Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
гр. Велико Търново, 04.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, V-ти състав,
в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на
секретаря С.Ф. разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 227/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на „Фарма дистрибюшън” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Полтава“ № 3, вх. 3, чрез адв. Е., съдебен адрес
***, офис 16, срещу Ревизионен акт № Р-04000416004173-091-001/12.01.2017 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново, потвърден
след обжалване по административен ред с Решение № 68/23.03.2017 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико Търново към
ЦУ на НАП. С оспорения РА за данъчни периоди м. 03, 04 и 05.2016 г. на
дружеството жалбоподател е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в
размер на 42 447.35 лева по фактури, издадени от „Мегафарма“ АД и
„Волфарм“ ЕАД, в резултат на което и след извършено прихващане е установен ДДС
за довнасяне в размер на 27 186.01 лева и са определени лихви за просрочие
в размер на 1 837.46 лева. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на
РА като постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила при
издаването му, както и в противоречие с практика на СЕС, на която се прави
позоваване. Жалбоподателят счита, че в хода на ревизионното производство са
нарушени основни принципи на ДОПК. По същество твърди, че спорните доставки са
действително извършени, като впоследствие стоките по тях са били предмет на вътреобщностни
доставки. Процесуалният представител на дружеството поддържа оспорването в
съдебно заседание и доразвива аргументите за отмяна на РА в представени по
делото писмени бележки. От съда се иска да отмени изцяло РА и да присъди
сторените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата - директорът на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика”, гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юк В. моли
съда да отхвърли жалбата по мотивите, изложени в потвърдителното решение на ДОДОП.
Счита, че въпреки събраните в хода на делото доказателства, фактическите и
правните изводи на приходния орган не са опровергани и твърденията за
извършване на доставки по процесните фактури остават недоказани. Претендира в
полза на ДОДОП да бъдат присъдени разноски съобразно списък в размер на 1 858 лв.,
изчислени върху материалния интерес по делото, съгласно Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На „Фарма
дистрибюшън” ООД е извършена ревизия от органи по приходите при ТД на НАП Велико
Търново за установяване на задължения за данък върху добавената стойност за
данъчни периоди от 01.03.2016 г. до 31.05.2016 г. Ревизионното производство е
възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000416004173-020-001/21.06.2016
г., издадена от И.К. – началник сектор при ТД на НАП – Велико Търново, оправомощен
за това съгласно Заповед № 532/25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП Велико
Търново. ЗВР е редовно връчена по електронен път на 04.07.2016 г. и от тази
дата тече определеният тримесечен срок за приключване на ревизията, който
впоследствие е удължен с общо два месеца до 02.12.2016 г., за което са
съставени ЗИЗВР № Р-04000416004173-020-002/30.09.2016 г. и ЗИЗВР № Р-04000416004173-020-003/28.10.2016
г., и двете издадени от органа, възложил ревизията. Освен обхватът и срокът на
ревизията със ЗВР е определен и съставът на ревизиращият екип с ръководител – М.М.
– главен инспектор по приходите.
За установяване
на относими факти за облагането от приходната администрация са предприети
редица процесуални действия. С Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-04000416004173-040-001/29.06.2016 г.
от ревизираното дружество е изискана цялата документация, касаеща дейността му
за периода от 01.03.2016 г. до 31.05.2016 г., включително и доказателства
относно доставките от „Мегафарма“ АД и „Волфарм“ ЕАД. В отговор от ревизираното
дружество са представени доказателства, които са заведени с вх. №
12535/18.07.2016 г. по описа на ТД на НАП В.Търново, офис Плевен – документи и
писмени обяснения по опис, фактури за покупки и за продажби, договори за наем
на помещения и на транспортно средство, договор за покупко-продажба и доставка
на лекарствени средства с „Мегафарма“ АД и др., главна книга за периода
01.03.2016 г. – 31.05.2016 г. и оборотна ведомост за периода 01.01.2016 г. –
31.05.2016 г., отчет по журнал на операциите за сметки 401 „Доставчици“ и
сметка 304 „Стоки“ за периода 01.03.2016 г. – 31.05.2016 г., банкови документи,
приемо-предавателни протоколи, писмени обяснения относно извършваната от
дружеството дейност, лицензи и разрешителни и др. Органите по приходите са
извършили посещение в счетоводството на дружеството, където са прегледани оригиналите
на първичните документи и счетоводните регистри. Посещението е обективирано в
Протокол № 1013070/02.08.2016 г.
С Протокол
КД-73 № 04000416004173-ППД-001/11.11.2016 г. към ревизията са присъединени документи,
отразяващи трайни факти и обстоятелства от значение за облагането – Протокол №
АА 0000684/17.03.2016 г. за извършена оперативна проверка – инвентаризация на
налични стоки (лекарства и др.) към 17.03.2016 г. на „Фарма дистрибюшън“ в гр.
София, ул. „Цар Борис ІІІ“ № 11, Протокол № АА0000746/17.03.2016 г. за
извършена оперативна проверка – инвентаризация на наличните стоки (лекарства и
др.) към 17.03.2016 г. на „Мегафарма“ АД в гр. София, ул. „Княз Борис“ № 81 и
получен отговор от данъчната администрация на Унгария относно контрагент на
„Фарма дистрибюшън“ ООД – „Abacus medicine A/S“ с VIN HU26910459.
Допълнително,
по искане на ревизираното дружество е приобщено като доказателство Решение №
1861/19.10.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с което горестоящият
административен орган е отменил изцяло РА № Р-22002315010315-091-001/07.07.2016
г. на ТД на НАП София, издаден на контрагента „Чирита“ ЕООД за данъчни периоди
от м. 04.2015 г. до м. 10.2015 г.
По реда на чл.
45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на преките и предходни доставчици „Чирита“
ЕООД, „НДК трейдинг“ ЕООД, Х.Л.Ж. с ЕТ „Ейч Джи – Х.Ж.“, „Стинг“ АД,
„Мегафарма“ АД, „Конвалес М“ ЕООД и „Волфарм“ ЕАД. Резултатите са намерили
място в нарочни протоколи.
В резултат като
доказателства за процесните доставки, фактурирани от „Мегафарма“ АД ревизията е
събрала фактури и кредитни известия, Договор за покупко-продажба и доставка на
лекарствени средства от 24.11.2015 г., приемо-предавателни протоколи, две
таблични справки за стоковия поток, банкови извлечения за разплащане по
фактурите, счетоводни регистри, пътни листи, документи от предходни доставчици
и писмени обяснения. Относно доставките от „Волфарм“ ЕАД освен самите фактури,
са представени банкови извлечения, счетоводни регистри, приемо-предавателни
протоколи, стокови разписки, пътни листи, документи от предходни доставчици и
писмени обяснения.
За резултатите
от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000416004173-092-001/16.12.2016
г., връчен на 19.12.2016 година, срещу който е подадено възражение по чл. 117,
ал. 5 от ДОПК с вх. № 20977/30.12.2016 г. по описа на ТД на НАП – Велико
Търново, офис Плевен. Същото е намерено за неоснователно и ревизията е
приключила с издаването на процесния Ревизионен
акт № Р-04000416004173-091-001/12.01.2017 г.
Същият е съставен от органите по чл. 119, ал. 2 от ДОПК – И.К. – началник
сектор, възложил ревизията, и М.М. – главен инспектор по приходите, ръководител
на ревизията.
С РА за данъчни периоди м. 03, м. 04
и 05.2016 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит на „Фарма
дистрибюшън“ ООД общо в размер на 42 447,35 лв. по фактури за различни
видове лекарства, издадени от „Мегафарма“ АД и „Волфарм“ ЕАД, в резултат на
което и след извършено прихващане е установен ДДС за довнасяне в размер на 27 186,01
лв. и са определени лихви за просрочие общо в размер на 1 837,46 лв.
РА е връчен на задълженото
лице на 12.01.2017 година по електронен път. Недоволен от установените
задължения ревизираният субект е оспорил РА с жалба по чл. 152 от ДОПК пред
директора на ДОДОП, който се е произнесъл с Решение № 68/23.03.2017 г., потвърждавайки
изцяло извода за нереалност на фактурираните доставки, неправомерното
приспадане на данъчен кредит по тях, както и определените в тази връзка задължения.
Решението е редовно връчено с електронно съобщение на 29.03.2017 година.
„Фарма
дистрибюшън” ООД е оспорило РА по съдебен ред с жалба от 04.04.2017 г., подадена
чрез решаващия орган до Административен съд Велико Търново. Въз основа на тази
жалба е образувано настоящото производство.
С определението за насрочване на делото в открито заседание, съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на
жалбоподателя, че следва да обоснове реалността на доставките от „Мегафарма“ АД
и „Волфарм“ ЕАД, вкл. документалната обоснованост на счетоводните разходи във
връзка с тях.
От ответника е представена административната преписка по издаване и
оспорване на процесния РА, като в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК същият е оспорил автентичността на
подписите, положени от страна на
доставчиците върху приемо-предавателните протоколи между
„Фарма дистрибюшън“ ООД и „Мегафарма“ АД и върху стоковите
разписки и приемо-предавателните протоколи между „Фарма Дистрибюшън“ ООД и „Волфарм“
ЕАД.
За доказване авторството на подписите по искане на
жалбоподателя са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите – М.Д.Д. – началник склад при „Фарма дистрибюшън“ ООД, И.Й.В. – управител
на „Волфарм“ ЕАД и К.И.Д. – управител на аптека на „Мегафарма“ АД.
По искане на жалбоподателя е изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза, която е оспорена от ответника по отношение
отговорите на въпрос № 5 – дали при доставчиците „Мегафарма“ АД и „Волфарма“
ЕАД са налице хронологични и аналитични регистри на счетоводни сметки, от които
да е видно заприхождаването на закупените процесни стоки и изписването на
продадените такива. Аргументите за оспорването са, че отговорите не са
обосновани от наличните по делото доказателства, доколкото по отношение на
„Мегафарма“ АД не са представени хронологични регистри на сметка 304, а вместо
това документ, наречен състояние на сметка 304. Съдът кредитира ССЕ като
обективно и професионално изготвена съобразно специалните знание на вещото лице
след проверка и анализ на преписката по делото и посещения в счетоводствата на
дружествата. Заключението на вещото лице съдържа констатации относно
материалната обезпеченост на доставчиците да извършат процесните доставки към
„Фарма дистрибюшън“ ООД. В резултат от направения анализ експертизата посочва,
че към датата на издаване на
фактурите „Волфарм“ ЕАД и „Мегафарма“ АД притежават фактурираните лекарства в
достатъчни количества, които обезпечават последващите продажби, с изключение на
малка част от лекарствата по доставките от „Мегафарма“ АД, при които
количествата не са достатъчни към датите на фактурите.
Проверката при доставчиците е констатирала документална
обоснованост на доставките чрез първични счетоводни документи, придружени от
приемо-предавателни протоколи. Както при доставчиците, така и при получателя
издадените фактури са намерили счетоводно отражение. Допълнително при получателя
има и пътни листи, фактури за гориво, стокови разписки, документи за извършени последващи
продажби – ВОД, обвързани със спорните покупки, счетоводни извлечения от сметки
и регистри, банкови извлечения. При „Волфарма“ ЕАД са намерени стокови
разписки, товарителници, фактури и приемо-предавателни протоколи от предходни
доставчици, счетоводни и банкови извлечения. При „Мегафарма“ АД – фактури и
описи на лекарствата от предходни доставчици, счетоводни и банкови извлечения.
За разплащанията има банкови извлечения от
разплащателна сметка.
Транспортът е за сметка на жалбоподателя, за което
са открити съответните удостоверителни документи. В счетоводството са отразени
разходи за транспорт, които са отнесени към общия размер на разходите за
основната дейност.
Експертизата е извършила пълно идентифициране на
всяко от лекарствата по партиден номер, срок на годност, търговско
наименование, опаковка и количество, като е проследила и движението му по
стоковия поток от преките доставчици през жалбоподателя до последващата му
реализация.
От извършените на място проверки в счетоводствата на
доставчиците са представени хронологични и аналитични регистри на счетоводни
сметки, от които е видно заприхождаването на закупените стоки и изписването на
продадените такива. Според експертното заключение при „Фарма дистрибюшън“ ООД
са налице счетоводни данни, които показват, че именно с лекарствените продукти,
фактурирани му от „Мегафарма“ АД и „Волфарма“ ЕАД, са осъществени последващи
ВОД до клиенти в други държави членки на ЕС.
Вещото лице е проследило движението и наличностите
на конкретните лекарства при жалбоподателя от покупките до продажбите в рамките
на ревизирания период. Установено е, че от последващата реализация е формиран
финансов резултат в общ размер 29 270,12 лева, който е отчетен в
счетоводството на „Фарма дистрибюшън“ ООД за периода 01.03.2016 г. – 31.05.2016
г.
Като писмени доказателства от страна на оспорващото
дружество са приети документи, касаещи последващата реализация на процесните
лекарствени средства чрез ВОД: Обмен на информация по членове 7,15,16 и 25-27
от Регламент № 904/2010/ЕС, отпратка:
VAT_BG_021084_H_85126-61906_201606211_G_RI_R на английски език, ведно с превод
на български език; Обмен на информация по членове 7,15,16 и 25-27 от Регламент №
904/2010/ЕС, отпратка: VAT_BG_021085_LT_16088301_20160711_G_RI_R на английски
език, ведно с превод на български език; Фактура № **********/31.05.2016г.; Invoice **********/31.05.2016 г.;
Международна товарителница от 02.01.2016 г.; Поръчка за превоз с дата на
тръгване 31.05.2016 г. на английски език, ведно с превод на български език; Международна
товарителница от 31.05.2016 г. на английски език, ведно с превод на български;
Packing list for export with invoice **********/31.05.2016 г.; Складова
разписка за приемане/предаване на МЦ № **********/31.05.2016 г.; Писмо за потвърждение
за получена стока 02.06.2016 г. на английски език, ведно с превод на български
език; Отчет по сметка № 19/02.06.2016 г.; Фактура № **********/20.05.2016 г.;
Invoice № **********/20.05.2016 г.; Proforma invoice № **********/16.05.2016 г.;
Складова разписка за приемане/предаване на МЦ № **********/20.05.2016 г.;
Packing list for export with invoice **********/20.05.2016 г.; Международна
товарителница № CZ 1340875 на английски език, ведно с превод на български език;
Писмо за потвърждение за получена стока от 01.07.2016 г. на английски език,
ведно с превод на български език; Отчет по сметка № 16 от 25.05.2016 г.;
Фактура № **********/04.05.2016 г.; Фактура № **********/04.05.2016 г.; Invoice
№ **********/04.05.2010 г.; Invoice № **********/04.05.2016 г.; Packing list
for export with invoice **********/04.05.2016 г.; Международна товарителница от
04.05.2016 г. на английски език, ведно с превод на български; Proforma Invoice
№ **********/03.05.2016 г.; Складова разписка за приемане/ предаване на МЦ № *********/04.05.2016
г.; Складова разписка за приемане/ предаване на МЦ № *********/04.05.2016 г.;
Писмо за потвърждение за получена стока от 04.05.2016 г. на английски език,
ведно с превод на български език; Писмо за потвърждение за получена стока от
04.05.2016 г. на английски език, ведно с превод на български език; Отчет по
сметка № 15/17.05.2016 г.; Фактура № **********/11.04.2016 г.; Invoice №
**********/11.04.2016 г.; Proforma invoice № **********/01.04.2016 г.;
Опаковъчен лист за износ към фактура № **********/11.04.2016 г. на английски
език, ведно с превод на български език; Складова разписка за приемане/предаване
на МЦ № *********/11.05.2016 г.; Международна товарителница № CZ 1338907 на
английски език, ведно с превод на български език; Писмо за потвърждение за
получена стока от 20.05.2016 г.; Отчет по сметка № 13, изготвен на 11.04.2016 г.;
Фактура № **********/05.04.2016 г.; Invoice № *********/05.04.2016 г.; Proforma
invoice **********/04.04.2016 г.; Packing list of export with invoice
**********/05.04.2016 г.; Складова разписка за приемане/предаване на МЦ №
**********/05.04.2016 г.; Международна товарителница от 03.04.2016 г.; Писмо за
потвърждение за получена стока от 07.04.2016 г. на английски език, ведно с
превод на български език; Международна товарителница от 05.04.2016 г. на
английски език, ведно с превод на български език; Отчет по сметка № 12,
изготвен на 07.04.2016 г.; Фактура № **********/11.03.2016 г.; Invoice №
**********/11.03.2016 г.; Proforma invoice **********/07.03.2016 г.; Proforma
invoice **********/29.02.2016 г.; Складова разписка за приемане/ предаване на
МЦ № *********/11.03.2016 г.; Packing list for export with invoice **********/
11.03.2016 г.; Международна товарителница № CZ 1544313 на английски език, ведно
с превод на български език; Писмо за потвърждение за получена стока от 29.03.2016
г. на английски език, ведно с превод на български език; Отчет по сметка № 10,
изготвен на 18.03.2016 г.; Отчет по сметка № 9/12.03.2016 г.; Фактура №
**********/01.03.2016 г.; Invoice № **********/01.03.2016 г.; Proforma invoice
№ **********/29.02.2016 г.; Proforma invoice № **********/29.02.2016 г.;
Packing list pofr export with invoice **********/01.03.2016 г.; Международна
товарителница от 01.03.2016 г.; Складова разписка за приемане/предаване на МЦ №
*********/01.03.2016 г.; Писмо за потвърждение за получена стока на 02.03.2016 г.
на английски език, ведно с превод на български език; Отчет по сметка № 7,
изготвен на 07.03.2016 г.; Ревизионен акт № Р-04000416007413-091-001/04.05.2017
г.; Ревизионен доклад № Р-04000416007413-092-001/07.04.2017 г.; Ревизионен акт
№ Р-04000416006536-091-001/22.03.2017 г.; Ревизионен доклад №
Р-04000416006536-092-001/10.03.2017 г.; Ревизионен акт №
Р-04000416005005-091-001/13.12.2016 г.; Ревизионен доклад №
Р-04000416005005-092-001/09.12.2016 г.; Ревизионен акт №
Р-04000416001963-091-001/22.08.2016 г.; Ревизионен доклад №
Р-04000416001963-092-001/20.07.2016 г.; Ревизионен акт №
Р-04000416001164-091-001/05.10.2016 г.; Ревизионен доклад №
Р-04000416001164-092-001/08.09.2016 г.; Ревизионен акт №
П-04000416000035-091-001/11.01.2017 г.; Ревизионен доклад №
Р-0400041600035-092-001/19.12.2016 г.
Съдът като взе
предвид констатациите в обжалвания
ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на оспорване РА след изчерпване на фазата на
административния контрол, от лице с активна процесуална легитимация и в рамките
на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията
на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви.
При извършване
на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че
ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него
срок. РА е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за
периода, за който е възложена, поради което обжалваният РА не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност. Спазени са сроковете за извършване на ревизията и
за издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117 от ДОПК. РА съдържа всички
реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК.
В хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
обосноват невалидност или незаконосъобразност на крайния акт. Съдът намира, че
при извършване на ревизията, както и при постановяването на свързаните с това
актове, приходната администрация е действала в съответствие с вменените й
задължения, формулирани като основни принципи в данъчно-осигурителното
производство. При извършването на ревизията, изготвянето на ревизионния доклад
и ревизионния акт, както и при издаването на потвърдителното решение на Д
„ОДОП“ не са допуснати нарушения на принципите на законност, обективност, служебното
начало, на добросъвестност и право на защита, установени съответно в чл. 2, чл.
3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК, от които основни начала на данъчно-осигурителния
процес органите по приходите следва да се ръководят в действията си на всеки
етап от регламентираната с ДОПК процедура по установяване на публичните
вземания. В настоящия случай не се установява да са допуснати такива нарушения.
При извършване на ревизията са спазвани всички законови изисквания, като
констатациите на проверяващите органи са извършени изцяло на база служебно
събраните от тях по съответния ред в хода на ревизията доказателства.
Жалбоподателят е бил запознат с всички действия и актове на приходната
администрация и му е предоставена достатъчна възможност да реализира защитата
си. От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и
обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните изводи
да е нарушаван принципът на служебно начало, законност, обективност и
добросъвестното упражняване от страна на ревизиращите органи по приходите на
техните процесуални права, или същите да са извършили действия, надвишаващи
законовите им правомощия. Относимостта и значението на събраните доказателства
за данъчните задължения е въпрос по съществото на спора. Дори и да се приеме за
основателно твърдението на жалбоподателя досежно допуснати пропуски от страна
на приходната администрация при събирането и обсъждането на доказателствата,
процесуалната възможност на ревизираното лице да предяви аргументите си в този
смисъл пред горестоящия административен орган и пред съда не е преклудирана на
този етап. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от събраните от
приходния орган доказателства, процесуалното поведение на ответника и
установените въз основа на тези доказателства факти и обстоятелства, не
опорочава крайния акт на ревизията до степен, водеща отмяната му. По аргумент
от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и след преценка на
относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите и правни
констатации на ревизиращите, следва да реши въпроса дължи ли се определеният с
РА данък и ако да, дали в посочения размер.
Оспорваният РА обаче е материално незаконосъобразен по следните
съображения:
За да достигне до
посочените в РА крайни изводи и констатации за наличие на основание за
отказване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 33 207,35
лв. по 24 фактури и 5 кредитни известия, издадени от „Мегафарма“ АД за данъчни
периоди м. 03, м. 04 и м. 05.2016 г., както и на данъчен кредит в размер на 9 240,00
лв. по 2 фактури, издадени от „Волфарм“ ЕАД за данъчен период м. 05.2016 г., ревизиращия
екип е анализирал събраните доказателства и е възприел фактите, че „Фарма
дистрибюшън“ ООД е вписано в Търговския регистър от 17.12.2014 г. и е регистрирано
по ЗДДС от 05.02.2015 г.; в рамките на ревизирания период дружеството извършва основно
търговия на едро с лекарства, за целите на което стопанисва под наем следните обекти
– складово помещение гр. София, район Красно село, бул. „Цар Борис 1“ № 11-13
(партер), съгласно представен Договор за наем от 08.01.2015 г. с наемодател В.В.П.
и офис в гр. Велико Търново, ул. „Полтава“ № 3, вх. З (партер), съгласно
Договор за наем от 05.01.2015 г. и Анекс от 05.01.2016 г. сключени с „Каст“
ЕООД, в качеството му на наемодател. Във връзка с извършваната дейност
дружеството разполага с Разрешение за търговия на едро с медицински изделия
рег. № IV-Р-Т/МИ-1157/09.02.2015 г., Разрешение за търговия на едро с
лекарствени продукти рег. № IV-P-T-EU-149-1/16.04.2015 г. и Разрешение за
търговия на едро с лекарствени продукти рег. № IV-P-T -EU-149-2/20.06.2016 г.
След анализ на
представените от ревизираното лице документи, както и на резултатите от
извършените насрещни проверки на преките и предходните доставчици /фактури,
кредитни известия, договори, счетоводни и банкови извлечения,
приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, пътни листи, писмени обяснения
и други/, органите по приходите са направили извод, че същите не могат да
докажат спорните факти и обстоятелства, даващи основание да се приеме, че за
целите на ЗДДС са налице реално осъществени доставки на стоки по процесните
фактури. В този смисъл е посочено на първо място, че няма доказателства за
стокови наличности при доставчиците на лекарствени продукти с характеристики на
тези по процесните фактури, респективно двете дружества не са разполагали с
необходимите количества стоки към посочените във фактурите дати на данъчните
събития. В този смисъл ревизията е дискредитирала представените
приемо-предавателни протоколи към всяка от фактурите и ги е игнорирала като негодни
доказателства, които не могат да удостоверят факта на прехвърляне от „Мегафарма“
АД и „Волфарм“ ЕАД на ревизираното дружество на правото на разпореждане с
конкретната стока като неин собственик. Позовавайки се на този извод,
приходният орган е приел, че жалбоподателят е извършил неправомерни действия
като е участвал в създаване на документи, които не отразяват факти от
обективната действителност. По този начин са наведени доводи за наличие на
обективни данни за знание у ревизираното лице, че с покупките си участва в
схема за злоупотреба с ДДС, което препятства възможността за същите да му бъде
признато право на приспадане на данъчен кредит.
На следващо място
е прието, че при тези доставки не са спазени изискванията на Закона за
лекарствените средства, тъй като не е осигурена възможност за проследяемост във
всеки един момент по веригата поради липсата на индивидуализиращи белези – наименование,
лекарствена форма, дозировка, количество, партида и срок на годност, брой
опаковки от съответните лекарства. Изтъкнато е, че преки и предходни доставчици
имат разрешения за търговия на дребно с лекарства, а не на едро.
Тези констатации и
изводи се опровергават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. На първо място, предмет на процесните
фактури са родово определени стоки – различни видове лекарства, собствеността
върху които по аргумент от чл. 24, ал. 2 ЗЗД се прехвърля чрез предаването им
като способ за индивидуализацията им, както е отбелязано и в потвърдителното
решение на директора на ДОДОП. Прехвърлянето на собствеността върху стоки по
правило представлява доставката на същите по смисъла на ЗДДС (а и на
общностното право), но понятието за доставка на стоките по ЗДДС е значително
по-широко и не се изчерпва само с прехвърлянето на собствеността. СЕС
многократно е подчертавал, че доставката не е само прехвърлянето на собственост
в предвидените от приложимото национално право форми, а всяка сделка, с която
едната страна прехвърля на другата материално имущество, като я овластява
фактически да се разпорежда с това имущество като собственик (вж. по-специално
решения Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C‑320/88, т. 7 и
Dixons Retail, C‑494/12, т. 20 и цитираната там съдебна практика).
По тази причина, дали доставчиците „Мегафарма“
АД и „Волфарм“ ЕАД са имали или не правото юридически да се
разпореждат с разглежданите в настоящото производство стоки, не би могло да
изключи, че тези стоки са доставени по смисъла на ЗДДС и общностното право, ако
съответните лекарства действително са предадени на „Фарма дистрибюшън” ООД,
което от своя страна ги е използвало за нуждите на основната си икономическа
дейност.
В този смисъл, ирелевантно за спора (дали
парвомерно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите от
преките доставчици) е изследването на предходни доставки и произход на стоката,
както е сторено от ответната администрация. Напротив, от значение е да се установи
предаването на стоките от „Мегафарма“
АД и „Волфарм“ ЕАД към жалбоподателя и последващото им реализиране
за целите на основната дейност на задълженото лице. Обстоятелството, че
фактурите от предходен доставчик не са достатъчно подробни, липсват подробни
описания на лекарствата като партиден номер и срок на годност в
приемо-предавателните протоколи, не могат да обосноват липса на доставка дори
по тези фактури, а още по-малко по фактури за последваща реализация на същата
стока. Както се установява от трайната практика на СЕС и ВАС, предмет на
изследване е пряката доставка, като нередности при предходни доставки не
обуславят извод за липса на реалност, освен при установена данъчна измама.
Съдът намира, че самият факт на
предаването е безспорно доказан по делото, доколкото е установен абсолютно
непротиворечиво и последователно, както от представените още в хода на
ревизията документи – приемо-предавателни протоколи и стокови разписки,
съставени двустранно между представители на жалбоподателя и на доставчиците,
така и от разпитаните по делото свидетели М.Д.Д., И.Й.В. и К.И.Д.,
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и установената последваща реализация,
които от своя страна осигуряват получаването на лекарствата и проследимостта на
конкретните количества стоки – предмет на всяка от доставните фактури.
Съдът кредитира приемо-предавателните
протоколи и стоковите разписки, съставени между жалбоподателя от една страна и
съответно двамата доставчици от друга, въпреки оспорването им като неистински
документи от ответника по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Оспорването
беше неуспешно предвид разпита на свидетелите Д. – началник-склад при
жалбоподателя, В. – управител на „Волфарм“ ЕАД и Д.а – служител на „Мегафарма“
АД, които категорично и убедително потвърждават авторството на всички положени
от тях подписи, поради което настоящият състав намира оспорените документи за
истински. Нещо повече, въпреки че е формално допустимо, оспорването е безпредметно,
защото по делото не е спорно, че всички процесни фактури са отразени в
отчетните регистри по ЗДДС на самите доставчици, на които те са платени по
банков път (видно от приложените от банкови извлечения). След като е така, е
очевидно, че приемайки плащанията и отчитайки фактурите като редовни книжа никой
от доставчиците не е оспорил процесните сделки, като по този начин са
потвърдени всички действия по сключване и изпълнение на тези сделки от
евентуално неоторизирани лица по аргумент от чл. 301 от ТЗ. Цитираната норма изрично
сочи, че при действия на лице без представителна власт от името на търговеца се
смята, че същият потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. Приемо-предавателните протоколи като частни удостоверителни книжа
нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, но същите не могат да се
игнорират като доказателства само поради този си характер и изтъкнатите от
ответника съображения, а напротив – този характер е обичаен, предвид
частноправния характер на отношенията между страните и налага единствено
съвкупна оценка с останалите доказателства по делото. Всъщност, приемо-предавателните
протоколи между жалбоподателя и доставчиците имат цел да удостоверят
документално самият факт на предаването. В тази си част тяхното съдържание
кореспондира изцяло, последователно и непротиворечиво с всички други събрани по
делото доказателства: гласни и заключението на ССЕ относно проследимостта на
лекарствата по стоковата верига.
Получаването на лекарствените
продукти се удостоверява и от обясненията, събрани в хода на ревизията и разпита
на свидетелите по делото. Информацията за механизма на доставките, транспорта и
предаването е еднозначна и непротиворечива. Транспортът е за сметка на
жалбоподателя, за което видно от ССЕ при него са отчитани разходи, съставяни са
пътни листи, налични са фактури за гориво, за наем на МПС, за винетен стикер,
документирани са разходи за работна заплата на шофьор. При предаването на
стоката се следи за количеството й и съответствието му с посоченото във
фактурата, проверяват се партидни номера, срок на годност, външен вид и условия
на съхранение, след което представляващите контрагентите подписват
приемо-предавателните протоколи. В този смисъл са и показанията на свидетелите М.
Д. и К. Д.а, които заявяват, че лично са предали/приели лекарствените средства,
като преди това извършват проверка на съответствието на вписаните в протокола
лекарства с тези, които предават, по отношение на вид лекарствено средство,
срок на годност и партиден номер. Доколкото вписаните в частните документи
данни се потвърждават от съставилите/подписалите ги лица, то съдът намира, че и
съдържанието на оспорените документи е истинско. Действителното предаване на
стоките е удостоверено от разпитаните по делото свидетели, което се явява
допустим доказателствен способ по чл. 194, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК за допустимост на свидетелски показания при проверка истинността.
На следващо място, получаването на
стоката и нейното фактическо наличие, както и произхода от процесните
доставчици като издатели на фактурите се доказва от приетата ССЕ, която
установява, че воденото счетоводство на жалбоподателя позволява заключение за последваща
реализация на процесните стоки. Използването на лекарствените средства за
дейността на дружеството и в този смисъл – за последващи облагаеми доставки, се
установява не само от заключението на вещото лице, но и от допълнително
представените от жалбоподателя писмени доказателства. Този факт е от особено
съществено значение в случая, доколкото след като е доказана последващата
реализация именно на количества от процесните стоки, съответстващи на тези по
спорните фактури, то е очевидно, че такива лекарства са били налични при
жалбоподателя и следователно са получени от него. Още
повече, че ССЕ установява за доставчиците при извършените на място в
счетоводствата на същите проверки и безспорната им ресурсна обезпеченост (с
незначителни изключения относно „Мегафарма“ АД) да извършат процесните
доставки. Ето защо, съдът намира че оспорените
приемо-предавателни протоколи и стокови разписки установяват основния факт,
който документират – получаването на видовете стоки от жалбоподателя. Допълнителна
косвена индиция за фактическото движение на стоките от доставчиците към
получателя е документалната отчетност по повод извършения транспорт на
лекарствата.
Както се посочи по-горе, от
доказателствата по делото се установява проследимост на стоковия поток, получаване
на лекарствата и последваща реализация. Въпреки това, следва да се отбележи, че
изискванията на приходната администрация за подробно описание на стоките във
фактурите с индивидуализирането им освен по търговско наименование и с партиден
номер и срок на годност не почиват на закона. Дали въпросното лекарствено
средство може да бъде проследено от производител до краен потребител е въпрос
на контрол от съответните контролни органи, но липсва законодателно изискване
към съдържанието на фактурата за посочване на параметри като срок на годност
или партиден номер. Това изискване в конкретния случай представлява
необоснована административна тежест върху ревизираното лице.
Липсата на представена търговска
кореспонденция между ревизираното лице, доставчиците му и техните доставчици не
представлява основание за извод за липса на доставки, тъй като от една страна
самото облигационно правоотношение не изисква като условие за действителност
наличие на писмен договор. От друга страна самото предоставяне на правото на
разпореждане с материална вещ като собственик представлява доставка, съгласно
Директива 2006/112. От трета страна самите страни твърдят извършване на
комуникация по телефона, което е житейски оправдано и не предполага съставяне
на нарочен документ, извън фактура и приемо-предавателен протокол. Доводите в
тази връзка на приходната администрация са необосновани.
Разминаването в печатите, положени
върху приемо-предавателните протоколи и върху фактурите, и други документи, не
се отразява върху доказателствената стойност на протоколите, тъй като тяхното
авторство и съдържание бе удостоверено пред съда от разпитаните свидетелите.
Липсата на разрешение за търговия на
едро с лекарства по отношение на „Мегафарма“ АД и „Конвалес“ ЕООД (предходен
доставчик на „Волфарм“ ЕАД) е ирелевантно за спора, тъй като не оказва влияние
върху действителността на сделката, то е от значение за ангажиране на
административно наказателната отговорност на тези продавачи от съответните
контролни органи за посочените нарушения. Неизпълнението на изискванията на специалния
закон за лекарствата не влияе върху действителността на доставките по смисъла
на ЗДДС, след като е доказано предаването/получаването на стоката. Още повече,
че чл. 6 от ЗДДС приема за доставка и фактическото предаване на стока, което в
конкретния случай е установено.
Неоснователно е и съображението на
ответника за липса на изискуеми реквизити по фактури, издадени от „Мегафарм“ АД
№ 84/04.03.2016 г., № 87/21.03.2016г., № 92/29.03.2016 г., № 100/08.04.2016 г.,
№ 105/22.04.2016 г., № 107/28.04.2016 г. и № 112/16.05.2016 г., в които като
предмет на стопанската операция е посочено „по договор за доставка на
лекарствени средства“. Видно от клаузите на сключения на 24.11.2015 г. договор между
„Фарма дистрибюшън“ ООД и „Мегафарма“ АД след уточняване на лекарствените
средства и дължимата цена, купувачът заплаща авансово по банков път част от
дължимата сума, след което в 15 дневен срок продавачът изпълнява поръчката.
След като съгласно договора се дължи авансово плащане, то посочването на
договора като основание на стопанската операция е коректно, независимо, че не е
отбелязано, че се касае за авансово плащане. В последващи фактури полученото
авансово плащане е надлежно отразено. Във фактури № 85/08.03.2016 г., №
86/17.03.2016 г., № 88/23.03.2016 г., № 89/28.03.2016 г., № 93/31.03.2016 г., №
96/05.04.2016 г., № 101/11.04.2016 г., № 103/18.04.2016 г., № 104/19.04.2016
г., № 106/26.04.2016, № 108/03.05.2016 г. и т.н. е вписано „приспада се сума по
фактура … частично“.
Съдът не споделя и доводите за
предприети данъчни злоупотреби, които са с бланкетен характер и са формирани хипотетчно.
Според трайната практика на СЕС, когато данъчната администрация констатира, че
издателят на фактурата е извършил измама или е допуснал нередности, тя е тази,
която трябва въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя на
фактурата да е извършил проверки, които не са негова задача, да установи, че
този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава
правото си на приспадане, е част от измама с ДДС, като запитващата юрисдикция
следва да провери дали администрацията е направила това (вж. в този смисъл
Решения Боник, C‑285/11, т. 45 и LVK — 56, C‑643/11,
т. 64). Мерките, които в конкретния случай е разумно да се изисква да
бъдат взети от желаещото да упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено
лице, за да се увери, че сделките му не са част от измама, извършена от друг
стопански субект по предходна сделка, се определят основно с оглед на
обстоятелствата в конкретния случай (вж. решение Mahagében и
Dávid, C‑80/11 и C‑142/11, т. 59, както и определение
Jagiełło, C‑33/13, т. 37). Същите обаче не могат да се
такива, че да предполагат и изискват от жалбоподателя да притежава документи
или информация за издателя на фактурата за стоките и услугите, във връзка с
които се иска упражняване на правото на приспадане, дали разполага със
съответните стоки и дали е в състояние да ги достави и дали е изпълнил
задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС (вж. в този смисъл решения
Mahagében и Dávid, C‑80/11 и C‑142/11, т. 60 и
61, Строй транс, C‑642/11, т. 49, както и определение
Jagiełło, C‑33/13, т. 38 и 39.
На първо място, поради изложеното и
предвид мотивите изложени по-горе, независимо от установения факт от вещото
лице, че по счетоводни данни доставчикът „Мегафарма“ АД не разполага с
минимална част от стоките, предмет на фактурите към датата на данъчното събитие,
съдът намира за доказани получените от този доставчик стоки, съответно
наличието на доставки предвид всички останали събрани по делото доказателства,
обосноваващи предаването им от доставчика на получателя по фактурите.
След като е доказана реалността на
преките доставки, приходната администрация не може да се позовава на липса на
доказателства за материална обезпеченост на доставчиците да извършат
фактурираните доставки (още повече, че тези констатации се опровергават от ССЕ).
Съгласно практиката на СЕС по дела Mahagében и Dávid С-80/11 и
С-142/11, жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата
обезпеченост на доставчика си, а следва да докаже самата доставка –
получаването на стоките, което както вече се каза беше сторено по делото, както
от приемо-предавателните протоколи и стоковите разписки, така и от документите за последваща реализация, от
свидетелите, разпитани в съдебно заседание и от приетата ССЕ. Това е така,
защото съгласно цитираните решения не се допуска национална практика, съгласно
която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че
данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките,
във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на
данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в
състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за
внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното
данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които
да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени
предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материално правни условия за
упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не
разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния
издател. Ето защо доводите в решението на ответника, че доставчиците при
извършените им насрещни проверки не представят доказателства според неговите изисквания
за произход на стоките, идентификация и стокови наличности и прочие, не могат
да се приемат като достатъчни основания да се откаже правото на приспадане на
данъчен кредит на жалбоподателя.
Следва да се има предвид, че в
настоящото производство ответникът претендира за недобросъвестно поведение на
жалбоподателя („участва в схема за злоупотреби“) с мотива, че той като участник
в двустранна търговска операция няма как без да е получил стоките да е
добросъвестен. Според потвърдителното решение на ДОДОП, в този случай е налице
злоупотреба с ДДС по смисъла на практиката на СЕС, доколкото процесните сделки
водят до данъчно предимство под формата на приспадане на ДДС, като това е
единствената им цел с оглед недоказване от страна на жалбоподателя на
икономическа или друга причина. От друга страна, според приходната
администрация „Фарма дистрибюшън” ООД е получило от тези субекти само данъчни
документи, но не и стоките, посочени във фактурите, което няма как да не е
известно на жалбоподателя, тъй като при една двустранна операция, каквато е
издаването и получаването на данъчен документ, не е възможно да е налице
незнание в страната получател. От това можело да се заключи, че ревизираното
лице е знаело, че „сделките”, с които обосновава правото си на приспадане на
данъчен кредит, не са реално осъществени, поради което е налице изключение от
основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на данъчен кредит.
Тези изводи на приходната
администрация освен недоказани предвид последващите ВОД са и несъстоятелни.
Борбата с данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е
цел, призната и насърчавана както от националното, така и от общностното право.
Поради това националните административни и съдебни органи трябва да откажат да
признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че
позоваването на това право се прави с цел измама или злоупотреба (вж. решения
Боник, C‑285/11, т. 35 и 37, както и цитираната съдебна практика и
Maks Pen, C‑18/13, т. 26). Това е така не само когато самото
данъчнозадължено лице е извършило данъчна измама, но и когато то е знаело или е
трябвало да знае, че с покупката участва в сделка, която е част от измама с
ДДС. При такива обстоятелства данъчнозадълженото лице трябва да се счита за
участник в такава измама, и то без значение дали извлича печалба от
препродажбата на стоките или от използването на услугите в рамките на
облагаемите сделки, извършени от него впоследствие (вж. решения Боник, C‑285/11,
т. 38 и 39, както и цитираната съдебна практика и Maks Pen, C‑18/13,
т. 27). Но когато данъчната администрация констатира, че издателят на
фактурата е извършил измама или е допуснал нередности, тя е тази, която трябва
въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя на фактурата да е
извършил проверки, които не са негова задача, да установи, че този получател е
знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на
приспадане, е част от измама с ДДС, като ответната администрация следва да
докаже в настоящето производство, че е направила това (вж. в този смисъл
решения Боник, C‑285/11, , т. 45 и LVK — 56, C‑643/11,
т. 64).
В случая ответникът на базата на
несистематичен анализ и спазване на правилата на формалната логика твърди, че „Фарма
дистрибюшън” ООД е получило от доставчиците „Мегафарма”
АД и „Волфарм” ЕАД само данъчни документи, но не и стоките, посочени във
фактурите, което както се посочи, се опровергава от писмените, гласните
доказателства и ССЕ.
На следващо място, ответникът сочи,
че не е възможно да е налице незнание в страната получател, тъй като е налице
една двустранна операция, каквато е издаването и получаването на данъчен
документ. Ясно е, че след като жалбоподателят получава фактически стоката, то
последният я приема ведно с придружаващите я документи, такива, каквито са,
включително – приема за издатели посочените в тази документи книжа. Извършва
проверки за съответствие на партиди, количества, срок на годност и прочие. Нещо
повече – на тези лица жалбоподателят плаща по банков път и след като плащането
му е прието, за него липсва каквото и да е основание за съмнение, че действителните
участници в стопанската операция не са тези показани в съответните книжа.
По изложените
съображения, съдът намира за доказано получаването на лекарствата от „Волфарм“
ЕАД и „Мегафарма“ АД, представляващо облагаеми доставки на стоки, поради което
и за жалбоподателя възниква право на приспадане на данъчен кредит, което е
упражнено при спазване на закона. Като достига до извод за липса на доставка на
стоки, органът по приходите постановява ревизионен акт в нарушение на
материалния закон, който следва да бъде отменен.
В частта за разноските,
съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя в размер на 4 164 лв.
Разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК предвижда, че при прекомерно
възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа
сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. Разпоредбата на § 2 от ДР на Наредбата е обявена за
нищожна като постановена извън предоставената на Висшия адвокатски съвет с
нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА материална компетентност. С разпоредбата на § 2
не се определя минималният размер на адвокатските възнаграждения в отношенията
клиент - адвокат за съответен вид работа, а се определя минимума, до който
съдът, при направено от насрещната страна в процеса възражение за
"прекомерност" може да слезе при преценката си за основателност на
това възражение - в този случай съдът по силата на § 2 от ДР на Наредбата е длъжен да присъди
като съдебни разноски поне двукратния размер на минималното адвокатско
възнаграждение. В този случай по недопустим начин се прави опит да се регулира
свободната преценка на съда в случаите на възражение за
"прекомерност" - правомощие, което Висшият адвокатски съвет няма нито
по силата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, нито по силата на препращащата норма на чл.
78, ал. 5 от ГПК, съгласно която при възражение за прекомерност съдът може да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Както
е посочено в Решение № 14820 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10395/2014 г.,
I о., докладчик председателят Йордан Константинов, потвърдено с Решение № 587
от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1455/2015 г., 5-членен с-в, предвид
свободата на договаряне, клиентът е в правото си да реши до какъв размер
адвокатско възнаграждение да се договори, като същият е наясно, че предвид
разпоредбите на чл. 78, ал. 5 и чл. 161, ал. 2 от ДОПК, в случай на възражение
на прекомерност, той рискува при спечелване на делото да му бъдат присъдени
разноски до установения с наредбата минимален размер. От друга страна, с
посочените разпоредби законодателят е определил границите, до които следва да
се присъждат адвокатските възнаграждения като част от разноските на страната.
Както се посочва в тази връзка в ТР № 6/2012г, " тази граници са израз на
основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до
правосъдие, поради което е прието, че § 2 от ДР на наредбата влиза в
противоречие и с този принцип". В настоящия казус жалбоподателят е
представляван в съдебните заседания от адвокат М.Е., за което са представени
адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 27.03.2017 г.
Видно от договора уговореното и платено по банков път към тази дата
възнаграждение е в размер на 2 604 лева. Със списъка за разноски на съда
се представя платежно нареждане от 04.04.2017 г. без заверка от банков
служител, въз основа на което се претендира платен адвокатски хонорар в размер
на 4 164 лева. Дори да се приеме, че това плащане е обвързано със
сключения договор за правна защита и извършеното процесуално представителство,
доколкото вписаното основание е „ф. 63 и 64/27.03.17“ и не кореспондира с
договора, съдът намира, че хонорарът от 4 164 лева е прекомерен и следва
да се намали до минималния размер на адвокатските възнаграждения съгласно чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 - 1858 лв. В тази връзка следва да се подчертае,
че адв. Е. представлява „Фарма дистрибюшън“ ООД по още четири дела (адм. дело
№813/16г., № 705/16г., № 332/16г. и адм.
дело № 237/17г.) на това дружество със същия предмет, действително касаещи
други данъчни периоди, но с идентично организирана защита. При това положение
направените по делото разноски, които жалбоподателят може да претендира, ведно
с заплатената ДТ и депозит за вещи лица, възлизат на 2 508 лв.
С оглед гореизложеното
и направеното искане от страна на жалбоподателя следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 2 508 лв.
Водим от горното и на основание чл.
160, ал. 1 и чл. 161 от ДОПК,
Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Фарма дистрибюшън” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Полтава“ № 3, вх. 3, Ревизионен
акт № Р-04000416004173-091-001/12.01.2017 г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 68/23.03.2017 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико
Търново към ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП да плати на „Фарма дистрибюшън” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Полтава“ № 3, вх. 3,
разноски по делото в размер на 2 508 лв. (две хиляди петстотин и осем лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: