Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ................
гр. София, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито
съдебно заседание състояло се на шестнадесети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Маджев т.д. № 452 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365
и сл. ГПК :
Образувано е по искова молба вх. №
26670/28.02.2020 г. подадена от „А.З.С.С.” оод, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, срещу И.А.„В.К.В.-П.ДЕЛО“, с адрес – гр.
София, бул. „*********
Предявени
за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване са следните
осъдителни искове:
1./ иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер от 49 099, 30 лв. – съставляваща уговорено и
незаплатено възнаграждение за месеците януари и февруари 2017 г. във връзка с
предоставена услуга по извършването на денонощна физическа охрана на 10 броя
военни обекта стопанисвани от ответника, въз основа на сключен договор за
охрана от 21.11.2016 г., заедно със законната лихва върху главния дълг, считано
от 28.02.2020 г. до окончателното й изплащане, и
2./ иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 13 652,33
лв. - представляваща обезщетение за
забава в плащането на главното вземане /49 099, 30 лв./ начислена за периода от
03.06.2017 г. до 27.02.2020 г.
В исковата
молба са изложени фактически твърдения, че между ищеца и ответника имало
дългогодишни договорни отношения създадени още през 2014 г. с подписването на
договор, въз основа на който ищеца поел задължение да осъществява дейност по
охрана на притежавани от ответника сгради, а последния да заплаща съответното
уговорено възнаграждение. През м. 10.2016 г. представляващия ответната ИА
изпратил до ищеца писмо, с което възложил извършването на допълнителна услуга
по осъществяване на денонощна невъоражена охрана на десет военни общежития
разположени в София, Плевен, Пловдив, Стара Загора и Казанлък. Периодът на така
възложената услуга по осигуряване на споменатата физическа охрана бил за
времето от 21.10.2016 г. до 21.11.2016 г., като заданието били да се осигури по
един пост във всеки обект с по 4-ма охранителя при месечно възнаграждение от по
600 лв. без ДДС за всеки охранител. Ищецът потвърждава, че е приел да извърши
така възложената от ответника охрана, като добросъвестно и точно е изпълнил
това поетото задължение за осигуряване на охрана, като услугата била приета и
платена от ответника. На 18.11.2016 г. ищецът известил писмено ответника, че
срокът на възлагането на охраната на 10-те обекта изтича, като в реакция на
това със свое писмо от 18.11.2016 г. ответника настоял за даване на оферта
относно осигуряване на денонощна охрана за същите обекти отново при един пост
на всеки обект и 4-ма охранители на съответния пост. Такава оферта била
предоставена веднага на ответника, като същия приел условията по нея и с ново
възлагане от 21.11.2016 г. възложил на ищеца дейността по охрана на посочените
военни общежития за периода от 22.11.2016 г. до 15.03.2017 г., като считано от
01.01.2017 г. месечната цена за осигуряването на един охранител се покачвала на
680 лв. без ДДС. Ищецът приел да изпълнява така възложената му услуга, като в
рамките на посочения период я предоставил на ответника. Последният реализирал
изпълнение на задължението си относно плащане на уговореното възнаграждение за
м. 12.2016 г., както и частично за м. януари 2017 г. в размер на сума от по 1
618,07 лв. за всеки от 10-те охранявани обекта или общо 16 180,70 лв., като
незаплатения остатък за упоменатия месец се равнявал на сумата от 16 459,30 лв.
Независимо от това отклонение в договорното изпълнение допуснато от ответника,
ищецът продължил да изпълнява своите задължения по охраняването на военните
общежития и през месец февруари 2017 г., като следващото се уговорено
възнаграждение за този месец сочи да е възлиза на сумата от 32 640 лв. Пояснява
се, че за извършените услуги по охрана били съставени констативни протоколи за
отчитане на дейността, а така също и фактури за тяхната стойност издадени от
ищеца. Ищецът изтъква, че ответникът не го е информирал за ненадлежно извършена
работа по охрана, а обратно същия бил предприел плащания за м. 12.2016 г. и
частично за м.01.2017 г., които плащания се базирали именно на това
правоотношение. Отчитайки бездействието на ответника във връзка с
облигационното му задължение да направи плащане на следващото се договорно
възнаграждение за предоставената му услуга, ищецът се видял принуден да отправи
до него покана за доброволното им изпълнение, като му дал 10-дневен срок за
плащане, като след изтичането на този срок е отправил предупреждение, че ще се
следва заплащане на обезщетение за забава. Дори след получаване на тази покана
обаче, ответната агенция продължавала да се въздържа от плащане и да не
изпълнява договорното си задължение към ищеца, чиито размер се поддържа да
възлиза на сумата от общо 49 099, 30 лв. Тъй като изискуемостта на вземането
била настъпила на 02.06.2017 г., то считано от 03.06.2017 г. длъжникът-ответник
изпадал в състояние на забава, което създавало за него отговорност към ищеца за
заплащане и на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на допуснатата
забава – така чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Сочи се, че забавата е допусната за времето от
03.06.2017 г. до 27.02.2020 г., а натрупаната за този период лихва възлиза на
13 652,33 лв. Освен присъждане на вземанията по предявените осъдителни искове
от ищеца се настоява и за присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответникът
– ИА „ВКВПД“ е депозирал отговор на 30.06.2020 г., с който е възразил, че ИМ е
нередовна, респективно, че предявените с нея осъдителни искове са
неоснователни. Ответникът потвърждава, че е възложил на ищеца да осъществява
срещу заплащане охрана на стопанисвани от ИА „ВКВПД“ десет общежития за периода
от 22.11.2016 г. до 15.03.2017 г. Добавено е това, че извън дейността по
възложената охрана, за ищеца е възникнало и задължение да извършва оценка на
състоянието и степента на сигурност на всеки от обектите, както и да бъде
изготвен план за охрана в какъвто смисъл са и изискванията на ЗЧОД, както и да
изготви план за взаимодействие с органите на МВР и служба Военна полиция. Ето
защо въпреки изпълнението на работата по охрана на обектите, то останалата част
от поетите съгласно възлагането съпътстващи охраната задължения не били
изпълнени. Това означавало, че ищеца се явява неизправна страна, която няма
материалната легитимация да получи плащане на уговореното възнаграждение от
ответника. Това обуславя извод, че предявените искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени. Настоява се при благоприятно за ответника решение в негова
полза да се присъди възнаграждение за представителство от юрисконсулт в
настоящото производство.
С
допълнителна ИМ от 27.07.2020 г. дружеството-ищец е заявило, че продължава да
поддържа твърденията си в ИМ, като се изразява несъгласие с направените в
отговора възражения определяйки ги за неоснователни. Относно възражението за
допуснато частично неизпълнение по договора за охрана, а именно дейностите по
т. IV от писмото с възлагане на работата се развива позиция, че възникването на
насрещното задължение за заплащане на възнаграждение във връзка с уговореното
предоставяне на услуга по охрана е обусловено единствено от прякото изпълнение
на работата по охрана, съответно не е зависимо от предоставянето на
документация във връзка с т. IV. Освен това доводите за неосъществено
изпълнение на задълженията по т. IV не отговаряли на фактическото положение,
защото за дейността си по охрана на всеки от обектите ищеца е представил на
ответника : протокол за оценка относно състоянието на обекта и степента на
сигурност; план за организиране и осъществяване на охрана утвърден от
управителя на дружеството-изпълнител; план за действие при възникване на
кризисни ситуации и аварии, утвърден от управителя на дружеството; план за
взаимодействие с органите на МВР, утвърден от управителя на дружеството; план
за взаимодействие с органите на Военна полиция, утвърден от управителя на
дружеството. Сочи се, че всички тези книжа са изготвени съобразно изискванията
на ЗЧОД и се съхраняват на съответния охраняван обект.
На
13.08.2020 г. постъпва допълнителен отговор от ответника ИА „ВКВПД“, с които се
отбелязва, че има разминаване в наименованията на субектите подали ИМ и
допълнителната искова молба, като се поддържа, че двете дружества са различни
правни субекти и имат различни индивидуализиращи белези. С оглед на това
допълнителната искова молба била упражнена от лице различно от ищеца, което
означава, че изхожда от ненадлежна страна и не може да изпълни установените в
процесуалния закон функции. В това число не следва да се приемат представените
с нея писмени доказателства.
Съдът, след като прецени поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните
съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно
представена и приета в препис за доказателство по делото оферта от 18.11.2016
г. с предмет – осигуряване на физическа
охрана на военни общежития стопанисвани от ИА „Военни клубове и военно-почивно
дело“ от дружество-ищец е предложено на
ответника организирането и осъществяването на 24 – часова невъоражена денонощна
физическа охрана на обекти – 10 броя военни общежития разположени в градовете София,
Плевен, Пловдив, Стара Загора и Казанлък, като срокът на предоставяне на
услугата продължи до отпадане на необходимостта. Предложено е охраната на всеки
от обектите да се осъществява от по 4-ма охранители работещи на 12-часов режим
на работа, като в дневни условия и нощни условия се осигурява по 1 охранител на
смяна позициониран в охранителен пост изграден на територията на съответното
общежитие. Цената, която е поискана за извършването на посочената услуга е
определена на 600 лв. за един охранител месечно, както и дължимия върху тази
сума ДДС до 31.12.2016 г., а считано от 01.01.2017 г. при промяна на
установената за страната МРЗ и/или в друг компонент оказващ влияние върху фонд
„Работна заплата“ извършването на посочената услуга ще струва по 680 лв. за
един охранител месечно, както и дължимия
върху тази сума ДДС. В офертата фигурират и поставени условия за начина и
сроковете за разплащане на предоставените услуги, а именно изпълнителят ще
издава ежемесечно фактура за стойността на предоставените услуги, а плащането
им следва да се прави до 10-то число на месеца, следващ месеца за който се
отнася същото.
На
21.11.2016 г. се установява, че ответната И.А.е приела условията на офертата,
като представляващият същата е отправил насрещно волеизявление под формата на
писмо за възлагане, с което е поискал ищецът да започне предоставянето на
охранителните услуги в 10-те посочени в писмото военни общежития, като извършва
същите за периода от 22.11.2016 г. до 15.03.2017 г. Посочено е, че охраната
следва да бъде денонощна с осигуряване на 4 броя охранители за един пост и при
цена за един охранител – 600 лв. без ДДС, а при промяна на МРЗ за страната,
считано от 01.01.2017 г. цената за един охранител за един месец нараства на 680
лв. без ДДС. Сред дейностите, които са възложени на дружеството-ищец във връзка
с провежданата охрана в 10-те военни общежития са : да бъде извършена оценка на
състоянието и степента на сигурност на съответния обект; да бъде изготвен план
за охрана на всеки обект, съгласно изискванията заложени в ЗЧОД; да бъде
изготвен план за действие при кризисни ситуации, бедствия и аварии, в т.ч. и
план за взаимодействие с органите на МВР и служба Военна полиция.
Със свое
писмо от 09.12.2016 г. дружеството-ищец е осведомило ответната ИА „ВКВПД“ в
качеството и на възложител на услуги по охрана на стопанисвани от нея военни
общежития, че е изпълнил изискванията поставени в писмото за възлагане, като
охраната на общежитията е била поета от служители на ищеца, като са подписани
съответните протоколи за сдаването и поемането й, вкл. са уведомени органите на
МВР. Освен това по отношение на всеки от охраняваните обекти е бил разработен
план по организация и осъществяване на охраната, като наред с това е извършена
оценка на тяхното състояние и степен на сигурност, както и нарочен инструктаж на
ангажирания с охраната състав от служители. Писмото е получено при ответника на
09.12.2016 г.
Относно
изпълнението на поетите от ищеца услуги по охрана, както и стойността на тези
предоставени услуги за периода обхващащ м. януари 2017 г. от ищеца са представени
и приети за доказателства 10 броя констативни протоколи за отчитане на
дейността по писмо за възлагане от 21.11.2016 г. по отношение охраната на всяко
едно от 10-те военни общежития /в един от протоколите отнасящ се до охраната на
ВО – ТРАКИЯ, гр. Пловдив е отразена забележка, че охраната се осъществява от
3-ма човека/, като същите са двустранно подписани от представител на
изпълнителя и на възложителя на услугата, както и 10 броя фактури датиращи от
01.02.2017 г., в които са отразени стойностите на предоставените услуги по
охрана по отношение отново на всяко едно от подлежащите на охрана военни
общежития, като стойността без ДДС е определена на сумата от по 2 720 лв.,
а с вкл. ДДС на сумата от по 3 264,00 лв.
Относно
изпълнението на поетите от ищеца услуги по охрана, както и стойността на тези
предоставени услуги за периода обхващащ м. февруари 2017 г. от ищеца са
представени и приети за доказателства 10 броя констативни протоколи за отчитане
на дейността по писмо за възлагане от 21.11.2016 г. по отношение охраната на
всяко едно от 10-те военни общежития /, като същите са двустранно подписани от
представител на изпълнителя и на възложителя на услугата, както и 10 броя
фактури датиращи от 01.02.2017 г., в които са отразени стойностите на
предоставените услуги по охрана по отношение отново на всяко едно от
подлежащите на охрана военни общежития, като стойността без ДДС е определена на
сумата от по 2 720 лв., а с вкл. ДДС на сумата от по 3 264,00 лв.
Съгласно
писмо от 23.05.2017 г. дружеството-ищец е отправило до ответната ИА покана да
пристъпи към разплащане на натрупани парични задължения за дължими
възнаграждения по предоставени охранителни услуги – относно остатък за м.
януари 2017 г. и пълния размер на възнагражденията за м. февруари, март и април
2017 г., като общия размер /главница и лихва/ на сумата, за която е заявено
очакване за плащане възлиза на 115 894,32 лв. Предоставеният на адресата
на поканата срок за предприемане на плащанията е 10-дневен считано от
получаването на поканата. Писмото е заведено при ответника на 23.0.2017 г. –
факт виден от входящ номер приложен на лист 66 от делото.
Сред
ангажираните по делото писмени доказателства са и съставени от ищеца протоколи
за оценка на състоянието и степента на сигурност на всяко едно от приетите за
охраняване военни общежития, а така също и планове за организиране и
осъществяване на тяхната охрана, съответно планове за действие на охранителите
при възникването на кризисни ситуации, бедствия и аварии и планове за
оперативно взаимодействие с органите на МВР и на Служба „Военна полиция“ към
МО.
Други
релевантни доказателства отнасящи се до подложените на искова защита субективни
имуществени права не са представени по делото.
При тази
установеност на фактите съдът прави следните правни изводи :
По
предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 266, ал.
1 ЗЗД :
По първата
предпоставка необходима за възникване правото на ищеца да получи възнаграждение за предоставена услуга
по договор за охрана, а именно да се докаже, че между него в качеството му на
изпълнител и ответника в качеството му на възложител се е породила договорна
връзка имаща за предмет предоставяне на услуги по охрана на обекти стопанисвани
от ответната И.А.в пределите на очертания исков период. Съдът намира, че такава
договорна връзка е учредена, тъй като между страните валидно е бил сключен
договор с предмет осъществяване на денонощна физическа и невъоражена охрана на
10 военни общежития притежавани от ответника. Налице са насрещни писмени
волеизявления на страните, чието тълкуване показва наличие на постигнато
съгласие по основните елементи на договор за услуга, като подвид на договора за
изработка. В този контекст са представените оферта и писмо за възлагане, от
чието съдържание се открояват страните по учредената облигационна връзка и
кръга на поетите от тях насрещни права и задължения. Според сключения по
правилата на чл. 14 ЗЗД, във връзка с чл. 293, ал. 4 ТЗ договор за охрана става
ясно, че срещу услугата по охрана на 10 броя военни общежития, чрез осигуряване
на охранителни постове с персонален състав от по 4-ма охранителя разпределени
по 1 охранител на 12 часови дежурства, ответната ИА е приела да заплаща в полза на ищеца възнаграждение, което е
определено да възлиза на сумата от 600 лв. месечно без ДДС до края на 2016 г. и
680 лв. месечно без ДДС, считано от началото на 2017 г. за всеки един ангажиран
за охраната на съответния обект охранител, в хипотезата, че МРЗ през 2017 г.
бъде повишена. Съдът констатира, че условието за изменение на уговореното
възнаграждение от 600 лв. на 680 лв. без ДДС се е сбъднало, доколкото считано от
началото на 2017 г. минималната работна заплата е била променена от 420 лв. на
460 лв. Тук трябва да се отбележи, че ответната страна не оспорва да е
възложила извършването на услугите по охрана на дружеството ищец при посочените
в писмо за възлагане от 21.11.2016 г. договорни параметри. Тоест първата от
кръга необходими материални предпоставки за възникване на спорното материално
право без съмнение е осъществена. По отношение втората предпоставка формираща
изпълнението на фактическия състав на иска за реално изпълнение, а именно изпълнение
на задължението поето от ищеца да предостави услуга по денонощна физическа
охрана на обектите възложени му за осъществяване на такава съгласно учредената
договорна връзка – 10 броя военни общежития разположени в градовете София, Плевен, Пловдив, Стара Загора и Казанлък. Сезираният съд
приема, че и по отношение на този кръг от релевантни факти в развилия се процес
на съдебно дирене са събрани достатъчни по обем и надеждност доказателства,
които показват, че дружеството-ищец е осигурило в полза на ответника
договорената услуга по охрана на съответните обекти в периода обхващащ месеците
– януари и февруари 2017 г. Извод за това съдът прави на базата на ангажираните
двустранно подписани протоколи за отчитане дейността по охрана на всеки един от
обектите. Съгласно удостоверените факти в тези протоколи ответникът е признал,
че е получил съответната услуга, като не е направил забележки по нейното
качество. Това означава, че реално изпълнение на охранителната дейност по отношение
на всяко едно от 10-те военни общежития е налице за периода от месеците – януари и февруари 2017 г. и това
изпълнение кореспондира на поетите с договора за възлагане на охрана от
21.11.2016 г. договорни ангажименти. Ищецът е изпълнил и задължението си да
издаде данъчна фактура относно извършените от него услуги по охрана за всеки
един от 10-те обекта, като в съответната фактура е посочен периода на услугата,
мястото където тя е била предоставена, основанието на което е предоставена –
договора от 21.11.2016 г., както и стойността й без и с вкл. ДДС. Посоченото
означава, че за ответника е възникнало насрещното задължение да заплати
уговореното с ищеца договорно възнаграждение, а именно по 680 лв. без вкл. ДДС
и 816,00 лв. с вкл. ДДС за всеки един охранител осигурен от ищеца за изпълнение
на възложената услуга по охрана в съответните обекти. Това възнаграждение по
отношение на м. януари съдът намира да възлиза на сумата от по 3 264,00
лв., с изключение на охраната на обекта – Военно общежитие „Тракия“ – гр.
Пловдив, доколкото в констативния протокол изготвен по отношение услугата по
охрана на този обект през м. януари 2017 г., като забележка е отразено, че тя
се е осъществявала от 3-ма души охранители. Това означава, че формирането на
възнаграждението по отношение предоставената услуга по физическа охрана на този
обект трябва да се базира на 3-ма, а не на 4-ма охранители, или сумата която се
следва е равна на 2 448 лв. Тоест общото възнаграждение, което ищецът има
право да получи от ответника, като вземане по договора за охрана на 10-те
обекта през м. януари 2017 г. възлиза на сумата от 31 824 лв. с вкл. ДДС. Същият
признава, че е получил частично удовлетворение на вземането си, доколкото
ответникът се бил разплатил със сумата в размер от по 1 618,07 лв. за
всеки от 10-те обекта, което прави погашение от общо 16 180,70 лв.
Следователно непогасеният остатък, за които ответната страна продължава да
отговаря в качеството й на възложител на реално получена охранителна услуга
през м. януари 2017 г. възлиза на сумата от 15 103,30 лв. По отношение
изпълнението на задължението си за заплащане на този остатък ответника не
провежда насрещно доказване, което за съдът означава, че тя не е заплатена.
Това вземане е изискуемо, защото според съдържанието на договора за услуга
плащането е уговорено да става до 10-то число на месеца следващ месеца, за
който се отнася – в този смисъл е приетата оферта. Според тази уговорка падежът
му е настъпил не по-късно от 10.02.2017 г.
Що се
касае до заявеното за присъждане възнаграждение по осъществена охрана от ищеца
на обектите на ответника през м. февруари 2017 г. размерът му следва да бъде
определен при съобразяване, че охраната е била изпълнявана от по 4-ма човека
охранители на всеки обект /приложените протоколи за отчитане на работа са без
забележки/, което означава по 3 264,00 лв. за обект /4 х 816 лв./, или 32 640,00
лв. за десетте обекта. По отношение на това вземане падежът за изпълнение
съобразно вече очертаната по-горе договорна воля на страните настъпва на
10.03.2017 г., като за него няма данни за осъществено нито пълно нито частично
погашение, което означава, че същото се дължи в пълен размер от ответната
ИА.
Доводите,
с които ответната страна прави опит да се освободи от отговорността си за
заплащане на реално предоставените в нейна полза услуги по охрана на имущество
в посока, че от ищеца не били изпълнени други поети съпътстващи задължения по
раздел IV от писмото за възлагане от 21.11.2016 г. съдът намира за несъстоятелни.
На първо място тези дейности изобщо не могат да се възприемат, като условие за
възникване на задължението да се плати цената за оказаната услуга, защото макар
да са възложени в тежест на ищеца поел охраната на обектите тяхното изпълнение
не е предвидено, като предпоставка за възникване изискуемостта на вземането за получаване
на възнаграждение относно предоставената услуга по охрана. Касае се за
съпътстващи задължения носени от ищеца, чиято липса на изпълнение не може да
рефлектира върху пораждането и изискуемостта на вземането на ищеца за
предоставената от него услуга. Отговорността на ищеца може да бъде само
административно-наказателна по реда на ЗЧОД. Нещо повече въпреки изпълнението
на тези задължения да не съставлява предпоставка за възникване на съдебно
предявените вземания, ищецът провежда доказване, че посочените планове и оценки
са разработени от негова страна по отношение на всеки охраняван обект и са
доведени до знанието на ответника. Тоест и съпътстващите задължения по договора
за охрана са надлежно изпълнени от ищеца, обратно на оспорването направено от
ответника. Следователно последният се явява пасивно материално легитимиран
длъжник да заплати породените в негова тежест парични задължения за
предоставени в негова полза охранителни услуги, чиято стойност за м. януари
2017 г. възлиза на сумата от 15 103,30 лв., а за м. февруари 2017 г. на сумата
от 32 640,00 лв. Или искът по чл. 266, ал. 1 ЗЗД е доказан за сумата в
размер от 47 743,30 лв., като в този предел следва да бъде уважен,
респективно отхвърлен за разликата над него до 49 099,33 лв.
По
предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 266, ал.
1 ЗЗД :
Санкцията
за забава при изпълнение на парично задължение е законово уредена в нормата на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която гласи, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на
забавата. За да възникне подобна право на вземане е необходимо страната, която
го претендира да разполага с изискуемо главно парично вземане, което в случая с
ищеца е изпълнено, тъй като в пределите на обсъдените претенции по чл. 266, ал.
1 ЗЗД се възприе, че в негова полза е възникнало, съществува и е изискуемо главно
вземане за възнаграждение по договор за услуга в общ размер от 47 743,30 лв.
Ищецът поддържа, че забавата на ответника да заплати това вземане е настъпила
от 03.06.2017 г., когато е изтекъл срокът на поканата за доброволно изпълнение.
Настоящата инстанция намира, че съгласно договора падежът на вземанията по
предоставената услуга е ясно дефиниран и не е необходимо за тяхната изискуемост
да бъде отправяна покана до длъжника, но доколкото е обвързан от зададените от
ищеца предели на исковата претенция, то следва да ограничи произнасянето си в
периода от 03.06.2017 г. до 27.02.2020 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/.
Към 03.06.2017 г. главните вземания за възнаграждения по предоставена услуга по
охрана на обекти на ответника за м. януари и февруари 2017 г. са с настъпил
падеж, считано от 10.02.2017 г., съответно 10.03.2017 г., тоест към 03.06.2017
г. без съмнение е налице забава по отношение тяхното изпълнение, която забава
формира за ищеца правото да получи обезщетение по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
размера на законната лихва. Изчислена на база главен дълг от 47 743,30 лв. за
периода от 03.06.2017 г. до 27.02.2020 г. законната лихва възлиза на сумата от 13 262,03
лв., като именно такъв е размера на обезщетението за забава подлежащ на
присъждане в полза на ищеца, като за разликата над 13 262,03 лв. до предявеният
размер от 13 652,33 лв. исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
се отхвърли.
Относно
отговорността за разноските, които страните са генерирали за участието си в
настоящото дело сезирания съд, приема следното:
При този
изход на спора право, респективно отговорност за заплащане на разноски се
поражда за всяка една от страните при прилагане правилото за съразмерност на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът - „А.З.С.С.” ООД
доказва да е направил разноски за воденото производството пред настоящата
инстанция в размер на сумата от 2 510,07 лв. – държавна такса и
2 420,00 лв. – заплатено възнаграждение за ангажиран адвокат. Разноските
са направени реално, като адвокатското възнаграждение е заплатено по банков път
на 16.10.2020 г. Представителят на ответната страна своевременно е възразил за
прекомерност на същото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Възражението е
неоснователно, тъй като минималния размер на възнаграждението при спор със
заявения от ищеца интерес възлиза на 2 412,55 лв., което означава, че
възнаграждение в размер от 2 420 лв. е почти е уговорено почти в границите
на минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство
по спора, чиято правна и фактическа сложност напълно обуславят подобен размер.
Съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
има право да получи присъждане на разноски в размер на сумата от 4 792,52
лв. Ответникът на свои ред, чрез процесуалния си представител е заявил
претенция за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Съдът определя, че
подобно възнаграждение следва да се определи на сумата от 300 лв. за
представителството извършено от юрисконсулта ангажиран от ответника да защитата
интересите му в производството, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно
на отхвърлената част от исковете полагащото се възнаграждение за юрисконсулт в
полза на ИА „ВКВПД“ възлиза на сумата от 8,37 лв., която следва да му се
присъди с крайния съдебен акт.
При изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.А.„В.К.В.-П.ДЕЛО“, с адрес – гр. София, бул. „Цар *********, да
заплати в полза на „А.З.С.С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от 47 743,30 лв. – съставляваща уговорено и незаплатено
възнаграждение за месеците януари и февруари 2017 г. във връзка с предоставена
услуга по извършването на денонощна физическа охрана на 10 броя военни обекта
стопанисвани от ответника, въз основа на сключен договор за охрана от
21.11.2016 г., заедно със законната лихва върху главния дълг, считано от
28.02.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер от 47 743,30 лв. до пълния му предявен такъв от
49 099,30 лв.
ОСЪЖДА И.А.„В.К.В.-П.ДЕЛО“, с адрес – гр. София, бул. „Цар *********, да
заплати в полза на „А.З.С.С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от 13 262,03
лв. - представляваща обезщетение за забава в плащането на главното вземане /47
743,30 лв./ начислено за периода от 03.06.2017 г. до 27.02.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдения размер от 13 262,03 лв. до пълния му предявен
такъв от 13 652,33 лв.
ОСЪЖДА И.А.„В.К.В.-П.ДЕЛО“, с адрес – гр. София, бул. „Цар *********, да
заплати в полза на „А.З.С.С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 4 792,52 лв.
– направени разноски по делото пред настоящата инстанция, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „А.З.С.С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати в полза на И.А.„В.К.В.-П.ДЕЛО“, с адрес – гр. София, бул. „Цар *********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 8,37 лв. – разноски за възнаграждение на юрисконсулт
представлявал ответника по делото пред настоящата инстанция, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: