временно и възмездно ползване  поземлен имот в гр. Русе, заедно с постройките в него, както и офис в гр. София, посочени по – горе, срещу насрещното задължение на ответника да заплаща месечен наем съответно в размер на 1000 лв. и на 100 лв.

Спори се между страните в производството дали ответникът е изпълнил задължението си да заплати дължимия наем за исковия период м.10.2015 г. – м.01.2016 г.

От заключението на вещото лице М.В.по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установи, че към 12.10.2015 г. ответникът – наемател, е заплатил предварително наема и 1 320 лв. месечно с ДДС (1 200 лв. + 120 лв.) по двете наемни правоотношения за пълния срок на договорите от 10 години, като общият размер на наема  възлиза на 158 400 лв. с ДДС, от които суми с протоколи за прихващане е погасена сумата от 43 560 лв. Наемите са счетоводно отразени от „А.П.Е.Т.“ – наемател, и „А.П.Е.“ ЕООД – наемодател, от 31.03.2013 г., на основание протоколи за прихващане на взаимни задължения/вземания.

Експертното заключение на вещото лице е своевременно оспорено от процесуалния представител на ищеца. Във връзка с направеното оспорване ищцовата страна не е ангажирала доказателства, както пред първата, така и пред настоящата съдебна инстанция. Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице, тъй като същото е обосновано и обективно. Вещото лице е отговорило на всички въпроси, включени в предмета на експертизата, като е съобразило ангажираните по делото доказателства и допълнително представените такива от страните.  Изводите на вещото лице изцяло кореспондират с представените по делото протоколи за прихващане, които обхващат претендираните в настоящото производство наеми по процесните договори, както и с подписаното между страните споразумение от 30.09.2015 г., в което същите са приели, че със сумата от 132 00 лв. е предплатена наемната цена по двата договора до края на договорения период. Ищецът не е оспорил редовността на водене на счетоводството на дружествата. Не е оспорено и посоченото споразумение. Не са предоставени нови материали на вещото лице, които да съобрази при изготвяне на експертното заключение. Ето защо съдът счита, че не са ангажирани доказателства, които да разколебаят докзателствената стойност на експертното заключение, поради което изводите на вещото следва да се възприемат изцяло.

За изчерпателност на изложението е нужно да се отбележи също така, че в исковата молба не е налице позоваване от страна на синдика на ищцовото дружество за нарушение на разпоредбата на чл.645, ал.1 ТЗ във връзка с установения ред за извършване на прихващане по време на производство по несъстоятелност. Отделно от това в случай, че е налице такова нарушение, негова последица би била относителна недействителност за кредиторите на несъстоятелността. Синдикът и кредитор на несъстоятелността могат да упражнят правото на иск за прогласяване на относителната недействителност на прихващането спрямо кредиторите на несъстоятелността - чл. 649, ал. 1 ТЗ (решение № 52 от 28.09.2015 г. по т. д. № 509/2014 г. на ВКС, ТС, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК). Не са заявени твърдения в тази насока.

Тъй като ответникът е погасил изцяло задълженията си към ищеца за заплащане на уговорения наем за исковия период, предявеният иск  с правно основание чл.228 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен.

В предмета на делото е включен иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че надлежно едностранно е прекратил договорите за наем. В случая се установи, че назначеният синдик на ищцовото дружество е отправил нотариални покани до ответника, в които се позовава на неплащане на дължимия наем за исковия период. Определен е 3 –дневен срок за заплащането му. След констатиране неизпълнение на задължението за заплащане на дължимия наем в рамките на определения срок е отправено изявление за прекратяване на договорите.

Доколкото се установи погасяване на задължението на ответника към ищеца относно претендирания наем за исковия период, то в полза на ищеца не е възникнало право едностранно да прекрати договорите за наем. Ето защо в полза на ищеца не е възникнало задължение за заплащане на обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД за исковия период, тъй като през него страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение. Ето защо и тази искова претенция се явява неоснователна.

С оглед неоснователност на главните искове и акцесориня характер на иска за заплащане на мораторна лихва, същият се явява неоснователен.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските по производството:

Ответникът не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20207537/25.09.2020 г., постановено по гр. д. № 27377/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав.

Решението  не  подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.                                                         

                                       

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.