№ 412
гр. К., 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510101496 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените при условията на субективно съединяване искове са с правно основание
чл.200, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че са близки роднини- съпруга, син и баща на К. П. Ж., с ЕГН-**********.
Всички живели заедно на един адрес в гр.К., ул.“С.п.“ № **, на два различни етажа от
двуфамилната къща. През 2008г. К. П. Ж. постъпил на работа в „А.“ АД и изпълнявал
длъжността „монтажник, изделия от метал“, в З.*, Ц.**, о.***. На 14.03.2018г., около 10:15
ч., по време на работа настъпила злополука -взрив, който причинил тежки изгаряния по
цялото тяло на К. Ж., в следствие на които починал на следващия ден - 15.03.2018г. в
болнично заведение. С Разпореждане №28/02.04.2018г. на ТП НОИ, гр.С. злополуката била
приета за трудова. В резултат на извършеното разследване на злополуката се установило, че
на 14.03.2018г. К. Ж. и колегата му Ц.В. били на работа, първа смяна, с работно време от
05:00 часа до 6:30 часа и от 07:00 часа до 12:30 часа. Двамата приготвяли хетерогенни
композиции на основата на олигомери в смесител (хомогенизатор), който представлявал съд
с три бъркалки, работещ без топлообмен и налягане. Внезапно сместа в хомогенизатора се
запалила, чул се гръм, избухнали са пламъци в помещението и дим около и над него. В
следствие на възпламеняване на сместа, К. Ж. получил изгаряния по цялото тяло, в резултат
на които починал на 15.03.2018г. в “УМБАЛ Проф. д-р Ст. К.“ АД, гр. С.. За настъпилата
злополука било образувано досъдебно производство №21/2018г. по описа на ОСО при ОП
С., в хода на разследването на което било установено, че К. П. Ж. е получил изгаряне от 1-
П-ШБ степен на 85% от повърхността на тялото и изгаряне на дихателните пътища, като
причината за смъртта била действието на висока температура - пламъково изгаряне.
Горенето възникнало в един от смесителите за полимерни композиции (намиращият се в
северозападната част на помещението смесител) и се разпространило по част от тавана и
източната стена на помещението, създало се било високо налягане, което избило прозорците
и част от южната стена, като последващо разпространение на горене не е имало. По начина
на възбуждане, взривът следвало да се квалифицира като случаен, т.е. непроизведен по
човешка воля. Изводът от разследването бил, че в резултат на физичен взрив, настъпил
около 10:13-10:15 часа на 14.03.2018г. в смесителен съд - хомогенизатор №30217, намиращ
се в помещение на о.*** в Завод №3 на А.“ АД, е пострадал и починал К. П. Ж.. Позовават
се на Тълкувателно решение №1/ 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК,
Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.Х1.1969 г. на Пленума на
Върховния съд и като близки на починалия, претърпели и търпят от неговата смърт
продължителни болки и страдания имали право на обезщетение. Б. Т. Ж. като съпруга на
починалия К. П. Ж. от 1995г. са живеели в къщата на родителите му, имали хармоничен
брак и са изграждали семейството си повече от двадесет години. Между двамата имало
1
силна привързаност, обич, уважение и взаимност. Полагали грижи един за друг и заедно
отглеждали сина си. Прекарвали много време заедно, не са се разделяли за повече от
няколко дни. Внезапната смърт на К. Ж. се отразила тежко на психическото и емоционално
състояние на Б.Ж.. Шокът за нея бил голям, а емоционалният товар - непоносим. Освен със
своята собствена загуба, тя трябвало да утешава сина си и родителите на съпруга си, които
предвид възрастта си, били по-крехки от нея. За да се справи с трудната ситуация два пъти е
посещавала психолог - Д-р К.К., тъй като е имала признаци на тежка депресия и изпаднала в
продължителна емоционална криза. След загубата на съпруга си, изгубила интерес към
живота, затворила се в себе си, не е знаела как да продължи сама напред. Имала кошмари и
натрапчиви, тягостни спомени за обгорялото до неузнаваемост тяло на съпруга си, който за
последно видяла в болницата. Болката от настъпилата загуба била ежедневна, въпреки, че
полагала усилия да я претъпи и да свикне с нея. Със смъртта на К. Ж. тя загубила любовта
на живота си, брачния си партньор и бащата на детето си. Когато починал баща му, П. КР.
Ж. бил на 21 години. Двамата били много привързани един към друг. Прекарвали често
свободното си време заедно, имали общи интереси. Почти всяка събота и неделя ходели на
риболов или карали мотори заедно. П.Ж. имал доверие на баща си, споделял с него,
съветвал се, считал го за авторитет и разчитал на подкрепата му. Бил по-близък с него,
отколкото с майка си. Освен баща и син, те двамата са били близки приятели. Внезапната,
мъчителна смърт на баща му го довела до дълбоко емоционално разстройство. За известно
време се затворил в себе, не общувал с приятелите си, не излизал, станал тъжен, на моменти
- сприхав и изнервен. Все още не е поел собствен житейски път, останал в дома на
родителите си и се опитвал да компенсира загубата на мъжа в семейството, като поел
грижите за дома, изискващи мъжка сила и опит. Със смъртта на баща си, П.Ж. изгубил своя
най-близък човек - опора, материална и морална подкрепа в живота си. Продължавал
дълбоко да страда от загубата му. П. Ж. П. като баща на починалия К. П. Ж. винаги е живял
заедно с него делили една къща. След като К. Ж. се оженил, заживял със своето семейство
при родителите си. Отношенията им били близки, сърдечни. Виждали се всеки ден. Заедно
се грижили за двора на къщата, за поддръжката й, за отоплението. С напредването на
годините, К. Ж. поел изцяло тежката мъжка работа - доставката и подреждането на въглища
за парното, обръщането и обработката на земята в двора, ремонта на покрива и други
типично мъжки дейности, а баща му само му давал съвети и се радвал на старанието, което
синът му влагал. Двете семейства живеели добре заедно, в разбирателство, обич, грижа и
взаимно уважение. Внезапната, мъчителна смърт на К. Ж. съкрушила и прекършила
необратимо родителите му. Майка му не могла да преживее загубата и починала през м.
март 2019г., а П.П. след смъртта на сина си, станал друг човек. Престанал да излиза от
вкъщи и да се вижда с когото и да е било. Стоял си в стаята, потънал в болката и спомените
си. Отказвал да ходи на пазар и по тази причина всички продукта и лекарства му купувала
ищцата Б.Ж.. Считал животът след смъртта на сина му, за него за приключил. Живеел ден за
ден. Видял последно сина си в болницата в гр.С., в безсъзнание, обгорял и обинтован целия
и не можел да изтрие от паметта си този ужасен спомен. Не е могъл да се сбогува със сина
си, погребал го в затворен ковчег и това му тежало много. И тримата не могли да се
възстановят емоционално от преживяното. Всеки един от тях живеел с чувството за
ненавременна, невъзвратима загуба и непреодолима житейска трагедия. Отговорността на
работодателя по чл.200 КТ за обезщетение на пострадал от трудова злополука. Не били
обезщетени от работодателя или от застраховател по сключена застраховка „трудова
злополука, което пораждало правен интерес всеки един от тях да претендира заплащането на
обезщетение в размер на *** лева за Б. Т. Ж., *** лева за П. КР. Ж. и *** лева П. Ж. П., в
тригодишния срок, установен в чл.358 от КТ, който спрял да тече за периода: 13.03.2020г. -
21.05.2020г. по силата на чл.3, т.2 от ЗМДВИП. Молят съда да постановите решение, с което
Да осъди “А.“ АД, с ЕИК***** да заплати на Б. Т. Ж., с ЕГН-**********, с адрес гр.К.,
бул.“О. №*, ет.*, ап.** сумата от *** лева обезщетение за претърпените в периода от
15.03.2018г. до датата на предявяване на исковата молба неимуществени вреди - болки и
страдания, настъпили от причинената в резултат на трудова злополука смърт на съпруга й
К. П. Ж., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2018 г. денят следваща деня на
смъртта до окончателното изплащане на задължението; Да осъди “А.“ АД, с ЕИК***** да
заплати на П. КР. Ж., с ЕГН-**********, с адрес с адрес гр.К., бул.“О. №*, ет.*, ап.**,
сумата от *** лева, обезщетение за претърпените в периода от 15.03.2018г. до датата на
предявяване на исковата молба неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили от
причинената в резултат на трудова злополука смърт на баща му К. П. Ж., ведно със
законната лихва, считано от 16.03.2018 г. денят следваща деня на смъртта до окончателното
изплащане на задължението; Да осъди “А.“ АД, с ЕИК*****, да заплати на П. Ж. П., с ЕГН-
2
**********, с адрес гр.К., ул.“С.п.“ № ** сумата *** лева обезщетение за претърпените в
периода от 15.03.2018г. до датата на предявяване на исковата молба неимуществени вреди -
болки и страдания, настъпили от причинената в резултат на трудова злополука смърт на
сина му К. П. Ж., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2018 г. денят следваща деня на
смъртта до окончателното изплащане на задължението. Претендират съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва
предявените искове. По отношение на ищците Б. Т. Ж. и П. КР. Ж. като законни наследници
на К. П. Ж. исковете били допустими, предявения от П. Ж. П. иск бил недопустим, тъй като
лицето не било в кръга на законните наследници на починалия и излага подробни
съображения. Счита, предявените Б. Т. Ж. и П. КР. Ж. искове за неоснователни, прекомерно
завишени, не кореспондиращи с принципа на справедливостта, добрите нрави и
установената съдебна практика и моли да ги отхвърли изцяло. Ищцата била в
работоспособна възраст и по делото към момента нямало данни, твърдения и доказателства
същата да е материално зависима от съпруга си, да изпитва някакви финансови затруднения,
в т.ч. възникнали вследствие загубата на близкия й човек. По отношение тригодишния
давностен срок, установен в разпоредбата на чл.358 от КТ, който по силата на чл.3, ал.2 от
ЗМДВИП спрял да тече за периода на обявеното в страната извънредно положение през
2020 година, действително същият бил спазен. Ищцата предявявала иска си в края на най-
крайния възможен срок, като претендирала огромен размер на обезщетение, ведно с лихва
върху тази сума и като твърдяла, че работодателят дълго време е в просрочие, без да му е
отправила някакви претенции или индикации за претенции. Предвид изложеното и с оглед
факта, че след образуване на настоящото производство ищцата отказала подписване на
споразумение за доброволно решаване на настоящия спор, предложено й от „А.“ АД, счита,
че основния иск, респ. акцесорния към него за лихва - предявени в този последен момент от
целия три-годишен давностен срок и в този прекомерно завишен размер, без преди това във
всичките години ищцата да била отправила към работодателя и най-малка индикация за
някаква претенция били единствено и само с цел финансова облага в особено големи
размери, целяща неправомерно разместване на материални блага. Такова процесуално
поведение говорело единствено и само за злоупотреба с право от страна на ищцата. Такова
поведение било недопустимо и противоречало на добрите нрави и морал. Към датата на
подаване на отговора на ищцата било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
*** лв. от Застраховател. Плащането било с оглед, че починалият К. П. Ж. е лице
застраховано по Полица за задължителна трудова злополука №***** с начало 01.06.2017 г.,
срок на полицата - една година със Застраховащ „А.“ АД, ЕИК*****, сключена с „Д.З.“ АД,
с покритие на полицата - за случаите по чл.55, ал.1 от КСО. Предвид на това, и с оглед
настъпилото на 14.03.2018 г. застрахователно събитие и предявена претенция №*****, на
законните наследници на починалото лице, след приключване на досъдебното производство
№21/2018г. на ОСС, ОП С. било определено от застрахователя по условията на чл.9 и след
представяне на всички необходими по чл.11 от Наредбата за задължителното застраховане
на работници и служители за риска "Трудова злополука" /посл.изм.ДВ,бр.5 от 19.01.2010г/ е
изплатено с преводни нареждани от 18.05.2021 год. обезщетение в общ размер 116 135.04 лв.
или по *** лв. за двамата законни наследници Б. Т.Ж. и Петър Кр.Ж.. Предвид разпоредбата
на чл.200, ал.4 от КТ евентуално определеното от решаващия по настоящото дело съд,
обезщетение дължимо от „А.“ АД, ако бъде присъдено в размер по-голям от полученото, да
бъде намалено с размера на сумата, която Б. Т.Ж. е получила по сключения договор за
застраховане. Оспорва законната лихва, претендирана от ищцата от датата, следваща деня на
смъртта - 16.03.2018г. до окончателно изплащане. Предявеният от ищеца П. КР. Ж. иск
счита за неоснователен по основание и по размер. Липсвали доказателства ищецът да е
живял изобщо и до последно в едно домакинство с пострадалото лице. Ищецът не твърдял,
да е бил в някаква по-особено близка връзка с баща си К., различна от традиционната,
обичайна връзка родител-дете. Твърдели се близки отношения между баща и син, основани
на обич и уважение, привързаност, взаимни интереси, подкрепа, но следвало да се прави и
разграничение между нормалност в отношенията и екстремност на дадена връзка. Доброто
поддържане на роднинските връзки, не следвало да се приема за изключение. Ищецът бил
пълнолетен, млад мъж, в работоспособна възраст и към момента по делото липсвали
конкретни данни и доказателства, същият да е бил издържан материално от баща си, да е
изпитвал и изпитва някакви конкретни финансови затруднения, в т.ч. възникнали
вследствие загубата на родителя му. На този ищец било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на *** лв. от Застрахователя, което следва да бъде съобразено от съда.
Оспорва предявения и от П. Ж. П. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на сина му К. П. Ж.. Липсвали доказателства, той да е живял изобщо и до
3
последно в едно домакинство с пострадалото лице. Той не доказвал и не твърдял, да е бил в
някаква поособено близка връзка със сина си К., различна от традиционната, обичайна
връзка родител-дете. Твърдените близки отношения между баща и син, основани на обич и
уважение, привързаност, подкрепа и „общо домакинство“, следвало да се разграничат от
нормалност в отношенията и екстремност на дадена връзка. Искът бил предявен без
надлежна обосновка -финансова и социална - за прекомерно висока стойност.
Претендираните размери на обезщетенията, не били съобразени с действителната
фактическа обстановка, с трайната съдебна практика, стандарта на живот в страната, респ.
този на ищците, икономическата конюнктура и принципа на справедливостта. Не оспорва
съществувалото с починалото лице К. П. Ж. трудово правоотношение за длъжността
„монтажник б.“ и факта на настъпила с К. П. Ж. и констатирана по надлежния законов ред
трудова злополука на 14.03.2018 година, по време на работа, първа смяна, около 10 часа и 15
минута, в З.*, Ц.**, о.***. Трудовата злополука била констатирана и призната за такава по
смисъла на чл.55 от КСО от компетентен орган /НОИ/ при спазване процедурата на чл.57 и
сл. от КСО. Налице било изпълнение задължението на работодателя, за осигуряване
здравословни и безопасни условия на труд, още повече в това високо рисково производство,
каквото било производството на дружеството. Тази безопасност била организирана, чрез
провеждане на инструктажи и разписване на изрични инструкции за отделните видове
специфични производства, чрез осигуряване на подходящо работно облекло и лични
предпазни средства, в т.ч. чрез сертифицирани машини и контролиране влаганите в
производството материали и суровини и не на последно място - чрез контролиране на самия
работен процес от съответните специалисти по 15 цехове и звена. На К. П. Ж. били
проведени своевременно всички изискуеми се от закона инструктажи. Същият бил
дългогодишен работник, добре запознат и обучен с процеса на работа, с която бил натоварен
и която се съгласил да осъществява. Периодични инструктажи били провеждани, съобразно
законовите изисквания и документирани в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа . В хода на всички инструктажи на Ж. периодично било припомняно съдържанието и
изискванията разписани в Технологична инструкция №25140.00028 за безопасност и здраве
при работа, пожарна и аварийна безопасност при експлоатация на хомогенизатор V-100 dm3
при производство на хетерогенни композиции на основата на полимери /утвърдена от
ръководството през 2016 г., както и естеството на трудовите му задължения, спецификата на
производството в предприятието и начина за безопасна работа. Прави възражение за
съпричиняване в хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ, за евентуален умисъл при действията на
работника К. Ж. и излага подробни доводи. В случай, че не се приемела хипотезата на
чл.201, ал.1 от КТ моли да се приемете, че е приложима хипотезата на чл.201, ал.2 КТ-
съпричиняване на вредоносния резултат от работника като поведението на пострадалия
работник К. П. Ж. да се тълкувало като проявена „груба небрежност“ в работата. Моли съда
след като прецени становищата на страните обективирани в исковата молба, отговора и
доказателства, и в случай, че уважи исковете да бъдат значително намалени размерите,
изцяло с правилата на справедливостта и добрите нрави до размер близък до минималния
справедлив размер, в т.ч. при признаване на съпричиняване от работника в размер на 80%,
както и след приспадане на междувременно получено /в хода на делото/ застрахователно
обезщетение от първите двама от ищците. Претендира съдебни разноски.
Ищецът П. Ж. П. е починал в хода на делото и с определение от 23.03.2022 г., на основание
чл.227 от ГПК, на негово място са конституирани наследниците му по закон – ищците Ж.П.
Желен /син/ и П. КР. Ж. /внук/.
От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Съгласно приетото заверено копие на удостоверение изх. №*10/05.05.2021 г., лицето К. П.
Ж., с ЕГН-********** е починал на 15.03.2018 г. и оставил следните наследници по закон:
Б. Т. Ж.- съпруга и П. КР. Ж.-син. Видно от заверено копие на удостоверение за раждане, П.
Ж. П. е баща на К. П. Ж., с ЕГН-**********.
Не е спорно, а и от представените заверени копия на трудов договор №*11/25.04.2008 г., на
допълнителни споразумения №4158/26.11.2008г, №2648/01.02.2009г, №3113/01.09.2009г.,
№*17/01.02.2012г., №1762/ 01.07.2012г., №1732/01.01.2014г., №1804/01.01.2015г.,
№316/01.12.2015г. и №*823/01.07.2016г. се установява, че К. П. Ж. е работил по трудово
правоотношение в ответното дружество, на длъжност “монтажник изделия от метал /б./“ в
З.*, Ц.**. По делото е представена длъжностна характеристика на “монтажник изделия от
метал /б./“ /л.76/, подписана от работника К. П. Ж., в т.1-22, раздел II на която са изброени
трудовите задължения на изпълняващия длъжността. Не се спори, а и от заверени копия на
4
книга за периодичен инструктаж, ведно със страница към нея /л.133 и л.134 от делото/ и от
книга за ежедневен инструктаж ведно със страница към нея / л.111 и л.112 по делото/се
установява, че К. Ж. е преминал периодичен инструктаж на 04.01.2018 г., а на 14.03.2018 г.
ежедневен инструктаж, за което работникът е положил подписи.
От Декларация за трудова злополука №*/15.03.2018 г., Протокол №*/29.03.2018 г.,
съобщение за смърт №*7/15.03.2018 г., препис –извлечение от акт за смърт
№0527/15.03.2018 г. и Разпореждане №28 от 02.04.2018 г. на НОИ, ТП-С., в заверени копия,
се установява, че на 14.03.2018 г. К. П. Ж., с ЕГН-********** е претърпял трудова
злополука по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО, през работно време и във връзка с извършваната
работа- приготвяне на хетерогенни композиции на основата на олигомери в смесител
/хомогенизатор/ и запалване на сместа в смесителя /хомогенизатор/, при което е получил
изгаряне на цялото тяло и умира в УМБАЛ “П.д. Ст.К.“ АД-С.. Не е спорно, че е налице
причинна връзка между злополуката и настъпилата смърт на работника К. П. Ж..
Приети по делото са заверени копия на: Протокол №7/15.03.2018 г. на комисия, назначена
от р.л отдел „БЗР“ в „А.“ АД за проведено разследване на трудовата злополука с
прострадало лице Ц.Р.В.; СЕ декларация за съответствие от 28.08.2017 г.; протокол за
доброволно предаване от 14.03.2018 г. на ОСС, ОП-С.; и Постановление №*15/2018 г. от
02.04.2021 г. на ОП-С., с което е прекратено досъдебно производство №21/2018 г. по описа
на ОСО при ОП-С., образувано и водено за престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
Съгласно показанията на св.А.С.Б.- на длъжност „Гл.инженер в Б.з.“, работниците К. Ж. и
Ц.В. са обучавани по надлежния ред относно технологичния процес на работа, която
изпълнявали като оператори на смесителя в Ц.**, З.* /..“В определен период, те се обучават
с един по-стар работник и всеки месец се инструктират, всеки ден на всяка работна смяна и
на всеки три месеца опреснителни курсове, в рамките на един час. Аз съм ги обучавал
методически…“/. Двамата работници били под непрекъснат контрол, включително и на
датата на инцидента, когато били първа смяна. В същия ден обърнал внимание на К. Ж. да
не бърза, да бъде внимателен, да спазва всички правила, да командва смесителя от таблото
за управление намиращо се извън работното помещение, да спазва реда за смесване на
компонента, като да поставя най-напред течната фаза- течен каучук, да омокря целия корпус
на смесителя, след това да се насипват пет порции по 10 кг. ч.ф. и задължително
разсипването на компонентите да става при спрян смесител. Веднага след като бил уведомен
за инцидента отишъл на място и видял К. Ж. пред помещението. Миксерите на авариралия
смесител работели, затова натиснал двата бутона и след като те спрели пожарникарите
продължили гасенето на пожара. Движението на смесителя се командвало от другото
помещение. Командният пункт и работното помещение били разделени, с цел безопасност.
На работниците било забранено да влизат в работното помещение, когато смесителите
работели.
В показанията си св.П.И.П.- „Инспектор безопасност и здраве при работа“ сочи, че
задължението да проведе инструктаж на работното място за правилата за безопасно
поведение на територията на цеха, безопасно движение на територията и с основните
правила за безопасна работа и пожарна и аварийна безопасност е на началника на цеха,
когато лице започне работа в поверения му цех. В о.***, на Ц.**, началник смяната,
провеждал всеки ден ежедневен инструктаж на работника за отговорностите и безопасна
работа на работното място, за което инструктираният работник се подписвал, че е получил
инструктажа. На работното място имало копия от инструкцията за безопасност на работа.
Представена е Технологична инструкция №25140.00028 за безопасност и здраве при работа,
пожарна и аварийна безопасност при експлоатация на хомогенизатор V-100 dm, при
производството на хетерогенни композиции на основата на полимери, ведно с Приложения
А и Б, в т.4 –т.7 на която са описани правилата за работа, начина на приготвяне на смесите,
задълженията след приключване на работа и мерките за здраве и безопасност при работа.
Съгласно показанията на св.К.Т. Ж., преди злополуката К. Ж. живеел със съпругата си, сина
си и родителите си в двуетажна къща на ул.“С.п.“ № **. Той вършел всичко в двора и по-
тежката работа. Двете семейства били заедно и не са се разделяли. Като разбрал за
злополуката, отишъл в дома на ищците. Родителите на К. Ж. „не знаели на кой свят се
намират“. Майка му и баща му припаднали, а синът му П.К. се затворил в стаята си и затова
се качил се при него и го успокоявал. Преди да почине К. Ж. бил много близък със
семейството си, особено със сина си. Двамата прекарвали заедно свободното си време като
ходели на риболов и на палатка в планината. Всички работели в магазина, който се намирал
в къщата. Вечер двете семейства се хранели заедно. П.Ж. споделял, че много разчита на сина
5
си К.. След смъртта на К. Ж. съпругата и синът му се затворили, избягвали да говорят за
случилото се, били тъжни. Баща му П.Ж. трудно приел смъртта му, затворил се, изцяло се
променил. Споделил, че се чувства „празен“. Година след смъртта на К. Ж. починала майка
му, а баща му спрял да контактува и здравето му се влошило. Той трудно ставал, не искал да
приема лекарства.
В показанията си св.Д.А. Александров сочи, че П.Ж., Р. Ж., К. Ж., съпругата му Б. и малкия
Петър живеели заедно в една къща и всичко правели заедно- работата в двора и в рибния си
магазин, заедно се хранели. Откакто починал К. Ж., баща му Петър изгубил смисъла на
живота. Казвал, че му е мъчно и е лошо, че му липсва К., затворил се, не излизал, ходел само
до гробищата. След смъртта на К., съпругата му Б. не контактувала, а синът му Петър се
затворил в себе си. Двамата се грижели за П. Ж. П..
Ответникът като застраховащ е сключил със застраховател „Д.З.“ АД, полица №*****
групова застраховка задължителна трудова злополука на 29.05.2017 г. / л.117 от делото/, с
която 9948 лица- работници и служители на застраховащия съгласно списък срещу събития,
свързани със живота, здравето и телесната им цялост с посочени покрити рискове и
обезщетения в т.ч. риск трудова злополука, със срок на застраховката 12 месеца и
застрахователен период, считано от 00:00 часа на 01.06.2017 г. до 23:59 часа на 31.05.2018 г.
Представени от ответника са 2 бр.преводни нареждания от 18.06.2021 г., от които е видно,
че “Д.З.“ АД е изплатило чрез преводи по банкова сметка сумите: *** лв. на Б. Т. Ж. и ***
лв. П. КР. Ж., с основание за плащане: претенция *****.
По делото е допусната съдебно-психологична експертиза, с депозирано заключение,
неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно заключението смъртта на К. Ж. е
променила изцяло и необратимо живота на Б.Ж. и П. КР. Ж.. Наложило се те е много бързо
да поемат нови социални роли и отговорности, паралелно с пълна изолация на семейството,
до която е довела злополуката. В резултат на злополуката на 14.03.2018 г. и последвалата
смърт на К. Ж. на 15.03.2018 г., Б.Ж. и П. КР. Ж. развили травматичен стрес, който с
времето е прераснал в посттравматично стресово разстройство с изразен вариант на
депресивност. При Б.Ж. акцентите са върху: психомоторната потиснатост; тъга,
емоционална потиснатост; проблеми в познавателните процеси; затруднен контакт;
хипохондрична нагласа; разстройство на съня, апетита и теглото, а при П.Ж.- прояви на
агресивност; разстройство на съня, апетита и теглото, които не са преодолени.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно трайната съдебна практика /решение №183/01.07.2011 г. по гр.д.№719/2010 г. на
ВКС IV г.о., решение №499/09.01.2012 г. по гр.д.№1577/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др./
отговорността на работодателя по чл.200 от КТ за обезщетение на пострадал от трудова
злополука, макар и да произтича от договор, по естеството си е деликтна, поради което
правилата за деликтите са приложими към тази отговорност. Обезщетението за
неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия,
поради което и легитимирани да водят такъв иск са кръгът лица, посочени в Постановление
№4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Постановление №*/24.11.1969 г. на ПВС, а
именно най-близките роднини: низходящите, възходящите и съпругът, както и лицето,
което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане. В
настоящия случай ищците Б. Т. Ж. като съпруга и П. КР. Ж.-син са наследници на
починалия К. П. Ж., а П. Ж. П. като негов баща са от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Фактическият състав за възникване на
отговорността на работодателя, имаща по съществото си обективен характер, за
обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука или професионална
болест, включва следните предпоставки: 1.наличие на трудово правоотношение;
2.увреждане здравето на работника вследствие на трудова злополука, както и приравнени на
нея случаи или на професионална болест, които са причинили временна или трайна
неработоспособност 50 и над 50 % или смърт; 3. наличие на причинна връзка между
накърняването на телесния интегритет вследствие на трудовата злополука или
професионалната болест и неработоспособността (временна или трайна) или смъртта на
6
работника или служителя; 4.наличие на претърпени вреди като техният размер трябва да
надвишава плащанията, получени от общественото осигуряване и застрахователните суми
по сключени договори за застраховане на работниците или служителите, тъй като
обезщетението при трудовата злополука и професионалната болест е в размер на разликата
между тези плащания и действителните вреди (арг.чл.200, ал.3 и ал.4 от КТ).
Основателността на иска предполага да са налице кумулативно изброените предпоставки.
Безспорно за страните е наличието на първата предпоставка, а именно: съществуващо
трудово правоотношение между „А.“ АД и пострадалия К. П. Ж., за длъжността “монтажник
изделия от метал /б./“ в З.*, Ц.**. Налице са вторият и третият елемент от фактическия
състав на чл.200 от КТ: настъпилото на 15.03.2018 г. неблагоприятно обстоятелство-смъртта
на К. П. Ж. е признато от длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО като трудова злополука
по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, явяваща се причина за настъпване на смъртта на
работника К. П. Ж. т.е. налице е причинна връзка между злополуката и вредоносния
резултат –смъртта. Елемент от фактическия състав на имуществена отговорност на
ответника по чл.200, ал.1 от КТ е и наличието на неимуществени вреди. Неимуществените
вреди се изразяват в претърпени от пострадалия работник, а в случай на смърт, от неговите
най-близки роднини /нисходящи, възходящи, съпруг, съжител/, болки и страдания
/физически или психични/. От събраните по делото доказателства в т.ч. показанията на
св.К.Т. Ж. и св.Д.А.А. които съдът кредитира, тъй като възприятията им за
взаимоотношенията в семейството и за преживяното от ищците са преки, непротиворечиви
и необорени, следва извода, че в резултат на трудовата злополука на 14.03.2018 г., следствие
на която е настъпила смъртта на пострадалия работник К. П. Ж. на 15.03.2018 г. ищците са
претърпели твърдените неимуществени вреди. Установи се, че те са преживели и
преживяват непреодолима силна болка и празнота от загубата на своя съпруг и баща, тъй
като в семейството им е имало е разбирателство, хармония, взаимна привързаност и
взаимопомощ. Б.Ж. и П.К. са лишени от близостта и подкрепата на К. П. Ж., загубили са
своята житейска сигурност и стабилна опора в живота. Съдът приема, че в много по-голяма
степен това важи, за ищцата Б.Ж., която е била в продължителна обвързаност с починалия
си съпруг и увереността, че може да разчита на него във всичко е допринесло за
емоционалния й срив и последвала депресивност, прераснала в постравматично стресово
разстройство. Въпреки еднакво силния интензитет на преживените и тези ищци Б. и П.Ж.и
болки и страдания, съдът счита, че вторият ищец е разполагал с по-добри механизми от
своята майка, за превъзмогване загубата и подкрепата на своя баща, защото след
навършване на пълнолетие е резонно пълнолетният да поеме своите лични отговорности без
това да означава, че от този момент и за напред между родител и дете се прекъсва духовната
и емоционална връзка. Това, че Б. Т. Ж. и П. КР. Ж. са с регистриран на настоящ и
постоянен адрес, различен от адреса на К. П. Ж. само по себе си не води до извода за
проблеми в семейството, за отчужденост и за липсата на взаимна привързаност и
споделеност между тях, доколкото по делото няма опровергаващи данни, подкрепени с
убедителни доказателства.
Съдът приема също, че и починалия в хода на процеса ищец П. Ж. П., като родител на К. Ж.
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от смъртта
му. Той е бил силно травмиран от внезапната загуба, тъй като е разчитал на подкрепата и
грижите на сина си, с когото е живеел в един дом и болезнено е преживявал обстоятелствата
при които е починал на сина му.Този извод следва от кредитираните от съда показанията на
св.К. Ж. и св.Д.А., които са преки и необорени, и доказващи обективните проявления на
преживяното от П. Ж. П..
Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.1 от КТ работодателят не отговаря, ако пострадалия е
причинил умишлено увреждането. Следователно за да отпадане отговорността на
работодателят изцяло, следва да е установена вина в работника при двете форми на
умисъла: искал или допускал да бъде увреден – пряк или евентуален умисъл. В настоящия
случай доказателства в тази насока липсват, поради което съдът намира, че възражението на
ответника по чл.201, ал.1 от КТ е недоказано. Груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2
от КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност /Решение №499/09.01.2012 г. по гр.д.№1577/2010 г. на ВКС, IV г.о./.
Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост. Небрежността ще е груба, когато
работникът е съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносните последици, но е мислел
да ги предотврати /Решение №1026/18.12.2009 г. по гр.д.№4001/2008 г. на ВКС, IV г.о./.
7
При установяване наличието на хипотезата на чл.201, ал.2 КТ, отговорността може да се
намали, но не и изцяло да отпадне, като следва да се съобрази обективното съотношение на
приноса на пострадалия в настъпването на вредата. В представения Протокол №*/29.03.2018
г. за резултати от извършено разследване на злополуката, станала на 14.03.2018 г. няма
данни, от които да се направи обоснован извод за допуснати от пострадалия К. Ж.
нарушения на технологичните правила и правилата за безопасност. От събраните по делото
доказателства не се установи по категоричен начин и проявена от пострадалия груба
небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ при изпълнение на трудовите задължения на
14.03.2018 г. Показанията на св.Алексей Богданов, в частта относно причините за
настъпване на злополуката се основават на предположения. Съпричиняване при трудовата
злополука има винаги, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
Ответникът не се доказа, че с поведението си пострадалият К. Ж. е причинил настъпването
на злополуката на 14.03.2018 г. поради което съдът намира възражението за съпричиняване
за неоснователно.
Съгласно препращащата норма на чл.212 от КТ, правилата за деликтната отговорност /чл.51,
ал.1 и чл.52 от ЗЗД/ намират приложение и при отговорността по чл.200 от КТ при
определяне на обезщетението за неимуществените вреди /Решение №1712/05.11.2002 г. по
гр.д.№ 2064/2001 г. на ВКС, III г.о./. Неимуществени са тези вреди, които засягат не
имуществото, а личността и достойнството на пострадалия, поради което нямат стойностно
изражение и не подлежат на аритметично изчисляване. Затова следващото се за тях
обезщетение следва да бъде определено въз основа на принципа на справедливостта с оглед
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства сред които:
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който
търси обезщетение за неимуществени вреди / Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС/.
Елемент от преценката на справедливото обезщетение не е броят на претендиращите го,
както и общият размер на претенциите на всички правоимащи, нито пък вече присъдени
суми за лица от съответния кръг. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД се обезщетяват всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение се дължи на всеки от
увредените, а кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, обхваща най-
близките роднини като всяко от тези лица има право на обезщетение по справедливост,
възмездяващо страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени вследствие на
увреждането, както е прието и в ППВС №4/1961 г. / Решение №*2/24.02.2015 г. по гр.д.
№2798/2014 г. на ВКС, IV г.о./. При определяне размера на обезщетението като взе предвид
възрастта на пострадалия К. Ж., изключително силните му болки, понесени по време на
злополуката и след това, внезапната му смърт в разцвета на житейските и трудовите му
сили, възрастта на ищците и страданието, което са претърпели и търпят от загубата на своя
съпруг, бащата и син, с когото са били в изключително топли и хармонични отношения
съдът приема, че справедливият размер на обезщетение: за ищцата е *** лв., за ищеца П.
КР. Ж. -*** лв. и за П. Ж. П. -*** лв., не е в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Безспорно е, че след образуване на делото, Б. Т. Ж. и П. КР. Ж. са получили от “Д.З.“ АД,
застрахователно обезщетение в размер на *** лв. всеки от тях. Предвид това и съобразно
разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ от определеното за всеки от тях обезщетение за
неимуществени вреди следва да се приспаднат получените от застрахователно обезщетение
суми по договора за застраховка, след което размерът на обезщетението по чл.200, ал.1 от
КТ, дължимо от работодателя е както следва: *** лв. за Б. Т. Ж. и *** лв. за П. КР. Ж., а
частта до претендираните размери исковете им следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Определеното обезщетение за причинените неимуществени вреди на починалия в хода на
процеса ищец П. Ж. П. следва да се присъди по равно между законните му наследниците му
на основание чл.5 и чл.10, ал.1 от ЗН, както следва: *** лв. за Ж. П. Ж. и *** лв. за П. КР.
Ж., а исковата претенция в частта до претендирания от първоначалния ищец размер от ***
лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При трудовата злополука работодателят изпада в забава в момента на настъпване на
увреждането, като законната лихва е дължима от този момент до окончателното заплащане
на главницата- арг. чл.86, ал.1 вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.212 от КТ. В случая
8
законната лихва се претендира от 16.03.2018 г. и следва да бъде присъдена, от тази дата до
изплащане на обезщетението по чл.200, ал.1 от КТ.
По разноските:
Ищците имат право на разноски съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Всеки един от тях е
представляван в производството от упълномощен адвокат при условията на чл.38, ал.1, т.3
от ЗА съгласно 2 бр.пълномощни и 2 бр.договори за правна помощ и съдействие от
13.05.2021 г. /л.222- л.223/ и договор за правна помощ и съдействие от 09.05.2022 г. с
пълномощно /л.214/ поради което съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в
Наредба №1/09.07.2004 г. Предвид частичната основателност на предявените искове и с
оглед нормата на чл.7, ал.2, т.4 и т.5 и §2а от ДР от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати на
адв.А.С. от АК-С. адвокатско възнаграждение в размер на *** лв. с ДДС за оказаната
безплатна помощ на Б.Ж., *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
помощ на П. КР. Ж., *** лв. с ДДС за оказаната правна помощ П. КР. Ж. в качеството му на
наследник на починалия в хода на делото ищец П. Ж. П., както и на адв.А.Б.-САК
адвокатско възнаграждение в размер на *** лв. с ДДС оказана безплатна помощ на Ж. П. Ж.
в качеството на наследник на починалия ищец П. Ж. П..
С оглед частичната неоснователност на исковите претенции, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК ищците следва да заплатят на ответника направените по делото разноски съгласно
списък по чл.80 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. Ищецът Ж.
