№ 167
гр. Благоевград, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Вили Дацов
при участието на секретаря Илиана Ангелова
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251200600459 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 5 от 31.01.2025 г. постановена по НЧХД № 472 от 2023г., РС-
Гоце Делчев е признал подсъдимия Д. Д. Д. ,с адрес село С., ул.“М.“ №7, обл Б.
ЗА НЕВИНЕН в това,че:
- на **** година около 21.30 часа в с. С., област Б., нанесъл удар с юмрук в
областта на лицето на Д. Л. К.,ЕГН **********,адрес:с.С.,с което му
причинил:**** извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК,
-на **** година около 21.30 часа в с. С., област Б.,в присъствието на Д. Л. К.,
ЕГН **********,адрес: с. С., казал думи унизителни за честта и
достойнството му - „ ****“ - престъпление по чл. 146 ал.1 от НК.
С присъдата е осъдил подсъдимия Д. Д. Д. да заплати на Д. Л. К., сумата от
300 лева, представляваща неимуществени вреди от непозволено увреждане за
престъпление по чл.130,ал. НК-причинен отток, насиняване и болка около
дясното око, кръвоизлив по скулата около дясното око,ведно със законната
лихва,считано от ****г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска
1
в останалата част над уважения размер.
Поради оправдаването на подсъдимия по обвинението за престъпление по
чл.146,ал.1 от НК не е уважил гражданската претенция за това престъпление
като е отхвърлил предявения иск за сумата от 700 лева,представляваща
претендирани неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от
****г.
Решил е и въпроса за разноските като е осъдил подсъдимия Д. Д. Д., да
заплати на Д. Л. К.,направените разноски от частния тъжител в размер на 300
лева.
Същевременно е осъдил частния тъжител Д. Л. К. да заплати на подсъдимия
Д. Д. Д. направените от последния съдебни разноски в размер на 600 лева.
Освен това е осъдил частния тъжител Д. Л. К. да заплати по сметка на РС Гоце
Делчев държавна такса в размер на 50 лв, както и 5 лв за издаването на
изпълнителен лист.
Същата държавна такса в размер на 50 лева,както и 5 лв за издаването на
изпълнителен лист е възложил и на подсъдимия Д. Д. Д..
Против така постановената присъда, в законоустановения срок са постъпили
въззивни жалби и от двете страни в производството:
-от адв.И. П.,в качеството й на защитник на подсъдимия Д. Д. Д..С въззивната
жалба адв.П. изразява несъгласие с уважения размер на гражданския иск за
престъпление по чл.130,ал.1 от НК,за което всъщност подсъдимият е признат
за невинен,поради което иска присъдата да бъде отменена в тази й част и
предявения граждански иск да бъде отхвърлен изцяло.Претендира
присъждане на разноските,направени пред районния съд в пълен размер.
-от адв.И. К.,в качеството й на повереник на частния тъжител Д. Л. К..Във
въззивната жалба на адв.К. се съдържа становище за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт,поради
което се иска неговата отмяна и постановяването на нова присъда,с която
подсъдимият Д. Д. да бъде признат за виновен в извършването на
престъпления по чл.130,ал.1 от НК и чл.146,ал.1 от НК,за които да му бъде
бъдат наложени съответните наказания,както и да бъдат уважени предявените
граждански искове в пълните им размери и следващите се от този изход на
делото присъждане на направените по делото
2
разноски.Алтернативно,настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на районния съд,поради нарушение на
чл.305,ал.2 и ал.3 от НПК-липса на дължим правен анализ на събраните по
делото доказателства,поради което неясна оставала волята на съда в
постановения съдебен акт.
В жалбите не се сочи необходимост от събиране на доказателства.
В съдебното производство през въззивния съд не се явява частният тъжител
Д. Л. К..Представлява се от повереника си адв.К.,която поддържа въззивната
жалба като счита постановената от първоинстанционния съд присъда за
неправилна,тъй като съдът превратно е тълкувал събраните по делото
доказателства,от които следва да бъде изведен единствено възможния извод за
извършване и на двете престъпления: по чл.130,ал.1 от НК и по чл.146,ал.1 от
НК.По отношение на престъплението по чл.146,ал.1 от НК насочва,че
подсъдимият преди срещата с пострадалия е отправял обиди и подигравки
спрямо тъжителя чрез социалната мрежа Инстаграм,които майката на частния
тъжител лично видяла и за което депозирала своите показания пред районния
съд.
Излага съображения за изопачено тълкуване на събрания по делото
доказателствен материал, довело до погрешно възприета от контролирания
съд фактическа обстановка,а оттук и до неправилния извод на съда за
действия на подсъдимия при условията на неизбежна отбрана.В този смисъл
представя своя подход към фактите:частният тъжител К. запитал подсъдимия
Д. защо го обижда и псува.Подсъдимият тръгнал към него и с цел да се
предпази, тъжителят протегнал ръка, при което изблъскал подсъдимия,който
паднал на земята.Последният се изправил и с юмрук,на който според
тъжителят имал поставен метален бокс, е нанесъл удар в областта на лицето/ в
областта на дясното око/. При повторното замахване от страна на Д.,
останалите момчета от компанията издърпали подсъдимия, за да спре да
нанася удари. Критикува се избрания подход на районния съд да приложи
разпоредбата на чл.12, ал.1 от НК,тъй като деянието,което е осъществено от
страна на пострадалия не съответства на степента на нападение,от страна на
тъжителя спрямо подсъдимия няма отправени със същият интензитет
наранявания.
В заключение,пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и
3
постановяването на нова,с която подсъдимият да бъде признат за
виновен.Пледира и за уважаване на предявените за двете престъпления
граждански искове в пълен размер.Прави искане за заплащане на сторените
разноски.
Подсъдимият Д. Д. Д. се явява лично в съдебното заседание пред въззивния
съд и с договорен защитник-адв.П.. Адв.П. пледира за отмяна на присъдата
единствено в частта,с която е уважен предявения граждански иск за
престъплението по чл.130,ал.1 от НК като счита ,че в останалата си част
присъдата като правилна следва да бъде потвърдена.Счита,че обвинението
срещу подзащитния й за престъпление по чл.146,ал.1 от НК не е доказано,тъй
като в производството липсват каквито и да било доказателства за отправени
от подсъдимия обиди към частния тъжител.Съгласява се с извода на
първоинстанционния съд за приложение на разпоредбата на чл.12 от
НК,приемайки че действията,извършени от подсъдимия са в хипотезата на
неизбежна отбрана.Но приемайки,че подсъдимият не е имал противоправно
деяние,погрешно е присъдил обезщетение за причинената на частния тъжител
телесна повреда,причинена именно при условията на неизбежна
отбрана.Пледира за направените по делото разноски от подзащитния й пред
двете съдебни инстанции.
Подсъдимият Д. поддържа становището на защитника си и сочи,че ако не е
бил ударен от частния тъжител,той не би го ударил,както и не го е ударил и
през деня.
В последната си дума подсъдимият Д. Д. иска да бъде оправдан.
БЛАГОЕВГРАДСКИЯТ окръжен съд, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно
изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери
фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно
установена,поради което намира същата за изградена въз основа на обективен
анализ на всички събрани по делото доказателства, макар и аналитичната
дейност на районната инстанция да търпи критика,предвид на лаконичното
обсъждане на гласната доказателствена съвкупност.Но въз основа на
4
достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е
достигнал до единствения и непротиворечив извод относно невиновността на
подсъдимия Д. Д.,поради което правилно е признал подсъдимия за невинен в
извършването и на двете престъпления,в които е обвинен-по чл.146,ал.1 НК и
по чл.130,ал.1 от НК.При преценка на събраните по делото доказателства,
настоящата инстанция не намери основания за промени във фактическата
обстановка по основните факти по делото,но намира,че следва да бъде
допълнена,поради което я прие за установена следната:
Подсъдимият Д. Д. Д. е роден на ****г. в гр. Г.Д.,живее в с. С., ул.“М.“ №7,със
****
Частният тъжител Д. Л. К. е роден на ****г,живее в с.С.,ул.“Д.“ №1,със
****Живее с родителите си и по-големия си брат.
Д. и К. били приятели и се движили в един и същи приятелски кръг.
В деня на инцидента/****г/ поведението на тъжителя станало непредвидимо и
агресивно спрямо подсъдимия като между тях били осъществени две
срещи,инициирани от частния тъжител,докато се стигне до последната/трета/-
вечерта на беседката в м.“ТТ.“,когато е бил нанесен удара спрямо частния
тъжител.Предшестващите този удар събития са следните:
Частният тъжител К.,подсъдимият Д. и свидетелите по делото са приятели,от
едно село са,познават се,поради съвместното им израстване,някои от
свидетелите са по-близки с частния тъжител,а други с подсъдимия,но е
факт,че са били в обща компания.
Свид.Е.Х.А. сутринта на ****г установил конфронтация между частния
тъжител и подсъдимия,произтичаща от съобщения в обща група между
приятелите,в която взаимно си пишели в чата.Конфронтацията произхождала
от Д. К.,който обвинявал Д. Д., че той е виновен за всичко, че той настройвал
приятелите един срещу друг.Това притеснило свид.А. и той позвънил на
частния тъжител ,за да го попита какво се случва.Двамата се срещнали и
частният тъжител започнал да му обяснява,че не е наясно какъв човек е Д., че
„върти разни неща зад гърбовете им“, че „Д. се е молил да почине майката на
Д.“ като в тази връзка дори му казал,че някакъв навес,който паднал у тях е по
вина на Д. Д..Чувайки всички тези обвинения,свид.Е. А. предложил на
частния тъжител да отидат при подсъдимия и да разговарят ,за да се
5
разберат.Д. К. се съгласил и с колата на свидетеля се придвижили до
трафопоста в селото,където ги чакал подсъдимият в своя автомобил. Частният
тъжител още при слизането от автомобила,веднага се насочил към автомобила
на подсъдимия и хващайки го за яката,го извадил с дърпане от колата,през
което време го псувал: „****“.В този момент се обърнал към приятеля си
свид.А. и му казал „дай ми ножа“,при което свидетелят му отговорил,че „няма
нож“.Частният тъжител изблъскал подсъдимия,при което последният паднал
на земята,но се изправил.Всичко това било съпроводено с псувни и
обиди.Подсъдимият се молил на Д. К. да му обясни какво е направил, при
което частният тъжител го пуснал, облегнал се на колата и се разплакал.За
момент се успокоил,но след това пак агресирал и пак хванал Д. Д. за яката
разтърсвайки го.Подсъдимият се спънал в камъни,паднал и при това падане
изпуснал телефона си,при което му се счупил протектора.Тъй като свид.Е. А.
видял, че тази среща няма да завърши добре и няма да се разберат,започнал
да увещава Д. К. да тръгват.Последният се качил в колата и го закарал до
работното му място.В автомобила частният тъжител настоявал вечерта да се
срещнат всички приятели „за да им отвори очите по отношение на
подсъдимия“.
Преди срещата вечерта обаче,в следобедните часове на същия ден/16-17ч/
свид.Е. А. се намирал с подсъдимия Д. на велоалеята. Частният тъжител
пристигнал при тях и започнал да крещи към подсъдимия Д. Д.– „айде, къде
си, ****, къде ти е колата“. Двамата го помолили да се успокои,тъй като на
мястото имало доста хора. След това той седнал при тях и започнал да говори
същите неща-подсъдимият Д. искал да почине майката на Д.,никой не познава
подсъдимият колко лош човек е.И отново настоял за среща вечерта,на която
всички приятели да се съберат,за да говори с тях какъв е Д. Д..След тази
случка се разделили.
По заръка на частния тъжител Д. К. около 09.30ч на ****г се събрали
момчетата от компанията/около 7 човека-свид.Е. А.,подсъдимият Д. Д.,
М.С.,свид. О.К.,А.Д.свид.Ю.Д./ на т.наречената беседка ТТ.ата. Д. пристигнал
с А.Д.всички си поговорили около 2 минути,при което частният тъжител
започнал да говори същите неща за подсъдимия ,които говорил и през деня.
След това Д. К. хванал подсъдимия Д. Д. и казвайки му „****“,го блъснал,в
резултат на което Д. Д. паднал от беседката.Изправяйки се , казал на Д. „писна
6
ми да се занимавам цял ден с теб“ и тогава ударил с юмрук Д. К., в областта на
дясното око като ударът бил съсредоточен във веждата.Ударил го веднъж,с
юмрук,не е държал предмет в ръката си/камък или железен бокс/.На момента
не се появило нараняване по Д..Останалите момчета скочили и застанали
между тях,за да предотвратят конфликта.Д. К. се държал за окото и като си
махнал ръката се видяло,че има аркада на веждата.Частният тъжител Д. К.
веднага звъннал по телефона на брат си и казал, че Д. го е замерил с камък.Но
всички момчета започнали да викат да спре да лъже, при което той казал на
брат си,че не го е ударил с камък ,а с бокс.Частният тъжител бил агресивен-
крещял и скачал срещу Д. Д.,с намерение да го бие: „ела тук, какво ми
направи, ще ми изкараш окото“.Отказвал да си тръгне, но след около 10
минути момчетата успели да го убедят да се прибере.Свид. Ю.Д. закарал с
автомобила си частния тъжител Д. К. у дома.
Родителите на частния тъжител-свидетелите Г. Д.ова К.а и А. К. установили,че
детето им има голям отток на дясното око,кръв по лицето като на другия ден
този отток посинял.Тъй като се притеснили по някакъв начин да не е засегнато
окото,завели Д. К. в СП- с. С., а след това и в СП-гр.Гоце Делчев,където им
казали,че не би трябвало да има проблеми с окото,но им било препоръчано
посещение при очен лекар.Прегледът от такъв/ д-р К./ бил проведен в
понеделник сутринта,за което е издадено медицинско свидетелство.След това
бил прегледан и от д-р Н..Докато търсили медицинска помощ за
окото,психическото състояние на частния тъжител се обостряло.Майката
усетила сина си неспокоен още през деня на ****г, споделил й,че има
проблеми с Д., че Д. настройва приятелите му срещу него,но тя не обърнала
особено внимание.Но след удара ,Д. започнал да говори несвързано,станал
изключително неспокоен,агресивен,говорил несвързано и затова решили да
му направят тест за наркотици,който обаче бил отрицателен.Ето защо, по съвет
на техни близки го закарали в болница „Св.Наум“ - София.Но тъй като там
нямало места,били насочени към Александровска болница.Там частният
тъжител бил приет и лекуван в продължение на 42 дни в „Психиатричното
отделение“ с диагноза „****“.Бил изписан в добро състояние,с поддържаща
терапия с медикаменти и посещение при психиатър периодично. Свид.К.а
няколко пъти питала доктора дали има връзка удара с психичното състояние
на сина й. Той й отговорил , че проблемът е започнал преди удара, но ударът
просто е изострил състоянието, в което е бил.Мнението на лекарите е, че Д. К.
7
е преживял някакъв п.п..Родителите си обяснили началото на този проблем с
предишен удар с автомобил в началото на м.08.2023 г.,когато той се притеснил
много.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е
приел за надлежно установена въз основа на всички събрани по делото гласни
и писмени доказателства,които следва да бъде отбелязано са еднопосочни и
непротиворечиви.На показанията на свидетелите,водени от страна на
подсъдимия,не противоречат и показанията на родителите на частния
тъжител,които пред съда депозират показания в смисъла,в който
информацията им е предадена от приятелите на сина им,които са били
очевидци на случката.Проверяваният съд правилно е заключил,че
фактологията по делото е установена както от гласните доказателства в
процеса,така и от писмените такива/приложената медицинска
документация,касаеща здравословното състояние на частния тъжител/.
Районният съд принципно е основал фактологията по делото на всички гласни
доказателствени източници,като правилно е кредитирал всички и
изцяло,именно поради тяхната еднопосочност.И извършвайки този анализ е
достигнал до правилния извод,че поведението на подсъдимия не е
съставомерно,тъй като не е осъществил престъпния състав на чл.130,ал.1 от
НК и чл.146,ал.1 от НК.
Въззивният съд е на мнение,че прегледът на доказателствената съвкупност не
дава повод да се стигне до извод за незаконосъобразен анализ, повлиял върху
неправилно формиране на съдебната воля.Районният съд не е надценил едни
доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на
достоверността на гласните доказателствени средства.Изводите за
релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с
информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат
всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато
избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
подхода.
Констатацията на първата инстанция за еднопосочност и безпротиворечивост
на доказателствената съвкупност относно съществените за правилния изход
на делото обстоятелства, се основава на правилна съпоставка на
информацията, съдържаща се в събраните по делото доказателства като в
8
резултата именно на този анализ е достигнал до извода за причинена лека
телесна повреда на частния тъжител Д. К. от подсъдимия Д. Д.,но последната е
причинена при условията на неизбежна отбрана,поради което поведението на
подсъдимия не е противоправно.Доказателствената съвкупност,състояща се от
показанията на свидетелите Е. А., О.К. и Ю.Д. установяват агресивно и
нападателно поведение на частния тъжител спрямо подсъдимия не само
вечерта на ****г,но и през деня на същата дата,включващо обиди и псувни
спрямо подсъдимия и физическа агресия,изразена в хващане за яката,блъскане
и падане.Към тази доказателствена маса следва да бъдат отнесени и
обясненията на подсъдимия,тъй като те не остават изолирани ,а носят същото
съдържание,което и свидетелските показания в производството.Ето
защо,следва да бъдат възприети като доказателствено средство,а не като
средство за защита.Макар и производни показанията на родителите на частния
тъжител-свидетелите Г. К.а и А. К. също следва да бъдат възприети,поради
съдържащата се в тях информация,предоставена им от свидетелите по
делото,която те добросъвестно излагат пред районната инстанция.Техните
показания също не съдържат твърдение,че синът им е бил ударен с метален
бокс,а само предположение,дали е възможно това нараняване да е причинено
от един удар с юмрук.Но посочват споделеното им от свидетелите-
очевидци,че Д. К. е бил ударен само веднъж с юмрук в областта на окото и
подсъдимият не е държал нищо в ръката си-нито камък,нито метален бокс.Но
същевременно споделят твърдяното от сина им ,че е бил ударен от Д. с
метален бокс.Единствено въззивният съд следва да обърне внимание на това
твърдение,което безспорно следва да бъде отхвърлено като незащитено
доказателствено.И това е така,тъй като всички разпитани по делото свидетели
очевидци са категорични,че подсъдимият не е държал какъвто и да е предмет в
ръката си.Същевременно, след нанесения му удар,частният тъжител веднага е
позвънял по телефона на по-големия си брат,твърдейки,че подсъдимият го е
ударил с камък.Това твърдение обаче е било посрещнато с негодувание от
присъстващите на случката,които започнали да упрекват частния тъжител в
лъжа.Тогава той казал на брат си,че не бил ударен с камък,а с метален
бокс,което отново е отречено от всички.Предвид и на установеното
психическо състояние на частния тъжител,което е прогресирало през целия
ден,за да достигне своята кулуминация вечерта,определено твърдяното от
него не може да бъде възприето.Това психическо състояние е доказателствено
9
защитено и на базата на представената по делото епикриза.Проблемът в
психическото състояние на частния тъжител е забележим и в поведението му
през целия ден-търси контакт с подсъдимия,агресира срещу него обвинявайки
го в странни неща от типа на това,че подсъдимият е искал майка му да умре,че
той е виновен тя да се разболее от корона вирус,че заради него е паднал
сайванта в дома им,че той е развил болтове на джантите на колата му и затова
е катастрофирал и т.н.
Въз основа на приетата фактология и този доказателствен анализ,районната
инстанция е достигнала до правилния извод,че подсъдимият Д. Д. е извършил
деянието по чл.130,ал.1 от НК в условията на неизбежна отбрана по смисъла
на чл. 12, ал. 1 от НК, обстоятелство, което изключва обществената му
опасност.
Оспорването във въззивната жалба,поддържано и в съдебно заседание пред
въззивния съд на приетото наличие на неизбежна отбрана на първо място се
основава на факти, които не са установени и приети от решаващия съд, а на
такива,каквито адв.К. настоява, че са налице-частният тъжител К. блъснал
подсъдимия,за да се защити и подсъдимият ударил частният тъжител в
момент,в който нападението вече е било преустановено.Това твърдение на
частното обвинение не намира доказателствена опора.
Правилно и обосновано контролираната инстанция е анализирала
поведението на участващите в конфликта,като е отбелязала,че инициатор на
сблъсъка е бил именно частния тъжител.Последният е този,който е инициирал
срещата на ТТ.ата беседка с всички приятели като предварително се е знаела
причината за тази среща-да се очерни подсъдимия и да разкрие истинското му
лице/двуличен,настройва ги един срещу друг,че е „ухо“ на полицията и
останалите обвинения по отношение на майка му-че Д. е искал тя да умре
т.н/-твърдения,които се отричат от свидетелите по делото да съответстват на
действителността.На всичко това подсъдимият не е реагирал по никакъв
начин,като единствено е отричал всичко сочено от частния
тъжител.Последният е бил този ,който говорейки се е насочил агресивно към
подсъдимия псувайки го,блъснал го,при което подсъдимият е паднал от
беседката на земята. Така посочената ситуация се обяснява по идентичен
начин от свидетелите/всички очевидци/.Касае се до започнало и непрекратено
нападение до момента, в който подсъдимият е отвърнал с един удар с юмрук в
10
областта на дясното око на пострадалия,по-точно дясната вежда,именно като
реакция за защита от него.Правилно проверяваният съд е констатирал
разликата във височината и телесната маса на двамата,установявайки, че
частният тъжител е значително по едър и висок от подсъдимия.Тази реакция
на подсъдимия с нанесеният един удар с юмрук всъщност представлява
резултат не само на описаното поведение,развило се около 21.30ч на ****г,но
и на цялостното поведение на пострадалия през деня,който на два пъти е
сипел същите несъстоятелни обвинения срещу подсъдимия,псувайки го през
цялото време,блъскайки го и разтърсвайки то,държейки го за яката.Като при
първия сблъсък дори искал нож от свид.Е. А. ,за да заколи
подсъдимия.Именно тогава също блъснал подсъдимия,който спъвайки се в
камъните паднал и изпуснал телефона си,чийто протектор се счупил.Ето
защо,при тази последователна агресия,демонстрирана срещу подсъдимия от
частния тъжител в продължение на целия ден,е безспорен направения извод,че
Д. Д. се е отбранявал срещу осъщественото от частния тъжител посегателство
против личността му, предприемайки защитни действия по отношение на
нападателя. Соченото от защитата обстоятелство, че не са констатирани
наранявания на подсъдимия, не изключва изводите за реализирано нападение,
защото поведението на пострадалия е установено чрез съвкупния анализ на
доказателствените източници, а и защото не е необходимо от нападението да
са причинени вреди.Нападението поражда право на защита и това право не
може да се счита за изключено, ако нападнатият не се е възползвал от
възможност да избяга. В този смисъл е т. 6 от ППВС № 12/73г.: „ Не е
необходимо отбраната да бъде единствено средство за защита. Нападнатият
може, но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга и се
укрива, да търси помощ от държавните и обществените органи или трети
лица“.
Не може да бъде възприета тезата за липса на нападение , поради това, че
подсъдимият е бил паднал на земята и така нападението е било
преустановено.Напротив,всички свидетели описват настъпателното поведение
на частния тъжител към подсъдимия и само намесата на останалите момчета е
предотвратила по-сериозен конфликт и последици.
Оспорването на обстоятелството, че нападението е противоправно, също е
лишено от основание. Нападението е противоправно , когато засяга правно
защитено обществено отношение или правно защитен интерес, съставляващи
11
негов обект. В случая, действията на пострадалия-частен тъжител са насочени
към личността на подсъдимия, които се ползват със защита срещу
посегателство и това посегателство е лишено от правно основание.
В казуса, освен това следва да бъде отбелязано,че не само,че частният
тъжител има ролята на „нападател“,но негова е и ролята на „провокатор“.
Поведението на подсъдимия не носи такива характеристики,напротив
последният се е въздържал през целия ден дори и от словесно нападение
спрямо частния тъжител.Подсъдимият нито е имал предизвикателно
поведение,нито пък е искал да възникне конфликтна ситуация.Но последната
през целия ден е целенасочено търсена от частния тъжител.
Ето защо,правилни са изводите на районния съд,че нанесеният от подсъдимия
удар с юмрук в лицето на частния тъжител съставлява действие по защита,
неразривно свързано с осъщественото от Д. К. нападение. Наличието на
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причинения
резултат по никакъв начин не може да изключи защитния характер на това
поведение.
С оглед на посочената аргументация,въззивният съд достигна до извод за
правилно приложение на материалният закон от проверявания
съд.Поведението на подсъдимия Д. законосъобразно е възприето за неизбежно
отбраняващо,което има за последица постановяването на оправдателен
съдебен акт за престъплението по чл.130,ал.1 от НК.
Приемайки обаче,че деянието на подсъдимия е осъществено при условията на
неизбежна отбрана,което автоматично го превръща в обществено неопасно
деяние,районният съд неправилно е уважил претенцията за неимуществени
вреди,макар и в минимален размер от 300 лева,при заявена претенция от
5000лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва считано от
**** г. до окончателното й изплащане.Неправилен е извода на районния
съд,че ненаказуемостта на подсъдимия за извършеното деяние и причинената
телесна повреда не изключва гражданската отговорност за причинените
неимуществени вреди.Посоченият извод на проверявания съд представлява
абсолютно нарушение на материалния закон,тъй като реализираното деяние
при неизбежна отбрана не е общественоопасно. Поведението на подсъдимия
поради тази причина не е противоправно и не е виновно извършено,поради
което не е реализиран и фактическия състав на непозволеното увреждане по
12
чл.45 от ЗЗД,поради което в тази част присъдата следва да бъде отменена,а
гражданският иск отхвърлен като неоснователен .
РС е признал подсъдимия за невинен и за престъплението по чл.146,ал.1 от
НК,за това,че на **** година около 21.30 часа в с. С., област Б.,в присъствието
на Д. Л. К., ЕГН **********,адрес:с. С.,казал думи унизителни за честта и
достойнството му - „ ****“.Така описаното обвинение е останало
неподкрепено доказателствено-нито един от разпитаните по делото дори не
загатва за отправени обиди и псувни от подсъдимия към частния тъжител на
посоченото място и в посоченото време.Доказателствената маса насочва към
обратния извод-за изречени псувни от частния тъжител към подсъдимия и не
само в 21.30ч на ****г ,а през целия ден.Поддържането на жалбата от частното
обвинение и относно тази част от първоинстанционната присъда е лишено от
правна логика,предвид липсата на такива данни.
Правилно районният съд,достигайки до извод,че подсъдимият не е извършил
престъпление по чл.146,ал.1 от НК,е отхвърлил и предявения граждански иск
за сумата от 700 лева, представляващи неимуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от **** г. до окончателното й изплащане като
неоснователен.
По отношение на направените разноски:
Районният съд е допуснал грешка и при възлагане на разноските по
делото.Тъй като подсъдимият е признат за невинен и за двете престъпления,в
които е обвинен,съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК,всички
разноски следва да бъдат възложени на частния тъжител.
Отчитайки отмяната на присъдата в гражданската й част,с която е бил уважен
частично предявения граждански иск за неимуществени вреди от
престъплението по чл.130,ал.1 от НК,присъдата следва да бъде отменена и в
тази част,с която РС-Гоце Делчев е осъдил подсъдимия Д. Д. Д. да заплати по
сметка на съда държавна такса в размер на 50 лв, както и 5 лв за издаването на
изпълнителен лист.
Остават неясни мотивите на районния съд за осъждането и на частния
тъжител Д. Л. К. да заплати по сметка на съда същата по размер държавна
такса от 50 лв, както и 5 лв за издаването на изпълнителен лист.Следва да
бъде отбелязано,че изхода от делото установява отхвърлянето на заявените
13
граждански претенции от частния тъжител.Държавна такса се дължи
единствено при уважаването на граждански иск и то върху уважения размер
на същия,но не и само заради неговото заявяване,а още по-малко при
цялостното му отхвърляне.Ето защо присъдата следва да претърпи корекция и
в тази й част.
Отделно от това,РС-Гоце Делчев е осъдил подсъдимия Д. Д. Д. да заплати на
Д. Л. К., съдебни разноски в размер на 300 лева и същевременно е осъдил
частния тъжител Д. Л. К. да заплати пък на подсъдимия Д. Д. Д. разноски в
размер на 600 лева.В тази част присъдата също следва да бъде изменена
.Както въззивният съд посочи по-горе-когато подсъдимият бъде признат за
невинен,разноските по дела ,образувани по тъжба на пострадалия до съда,се
възлагат на частния тъжител.Ето защо ,в тежест на подсъдимия не могат да
бъдат възлагани разноски,а разноските,направени от частния тъжител следва
да останат за негова сметка.
А в тежест на частния тъжител следва да бъдат възложени
разноските,направени от подсъдимия,при заявено и поддържано искане в тази
насока и пред двете съдебни инстанции.Подсъдимият е направил разноски,
заплащайки адвокатско възнаграждение в брой на защитника си-адв.И. П. в
размер на 850 лева пред първата инстанция,които следва да бъдат уважени в
пълен размер,предвид продължилото производство пред районния съд от
18.01.2024г/първо съдебно заседание / до 31.01.2025г/последно съдебно
заседание,при проведени общо 9 съдебни заседания.Районният съд е уважил
претенцията за разноски в размер на 600 лева,изхождайки от факта на
частично уважаване на гражданската претенция за престъпление по
чл.130,ал.1 от НК.При тази мотивация,присъдата на районния съд следва да
бъде изменена и в частта за разноските като присъдените разноски в полза на
подсъдимия от 600 лева следва да бъдат увеличени на 850 лева,платими от
частния тъжител Д. К..Тази претенция следва да бъде уважена предвид
заявеното още във въззивната жалба искане за присъждане на пълния й
размер,така и поради поддържането й във въззивното съдебно производство.
Пред въззивния съд се представят доказателства за направени разноски от
подсъдимия в размер на 2 800 лева,от които 2000лева изготвяне на становище
по въззивната жалба на частния тъжител и 800 лева по въззивната жалба на
подсъдимия,включително и процесуално представителство.Въззивният съд
14
намира размера на разноските,представляващи адвокатско
възнаграждение,направени пред него за прекомерен,предвид факта на
проведено само едно съдебно заседание,без провеждане на въззивно съдебно
следствие,при проведени пледоарии на базата на събрания доказателствен
материал пред първоинстанционния съд.Приемайки като основополагащ
труда на адвоката,положен пред първата инстанция,пред която са събирани
доказателствата и който труд страната е изчислила на 850 лева,намира именно
този размер като справедлив за присъждане и за труда, положен пред
въззивната инстанция,основан на процесуално представителство само в едно
съдебно заседание и в изготвянето на писмени възражения по въвзивната
жалба на другата страна,както и в самостоятелна въззивна жалба срещу
уважената гражданска част на присъдата на районния съд.Ето защо,
претенцията за разноски пред въззивния съд следва да бъде уважена в размер
на 850 лева,още повече,че следва да се държи сметка за характера на самото
производство-от частен такъв,който не представлява фактическа и правна
сложност.В този смисъл частният тъжител следва да бъде осъден да заплати
на подсъдимия направените от последния разноски по делото и пред
въззивния съд в размер на 850 лева.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че при извършената
съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на проведеното съдебно производство пред първата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл.334,т.3 и т.6 ,вр. с чл.337, ал.3
от НПК Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 5 от 31.01.2025 г. постановена по НЧХД № 472 от
2023г. на РС- Гоце Делчев като я отменява в гражданската част,с която е
осъдил подсъдимия Д. Д. Д. да заплати на Д. Л. К., сумата от 300 лева,
представляваща неимуществени вреди от непозволено увреждане-причинен
отток, насиняване и болка около дясното око, кръвоизлив по скулата около
дясното око,ведно със законната лихва,считано от ****г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения граждански иск в размер на
5000 лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
15
престъпление по чл.130,ал.1 от НК.
ИЗМЕНЯВА същата присъда и по отношение на разноските като
УВЕЛИЧАВА размера на разноските,за които е осъден частния тъжител Д. Л.
К.,с ЕГН:**********,от с.С.,ул.“Д.“ №1, да заплати на подсъдимия Д. Д. Д.,с
ЕГН **********,от с.С.,ул.“М.“ №7, от 600 лева на 850/осемстотин и
петдесет/ лева,като я отменява в частта:
-с която е осъдил подсъдимия Д. Д. Д., да заплати на Д. Л. К.,направените от
него разноски в размер на 300 лева.
-с която е осъдил подсъдимия Д. Д. Д. да заплати по сметка на РС Гоце Делчев
държавна такса в размер на 50 лв, както и 5 лв за издаването на изпълнителен
лист.
- с която е осъдил частния тъжител Д. Л. К. да заплати по сметка на РС Гоце
Делчев държавна такса в размер на 50 лв, както и 5 лв за издаването на
изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА частния тъжител Д. Л. К.,с ЕГН:**********,от с.С.,ул.“Д.“ №1 да
заплати на подсъдимия Д. Д. Д.,с ЕГН **********,от с.С.,ул.“М.“ №7
направените от последния разноски пред въззивния съд в размер на 850
лева/осемстотин и петдесет/, както и 5 /пет/ лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че липсва доброволно
изпълнение.
Решението е окончателно.
За решението да бъде съобщено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16
17