Р
Е Ш Е Н И Е № 260048
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 10.03.2021г.
Шуменски окръжен съд в открито заседание на
единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2.
мл. с. Соня Стефанова
При секретаря Таня Кавърджикова като разгледа
докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 27 по описа за 2021 год. на Шуменски окръжен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260172/11.11.2020 год. по гр.д. № 723/
2020 год. по описа на Шуменски районен съд ”Юки фермер 2012” ЕООД,
представлявано от Ю.Л.С. е осъдено да заплати на Община Х. сумата от 6350 лева,
представляваща неустойка по забавено плащане на наемно възнаграждение в размер
на 12700 лева по Договор за отдаване под наем на земеделски земи от общинския
поземлен фонд № ДО-74/ 11.11.2015 год. за стопанската 2017/2018 год. за периода
за забавата от падежа – 31.08.2017 год. до 21.12.2018 год. – датата на
плащането, както и сумата от 6350 лева, представляваща неустойка по забавено
плащане на наемно възнаграждение в размер на 12700 лева по Договор за отдаване
под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд № ДО-74/ 11.11.2015 год.
за стопанската 2018/2019 год. за периода за забавата от падежа – 31.08.2018
год. до 30.09.2019 год. – датата на прекратяване на договора. Със същото
решение са отхвърлени претенциите с пр. осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
350 лева, представляваща частична неустойка от 6350 лева за забавено плащане на
наемно възнаграждение в размер на 12700 лева по Договор за отдаване под наем на
земеделски земи от общинския поземлен фонд № ДО-74/ 11.11.2015 год. за
стопанската 2015/2016 год. за периода за забавата от падежа – 12.11.2015 год.
до 17.10.2016 год. – датата на плащане, както и за сумата от 350 лева
представляваща частична неустойка от 6350 лева за забавено плащане на наемно
възнаграждение в размер на 12700 лева по Договор за отдаване под наем на
земеделски земи от общинския поземлен фонд № ДО-74/ 11.11.2015 год. за
стопанската 2016/2017 год. за периода за забавата от падежа – 31.08.2016 год.
до 12.04.2017 год. Присъдени са разноски на страните, съобразно изхода от
спора.
Недоволен от така постановеното решение остава
ответникът в първоинстанционното производство, който го обжалва в частта, в
която исковите претенции са уважени. Счита същото за неправилно и
незаконосъобразно. Излага, че уговорената в договора неустоечна клауза е
неравноправна, тъй като размерът й е прекомерен и води до неоснователно
обогатяване на ищеца. Твърди, че липсата на своевременно начисляване и осчетоводяване
на дължимите неустойки следва да се приравни на проявена от ищеца стопанска
небрежност при водене на собствените си стопански и търговски работи, което
обстоятелство не трябва да рефлектира върху ответното дружество. Релевира, че
не дължи неустойка за стопанската 2018/2019 год. Моли, първоинстанционното
решение в атакуваната част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с
което исковите претенции да бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна
Община Х., представлявана от Н.Б.И. действаща чрез процесуалния си представител
адв. Б.Г.,***, е депозирала писмен отговор, в който взема становище по
неоснователността на жалбата. Моли решението в атакуваната част да бъде потвърдено
и да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение, поради което същата се явява допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар.
„ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение
№ 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение №
189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка
по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Тъй
като не е депозирана жалба срещу решението в частта, с която са отхвърлени
исковите претенции за сумата от 350 лева, представляваща частична неустойка от
6350 лева за забавено плащане на наемно възнаграждение по горепосочения Договор
за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд за
стопанската 2015/2016 год. за периода за забавата от падежа – 12.11.2015 год.
до 17.10.2016 год. – датата на плащане, както и за сумата от 350 лева
представляваща частична неустойка от 6350 лева за забавено плащане на наемно
възнаграждение по Договора за наем за стопанската 2016/2017 год. за периода за
забавата от падежа – 31.08.2016 год. до 12.04.2017 год., по отношение на същата
решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно,
а и от представения по делото Договор за отдаване под наем на земеделски земи
от общинския поземлен фонд № ДО-74/ 11.11.2015 год. е видно, че между Община Х.,
в качеството й на наемодател и ”Юки фермер 2012” ЕООД, в качеството му на
наемател, е сключен договор за наем на земеделска земя от общинския поземлен
фонд с площ от 158,451 дка, за срок от 10 години (от 01.10.2015 год. до
30.09.2025 год.) срещу годишен наем в размер на 12700 лева. В чл. 6 от договора
е уговорено, че наемната цена се заплаща ежегодно в срок до 30-то число на
месец август на всяка календарна година, предхождаща годината, за която се
дължи наемната цена, като за първата година наемът се дължи преди сключване на
договора. В чл. 8 от договора е уредена клауза за неустойка за забава, съгласно
която при забава наемателят дължи неустойка в размер на 1% дневно върху
годишното наемно плащане, но не повече от 50%. Съгласно чл. 12 наемателят се
задължава да изплати на наемодателя обезщетение за неизпълнените си задължения
и вредите, причинени по време на ползване на земеделската земя, освен ако
докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря.
Между страните няма спор, а и от приложения Анекс
към договора от 18.11.2019 год. се установява, че считано от 30.08.2019 год.
сключеният договор за наем се прекратява по взаимно съгласие.
Безспорно е между страните, че за стопанската
2017/2018 год. наемателят е платил дължимото наемно възнаграждение на
21.12.2018 год., със забава от 478 дни, а за стопанската 2018/2019 год. е
платил дължимото наемно възнаграждение 474 дни след датата на падежа – на
17.12.2019 год. Видно от приложеното извлечение от счетоводството на община Х.
начислените за спорния период лихви (за стопанските 2017/2018 год. и 2018/2019
год.) са в общ размер на 12700 лева, по 6350 лева за стопанска година.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е осъдителен иск с пр. осн. чл. 92,ал. 1 от ЗЗД.
Неустойката, съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД, има за цел
да обезпечи изпълнението на поетите с договора задължения и същевременно да
обезщети вредите от евентуалното им неизпълнение. Но освен тези две функции,
предвид възможността размерът на неустойката
да надхвърля този на реално претърпените вреди неустойката има и наказателна
функция, а именно да санкционира неизправната страна по договора. Включването в
договора на клауза, предвиждаща неустойка,
е проявление
на принципа на автономия на волята в частното право, изрично уреден в чл. 9 от ЗЗД. Но разпоредбата ограничава
приложното поле на свободата на договаряне. Страните могат да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави (чл. 26 от ЗЗД).
Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи: 1. наличието на действал за
претендираните периоди валиден договор между страните; 2. изрично уговорена между страните неустойката; 3. кредиторът да е изпълнил
задължението си или да е бил готов да го изпълни; 3) длъжникът виновно да не е
изпълнил договорното си задължение или да го е изпълнил лошо, или със забава.
В
конкретния случай между страните не съществува спор, че до 30.08.2019 год. са
били обвързани от сключен между тях договор за наем на земеделска земя. Не е
спорно, че наемателят е изпълнявал задължението си да заплаща ежегодно
договорената наемна цена, но изпълнението било неточно в темпорално отношение.
Не съществува разногласие, че в договора за наем е уговорена клауза за неустойка,
съгласно която изрично е посочено, че при забава на плащането на уговорената
наемна цена наемателят дължи неустойка в
размер на 1% за всеки просрочен ден върху годишната наемната цена, но не повече
от 50%. Налице е мораторна неустойка за
забавено изпълнение. Ищецът, в качеството си на наемодател е изпълнил
задължението си да предостави за ползване земеделската земя, предмет на
договора за наем. Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че ответникът не е изпълнявал точно основното си
задължение по наемния договор, а именно да заплати дължимите годишни наемни
възнаграждения в уговорените срокове.
Единственият
спорен въпрос в настоящото производство е дали уговорената в чл. 8 от наемния
договор неустойка накърнява добрите
нрави, поради което клаузата се явява нищожна и не поражда действие за
страните.
Въззивният
състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за основателност на
исковата претенция с пр. осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за стопанските 2017/2018 и
2018/2019 год., поради което на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
решението му в тази част.
Неоснователно
е възражението, че клаузата за неустойка е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Основният аргумент на
ответното дружество е, че размерът на неустойката
бил прекомерно висок и това щяло да доведе до неоснователно обогатяване на
ищеца. В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г.,
ОСTK на ВКС е дадено принципното решение, че договорната клауза за неустойка
би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща
условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е
налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще
излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й
придадени от страните. Уточнено е, че преценката за накърняването на пределите
на нравствената допустимост в тази хипотеза се основава на вида на неизпълнението, за
обезщетяването на което е уговорена неустойката, на начина на определянето й, на базата на изчисляването й.
Обстоятелството,
че размерът на неустойката е завишен, а в
конкретния случай – са равнява на половината от размера на уговореното с
договора годишно наемно възнаграждение, не я прави a priori нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции (Решение №177/08.11.2017 по т.д. №408/2017 г., II то на ВКС, Решение № 99 от 8.07.2010 г.
на ВКС по т. д. № 984/2009 г., I т. о., Решение № 168 от 12.10.2010 г. на ВКС
по т. д. № 486/2010 г., II т. о.).
Като
взе предвид вида на обезпеченото с неустойката
задължение (парично), вида на уговорената неустойка (мораторна), периода на
забавата (по повече от 1 година за всяко вземане), обстоятелството, че
неустойката е уговорена с фиксиран краен предел на начисляване и като съобрази,
че точното в темпорално отношение изпълнение на паричното задължение е зависило
изцяло от волята на ответното дружество, съдът намира, че неустоечната клауза
не излиза извън присъщите й функции. Решението на първоинстанционния съд в тази
му част е изцяло съобразено с принципното разрешение, дадено с Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK на ВКС.
Неоснователно
е възражението, че с чл. 8 и чл. 12 от договора за наем наемодателят се бил
презастраховал срещу евентуално забавено плащане от страна наемателя. В случая
не се касае за две възможности за обезщетяване при забавено плащане. Единствено
уговорената в чл. 8 неустойка представлява обезщетение на забавено плащане.
Уговореното в чл. 12 обезщетение е за неизпълнение на задълженията по чл. 9, 10
и 11 от Договора (имотът да се ползва с грижата на добър стопанин, съгласно
предназначението им, при спазване на установените санитарно-хигиенни,
противопожарни и екологични норми, да не се уврежда почвата и трайните
насаждения, да не се пренаема от трети лица, да не се дава в заем за послужване
без изрично писмено съгласие на наемодателя, да се върне след изтичане срока на
договора, почистен от растителни и механични отпадъци), както и за вреди,
причинени по време на ползване на земеделската земя, освен ако се докаже, че те
се дължат на причина, за която наемателят не отговаря. Т.е. двата вида
обезщетение имат различен характер.
Несъстоятелно
е и твърдението, че тъй като ищецът не бил начислил и осчетоводил дължимите
неустойки своевременно, ответното дружество не могло да се информира, че е
наказано сериозно за своето небрежно неизпълнение и не могло да се поправи за
следващите стопански години. Ясно и изрично в приложения договор за наем е
уговорена процесната неустоечна клауза. Същата е именно за забавено
неизпълнение, което безспорно е налице, като забавата е за немалък период от
време. Тя се дължи, тъй като ответното дружество не е изпълнило договорните си
задължения в срок.
Правилни
са изводите на първоинстанционния съд и касателно дължимостта на неустойката за
стопанската 2018/2019 год. в пълен размер. Съгласно чл. 6 от Договора наемното
възнаграждение за стопанската 2018/2019 год. е следвало да се заплати до
30.08.2018 год., но е заплатено на 17.12.2019 год., с 474 дни закъснение.
Клаузата на чл. 8 предвижда, че са достатъчни 50 дни забава, за да се дължи
таванът на договорената неустойка – 50% от годишното наемно
възнаграждение. Следователно
математически неустойката действително се дължи в пълния претендиран размер,
независимо, че договорът е прекратен, считано от 30.08.2019 год.
Предвид
изложеното първоинстанционното решение в атакуваната част е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При
този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с
чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лева, съобразно
представения списък за разноски, договор за правна защита и съдействие и
фактура.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260172/11.11.2020 год. по гр.д. № 723/ 2020 год. по описа на Шуменски
районен съд в
частта, в която Юки фермер 2012” ЕООД,
представлявано от Ю.Л.С. е осъдено да заплати на Община Х. сумата от 6350 лева,
представляваща неустойка по забавено плащане на наемно възнаграждение в размер
на 12700 лева по Договор за отдаване под наем на земеделски земи от общинския
поземлен фонд № ДО-74/ 11.11.2015 год. за стопанската 2017/2018 год. за периода
за забавата от падежа – 31.08.2017 год. до 21.12.2018 год. – датата на
плащането, както и сумата от 6350 лева, представляваща неустойка по забавено
плащане на наемно възнаграждение в размер на 12700 лева по Договор за отдаване
под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд № ДО-74/ 11.11.2015 год.
за стопанската 2018/2019 год. за периода за забавата от падежа – 31.08.2018
год. до 30.09.2019 год. – датата на прекратяване на договора.
ОСЪЖДА
„ЮКИ ФЕРМЕР 2012“ ЕООД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление с. З.,
Община Х., ул.“Д..., представлявано от Ю.Л.С. да заплати на ОБЩИНА Х., ЕИК: ..., представлявана от Кмета Н.Б.И., с
адрес с. Х., ул.“В.. сумата от 1080 лева – съдебно-деловодни разноски.
В
останалата необжалвана част, в която са отхвърлени претенциите с пр. осн. чл.
92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 350 лева, представляваща частична неустойка от
6350 лева за забавено плащане на наемно възнаграждение в размер на 12700 лева
по Договор за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд №
ДО-74/ 11.11.2015 год. за стопанската 2015/2016 год. за периода за забавата от
падежа – 12.11.2015 год. до 17.10.2016 год. – датата на плащане, както и за
сумата от 350 лева представляваща частична неустойка от 6350 лева за забавено
плащане на наемно възнаграждение в размер на 12700 лева по Договор за отдаване
под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд № ДО-74/ 11.11.2015 год.
за стопанската 2016/2017 год. за периода за забавата от падежа – 31.08.2016
год. до 12.04.2017 год., решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.