Ж. е направил своевременно чрез процесуалния си представител възражение по чл.78, ал.5
от ГПК. Съгласно договора за правна защита и съдействие от 18.06.2021 г. /л.229/ и
приложеното удостоверение за регистрация по ЗДДС адвокатското възнаграждение е в
размер на *** лв. с ДДС, но тъй като не е посочен конкретен размер на адвокатското
възнаграждение за всеки от субективно съединените по делото искове и с оглед
константната съдебна практика, съдът приема, че уговореното и заплатено от ответното
дружество възнаграждение е по равно за всеки един от исковете или по *** лв. с ДДС. С
оглед цената на исковете и приложимите чл.7, ал.1, т.4 и т.5, и §2а от ДР на Наредба
№1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение при цена на иска *** лв. е ***
лв. с ДДС, а при цена на иск-*** лв.- *** лв. с ДДС или за трита субективно съединени
искове- *** лв. с ДДС, поради което възражението за прекомерност се явява неоснователно.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата Б.Ж. следва да заплати на ответника направените
по делото разноски в размер на *** лв. съразмерно с отхвърлената част от иска. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът П. КР. Ж. следва да заплати на ответника направените
по делото разноски в размер на *** лв. съразмерно с отхвърлената част от иска. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК П. КР. Ж. и Ж. П. Ж. в качеството им на наследници на
починалия в хода на производството ищец П.П. следва да заплатят на ответника
направените по делото разноски в размер на *** лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. на
основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса в размер на *** лв.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.” АД, с ЕИК*****, седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Р.д.” №**, да
заплати на Б. Т. Ж., с ЕГН-********** с адрес гр.К., бул.“О. №*, ет.*, ап.**, на основание
чл.200, ал.1 от КТ обезщетение в размер на *** лв. за претърпените неимуществени вреди,
причинени от смъртта на нейния съпруг К. П. Ж., следствие на трудова злополука на
14.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2018 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над *** лв. до претендираните *** лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „А.” АД, с ЕИК*****, седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Р.д.” №**, да
заплати на П. КР. Ж., с ЕГН-**********, с адрес гр.К., бул.“О. №*, ет.*, ап.**, на основание
чл.200, ал.1 от КТ обезщетение в размер на *** лв. за претърпените неимуществени вреди,
причинени от смъртта на баща му К. П. Ж., следствие на трудова злополука на 14.03.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 16.03.2018 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта над *** лв. до претендираните *** лв. като неоснователен.
9
ОСЪЖДА „А.” АД, с ЕИК*****, седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Р.д.” №**, да
заплати на Ж. П. Ж., с ЕГН-********** от гр.К., ул.“И.М.“ №* в качеството на наследник на
починалия в хода на процеса ищец П. Ж. П., с ЕГН-**********, на основание чл.200, ал.1 от
КТ, сумата от *** лв., представляваща 1/2 от обезщетението за неимуществени вреди
претърпени от първоначалния ищец поради смъртта на сина му К. П. Ж. следствие на
трудова злополука на 14.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А.” АД, с ЕИК*****, седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Р.д.” №**, да
заплати на П. КР. Ж., с ЕГН-**********, с адрес гр.К., бул.“О. №*, ет.*, ап.**, в качеството
на наследник на починалия в хода на процеса ищец П. Ж. П., с ЕГН-**********, на
основание чл.200, ал.1 от КТ, сумата от *** лв., представляваща 1/2 от обезщетението за
неимуществени вреди претърпени от първоначалния ищец поради смъртта на сина му К. П.
Ж. следствие на трудова злополука, настъпила на 14.03.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 16.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ от Ж. П. Ж., с ЕГН-
********** от гр.К., ул.“И.М.“ №* и П. КР. Ж., с ЕГН-**********, с адрес гр.К., бул.“О.
№*, ет.*, ап.**, като наследници на починалия в хода на процеса ищец П. Ж. П., с ЕГН-
**********, в частта над уважения общ размер *** лв. до претендирания от първоначалния
ищец размер *** лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.” АД, с ЕИК*****, седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Р.д.” №** да
заплати на адвокат А.Г. С. –АК С. с адрес на кантората гр.К., ул.“К.-М.“ №*, ет.*, о.*,
сумата от *** лв. с ДДС, за оказана на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА на Б. Т. Ж., с ЕГН-
********** безплатна адвокатска помощ и представителство по делото.
ОСЪЖДА „А.” АД, с ЕИК*****, седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Р.д.” №** да
заплати на адвокат А.Г. С. –АК С. с адрес на кантората гр.К., ул.“К.-М.“ №*, ет.*, о.*,
сумата от *** лв. с ДДС, за оказана на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА безплатна адвокатска
помощ и представителство по делото на П. КР. Ж., с ЕГН-********** лично и в качеството
на наследник на починалия в хода на процеса първоначален ищец П. Ж. П..
ОСЪЖДА „А.” АД, с ЕИК*****, седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Р.д.” №** да
заплати на адвокат А.Б.-САК с адрес на кантората гр.К., ул.“С.“ №*, ет.*, о.**, сумата от ***
лв. с ДДС, за оказана на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА безплатна адвокатска помощ и
представителство по делото на Ж. П. Ж., с ЕГН-********** в качеството му наследник на
починалия в хода на процеса първоначален ищец П. Ж. П..
ОСЪЖДА Б. Т. Ж., с ЕГН-********** с адрес гр.К., бул.“О. №*, ет.*, ап.**, да заплати на
„А.” АД, с ЕИК*****, седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Р.д.” №**, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.
ОСЪЖДА П. КР. Ж., с ЕГН-**********, с адрес гр.К., бул.“О. №*, ет.*, ап.**, да заплати на
„А.” АД, с ЕИК*****, седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Р.д.” №**, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.
ОСЪЖДА П. КР. Ж., с ЕГН-**********, с адрес гр.К., бул.“О. №*, ет.*, ап.** и Ж. П. Ж., с
ЕГН-********** от гр.К., ул.“И.М.“ №* в качеството им на наследници на починалия в
хода на процеса първоначален ищец П. Ж. П., да заплатят на „А.” АД, с ЕИК*****,
седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Р.д.” №**, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените по делото разноски в размер на *** лв.
ОСЪЖДА „А.” АД, с ЕИК*****, седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Р.д.” №** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К., на основание
чл.78, ал.6 от ГПК *** лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10