Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
18.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 5481 по описа за 2019
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.
464 във връзка с чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът К.Г.Т. ЕГН
********** твърди, че по силата на изпълнителен лист изпълнителен лист, изд. от
СГС на 01.07.2014г. въз основа на Решение от 19.05.2014г. по гр. дело
№14977/2013г. по описа на СРС е бил присъединен като взискател по изпълнително
дело №20148390400892 по описа на ЧСИ И.М.-К., присъединено впоследствие към
изп. дело № 20148390400448 по описа на същия ЧСИ срещу “Н и Д И.” ООД-в
несъстоятелност - длъжник .
Твърди, че след осребряване имущество на
длъжника - апартамент №12, изграден на степен на строителна завършеност “груб
строеж” в жилищна сграда с идентификатор 68134.4360.602.1, с административен
адрес: гр. София, ж.к. “*********, по изпълнителното дело е получена сума от
60 472.12 лв., но тъй като същата е по-малка от вземанията на взискателите
по делото, ЧСИ е извършил разпределение по чл.495 ГПК. В това разпределение е
приел като превилигировано вземане това на ответника К.П.В., който също е присъединен
взискател, за сумата от 150 000 лв. – стойност на подобрения в недвижими
имоти и сумата от 19 500 лв. лихва върху горния размер.
Според ищеца, който е хирографарен
кредитор по изпълнителното дело, вземането на К.П.В. спрямо “Н и Д И.” ООД
макар да е установено с арбитражно решение няма действие спрямо него и по
съществото си не съществува , тъй като първия ответник не е извършил описаните
в мотивите на арбитражното решение „подобрения“. Процесът пред арбитражния съд
е бил симулативен, тъй като решението е основано въз основа на споразумение на
спорещите страни.
Моли да бъде признато за установено по
отношение на ответниците – длъжник и присъединен взискател в изпълнителното
производство, че вземането на К.П.В. спрямо “Н и Д И.” ООД по изпълнителен лист
от 01.12.2017г. на СГС, TO, VI-18 състав по търг. дело № 3179/2017г., издаден
въз основа на Решение от 21.11.2017г. на Арбитражния съд за търговски и
потребителски спорове-гр. София по ВАД № 20171115006 не съществува.
Претендира направените по делото
разноски.
В отговора на исковата молба К.П.В. оспорва
предявения иск. Твърди, че е недопустим,а по съществото си е неоснователен.Това
е така,тъй като вземанията му спрямо втория ответник са установени и по своето
основание и по размера им в един законен арбитражен процес. Факт е,че става
въпрос за подобрения в имотите на “Н и Д И.” ООД, което се установява от
извършените плащания в общ размер на 150 000 лв., установени с приложени
документи - копия на квитанции на ПКО за периода: от 17.10.2008 г. до 7.7.2010
г.
Според този ответник всеки, който със
собствени финансови средства извършва подобрения на недвижим имот се определя
като подобрител на имот.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът “Н и Д И.” ООД-в
несъстоятелност не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок и
не е изразил становище по делото.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните приема за установено следното:
По делото е представено разпределение
по чл.495 ГПК изготвено от ЧСИ И.М.-К. по изп. дело № 20148390400448 след
публична продан на апартамент №12, изграден на степен на строителна завършеност
“груб строеж” в жилищна сграда с идентификатор 68134.4360.602.1, с
административен адрес: гр. София, ж.к. “*********№****.От протокола е видно,че
взискателите по делото са 8 лица/вкл. и ипотекарния длъжник/,като първоначалния
е “Райфайзенбанк /България/”АД,а всички останали вкл. ищцата и първия ответник
са присъединени такива.
Няма спор относно това,че вземането на К.Г.Т.
спрямо длъжника “Н и Д И.” ООД е въз основа на изпълнителен лист от 01.07.2014
г. въз основа на Решение от 19.05.2014 г. по гр. дело №14977/2013г. по описа на
СРС и към датата на разпределението /26.02.2019 г./ е за сума в общ размер от
67 111.98 лева.Същото не се ползва с привилегии по чл.136 ЗЗД.
В разпределението с привилегия по
чл.136,ал.1,т.4 ,предл. ІІ участва първия ответник въз основа на изпълнителен
лист от 01.12.2017г. на СГС, TO, VI-18 състав по търг. дело № 3179/2017г.,
издаден въз основа на Решение от 21.11.2017 г. на Арбитражния съд за търговски
и потребителски спорове-гр. София по ВАД № 20171115006 за сума от 169 500
лв. главница и лихва.Според това решение “Н и Д И.” ООД е осъдено на основание
чл.72,ал.1 ЗС да заплати на К.П.В. сума в размер на 150 000 лева за извършени
подобрения в 14 недвижими имоти, собственост на “Н и Д И.” ООД, находящи се в
сграда с идентификатор с административен адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „****№
****, чието владение е било предадено по силата на предварителни договори,
сключени между същите страни за тези имоти.На основание чл.72,ал.3 ЗС на К.П.В.
е признато право на задължане на изброените имоти до заплащане на подобренията.
Подобренията са изброени, както следва: изработване на носещи колони: кофраж
/монтаж и демонтаж/, арматура, бетон; леене на плочи от кота „0“ до кота
„било“- кофраж /монтаж и демонтаж/, арматура, бетон; изграждане на покривна
конструкция - кофраж /монтаж и демонтаж/, арматура и бетон; изработване на
тераси: кофраж/монтаж и демонтаж/, арматура и бетон; хидроизолация на покрива и
на тераси, ВиК, ОВИ, дограма, зидане на вътрешни стени, измазване,
топлоизолация, измазване на външна фасада, боядисване на външна фасада, външни
врати и други строително-монтажни работи /СМР/, съпътстващи изграждането на
сградата.
В арбитражното решение в раздела за
събрани доказателства е посочено,че единственото такова е извънсъдебно
споразумение от 05.03.2017 год.,като е отбелязано,че с нарочна писмена молба
ответника по арбитражните искове ги е признал като основателни.
Установено е,че акт образец 14 за процесната
жилищна сграда с с административен адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „****№ ****
е издаден на 19.02.2009 год. През м.10. и 11.2011 год. са съставени два
протокола въз основа на тристранен договор между “Н и Д И.” ООД,фирма ВИТ-М81 ЕООД и купувачите
представлявани от три физически лица,сред които и първия ответник,от които се
установява,че са приети СМР-та в
процесната жилищна сграда изразяващи се най-общо в довършителни работи по
покрива,по изолацията, ВиК и електроинсталацията на сградата и др.
По делото са представени 22 квитанции
към ПКО, направени в периода 17.10.2008 г. до 07.07.2010 г. за различни суми
,плащани от К.П.В. на “Н и Д И.” ООД и като основание преобладаващо „авансова
вноска за апартамент“.
Представен е НА № 135,том.ІІ,дело №
263/2011 год. от 08.07.2011 год.,по силата на който К.П.В. и И.И.В.са закупили
от “Н и Д И.” ООД апартамент № 16
находящ се на 5 етаж на жилищната сграда в поземлен имот с идентификатор
68134.4360.602,с площ от 78.08 кв.м. заедно със складово помещение и ид.части
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
От показанията на св. С.С./техн.ръководител
на строежа при “Н и Д И.” ООД /се
установява,че К.П.В. е давал пари на управителя на фирмата,за да се купуват
строителни материали за СМР на всичките апартаменти в сградата. Самата фирма чрез
управителя Колев е вземала регулярно пари от всички, които имали предварителни
договори за обекти в сградата,в различни размери,вкл. и от В. .
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
464, ал. 1 от ГПК, когато един от взискателите оспорва съществуването на
вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника.
Отрицателният установителен иск е предвиден като средство за защита на
взискател в изпълнителното производство срещу включване в разпределението на
събраните суми на вземане на друг взискател.
Допустимостта на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установи, че има висящо
изпълнително производство, извършено разпределение по чл. 460
от ГПК и искът е предявен в срока, предвиден в чл.
464, ал. 1 от ГПК. В този смисъл независимо от производството по несъстоятелност
този иск е допустим, тъй като е налице изрична санкция на съда по
несъстоятелността за продължаване действията по изпълнителното дело,а спорът е
във връзка с разпределение по него.
Според съда ищцата има правен интерес
от този иск, независимо,че като хирографарен кредитор удовлетворяването и
следва това на ипотекарния такъв. Не е ясно дали това ще е последния имот или
въобще имущество, което да бъде осребрено за удовлетворяване на взискателите и
с оглед евентуални бъдещи разпределения на постъпления ищцата безспорно има
интерес да отпадне не само като привилигировано, но въобще като вземане това на
взискателя К.П.В..
Разгледан по същество предявеният иск
се явява основателен.
Съгласно чл.
154, ал. 1 от ГПК тежестта да установи при условията на пълно и главно
доказване, че оспореното вземане съществува, е възложено на ответниците. Такова
не бе проведено. Основния аргумент на ответника В. се основава на представеното
арбитражното решение по спора му с “Н и Д И.” ООД, но следва да се
отбележи че това решение не обвързва
ищеца в настоящото производство, доколкото той не е бил страна в
производството, по което е постановено.
Според настоящия съд това решение е
нищожно като симулативно. (вж. ТР на ОСГК на ВС 106/1964 г. по гр. д. 76/1963
г.). Горния извод се налага при преценката на няколко факти-арбитражен спор за
множество претендирани подобрения в 14 имота без представени каквито и да е
писмени доказателства за извършването им, без представени предварителни
договори за продажбата на обектите/въпреки твърдения за наличието на такива/,а
само с представено извънсъдебно споразумение,че ответника по арбитражните
искове ги признава. За съда е очевидна целта, с това решение и специфичното
правно основание на иска за заплащане на подобрения, К.П.В. да получи
привилегията да се удовлетвори предпочитателно от имуществото на “Н и Д И.”
ООД, преди хирографарните, че дори и преди ипотекарните кредитори.
В подкрепа на симулативността на
процеса е и факта,че „подобренията“ реално са си основни СМР, с оглед на
това,че кофраж на носещи колони, изработване на такива,леене на
плочи,изграждане на покрив,изработване на тераси и други съвсем не могат да се
подведат под понятието подобрение, тъй като последното изисква надграждане/в
смисъл на подобряване/ на нещо вече съществуващо, изградено,а не самото му
изграждане.
Нито една от отделните СМР не е
оценена самостоятелно, всичко е подведено под обща стойност,което също не е
типично за подобен вид отношения.
По настоящето дело се установи,че
действително през 2011 год. в сградата са извършвани някакви СМР-та,но първо те
са плащани от всички собственици и касаят поправка и корекции на пропуски на
СМР,а не подобрения.
На последно място,няма доказателства
също,че първия ответник е владял имотите в сградата, за да може евентуално
извършено да се квалифицира като подобрение по смисъла на чл.72,ал.1 ЗС.
Всичко гореизложено дава основание на
съда категорично да приеме,че вземанията на първия спрямо втория ответник за
подобрения в процесната сграда , за които е издадено Решение от 21.11.2017г. на
Арбитражния съд за търговски и потребителски спорове-гр. София /АСТПСС/ по ВАД
№20171115006 не съществуват, самото решение е симулативно и като такова не
поражда правни последици, поради което предявеният иск с правно основание чл. 464
от ГПК се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото ответниците
следва да заплатят солидарно на пълномощника на ищцата адв.Р.К. възнаграждение
по чл.38 от ЗА в размер на 1250 лв.
Воден от горното
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по иск с правно основание чл. 464,ал.1
от ГПК, предявен от К.Г.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Р.К. *** против К.П.В., ЕГН: ********** *** - присъединен
взискател и „Н и Д И.“ ООД (в несъстоятелност) чрез синдика му В.П.А.,***. – длъжник
по изпълнително дело 20148390400448 по описа на ЧСИ И.М.-К. с район на действие
СГС,че за К.П.В. НЕ СЪЩЕСТВУВА вземане от Н и Д И.“ ООД (в несъстоятелност) в
размер на 150 000 лева, представляваща стойността на подобрения в недвижим имот
– апартамент №12, изграден на степен на строителна завършеност “груб строеж” в
жилищна сграда с идентификатор 68134.4360.602.1, с административен адрес: гр.
София, ж.к. “*********№****. признато с Решение от 21.11.2017г. на Арбитражния
съд за търговски и потребителски спорове-гр. София /АСТПСС/ по ВАД № 20171115006
.
ОСЪЖДА К.П.В. и Н и Д И.“ ООД /в несъстоятелност/ да заплатят солидарно на адв.Р.К. възнаграждение по чл.38 от ЗА в
размер на 1250 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: