О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е № 350
гр.Пловдив, 24.03.2020 год.
Пловдивския
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА МАРКОВА
като
разгледа ЧНД № 417/2020год. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.5 и сл.от НПК.
С постановление
от 14.02.2020г., наказателното производство по ДП №168/2020г. по описа на ОСлО
при ОП-Пловдив, пр.пр. №12314/2017год. по описа на Окръжна прокуратура –
Пловдив е прекратено на основание
чл.243, ал.1 т.1, вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Досъдебното производство е
образувано срещу И. С. О. за извършено престъпление
по чл.343 ал.1, б.Б предл.2-ро, вр.чл.342, ал.1 от НК. В хода на разследването му няма привлечено в
качеството на обвиняем лице.
Срещу Постановлението за прекратяване на наказателното производство е постъпила жалба от И.Г. чрез поверениците му адв. А.С. и адв. В.С., в която се излагат доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане делото на ОП-Пловдив със задължителни указания относно правилното прилагане на закона.
Съдът, след като се запозна с жалбата, постановлението на Окръжна прокуратура гр.Пловдив и с приложените към делото материали, намира и приема за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е от процесуален представител на лице, което
има качеството на пострадал. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Представителят на държавното обвинение е приел за установена следната фактическа обстановка:
Свид. И. С. О. бил правоспособен водач на МПС, категории А, В, С, М, ТКТ и АМ и притежавал лек автомобил "Рено 19" с рег.№ ***. Работел като **** в хотелски комплекс в с.С., обл.Пловдив. Пострадалият Н. Г.Г. живеел в колиба в землището на с.Р. К., обл.Пловдив, собственост на свид.И. Я., който я предоставил на Г., за да живее в нея. Двамата се познавали от престоя на Н. Г. ***, където той изтърпявал наложено му наказание лишаване от свобода, а свид.Я. работел. Н. Г. не поддържал редовни контакти с роднините си, нямал постоянна работа и системно злоупотребявал с алкохол, като ходел в близките села да консумира алкохол, придвижвайки се с велосипед.
На 09.02.2017 г., около 19.20 ч., свид. И. О. тръгнал с лекия си автомобил от с.С. към гр.Б., където живеели родителите му. Около 20.00 ч. излязъл от с.Р. К., като се движел по южната лента на платното за движение на път 2055, в посока от запад на изток към с. Г.. Движението се осъществявало при намалена видимост - в тъмната част на денонощието, на къси светлини и със скорост от около 74 км/ч, при разрешена скорост от 90 км/ч. В този участък пътят бил равен и прав. Асфалтова настилка в този момент била частично мокра, без дупки и неравности, които да доведат до отклонение на автомобила. От двете страни на пътното платно имало натрупан сняг.
По същото време и в същия пътен участък, от изток на запад, от с.Г. към с.Р. К. се движел, управлявайки велосипеда си Н. Г.. Движел се със скорост от около 11,9 км/ч в южната част на пътното платно, т.е. в лявата част на пътното платно по посока на движението си, в насрещната лента за движение. Н. Г. не бил със светлоотразителна жилетка, а велосипедът му нямал устройство за излъчване на бяла или жълта светлина в предната си част. Велосипедът имал поставени светлоотразители само на спиците на колелата и на предната дясна част на рамката. Свид. И. О. забелязал неопределен обект пред колата си, в лентата му за движение и реагирал чрез екстрено задействане на спирачната система на автомобила и отклоняването му наляво. Отклонявайки се наляво, автомобилът започнал да спира, но когато бил на разстояние от около 32-33 м. от велосипедиста, последния завил надясно, като велосипедът пресякъл траекторията на движение на л.а. марка "Рено 19", управляван от свид. О.. Между двете превозни средства настъпил удар, като същият бил в предната част на лекия автомобил и в предната част на велосипедиста, който в момента на удара бил разположен с предна част и с лява страна към автомобила. По ширина на пътното платно, ударът настъпил на около 3 - 3,5 м. северно от южното му начало. При сблъсъка, велосипедистът Н. Г. се ударил последователно в предната част на автомобила и в предното му панорамно стъкло, след което бил отхвърлен на изток, където паднал върху пътното платно, а лекият автомобил преустановил движението си. Веднага след това свид. И. О. изгасил двигателя на автомобила, като оставил светлините включени, слязъл от колата и отишъл до Н.Г.. Последният лежал на лявата си страна, напречно на пътя. Свид.О. попитал пострадалия как е, на което получил отговор, че е добре. Веднага след това той се обадил от мобилния си телефон на тел. 112 и съобщил, че е блъснал колоездач с автомобила си, като обяснил къде е настъпило произшествието и поискал да бъде изпратен екип на спешна помощ. Малко след това на мястото на инцидента пристигнал свид.Т. Ж., който по същото време бил на работа като огняр в близките оранжерии и чул шума от спирането на автомобила и удара. Той попитал свид.О. дали има нужда от помощ, но след като разбрал, че властите са уведомени за случилото се, предоставил запалката си, за да може свид. О. с нея да подава сигнал на приближаващи автомобили и се върнал на работа. До пристигането на екипите на Спешна помощ и МВР, свид.И. О. разговарял с пострадалия - разбрал името му, кога и къде е роден, от къде е и името на брат му и му направило впечатление, че пострадалия миришел силно на алкохол.
Малко по- късно на местопроизшествието пристигнал екип от РУ на МВР - Х. в състав- свид.Н. Д. и свид.Д. Ш.. Те тествали свид.И. О. за употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер алкотест 7510" с фабричен № 0125. Резултат бил отрицателен. Полицейските служители установили, че пострадалият Н. Г. миришел на алкохол, но не могли да го тестват с техническото средство поради влошеното му здравословно състояние. На местопроизшествието бил извършен оглед от ДСОГ, а екипа на спешна помощ откарал пострадалия в УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД гр.Пловдив за лечение. В болничното заведение била взета кръвна проба от пострадалия за проверка за употреба на алкохол. Въпреки предприетото лечение, на следващата сутрин - 10.02.2017г. пострадалият Н. Г. починал.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена Съдебномедицинска експертиза на труп № 41/2017г., от която се установяват следните травматичени увреждания на Н.Г., развила се мастна емболия в белите дробове /доказана микроскопски/; счупване на двете големи и малки пищялни кости на двата долни крайника с кръвонасядане и кръвопопиване на тъканите в областта на счупванията; счупвания на ребра в ляво; кръвонасядане в гръдната стена вляво; кръвонасядане в меките черепни покривки; разкъсно- контузни рани по трупа; кръвонасядания и охлузвания по трупа; мозъчен оток; оток на белите дробове; срастване на двата бели дроба към гръдната стена; хипертрофия на сърцето; коронаросклероза; дистрофично променен черен дроб; уголемена слезка. Причината за смъртта на Н. Г. е остра сърдебно- съдова и дихателна недостатъчност поради развила се мастна емболия в белите дробове, която нарушава нормалната циркулация и кислородно насищане на кръвта в организма. Мастната емболия е обичайно и нерядко срещано усложнение при счупване на дълги тръбести кости, каквито са налице в конкретния случай. Налице е причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания и по-конкретно счупванията на кости и развилата се мастна емболия в белите дробове, довела до смъртта, както е налице и причинно-следствена връзка между причинените увреждания на пострадалия и претърпяното от него ПТП. Установените травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенционално действие. Същите е възможно да бъдат получени при настъпилото ПТП, в което пострадалият е участвал като велосипедист, ударен от лек автомобил. От заключението на изготвената химическа експертиза- Протокол № 70/10.02.2017г. за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта се установява, че в изпратената за изследване проба кръв взета от Н. Г. е доказано наличие на етилов алкохол от 3,09 промила на хиляда.
Според заключението на изготвената по делото Съдебномедицинска експертиза № 442/2017 г. по писмени данни, екипите на Центъра за спешна медицинска помощ и на спешно отделение на УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД гр.Пловдив, както и медицинският персонал на Клиниката по ортопедия и травматология на същата болница, са действали съобразно със Стандарта по спешна медицина и ортопедия и травматология, съобразно наредбите за оказване на спешна медицинска помощ и алгоритмите за конкретното й оказване. Действията на медицинските лица са били професионални, адекватни по обем, достатъчност и своевременност. Извършени са били всички необходими изследвания и първоначално необходими лечебно-диагностични мероприятия. В действията на екипите не се установяват действия или бездействия, даващи основания за извода, че са проявили незнание на професията, нехайство, немарливост или самонадеяност. Оказаната медицинска помощ е била съобразена с добрата медицинска практика. Според вещото лице мастната емболия е често срещано фатално усложнение в травматологията. То е винаги предполагано от медицинските лица, но все още медицината не е намерила начин за успешна борба с развитието й. На съвременния етап на развитието на медицината, това усложнение е очаквано, но борбата с него е безуспешна. Вещото лице потвърждава заключението на СМЕ на труп относно причината за смъртта на пострадалия и наличието на причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания на пострадалия и ПТП.
В хода на разследването е назначената Комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, от чието заключение се установява, че ударът между л.а."Рено 19" управляван от свид.И. О. и велосипедиста Н. Г. е настъпил по дължина на около 5-6 м. източно от ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина на около 3-3,5 м. северно от южното начало на платното за движение. Скоростта на л.а. "Рено 19” с рег.№ *** преди задействане на спирачната му система е била около 74 км/ч, а в момента на удара е била около 71 км/ч. Най-вероятната скорост на велосипедиста преди удара е била около 11,9 км/ч. Посоката на движение на л.а."Рено 19" е била от запад на изток по южната пътна лента на платното за движение, след което автомобилът е бил отклонен наляво от водача, като със зададена посока за отклоняване наляво е настъпил удара с велосипедиста. Посоката на движение на велосипедиста е била от изток на запад по южната част на платното за движение, след което е последвала промяна на траекторията със завой надясно, с направление към автомобила. В момента на удара велосипедистът е бил ориентиран напред и наляво към автомобила, като към този момент се е намирал върху велосипеда. Скоростта на л.а."Рено 19 е била технически съобразена с пътноклиматичната обстановка. Водачът на л.а."Рено 19" е имал техническа възможност да възприеме велосипедиста като обект, когато разстоянието между тях е бил 70-80 м. В момента на отклоняване на велосипедиста надясно спрямо неговата посока и отдясно наляво, спрямо автомобила, л.а."Рено 19" е отстоял от мястото на удара на разстояние около 32- 33 м. Водачът му е започнал да реагира със задействане на спирачната система на автомобила, когато е отстоял от мястото на удара на около 43,13 м. Водачът на л.а."Рено 19" е нямал техническа възможност да предотврати произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Той е нямал техническа възможност за предотвратяване на произшествието и с маневра за промяна на траекторията на автомобила. Водачът на л.а."Рено 19" би имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удар, от момента на промяна на траекторията на велосипедиста към автомобила, ако скоростта на автомобила е била равна или по-ниска от 40 км/ч. Установените травматични увреждания на пострадалия са били причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенционално действие. Същите добре отговарят да са получени при станалото ПТП както следва: от контакт /удар/ с автомобила: счупване на двете големи и малки пищялни кости на двата долни крайника; счупвания на ребра в ляво; от контакт /удар/ с автомобила и/или от контакт с пътната настилка: кръвонасядане на гръдната стена в ляво; кръвонасядане на меките черепни покривки; разкъсно-контузни рани по трупа; кръвонасядания и охлузвания по трупа; последствия след ПТП: развила се мастна емболия в белите дробове /доказана микроскопски/; мозъчен оток; оток на белите дробове.
Според заключението на допълнителната Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в анализираната пътна ситуация, ако водачът на автомобила бе реагирал, когато е имал техническа възможност да забележи велосипедиста на разстоянието на конкретната видимост към него, т.е, на около 75 м., удар пак би настъпил до изминаването от автомобила на разстояние около 63,80 м, тъй като през времето на спиране на автомобила, поради насрещното движение на велосипедиста, той ще скъси дистанцията между тях и водачът на автомобила би нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара, като скоростта на автомобила в момента на удара би била около 45 км/ч.
Изготвена в хода на досъдебното производство е и допълнителна Съдебномедицинска експертиза № 28/2018г. по писмени данни, според чието заключение скоростта от 45 км/ч е напълно достатъчна, за да се получат при сблъсък на автомобила с велосипедиста описаните травматични увреждания, включително и тези на двата големи пищяла на двата крака. Вещото лице е посочило, че те биха се получили и при скорост от 20 км/ч.
В изпълнение на указания на АС-Пловдив дадени с Определение № 330/14.05.2018г. е назначена и изготвена допълнителна комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, от чието заключение се установява, че опасната зона на автомобила с установената скорост при движение на къси или дълги светлини е била 76,95 м; при движение на автомобила на къси светлини в анализираната пътна ситуация, ако водачът на автомобила бе реагирал, когато е имал техническа възможност да забележи велосипедиста на разстоянието на конкретната видимост към него, т.е. на около 75 м., водачът на автомобила е нямал техническа възможност да го установи преди мястото на удара, тъй като през времето на спиране на автомобила, поради насрещното движение на велосипедиста, той ще скъси дистанцията между тях и водачът на автомобила би нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара, като скоростта на автомобила в момента на удара би била около 45 км/ч.; при хипотеза движение на автомобила на дълги светлини и че водачът на автомобила е започнал да реагира, когато има техническа възможност да забележи велосипедиста, който е бил опасност на разстояние на общата видимост равно на конкретната видимост (на около 150 м. от автомобила, ако водачът на автомобила бе реагирал и екстрено бе задействал спирачната система на автомобила, удар не би настъпил, т.е. автомобилът ще спре преди мястото на настъпилия удар. От данните по делото не може да се определи в момент на отстояние на автомобила на около 150 м. преди мястото на удара какво е било разположението на велосипедиста на терена, както и не може да се определи дали в тази неизвестна позиция велосипедистът е представлявал опасност за сблъсък с направлението и скоростта си. По експериментален път и след извършени справки вещото лице е установило, че фаровете на л.а."Рено 19" с рег.№ *** са с марка за първоначално вграждане Valeo. Десният фар е счупен, а в левият фар има допълнително поставено външно тяло, което е наранило рефлекторното покрития. При съпоставяне на габаритите на външното тяло (допълнително монтиран елемент) в ляв фар и работната площ на рефлектора на фара, от техническа гледна точка, външното тяло не е ограничавало възможността за възприемане на пътната обстановка пред автомобила при движение както на дълги, така и на къси светлини поради разликата в площите между рефлектора на левия фар и външното тяло. Електрическата лампа на десен фар е халогенна, марка TRIFA, модел Н4 12V 60/55W, при включване на къси или дълги светлини излъчва светлина. Електрическата лампа на ляв фар е халогенна, марка NARVA модел Н4 12V 60/5 5W, при включване на къси или дълги светлини излъчва светлина. Габаритната електрическа лампа на десен фар при включени светлини не излъчва светлина. Габаритната електрическа лампа на ляв фар при включени светлини излъчва светлина. Вещото лице е посочило, че при ксенонови фарове осветената зона пред автомобила е по-добра от тази на халогенните фарове. В зависимостта, описваща опасната зона на ППС, няма технически параметър, който да се влияе от осветеността на фаровете на автомобила; в левия фар на автомобила има допълнително монтирано външно тяло. При съпоставяне на габаритите на допълнително монтираното външно тяло с габаритите на рефлекторите на ляв фар на автомобила, от техническа гледна точка, допълнително монтираното външно тяло в левия фар не е повлияло на осветяемостта пред автомобила в степен, тока че настъпилото ПТП да е било предотвратимо от водача на автомобила, ако то не е било поставяно.
В изпълнение на дадени указания в Определение № 223/09.04.2019г. на АС-Пловдив е назначена АТЕ от заключението на която се установява следното: максималната скорост на автомобила при движение в условията на намалена видимост (през нощта на светлината на автомобилни фарове), при която водачът би имал техническа възможност да спре преди да измине дължината на осветената/видимата зона пред автомобила е както следва, при осветеност от къси светлини на 80 м. - 75,30 км/ч. Съответно технически съобразената скорост спрямо обекти на пътя е била: за автомобили със светещи габаритни светлини - мин. 114 км/, макс. 137 км/ч; за автомобили без светлини (със светлоотразители) — мин. 88 км/ч, макс. 114 км/ч; за велосипедист със светлоотразителна жилетка — мин.75 км/ч, макс. 88 км/ч; за велосипедист със светлоотразител на калника — мин. 60 км/ч, макс 70 км/ч и за велосипедист без светлоотразители ~ мин. 43 км/ч, макс. 53 км/ч. Вещите лица са посичили, че скоростта на автомобила преди задействане на спирачната му система - 74 км/ч е била технически съобразена при къси светлини с максимален обхват и при дълги светлини. Скоростта на автомобила е била технически съобразена и спрямо обекти на пътя: автомобил със светещи габаритни светлини; автомобил без светлини /със светлоотразители/ и велосипедист със светлоотразителна жилетка. Скоростта на автомобила е била технически несъобразена спрямо обекти на пътя: велосипедист със светлоотразител на калника и велосипедист без светлоотразители. Водачът би имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара от момент на промяна на траекторията на велосипедиста към автомобила, ако скоростта на автомобила е била равна или по-ниска от 40 км/ч. Така определената скорост за избягване на удара е по-малка от най-малката технически съобразена скорост (43 км/ч), т.е. дори водачът да се бе движил с технически съобразена скорост спрямо обекти на пътя: велосипедист със светлоотразител на калника и велосипедист без светлоотразители, то ударът пак би настъпил от момента на промяна на направлението на велосипеда към автомобила, така че да застане на позицията на удара.
Прокурорът е
приел, че свид. И. О. няма вина за настъпилото пътно транспортно произшествие,
тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Направен е
извод, че свидетелят като водач на
МПС се е движел с технически съобразена с атмосферните условия и
конкретните условия на осветеност, скорост. Посочено е че, не е имал нормативно
задължение да се движи на дълги светлини, поради което и не може да се приеме,
че сам се е поставил в ситуация да не забележи Н.Г.. Възприето е, че същият не
е извършил нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а напротив Н.Г. е извършил
нарушение на чл.79 т.3 и чл.80 т.1 и т.2 от ЗДвП като се е движел с велосипед
без светлини, светлоотражатели и не възможно
най близо до дясната граница на платното си за движение. Направен е извод, че за свид.И.О. не е имало
задължение да се движи със скорост от 40 км/ч., при която според вещите лица
той е щял да избегне пътно транспортното произшествие, тъй като Н.Г. е променил
траекторията си на движение, бил е без светлоотразители на колелото и светлоотразителна жилетка, които да са
осигурили възможност последния обективно да бъде възприет от свид.О.. Изложени
са съображения, че дори и реакцията на свид.О. да е била закъсняла, то ударът е
бил непредотвратим, защото той е възприел пострадалия на разстояние от 75м.
пред себе си, но удара пак е щял да настъпи и макар и с по- ниска скорост от 45
км/час да причини посочените в СМЕ телесни
увреждания на пострадалия, които са причинили смъртта му.
Съдът счита, че така направените фактически
констатации от прокурора в постановлението му за прекратяване на наказателното
производство са правилни и законосъобразни. Законосъобразен е и извода на
прокурора, че при тези факти водачът И. О. не носи вина за настъпилото ПТП,
поради което и наказателното
производство следва да се прекрати.
Съдът не възприема довода на поверениците, че
не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Не се споделя виждането, че свид. О. не е направил
всичко възможно, за да избегне настъпването на пътно транспортното
произшествие. Същият в момента, в който е забелязъл велосипедиста е задействал
спирачната система и е завил наляво с
цел да избегне удара, но предвид отклоняването на Н.Г. надясно, т.е промяна на
траекторията му на движение, същият е пресякъл пътя на свид.О. и удара между
двете превозни средства е бил неизбежен. Изложените от поверениците на И.Г.
твърдения, че свид.О. не е намалил
скоростта си на движение след като го е забелязал, не се споделят с оглед
установения механизъм на настъпване на ПТП-то от вещите лица, базиран на
обективни данни по делото.
Не се възприема като основателно и
твърдението, че като професионален шофьор свид. О. е следвало да избере да се
движи с по- ниска скорост, при която този резултат е нямало да настъпи.
Скоростта на движение се избира от водачите съобразно пътните знаци,
атмосферните условия, натовареността на движението, осветеността и други
фактори, а дали същата е законосъобразна,
съобразена или не, е правен извод, който се прави въз основа на събрания по
делото доказателствен материал. В конкретния случай за свид.О. не е
съществувало задължение да се движи с по- ниска от избраната от него
скорост. Пътната настилка е била
частично суха, движението не е било натоварено, същият е управлявал на къси
светлини и с оглед липсата на
светоотразителна жилетка на Н.Г.,
навлизането на същия в траекторията на движение на свид.О., не може да се възприеме, че скоростта на О. е
била несъобразена.
Както многократно са посочвали предходните
съдебни състави, за свид.О. не е имало задължение по ЗДвП да управлява
превозното средство на дълги светлини. Той се е движел на къси светлини,
при което е видял велосипедиста,
възприел го е като опасност на пътя, поради което и е направил всичко възможно,
за да избегне настъпването на ПТП-то, задействайки екстренно спирачната система
и завиване наляво.
Налице е грубо нарушаване на правилата на
движение от страна
на Н.Г..
Същият се е движел без светоотразителна жилетка, в траекторията на движение на
свид.О., т.е, по средата на пътното платно, а не възможно най- вдясно, поради
което и не може да се приеме аргумента на защитата, че същият е представлявал
предвидимо препятствие за свид.О., което
същия е бил длъжен да предвиди, доколкото като участник в движението, за него
също важат правилата за движение, които той следва да спазва.
Не могат да се възприемат възраженията
относно приетата от вещите лица зона на видимост от 75м. при изчисляване на
технически съобразената скорост, доколкото възражението, относно видимостта при
халогенни светлини се базира на научен труд на М. И., т.е лице, което не е вещо
лице по делото и чиято компетеностност, знания и опит са неизвестни за съда.
Поради тези съображения не се възприемат и възраженията в жалбата, че времето
за реакция на водача е било 2.1 сек., а не 1.6сек. и съответните от там промени
в изчисленията по ползваната формула.
Не могат да се споделят като основателни
възраженията на поверениците, че тъй
като данни за състоянието на Н.Г. е дала
свид. Г.Г., която е посочила, че същият е бил адекватен, състоянието му не
съответства на лице с алкохол в кръвта си от 3.09 промила на хиляда. В тази
насока следва да се отбележи, че възприятията на свидетелите винаги съдържат субективен елемент, доколкото се касае за
факти и обстоятелства възприети от тях съобразно представите им. С оглед
заключението на СХЕ, която по категоричен и
безспорен начин е установила, че Н.Г. е бил с концентрация на алкохол в
кръвта си от 3.09 промила на хиляда, то следва да се приеме, че категорично към
момента на настъпване на ПТП-то същия е бил в пияно състояние, което обаче не
му е пречело да говори.
Съдът не възприема като основателни доводите
в жалбата, че с оглед показанията на свид. Д.Ш. посочил къде се е намирало тялото
на пострадалия, то механизма на настъпване на ПТП-то е различен. В показанията
си, както и сами поверениците са посочили, свид.Ш. е заявил: ”лежеше почти към средата на
пътното платно” , едва ли тази „категоричност” в показанията на свидетелите
може да бъде основание за некредитиране на протокола за оглед и заключенията на
вещите лица базирани на обективни находки по делото.
При горните факти и правни изводи
обжалваното постановление на ОП Пловдив
е обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран така и на основание чл.243 ал.6 т.1 от НПК съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление на ОП-Пловдив от 14.02.2020г. по
пр.преписка №12314/2017г., с което е
прекратено наказателното производство по ДП № 168/2017 г. по описа на ОСлО при
ОП -Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протест пред Апелативен съд Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му.
Да се уведомят: ОП Пловдив,
пострадалия И.Г., чрез адв.А.С. и
адв.В.С..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: