Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./21.09.2021
г., гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
602 по описа за 2021 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от
„Б.П.1.“ ЕООД срещу З. „Б.И.“ АД, иск за осъждане
на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3510 лева, представляваща стойността на направените разходи за закупуване и монтаж на скоростна
кутия за застрахования при ответника по
застраховка „Каско”, със застрахователна полица № Е17990011759/21.08.2017
г., лек автомобил марка „БМВ” модел „530 ХД” с ДКН
СВ 7086 АМ, собственост на ищеца, повредена вследствие на настъпило ПТП – на 31.01.2018 г., около 14:15 часа на път
1 - 7 км 300, в участъка от ГКПП Лесово към Елхово, Г.М.Г. при управление
на лек автомобил
„БМВ 530 ХД", с per. № CB 7086 АМ, губи контрол над МПС и се блъска в предпазна
мантинела, в резултат на което настъпват
щети по скоростната
кутия на автомобила, ведно със законна лихва
от подаване на исковата молба
в съда – 18.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1008,23 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 21.03.2018 г.
до 17.01.2021 г., на основание чл. 405
ал. 1 от
КЗ и чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД.
Твърди се, че процесното
ПТП е осъществено в срока на застрахователния договор, като за същото, след посещение
на орган на реда е съставен
протокол за ПТП № 1611091/31.01.2018 г. Сочи се, че
на 01.02.2018 г. застрахованият
писмено е уведомил застрахователя за застрахователното
събитие, в резултат на което е образувана
щета № ********** и по нея е предал всички
необходими документи. Изложено е, че автомобилът е отремонтиран в договорения между страните доверен сервиз на ответника
- „Про Кар 56“ ООД, за което е съставен приемо-предавателен протокол № 001853/31.01.2018 г. Твърди
се, че по
случая е проведено производство по обезпечение на доказателствата по ч. гр. д. № 13861/2018 г. на РС Варна, заключението по което установява,
че заплатената от ответника сума
за поправяне на щетите по автомобила
е в размер от 6080,23 лева, като все
още непоправена е останала скоростната кутия, поради отказ
на дружеството да заплати на
сервиза стойността, нужна за отстраняване на уврежданията по скоростната кутия. Сочи се,
че с писмо № ОК-517682/02.08.2018 г., ответникът е отказал да заплати подмяната на скоростната кутия с
аргумент, че извършеният ремонт на автомобила
надхвърля 80% от застрахователната стойност на автомобила. Посочва се, че
стойността за закупуване и ремонт на скоростната
кутия е 3500 лева, а стойността на автомобила
към датата на ПТП е в размер на 12000 лева. Твърди се, че
след приключване на производството по обезпечение на доказателствата, скоростната кутия е отремонтирана в сервиз, за което е заплатена сумата от 3510 лева, от които
сумата от 1300 лева за закупуване на скоростна кутия
и сумата от 2210 лева е стойността на ремонта. Твърди
се, че ответникът
е поканен да заплати разходите по ремонта, но
същият е отказал с писмо № ОК-517682/02.08.2018 г. Поддържа
се, че в случая не е налице
твърдяната в писмото тотална щета, доколкото
общата стойност на заплатения ремонт
от ответното дружество и незаплатения ремонт на скоростната
кутия е в размер от 9590,23 лева,
а стойността на автомобила към момента на ПТП е 12000 лева. Акцентира се върху обстоятелството, че ответникът не е обявил щетата за тотална, а изрично е приел да възстанови
вредите в натура. Изтъква се, че съгласно
чл. 108 ал.
7 от Кодекса
за застраховането при въстановяване на вредите от външен
изпълнител, възстановяването
на вредите се извършва в разумен
за изпълнението срок, освен ако не
е договорен конкретен срок между застрахователя
и ползвателя. Според общите условия на З. „Б.И." АД за застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства „Автокаско", в т. VIII. 12 е предвидено, че срокът за възстановяване на вреди в натура
не може да
бъде по - дълъг от 45 дни,
считано от представянето на изискуемите документи. Поддържа се, че
в случая последните изискуеми документи са представени на 05.02.2018 г, като уговорения 45 дневен срок е изтекъл на 20.03.2018 г. и считано от 21.03.2018 г. З. „Б.И." АД е в забава,
от които момент се претендира
мораторна лихва.
Направено е искане
за уважаване на предявените искове.
Претендира се
присъждането на съдебно - деловодни разноски, включително направените в производството по обезпечение на доказателствата.
В законоустановения срок по чл. 131 ал.
1 от ГПК ответникът
е подал отговор на исковата молба,
в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че след
отремонтиране на автомобила на ищеца
в доверения сервиз „Про Кар 56“ ООД на ответника, последният
е заплатил за ремонта на щетите /извън
тези по скоростната
кутия/ сума в общ размер от
9600 лева. Оспорва се причинната връзка между ПТП и твърдените в исковата молба щети по
скоростната кутия на автомобила, като се твърди,
че тези щети
са съществували преди настъпване на ПТП. В условията на евентуалност – в случай, че се
установи причинна връзка между ПТП и щетите по скоростната
кутия, е направено възражение за наличие на тотална щета,
доколкото общата стойност на вече
заплатения ремонт и този за скоростната кутия ще е в размер
на 13110 лева. Направено е възражение относно размера на исковата претенция,
като се твърди,
че заявената сума е силно завишена,
неотговаряща на действителния размер на щетите по
скоростната кутия и се поддържа, че
не е съществувала необходимост от подмяната ѝ, а е могло същата да бъде
отремонтирана. Оспорва се като недължима претенцията по акцесорния иск
за мораторна лихва.
Направено е искане за отхвърляне на предявените
искове
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни
разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът
поддържа предявените искове. Представя писмени бележки от 10.09.2021 г.
В съдебното заседание ответникът не изпраща процесуален представител.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представената по делото застрахователната
полица 21.08.2017 г. се установява, че между тях е сключен договор за
застраховка „Каско”, със срок на застрахователно покритие
от 22.08.2017 г. до 21.08.2018 г. за собствения на ищеца лек автомобил марка „БМВ
530 ХД", с per. № CB 7086 АМ.
Страните не спорят и че
в срока на застрахователно покритие по сключения между тях договор е настъпило
застрахователно събитие – на 31.01.2018 г., от което на лек автомобил марка
„БМВ 530 ХД", с per. № CB 7086 АМ са причинени
множество увреждания. Не се спори и че, щетите по автомобил, с изключение на
скоростната кутия са отремонтирани в доверен сервиз
на ответника.
Не се спори, че
ответникът е отказал да отремонтира скоростната кутия
на автомобила след покана от страна на ищеца.
Представена по делото от
ищеца е подписана от съставителя Фактура № **********/25.07.2019 г. на стойност
1300 лева за закупуване на скоростна кутия и Фактура № **********/30.08.2019 г.
на стойност 2210 лева за монтиране на скоростната кутия в лек автомобил марка
„БМВ 530 ХД", с per. № CB 7086 АМ.
Представени по делото от
ответника са възлагателно писмо и два броя фактури от
19.07.2018 г. и от 11.01.2019 г.
От депозираното в
обезпечителното производство заключение по възложената съдебно - автотехническа експертиза се установява, че неотремонтирана е останала скоростната кутия на лек
автомобил марка „БМВ 530 ХД", с per. № CB 7086
АМ. Икономически най-изгодния вариант за отстраняване на проблема в скоростната
кутия е да бъде подменена с рециклирана, като стойността на ремонта възлиза на
3500 лева.
От депозираното в
настоящото производство заключение от 11.05.2021 г. по допълнителната съдебно -
автотехническа експертиза след извършен на 18.10.2018
г. оглед на лекия автомобил се установява повреждане на скоростната кутия,
изразяващо се в неравномерно ускорение и придърпване, което е възможно да е в
причинно-следствена връзка с застрахователното събитие, доколкото от ПТП по
автомобила са установени увреждания на ходовата част и по конкретно по
компоненти от скоростната кутия и същият е бил в движение с включена предавка
към момента на удара. От заключението от 26.08.2021 г. се установява, че общата
стойност на вредите, без тези по скоростната кутия, изчислена по средни пазарни
цени към момента на застрахователното събитие е 17368,43 лева, а тази на
автомобила 12200 лева. Установява се, че реалния разход направен от ответника за
отремонтиране на автомобила /без скоростната кутия/,
тоест заплатения от застрахователя ремонт на доверения сервиз „Про Кар 56“ ООД е в размер от 6080,23 лева. Установява се,
че процесния автомобил може да бъде изкупен на скрап
за 610,65 лева.
По делото
е разпитан свидетелят Г.М., от чийто показания се установява, че преди процесното ПТП по автомобила е нямало технически проблеми и
не е светела лампа за повредена част по автомобила. Установява се, че след
ПТП-то скоростната кутия е започнала да придърпва между трета и четвърта
скорост, при което е светвала индикаторна лампа за повредена част. Съдът дава
вяра на свидетелските показания, тъй като са пълни и почиват на непосредствени възприятеия.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 405 от КЗ.
Според чл. 405 ал. 1 от КЗ при
настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен
риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
За
уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи кумулативното
наличие на следните предпоставки - наличието
на валидно застрахователно правоотношение между страните, настъпването на застрахователно събитие, представляващ покрит застрахователен риск в срока за застрахователно покритие, причинените от събитието щети върху скоростната кутия на автомобила,
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и твърдените щети по скоростната кутия на автомобила,
отремонтиране на щетите по скоростната
кутия, размера на исковата претенция,
поставянето в забава на ответника и размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответника е да докаже направените
правоизключващи и правонамаляващи
възражения.
Ответникът с писмени становища е противопоставил
множество възражения по претенциите на ищеца, които подадени след отговора на
исковата молба се явяват преклудирани, поради което
не следва да бъдат обсъждани, а на обсъждане подлежат единствено възраженията
направените с отговора на исковата молба.
Не се спори между страните, че същите са валидно
обвързани по силата на договор за застраховка, обективиран
в застрахователна полица № № Е17990011759/21.08.2017 г., по силата на който
ищецът е застраховал по застраховка „Каско”, със
застрахователна сума от 12 000 лева за периода от 22.08.2017 г. до 21.08.2018
г. собствения си лек автомобил марка „БМВ 530 ХД", с per.
№ CB 7086 АМ. Страните не спорят и относно факта на настъпване на
застрахователно събитие при покрит от застрахователя риск, както и че
увреждането на скоростната кутия на автомобила. Спорен между страните е
въпросът относно причинната връзка между събитието и увреждането на автомобила.
От свидетелките
показания се установи, че преди процесното ПТП при
управление на процесния автомобил не се е забелязвало
придърпване и аварийните лампи по арматурното табло на автомобила не са
сигнализирали повреда, а след нея автомобилът е започнал да придърпва, при
което индикаторна лампа е подавала сигнал за повреда. От заключението по възложената
ДСАТЕ се установи, че е възможно констатираното по автомобила неравномерно
ускорение и придърпване да е следствие от ПТП. Съдът дава вяра на свидетелските
показания, тъй като са пълни и почиват на непосредствени възприятия, както и на
заключението, тъй като същото отговаря изчерпателно и обосновано на поставените
въпроси. Само по себе си
заключението не е в състояние да обоснове извода, че увреждането по скоростната
кутия на автомобила е следствие от ПТП, но същото оценено в съвкупност с
показанията на свидетеля, според които придърпването се е появило
непосредствено след ПТП, обуславят категоричен извод в тази насока. С оглед
горното, неоснователно е възражението на ответника направено с отговора на
исковата молба, че повреждането на скоростната кутия на автомобила е възникнало
преди ПТП и не се намира в причинно-следствена връзка със същото.
В разглеждания случай решаващият състав приема, че
ангажираните по делото доказателства обусловят категоричен извод, че ответникът
е осъществил фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД.
По отношение размера на
претенцията според чл. 390 ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност. В конкретния случай средната
пазарна стойност на лекия автомобил към датата на застрахователното събитие е в
размер на 12200 лв., а стойността на разходите за необходимия ремонт /и то без
този на скоростната кутия/ са в размер е 17368,43 лева т.е. надвишават 70 на
сто от действителната му стойност, което налага извода, че е налице тотална
щета. В обичайния случай обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна загуба) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Когато
обаче тези разходи доближават или надвишават себестойността на самото
имущество, извършването им е икономически неизгодно. В тези случаи
възстановителната стойност надхвърля значително действителната стойност на
застрахованата вещ, което налага ограничаване на отговорността на
застрахователя до пазарната оценка на повреденото имущество, след приспадане на
остатъчната стойност на запазените части. Последните са т.нар. “ползи от
вредите”, които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не се допусне
неоснователно обогатяване на увредения /чл.51 ал.1 ЗЗД/. По изложените
съображения обезщетението дължимо от ответника следва да бъде определено в
размер до пазарната цена на автомобила към момента на застрахователното
събитие, т.е. в размер до 12200 лева.
От заключението /основано
включително и на представените от ответника два броя фактури от
19.07.2018 г. и от 11.01.2019 г./ се установи, че при ремонта извършен в доверения сервиз
на застрахователя, последният реално е заплатил сумата от 6080,23 лева. В тази
връзка неоснователно е твърдението на ответника, че стойността на заплатения от
него ремонт е била в размер от 9600 лева.
От заключението се установи, че скоростната кутия на
автомобила реално е подменена и доколкото няма спор по размера на ремонта,
който е виден и от представените от ищеца фактури предявената претенция следва
да бъде уважена в заявения с иска размер.
По отношение на претенцията за мораторна
лихва в ОУ на застрахователя раздел XIII т. 12 е предвидено, че при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят може със съгласието
на застрахования да възстанови претърпените
от него вреди
в натура, като срокът за възстановяване не може да
бъде по-дълъг от 45 дни, считано
от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията по точки 2.9. и
2.12. от раздел
VI. В отговора на исковата
молба липсва оспорване, че застрахованият е изпълнил задълженията си по точки
2.9. и 2.12. от раздел VI от ОУ. Предвид посоченото и уговорката между страните
за отстраняване на щетите по автомобила в натура, съдът приема, че
застрахователят е следвало да възстанови вредите по скоростната кутия в срока
по раздел XIII т. 12 от ОУ. Изискуемите
документи са представени на ответника на 05.02.2018 г., факт неоспорен от
последния с отговора на исковата молба, поради което същият е изпаднал в забава
и дължи мораторна лихва лихви от 21.03.2018 г. Изчислена
чрез www.calculator.bg, за исковия период лихвата възлиза на 981,82 лева, след приспадане на
периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., за който лихва за забава не се дължи,
съгласно чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците. В този размер претенцията за мораторна
лихва следва да бъде уважена, а за разликата над този размер – отхвърлена.
С оглед изхода на спора,
своевременно отправеното искане и представените доказателства, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
по делото разноски съобразно уважената част от претенцията. В тази връзка съдът
приема за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възражение на процесуалния представител на ищеца, тъй като същото
е в размер под минималния установен в чл. 7 ал. 1 т. 5 и в чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както в производството по обезпечение на доказателствата, така
и в настоящото. По делото са представени доказателства за сторени от ищеца
разноски в производството по обезпечение на доказателствата, както следва:
сумата от 20 лева за държавна такса, сумата от 300 лева за извършената съдебно
– автотехническа експертиза и сумата от 300 лева за
адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за сторени от
ищеца разноски в настоящото производство, както следва: сумата от 190,40 лева
за държавна такса, сумата от 5 лева за съдебно удостоверение, сумата от 110,66
лева за извършената съдебно – автотехническа
експертиза и сумата от 500 лева за адвокатско възнаграждение. Съобразно
уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1418,23 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски, от
които сумата от 616,88 лева за производството по обезпечение на доказателства и
сумата от 801,35 лева за настоящото производство.
С оглед изхода на спора,
своевременно отправеното искане и представените доказателства, на основание чл.
78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените
по делото разноски съобразно отхвърлената част от претенцията. В тази връзка
основателно се явява направеното от ищеца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, тъй като
делото не представлява фактическа и правна сложност надхвърляща тази при други
дела от същия вид, не са проведени множество съдебни заседания, не са събирани
многобройни доказателства и не са разпитвани множество свидетели. По делото са
представени доказателства за заплатен депозит за вещо лице в размер от 200
лева. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, в който се претендира адвокатско
възнаграждение в размер от 1080 лева, но са представени доказателства
единствено за авансово заплатено в брой такова в размер от 700 лева. Съобразно
отхвърлената част от исковете и след съобразяване на възражението за
прекомерност ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 4,36 лева, от
които сумата от 1,17 лева за депозит за вещо лице и сумата от 3,19 лева за
адвокатско възнаграждение /изчислено само на база сумата от 700 лева, тъй като за разликата над тази сума до заявената
със списъка по чл. 80 от ГПК не са ангажирани доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение/.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на „Б.П.1.” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***3, сумата от 3510 лева /три хиляди петстотин
и десет лева/, представляваща стойността на направените разходи за закупуване и
монтаж на скоростна кутия за застрахования при ответника по застраховка „Каско”, със застрахователна полица №
Е17990011759/21.08.2017 г., лек автомобил марка „БМВ” модел „530 ХД” с ДКН СВ
7086 АМ, собственост на ищеца, повредена вследствие настъпило ПТП – на
31.01.2018 г., около 14:15 часа на път 1 - 7 км 300, в участъка от ГКПП Лесово
към Елхово, Г.М.Г. при управление на лек автомобил „БМВ 530 ХД", с per. № CB 7086 АМ, губи контрол над МПС и се блъска в
предпазна мантинела, в резултат на което настъпват
щети по скоростната кутия на автомобила, ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба в съда – 18.01.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 981,82 лева /девет стотин осемдесет и един лева
и осемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 21.03.2018 г. до 17.01.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава
за разликата над уважения размер от 981,82 лева до предявения от 1008,23 лева,
на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
р-н „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на
„Б.П.1.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***3, сумата от 1418,23 лева / хиляда четиристотин
и осемнадесет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски, от които сумата от 616,88 лева за производството по
обезпечение на доказателства и сумата от 801,35 лева за настоящото производство,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Б.П.1.” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***3 да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 4,36 лева /четири лева и тридесет и
шест стотинки/, представляваща сторени
в производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД :