Решение по дело №1109/2020 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ........                                                             04.03.21 г.                                             Град Казанлък

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки районен съд                                                                          V-ти наказателен състав

На двадесет и пети януари

Година 2021

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                   Председател: Деян  Илиев

Секретар: Радиана ГРОЗЕВА

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

АН дело № 1109 по описа за 2020 година за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 349а-589 от 03.09.2020 г. на ОДМВР Стара Загора. Жалбоподателят С.С.Е., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В с.з. поддържа жалбата си и моли съда да отмени НП.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител, но в писмено становище на гл. юрисконсулт Милен Алексиев се излага довод за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е основателна, но по съображения, различни от посочените в нея.

Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 14.04.20 г. около 10.25 часа, жалбоподателят се е намирал на открито обществено място на ул. "О. П. Х." № * в гр. К., без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или др. средство, покриващо носа и устата, с което е нарушил т. 9 от Заповед № РД-01-124 от 13.03.20 г., допълнена със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ, въвеждаща противоепидемична мярка по чл. 63 от Закона за здравето, с поред която всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или др. средство, покриващо носа и устата, с което виновно е нарушил чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 174828 от 14.04.20 г. и показанията на св. Д., които кореспондират помежду си.

От показанията на св. Д. се установява, че при извършена съвместна проверка с негов колега и служители от Община Казанлък се е установило, че жалбоподателят с др. две лица до булчинския салон на ул. "О. П" пушел цигари и пиел кафе без маски. Свидетелят установява, че лицата работили долу във фризьорския салон (салонът е под нивото на улицата и се стига по стълби с достъп от улицата - бел. докладчика), били в почивка и маските им били долу.

Описаната фактическа обстановка в с.з. и в жалбата не се оспорва от жалбоподателя. Оспорва се, че в АУАН липсвало описание на обстоятелството, че той е пушил и пиел кафе, а заедно с др. двама стоял до стълбище до входа на блока, където нямало поток от хора.

Възражението е неоснователно и не води до извод за нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд е съд по установяване на фактите, поради което съдът приема, че фактите са такива, каквито ги установява св. Д. - проверката е била в момент, когато жалбоподателя и др. две лица са пушели цигари и пиели кафе.

Със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ, т. 9, с която се въвежда ограничението за носене маски на открито, не предвижда изключения за лица, които нарушават противоепидемични мерки при употреба на храни и напитки, както и при тютюнопушене. Очевидно е, че тези обстоятелства следва да се преценят в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН с оглед всички други обстоятелства и доколко тези действия нарушават целите на противоепидемичните мерки за ограничение разпространението на COVID-19 като заразна болест.

Със Заповед № 263 от 14.05.20 г. на МЗ  Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ е била отменена макар и да не се сочат конкретни съображения в нея. Факт е обаче, че МЗ, че дори и при пик на COVID-19 през периода на месеците ноември и декември 2020 г., не бяха въведени ограничения за носене на маски на открито[1]. Имайки предвид това съображение и констатацията, че деянието е било извършено в момент на почивка при употреба на напитки и тютюнопушене и само три дни след издаването на заповедта, т.е. тя е била все още в период на оповестяването ѝ със средствата за масова информация, съдът счита, че случая притежава белезите на маловажност по см. на чл. 28 от ЗАНН. В случая жалбоподателят е следвало само да бъде предупреден и уведомен за въведената нова противоепидемична мярка.

Налице е и др. още по-силно основание за отмяната на НП.

Цитираната Със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ е била оспорена пред ВАС по същество.

С Определение № 8868 от 06.07.20 г. по адм. д. № 3626/20 г., VI-то отд., докладчик съдията Десислава Стоева, производството по оспорването на заповедта е било прекратено тъй като оспорената и не влязла в законна сила заповед е била отменена със Заповед № РД-01-263 от 14.05.20 г. в сила от 14.05.20 г. В определението е застъпено становището, че отмяната на акта е идентично с неговото оттегляне по см. на чл. 156 от АПК. Заповедта като общ административен акт е акт с еднократно действие (чл. 65 от АПК) и подлежи на изпълнение от момента на съобщаването ѝ, независимо от оспорването (чл. 180 от АПК). Предварителното изпълнение по силата на закона няма обаче самостоятелно значение и не поражда правни последици ако общият административен акт не е влязъл в законна сила последствие. Ето защо след оттеглянето му или след отмяната му при надлежно оспорване всички разпоредени права и задължения се считат за невъзникнали. Обратното би означавало, че актът без да е влязъл в законна сила е породил правни последици за времето от постановяването му до оттеглянето му или отмяната му, а това противоречи на правовия ред. От тази гледна точка след като обсъжданите заповеди не са породили правни последици, то означава, че не са въвели и ограничителни противоепидемични мерки, от което следва, че деянието на жалбоподателя е несъставомерно. Съдебният контрол е контрол по законосъобразност, а не по целесъобразност, поради което НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 349а-589 от 03.09.2020 г. на ОДМВР Стара Загора, с което на С.С.Е. ЕГН *********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия,