Р Е Ш Е Н И Е
№ 255
гр. Пловдив, 17.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 2956/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно
постановление (НП) № 36-0000140 от 13.03.2019 г. на главен *** в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ (нататък ОО „АА“) гр. Пловдив, с което на „К.строй“
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Братя
Бъкстон“ на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози
(нататък ЗАвП) му е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 200 лева за нарушение на чл. 76, ал. 7, т. 3, б. „б“, пр. 1 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999 г. на Министъра на транспорта (нататък Наредбата).
В жалбата се излагат бланкетни съображения
за незаконосъобразност и необоснованост на НП. Моли се да бъде отменено. В
съдебно заседание се поддържа тезата за неяснота за изпълнително действие, за
което е наказано дружеството жалбоподател, както и за неустановяване от
фактическа страна на поведение, което да изпълва нарушената норма. От формална
страна се твърди да е нарушено правото на защита, тъй като нарушеният
подзаконов нормативен акт не е посочен с пълното си наименование, а само с
номера си. Евентуално се моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна е взела подробно
становище, с което счита, че жалбата е неоснователна. В съдебно заседание не се
представлява.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател притежава
лиценз за вътрешни товарни превози , издаден на 15.06.2011 г., преиздаден и
валиден до 14.06.2026 г. На неизвестна дата, но не по-рано от 12.11.2018 г. пред
И.К., служител при ОО „АА“, била представена справка за доказване финансова
стабилност от дружеството жалбоподател, при проверката на която тя констатирала
неустановено по делото обстоятелство във връзка с подаваните документи. В това
се състояла и работата ѝ – да извършва предварителна проверка на
подаваните документи, ведно със справка в системата, включително наличието и
липса на задължения. След което изпращала лицата до деловодството на
администрацията, за да бъдат входирани документите
им, т.е. да им бъде поставен входящ номер и да бъдат заведени в системата. В
зависимост от проверката ѝ поставяла еднозначен знак в подаваната справка
– или за липса за пропуски, или за констатирани такива, като последните
изписвала с думи и в полето за това.
На 21.02.2019 г. при свидетелката К.
отново постъпили лица от дружеството жалбоподател – свидетелят П.Ш. и К.К. /*** и представител на дружеството/, които представили
справка за доказване на финансова стабилност, която по-късно била вписана в
системата с № 33-14-231/21.02.2019 г. При осъществяваната от нея проверка
установила, че срокът, за който е бил сключен договора за застраховка, е бил до
15.11.2018 г. Тъй като знаела, че до този момент превозвачите следвало да
предоставя доказателства за финансова стабилност, така например нова
застрахователна полица, извикала свидетелят П.Г., на длъжност *** при ОО „АА“.
При изпълнение на контролните му функции той направил справка в базата данни на
Изпълнителната агенция и също установил, че до крайния срок за доказване на
финансова стабилност, а именно 15.11.2018 г., не е подадено доказателство за
установяването на финансова стабилност, например чрез представяне на нова
застрахователна полица.
Освен посоченото К. установила, че
дружеството има задължения към НАП. Затова след съставянето на АУАН вписала
това обстоятелство и факта на съществуване на задължения на дружеството към НАП
в справката и отпратила представителя на дружеството жалбоподател в
деловодството, където справката му била входирана в системата.
Установява се, че на 07.11.2018 г. била
сключена застраховка обща гражданска отговорност от дружеството жалбоподател,
за което е съставена и застрахователна полица № 0700400201800438.
По този повод е съставен от ОО „АА“ АУАН
№ 260155 от 21.02.2019 г. за нарушение на чл. 76, ал. 7, т. 3, б. „б“, пр. 1 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на Министъра на транспорта. Направени са бланкетни
възражения. Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното НП, с което
на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на
200 лв.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите П.Г. – актосъставител, И.К.
и П.Ш., и от писмените доказателства по делото – АУАН, възражение вх. №
52-00-23-809/21.02.2019 г., покана рег. № 8100-23-277/13.02.2019 г., разпечатка
от база данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на МТИТС, невходирана справка
за доказване на финансова стабилност от 12.11.2018 г., застрахователна полица №
0700400201800438, справка за доказване на финансова стабилност №
33-14-231/21.02.2019 г.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят
Г. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В
допълнение изяснява, че е направил допълнителна справка за наличието на
подадена справка за финансова стабилност преди срока на изтичане на предходната
застраховка, която дала отрицателен резултат. Показанията му се подкрепят и
допълват от тези на свидетелката К., която лично е повикала актосъставителя,
след като е установила същото обстоятелство при прегледа на документите. Затова
показанията на Г. и К. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в
пълно съответствие с приетите по делото писмени и гласни доказателства, поради
което им дава вяра. В тази връзка показанията им се подкрепят и от тези на
свидетеля Ш., който разказва да е бил в момента на подаване на справката за
доказване на финансова стабилност, същата да е подадена за проверка
първоначално пред К., която да е констатирала задължения към НАП, които
свидетелят е оценил като незначителни. Не могат обаче да бъдат оценени като
достоверни показанията му в частта, с която се твърди, че справката е подадена
в срок, но доколкото служителката по проверката е заявила, че пуска
документите, същите не са били входирани в
деловодството на ОО „АА“, с което се обосновава извършване на дължимото
поведение в срок. Именно във връзка подаването на тази първоначална справка от
12.11.2018 г. свидетелят заявява, че не е констатирано нищо от служителката.
Съдът счита, че същото не отговаря на другите доказателства и е изолирано като
факт. Показанията му имат за цел да подкрепят защитната теза на дружеството
жалбоподател и да се оправдае поведението му. Затова именно беше предявена на
свидетелката К. справка за доказване на финансова стабилност от 12.11.2018 г.,
за която тя потвърди авторството на подписа си и собственоръчното изписване на
името си. Нещо повече, същата справка беше предявена и на актосъставителя, като
и двамата свидетели заявиха, че в нея е извършена поправка и не отразява
действителното ѝ съдържание. При внимателен прочит се установява, че в
полето, в което К. попълва данните за установените от нея обстоятелства, първо,
се откриват следи от поставен знак „Х“, за който е направен опит да бъде
прикрит, а след това и е заличена или закрита част от мястото, където би
следвало да се намира констатираното от К. обстоятелство. По тази причина съдът
намира, че както представеното към жалбата писмено доказателство – справка,
така и показанията на свидетеля Ш. относно обстоятелствата, че при първото му
посещение в ОО „АА“ са предадени документи, които са били изрядни и
служителката ги е приела и е заявила, че тя ги пуска, не отговаря на
обективната истина и не следва да му се даде доверие.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание,
като материалната компетентност на административнонаказващия орган и
актосъставителя следва от така представената заповед № РД-08-249/15.05.2015 г.
на МТИТС.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на
нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения
и го е сторил.
Към момента на установяване на
нарушението с АУАН правонарушителят е бил известен и актът е съставен в
присъствие на негов представител и свидетел, с което е съобразено правилото на
чл. 40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези
(време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова
не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и
последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за неспазване на правилата за доказване в срок на финансова
стабилност. Изчерпателността на описанието на нарушението съдът намира за
осъществена, доколкото е посочено какво точно е следвало да извърши
дружеството жалбоподател и в какъв срок.
Не може да бъде възприето възражението
за допускането на съществено нарушение, което да ограничава правата на
нарушителя и да се свързва с изписването на нарушения административен акт.
Достатъчно е нарушената норма за бъде изписана по начин, който недвусмислено и
ясно да я посочва. Това включва и посочване на нормативния акт, в който се
намира тя, отново по начин така, че същият да може да бъде определен безпротиворечиво и категорично. Такова намира съдът и
посочването на Наредбата в конкретния случай, доколкото е отразен номерът и
датата ѝ и издателя ѝ, което е достатъчно, да бъде гарантирано
правото на жалбоподателя да организира защита си безпроблемно и адекватно.
Не спазени обаче сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Срокът за съставяне на АУАН започва да тече от датата на откриване на
нарушителя, така и от констатиране на нарушението, доколкото не се толерира
бездействието на държавните органи. В конкретния случай следва да се приеме, че
тъй като вменената нарушена норма въвежда краен момент, до който следва да се
извърши необходимото действие – изтичане на срока на предходната застраховка,
то от този момент следва да се брои и 3-месечния срок, в който актосъставителят
може и следва да състави АУАН. В същия смисъл решение № 2337
от 18.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2699/2019 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив. Следователно срокът в настоящия казус
ще тече от 16.11.2018 г. и следва да изтече на 16.02.2019 г. Същевременно актът
е съставен на 21.02.2019 г., т.е. 5 дни след като изтекъл срокът за съставяне
на АУАН. След като е изпуснат законоопределеният срок
за издаване на акт и възбуждането на производство по налагане на санкция, то и
всички следващи актове на администрацията са незаконосъобразни. Това е
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно, тъй
като се обуславя от незаконосъобразен АУАН с оглед на изпускане на срока за
съставянето му.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че следва да отбележи, че се установява авторството и осъществяването
на вмененото на дружеството нарушение.
Съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение
на чл чл. 76, ал. 7, т. 3, б. „б“, пр. 1 от Наредба №
33 от 03.11.1999 г. на Министъра на транспорта. Посочената норма гласи, че лицата
по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност в следните случаи: всяка година
преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или
срока, за който е издадена банковата гаранция.
Безспорно се установява, че дружеството
жалбоподател осъществява обществен превоз на товари на територията на страна,
за което има издадена лицензия – т.е. отговаря на изискването да е лице по чл.
2, ал. 1 от Наредбата. От друга страна лицата следва да доказват своята
финансова стабилност при определени предпоставки, включително и всяка година
като предоставят на администрацията нов сключен договор за застраховка обща
гражданска отговорност, съгласно изискванията на чл. 7, ал. 6 от Наредбата.
Законодателят е обвързал това задължение с определен срок и това е до момента
на действия на старата застраховка. До този момент съществува задължение за
лицата по чл. 2, ал. 1 от Наредбата да подадат съответната справка и да докажат
финансовата си стабилност. Пропускането на този срок поставя лицата в
неизпълнение на задължението си чрез своето бездействие. За съставомерността на
нарушението е достатъчно да бъде установено неспазването на законоопределения
срок, както е и по настоящото дело. Безспорно се установява, че срокът, до
който е следвало да бъде подадена справка за доказване на финансова стабилност
е бил 15.11.2018 г., като такава справка е ефективно подадена едва на
21.01.2019 г., а не преди това, тъй като едва тогава е въведена в базата данни
на администрацията. Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, не
следва да бъде обсъждана субективната страна на деянието, тъй като
отговорността му е обективна и безвиновна и не
подлежи на установяване.
Това обаче не променя вече формираните
изводи за допуснато съществено нарушаване на процесуалните правила , свързано
със срока за съставяне на АУАН и пропускането му, и въпреки доказването на
нарушението и поведението на дружеството жалбоподател, представяйки пред съда
документ, върху който са осъществявани поправки, обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно издадено.
По посочените съображения следва да се
приеме, че към административнонаказателната отговорност неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 36-0000140 от 13.03.2019
г. на главен *** в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което
на „К.строй“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози му е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 76, ал. 7, т. 3, б. „б“, пр. 1
от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на Министъра на транспорта.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.