О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./16.06.2021 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ, в закрито съдебно заседание на 16.06.2021 г., в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 360
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
В уточняваща молба ищецът поддържа, че са предявени
главен иск по чл. 4 § 3 от ДЕС, основан на твърдение само за нарушение на правото на ЕС и
евентуален иск по чл. 49 от ЗЗД, основан на твърдение само за решението на КС
за обявяване разпоредбата за противоконституционна.
Съобразно
приетото в мотивите на определението на ВКС РБ (л. 2 и 8 от определението, л.
76 и 82) по предмета и допустимостта съдът приема:
Предявени
са искове от "В2М" ООД, ЕИК *********, гр. Варна, к. к. "3латни пясъци
– Иглика 2", вх. А, ап. 19, чрез адв. К.Б. и мл. адв. Тея Екимджиева,
адрес: гр. Пловдив, ул. "Хан Кубрат" № 1, "Делови Център
Пловдив", ет. 6, офис 606 срещу Народното събрание на РБ, за заплащане
сумата 175 620.16 лв. (сто седемдесет и пет хиляди и шестотин и двадесет
лева и 16 ст), представляваща обезщетение за имуществени вреди – плащането на
такси, произтичащи от приемане на разпоредбата на чл. 35"а" от ЗЕВИ,
обявена за противоконституционна с решение № 13 от 31.07.2014 г. по к. д. №
1/2014 на КС РБ, от март до август 2014 г. и нарушаваща правото на Европейския
съюз, по чл. 4 § 3 от Договора за ЕС, чл. 7 КРБ и ЗОДОВ и сумата 68 973.26
(шестдесет и осем хиляди и деветстотин и седемдесет и три лева и 26 ст.), представляваща
сбора на лихвите от датата на внасянето на таксата за всеки от месеците март-август
2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 22.02.2019 г., евентуално
срещу държавата, представлявана от Министъра на финансите, за заплащане същата
сума, като по главния иск, по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяването на иска – 22.02.2019 г. до
окончателното изплащане, с присъждане на разноски.
Основанията на двата иска съвпадат, но по чл. 49 ЗЗД се изисква също и вредите да са причинени виновно. Обективната отговорност
по главния иск предоставя на ищеца пълния обем на защита т.е. за евентуалния
иск няма правен интерес.
Недопустимо е предявяването на иск за обезщетение
на вреди срещу държавата и срещу нейния орган, който е причинил вредите.
Исковата молба следва да бъде върната в частта по
евентуалния иск срещу държавата. Воден от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ПРИШИЯТ КЪМ ДЕЛО молба вх. № 266
288 от 09.06.2021 г. и плик.
ДА СЕ ПРИЛОЖАТ КЪМ КОРИЦА преписите.
ВРЪЩА
исковата молба и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 360/2019 г.
по описа на ВОС, ХІІ-ти състав само в частта по евентуалния иск срещу държавата,
представлявана от Министъра на финансите, по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на
съобщението до ищеца пред ВАпС.
След влизане в сила на определението делото да се докладва.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: