РЕШЕНИЕ
№…
15.11. 2019г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №499 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „***“ЕАД с ЕИК*** срещу Решение № 714/ 18. 04. 2019 г. по гр. д. № 7095/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК и бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Въззиваемата страна В.В.М. чрез особения си представител адв.В.Н. е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявения от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул. ***, против В.В.М., ЕГН ********** ***, представляван по делото от особен представител – адв.В.Н. от ПлАК, иск на основание чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ответната страна дължи на ищеца сумите 863,92лв. – главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2017г. – 31.03.2018 г.; 36,46лв. - лихва върху главницата за периода от 02.03.2017г. – 14.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №3464/2018г. по описа на Плевенски районен съд, като неоснователен и недоказан. Решението е постановено при участие на трето-лице –помагач на ищеца- „***“ ЕООД.
За да постанови решението си първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че собственик на процесното жилище, за което се претендира заплащане на ползвана топлоенергия, не е собственост на въззиваемия В.М. ***, представлявано от управителя В.М.. С оглед на това, че партидите на имота при въззивника са се водили на търговското дружество, а не на въззиваемия, съдът е приел, че последният не е задължено лице за заплащане на ползвана топлоенергия в имота и е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и съответно въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Видно от доказателствата в първоинстанционното производство липсват данни за това, че въззиваемият е собственик на процесния недвижим имот в гр.Плевен, като е представен нотариален акт с исковата молба за продажба на недвижим имот № ***, ***, дело № ***от 2006 г. на нотариус Р.И. с рег. № ***на НК, от който е видно, че „***“ООД е придобило чрез покупко- продажба процесния имот от М.Й. и А.Й.. Други писмени доказателства за собственост на имота от други лица не са представени по делото и не са представени и в заповедното производство.
В хода на производството пред районния съд ищецът ( въззивникът) е отправил искане да му бъде дадена възможност да представи доказателства затова, че въззиваемият е собственик на процесния имот във връзка с направено възражение от процесуалния представител на въззиваемия, че фактурите за ползвана топлоенергия са на името на друго лице, а не на името на въззиваемия. Съдът е дал възможност на въззивника да представи доказателства, като в последващото и последно съдебно заседание пред районния съд въззивникът е заявил, че с оглед многото справки, които следва да извърши не е могъл да представи доказателството за собственост на въззиваемия за процесния недвижим имот.
Във въззивното производство топлофикационното дружество е представило нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ***от 2010 г. на нотариус С.И. с рег. № ***на НК, от който е видно, че „***“ООД - гр. Плевен е прехвърлило на 18. 05. 2010 г. правото на собственост върху процесния недвижим имот на въззиваемия.
Процесуалният представител на въззиваемия адв.В.Н. е възразил по приемането като доказателство на представения нотариален акт, като се е позовал на преклузията на чл. 266, ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел описания по- горе нотариален акт, като счита, че са налице условията на чл. 266, ал. 2 , т. 1 ГПК, като въззивникът не е могъл да представи нотариалния акт до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, тъй като това доказателство изисква да бъде издадено от Службата по вписванията. Освен това разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Общите условия на въззивника изисква при промяна на собствеността върху имота предишният и новият собственик да заявят тази промяна пред топлофикационното дружество, като приложат към заявлението приложат документи, удостоверяващи промяната в правото на собственост върху имота. В случая въззиваемият и „***“ООД не са заявили промяната пред въззивника през 2010 г. когато имотът е прехвърлен на въззиваемия, поради което възраженията на процесуалния представител на въззиваемия се явяват неоснователни с оглед правния принцип, че е недопустимо да черпиш права от собственото си неправомерно поведение.
Въз основа на изложеното съдът приема за установено, че собственик на процесния имот е въззиваемия, същият е ползвал топлоенергия за процесния период от 01. 01. 2017 г. до 31. 03. 2018 г., поради което въззивникът притежава право на вземане към въззиваемия за стойността на тази топлоенергия за посочения период.
По отношение на размера на вземането не са налице възражения, по делото пред районния съд и в заповедното производство са представени извлечения от книгите на топлофикационното дружество, които не са оспорени по надлежния процесуален ред и въз основа на тези данни съдът приема, че размерът на вземането на въззивника към въззиваемия е общо в размер на 900, 38 лв., от които главница в размер на 863, 92 лв. за периода от 01. 01. 2017 г. до 31. 03. 2018 г., лихва за забава за периода от 02. 03. 2017 г. до 14. 05. 2018 г. в размер на 36, 46 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3464/ 2018 г. по описа на РС- Плевен до окончателното изплащане на сумите.
Въз основа на изложеното съдът счита, че следва обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, като бъде уважен изцяло предявения иск, съобразно изложеното .
С оглед изхода на делото и на основание т.12 от ТР № 4/ 2013 от 18.06. 2014 г. на ОСГТК на ВКС следва въззиваемият да бъде осъден да заплати на въззивника направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва въззиваемият да заплати на въззивника направените по делото разноски в първоинстанционното производство в размер на 75 лв. внесена държавна такса за предявяване на иска, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и 300 лв. изплатени за особен представител на ответника.
С оглед изхода на делото и на основание чл.273 вр. чл. 78, ал.1 вр. чл.80 ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивника направените във въззивното производство разноски в размер на 37, 50 лв. държавна такса и 300 лв. депозит за особен представител на въззиваемия.
По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1, пр. 2 ГПК, V граждански въззивен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение № 714/ 18. 04. 2019 г. по гр. д. № 7095/ 2018
г. по описа на Плевенския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК по отношение на В.В.М.
с ЕГН********** с адрес *** , че „***“ЕАД
с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявано от
изпълнителния директор Й. В. чрез юрисконсулт В.В. ПРИТЕЖАВА ПРАВО НА ВЗЕМАНЕ
към В.В.М. с ЕГН********** общо в размер на 900, 38 лв., от които
главница в размер на 863, 92 лв. за периода от 01. 01. 2017 г. до 31. 03. 2018
г., лихва за забава за периода от 02.
03. 2017 г. до 14. 05. 2018 г. в размер на 36, 46 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3464/ 2018 г. по описа
на РС- Плевен до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание т.12 от ТР № 4/ 2013 от 18.06. 2014
г. на ОСГТК на ВКС В.В.М. с ЕГН**********
да заплати на „***“ЕАД с ЕИК*** направените деловодни разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 3464/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд в
размер на 75 лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.В.М. с ЕГН********** да заплати на „***“ЕАД
с ЕИК*** направените деловодни разноски в първоинстанционното производство по
гр. д. № 7095/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд в размер на 75 лв.
внесена държавна такса за предявяване на иска, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв. и 300 лв. изплатени разноски за особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 вр. чл. 80 ГПК В.В.М. с ЕГН********** да заплати на „***“ЕАД
с ЕИК*** направените във въззивното производство деловодни разноски в размер на 37, 50 лв. държавна
такса и 300 лв. депозит за особен
представител на въззиваемия.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3,
т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :