Р Е Ш Е Н И Е
№393
Гр. Перник, 22.10.2019 година.
В
И М Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд – Перник в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло И.
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло И.
административно дело № 357 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Б.Л.А. с ЕГН **********,***,
срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
14/06/1/0/00481/2/1/04/01 от 15.04.2019 година, издаден от директора на Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ София град. С оспорвания АУПДВ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година за прилагане
на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 (Наредбата), на жалбоподателя е отказана изцяло одобрената
финансова помощ по договор № 14/06/1/0/00481 от 18.01.2016 година (договора), договорът
е прекратен и е определено задължение в размер на 24 447.50 лева,
представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на
възстановяване първо плащане по договор №
14/06/1/0/00481 от 18.01.2016 година, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.11.2018 година, дължима на основание чл. 17, ал. 1 от Договора.
В жалбата се излагат доводи срещу изводите
на административния орган за непредставена заявка за второ плащане, като се
твърди, че утвърдената заявка и всички съпътстващи я документи са изпратени до
ДФЗ с писмо с обратна разписка, с дата на пощенското клеймо на изпращане на
документите 27.11.2018 година, която е крайната уговорена в договора дата, в
която същите да бъдат предоставени. Жалбоподателят заявява също, че от така
предоставените на ДФЗ документи категорично може да се направи извод, че е
изпълнила уговореното в договора, а именно: увеличила е размера на стопанството
си с не по – малко от 4 000 евро спрямо първоначално определения размер;
създала е овощна градина от сливи в размера, определен в договора; придобила е
необходимите професионални компетенции в определения срок. С жалбата се
възразява и срещу отказа на административния орган да регистрира изпратените
документи и да извърши анализ и оценка на същите спрямо критериите за финансиране,
след което да се произнесе, както и се сочи наличие на обективно препятствие да
се яви лично в офиса на ОДЗ – София град. Моли съда да отмени оспорения АУПДВ
като незаконосъобразен.
В проведеното съдебно заседание на 25.09.2019 година
жалбоподателят Б.Л.А., редовно призована, не се
явява, представлява се от адвокат С. Р. ***, който поддържа жалбата и
моли съда да отмени оспорвания акт.
В проведеното съдебно заседание на 25.09.2019 година
ответникът по жалбата, Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“ София град, редовно призован се представлява се от
юрисконсулт М. П., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по
делото писмени доказателства, приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с процесуално допустима
жалба, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице – адресат на
оспорвания акт, което има правен интерес от обжалване, срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.
По фактите:
Жалбоподателят Б.Л.А. е ползвател по договор №
14/06/1/0/00481 от 18.01.2016 година (лист 138 от делото) за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 (ПРСР 2014 – 2020)
(договор №14/06/1/0/00481 от 18.01.2016 година), сключен във връзка с подадено
заявление за подпомагане по цитираната подмярка, с идентификационен №
14/06/1/0/00481 от 10.07.2015 година (лист 10 от делото) и след одобряване на
финансирането със Заповед № 03-140-РД/7 от 14.01.2016 година (лист 130 от
делото). Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора одобрената помощ е в размер на 48 895.00
лева, като съгласно ал. 2 на посочената правна норма помощта се предоставя на
два етапа: т. 1: първо плащане в размер на 24 447.50 лева и т. 2: второ плащане в размер на 24 447.50 лева,
като по отношение на всяко от плащанията са определени съответно срокове и
условия за извършването им.
По делото не се спори, че Б.Л.А. е получила първото
плащане по договора в размер на 24 447.50 лева, какъвто е и размерът на установената с АУПДВ главница.
С анекс № 1 от 15.06.2018 година към договор №
14/06/1/0/00481 от 18.01.2016 година (лист 220 от делото) страните по договора са
изменили същия, като заличени са чл. 3, ал. 3, съответно чл. 6, ал. 1 от
договора и създадени са нов чл. 3, ал. 3, съдържащ уговорка, че заявката за
второто плащане се подава в срок до 27.11.2018 г., но не по-рано от 1 месец
преди изтичането на крайния срок по чл. 6, ал. 1 от договора, и нов чл. 6, ал.
1, съгласно който ползвателят се задължава да изпълни представения от него и
одобрен бизнес план в периода от сключването на този договор до 27.11.2018 година.
Установява се от АУПДВ, за който факт по делото не се
и спори, че в срок до 27.11.2018 година в ОДЗ София град Б.Л.А. не е подала
лично, нито чрез пълномощник, заявка за второ плащане.
Съгласно АУПДВ и докладна записка (лист 375 от делото),
на 30.11.2018 година в ОДЗ София град е получена пратка чрез „Български пощи“
ЕАД, с подател Б.Л.А., с дата на пощенското клеймо 27.11.2018 година. В АУПДВ
се сочи, за който факт страните също не спорят, че пратката е съдържала
документи, отнасящи се до второ плащане по договор № 14/06/1/0/00481 от
18.01.2016 година – заявка за плащане, ведно със съпътстваща документация.
Видно е от известие за доставяне (лист 249 от делото;
лист 369 от делото), пратка с пощенско клеймо на дата на изпращане 27.11.2018 година
е получена в ОДЗ София град на 29.11.2018 г.
Установява се от АУПДВ, както и от заявка за плащане (лист
251 от делото), че заявка за второ плащане, изпратена от Б.Л.А. по пощата, по
подмярка 6.1: „Стартова помощ за млади земеделски стопани“, ведно със
съпътстваща документация, е получила вх. № 02-220-6500/3577 от 30.11.2018 година.
По делото се съдържат данни (писмо на лист 375 от
делото), за което не бяха представени, съответно
приобщени конкретни доказателства, че А. е уведомена с писмо изх. №
02-220-6500/3577 от 03.12.2018 година, че получените по пощата документи няма
да бъдат взети под внимание.
С писмо – предизвестие изх. № 01-220-65-00/101 от 05.12.2018
година (лист 365 и лист 368 от делото, първото копие с дата 05.10.2018 година,
което с оглед датата на изготвяне 05.12.2018 година се приема за техническа
грешка) на директора на ОДЗ – София град, Б.Л.А. е уведомена за откриване на производство
по издаване на АУПДВ, с мотиви, че при проверка относно спазване на срока за
подаване на заявки за второ плащане по договор № 14/06/1/0/00481 от 18.01.2016
година, е установено, че е нарушен чл. 3, ал. 3 от Анекс № 1 от 15.06.2018 година
към договора, както и разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година, поради неподаване в срок до
27.11.2018 година на заявка за окончателно плащане по цитирания договор за
предоставяне на безвъзмездна помощ. На А. е предоставен 14-дневен срок за представяне
на писмени доказателства за наличие на особени, непредвидени обстоятелства,
довели до обективна невъзможност за подаване на заявка за плащане в договорно и
нормативно определения срок. В писмото е указано, че при непредставяне в
посочения срок на такива доказателства или, в случай че представените доказателства
не установяват обективна невъзможност за подаване на заявка за второ плащане,
ДФЗ ще счита задължението за подаване на заявка за виновно неизпълнено, ще
прекрати едностранно договора за предоставяне на финансова помощ, както и ще
пристъпи към издаване на АУПДВ по отношение на сумата в размер на
24 447.50 лева, представляваща получено първо плащане по договора.
С възражение вх. № 01-220-6500/101 от 13.12.2018 година
(лист 367 от делото), Б.А. е заявила, че към 27.11.2018 година, поради боледуване
на децата й, е била в невъзможност да посети ДФЗ, както и че на 27.11.208 година
лично е изпратила документите за второ плащане по пощата. Към възражението са
приложени медицинско направление от 26.11.2018 година (лист 370 от делото);
медицинска бележка (лист 371 от делото); служебна бележа за период 27.11.2018 година
до 07.12.2018 година (лист 373 от делото); епикриза (детско отделение) (лист
372 от делото).
След изготвяне на докладна записка от директора на ОДЗ
София град до директора на дирекция „Правна“ в ДФЗ (лист 375 от делото) и
получаване на съответно становище (лист 377 от делото) относно така изпратените
по пощата документи във връзка с второто плащане по договора, с което
директорът на Дирекция „Правна“ – ДФЗ приема, че не са налице надлежни писмени
доказателства, които безспорно да доказват, че бенефициентът се е намирал в
обективна невъзможност през едномесечния срок да подаде заявка за плащане, съответно
е налице основание за прекратяване на сключения договор и издаване на АУПДВ,
директорът на ОДЗ София град е издал АУПДВ № 14/06/1/0/00481/2/1/04/01 от
15.04.2019 година, с който на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от
28.05.2015 година на Б.Л.А. е отказана изцяло одобрената финансова помощ по
договор № 14/06/1/0/00481 от 18.01.2016 година, договорът е прекратен на
основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от същия и е определено задължение в размер на 24
447.50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо
на възстановяване първо плащане по договор № 14/06/1/0/00481 от
18.01.2016 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.11.2018 година, дължима на основание чл. 17, ал. 1 от договора.
По делото се приобщи като доказателство удостоверение
вх. № 2182/01.07.2019 година от директора на ТП Перник на НОИ, от което се
установява, че към дата 27.11.2018 година Б. Л. А. е получавала обезщетение за
отглеждане на дете до 2 годишна възраст по чл. 53 от КСО за периода от
28.05.2018 година до 16.05.2019 година, включително.
При така установените факти настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Относно компетентност на органа, издал акта:
Оспорената заповед е издадена от директора на ОДЗ
София град на основание заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 година на директора
на ДФЗ (лист 8 от делото). Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП на изпълнителния
директор на ДФЗ е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията
си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, вкл. за
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, на директорите на областните дирекции на
фонда. С приложената по делото заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 година,
основана в чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от
Устройствения правилник на ДФЗ, директорът на ДФЗ е делегирал на директорите на
ОДЗ, съобразно териториалната им компетентност, правомощията вкл. по издаване
на АУПДВ, вкл. и по подмярка 6.1 от мярка 6 по ПРСР 2014 – 2020. Сред
директорите на ОДЗ е и директорът на ОДЗ София град, издател на процесния
АУПДВ. Следователно актът е издаден от компетентен орган, поради което не е налице
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от
АПК.
Относно формата на акта:
Оспорваният акт е в законоустановената писмена форма
съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с
ал. 3 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически правни
основания за издаването му. С оглед това се приема, че не е налице отменително
основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно спазване на административнопроизводствените
правила при издаването на акта:
По делото се установи, че в случая заявление с идентификационен
№ 14/06/1/0/00481 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от ПРСР 2014 – 2020 е подадено от жалбоподателя на 10.07.2015 година.
Приема се, че това е датата на започване на производството по сключване на
процесния договор за финансово подпомагане (в този смисъл Решение № 9 980 от
28.06.2019 година на ВАС по адм. дело № 2508/2019 година и Решение № 10 325 от 3.07.2019 година на ВАС по адм. дело №
3263/2019 година).
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са
държавните и общински вземания за недължимо
платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски
фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния
финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
Европейския съюз.
Според разпоредбите на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК
установяването на публичното държавно вземане се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон, а ако такъв ред в съответния закон не е
предвиден, вземането се установява по основание и размер с АУПДВ, който се
издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
До приемането на ЗУСЕСИФ (обн. ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 година)
в националното законодателство не съществува специален процесуален ред за
установяване на нередности при изплащането на средства от европейските фондове.
Към момента на започване на процесното производство условията и редът за
прилагане на подмярка 6.1 по мярка 6 от ПРСР 2014 – 2020, съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), са
регламентирани в Наредба № 14 от 28.05.2015 година. В наредбата са предвидени и
хипотезите на неизпълнение на договорни задължения и основанията за връщане на
изплатени средства, респ. за откази за плащания (чл. 38 и чл. 45 от Наредбата).
В нормативния акт не е предвиден специален ред за установяване на публичното
вземане, поради което и на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК вземането се установява
по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда на АПК.
Установи се по делото, че производството по сключване
на процесния договор за финансово подпомагане е започнало и е водено по реда на
Наредба № 14 от 28.05.2015 година, издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП (обн.
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 година) (§ 4 от ПЗР на Наредбата). Независимо, че след
приемането на ЗУСЕСИФ (обн. ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 година)
вече се предвижда специален ред за установяване на нередности, с оглед разпоредбите
на § 4, ал. 3 (изм. – ДВ, бр. 2 от 2017 година) от ПЗР на ЗУСЕСИФ; чл. 9б от
ЗПЗП (нов – ДВ, бр. 2 от 2018 година) и § 12, ал. 1 от ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2 от
2018 година), се приема, че процесното производството, водено по реда на
Наредба № 14 от 28.05.2015 година – акт по прилагане на ЗПЗП, следва да се
довърши по този ред.
Предвид изложеното, се установи от доказателствата,
съдържащи се в преписката по издаване на спорния АУПДВ, че Б.Л.А. е уведомена от
директора на ОДЗ София град с писмо – предизвестие с изх. № 01-220-6500/101 от
05.12.2018 година за откриване на производството по издаване на АУПДВ. Писмото
съдържа констатациите на органа за неспазване от страна на ползвателя на
помощта на срока за подаване на заявка за второ плащане – до 27.11.2018 година.
В писмото са посочена приложимите според административния орган договорна
клауза и нормативна уредба. С издаденото писмото на настоящия жалбоподател е
дадена възможност да представи доказателства за наличие на непредвидени
обстоятелства, довели до невъзможност за подаване на заявка за второ плащане в
срок, като същевременно А. е уведомена и за правните последици от нарушаване на
задължението за подаване на заявка в срок (без да е указано „лично“). Преди
издаване на АУПДВ органът е взел предвид възражението на Б.А.. Налице е
отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение съответствие на АУПДВ с
материалноправните разпоредби:
Актът е издаден при неправилно приложение на
материалния закон.
Правно основание, посочено за издаване на спорния
АУПДВ, са разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 34, ал. 4 Наредба
№ 14 от 28.05.2015 година, във връзка с чл. 3, ал. 3 от Анекс № 1 от 15.06.2018
година към договор № 14/06/1/0/00481 от 18.01.2016 година и чл. 24, ал. 2, т. 4
от договора. АУПДВ съдържа позоваване и на разпоредбата на чл. 22, ал, 1, т. 2
от Наредбата.
Съгласно чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година
ползвателите на помощта подават заявка за второ плащане не по – късно от
посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова
помощ срок и не по – рано от един месец преди изтичането му.
Съгласно уговореното в чл. 3, ал. 3 от Анекс № 1 от
15.06.2018 година към договор № 14/06/1/0/00481 от 18.01.2016 година, заявка за
второ плащане се подава в срок до 27.11.2018 година, но не по – рано от един
месец преди изтичането на срока по чл. 6, ал. 1 от договора (27.11.2018 година).
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от
28.05.2015 година ползвателят на помощта няма право да получи второ плащане по
чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по
договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към
него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми
съгласно приложение № 7 документи в
срока, посочен в договора за предоставяне
на финансова помощ, или не е представил изисканите от РА документи и информация
в срока, посочен в чл. 36, ал. 2.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от Наредбата, в срок до три
месеца от подаване на заявката за второ плащане по чл. 34, ал. 1 РА извършва административни
проверки на представените документи, заявените данни и други обстоятелства,
свързани със заявката за плащане, извършва проверка/посещение на място,
одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ, изплаща
одобрената помощ в случай на одобрение. Съгласно ал. 2 в случай на нередовност
на документите или непълнота и неяснота
на заявените данни и посочените факти, РА уведомява с мотивирано писмо
ползвателя, който в срок до 10 работни дни от уведомяването може да отстрани
констатираните нередовности, непълноти или неясноти, чрез представяне на
допълнителни и/или нови документи, включително документи извън посочените в
приложение № 7, които са свързани с извършване на подпомаганата дейност.
Съгласно ал. 3 на чл. 36 срокът по ал. 1 се удължава в няколко изрично изброени
хипотези, измежду които и в случай на изпращане на писмо за отстраняване на
нередовности със срока до получаване на отговор.
Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от
28.05.2015 година документите, приложени към заявлението за подпомагане и към
заявката за плащане (а не самата заявка), както и представените от
кандидатите/ползвателите при допълнително искане от РА, трябва да бъдат
подадени лично от кандидата/ползвателя.
Съгласно ал. 2 на чл. 22 от Наредбата изискването за
лично подаване на документите по ал. 1, т. 2, придружаващи заявката за плащане,
не се прилага за ползватели на помощта, които трябва да подадат заявка за второ
плащане, и за които е настъпила временна неработоспособност, налагаща болничен
престой в изчерпателно изброени хипотези, която се удостоверява с болничен
лист, представен в РА до три дни след датата на издаването му, като в тези
случаи съгласно ал. 3 документите (приложени към заявката за второ плащане),
могат да бъдат подадени от лице, упълномощено с нотариално заверено пълномощно.
От фактическа страна прието е с АУПДВ, каквото и по
делото се установи, за което страните не спорят, че Б.А. е подала заявка за
второ плащане посредством пощенска пратка, съдържаща както заявка по образец,
така и документи, отнасящи се до второто плащане по договора, с дата на
изпращане на пратката, съобразно пощенското клеймо, 27.11.2018 година –
нормативно и договорно установения срок. Административният орган обаче,
входирал пратката на 30.11.2018 година е приел, че изпратените по пощата
документи няма да бъдат взети под внимание, като се е основал в разпоредбата на
чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредбата и е поставил същата във връзка с чл. 38, ал.
1, т. 1, във връзка с чл. 34, ал. 4 от Наредбата, с мотив, че заявката и
придружаващите я документи не са подадени лично.
Съдът, като взе предвид съдържанието на цитираните
нормативни разпоредби и установените по делото и преписката факти, приема, че
посочените фактически основания в АУПДВ не кореспондират с приложения
материален закон и конкретно с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1, предл. първо,
във връзка. с чл. 34, ал. 4 от Наредбата, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 от
Наредбата. Заявката за второ плащане в процесния случай е подадена в срок, като
непредставянето лично на документите, придружаващи същата, нередовност по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 , предл. второ, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2
от Наредбата, е следвало да бъде отстранена по реда на чл. 36, ал. 2 от
Наредбата.
Доводите са следните:
На първо място сочената разпоредба на чл. 22 има за
предмет документите към заявката за плащане, които се изисква да бъдат подадени
лично от ползвателя. Разпоредбата не се отнася до самата заявка за второ
плащане. Такъв е предметът и на следващите разпоредби на чл. 22, ал. 2 и ал. 3
от Наредбата, в които се предвижда изключение от правилото на чл. 22, ал. 1, т. 2 в случай на временна
неработоспособност, удостоверяема с болничен лист, съответно възможност при
наличието на тази предпоставка документите към заявката за плащане да бъдат
подадени от упълномощено лице. Това съдът приема независимо от утвърдения
образец на заявка за второ плащане, в който е предвидено отбелязване на
представените към същата документи.
На следващо място, в приложимата Наредба, в чл. 38,
ал. 1, са предвидени изчерпателно хипотезите, в които ползвателят на помощта
няма право да получи второто плащане и дължи връщане на полученото първо
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ. Неизпълнението на задължението
по чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредбата – неподаване лично на придружаващите
заявката документи не е сред тях, включително не покрива хипотезата и на приложената
т. 1, която сочи неподаването на заявка и придружаващите я документи за второ
плащане в срок, но не лично.
В подкрепа на горното е предвиденото във второто
предложение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата. „Санкцията“ на правната норма е
приложима и в хипотеза на непредставяне на изискани от РА документи в срока по
чл. 36, ал. 2 – в случай на установена нередовност на документите, в който
случай административният орган дължи уведомяване на ползвателя с мотивирано
писмо, който в срок до 10 работни дни може да отстрани констатираните нередовности, непълноти или неясноти,
чрез представяне на допълнителни и/или нови документи, или в случая – или да
представи същите лично, или да докаже наличие на предпоставки за приложение на
чл. 22, ал. 2 и 3 от Наредбата, като в този случай срокът по ал. 1 се удължава.
Това е приложимият ред в процесния случай. При безспорен факт на подаване в
срок на заявката и придружаващите я документи, при безспорен факт на неподаване
на придружаващите документи лично, административният орган, констатирал
неспазване на изискването на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредбата, е следвало да
укаже на ползвателя да подаде придружаващите документите лично или чрез
упълномощен представител (ако е налице обективна пречка по чл. 22, ал. 2 от
Наредбата). В подкрепа на тези изводи е и началото на срока по чл. 36, ал. 1 от
Наредбата, обвързан именно с момента на подаване на заявката, както и предвиденото
в ал. 3 удължаване на същия, в случай на изпращане на писмо при наличие на
предпоставки по ал. 2.
С оглед изложеното е налице отменително
основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Административният орган е приложил по аналогия
разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредбата по отношение на самата заявка
за второ плащане, като с това е обосновал прилагането на „санкцията“ на
правната норма на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата, съответно е действал незаконосъобразно
и нецелесъобразно. Липсата на правна уредба, отнасяща се до случаи на обективна
невъзможност на ползвателя да подаде заявка за второ плащане в срок поради
временна неработоспособност, налагаща болничен престой, би могла да бъде
преодоляна по аналогия с хипотезата по чл. 22 ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, като
на ползвателя се даде възможност да докаже обективно препятстване. Но
прилагането по аналогия на разпоредба, неотносима към самата заявка за плащане,
в случай на прилагане на „санкцията“ на правната норма на чл. 38, ал. 1, т. 1
от Наредбата, която разпоредбата визира единствено заявката за плащане и
придружаващите я документи и тяхното неподаване в срок, но не и лично, не
кореспондира със съдържанието на закона и с неговата цел. Не кореспондира и с правилата
за тълкуване на нормативните актове, регламентирани в чл. 46, ал. 1 и ал. 3 от
Закона за нормативните актове. Прилагането на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т.
2 от Наредбата в производство, в което се реализират негативните последици, „санкцията“,
на нормата на чл. 38, ал. 1 от Наредбата, не отговаря на целта на приложимия
материален закон в тази област, както и по аналогия и с оглед целта на закона,
противоречи на правилото на чл. 46, ал. 3 от ЗНА. Налице е отменителното
основание по чл. 146, т. 5 от АПК.
Предвид горното обжалваният АУПДВ на
директора на ОДЗ София град, е издаден от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила с оглед неправилно прилагане и на материалноправните разпоредби, несъответен
на целта на закона, следва да бъде отменен, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката ще се изпрати на ОДЗ
София град, за процедиране, съобразно приложимия материален закон, във връзка
със заявка за второ плащане по чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 14 от 28.05.2015 година, по подмярка 6.1 от мярка 6 от ПРСР 2014-2020 на Б.Л.А.,
с вх. № 02-220-6500/3577 от 30.11.2018 година (дата на п.к. 27.11.2018 година).
Относно разноските:
Жалбоподателят не
претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
При този изход на
спора направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените съдебни разноски следва да се отхвърли като
неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на публично държавно вземане № 14/06/1/0/00481/2/1/04/01 от
15.04.2019 година, издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“ София град, с който на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба №
14 от 28.05.2015 година за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 на
жалбоподателя е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор №
14/06/1/0/00481 от 18.01.2016 година, като договора е прекратен и е определено
задължение в размер на 24 447.50 лева, представляващо публично държавно
вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор №
14/06/1/0/00481 от 18.01.2016 година, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.11.2018 година, дължима на основание чл. 17, ал. 1 от договора,
като незаконосъобразен.
ИЗПРАЩА преписката на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ София град за процедиране, съобразно
приложимия материален закон, по заявка на Б.Л.А. с вх. № 02-220-6500/3577 от
30.11.2018 година (дата на п.к. 27.11.2018 година), за плащане по чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 14 от 28.05.2015 година за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/