Решение по дело №458/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК

Касационното производство е образувано по жалба на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Велико Търново, чрез пълномощника Д. К. – гл.секретар в ОД „Земеделие“ – В. Търново, срещу Решение № 27/31.03.2025 г., постановено по гр.дело № 20244130100592/2024г. по описа на Районен съд – Е., с което е прогласена за нищожна Заповед № ПО-09-482/18.12.2024 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие", [населено място], в частта й относно обжалваното от „АГРОМИЛК" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], служебно разпределение на ползването на земеделските земи в землището на [населено място] за стопанската 2024/2025 г., относно конкретно посочени по номера масиви, разпределени на „АГРОМИЛК" ЕООД .

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторът намира за неправилни изводите на районния съд, че заповедта е нищожна като издадена от некомпетентен орган. В това отношение намира за неправилен извода, че след изтичане на срока по чл. 37в, ал.4 от ЗСПЗЗ правомощието за издаване на заповед за останалата част от неразпределените между ползвателите площи, е в компетентността на министъра и земеделието и храните. Аргументира се, че за административния орган сроковете са инструктивни и с изтичане им не се преклудира възможността от произнасяне на органа.

Според касатора практиката на АСВТ, на която се позовава РС, е неотносима към настоящия случай. Намира, че заповед по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ на министъра на земеделието и храните, във връзка с постъпило искане по реда на чл.37в, ал.12 от ЗСПЗЗ, можело да се издаде единствено при разпределение на всички масиви за ползване по доброволно споразумение, подписано от всички ползватели, и за всички масиви или по изготвено служебно разпределение за всички масиви и за всички ползватели при спазване на законовите срокове, но настоящата хипотеза не била такава и редът по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ бил неприложим. В конкретния случай нямало лице по чл.37в, ал.12 от ЗСПЗЗ, което да поиска издаване на подобна заповед за одобряване на останалите неразпределени масиви, тъй като ползвателите, които не са страна по доброволното споразумение въобще нямало да имат разпределени площи, т.е щяло да има свободни площи без ползватели за тях, а правомощието за издаване на заповед не преминава към министъра на земеделието и храните. На последно място се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд във връзка с недопусната експертиза и събирането на гласни доказателства. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да потвърди административния акт като законосъобразен. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Не се претендират разноски за касационната инстанция.

Ответникът по касация – „АГРОМИЛК“ ЕООД, в представения по делото отговор на касационна жалба чрез упълномощения адвокат СТ. П., развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на Еленския районен съд за правилно постановено и моли същото да бъде оставено в сила. Не претендира разноски за настоящата инстанция.

Заинтересованата страна - „АГРОПОЛИЗЕМ“ ЕООД и „СИЙ С.“ ЕООД, в съдебно заседание се представляват от адв. А. Ч., който заема становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на РС да бъде потвърдено по изложените в същото мотиви. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на „АГРОПОЛИЗЕМ“ ЕООД.

Заинтересованата страна - „АВИГА“ ЕООД и Община Златарица, редовно призовани, не заемат становище по жалбата и не изпращат представител в съдебно заседание.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалби и за правилност на обжалваното решение. Предлага да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със Заповед № ПО-09-482/18.12.2024 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - [населено място] е одобрено изготвеното служебно разпределение по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ за ползване на масивите за стопанската 2024/2025 г. в землището на [населено място]. Същата е издадена след доклад на комисията по чл. 37в, ал.1 от ЗСПЗЗ и проект за разпределение на масиви за ползване в землището на [населено място]. Тази заповед от 18.12.2024 г. е за разпределение на останалата до 1/3 от площта, определена за създаване на масивите за ползване в землището, и включва 4 броя участници и обхваща площ от 3 031.019 дка, тъй като вече било сключено споразумение при условията на чл. 37в, ал. 2, изр. 7 от ЗСПЗЗ, което включвало други 12 броя участници и обхващало останалата площ от 12 362.058 дка в землището на [населено място]. Със заповедта от 18.12.2024 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - [населено място] масивите за ползване на обработваеми земи в землището на [населено място] били разпределени между ползвателите съобразно проект на разпределение, включително имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, пропорционално разпределени в границите на масивите. Заповедта се отнасяла до „Агромилк" ЕООД, „Агрополизем" ЕООД, „Авига" ЕООД и „Сий Сайд" ЕООД. Издадената Заповед № ПО-09-482/18.12.2024 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - [населено място] била обжалвана пред Районен съд – Е. от „АГРОМИЛК“ ЕООД, [населено място], в качеството му участник в процедурата пред органа за разпределените му масиви в землището на [населено място].

С обжалваното пред настоящата инстанция Решение № 27/31.03.2025 г., постановено по гр.дело № 20244130100592/2024г. по описа на Районен съд – Елена, издадената Заповед № ПО-09-482/18.12.2024 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие" - [населено място] /л.1 от жълта папка/ е обявена за нищожна поради липса на компетентност на органа, в частта й относно обжалваното от „Агромилк" ЕООД служебно разпределение на ползването на земеделските земи в землището на [населено място] за стопанската 2024/2025 г. За да достигне до този извод, въззивният съд се е позовал на нормата на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ посочвайки, че директорът на Областна дирекция „Земеделие" има правомощие да издаде заповед за служебно разпределение на масивите за ползване в землището срок до 01 октомври на съответната година, след което се преклудира повременната му компетентност да постанови индивидуален административен акт на това правно основание и правомощието преминава към министъра на земеделието. След като обжалваната пред РС заповед е от 18.12.2024 г., то е изведен извод, че е издадена след срока при липса на делегирани правомощия от министъра на земеделието и храните, поради което е нищожна и не поражда правни последици. В допълнение съставът на районния съд е отбелязал и че както докладът на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, така и заповедта от 18.12.2024г. са изготвени извън всякакви срокове, след като стопанската година е започнала и на практика не може да се постигне преследваната от закона цел - чрез окрупняване на земеделските масиви да се разпредели за стопанската 2024/2025 г. ползването на обработваемата земеделска земя между собствениците и ползвателите й в землището на [населено място].

Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушенията, релевирани с касационната жалба.

Процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ касае уредбата на ползването на земеделските земи като в ал.1 на същата норма се дава приоритет на доброволното споразумение между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи. Ако този резултат не се постигне се предприема служебно разпределение по ал.3 от чл. 37в от ЗСПЗЗ, като с изменението на ЗСПЗЗ (бр. 33/2024 г., в сила от 12.04.2024 г.) е предвидено, че споразумението влиза в сила, когато е подписано от не по - малко от две трети от ползвателите, участващи в процедурата, и при условие че обхваща не по-малко от две трети от площта в съответното землище, определена за създаване на масивите за ползване. Разпоредбата на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ гласи, че когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал. 1 и 2, както и за останалата до една трета от земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година. Съгласно предвиденото в чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, правомощието да издаде заповед, с която да разпредели служебно масивите за ползване в землището, е директорът на Областна дирекция "Земеделие". Това той може да стори само в срок до 1 октомври на съответната година. В тази връзка съдът не споделя виждането на касатора, че издаването на заповедта от директора на Областната дирекция “Земеделие“ след срока - 1 октомври на съответната година не води до порок, напротив, неспазването му влияе върху законосъобразността на издадената заповед по чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ. Заповедта за разпределение на ползването има за цел да оптимизира ползването и обработката на земеделската земя, поради което тази заповед следва да се издаде преди началото на стопанската година. Само по този начин ще се гарантира правилното и установено стопанисване на земеделската земя за определения период.

От данните по делото е видно, че Заповед № ПО-09-482/18.12.2024 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" – Велико Търново е издадена след 1 октомври на съответната година, а именно на 18.12.2024 г. Съгласно изричната разпоредба на ал. 12 на чл. 37в от ЗСПЗЗ след първи октомври на съответната стопанска година правомощието да издаде такава заповед преминава към министъра на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. В конкретиката на казуса Заповед № ПО-09-482/18.12.2024 г. не е издадена от министъра на земеделието, а за автор на административния акт се сочи директорът на Областна дирекция "Земеделие" - В. Търново и посочено за правно основание на правомощията на същия е цитирана нормата на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл.75в, ал. 3, т. 2 от ППЗСПЗЗ. Не е налице и позоваване в самата заповед за разпределение на масивите за ползване на земеделски земи за стопанската 2024/2025г., че директорът на Областна дирекция "Земеделие" - В. Търново е издал акта при условия на делегация на правомощия. Нито в титулната, нито в съобразителната, нито в диспозитивната частна тази заповед е посочено това обстоятелство. В заповедта от 18.12.2024г. положеният подпис е от името на директорът на Областна дирекция "Земеделие" - В. Търново, като липсва позоваване на хипотезата на ал. 12 на чл. 37в от ЗСПЗЗ, нито е представена заповед от министъра на земеделието и храните за делегиране на правомощия на касатора. Посочените в Заповед № ПО-09-482/18.12.2024 г. на директорът на Областна дирекция "Земеделие" - В. Търново правни основания сочат само на служебно разпределение на ползването, но не и на упражняване на делегирани от министъра правомощия в хипотезата на чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, поради което оспорената заповед е издадена от некомпетентен по време административен орган. Безспорно е както в теорията, така и в съдебната практика, че всяка липса на компетентност е основание за нищожност на административния акт. Този порок на оспорения индивидуален административен акт е основание да бъде прогласена тази нищожност, т.к. оспореният акт е правно нищо и не може да породи правни последици. Поради това и произнасянето на районния съд в тази насока е правилно.

Релевираните в касационната жалба обширните доводи в насока за неприложимост на реда по чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ са несъстоятелни. Както се каза, целта на производството по чл. 37в и сл. ЗСПЗЗ, респективно по чл. 70 и сл. ППЗСПЗЗ е да регулира обществените отношения в областта на ползването на обработваемите земеделски земи в страната, като създаде облекчения и подходящи условия за тяхното окрупняване. Тази цел се преследва всяка стопанска година, поради което и

 

законодателят е поставил ясни и конкретни срокове, както за сключване на споразумението между собствениците и/или ползвателите за следващата стопанска година става до 30 август, която съгласно § 2, т. 3 от ДР на Закона за арендата, започва на 1 октомври на съответната година и приключва на 1 октомври следващата година, така и за съставянето на проект за разпределение на ползването на земите по масиви от комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ (до 15 септември на съответната година) и на заповедта на директора на съответната Областна дирекция "Земеделие" за разпределение на масивите в землището (в срок до 1 октомври на съответната година), а обжалването на заповедта не спира изпълнението й според чл.37в,ал.6 от ЗСПЗЗ. Процедурата, сроковете и правомощията на административните органи за издаване на актове в тази процедура са съобразени именно със стопанската година. В проведената административна процедура нито един от тези срокове не е бил спазен, като споразумението за разпределение на част от масивите за ползването на земеделски земи за стопанската 2024/2025г. между част от ползвателите/собствениците е входирано на 15.11.2024г., разпределението на комисията за останалата част от имотите е със същата дата, а представеният на директора на ОДЗ доклад от комисията е от 09.12.2024г. В разпоредбата на чл. 37в от ЗСПЗЗ законодателно е уреден въпросът със създаването и разпределението на масивите за ползване на земеделски земи между собствениците и/или ползвателите, като е направено разграничение в начина на процедиране в зависимост от това, дали е или не е постигнато споразумение. След като още към 15 септември на годината не е било входирано в ОДЗ постигнато между собствениците/ползвателите доброволно споразумение за стопанската 2023/2024 г., комисията е следвало да пристъпи към съставянето на проект за разпределение на ползването на земите до 15 септември по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, след което да го представи на органа със доклада за издаване на съответната заповед в срок до 1 октомври, като така щеше да бъде спазен изцяло законодателния подход. Всички гореизброени документи са изготвени след 01.10.2024г., в т.ч и заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, когато вече не е била налице повременната компетентност на директора на Областна дирекция "Земеделие" – В. Търново, а при тази обвързана компетентност мълчалив отказ е незаконосъобразен. След като заповед не е била издадена от директорът на ОД "Земеделие" в срока по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, всяко заинтересовано лице е можело да поиска разпределение на масивите в землището на [населено място] със заповед на министъра на земеделието и храните по реда на чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, а срокът за това е едномесечен от сезирането, съгласно ал. 13 на същата разпоредба. Предвидените процедурни срокове за съставяне на проект за разпределение от специализираната помощна комисия, както и за издаване на заповед за разпределение на ползването на масивите не са самоцелни, а са обусловени от целта на административния акт. Смисълът е в началото на съответната стопанска година да приключи административното производство по разпределението на ползването на обработваемите земеделските земи между собствениците и/или ползвателите.

Накрая, в касационната жалба са развити и оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, които настоящият състав намира за неоснователни. Видно от съдържанието на изготвените протоколи от проведените пред РС – Елена съдебни заседания, всички поискани и представени от страните доказателства са приобщени по делото. Единствено в проведеното о.с.з от 13.03.2025г. въззивният съд е оставил без уважение искането на страните за назначаване на СТЕ, но в конкретния случай правилно е преценено, че за изясняване и установяване на релевантни по делото факти не са били необходими специални знания.

При така изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, от ответника по касация не се претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Разноски за касационната инстанция се претендират единствено от дружеството „АГРОПОЛИЗЕМ“ ЕООД в качеството му на заинтересована страна. Същото е представило доказателства за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.07.2025 г./л. 48 от делото/. Като своевременно заявени и доказани на основание §1, т.6 от ДР на АПК същите следва да се възложат в тежест на ОД “Земеделие“-Велико Търново.

 

Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК, съдът в настоящия касационен състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/31.03.2025 г., постановено по гр.дело № 20244130100592/2024г. по описа на Районен съд – Елена.

ОСЪЖДА Областна дирекция "Земеделие" - [населено място] да заплати на заинтересованата страна „АГРОПОЛИЗЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица],вх.“А“, ап.10, представлявано от управителя П. Б., разноски за касационната инстанция в размер на 1 000 (хиляда) лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.