РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Благоевград, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20211210200893 по описа за 2021 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН
Образувано е по жалба на Р. Н. Д. от Б против НП№11-01-
75320/25.05.2021г., издадено от заместник директор на Агенция за държавна
финансова инспекция, с което й е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200.00лв., във връзка с административно нарушение по
чл.13, ал.3, т.1, вр. с чл.2, ал.2 , т.8 от ЗФУКПС.
С жалбата се твърди, че при издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на
жалбоподателката. Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването
на твърдяното нарушение, а ако се приеме последното за извършено, то е
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на
обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, чрез своят процесуален
представител оспорва жалбата и изразява становище за законосъобразност на
обжалваното НП. Застъпва позицията, че е доказано извършването на
вмененото на жалбоподателката административно нарушение и то не е
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
1
Районна прокуратура - Б , редовно и своевременно призована, не
ангажира представител и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази становищата на страните, анализира
събраният доказателствен материали и приложимото в казуса право, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да
обжалва НП, като то е сторило това и в срока по ЗАНН и в тази насока е
Определение №80/17.01.2022г., постановено по адм.д.№4/2022г. по описа на
БлАС./
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:
Със събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
несъмнен и категоричен начин, че „В “ ЕООД, гр. Б е търговско дружество
със 100% държавно участие в капитала, като функциите на принципал на
държавната собственост се изпълняват от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, а управителят на това дружество е секторен
възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП.
Безспорно за страните е, че към 01.03.2019г., „В и К“ ЕООД, със седалище
в Б , се е представлявало от жалбоподателката Р.Д., в качеството й на негов
управител .
Не е спорно между страните и, че на 24.11.2020г. св.Й., е съставил в
присъствието на св.Г. /, АУАН№11—01-753, за това, че на 01.03.2019 г., в гр.
Б , жалбоподателката, в качеството й си на управител на „В “ ЕООД гр. Бл и
ръководител на организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т.
8 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор
/ЗФУКПС/, не е приложила контролна дейност „система за двоен подпис“ при
сключване на Допълнително споразумение към договор № ПО-03-
24/03.09.2018 г. с предмет: „Осигуряване на охрана на имущество собственост
на „В “ ЕООД - Б “, с което е поела задължение за извършване на разход на
обща стойност 44 400,00 лв. без ДДС или 52 800,00 лв. с ДДС, без същото да е
подписано от лицето, отговорно за счетоводните записвания в дружеството. В
акта е посочено, че тази констатация е направена от свидетелите Й. и Г. след
извършена проверка във „В “ ЕООД - Бл и запознаване с цитираният
договор и споразумение към него, сключени за процесното дружество от
жалбоподателката като негов представител и фирма „Е “ЕООД-Б ,
2
представлявано от управителя Е Г , както и след запознаване с Вътрешни
правила на „В “ ЕООД-Б за изграждане на СФУК, утвърдени със Заповед
№РД-06-86/28.03.2019г. на жалбоподателката, в качеството й на управител на
това дружество. При тази проверка направена на 01.03.2019г., във връзка със
сключения договор № ПО-03- 24/03.09.2018 г. между „В “ ЕООД - Б - Б , като
възложител и „Е “ ЕООД гр. Б , като изпълнител и Допълнително
споразумение, , е констатирано от проверяващите лица, че на практика, „В “
ЕООД - Б е поело задължение за извършване на разход за изпълнение на
СМР за охрана на два нови обекта, които не са включени в основния договор,
на месечна стойност от 3 700,00 лв. без ДДС, по 1 850,00 лв. за всеки обект
или 4 400,00 лв. с ДДС. Констатирано било също така, че за времето от
сключване на Допълнително споразумение към договор № ПО-ОЗ-
24/ОЗ.09.2018 г., до края на проверявания период, изпълнителят „Е “ ЕООД,
е съставил 9 бр. фактури за извършена охрана на тези два обекта, на обща
стойност 33 000,00 лв. без ДДС, 39 600,00 лв. с ДДС. Това допълнителното
споразумение от своя страна е било подписано за Възложител само от
ръководителя на публичното предприятие - управителя на „В “ ЕООД - Б ,
като не е положен втори подпис от лицето, отговорно за счетоводните
записвания, каквато в случая е била св.М.В., с оглед на това, че тя е заемала
длъжността „главен счетоводител“ при „В “ ЕООД - Б .
Във връзка със същата проверка по делото се установи и не е спорно
между страните, че с нарочно писмо изх. № РД-09-687/17.03.2020 г.,
представляваното от жалбоподателката дружество е представило на
контролните органи Вътрешни правила за изграждане на СФУК във „В “
ЕООД – Б , утвърдени със заповед № РД-06-86/28.03.2019 г. на
жалбоподателката Р.Д.. С писмото се сочи, че „ В “ ЕООД — Б има само
одобрена Стратегия за управление на риска“ и няма утвърдена и действаща
СФУК. Същевременно, в проверявания период от 01.01.2018г. до
31.12.2019г., след сключване на визираното споразумение и влизането му в
сила, изпълнителят „Е “ ЕООД гр.-Б , е издал девет фактори на обща стойност
33 000,00 лв., без ДДС, 39 600,00 лв. с ДДС, като цялата тази сума е била и
изплатена от възложителя „В“ ЕООД - Б . Така общата стойност на поетите
допълнителни финансови задължения с цитираното споразумение за
управляваното от жалбоподателката дружество и респ. допълнителен разход
за това дружество, е с месечна стойност от 4 400.00 лв., а с ДДС, или 52
800,00 лв. с ДДС или за остатъчния срок от договора от 12 месеца, общата
сума на този поет допълнителен разход от дружеството възлиза на 52 800 лв.
При сключване на самият договор с № ПО-03-24/03.09.2018 г., „В “ ЕООД - Б
е поел задължение за извършване на разходи, равняваща се на договорната
цена за изпълнение на възложените с него дейности, а именно сумата от 804
600,00 лв. с ДДС и респ. 670 500,00 лв. без ДДС, в каквато хипотеза, както и
при поетите допълнителни задължения за разходи със споразумението към
него, проверяващите лица са приели, че е била в сила така нар. „системата за
двоен подпис“, изразяваща се в полагане на подписи от ръководителя и
3
главния счетоводител при сключване на договора, каквато не е била спазена в
конкретният случай от страна на жалбоподателката и управляваното от нея
дружество. Това поведение на Р.Д. в длъжностното й качество, е
квалифицирано от св. Й. като административно нарушение по чл. 13, ал.3, т.1,
вр. с чл.2, ал.2 , т.8 от ЗФУКПС. АУАН е връчен лично и срещу подпис на
жалбоподателката на 24.11.2021г.
Въз основа на АУАН, на 25.05.2021г., замеснтик-директора на АДФИ е
издал обжалваното НП№ 11-01-75320, с което също е приел, че
жалбоподателката е извършила нарушение по чл. 13, ал.3, т.1, вр. с чл.2, ал.2 ,
т.8 от ЗФУКПС, за което на основание чл. 32, ал.1, т.1 вр. с чл.35, ал.1 от
Закона за държавната финансова инспекция, е наложил на жалбоподателката
административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. НП е връчено на
Р.Д. с известие за доставяне на 03.06.2021г. и в законният срок, срещу него е
депозирана разглежданата по делото жалба / 14.06.2021г./
С нарочна справка от 27.03.2020г./л.28-30/ се установяват длъжностните
лица във „В “ЕООД- Б за периода 19.08.2016г.-25.03.2020г., като от нея е
видно, че жалбоподателката е заемала длъжността „управител“, а св.М.В. е
заемала длъжността“ главен счетоводител“ към датата на процесната
проверка в това дружество.
Изложените в АУАН фактически твърдения се потвърждават напълно с
разпита на свидетелите Й. и Г.Г.. Св.Й. е категоричен, че в хода на
извършената от него финансова инспекция на управляваното от
жалбоподателката дружество, при запознаване със сключеният договор и
споразумение към него между „В “ЕООД- Б и фирма „Е “ЕООД,,
констатирал, поемането на разходи за охрана от водното дружество за
стойност, за която е следвало да намери приложение системата на „двоен
подпис“, като се полагат едновременно подпис от уравнителя и главният
счетоводител, без последният да е положил такъв подпис в случая. АУАН
бил съставен в сградата на водното дружество и св.Г.Г. сочи, че бил връчен
лично на жалбоподателката срещу подпис. Тази свидетелка установява също
така, че в момента именно тя заема длъжността “главен счетоводител“ в
управляваното от жалбоподателката дружество. Заявява, че замествала
отсъстващия от дружеството главен счетоводител от 03.02.2020г., когато
именно била въведена СФУК и така нар.“система с двоен подпис. Същата
дава свое обяснение за неспазването на тази система при сключване на
договора и допълнителното споразумение към него с фирма „Е “ЕООД,
което Г. твърди, че се дължало според нея „на размяна на екземпляри от
4
документите“. Тя обаче не е участвала в тази процедура, нито е била
служител на водното дружество при подписване на въпросният договор и
споразумение към него и за това няма „визуален поглед“ върху тяхното
съдържание и подписване.
Цитираните в АУАН Договор и споразумение към него, сключени между
процесното дружество „ В “ЕООД- Б и фирма „Е “ЕООД, ведно със справка
за издадени от последното дружество фактури по договора и
споразумението, са представени като доказателства по делото като тяхното
съдържание напълно кореспондира с отразените фактически констатации от
проверяващите лица, материализирани в издаденият от св.Й. АУАН по
случая . В кориците обаче са представени два различни екземпляра от
процесното споразумение, като първият от тях на л.17 е с положен подпис за
главен счетоводител –св.М.В. на гърба на документа, а вторият екземпляр на
същото споразумение на л. 42 е без такъв подпис на гърба му . Във връзка с
това обстоятелство е разпитана св.М.В., която е била на длъжност “главен
счетоводител“ при подписване на цитираните договор и споразумение към
него . Същата твърди, че положеният подпис върху документа на л.17 е неин,
но в същото време заяви, че към датата на подписване на това споразумение
не е била въведена и не е действала във „ В “ЕООД- Б , така нар.“система на
двоен подпис“ за подписване на договори едновременно от управител и
счетоводител и за това тя не е подписвала тогава по този начин договорите на
дружеството, както и представеното й споразумение към процесният договор
за охрана. Св.В. е категорична, че докато тя е заемала длъжността „главен
счетоводител“ в процесното дружество , не е подписвала по този начин
документи и не е поставяла втори „двоен“ подпис на тях заедно с
управителя, а това е било до 31.12.2019г.
Със заповед от 03.02.2020г., Директора на АДФИ е възложил на св.Й.
извършването на финансова инспекция на „В “ЕООД- Б .
Със Заповед от 25.05.2021г., министъра на финансите е възложил на
издателя на обжалваното НП, правомощия по санкциониране на констатирани
нарушения с актове по чл. 21, ал.1 от ЗФУКПС.
Тези фактически констатации се извеждат въз основа на показанията на
свидетелите Й. и Г., както и въз основа на цитираните писмени доказателства.
При тези фактически дадености, съдът счита, че се доказа по несъмнен и
5
категоричен начин, че с обжалваното НП законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателката за
административно нарушение по чл.13, ал.3, т.1, вр. с чл.2, ал.2 , т.8 от
ЗФУКПС.
Обжалваното НП не е спорно между страните, че е издадено от
компетентен за това орган . АУАН и НП са изготвени в срока по чл.34 от
ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателката. В двата акта са посочени
ясно и недвусмислено всички задължителни реквизити за тези документи по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а именно : датата на издаването им, издателят,
мястото на издаването на тези документи, датата и мястото на извършване на
твърдяното административно нарушение, описано е фактически начина на
извършването му, посочени са доказателствата, с които се установява
твърдяното нарушение, както и правна квалификация, която кореспондира с
фактическото описание на вменяваното нарушение. Ето защо съдът приема,
че атакуваното НП е процесуално законосъобразно и възраженията на
защитата в обратна насока са неоснователни.
От друга страна, с ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства се доказа по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателката е извършила от обективна и субективна страна
именно вмененото й административно нарушение по чл.13, ал.3, т.1, вр. с
чл.2, ал.2 , т.8 от ЗФУКПС
Съгласно нормата на чл. 13, ал.3, т.1 от Закона за финансовото
управление и контрол на публичният сектор , с редакцията в сила към датата
на процесното деяние 01.03.2019г. /ДВ бр. 13 от 2019г., в сила от
12.02.2019г./, контролните дейности се прилагат на всички нива в
организацията и на всички етапи при постигането на целите, като те могат да
са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват
най-малко система за двоен подпис, която не разрешава поемането на
финансово задължение или извършването на плащане без подписите на
ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за
счетоводните записвания. От своя страна нормата на чл.2, ал.2 , т.8 от
ЗФУКП, с която е привързан в казуса чл.13, ал.3, т.1 от същият закон сочи,
че изискванията на цитираният нормативен акт се прилагат в организации от
публичният сектор, включително и при такива търговски дружества с над 50
6
на сто държавно и/или общинско участие в капитала, каквото в казуса
страните не спорят, че е „В “ЕООД- Б .
Въпреки действието и приложението на чл. 13, ал.3, т.1 от Закона за
финансовото управление и контрол на публичният сектор, на 01.03.2019г., в
Благоевград и в качеството си на управител на дружество по смисъла на чл.2,
ал.2, т.8 от същият Закон, жалбоподателката не е спазила същото и не е
обезпечила система на „двоен подпис“ /своят и такъв на главен
счетоводител на процесното дружество, като лице отговорно за счетоводните
записвания/, при поемане на финансово задължение и разход от името за
сметка на „В “ЕООД- Б при сключване и подписването на процесното
допълнително Споразумение към договор № ПО-03-24/03.09.2018 г.,
между представляваното от нея дружество и фирма „Е “ЕООД-Б , за
охранителна дейност в полза на водното дружество, на стойност от 44
400,00 лв. без ДДС или 52 800,00 лв. с ДДС.
Неполагането на този втори и задължителен подпис на главният
счетоводител, който се установи, че към процесната дата /01.03.2019г./ е била
св.М.В., се доказа именно с показанията на тази свидетелка, която е
категорична, че макар и на приложеният по делото екземпляр от процесното
допълнително споразумение на л.17 да е положен неин подпис, към датата
на сключване на това споразумение /01.03.2019г./, в процесното
дружество „ В и К“ЕООД- Благоевград не е имало въобще и не е
прилагана „система на двоен подпис“, като тя не е подписвала никакви
договори, както и процесното споразумение заедно с управителката Р.Д. .
Св .В. е категорична също така, че въпросната система е въведена едва след
като тя е престанала да работи в процесното дружество, което е станало през
м.12.2019г. Именно отчитайки показанията на този очевидец на случая, съдът
кредитира неговите показания като достоверни, защото те са логични,
последователни и кореспондиращи с показанията на св.Й. и представените по
делото писмени доказателства/процесният договор за охрана и споразумение
към него/, като приема за доказано, неспазването от страна на
жалбоподателката в качеството й на управител на процесното дружество
и при подписване на посоченото в НП споразумение на процесната дата и
място, на изискването на чл.13, ал.3, т.1, вр. с чл.2, ал.2 , т.8 от
ЗФУКПС, с което и е реализирала то обективна страна вмененото й с
обжалваният акт административно нарушение. /Съда приема, че
7
представеният екземпляра на процесното споразумение на стр.17 от делото,
очевидно е подписан от св.В. след сключването му, предвид дадените от нея
показания, че на процесната дата не е положила втори подпис върху това
споразумение, поради което счита, същото за неотносимо към процесният
случай и за това не следва да се кредитира като доказателство за спазване на
чл.13, ал.3, т.1 от ЗФУКПС, от страна на жалбоподателката. При същите
съображения и като неотносими следва да се квалифицират и личните
съждения и предположения на св.Г. за причината за неподписване на
процесното споразумение на процесната дата и от страна на св.В., а именно
някаква размяна на екземпляри, след като последната не потвърди въпросните
съждения на Г. , а напълно ги опроверга с показанията си. /
От субективна страна, деянието е извършено виновно и съзнателно от
страна на жалбоподателката, която като управител е била длъжна да се
запознае с цялата действаща и приложима и относима към работата й
нормативна база и правила, в това число и правило за въвеждане на „система
за двоен подпис“ по на чл.13, ал.3, т.1 от ЗФУКПС, неспазено от нея
виновно в разгледаният казус .
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание
чл. 32, ал.1, т.1 от ЗДФИ, санкционният орган е наложил на
жалбоподателката административно наказание „Глоба“ в размер на
200.00лв./двеста лева/, което е минимума предвиден от законодателя. При
липсата на данни за друго влязло в сила НП, с което на жалбоподателката да е
наложено административно наказание по ЗДФИ за извършено нарушение,
съдът приема, че отмерената санкция е в съответствие с нормата на чл.27 от
ЗАНН.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за маловажност
на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, след като по делото не се установиха
такива индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, които да
обосноват извода, че е налице „маловажност на случая“ съгласно тълкуването
на този термин по пар.1, т.4 от ДР към ЗАНН, а именно, че процесното деяние
, което изначално е формално такова и без съставомерни вреди, е с липсващи
или незначителни вредни последици или пък свързано с такива смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват квалифицирането му като
административно нарушение с по-ниска обществена опасност в сравнение с
8
обикновените случаи на нарушение като процесното. Вместо това се
установи, че до м.12.2019г., т.е. близо 6 месеца по –късно и след процесната
дата /в тази насока са показанията на св.В. и св.Й./, в управляваното от
жалбоподателката дружество е продължила практиката да не се прилага
системата за „двоен подпис“ и да се създава организационна предпоставка в
процесното дружество за нарушаване на правилото на чл.13, ал.3, т.1, вр. с
чл.2, ал.2 , т.8 от ЗФУКПС, при евентуално сключване на договори,
споразумения и поемане на разходи от името и за сметка на този правен
субект и търговец.
Предвид изложеното, като констатира, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно в неговата цялост, съдът счита, че то следва да се потвърди
и на основание чл. 63, ал.1, т.5 от ЗАНН, Районен съд –Б ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №11-01-75320/25.05.2021г., издадено от заместник директор
на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на Р. Н. Д. с ЕГН
********** и адрес: гр.Б , ул.“Е “№ , в качеството й на управител на
„Водоснабдяване и канализация“ЕООД, със седалище в Бл е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв./двеста лева/, във
връзка с административно нарушение по чл.13, ал.3, т.1, вр. с чл.2, ал.2 , т.8
от ЗФУКПС.
Решението може да се обжалване пред Административен съд – Бл в 14-
дневен срок , считано от датата на обявяването му за всяка от страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9