Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 17.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 1737 по описа за 2020 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 280326 от 20.11.2019
г. по гр.д. № 88250 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 119-ти състав
е признато за установено, че В.А.Ш. с
ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Д.З.“
АД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** сума в размер на 2 209,
48 лв., представляваща платено от ищеца„Д.З.“
АД застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението за
издаване на заповед изпълнение на 22.08.2017 г. до окончателно изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 23.08.2017 г. по ч.гр.д. № 20171210102155 по описа на Районен съд –
Благоевград за 2017 г., като за горницата до 2 266, 48 лв. искът е
отхвърлен. Със същото решение В.А.Ш. с ЕГН ********** е осъдена да заплати
на „Д.З.“ АД с ЕИК******** съдебни разноски както следва 963, 79 лв. – по
водене на делото в исковото производство и сумата от 92, 93 лв. – разноски в
заповедното производство.
Срещу така постановено решение е
постъпила въззивна жалба с вх. № 5217700/21.12.2019 г. по регистъра на СРС
на ответницата В.А.Ш., представлявана от назначения на първа инстанция
особен представител адв. Т.С.. Въззивникът навежда оплаквания за недопустимост,
като твърди, че по делото нямало данни за надлежна активна процесуална
легитимация на ищеца, доколкото от събраните доказателства не се установявала
валидно сключена застрахова „Гражданска отговорност“. Съдържат се и оплаквания
за неправилност на атакуваното първоинстанционно решение. Жалбподателят счита,
че съдът е направил необоснован извод по отношение на мястото на
произшествието. Сочи, че СРС не е взел предвид и не се е произнесъл по
своевременното оспорване на верността на Протокол за ПТП № 1421544, като
твърди, че същият не бил подписан от свидетели на произшествието, не се
установявало чии са подписите, положени в него, описани били взаимноизключващи
се щети, а съставилият го автоконтрольор не е присъствал при настъпването на
ПТП. Според жалбоподателката липсват достатъчно доказателства относно механизма
на ПТП, а показанията на свидетеля К. не следва да се кредитират с доверие,
доколкото същият като получил застрахователно обезщетение лице е заинтересован
от изхода на делото, отделно от това показанията му не съответстват на другите
данни по делото. Счита, че по делото не е доказано ответницата да е употребила
упойващи вещества. Навежда доводи за неправилност на решението на СРС и по
отношение на изводите относно настъпилите вреди и в тази връзка сочи, че своевременно
пред първоинстанционния съд оспорила автотехническата експертиза. Твърди още,
че по делото не било доказано наличие на противоправно поведение и вина на
ответницата. Въз основа на тези съображения счита, че предявеният иск е
неоснователен, както и че В.А.Ш. не дължи на „Д.з.“ АД изплатено
застрахователно обезщетение, поради което иска първоинстанционното решение да
бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263,
ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Д.З.“
АД, подаден чрез юрисконсулт К.Р.. Счита, че подадената жалба е
неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. По
отношение на оплакването за липса на валидна застраховка гражданска
отговорност, твърди, че в приложената към исковата молба полица застраховането
МПС е индивидуализирано чрез посочване номер на рама, който съответства на
посочения в Протокола за ПТП, а с нарочна молба пред първа инстанция е представено
като доказателство платежно нареждане за изплащане за премията. Твърди още, че
въззивникът в качеството му на трето лице по договора за гражданска отговорност
няма интерес да оспорва договор, по който не е страна. Поддържа, че от събраните
пред първоинстанционния съд доказателства безспорно се установява, че
единствената причина за настъпването на произшествието е поведението на
ответницата. Освен това В.А.Ш. била подписала процесния Протокол за ПТП,
удостоверяващ неизгодните за нея обстоятелства, а именно, че е управлявала
автомобил без да притежава свидетелство за управление, както и че е употребила
упойващи вещества. Механизмът на произшествието се установява и от останалите
събрани по делото доказателства. По изложените съображения иска
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като се присъди юрисконсултско
възнаграждение пред въззивна инстанция в размер на 300 лв.
В
откритото съдебно заседание на 15.10.2020 г. въззивникът В.А.Ш. се представлява
от назначения пред първа инстанция особен представител адв. С., която поддържа
въззивната жалба.
Въззиваемата
страна „Д.з.“ АД не изпраща представител. Постъпила е молба с вх. №
272813/14.10.2020 г., с която не възразява да се даде ход на делото и излага
съображения по същество. Претендират се съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение и депозит за особен представител.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба на „Д.З.“ АД срещу В.А.Ш., с която ищцовото дружеството е
поискало от съда да признае за установено на основание чл. 422 вр. 415 ГПК съществуване
на вземането му спрямо ответницата за заплащане на сумата от 2 266, 48
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция
на застрахователя по имуществена застраховка срещу застрахователя по
задължителна гражданска отговорност на виновния за ПТП водач, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 7121
от 23.08.2017 г. за изпълнение по ч.гр.д. 2155 по описа на РС – Благоевград за
2017 г., както и присъждане на сторените съдебни разноски. Ищецът е навел
твърдения, че на 05.09.2012 г. на кръстовището на бул. „Руски“ и ул. „Любен
Каравелов“ в гр. Пловдив е реализирано ПТП между л.а. „БМВ 525 ТДС“ С рег. № *******управляван от
ответницата В.А.Ш. и л.а. „Шевролет Каптива“ с рег. № *******, управляван от Й.В.К..
По повод настъпилото произшествие бил съставен Протокол за ПТП № 14215144 на
05.09.2012 г. от длъжностно лице при ОД на МВР- гр. Пловдив. Сочи, че видно от
отбелязванията в протокола ПТП е настъпило вследствие от поведението на водача
на л.а. „БМВ 525 ТДС“ с рег. №*******, за което ѝ е съставен АУАН. Освен
това от съдържанието на протокола се установявало още, че водачката В.А.Ш. не е
притежавала валидно свидетелство за управление към датата на ПТП, както и че е
управлявала автомобила след на употреба на упойващи вещества. Между собственика
на л.а. „БМВ 525 ТДС“ с рег. №******* и ищеца е съществувало валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 12.12.2011
г. до 11.12.2012 г., която съгласно чл. 267 КЗ отм. покрива и гражданската
отговорност на виновния за ПТП водач за причинените на трети лица вреди. Поради
това застрахователят по имуществена застраховка на увредения водач насочил
регресната си претенция за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение
за отстраняване на щетите към ищеца. След потвърждаване на размера на
претърпените и обезщетени вреди, „Д.з.“ АД превел по сметка на ЗК „У.“ сумата
от 2 266, 48 лв. Ищецът твърди, че ответницата му дължи заплащане на
изплатеното застрахователно обезщетение на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал.
2 КЗ /отм./, поради което предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане срещу нея, а впоследствие след дадени нарочни
указания от заповедния съд в срок предявил установителен иск за признаване на
вземането му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответницата В.А.Ш., чрез назначения ѝ особен представител адв. С., подала
отговор на исковата молба, в който оспорила допустимостта и основателността на
иска. Направени са възражения, че ответницата не била надлежно легитимирана
страна, доколкото към момента на настъпване на инцидента била
шестнадесетгодишна. Поддържа и че ответникът също не разполага с процесуална
легитимация да предяви иска, доколкото от приложената полица не се установява
действително той да е застраховател по гражданска отговорност на л.а. „БМВ 525
ТДС“ с рег. №*******, а освен това липсват данни за заплащане на дължимата
застрахователна премия, което обуславя започване на действието на
застраховката, липсват и данни за наличие на знак, издаден от Гаранционния фонд
за действаща застрахова „Гражданска отговорност“. Ответната страна възразява и
срещу наличието на валидна имуществена застраховка на увредения водач със ЗК „У.“,
твърди, че не е доказано заплащане на дължимите застрахователни премии, оспорва
истинността и автентичността на представената полица. Възразява срещу
твърдението, че ответницата е използвала упойващи вещества и твърди, че същото
не е доказано по делото. Оспорва верността на съдържанието на приложения по
делото Протокол за ПТП № 1421544, включително и механизма посочено в него.
Сочи, че липсват доказателства за съставен АУАН срещу В.А.Ш.. Направено е
възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че до водачката не е
изпратена регресна покана от застрахователя по гражданска отговорност. Иска
отхвърляне на предявения иск и присъждане на строрените разноски.
Към делото е приложено заповедно
дело № 2155/2017 г. на РС - Благоевград, от което се установява, че по
заявление вх. № 5119/22.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение № 7121 от 23.08.2017
г. по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено В.А.Ш. да заплати на „Д.З.“
АД сумата от 2 266, 48 лв. – главница, представляваща регресно вземане,
произтичащо от изплатено обезщетение във връзка с реализирано от длъжника на
05.09.2012 г. застрахователно събитие /ПТП/ ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 22.08.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 45, 33
лв. – заплатена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. С разпореждане от 08.11.2017 г. заповедният съд е констатирал,
че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника В. А. Ш. при условията на чл.
47, ал. 6 ГПК и указал да се приложи чл. 415 ГПК. На 20.11.2017 г.“Д.з.“ АД е
уведомено, че длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение и в срока по чл. 415 във вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е представил доказателства,
че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта пред
Софийски районен съд.
По делото е приета като
доказателство застрахователна полица № 08111891039706 от 12.12.2011 г. за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
доброволна застраховка „злополука“ на пътуващите в МПС, сключена между „Д.З.“
АД и С.П.В.л.а. „БМВ 525 ТДС“ с рама №*********срещу застрахователна премия в
размер на 234, 90 лв., платима на вноски както следва на 12.12.2011 г. – 66, 23
лв., на 11.03.2012 г. – 66, 23 лв., на 11.06.2012 г. – 56, 23 лв., на
11.09.2012 г. – 56, 21 лв. със срок на валидност от 13.39 часа на 12.12.2011 г.
до 24.00 ч. на 11.12.2012 г., срокът на действие на полицата е от 12.12.2011 г.
до 11.12.2012 г. полицата е подписана от
застрахован и представител на застрахователя. Посочено е и че е издаден стикер
24883956. Приета като доказателство е квитанция № 1115085, издадена от „Д.З.“
АД, за удостоверяване плащането в брой на 2, 3 и 4 вноска по застрахователна
полица № 08111891039706 за сумата от 168, 67 лв. общо, платени от С.В..
Приета е застрахователна полица
№ 12054110401 за застраховка „Каско на МПС“, сключена между ЗК „У.“ АД и „СИЕД“
ЕООД за л.а. „Шевролет Каптива“ с рег, № ******шаси № *********, със срок от 00:00 на 20.04.2012 г. до 24:00
на 19.04.2013 г. с покритие по Клауза „А“. Застрахователната премия е платима
на четири разсрочени вноски, полицата е подписана от застрахования и служител
на застрахователя.
Приет като доказателство е
Протокол за ПТП № 1421544, издаден на 05.09.2012 г. от Тодор Топалов – мл.
автоконтрольор при „Пътна полиция“ Пловдив, за осъществено на същата дата
пътно-транспортно произшествие в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Руски“ и
ул. „Л. Каравелов“ между л.а. „БМВ 525 ТДС“ с рег. № ******управляван от В.А.Ш.
и л.а. „Шевролет Каптива“ с рег. № ******управляван от Й.В.К.. Посочено е, че
л.а. „БМВ 525 ТДС“ с рег. № ****** в района на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнлизиран като път с предимство, при наличие на пътен знак „Б-2“
не пропуска движещия се по пътя с предимство л.а. „Шевролет Каптива“ с рег. № ******Изготвена
е схема на ПТП. Длъжностното лице, съставило протокола е изброило щетите по л.а. „Шевролет Каптива“ с
рег. № ****** – разкъсана задна лява гума, заден десен калник и др. и ги е
нанесло графично по схемата на автомобила. Отразено е, че длъжностното лице е
посетило на място произшествието. По отношение на водача на л.а. „БМВ 525 ТДС“
с рег. № ****** В.А.Ш. е посочено, че не притежава свидетелство за управление
на МПС, както и че е управлявала автомобила след употреба на упойващи вещества,
издаден ѝ е АУАН № 653694 на основание чл. 50, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата. Протоколът за ПТП е подписан от участниците в
произшествието, както и от съставилото го ддъжностно лице.
Като доказателство е
прието Уведомление за щета по застраховка „Каско“ от 10.09.2012 г. до ЗК „У.“
АД, подадено от Й.В.К. за увредения л.а. „Шевролет Каптива“ с рег. № ******собственост
на „СИЕД“ ЕООД, при осъществено ПТП на 05.09.2012 г. в гр. Пловдив. Посочено е,
че вследствие на произшествието са увредени задна лява гума и заден десен
калник на автомобила. Поискано е щетите по автомобила да бъдат отстранени в
доверен сервиз на застрахователя.
Приет като
доказателство е съставеният опис на щетите по образуваната при ЗК „У.“ АД щета
№ 12110540287 от 11.09.2012 г. и от 12.09.2012 г.
Приложено като писмени
доказателства са още Възлагателно писмо от 19.09.2012 г. за оторизиран сервиз,
с което е възложен на „С.М.“ ООД от ЗК „У.“ АД ремонт на л.а. „Шевролет
Каптива“ с рег. № ****** и Приемо-предавателен протокол от 21.09.2012 г. във
връзка с щета № 12110540287 за приемане на автомобила от представител на
собственика „С.БГ“ ЕООД след извършения ремонт.
Приложена като
доказателство е Фактура № **********/27.09.2012 г., издадена от „С.М.“ ЕООД за
сумата от 2 209, 48 лв. с ДДС, ведно с опис на вложените услуги и
материали.
Прието е като писмено
доказателство Решение № 1/05.10.2012 г. по щета № 12110540287, с което е
одобрена за изплащане сумата по Фактура № **********/27.09.2012 г. от
2 209, 48 лв. Приложено е нареждане
за плащане № 1/05.10.2012 г. по щета № 12110540287, с което е одобрено
обезщетение в размер на 2 209, 48 лв., което да се изплати на „С.М.“ ЕООД.
От приложеното извлечение по сметка на ЗК „У.“ АД се установява, че същата е
изплатена по сметка на сервиза.
С приложената регресна
покана от ЗК „У.“ АД до ЗАД „Д.з.“ АД е поискано застрахователят по
задължителна застраховка Гражданска отговорност да възстанови на застрахователя
по имуществената застраховка изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 2 266, 48 лв. по щета №
12110540287, включващо сумата за извършения ремонт, цената на услугата пътна
помощ и обичайните ликвидационни разноски.
По делото е приложена
извършена Сравнителна експертиза от „Дженерали застраховане“ от 24.10.2012 г.,
в която е заключено, че ремонтът на автомобила в оторизиран сервиз по
приложената фактура отговаря на описа.
Приет като
доказателство е Ликвидационен акт № 207921/30.12.2012 г., с който е разпоредено да се извърши плащане
на сумата от 2 266, 48 лв. по ликвидационна преписка № 903432 от
22.10.2012 г. във връзка с полица за застраховка Гражданска отговорност №
0081118910391039706. От приложеното платежно нареждане от 12.11.2012 г. е видно,
че сумата от 2 266, 48 лв. е изплатена от ЗАД „Д.З.“ АД по сметка на ЗК „У.“
АД на основание щета № 903432 – л.а. „Шевролет Каптива“ с рег. № ******Приложена
по делото е регресна покана с изх. № *********/20.01.2016 г. от „Д.З.“ АД до В.А.Ш.,
с която водачката на автомобила е поканена да възстанови на застрахователя
изплатеното застрахователно обезщетение, тъй като към момента на ПТП е била
неправоспособна, няма данни за връчване на поканата.
По реда на чл. 186 ГПК
по делото е приложено писмо от МВР, ОД на МВР- Пловдив, Отдел „Охранителна
полиция“, Сектор „Пътна полиция“ до „Д.З.“ АД от 15.08.2019 г., с което е
посочено, че административно накзателните преписки от 2012 г. са бракувани с
протокол за брак УРИ № 1030р-4210/11.02.1019 г. в изпълнение на заповед на
Директора на ОДМВР – Пловдив, включително и преписката по АУАН №
Р/653694/05.09.2012 г., съставен на В.А.Ш. за ПТП, настъпило на 05.09.2012 г.
при извършена справка за водачката се установила, че по случая има издадено
Наказателно постановление № 10094/27.09.2012 г. но същото не е връчено и не е
влязло в сила. Приложена е справка за нарушителя В.А.Ш., видно от която на
05.09.2012 г. са издадени акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление за нарушение на чл. 50, ал. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
В изслушаната пред
първоинстанционния съд съдебно-автотехническа експертиза по отношение на
механизма на процесното произшествие вещото лице посочва, че същото е настъпило
на 05.09.2012 г., около 15.00 ч., когато л.а. „БМВ 525 ТДС“ с рег. № ****** се
е движило по ул. „Драган Цанков“ с посока от ул. „Любен Каравелов“ към ул.
„Моцарт“ и на кръстовището с бул. „Руски“, при наличие на знак Б-2, водачът не
пропуска движещият се по бул. „Руски“ л.а. „Шевролет Каптива“ с рег. №****** и
реализира ПТП с него. Експертът е приел още, че всички увреждания по л.а.
„Шевролет Каптива“ с рег. №****** са отразени в списъка на застрахователя и се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие,
а стойността на необходима за възстановяването им по средни пазарни цени е
2 209, 48 лв., като стойността в представената фактура напълно съответства
на средните пазарни цени в региона. В открито съдебно заседание експертът е
уточнил, че по отношение на мястото на произшествието е взел предвид данните за
наименованията на улиците, описани в Протокола за ПТП. Във връзка с описанието
на щетите по л.а. „Шевролет Каптива“ с рег. №******* в Протокола сочи, че
най-вероятно се касае за техническа грешка при отразяването на увреждания по
задна лява гума и заден десен калник, тъй като със знак „Х“ в документа е
отбелязана отразената задна лява част на превозното средство и тя изцяло съвпада.
Вещото лице е посочило още, че при изготвяне на заключението е остойностена нанесената
щетата, т.е. каква стойност е необходима за възстановяване на детайлите и не е
включена сумата за пътна помощ. Експертизата е оспорена от процесуалния
представител на ответника.
Пред първоинстанционния
съд е приета и съдебно-счетовна експериза, в чието заключение вещото лице е
посочило, че застрахователното обезщетение по щ. 903432/2012 г. за МПС с рег. №*******
е заплатено от „Д.з.“ АД по сметка на „У.“ АД с платежно нареждане от
12.11.2012 г. и е постъпило по смета на получателя на 13.11.2012 г.
Съдът намира
заключенията по изслушаните експертизи за обективни и компетентно дадени,
поради което ги кредитира с доверие. Вещото лице по САТЕ е аргументирало становището
си за допусната техническа грешка в издадения Протокол за ПТП по отношение на
щетите, описани по л.а. „Шевролет Каптива“ с рег. №******а съдът намира
оспорванията на процесуалния представител на ответника в тази връзка са
неоснователни. От друга страна дали за процесуалния представител имената на
пресичащите се улици са четливи или не
изразява неговата лична преценка и не обвързва съда, още повече че за
решаващият състав не представлява трудност да разчете наименованията им.
По делото са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й.В.К. – участник в процесното
ПТП, шофирал увредения л.а. „Шевролет Каптива“ с рег. № ******Свидетелят си
спомня за случая и дава показания, че през есента на 2012 г. управляваният от
него автомобил бил ударен в задна лява гума. Сочи, че в момента на
осъществяването на произшествието той тъкмо излизал от кръстовището на ул. „Драган
Цанков“ и бул. „Руски“, по който той се движил. Бул. „Руски“ бил главният път и
той бил с предимство на това кръстовище, като към момента на инцидента пътят се
регулирал само с пътни знаци и от неговата страна бил знакът „Път с
предимство“. Спомня си, че усетил удара в задната лява гума, а след него
автомобилът имал много сериозни проблеми в тази част. Когато излязъл от
автомобила видял автомобилът, който го е ударил, а именно БМВ с благоевградска
регистрация, от което били слезли момиче и момче и казали, че момичето е
шофирало. Водачката споделила, че е непълнолетна и няма книжка. Извикали КАТ,
служителите не съставили актове за нарушение на водачите, но заявили, че
водачката била дрогирана и тъй като нямали полеви тестове се наложило да отидат
в централното управление. Спомня си, че освен спукана лява гума, автомобилът му
имал голяма хлабина в задно ляво колело, впоследствие установил, че окачването
било засегнато, както и джантата и калника в зоната на удара. При предявяване
на Протокола за ПТП свидетелят посочил, че от едната страна на процесното
кръстовище с бул. „Руски“ пресичащата улицата се казва „Драган Цанков“, а от
другата страна „Любен Каравелов“ и в показанията му се отнасяли за ул. „Любен
Каравелов“, тъй като считал улицата за една.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима
– същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на обжалване
пред въззивна инстанция е първоинстанционното решение, с което е уважен
предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 274, ал. 2 и ал. 1, т. 1, предл. 2 от Кодекса за застраховането
/отм./ вр. §22 КЗ за признаване на установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество суброгационно вземане в размер на 2 209, 48 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на 22.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, възникнало с
възстановяването от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
изплатено застрахователно обезщетение от застрахователя по имуществена
застраховка на л.а. „Шевролет Каптива“ с рег. № ****** за вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 05.09.2012 г. в гр. Пловдив, причинено виновно от водача на
л.а. „БМВ 525 ТДС“ с рег. № ******застрахован при ищеца. В отхвърлителната част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно, в обжалваната част същото е
допустимо. Оплакванията и доводите на жалбоподателката, че ищцовото дружество
не е легитимирано да предяви процесната регресна претенция, доколкото не се
легитимира като застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на управлявания от В. А.Ш. л.а. „БМВ 525 ТДС“ с рег. № ******се
отнасят до материално-правната легитимация на ищеца и касаят основателността на
иска, а не допустимостта му.
По правилността и
доколкото настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК
на ВКС, следва да се обсъдят релевираните във въззивната жалба доводи за
неправилност на решението в обжалваната част.
За да се уважи искът за
установяване съществуването на регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, по делото следва да се
установят следните обстоятелства: 1/ наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие между ищеца и ответника; 2/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане на увредения и плащане по него на обезщетение за настъпили
вреди в срока на застрахователното обезщетение; 3/ възникнали права на
увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е.
вредите да са в пряка причинно-следствена връзка с виновното и противоправно
поведение на делинквента; 4/ възстановяване от застрахователя по „Гражданска
отговорност“ на застрахователя по имуществена застраховка заплатеното
застрахователно обезщетение на увредения; 5/ наличие на обстоятелства по чл.
274 КЗ /отм./, освобождаващи от отговорност застрахователя по „Гражданска
отговорност“. Регресното право на застрахователя срещу застрахования е уредено
при застраховане „Гражданска отговорност“. Съгласно чл. 274, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователят има право да получи от
застрахования платеното обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, а съгласно чл. 274, ал.
2 КЗ /отм./ застрахователят има право да получи платеното обезщетение от
лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.
Правото на регрес на застрахователя
настъпва след като плати обезщетението на третото увредено лице. Регресното
право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица
вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна
премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица
не се освобождават от гражданската си отговорност.
Съгласно чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и непосредствена
последица от увреждането. А съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага.
От събраните по делото
доказателства се установява, че управляваният от В.А.Ш. л.а. „БМВ 525 ТДС“ с
рег. № ****** е бил застрахован по задължителна застрахова на автомобилистите
„Гражданска отговорност“, сключена с ищцовото дружество „Д.з.“ АД. Видно от
приетата като доказателство застрахователна полица, подписана от собственика на
автомобила С.П.В.и служител на ищеца процесното произшествие от 05.09.2012 г. е
настъпило в срока на валидност на застрахователния договор от 12.12.2011 г. до
11.12.2012 г. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона,
съдържащи се в т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС
обстоятелството дали договорът е подписан от надлежен представител на страна по
него може да бъде оспорено само от самите страни, а не и от трето лице, поради
това и излишно да се коментират възраженията на въззивницата, че
застрахователната полица не е подписана от представител на ищеца. Приложено е и
нарочно платежно нареждане, удостоверяващо заплащането на следващите първата,
изплатена при сключване на договора, дължими вноски по застрахователната
премия, която е уговорено да бъде изплатена разсрочено. В полицата от
12.12.2011 г. действително не е посочен регистрационния номер на управлявания
от В.А.Ш. автомобил, но посочването на У.лния номер на рама е достатъчен белег,
по който автомобилът може да бъде индивидуализиран. Освен това при извършена
служебна проверка по номера на рамата в регистъра на Гаранционния фонд, се
установява, че към процесната дата автомобилът е имал активна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ищеца „Д.З.“ АД. Поради изложеното
настоящия състав намира първата предпоставка за установена по делото, а оплакванията
на въззивника по повод валидността на договора за несъстоятелни.
Страните не спорят във
връзка с наличието на договор за имуществена застраховка на л.а. „Шевролет
Каптива“ с рег. №******сключена между собственка на автомобила „СИЕД“ ЕООД и ЗК
„У.“ АД, както и по отношение на факта на заплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“.
Спорни са въпросите
относно механизма на процесното ПТП и причинените имуществени вреди, както и
дали същите са причинени виновно от В.А.Ш. – водачка на л.а. „БМВ 525 ТДС“ с
рег. № ******. Съгласно практиката на ВКС, която настоящият състав възприема, протоколът
за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато
фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа – в този смисъл
Решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, I т.о. Изложеното означава, че съставеният от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения документ се състои от две
части – едната, удостоверяваща фактите и обстоятелствата, които съставителят е
възприел лично и непосредствено и другата – възпроизвеждащата твърденията на
участниците в произшествието. Протоколът за ПТП не се ползва с материална
обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП, защото
произшествието не се е осъществило в присъствието на съставителя. Ищецът,
претендиращ свое право във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства,
когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава. Механизмът на процесното произшествие е изследван от вещото лице,
което при съобразяване на материалите по делото приема, че произшествието е
настъпило вследствие на нарушаване на правилата за движение по пътищата от
водачката на л.а. „БМВ 525 ТДС“ с рег. № ***** и неспазено предимство. Това
обстоятелство се подкрепя и от показанията на свидетеля К. – участник в
произшествието, който поддържа, че се е движил по път с предимство, когато
усетил удар в лявата задна част на автомобила. Съдът приема, че събраните
доказателства в тяхната цялост обосновават непротиворечив извод, че при
управление на л.а. „БМВ 525 ТДС“ с рег. № ****** В.А.Ш. е нарушила чл. 50 ЗДвП като
на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, не е пропуснала пътните превозни средства, които се движат по пътя
с предимство. Направените от въззивника оплаквания са неоснователни.
Действително в Протокола за ПТП като щети по л.а. „Шевролет Каптива“ с рег. №******
са описани задна лява гума и заден десен калник, но предвид отбелязването на
уврежданията по схемата на автомобила, както и данните на от показанията на
свидетеля К., съдът възприема становището на вещото лице, че се касае за
техническа грешка, още повече, че в събраните писмени доказателства по
отношение на описването и отстраняването на щети се сочат именно увреждания в
задната лява част на автомобила, които са настъпили от удара и са в причинно-следствена
връзка с него.
Настоящият състав не
възприема доводите на въззивника за заинтересованост на изслушания свидетел по
смисъла на чл. 172 ГПК. Действително същият е водач на увредения автомобил, за
който е изплатено застрахователно обезщетение, но от една страна той е
участник, респективно пряк очевидец на произшествието и показанията му са
първично доказателствено средство, а от друга страна застрахователното
обезщетение по имуществената застрахова Каско е заплатено на собственика на
увредения автомобил „СИЕД“ ЕООД, а и самият свидетел няма отношения със
страните по делото.
Несъстоятелни са и
възраженията, свързани с неустановяване на мястото на процесното ПТП, доколкото
същото се установява както от приложения протокол за ПТП, съставен след като
контролните органи са посетили на място произшествието, така и от показанията
на свидетеля. Самите факти, посочени в протокола по никакъв начин не са
опровергани от въззивника.
По изложените
съображения настоящият състав намира за установено по делото, че процесното
произшествие е настъпило в резултат на поведението на водачката на л.а. „БМВ
525 ТДС“ с рег. № *****, която е нарушила правилата за движение по пътищата и
като не е пропуснала движещия се по път с предимство л.а. „Шевролет Каптива“ с
рег. №****** е предизвикала ПТП и му е нанесла материални щети. Само за
изчерпателност следва да се посочи, че противно на доводите на процесуалния
представител за извършеното нарушение на В.А.Ш. е издаден акт за установяване
на административно нарушение, който не е представен по делото поради архивиране
на книжата и наказателно постановление, което обаче не е влязло в сила.
Страните не спорят, че
ищцовото дружество „Д.З.“ АД е възстановило на застрахователя по имуществена
застраховка ЗК „У.“ АД заплатеното застрахователно обезщетение за обезвреда на
настъпилите вреди, а този факт се установява и от събраните писмени
доказателства, така и от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Жалбоподателката
изрично оспорва изводите на първоинстанционния съд, че се е осъществило
основанието по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ /отм./, а именно, че В.А.Ш. е
управлявала л.а. „БМВ 525 ТДС“ с рег. № ***** след употреба на упойващи
вещества. Действително единственото доказателство по отношение на това
обстоятелство е отбелязването в приетия Протокол за ПТП, като не е посочено въз
основа на какви изследвания е направена тази констатация от длъжностното лице,
а и в показанията на свидетеля К. се съдържат данни, че посетилите на мястото
на произшествието полицаи не са разполагали с полеви тестове за наркотици.
Независимо от това отговорността на виновния за ПТП водач пред застрахователя
по „Гражданска отговорност“ не отпада, тъй като от доказателствата по делото е
видно, че е налице основанието по чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./. В.А.Ш. е управлява
л.а. „БМВ 525 ТДС“ с рег. № ***** без придобита правоспособност за управление
на МПС. Обстоятелството, че не притежава свидетелство за управление на МПС е
изрично посочено в Протокола за ПТП. Освен това видно от ЕГН на ответницата
същата е родена на *** г., т.е. към датата на настъпването на произшествието
05.09.2012 г. същата е била на 16 години и с оглед изискването за минимална
възраст от 18 години за управление на моторно превозно средство категория „В“
/лек автомобил/ същата не е могла да изобщо към процесния момент да придобие
правоспособност съгласно чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
При така възприето
съдът приема, че в случая се доказват всички предпоставки, обуславящи
основателността на предявения положителен установителен иск за признаване
дължимостта на регресното вземане, поради което решението на Софийски районен
съд е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на
делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест
на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от
100 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Същото е определено от съда съобразно
нормите на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. със Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ при
съобразяване на сложността на делото. В полза на възззиваемата страна следва да
бъдат присъдени и сторените от нея разноски за особен представител на
въззивника в размер на 388, 65 лв.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
280326 от 20.11.2019 г. по гр.д. № 88250 по описа за 2017 г. на Софийски
районен съд, 119-ти състав в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ е
признато за установено, че съществува вземане на „Д.З.“ АД с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** срещу В.А.Ш. с ЕГН **********, с адрес *** в
размер на 2 209, 48 лв., представляващо платено от „Д.З.“ АД застрахователно обезщетение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението за
издаване на заповед изпълнение на 22.08.2017 г. до окончателното му изплащане,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 23.08.2017
г. по ч.гр.д. № 20171210102155 по описа на Районен съд – Благоевград за 2017 г.,
както и в частта за присъдените разноски.
В останалата част
решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА В.А.Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на „Д.З.“ АД с ЕИК******** със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 488, 65 лв. –
разноски за въззивното производство, представляваща юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2