Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.София, 17.10.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2. СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.гр.дело №10203 по описа за 2019
година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по
жалба от длъжника по изпълнението В.М.Ж., чрез адв.В.Т.срещу Разпореждане от
08.05.2019 г. на съдебния изпълнител по изп. дело №
20198510400719
по
описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е
оставено без уважение възражение за прекомерност на размера на разноските за
адвокатско възнаграждение, определен с поканата за доброволно изпълнение - 850
лв.
Жалбоподателят поддържа, че разпореждането
на ЧСИ е неправилно и незаконосъобразно, тъй като дължимите на взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение следва да се определят в минимален размер съгласно чл.10 от Наредба №1/2004 г. и само за
извършените по делото процесуални действия, поради което дори и да се приеме,
че се дължи възнаграждение не само за образуване, но и за водене на
изпълнителното дело, то на взискателя се дължат разноски в минимален размер по
чл.10, т.2 от наредбата.
В срока по
чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят не е подал писмени възражения срещу жалбата.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание
чл.
436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата, тъй
като разпореждането е постановено при спазване на материално правните и
процесуално-правните разпоредби на чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.36 от ЗАдв и
Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на
обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението),
поради което е допустима. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в едноседмичен срок
от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл.
436, ал. 1 ГПК), което е получено на 22.05.2019 г. В разглеждания случай
право на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител
от 08.05.2019 г., с който се е произнесъл по
искане на длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от
взискателя. С обжалваното разпореждане ЧСИ се е произнесъл само по искането за
изменение на разноски за адвокатско възнаграждение и направеното възражение по
чл.78, ал.5 ГПК и предмет на обжалване е
постановеният в този смисъл акт.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Софийският градски съд,
за да се произнесе, взе предвид от фактическа и правна страна следното:
Производството по изпълнително дело № 20198510400719 е образувано по молба от взискателя В.Ж.Т., въз основа на Изпълнителен лист издаден на
12.04.2019 г. от Софийски градски съд на основание решение по гр.д. № 422 от 2009 г. на СГС, ГО против
длъжника В.М.Ж. за принудително удовлетворяване на парично
вземане в размер на 1510 лв. На
24.04.2019 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която му
е била връчена на 30.04.2019 г. В молбата за образуване на изпълнителното дело процесуалния
представител на взискателя адвокат М.Д.е посочила способ за принудително
изпълнение - налагане на запор на банковите сметки на длъжника в посочени
банки. Същите са наложени със запорни съобщения на 25.04.2019г.
С молбата за
започване на изпълнението са претендирани и разноски в изпълнителното
производство, в т.ч. за адвокатско възнаграждение и е представен договор за
правна помощ и съдействие от 23.04.2019 г. с упълномощения адвокат. Уговореното
в договора възнаграждение е в размер на 850 лева, които са платени в брой. С поканата за
доброволно изпълнение е определен същия размер на разноски по изпълнението за
адвокатско възнаграждение на адвокат М.в размер на 850 лв. при
материален интерес към датата на образуване на изпълнителното дело 1510 лв., представляващи присъдени разноски.
С възражение, вх. № 33593/08.05.2019 г., длъжникът
е поискал намаляване размера на адвокатското възнаграждение, с доводи, че на
взискателя се дължат разноски
за адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изп.дело, но не и за
извършване на принудителни действия в срока за доброволно изпълнение, както и
че размерът им следва да бъде редуциран до минималните размери съгласно Наредба
№1/2004 г. С обжалваното разпореждане от 08.05.2019 г. г. ЧСИ е отказал
намаляване размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение в размер
на 850 лв. Същото е съобщено на длъжника със съобщение, изх. 24493/15.05.2019
г., получено от него на 22.05.2019 г. Видно от приложените с изпълнителното
дело платежно нареждане на 14.05.2019 г. длъжникът е осъществил доброволно
плащане по изпълнителното дело в размер на 1510 лв.
С оглед на
изложеното, Софийският градски съд прие от правна страна следното: Според чл.79,
ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските
по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са
приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението. Отговорността за разноски е уредена в общата част на
ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство (в този смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/
2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ, като
отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл.
435, ал.2, предл. последно ГПК. При произнасянето по искането за намаляване
на разноските за възнаграждение за адвокат, съдебният изпълнител следва да
приложи разпоредбата на чл.78, ал. 5 ГПК. Съгласно същата при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер,
но той не може да бъде по-малко от минимално определения съобразно чл. 36 ЗА и
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата) определя минималния размер на възнаграждението за
съответния вид правна помощ.
Спорът в настоящото производство е за
това дали в конкретния случай се дължат разноски по чл.10, т.1 и по т.2 от
Наредба №1/2004 г. при твърдения за липса извършени други допълнителни действия
от процесуалния представител на взискателя,
така и налице ли е прекомерност и в тази връзка предпоставка за намаляване
на адвокатското възнаграждение по реда на чл.
78, ал.5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по
делото.
С подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело са посочени изпълнителните действия за удовлетворяване
вземането на взискателя, като едновременно с изпращане на поканата за
доброволно изпълнение са наложени и запор на вземания по банкови сметки на
длъжника. Взискателят
по образуваното изпълнително делото е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение в уговорения размер за образуване и осъществяване на процесуално
представителство по изпълнително дело. Видно от договор за правна помощ и
съдействие същото е било уговорено и заплатено, доказателство за което е самия
договор, който има характер на разписка – т.2 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 на ВКС, ОСГТК. Вземането е било
удовлетворено с доброволно
плащане в срока за доброволно изпълнение и след налагане на запорите, като
същевременно не са били поискани или извършени други изпълнителни действия.
С оглед на горното, съдът намира, че на взискателя
се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 и по т.2 от
Наредба №/2004 г. за МРАВ. При съобразяване с минималните размери на
адвокатските възнаграждение за образуване на изпълнително дело – 200 лв. (т.1) плюс ½ от
съответното възнаграждение, посочено в чл.7, ал.2, т. 2 – или 167, 85 лв., то общият размер на
възнаграждението е 367, 85 лв. Уговореното и заплатено от страната
възнаграждение от 850 лв. се явява прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото и тъй като размерът на възнаграждение
надвишава значително така определените минимални размери за адвокатско
възнаграждение (арг. от чл.78, ал.5 ГПК вр. с чл.36 ЗАдв), съдът намира
възражението по чл.78, ал.5 ГПК за основателно.
С оглед на изложеното, жалбата против
действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното
дело, с които той е отказал да уважи възражението и на длъжника са възложени
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя над минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004 г. се
явява основателна. В
останалата й част жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление (разпореждане) от 08.05.2019 г. на съдебния изпълнител по изп. дело № 20198510400719 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение с вх. №33593/08.05.2019 г. против размера на разноските за адвокатско възнаграждение, определен с поканата за доброволно изпълнение, в частта, с която са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 482, 15 лв. съставляващ разликата между определения размер от 850 лв. и дължимия размер от 367, 85 лв., като оставя без уважение жалбата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.