Решение по дело №9023/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3190
Дата: 19 август 2022 г. (в сила от 19 август 2022 г.)
Съдия: Мария Ангелова Дончева
Дело: 20211110209023
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3190
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. АНГ. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. АНГ. Д. Административно наказателно
дело № 20211110209023 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на АЛ. П. Н., срещу Наказателно постановление
(НП) №С-23-20 от 03.06.2021 г., издадено от началник на Регионална
дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/-София, с което на
основание чл. 232, ал. 4, т. 2 ЗУТ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за
извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 ЗУТ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на НП. На първо
място се сочи, че според НП нарушението едновременно е извършено чрез
внасяне на инвестиционния проект и чрез неговото изготвяне. Отделно се
посочва, че изготвения Констативен протокол не е бил връчван на
жалбоподателя, а също така, че поканата за съставяне на АУАН е връчена
след съставянето на Констативния протокол. Излагат се и доводи, че
фактическата обстановка не отговаря на описаната в НП, тъй като се касае за
техническа грешка при изписване на цифрите. Алтернативно се твърди, че се
касае за маловажен случай и по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично
и заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното
постановление.
1
Въззиваемата страна - началник РДНСК-София, редовно уведомен, се
представлява от юрисконсулт С., която моли за потвърждаване на
наказателното постановление, като счита същото за правилно и
законосъобразно.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
Ландшафтен архитект АЛ. П. Н. в качеството си на проектант по част
„Паркоустройство” изготвил инвестиционен проект във фаза технически
проект по част „Паркоустройство” за строеж: „ЖИЛИЩНА СГРАДА“, със
ЗП= 177,60 кв.м, РЗП=592,00 кв. м, РЗП със сутерен = 769,60 кв.м, находящ се
в урегулиран поземлен имот /УПИ/ VIII-229, кв.13, м. „Ю. п. - III част“ по
плана на гр. С., Р. „Т.“-СО, представляващ поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор 68134.1004.229 по кадастралната карта и кадастралните
регистри /КККР/ на Район „Триадица“-СО.
Така изготвеният инвестиционен проект по част „Паркоустройство” бил
внесен от възложителя за одобрение на 14.08.2020 г. Район „Т.“-СО в гр. С. и
бил одобрен на 17.09.2020 г. от главния архитект на Р. „Т.“-СО и послужил
като основание за издаване на Разрешение за строеж /РС/ № 3/04.02.2021. от
главния архитект на район „Т.”-СО за строежа на горепосочената „Жилищна
сграда“.
Район „Т.“-СО уведомила РДНСК за издаденото разрешение с писмо с
изх. № Към РТР20-ГР04-1480-[4]/09.02.2021 г. Към писмото били приложени
копия от текстовата и графичната част на действащия подробен устройствен
план и копие от визата за проектиране.
Подробен устройствен план /ПУП/ предвиждал създаване на нов УПИ
VIII-229, кв. 13, м. „Л. - жилищна група Ю. п.“, район „Т.“-СО, предназначен
за жилищно строителство /по имотни граници на ПИ с идентификатор
68134.1004.229 по КККР/, както и изменение на плана за улична регулация
между о.т. 46 до о.т. 45, с показатели: Плътност на застрояване - 30 %;
Коефициент на интензивност на застрояване /Кинт./ - 1, Озеленяване - 60 %
озеленяване, от които 50 % ВДР /съгласно приложение към чл.З, ал.2 от
ЗУЗСО/ и Кота корниз /Кк/ - 10 м.
Визата за проучване и проектиране била издадена на основание чл.140,
ал.1 и 2 от ЗУТ за „жилищна сграда „3 е“ в УПИ VIII-229, кв.13, м.
„Жилищна група - Ю. п.“ по плана на гр. С., район „Т.“ - СО /ПИ с
идентификатор 68134.1004.229 КККР/, вид на зоната Мж2, с показатели:
Плътност на застрояване - 30 %; Кинт. - 1, Озеленяване - 60 % и Кк - 10 м.
На 19.02.2021 г. била извършена проверка от длъжностни лица на
2
РДНСК-София на издаденото Разрешение за строеж № 3/04.02.2021 г., като в
хода на проверката било установено, че в одобрения проект по част
„Паркоустройство“, било отбелязано, че постигнатата стойност на
устройствения показател за озеленяване при площ озеленяване 296,00 кв.м е
50 %, от които 74,00 кв.м или 25 % ВДР.
В действителност постигната стойност за озеленяване в одобрения
проект била 362,7 кв.м или 61.3 %, от които 344,0 кв.м ВДР или 96,8%.
За извършената проверка бил съставен Констативен протокол РС-ТР-
323 от 19.02.2021 г.
От началника на РДНСК-София, на основание чл.156, ал.З ЗУТ, била
издадена Заповед № ДК-11-С-5/22.02.2021 г. за отмяна на издаденото
разрешение за строеж № 3/04.02.2021 г.
На база на констатациите направени в Констативния протокол била
отправена покана до ландш. арх. АЛ. П. Н. за съставяне и връчване на АУАН.
Въз основа на съставения констативен протокол на жалбоподателя бил
съставен АУАН №С-23 от 16.04.2021 г. в присъствието на един свидетел и в
присъствието на жалбоподателя, който го подписал и получил екземпляр от
същия срещу подпис.
В срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят подал възражение срещу
така съставения АУАН.
АНО приел подаденото възражение за неоснователно и на база на
съставения АУАН издал процесното НП № С-23-20 от 03.06.2021 г., издадено
от инж. Лиляна Николова Петрова- Илиева, началник на РДНСК-София, с
което на основание чл. 232, ал. 4, т. 2 ЗУТ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 / три хиляди/ лева за
извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 ЗУТ.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетеля, разпитан в хода на съдебното следствие АЛ. М.
ЯНК. (актосъставител), както и въз основа на надлежно приобщените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства: Заповед №РД-13-171 от
13.06.2019г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол;
длъжностна характеристика ; Констативен протокол №РС-ТР-323; покана за
явяване за съставяне на АУАН ; заповед №ДК-11-С-5 от 22.02.2021г. и
доказателствени средства: Съдебно-техническа експертиза.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетеля Я., и прецени, че показанията му са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага
3
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, констатираното нарушения и съставянето на АУАН за
нарушението, т. е. показанията на същия се явяват източник на пряка
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
За изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Съдът използва при формиране убеждението си по делото заключението
на допуснатата и изслушана в открит съдебно заседание СТЕ, като намери, че
то отговаря пълно и точно на поставените задачи и е изготвено от вещо лице с
експертни познания в областта.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем
(подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
съгласно заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. на Началника на ДНСК.
Актът е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 2, вр. чл. 222, ал. 1, т. 15 ЗУТ.
В настоящото административно-наказателно производство е бил спазен
срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за образуването му със съставянето на АУАН.
Чл. 239, ал. 2 ЗУТ предвижда, че този едногодишен срок по ЗАНН започва да
тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за
ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация – от деня на
извършване на нарушението. По делото се установява, че за процесния
строеж не е издавано удостоверение за експлоатация или удостоверение за
ползване, а това в случая е задължително, тъй като същият представлява
строеж пета категория и подлежи на въвеждане в експлоатация от органа
4
издал разрешението за строеж на основание чл. 177, ал. 3 ЗУТ. Това налага да
се приеме, че едногодишният срок по чл. 239, ал. 2 ЗУТ не е изтекъл и
процесният АУАН е издаден в рамките на преклузивните срокове за
образуване на административно-наказателно производство.
В хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл. 57 ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението изложено в
жалбата, че не е ясно посочена дата на извършване на нарушението. Видно от
приложеното по делото наказателно постановление в него е посочена като
дата на извършване на нарушението 14.08.2020 г. съдът намира, че АНО
правилно е определил датата на извършване на нарушението, което с оглед
неговия характер е довършено с внасяне на проекта за одобрение.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи следното:
Съгласно нормата на чл. 108, ал. 1 изр. 2 ЗУТ предвижданията на
подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране.
В случая се твърди, че жалбоподателят в качеството си на проектант по
част „Паркоустройство“ във инвестиционен проект на фаза ТП не е спазил
предвиждането на ПУП относно показателя минимална площ за озеленяване
– 60%, от което съгласно приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО 50% трябва да
е с висока дървесна растителност.
Съществен тук е въпросът дали инвестиционният проект, изготвен от
жалбоподателя отговаря на одобрения ПУП, който предвижда създаване на
нов УПИ VIII-229, кв. 13, м. „Л. - жилищна група Ю.п., р. „Т.“ - СО,
предназначен за жилищно строителство /по имотни граници на ПИ с
идентификатор 68134.1004.229 по КККР/, както и изменение на плана за
улична регулация между о.т. 46 до о.т. 45, трябва да има следните показатели:
плътност на застрояване - 30 %; Кинт. - 1, Озеленявяне - 60 % и Кк - 10 м. Тъй
като за изясняването на този въпрос са били необходими специални знания и
умения, настоящият съдебен състав е назначил СТЕ, съгласно чието
заключение реално общо сумата на зелените площи по инвестиционния
проект е 362,7 кв.м или 61.3 %, от които 96.8 % висока дървесна
растителност. В същото време при посочване на минималните показатели по
ПУП и при тяхното изчисляване в инвестиционния проект е допусната
грешка, като освен това жалбоподателят в изчисленията не е включил всички
площи, които законът признава за озеленяване. Съдът счита, че в тази
хипотеза трябва да се приеме, че е допусната неточност в инвестиционния
5
проект, което може да е друго нарушение на изискванията към
инвестиционното проектиране, но в случая не е допуснато нарушение на
разпоредбата чл. 108, ал. 1 ЗУТ, тъй като реално постигнатият с
инвестиционния проект показател за минимална площ за озеленяване е над
предвижданията на ПУП.
По изложените съображения обжалваното НП следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №С-23-20 от 03.06.2021 г.,
издадено от началник на РДНСК-София, с което на основание чл. 232, ал. 4, т.
2 ЗУТ на АЛ. П. Н., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3 000 / три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.
108, ал. 1 ЗУТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на АЛ. П. Н., срещу Наказателно постановление
(НП) №С-23-20 от 03.06.2021 г., издадено от началник на Регионална
дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/-София, с което на
основание чл. 232, ал. 4, т. 2 ЗУТ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за
извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 ЗУТ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на НП. На първо
място се сочи, че според НП нарушението едновременно е извършено чрез
внасяне на инвестиционния проект и чрез неговото изготвяне. Отделно се
посочва, че изготвения Констативен протокол не е бил връчван на
жалбоподателя, а също така, че поканата за съставяне на АУАН е връчена
след съставянето на Констативния протокол. Излагат се и доводи, че
фактическата обстановка не отговаря на описаната в НП, тъй като се касае за
техническа грешка при изписване на цифрите. Алтернативно се твърди, че се
касае за маловажен случай и по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично
и заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна - началник РДНСК-София, редовно уведомен, се
представлява от юрисконсулт Симеонова, която моли за потвърждаване на
наказателното постановление, като счита същото за правилно и
законосъобразно.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
Ландшафтен архитект АЛ. П. Н. в качеството си на проектант по част
„Паркоустройство” изготвил инвестиционен проект във фаза технически
проект по част „Паркоустройство” за строеж: „ЖИЛИЩНА СГРАДА“, със
ЗП= 177,60 кв.м, РЗП=592,00 кв. м, РЗП със сутерен = 769,60 кв.м, находящ се
в урегулиран поземлен имот /УПИ/ VIII-229, кв.13, м. „Ю. п.- III част“ по
плана на гр. С., Р. „Т.а“-СО, представляващ поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор 68134.1004.229 по кадастралната карта и кадастралните
регистри /КККР/ на Район „Т.“-СО.
Така изготвеният инвестиционен проект по част „Паркоустройство” бил
внесен от възложителя за одобрение на 14.08.2020 г. Район „Триадица“-СО в
гр. София и бил одобрен на 17.09.2020 г. от главния архитект на Район
1
„Триадица“-СО и послужил като основание за издаване на Разрешение за
строеж /РС/ № 3/04.02.2021. от главния архитект на район „Триадица”-СО за
строежа на горепосочената „Жилищна сграда“.
Район „Т.“-СО уведомила РДНСК за издаденото разрешение с писмо с
изх. № Към РТР20-ГР04-1480-[4]/09.02.2021 г. Към писмото били приложени
копия от текстовата и графичната част на действащия подробен устройствен
план и копие от визата за проектиране.
Подробен устройствен план /ПУП/ предвиждал създаване на нов УПИ
VIII-229, кв. 13, м. „Л. - жилищна група Ю.п., район „Т.“-СО, предназначен за
жилищно строителство /по имотни граници на ПИ с идентификатор
68134.1004.229 по КККР/, както и изменение на плана за улична регулация
между о.т. 46 до о.т. 45, с показатели: Плътност на застрояване - 30 %;
Коефициент на интензивност на застрояване /Кинт./ - 1, Озеленяване - 60 %
озеленяване, от които 50 % ВДР /съгласно приложение към чл.З, ал.2 от
ЗУЗСО/ и Кота корниз /Кк/ - 10 м.
Визата за проучване и проектиране била издадена на основание чл.140,
ал.1 и 2 от ЗУТ за „жилищна сграда „3 е“ в УПИ VIII-229, кв.13, м.
„Жилищна група - Ю. п.“ по плана на гр. С., район „Т.“ - СО /ПИ с
идентификатор 68134.1004.229 КККР/, вид на зоната Мж2, с показатели:
Плътност на застрояване - 30 %; Кинт. - 1, Озеленяване - 60 % и Кк - 10 м.
На 19.02.2021 г. била извършена проверка от длъжностни лица на
РДНСК-София на издаденото Разрешение за строеж № 3/04.02.2021 г., като в
хода на проверката било установено, че в одобрения проект по част
„Паркоустройство“, било отбелязано, че постигнатата стойност на
устройствения показател за озеленяване при площ озеленяване 296,00 кв.м е
50 %, от които 74,00 кв.м или 25 % ВДР.
В действителност постигната стойност за озеленяване в одобрения
проект била 362,7 кв.м или 61.3 %, от които 344,0 кв.м ВДР или 96,8%.
За извършената проверка бил съставен Констативен протокол РС-ТР-
323 от 19.02.2021 г.
От началника на РДНСК-София, на основание чл.156, ал.З ЗУТ, била
издадена Заповед № ДК-11-С-5/22.02.2021 г. за отмяна на издаденото
разрешение за строеж № 3/04.02.2021 г.
На база на констатациите направени в Констативния протокол била
отправена покана до ландш. арх. АЛ. П. Н. за съставяне и връчване на АУАН.
Въз основа на съставения констативен протокол на жалбоподателя бил
съставен АУАН №С-23 от 16.04.2021 г. в присъствието на един свидетел и в
присъствието на жалбоподателя, който го подписал и получил екземпляр от
2
същия срещу подпис.
В срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят подал възражение срещу
така съставения АУАН.
АНО приел подаденото възражение за неоснователно и на база на
съставения АУАН издал процесното НП № С-23-20 от 03.06.2021 г., издадено
от инж. Лиляна Николова Петрова- Илиева, началник на РДНСК-София, с
което на основание чл. 232, ал. 4, т. 2 ЗУТ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 / три хиляди/ лева за
извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 ЗУТ.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетеля, разпитан в хода на съдебното следствие АЛ. М.
ЯНК. (актосъставител), както и въз основа на надлежно приобщените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства: Заповед №РД-13-171 от
13.06.2019г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол;
длъжностна характеристика ; Констативен протокол №РС-ТР-323; покана за
явяване за съставяне на АУАН ; заповед №ДК-11-С-5 от 22.02.2021г. и
доказателствени средства: Съдебно-техническа експертиза.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетеля Я., и прецени, че показанията му са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, констатираното нарушения и съставянето на АУАН за
нарушението, т. е. показанията на същия се явяват източник на пряка
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
За изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Съдът използва при формиране убеждението си по делото заключението
на допуснатата и изслушана в открит съдебно заседание СТЕ, като намери, че
то отговаря пълно и точно на поставените задачи и е изготвено от вещо лице с
експертни познания в областта.
3
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем
(подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
съгласно заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. на Началника на ДНСК.
Актът е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 2, вр. чл. 222, ал. 1, т. 15 ЗУТ.
В настоящото административно-наказателно производство е бил спазен
срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за образуването му със съставянето на АУАН.
Чл. 239, ал. 2 ЗУТ предвижда, че този едногодишен срок по ЗАНН започва да
тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за
ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация – от деня на
извършване на нарушението. По делото се установява, че за процесния
строеж не е издавано удостоверение за експлоатация или удостоверение за
ползване, а това в случая е задължително, тъй като същият представлява
строеж пета категория и подлежи на въвеждане в експлоатация от органа
издал разрешението за строеж на основание чл. 177, ал. 3 ЗУТ. Това налага да
се приеме, че едногодишният срок по чл. 239, ал. 2 ЗУТ не е изтекъл и
процесният АУАН е издаден в рамките на преклузивните срокове за
образуване на административно-наказателно производство.
В хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл. 57 ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението изложено в
жалбата, че не е ясно посочена дата на извършване на нарушението. Видно от
приложеното по делото наказателно постановление в него е посочена като
дата на извършване на нарушението 14.08.2020 г. съдът намира, че АНО
правилно е определил датата на извършване на нарушението, което с оглед
неговия характер е довършено с внасяне на проекта за одобрение.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи следното:
Съгласно нормата на чл. 108, ал. 1 изр. 2 ЗУТ предвижданията на
подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране.
4
В случая се твърди, че жалбоподателят в качеството си на проектант по
част „Паркоустройство“ във инвестиционен проект на фаза ТП не е спазил
предвиждането на ПУП относно показателя минимална площ за озеленяване
– 60%, от което съгласно приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО 50% трябва да
е с висока дървесна растителност.
Съществен тук е въпросът дали инвестиционният проект, изготвен от
жалбоподателя отговаря на одобрения ПУП, който предвижда създаване на
нов УПИ VIII-229, кв. 13, м. „Л. - жилищна група Ю.п.“, район „Т.“ - СО,
предназначен за жилищно строителство /по имотни граници на ПИ с
идентификатор 68134.1004.229 по КККР/, както и изменение на плана за
улична регулация между о.т. 46 до о.т. 45, трябва да има следните показатели:
плътност на застрояване - 30 %; Кинт. - 1, Озеленявяне - 60 % и Кк - 10 м. Тъй
като за изясняването на този въпрос са били необходими специални знания и
умения, настоящият съдебен състав е назначил СТЕ, съгласно чието
заключение реално общо сумата на зелените площи по инвестиционния
проект е 362,7 кв.м или 61.3 %, от които 96.8 % висока дървесна
растителност. В същото време при посочване на минималните показатели по
ПУП и при тяхното изчисляване в инвестиционния проект е допусната
грешка, като освен това жалбоподателят в изчисленията не е включил всички
площи, които законът признава за озеленяване. Съдът счита, че в тази
хипотеза трябва да се приеме, че е допусната неточност в инвестиционния
проект, което може да е друго нарушение на изискванията към
инвестиционното проектиране, но в случая не е допуснато нарушение на
разпоредбата чл. 108, ал. 1 ЗУТ, тъй като реално постигнатият с
инвестиционния проект показател за минимална площ за озеленяване е над
предвижданията на ПУП.
По изложените съображения обжалваното НП следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
5