Р Е
Ш Е Н
И Е
№
02.05.2019 г. гр.П..
В И
М Е Т
О НА Н
А Р О
Д А
П.ският окръжен съд,
четвърти въззивен наказателен състав, в открито заседание , на шести март, през
2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
Секретар: ДАФИНКА БОРИСОВА
Прокурор: СНЕЖАНА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иван Радковски ВНОХД № 30/2019 г., по описа на П.ски окръжен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от П.М. , чрез нейния
защитник – адвокат Б. ***, против присъда, постановена по НОХД № 2752/2018 г., по описа на Районен
съд-гр. П..
Жалбоподателката заявява, в подадената жалба, че никога не е имала
намерение да продава или да се разпорежда с автомобила, по повод на който е
образувано настоящото дело , тъй като е била с ясното съзнание, че макар и
придобит по време на съвместното им съжителство със С. Ц., той по документи е
бил записан на негово име и тя е съзнавала, че няма право на такива действия, а
е търсела начин да оправи колата, тъй като тя е била в много лошо техническо
състояние. Въз основа на изложеното в жалбата е направено искане
първоинстанционата присъда да бъде отменена и въззивната инстанция да я признае
за невинна по повдигнатото обвинение.
В
съдебно заседание защитата на подсъдимата изложи доводи за несъставомерност на
извършеното от нея деяние, тъй като не е била спазена изискуемата законна форма
за прехвърляне на автомобила, както и съображения, че в случая е приложима разпоредбата
на чл. 206, ал.6 от НК, поради това, че е установено местонахождението на
автомобила понастоящем, но не е сторено необходимото той да бъде върнат на
неговия собственик. Освен това, според защитата на подсъдимата,
първоинстанционният съд превратно е интерпретирал в мотивите си обстоятелствата,
във връзка със предходни заведени изпълнителни дела от М. срещу С. Ц. -
собственика на автомобила, за неизплатени суми по издръжката на тяхното дете,
във връзка с които е възможно, до приключване на съдебното производство по
настоящото дело, съдия изпълнител да възложи този автомобил на подсъдимата,
заради старите неизплатени парични задължения.
Различия в документацията във връзка с регистрацията на процесния
автомобил също, според защитата на подсъдимата, дават основание да се приеме че
е налице несъставомерност на деянието, предмет на обвинението. Изложени бяха и
доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, тъй като по делото
е установено, че С. Ц. е закупил процесния автомобил по време на съвместното си
съжителство с подсъдимата, поради което не следва да се приеме, че тя се е
разпоредила с чуждо имущество, а и
защото са били налице обстоятелства, които водят към квалификация на деянието
на последната по чл. 206, ал.6 от НК, при наличието на които е било възможно този
автомобил да бъде върнат на неговия собственик.
Въз
основа на изложеното защитата на подсъдимата направи искане за прилагане в
конкретния случай на разпоредбата на чл. 206, ал.6 от НК, с всички произтичащи
от това законови последици.
Въззивната
жалбоподателка заяви, че се присъединява към казаното от нейния защитник.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.П. изрази становище, че обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна, тъй като не са налице
обстоятелства за нейната отмяна или изменение, както и че в случая не са налице
предпоставките на чл.9, ал.2 и на чл. 206, ал.6, т.1 от НК.
Повереникът на заинтересованата страна – адвокат Й.Х. изрази становище,
че жалбата е абсолютно неоснователна, тъй като първоинстанционната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна,
поради което следва да бъде оставена в сила.
Въззивната инстанция, като се запозна с
протеста и доводите на страните, изложени в съдебното заседание, при
разглеждане на настоящото дело, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния
срок. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения :
С присъдата на П.ски районен
съд подсъдимата П.М. е призната за виновна в това, че
на 03.07.2015 г. в гр. П. противозаконно присвоила чужда движима вещ – лек
автомобил „***“ с рег. № *** на стойност 1100 лв., собственост на С. Д. Ц. от
с.гр., която вещ владеела, поради което и на основание чл. 206, ал. 1 от НК,
във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е била осъдена на три месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението
на наложеното наказание с три години изпитателен срок.
Със същата присъда П.М. е
била осъдена да заплати, на основание
чл. 45 от ЗЗД, на Д.С.Ц. сумата от 1100.00 лв., представляваща размера
на причинената имуществена вреда, в резултат на деянието, предмет на
повдигнатото обвинение, както и сумата в размер на 500,00 лева представляваща деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата П.В.М.
е била осъдена да заплати държавна такса съобразно уважения размер на
гражданския иск в размер на 44.00 лв.,
както и 5,00 лв. за издаване на изпълнителен лист по
сметка на П.ски районен съд.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата
е била осъдена да да заплати по сметка на ОД на МВР П. сумата от
69.12 лева, представляваща разноски за вещо
лице.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата
е била осъдена да заплати по сметка на
ПлРС сумата от 497.00, лева,
представляваща разноски по делото.
Настоящата съдебна инстанция провери изцяло правилността на протестираната присъда , по която е приета за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата П.М. и С. Ц.
живеели на семейни начала около 10 години. От съвместното си съжителство имат
дете, на име К.С.Ц..
През месец март месец 2015
г. двамата се разделили, като Ц. заминал за Германия да работи. Той оставил на
подсъдимата М. лек автомобил „***“ с рег. № ***, който последната да ползва, но
не я упълномощил да се разпорежда с него.
На 03.07.2015г. М. „продала“
управлявания от нея автомобил „***“, с рег. № ***, на Е. М. И., от с. *****,
като двамата оформили помежду си в писмен вид договор за покупко-продажба /без нотариална заверка на подписите/ .
Подсъдимата М. предоставила на И. малкия талон на автомобила и ксерокопие на
големия талон, в което фигурирало името на собственика - С. Ц.. Още на
09.07.2015г. Е. И. от своя страна също се разпоредил с лекия автомобил като го
„продал“ на Д. ***, за което между страните отново бил оформен договор без
нотариална заверка на подписите.
Поради разногласия с
подсъдимата М., С. Ц. упълномощил баща си - Д.Ц., да извършва всякакви действия
на управление и разпореждане с автомобила, негова собственост. В качеството си
на пълномощник, бащата поискал връщане на вещта от ползвателя, но същата не му
била предоставена, тъй като не се намирала във фактическата власт на
подсъдимата. Д.Ц. депозирал жалба до органите на МВР, по повод която било
образувано досъдебно производство Д-1938/2015г. Е. И. след като разбрал от
разследващия полицай, че може да вземат лекия автомобил от владението на М.,
отишъл при него и му обяснил, че колата е предмет на имуществени спорове между
бивши съпрузи и че за него ще е по-добре ако му върне вещта. Пояснил му, че
лекия автомобил може да бъде задържан от органите на полицията. На 11.10.2015г.
И. върнал сумата от 1000 лв. на М. и си взел лекия автомобил. Още на другия
ден, И. продал автомобила на непознати на него лица от гр. Б.С.. Лек автомобил
„***“ с рег. № *** е обявен за издирване с телеграма № 43042/2015г.
Според заключението на
вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза стойността на
процесния автомобил е в размер на 1100 лв.
Въззивната инстанция прие, че правилно и
обосновано първоинстанционният съд е приел за установена и доказана изложената
фактическа , като на обстоен анализ са били подложени показанията на свидетелите Д.С.Ц., Д. Н. М., М.
Д. Ц., С. Ц. и Е. М. И., заключението на
назначената оценителна експертиза, както и останалите приложени към делото
писмени доказателства. Обясненията на подсъдимата съдът е приел, че също подкрепят приетата за установена
фактическа обстановка, с изключение на тази им част, в която същата твърди, че
имала разрешение да прехвърли л.а. на свое име, след получаване на пълномощно,
но била излъгана за това от С. Ц..
Обосновано основният съд е
приел, че в подкрепа на установената в хода на съдебното следствие фактическа
обстановка са и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства по
досъдебното производство № Д-1938/2015 г. по описа на Районна прокуратура- П.,
както и приобщеното към
доказателствения материал изпълнително
дело № 10051/15г., което изяснява обстоятелствата около наложения запор на
процесния автомобил „***“, а именно, че никакви действия не са били извършвани
с автомобила , предмет на престъплението -
няма опис, оценка и продажба на автомобила, нито има назначен пазач.
Въз основа на описания по-горе анализ на
доказателствата и доказателствените средства първоинстанционният съд е направил
обосновани изводи относно това, че приетите в обвинителния акт фактически
положения, касаещи действията на разпореждане с процесния автомобил, които са
били извършени от подсъдимата, дават основание да се приеме, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин е
било доказано, че П.М.,***,
противозаконно е присвоила чужда движима вещ - лек автомобил „***“, с рег. № ***,
на стойност 1100 лв., собственост на С. Д. Ц. от с.гр., която вещ тя владеела, с
което е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. чл.
206, ал. 1 от НК.
Въззивната инстанция възприе съжденията на
основния съд, относно доказаността по несъмнен начин на обвинението, тъй
като същите са основани на обстоен
анализ на свидетелските показания и обясненията на подсъдимата, както и на
останалите доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
съдебното следствие, с което съдът е илюстрирал доказаността на обвинението, както
от обективна, така и от субективна страна.
Всички съображения относно
съставомерността на извършеното от подсъдимата деяние бяха възприети изцяло от
настоящият съдебен състав, тъй като са обосновани и базирани на събраните по
делото доказателства.
Доводите на защитита на подсъдимата
М., относно несъставомерността на извършеното от нея деяние и приложимостта в
случая на разпоредбите на чл. чл.9, ал.2 и на чл. 206, ал.6, т.1 от НК са били развити и
пред първоинстанцонния съд и обсъждането им е намерило място в мотивите към
постановения съдебен акт. Правилно и обосновано съдът и приел, че нито
неизплатени задължения от собственика на автомобила – С. Ц., във връзка с
дължима издръжка за своето дете, родено от съвместното съжителство с подсъдимата, нито
обстоятелството, че не е била спазена изискуемата от закона форма за
прехвърляне собствеността върху МПС, при осъществената продажба от подсъдимата
на процесния автомобил, както и твърдяното от защитата наличие на различия в
създадената документация, по повод регистрацията на това превозно средство,
могат да послужат като основание да се приеме, че е налице несъставомерност на
извършеното от М. деяние, осъществяващо престъпния състав, предмет на
обвинението. В тази връзка въззивната инстанция не възприе твърденията на
подсъдимата М., изложени въввъззивната жалба, че никога не е имала намерение да
продава или да се разпорежда с автомобила, бидейки наясно, че макар и придобит
при съвместното им съжителство със С. Ц., той се е водил на името на последния
и тя, знаейки че няма право да се разпорежда с него, извършила само действия,
имащи за цел неговото поправяне, тъй като той бил в много лошо техническо
състояние. Тези твърдения на подсъдимата
се опровергават от показанията на свидетелите Д. М., М. Ц., Е. И. и на самия
собственик на Автомобила – С. Ц., въз основа на които, както би посочено
по-горе, първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка
по делото.
Несъстоятелни са доводите на защитата на подсъдимата, че извършеното от
нея деяние следва да бъде квалифицирано като такова, осъществяващо по-леко
наказуемия престъпен състав на чл. чл.
206, ал.6, т.1 от НК, налагащ приложението на чл. 78а от НК, при наличието на
предвидените в тази разпоредба предпоставки, тъй като , както правилно е приел
първоинстанционният съд в своите мотиви – в конкретния случаи вещта, предмет на
престъплението не е била нито върната на нейния собственик, нито заместена.
Твърдяното от защитата обстоятелство, че
е установено местонахождението на
автомобила понастоящем, но не е сторено необходимото той да бъде върнат на
неговия собственик, е неотносимо към
посочения привилегирован престъпен състав, който изисква имуществото, обект на
престъплението обсебване, да е фактически върнато или заместено на неговия
собственик, а не да е налице само възможност за такова негово възстановяване.
Въззивната
инстанция не възприе и доводът на
защитата на подсъдимата, че тя не се е
разпоредила с чужда вещ, тъй като С. Ц. е закупил процесния автомобил по време
на съвместното си съжителство с М., защото е безспорно установено по делото,
независимо от житейските взаимоотношения между подсъдимата и С. Ц., към
момента, в който последния е закупил автомобила , че той е бил едноличен негов
собственик, като в тази връзка не би могло да се приеме, че осъщественото от
подсъдимата деяние, поради своята малозначителност не е обществено опасно или
че неговата обществена опасност е явно незначителна, съобразно предвидената в
чл. 9, ал.2 от НК възможност.
По
всички изложени до тук съображения настоящият съдебен състав счете, че присъдата постановена по НОХД № НОХД № 2752/2018 г., по описа на
Районен съд-гр. П., в наказателната и част, следва да бъде потвърдена, като
правилна обоснована и законосъобразна, тъй като не са налице основания за
нейната отмяна или изменение.
Относно приетия от първоинстанционният съд граждански иск за съвместно
разглеждане в наказателното производство, въззивната инстанция прие за
установено следното:
Първоначално по внесен от Районна прокуратура – гр. П. обвинителен акт
срещу П.М. е било образувано НОХД № 389/2016
г., по описа на Районен съд-гр. П..
По това дело С. Д. Ц. със саморъчна молба,/ на л.67 от посоченото
наказателно дело/, е предявил граждански иск за съвместно разглеждане в
наказателното производство, срещу подсъдимата М., за обезщетение на
претърпените имуществени вреди, в резултат на престъплението, предмет на
обвинението, в размер на 3270 лева, включващи и стойността на лекия автомобил,
„***“, обект на деянието, за което е било повдигнато обвинение на подсъдимата М.,
като същевременно е изявил желание да участва в съдебното производство и като частен обвинител.
На л. 44 – 49 от НОХД № 389/2016 г., по описа
на Районен съд-гр. П. фигурира пълномощно, с което С. Д. Ц. упълномощава своя
баща – Д.С.Ц. да го представлява пред всички държавни органи, във връзка с
притежавания от него автомобил – „***“ с рег. № ***, да
извършва всякакви действия с него, включително и такива на разпореждане , да го представлява пред съдебните органи, с
право да се конституира като граждански ищец и частен обвинител и т.н.
С протоколно определение от 30.01.2017г. по
НОХД № 389/2016 г., по описа на Районен съд-гр. П. е бил приет за съвместно
разглеждане в производството по делото предявеният граждански иск от Д.С.Ц.,/
бащата на С. Д. Ц./, за имуществени вреди в размер на 2500 лева, като съдът е
конституирал Д.С.Ц. като граждански ищец и частен обвинител, в които процесуални
качества последният е участвал при разглеждане на посоченото дело.
С
решение №213 от 15.11.2018г. на Окръжен съд – гр. П. е била отменена присъдата,
постановена по НОХД № 389/2016 г., по описа на Районен съд-гр. П. и делото е
било върнато за ново разглеждане от друг състав на П.ски районен съд.
В
последствие, въз основа на внесения
обвинителен акт от Районна прокуратура – гр. П., срещу подсъдимата М., било
образувано НОХД №2752/18г. на П.ски районен съд.
С
протоколно определение от 04.12.2018г. по НОХД № 2752/2018 г., по описа на
Районен съд-гр. П., отново е бил приет за съвместно разглеждане в
производството по делото предявеният граждански иск от Д.С.Ц., чрез
упълномощеният от него повереник – адвокат Й.Х., за имуществени вреди в размер
на 1100 лева, като съдът е конституирал Д.С.Ц. като граждански ищец и частен
обвинител, в които процесуални качества последният е участвал при разглеждане
на посоченото дело.
С обжалваната присъда, по повод на която е образувано настоящото
дело на П.ски окръжен съд, първоинстанционният съд е счел, че предявеният
граждански иск е доказан по основание и размер, като П.М.
е била осъдена да заплати, на основание
чл. 45 от ЗЗД, на Д.С.Ц. сумата от 1100.00 лв., представляваща размера
на причинената имуществена вреда, в резултат на деянието, предмет на
повдигнатото обвинение, както и сумата в размер на 500,00 лева представляваща деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение, а на
държавата - да заплати държавна такса съобразно уважения размер на гражданския
иск в размер на 44.00 лв., както и 5,00 лв. за издаване на изпълнителен лист по
сметка на П.ски районен съд.
При така изложеното настоящата инстанция счете,
че във връзка с приемането за съвместно разглеждане в наказателното
производство по настоящото дело от първоинстанционните съдебни състави на
предявените граждански искове и конституирането на страна в процеса, като
граждански ищец и частен обвинител, са били допуснати следните нарушения на
процесуалните правила:
Както при първоначалното
разглеждане на НОХД № 389/2016
г., на П.ски районен съд, така и при последващото разглеждане на НОХД № 2752/2018 г., на същия съд, образувани
по повод на внесен от Районна прокуратура-
П. обвинителен акт срещу подсъдимата М., неправилно като граждански ищец и частен
обвинител е бил конституиран не самият пострадал, / С. Д. Ц./, който е
едноличен собственик на процесния автомобил и единствен има възможност , съобразно
разпоредбите на чл. 76 и чл. 84 от НПК, да участва в тези процесуални качества
в конкретния наказателен процес, а неговият баща - Д.С.Ц..
Независимо от наличното по делото пълномощно, посочените текстове от НПК не
допускат възможност друг да упражнява правомощията на пострадалия в
наказателния процес, изключая неговите наследници, но единствено в хипотезата
когато той е починал, която очевидно в настоящия случай не е налице.
При наличието на посоченото
пълномощно и саморъчно заявеното искане от пострадалия С. Д. Ц. да бъде конституиран като граждански
ищец и частен обвинител, съдебният състав, който първоначално е разгледал НОХД
№ 389/2016 г. на Районен съд – П., е следвало да приеме за
съвместно разглеждане в съдебното производство предявения граждански иск от пострадалия,/ С. Д.
Ц./, който е едноличен собственик на процесния автомобил, и да го конституира
като граждански ищец и частен обвинител, който да бъде представляван от своя
баща, /Д.С.Ц./,
като повереник, съобразно разпоредбата на чл.100, ал.3 във вр. с чл. 91, ал.2
от НПК или от адвокат, какъвто в случая неговият баща е бил упълномощил, за
което е бил оправомощен, чрез споменатото пълномощно.
Описаните процесуални действия, извършени от съдебния състав, разгледал
първоначално НОХД № 389/2016 г. на Районен съд – П., не са
обект на въззивна проверка по настоящото дело, съобразно разпоредбите на чл.
313 и следващи от НПК, но настоящият съдебен състав счита за необходимо да ги
упомене, доколкото допуснатите процесуални нарушения, посочени по-горе, са били
възпроизведени и при последващото разглеждане на НОХД № 2752/2018 г., на Районен съд – П..
Както бе посочено по-горе, с протоколно определение от 04.12.2018г. по
НОХД № 2752/2018 г., по описа на Районен съд-гр. П., отново е бил приет за
съвместно разглеждане в производството по делото предявеният граждански иск от Д.С.Ц.,/
бащата на С. Д. Ц./, при което отново са били допуснати процесуалните
нарушения, за които вече стана реч, относно разглеждането на предходното
първоинстанционно дело. Наред с тях, обаче, тук следва да се отбележи, че
неправилно съдът отново е приел за съвместно разглеждане предявеният вече при
предходното разглеждане на делото граждански иск и отново неправилно е
конституирал като страна в съдебното производство Д.С.Ц., в качеството на
граждански ищец и частен обвинител.
Тук, абстрахирайки се от обстоятелството че бащата на С. Д. Ц. няма
правомощия да предявява граждански иск, тъй като няма качеството на пострадал
по настоящото дело, съдът не е следвало отново да конституира тази страна в
процеса, и да приема за съвместно разглеждане в съдебното производство отново
предявен граждански иск, тъй като предходният съдебен състав на въззивната
инстанция е върнал делото за ново разглеждане, от друг състав на П.ски районен
съд. В този случай страните запазват своето процесуално качество и при новото
разглеждане на делото от първоинстанционния съд, защото се касае за една и съща
фаза на развитие на наказателния процес, а именно – съдебната. В случай че делото би било върнато от
първоинстанционният съд на прокуратурата, тогава при последващото му внасяне с
обвинителен акт, за разглеждане от районния съд, е наложително съдът да се
произнесе отново по въпросите за конституиране на пострадалия като граждански
ищец и/или като частен обвинител, разбира се, ако има предявено такова искане,
от съответното пострадало лице, или лица.
Като е приел за съвместно разглеждане в съдебното производство по НОХД
№ 2752/2018 г. предявеният граждански
иск от Д.С.Ц. – баща на пострадалия С. Д. Ц., срещу посъдимата М., за
обезщетение на претърпените в резултат на престъплението, предмет на
обвинението имуществени вреди, в посочения размер, първоинстанционният съдебен
състав е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в
обстоятелството, че като граждански ищец, при разглеждането на делото от районния съд, е
участвала ненадлежна страна – лице, което няма качеството на пострадал по
настоящото наказателно производство, по смисъла на чл. 76 и чл. 84 от НПК, тъй като не е собственик на процесния
автомобил.
Това процесуално нарушение е било възпроизведено и в диспозитива на
първоинстанционната присъда, като съдът е осъдил подсъдимата да заплати
дължимото обезщетение за имуществени вреди не на собственика на автомобила - С. Д. Ц., а на неговия баща - Д.С.Ц. , който,
както бе вече посочено, не е собственик на автомобила и следователно няма
качеството на пострадал в конкретното наказателно производство.
Посоченото съществено
процесуално нарушение не би могло да бъде отстранено от въззивната инстанция,
предвид съществуващата невъзможност в настоящата фаза на наказателния процес, съобразно
разпоредбата на чл. 335, ал.3, вр. с ал.2 от НПК, първоинстанционният съдебен
акт да бъде повторно отменен, в гражданската му част и делото да бъде върнато
за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Същевременно това съществено процесуално нарушение не би могло да бъде
отстранени и от настоящата инстанция, чрез отмяната на присъдата в гражданската
и част и съответно произнасяне в тази част по същество, тъй като и в този случай постановената
изменена първоинстанционна присъда ще се основава на процес, в който е
участвала ненадлежно конституирана страна – граждански ищец.
При тези съображения настоящият
съдебен състав счете, че обжалваната присъда следва да бъде отменена в
гражданската и част, като незаконосъобразна и постановена при посоченото
съществено нарушение на процесуалните правила, при което за пострадалия С. Д. Ц.
съществува възможност да удовлетвори претенцията си за обезщетение на
претърпените вреди от извършеното от П.М. престъпление по гражданскоправен ред,
чрез завеждане на гражданско дело, в което би бил улеснен от наличието влязлата
в сила присъда, в наказателната и част, по настоящото дело.
При изпълнение на задълженията си
по чл. 213 и чл. 314 от НПК въззивната инстанция не констатира други основания
за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда.
Въз основа на всички изложени по-горе съображения
П.ският окръжен съд, в настоящия си състав прие , че присъдата постановена по НОХД №2752/2018 г., по описа на Районен
съд-гр. П., следва да бъде изменена, като бъде отменена в гражданската и част,
с която подсъдимата П.М. е осъдена да
заплати, на основание чл. 45 от ЗЗД, на Д.С.Ц.
сумата от 1100.00 лв.,
представляваща размера на причинената имуществена вреда, в резултат на
деянието, предмет на повдигнатото обвинение, а
на държавата - да заплати държавна такса съобразно уважения размер на
гражданския иск в размер на 44.00 лв.,
като незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на процесуалните
правила.
В наказателната
част, включая и тази, с която подсъдимата е осъдена на осн. чл. 189, ал.3 от НПК да заплати на Д.С.Ц. сумата
в размер на 500,00 лева, представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение, първоинстанционната присъда следва да
бъде потвърдена, като правилна обоснована и законосъобразна,
тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение.
Действително, съобразно изложените по-горе съображения, Д.С.Ц.
неправилно е бил допуснат до участие в съдебното производство по настоящото
дело като граждански ищец и частен обвинител, но от друга страна той надлежно е
упълномощил повереник – адвокат Й.Х., въз основа на даденото му пълномощно,
намиращо се на . 44 – 49 от НОХД № 389/2016 г., по описа на Районен съд-гр. П., от
неговия син, / С. Д. Ц./ и адвокат Х. е участвала в първоинстанционното и
въззивното производство по делото,
обосновавайки гражданскоправната претенция на пострадалия, поради което въззивната инстанция прие, че
първоинстанционната присъда, в частта и, с
която подсъдимата е осъдена, на осн. чл. 189, ал.3 от НПК, да заплати на Д.С.Ц. сумата, в размер на 500,00 лева, представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъде потвърдена.
При тези съображения и на основание чл. 334,
т.3 и т.6 от НПК П.ският окръжен съд, в
настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъдата,
постановена по НОХД №2752/2018
г., по описа на Районен съд-гр. П., като ОТМЕНЯВА
присъдата в гражданската и част, с която подсъдимата П.М. е осъдена да
заплати, на основание чл. 45 от ЗЗД, на Д.С.Ц.
сумата от 1100.00 лв.,
представляваща размера на причинената имуществена вреда, в резултат на
деянието, предмет на повдигнатото обвинение, а
на държавата - да заплати държавна такса съобразно уважения размер на
гражданския иск в размер на 44.00 лв.,
като незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на процесуалните
правила.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционната
присъда в останалата и част, включая и тази, с която подсъдимата е осъдена на
осн. чл. 189, ал.3 от НПК, да заплати на
Д.С.Ц. сумата в размер на 500,00 лева, представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение, като правилна обоснована и
законосъобразна.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.