Р
Е Ш Е
Н И Е
№………../16.12.2020г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното
съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова,
разгледа т. дело № 278 по описа за 2018г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Ф.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Промишлена
зона - Запад, с която срещу „Е.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, са предявени искове, както следва: с правно основание чл. 240 ЗЗД за връщане на 28 000 EUA /европейски
квоти на въглеродни емисии/, поради изтичане на срока на договора за заем на
европейски квоти от 31.01.2020г, евентуално
на основание чл.57, ал. 2 ЗЗД да заплати равностойността им в размер на 666
690,00 евро, ведно с лихва за забава считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на
30.01.2017г страните са сключили договор за заем на европейски квоти на
въглеродни емисии EUA от Европейска схема за търговия с
емисии. В изпълнение на задължението си по договора ищецът прехвърля на
ответника 44 872 квоти от неговата партида по партидата на ответното
дружество в Единния Европейски регистър. Съгласно договора ответникът следва да
върне квотите преди 31.01.2018г. На 31.01.2018г е подписан Анекс за удължаване
на срока до 31.01.2019г. С писмо изх.№ 10-01-135/26.11.2018г ответникът е
поканен да върне европейските квоти, което не е сторено. Вместо това ответникът
изявява желание да закупи част от квотите чрез дъщерното си дружество „Е.С.“ООД,
на което на 27.12.2018г са прехвърлени 16 872 европейски квоти срещу
сумата от 415 894,80 евро. С последващо писмо от
13.12.2019г ответникът е поканен да върне останалите дължими съгласно договора
за заем 28 000 европейски квоти не по-късно от 31.01.2020г, каквото
връщане не е извършено. По изложените съображения се иска осъждането на
ответното дружество да върне квотите, а ако те не са налични да се осъди да
заплати равностойността им по цена на Лондоската
борса за търговия с такива квоти.
Ответникът с отговора не оспорва,
сключването на договора за заем, както и че е неизправна страна по договора.
Посочва, че причината за това е поведението на НАП, който му е запорирал банковите сметки. В писмената защита релевира довод за нищожност на договора за заем, поради
невъзможен предмет. Посочва се, че квотите не са вещт,
а услуга, поради което не могат да бъдат валиден предмет на договор за заем.
Съдът като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Между страните не е предмет на спор, а
се установява и от представените доказателства, че на 30.01.2017г сключват
договор за заем на европейски квоти на въглеродни емисии EUA от Европейска схема за търговия с емисии, по силата на
който „Ф.“ АД заема на „Е.“АД 44 872 квоти EUA,
срещу поемане на насрещно задължение за тяхното връщане до 31.01.2018г, ведно с
месечна лихва от 0,010 евро за квота. Страните са уговорили, че предаването на
квотите ще се счита извършено с постъпването им по посочената в договора сметка
на заемателя в Единния европейски регистър.
Няма спор, че в изпълнение на
задължението си по договора ищецът прехвърля на ответника от неговата партида
по партидата на ответното дружество в Единния европейски регистър 44 872 квоти
EUA.
На 31.01.2018г е подписан Анекс за
удължаване на срока за връщане на квотите до 31.01.2019г.
С писмо изх.№ 10-01-135/26.11.2018г
ответникът е поканен да върне европейските квоти.
Не е спорно и че ответникът е закупил част
от квотите чрез дъщерното си дружество „Е.С.“ООД, на което на 27.12.2018г са
прехвърлени 16 872 европейски квоти срещу сумата от 415 894,80 евро.
С писмо от 13.12.2019г ответникът е
поканен да върне останалите дължими съгласно договора за заем от 30.01.2017 г.
28 000 европейски квоти EUA не по-късно от
31.01.2020г.
Спорът се концентрира относно
валидността на предмет на договора. За да се отговори на повдигнатия въпрос
съдът намира за необходимо да изследва правната характеристика на предмет на
договор от 30.01.2017г – квотите EUA и в частност
дали същите съставляват особен вид услуга, която не може да бъде предмет на
договор за заем.
Правилата относно търговията с квоти за
емисии на парникови газове от страна на българската държава и частноправните
субекти се урежда от редица международни актове като: Рамковата конвенция на
Обединените нации по изменение на климата (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 28
от 1995 г.), Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по
изменение на климата (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 28 от 1995 г.), – ДВ,
бр. 72 от 2002 г.) (ДВ, бр. 68 от 2005 г.) (Протокола от Киото) и
Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение
на климата (ратифицирано със закон – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) (ДВ, бр. 2 от 2017
г.); Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване
на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на
Общността (ОВ, L 302/1 от 18 ноември 2010 г.), Регламент (ЕС) № 1031/2010 на
Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти
на търга на квоти за емисии на парникови газове и други. Задълженията на
българската държава и частното правните субекти, които произтичат от тези
международни актове е обобщена и в Закона за ограничаване изменението на
климата (ЗОИК)(Обн., ДВ, бр. 22 от 11.03.2014 г., в
сила от 11.03.2014 г.) и Наредбата за реда и начина на администриране на
Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове (Приета
с ПМС № 266 от 29.08.2014 г., обн., ДВ, бр. 74 от
5.09.2014 г., в сила от 5.09.2014 г.).
В т. 26 от ДР на ЗОИК е дадена легална
дефиниция за „Квота“ като е посочено, че тя представлява право за отделяне на
един тон еквивалент на въглероден диоксид в рамките на определен период, което
е валидно единствено за целите на ЕСТЕ и може да бъде прехвърляно в
съответствие с този закон, а съгласно т. 17. "Емисия" е определена
като отделянето на парникови газове в атмосферата от източници в инсталация или
отделянето от въздухоплавателни средства, извършващи авиационна дейност,
включена в списъка по приложение № 2, на определените по отношение на тази
дейност газове. Дадените дефиниции покриват дефинициите и на международните
актове, по които България е страна и са ратифицирани и влезли в сила.
Съгласно
чл. 16, ал. 2 ЗОИК предписаните емисионни единици са определени като частна
държавна собственост, които представляват особен вид права – обект на
международна търговия, съгласно чл. 17 от Протокола от Киото. В т. 46. На ДР на
ЗОИК е дадена легална дефиниция за "Предписана емисионна единица
(ПЕЕ)" като е определена като търгуема единица от "предписаното
количество", равняваща се на един тон еквивалент на въглероден диоксид,
издадена съгласно разпоредбите на Анекса към Решение 13 на първата конференция
на страните по Протокола от Киото. А "Предписано количество" е общото
количество емисии на парникови газове, което е определено за Република България
по Протокола от Киото за периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2012 г.
В
чл.42, ал. 3 ЗОИК е посочено, че всички квоти за емисии от инсталации се
продават на търг по реда на чл.52, с изключение на
квотите, които държавата разпределя безвъзмездно. Операторите на инсталации,
притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, и авиационните
оператори са длъжни до 30 април всяка година да предадат определен брой квоти,
равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията или в
резултат на авиационните дейности през предходната година, верифицирани в
съответствие с наредбата по чл. 5, т. 2 или определени в резултат на
консервативна оценка на емисии съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 601/2012. (чл.
48, ал.1 ЗОИК). Квотите, предадени в изпълнение на задължението по чл. 48, се
анулират до 30 юни всяка година, като анулираните квоти не може да бъдат
вписвани като предадени за отчитане на каквито и да е емисии. (чл. 50, ал.1
ЗОИК).
Квотите и единиците по Протокола от
Киото съществуват само в електронна форма, правото на собственост върху дадена
квота или единица по Протокола от Киото се установява чрез наличието им в
съответната партида на Регистъра на ЕС, където се водят. Това означава, че в
момента на прехвърлянето им от една партида в друга партида, собствеността,
според Регламента е на този, по чиято партида се намират съответните квоти, без
да е необходимо да се легитимира по какъвто и да било друг начин, както и без
значение са вътрешните отношения на страните по прехвърлителната
сделка.
Следователно квотите представляват
особен вид права, частна държавна собственост, които могат да се търгуват и
които с предаването им в изпълнение на задължението по чл. 48 ЗОИК се погасяват
(се анулират). Макар да са особен вид права, квотите разкриват характеристики и
на нематериални обекти, които притежават икономическа стойност и могат да са
обект на правни сделки. По тези си правни белези те се доближават до вещи
нямащи материален характер, но приравнени на такива със закон като водите,
енергията, газовете. Това налага да бъдат третирани в отношенията между
частноправни субекти и като вещи, дори и без да са изрично предвидени като
такива съгласно ЗС. Частноправните субекти ги придобиват чрез търг на специално
създадена за целта електронна платформа, като последващото
разпореждане с тях (прехвърляне на собствеността) е без значение за
администратора на платформата. Един от начините за търгуването им е и посочения
от ответника способ чрез инвестиционна услуга на определени борси и платформи
за търговия, когато набавянето на квотите се възлага на инвестиционен
посредник. От последното обаче не може да се изведе, че самите квоти
представляват вид услуга, тъй като те както се посочи, обективират
в себе си правото да се изпусне определена емисия парникови газове за определен
период от време. Това е тяхната основна функция. Целта, за която са създадени,
докато финансовото им измерение и начина на търговията с тях са вторични техни
характеристики, които не могат да променят значението им и да ги превърнат във
финансова услуга. Извод в различна насока не следва и от квалифицирането на
квотите като нематериален актив в данъчното ни законодателство, съответно от данъчното
облагане на емисиите като услуга, тъй като тази дефиниция касае само данъчното
законодателство и целите на фиска, но не променя
техния характер.
С оглед изложеното се налага извода, че
между страните валидно възниква и съществува заемно правоотношение, по силата
на сключения между тях договор за заем от 30.01.2017 г., съгласно който
ответникът като заемател поема задължение да върне на
ищеца като заемодател 44 872 квоти EUA
(равен брой и вид европейски квоти). Сключения договор за заем е за
потребление, тъй като предписаните емисионни единици (квотите) като особен вид
права и вещи нямащи материален характер, се потребяват
с тяхното използване (чл. 50, ал.1 ЗОИК). При заема за потребление
собствеността върху потребимите вещи се прехвъря с постигане на съгласието между страните и
предаването на вещите чрез отделянето им от рода, с което настъпва
концентрацията на престацията на заемодателя, а
задължението на заемателя може да бъде изпълнено с
предаване на вещи от същия род, качество и количество, като концентрацията на престацията на заемателя също
настъпва с отделянето на вещите от рода. В случая квотите са предадени на
ответника, като предаването е отразено и по партидата на последния в Единния европейски
регистър, т.е. е прехвърлена и собствеността върху тях. Няма спор и че към
предявяване на иска е настъпил падежа на задължението на ответното дружество да
върне съгласно договора квоти от същия вид и количество.
Изпълнението на задължението за връщане
на квотите EUA е в тежест на ответника. Не е спорно, че част от
задължението за връщане на европейски квоти е трансформиране по съгласие на
страните в задължение за заплащане на равностойността им, което задължение е
изпълнено от ответникът чрез дъщерното си дружество „Е.С.“ООД, което на
27.12.2018г е заплатило на ищеца сумата от 415 894,80 евро като
равностойност на 16 872 европейски квоти. Ответникът не твърди и не
доказва способ за погасяване на задължението за връщане на останалите
28 000 европейски квоти EUA. Обстоятелството,
че сметките му са запорирани от НАП не може да се
приеме за основателна/извинителна причина за неизпълнението. С оглед изложеното
иска за реално изпълнение е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен.
Само за пълнота на изложението следва
да се посочи, че в настоящото производство не може да бъде изследван и
установен фактът, дали ответникът разполага с квоти EUA, с
които да изпълни задължението си, тъй като дори и да няма налични такива по
партидата си в Единния европейски регистър, с оглед обстоятелството, че квотите
са заместими (родово определени), а не индивидуално
определени такива (последните нямат такова качество), връщането на квотите е въпрос,
касаещ начина на изпълнение на съдебното решение, а
не води до основание за отхвърляне на иска за реално изпълнение (няма пречка
ответникът да закупи от трето лице или на търг квоти от същия вид, които да
върне на заемателя в хода на евентуалното принудително
изпълнение).
Предвид уважаване на главния иск не се
е сбъднало процесуалното условие, под което е предявен за съвместно разглеждане
евентуалния иск за заплащане на равностойността на квотите EUA, поради което и същия не се разглежда от съда.
По разноските.
С оглед изхода на спора право на
разноски има само ищеца. Последния доказва направата на такива в общ размер на
сумата от 81 698,42 лева, от които 52 178,42 лева – държавна такса и
29 520,00 лева – адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да
върне на „Ф.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
Промишлена зона - Запад, на основание
чл. 240 ЗЗД 28 000 европейски квоти на въглеродни емисии /EUA/ съгласно договора за заем на
европейски квоти от 31.01.2020г.
ОСЪЖДА „Е.“ АД, ЕИК********,
да заплати на „Ф.“ АД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от
81 698,42 лева – разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: