РЕШЕНИЕ
№ 4778
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110100465 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ........., с която срещу П. Г. АТ. са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент, находящ се в ............ като ответницата му дължи следните
суми: 8 005, 40 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното
изплащане; 1 189, 25 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 08.10.2021 г.; 52, 25 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020
г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане; 10, 80 лв.
мораторна лихва за природа 31.10.2018 г. – 08.10.2021 г. Моли съда да осъди ответницата да
му заплати исковите суми. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Петя
Георгиева А., с който оспорва исковете. Твърди, че по наследство е получила 2/3 ид.ч. от
имота. Твърди, че отопляемата площ е била неоснователно завишена. Твърди, че на
практика не може да използва процесния обект, за който се претендира плащане, заради
настъпила през 2008 г. авария. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том ..........., дело №
......... г. от ............ г. ............ продават на ........ А. и .......... А. следния свой недвижим имот:
своите 2/3 ид.ч. от апартамент, находящ се в ........., на втори надпартерен етаж, състоящ се
от: две стаи, хол с директно осветление, кухня баня.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 88/26.01.2022 г., изд. от Столична
община, Район „Триадица“, .......... А. е починал на 21.11.2004 г., като е оставил наследници
1
по закон: ........ А. - съпруга, починала на 08.03.2005 г.
Видно от удостоверение за наследници № 000248/11.03.2005 г., изд. от Столична
община, Район „Триадица“, ........ А. е починала на 08.03.2005 г., като е оставила наследник
по закон: .......... – брат.
Представена е обезпечителна заповед от 31.08.2018 г., издадена по гр.д. №
57369/2018 г. в полза на Сашо Драганов Бонев, с която е допуснато обезпечение на
предявения от него срещу .......... иск чрез налагане на възбрана върху процесния имот,
посочен като собствен на ...........
Видно от удостоверение за наследници изх. № РОБ20-УГ51-4097/13.10.2020 г., изд.
от Столична община, Район „Оборище“, .......... е починал на 04.05.2019 г., като е оставил
наследник по закон: П. Г. АТ. – дъщеря.
Видно от представения протокол от проведеното на 16.06.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на адрес: .............., те са взели решение да се сключи договор с .........
за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на .......... В
този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
На 23.08.2002 г. е сключен договор № 2698 между Бруната България“ ООД и
етажната собственост с адрес в гр. ........ /старо име на улицата – ......., по силата на който
дружеството се е задължило да монтира индивидуални топлинни разпределители и
термостатни вентили и да извършва дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сградата.
Представен е договор от 28.05.2018 г., сключен между ......... – възложител и ...... –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В.Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в
началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна
енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия
се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и
сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие. Фирма ...... извършва дяловото разпределение на
консумираната от абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като
изчислява реално потребеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативната
база. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период
нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия
за отопление на имота – за 5 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО, като за две от тях с №
74647 и 87202 е начислена служебно топлинна енергия поради несменена батерия и 3 бр.
отоплителни тела без ИРРО, топлина енергия, отдадена от сградната инсталация – при
съобразяване на акт за разпределение на кубатурата на сградата от 26.11.1973 г., и топлинна
енергия за БГВ – въз основа на снет отчет на 1 бр. водомер за периода м.05.2018 г. –
м.04.2019 г. и на база служебно начисляване за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. поради
неосигурен достъп за отчет, за което е бил съставен констативен протокол за неосигурен
достъп на 03.07.2020 г. Констатира се, че стойността на реално доставената топлинна
2
енергия през исковия период възлиза на сумата от 7 946, 94 лв., формирана като сбор на
фактурираната по прогнозни стойности сума от 7 311, 71 лв. и сумата за доплащане от
изравнителни сметки в размер на 635, 23 лв. В посочената сума не са включени предишни
неплатени просрочени суми и лихви по тях. Констатирана е изправност на общия топломер.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Елена И., че няма данни за извършени плащания за исковия период, както и че
при ищеца е отразено задължение за дялово разпределение в размер на сумата от 52, 25 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1,
т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 2, том ..........., дело № ......... г. от ............ г. се установи, че ........ А. и .......... А. са
придобили 2/3 ид.ч. от процесния имот, придобити по наследяване от ответницата Петя
Георгиева А., видно от представените 3 бр. удостоверения за наследници – на ........ А., ..........
А. и ........... С оглед изложеното, ответницата се легитимира като собственик на 2/3 ид.ч. от
имота, в какъвто смисъл е и заявеното с отговора на исковата молба възражение.
Извод в различен смисъл, а именно – че ответницата е придобила по наследяване
собствеността на целия имот, не се налага от представената по делото обезпечителна
заповед от 31.08.2018 г. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.5 на ТР № 6/2013
г. по тълк.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принадлежността на имуществото, предмет
на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на
обезпечение чрез налагане на възбрана или запор. След като за съда не съществува
задължение да извършва проверка на собствеността при допускане възбрана на имота, то въз
основа на издадената обезпечителна заповед не може да се направи обоснован извод, че
.......... е придобил собствеността на целия имот, която да е преминала по наследяване в
патримониума на ответницата в качеството на негова дъщеря.
3
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от
11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно доставената топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че
дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е
извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна
уредба. От заключението на вещото лице се установява, че стойността на доставената
топлинна енергия за исковия период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата от 7 946,
94 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 7 311, 71 лв.
и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 635, 23 лв.
От така посочената сума ответницата дължи съобразно притежаваните от нея ид.ч. от
имота 2/3, възлизащи на 5 297, 96 лв.
Неоснователно се явява възражението на ответницата във връзка с отопляемата площ
на имота, доколкото същото не се подкрепя от ангажираните по делото доказателства.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
4
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС изравнителните
сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на връчването на изравнителните
сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното информира
клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и връчва
индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача
да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до
момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи съдът
приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не
би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване
на действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за периода
/отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ.
осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно,
задължението за заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано
от 15 септември на съответната година. Предвид изложеното и доколкото ищецът се
легитимира като кредитор на главни вземания за стойността на доставена топлинна енергия,
то акцесорната претенция се явява установена по основание за периода 15.09.2019 г. –
08.10.2021 г., в размер на сумата 1 189, 25 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК.
От така посочената сума ответницата дължи съобразно притежаваните от нея ид.ч. от
имота 2/3, възлизащи на 792, 83 лв.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба
и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
5
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
С договора, сключен между ищеца и ......, страните са договорили заплащане от .........
на извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и
броя средства за дялово разпределение в тях. Уговорено е цената да се определя
първоначално и да се актуализира ежегодно до 30 април на следващия изравнителен период.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. Общият размер на
дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на
сумата от 52, 25 лв., определен по реда на чл.162 ГПК при съобразяване на счетоводна
справка на ищеца на л.25 от делото и заключението на ССЕ.
От така посочената сума ответницата дължи съобразно притежаваните от нея ид.ч. от
имота 2/3, възлизащи на 34, 83 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение не се
дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и главно
доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден
срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в размер на сумата от 370, 31 лв. държавна такса, 250
лв. депозит за СТЕ, 250 лв. депозит за ССЕ, като следва да му се определи и юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред СРС в размер на сумата от 100 лв.
От сумата от общо 970, 31 лв. с оглед изхода на спора следва да му се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 642, 52 лв. съобразно уважената част от исковете
Ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но
доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за извършването им, разноски
не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П Г А., ЕГН ********** да заплати на ........., ЕИК ......., на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата от 5 297, 96 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент, находящ се в .............., ет. 2, аб. № 261650 за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
06.01.2022 г. до окончателното изплащане,
сумата от 792, 83 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2019 г. – 08.10.2021 г.,
сумата от 34, 83 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
06.01.2022 г. до окончателното изплащане, като
6
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставената топлинна енергия до пълния
предявен размер от 8 005, 40 лв.; иска за мораторна лихва върху нея – до пълния предявен
размер от 1 189, 25 лв.; иска за цената на дяловото разпределение – до пълния предявен
размер от 52, 25 лв. и иска за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение – в
пълния предявен размер от 10, 80 лв.
ОСЪЖДА П Г А., ЕГН ********** да заплати на ........., ЕИК ......., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 642, 52 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
.......
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7