РЕШЕНИЕ
гр.
София, 31.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16234 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищцата Ц.Х. твърди, че на 04.08.2015 г. в гр.
София е настъпило ПТП, причинено от водача на л. а. „Ситроен Ксара 2.0 ХДИ“ с
рег. №********, който при движение с несъобразена скорост губи контрол върху
автомобила, който напуска пътното платно и се преобръща. Вследствие на това ПТП
ищцата, която пътува на предната седалка, е получила телесни увреждания,
подробно описани в исковата молба, като процесното събитие е довело и до
отрицателно отражение върху емоционалното състояние на ищцата и върху начина
ѝ на живот. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на водача на автомобила
към момента на процесното ПТП е застрахована при ответника, поради което иска
той да ѝ заплати сумата от 100 000 лв. (предявен като частичен
иск от общия размер на претенцията от 200 000 лв.) – обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху
посочената сума от 23.12.2016 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски в
производството.
Ответникът „З.Б.И.“ АД оспорва иска. Твърди, че
процесното ПТП не е настъпило по сочения от ищцата начин и не е причинено от
водача на автомобила. Оспорва ищцата да е претърпяла твърдяните от нея
увреждания, както и те да са причинени от процесното събитие. При евентуалност възразява,
че за настъпване на уврежданията е допринесло поведението на ищцата, тъй като
тя е пътувала без поставен предпазен колан. Счита размера на претендираното
обезщетение за прекомерен. Не оспорва обстоятелството, че гражданската
отговорност на водача на л. а. „Ситроен Ксара 2.0 ХДИ“ е застрахована при
ответника към момента на ПТП. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е представено решение на СРС от
11.05.2017 г. с отбелязване за влизането му в сила на 12.06.2017 г., с което е
уважен иск на ищцата Ц.Х. срещу ответника „З.Б.И.“ АД със същото правно
основание като иска, предмет на настоящото производство (иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)). Видно от съдебното решение, предмет на уважения иск е обезщетение
за имуществените вреди, които е претърпяла ищцата от същото събитие, което е
предмет и на настоящото производство. Поради това следва да се приеме, че между
страните е установено наличието на възникнало право за ищцата да получи
застрахователно обезщетение във връзка с причинените ѝ вреди от процесното
ПТП, а следователно е установена и възникналата отговорност на водача на л. а.
„Ситроен Ксара 2.0 ХДИ“, която е застрахована при ответника. По този начин
спорните въпроси между страните, предмет на настоящото производство, са тези
относно възникналите за ищцата неимуществени вреди в резултат от процесното
събитие, както и доколко ищцата е допринесла с поведението си за настъпването
на тези вреди с оглед на възражението на ответника, че е пътувала без поставен
предпазен колан.
Тук следва да се посочи, че начинът на
осъществяване на процесното ПТП се установява в настоящото производство от
показанията на свидетеля Г.Х. – водачът на автомобила и съпруг на ищцата, както
и от отразената ситуация след ПТП в представения констативен протокол за ПТП от
04.08.2015 г. и изготвената във връзка с него скица. От тези доказателства се
установява, че на 04.08.2015 г. л. а. „Ситроен Ксара 2.0 ХДИ“ с рег. №******** е
навлязъл в завой на пътя със скорост, при
която водачът е изгубил контрол върху автомобила, той е напуснал пътното
платно и се е обърнал върху тавана си край пътя. Този начин на осъществяване на
процесното ПТП се потвърждава и от автотехническата експертиза по делото. По
този начин водачът е нарушил задължението си съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП
относно избора на скорост на движение, която трябва да бъде съобразена с
конкретните пътни условия, включително с релефа и състоянието на пътя, за да
може при възникнала опасност да спре, за да я избегне.
Следователно налице е противоправно поведение на
водача на автомобила, което е и виновно с оглед на презумпцията на чл. 45, ал.
2 ЗЗД. В резултат на това поведение е причинено процесното ПТП, от което са
причинени и вреди на ищцата, която е пътувала на предната седалка на автомобила
(според показанията на свидетеля), а така за нея е възникнало и правото да
получи обезщетение за тези вреди. Както се посочи, имуществените вреди,
възникнали за ищцата, са вече установени с влязлото в сила решение между
страните.
Според заключението на
съдебномедицинските експертизи по делото (първоначална и повторна), които са
съобразили и представената по делото медицинска документация, както и съгласно
посоченото от свидетелите Г.Х. (съпруг на ищцата) и П.И.(майка на ищцата), се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила закрита
черепномозъчна травма, изразяваща се в кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и контузия
на главата, съпроводена с подкожен хематом в тилната област. По отношение на
тези увреждания няма разлика в заключенията на първоначалната и на повторната
медицинска експертизи. Разминаване има относно наличието на контузия на мозъка,
за каквато според първоначалната експертиза липсва потвърждение от компютърно
томографско изследване, а според повторната експертиза такова изследване е било
направено още при първоначалното приемане на ищцата в болница. Следва да се
възприеме в тази част заключението на повторната експертиза, която е изготвена
от вещо лице, който е тесен специалист в съответната област, а именно
неврохирург, а освен това в представената по делото епикриза от първоначалното
приемане на ищцата в болница след инцидента са описани данни от компютърно
томографско изследване на глава, които според вещото лице обосновават и
поставената диагноза мозъчна контузия.
Според първоначалната и
повторната експертиза, както и съгласно свидетелските показания, получените от
ищцата увреждания са наложили лечението ѝ в болница за 10 дни, през което
време тя е изпитвала по-силни болки в областта на контузиите, както и
световъртеж, главоболие и гадене поради получената мозъчна травма. Тези болки и
неразположение са продължили и след изписването на ищцата от болницата, като
според вещите лица те би следвало да отшумят за около месец до 40 дни, а според
свидетелите са продължили и по-дълго – до около 2 месеца. Следва да се
възприеме посоченият от свидетелите по-дълъг период на по-интензивни болки и
неразположение на ищцата, като се съобрази както възрастта на ищцата, която към
момента на инцидента е била на 52 години, така и посоченото от вещото лице по повторната
медицинска експертиза, включително и при разпита му, че е възможно
възстановяването от подобни увреждания да продължи и по-дълго време. По-продължителният
възстановителен период при ищцата се потвърждава и от представените по делото
болнични листове и решение на ТЕЛК от 16.02.2016 г., с които на ищцата е
определен един по-продължителен период на отпуск по болест (около 5 месеца). През
време на първоначалния възстановителен период от около 2 месеца, както сочат
свидетелите, ищцата е имала и затруднения при самостоятелното си обслужване –
макар и да е можела да се обслужва, тя се е нуждаела от помощ поради
изпитваните болки и неразположение. През това време ищцата трудно е стояла и
изправена за повече от няколко минути. Тя е изпитвала и главоболие при излагане
на слънчева светлина или гледане на телевизия (според първоначалната
експертиза, но също и според данните от повторната). След посочения период
болките на ищцата са започнали да отшумяват, макар и не напълно, като тя е
започнала да се придвижва по-лесно (според свидетелите).
Според първоначалната и
повторната медицинска експертизи поначало след първоначалния възстановителен
период ищцата следва да се е възстановила, без да са налице трайни последици за
здравето ѝ. Въпреки това следва да се съобрази посоченото от вещото лице
по повторната експертиза при разпита му, че е възможно последиците на
получената от ищцата слабост на нервната система в резултат от мозъчната
контузия да продължат и по-дълго време. Тези последици са свързани не толкова с
болки, но повече с трудност при концентрация, може да са свързани с нарушения
на паметта, както и понякога с получаване на главоболие. Именно за такива
продължителни оплаквания при ищцата сочат свидетелите, както и за нервност и
безпокойство при нея, които продължават и повече от 2 години след процесното
събитие.
Като трайна последица за
състоянието на ищцата следва да се отчете и посоченият от вещото лице по
повторната експертиза риск от 20% от развитие на посттравматична епилепсия при
ищцата поради претърпяната мозъчната контузия. Макар това да не е настъпило
усложнение, наличието на подобен риск изисква постоянно наблюдение чрез
прегледи при специалист и извършване на периодични изследвания, данни за които
вещото лице посочва, че има по делото.
Съществено разминаване е налице в
заключението на първоначалната и допълнителната медицинска експертизи по
отношение на увреждането на прешлен на гръбначния стълб на ищцата и
последвалата поява на гърбица. Първоначалната експертиза посочва, че макар в
медицинската документация по делото да е установено такова увреждане, това е
станало няколко месеца след инцидента и не се установява връзка с него.
Същевременно обаче и двамата разпитани свидетели сочат, че това увреждане при
ищцата е възникнало именно след процесното събитие, като тя е имала оплаквания
от болки в горната част на гърба (където е увреденият прешлен) веднага след
инцидента. В тази връзка следва да се възприеме заключението на допълнителната
експертиза, изготвена от вещото лице по повторната експертиза, която е
съобразила и допълнително предоставените по делото изследвания, включително от
момента на първоначалното постъпване на ищцата в болница. Според това
заключение в резултат от процесното ПТП е счупен 5-ти гръден прешлен на ищцата.
Това счупване е довело и до образуване на гърбица в горната част на гърба. То е
свързано и с периодични болки, трайна промяна на конфигурацията на гръбначния
стълб в тази част, което може да доведе до затруднение на походката на ищцата,
както и до болки при движене и покой. За такива затруднения и болки сочат и
свидетелите (особено свидетелката Пена Иванова) в показанията си. Наличието на
подобна деформация на гръбнака, която е свързана и с промяна на стойката,
дискомфорт и води до поява на ошипяване, изисква и допълнително лечение, според
вещото лице, което обаче не е необходимо да бъде оперативно.
Накрая следва да се посочи, че не
може да се възприемат сочените от свидетеля Г.Х. увреждания (отоци) на долните
крайници на ищцата и трайни промени в тях. Свидетелят посочва, че след
процесното ПТП на краката на ищцата са се появили отоци в резултата на
продължителното обездвижване, като в резултат на това кожата на единия ѝ
крак е променила цвета си. При преценка на показанията на този свидетел съгласно
чл. 172 ГПК следва да се съобрази, че данни за подобни увреждания липсват
в заключенията на медицинските експертизи по делото. Освен това в представеното
по делото решение на ТЕЛК от 16.02.2016 г. във връзка с продължаването на
отпуска по болест на ищцата изрично е посочено, че не се установяват отоци на
крайниците. Поради това следва да се приеме, че подобни усложнения не са
настъпили за ищцата в резултат от процесното събитие.
Така при определяне на размера на
дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да
се съобрази на първо място нелеката травма с контузия на мозъка, която тя е
получила, наложила болничен престой от 10 дни и по-продължително лечение в
домашни условия (около 5 месеца), при което ищцата е изпитвала особено силни
болки и затруднения в ежедневието си през първите 2 месеца. Следва да се отдаде
особено голямо значение на трайните последици за здравето на ищцата, сред които
на първо място трябва да се посочи счупването на прешлен на гръбнака, което
води до трудности при движението на ищцата, причинява ѝ болки, промяна на
стойката и е довело до образуване на гърбица, която освен болезнена е и
обективно загрозяваща, като също така това състояние изисква и допълнително
лечение. Сред трайните последици за здравето на ищцата следва да се посочи и
съществуващият риск (при 20% вероятност) при нея да се развие посттравматична
епилепсия и свързаната с това необходимост от периодични прегледи и изследвания
на състоянието ѝ, а също така трябва да се съобразят и все още неотшумелите
напълно последици на мозъчната контузия, свързани с трудности при концентрация,
смущения в паметта, главоболие, които също се отразяват неблагоприятно върху
начина на живот на ищцата. Трябва да се съобрази и нормалният стрес, който
преживява всяко лице, пострадало при ПТП. Като се вземат предвид посочените
обстоятелства, както и като се съобрази, че процесното събитие е настъпило през
2015 г., когато ищцата е на 52 г., съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се
определи на 85 000 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника за това, че ищцата е допринесла за получените от нея увреждания, като
е пътувала без поставен предпазен колан. Според заключението на повторната
медицинската експертиза ищцата е по-вероятно да е пътувала с поставен колан,
тъй като в противен случай би получила по-тежки увреждания в лицевата част.
Наличието на поставен предпазел колан се потвърждава и от свидетеля Г.Х.. Освен
това според първоначалната медицинска експертиза конкретните получени от ищцата
увреждания, биха били налице, независимо дали е била с поставен колан, с оглед
на начина, по който е настъпило процесното ПТП.
По делото е безспорно, а това е
видно и от посоченото в констативния протокол за ПТП, че към момента на
процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Ситроен Ксара 2.0
ХДИ“, причинил процесното събитие, е застрахована при ответника З. „Б.и.“ АД.
Поради това предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 85 000
лв.
Съгласно чл. 223, ал. 2,
изр. 1 КЗ (отм.) ответникът като застраховател на гражданската отговорност на
водача, причинил процесното ПТП, отговаря и за лихвите за забава, за които
отговаря застрахованият водач. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено
увреждане лицето, причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от
момента на настъпването на вредите. Следователно от този момент той дължи и
законната лихва за забава върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД), поради което застрахователят на гражданската отговорност на това лице
също следва да заплати тази лихва от датата на застрахователното събитие. В
случая застрахователното събитие е настъпило на 04.08.2015 г., поради което
следва да се уважи и претенцията на ищцата за заплащане на законна лихва върху
дължимото обезщетение, считано от 23.12.2016 г. (предявяването на иска).
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищцата следва да се присъдят разноски по делото, съответно на
уважената част от иска, които общо възлизат на 658,75 лв. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие ищцата не е заплатили на адвоката си по
делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищцата
възнаграждение в размер на 3 600,60 лв. (с включен ДДС), което е съответно
на уважената част от иска. На ответника също следва да се присъдят разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от иска, които
възлизат общо на 663,90 лв. Основателно е възражението на ищцата за
прекомерност на сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение,
които според представения договор за правна защита и съдействие възлизат на
15 000 лв. (без включен ДДС) или на 18 000 лв. (с включен ДДС),
макар ответникът да претендира присъждането само на 16 875 лв. (според
представената по делото молба и съгласно списъка на разноските). Минималното възнаграждение
съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
случая, с оглед на цената на предявения иск, възлиза на 4 236 лв. (с
включен ДДС). Въз основа на тази сума следва да се определят разноските за
адвокатско възнаграждение, които да се присъдят на ответника (така е определена
и сумата, посочена по-горе), както това е направено и при определянето на
размера на тези разноски за адвоката на ищцата. Тъй като ищцата е частично освободена
от заплащане на държавна такса по делото (дължима за увеличения размер на иска),
на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на съда сумата 3 366 лв., представляваща дължимата от ищцата
такса, съответно на уважената част от иска.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Ц.М.Х.,
ЕГН **********, адрес *** на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 85 000 лв. (осемдесет и пет хиляди
лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 04.08.2015
г. в гр. София, причинено от водача на л. а. „Ситроен Ксара 2.0 ХДИ“ с рег. №********,
заедно със законната лихва върху тази сума от 23.12.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 100 000 лв. (предявен като
частичен иск от целия размер на претенцията от 200 000 лв.).
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Ц.М.Х.,
ЕГН **********, адрес *** сумата 658,75 лв.
(шестстотин петдесет и осем лева и 75 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Адвокатско
дружество „Г.И П.“, БУЛСТАТ *********, адрес гр. София, ул. „******** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 3 600,60
лв. (с включен ДДС) (три хиляди и шестстотин лева и 60 ст.) – разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц.М.Х., ЕГН **********, адрес *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** сумата
663,90 лв. (шестстотин шестдесет
и три лева и 90 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата 3 366 лв. (три хиляди триста шестдесет и шест лева) – разноски по делото
за държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: