№ 54
гр. Кюстендил, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Мина Цв. ***а
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно
административно наказателно дело № 20241500600102 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава ХХVIII НПК- чл. 378, ал.5 НПК вр.
глава ХХI- ”Въззивно производство”.
Адв.Ал.Р., защитник на К. Б. К., обвиняем по АНД № 1369/22 г. на
Дупнишкия районен съд обжалва решение № 20, постановено на 25.01.2024
г. по описа на същия съд. С посоченото решение К. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 НК вр. чл.130, ал.2 НК
и е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78А от НК, като
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева.
Със същото решение е осъден да заплати и разноските по делото. В жалбата
се релевират се съображения за неправилно приложение на закона и
неправилна преценка на доказателствата по делото. Иска се отмяна на
решението на ДнРС и оправдаване на подсъдимия.
Окръжна прокуратура- Кюстендил чрез своя представител изразява
становище, че жалбата е неоснователна и че решението на ДнРС следва да се
потвърди.
Защитникът на подсъдимия К.- адв.Ал-Р. поддържа жалбата и пледира
за отмяна на постановеното решение и за оправдаване на подсъдимия.
Жалбоподателят К., редовно призован, не се явява пред въззивния съд
и не взема становище по жалбата.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания
фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както
поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК,
1
като провери на осн.чл.313 НПК правилността на решението, намира
въззивната жалба за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна с
право и интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред ДнРС е съгласно правилата, установени в глава
ХХVIII НПК- чл. 375 и сл. от НПК. Фактическата обстановка е подробно
изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред
необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното
му решаване. Доказателственият материал по делото е анализиран от
първоинстанционния съд задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той
изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за
правилното решаване на делото по същество-фактът на извършване на
деянието, неговото авторство, механизма на осъществяването му.
Доказателствата по делото, проверени и приобщени от съда по реда на НПК,
не са тълкувани превратно или изопачено, поради което и ДнРС е направил
обоснован извод за доказаност на обвинението, поради което и постановеното
решение следва да бъде потвърдено на осн. чл. чл.378, ал.5 НПК вр. чл.334 т.6
вр. чл.338 НПК.
От събраните по делото доказателства ДнРС е приел следната
фактическа обстановка, споделена и от въззивния съд:
На 04.09.2022 г. обв. К. К. заедно с приятелката си св. Ал. Зарева
посетили Рилския манастир с лек автомобил ,***“ с рег. № *** Пристигайки
пред манастира, К. паркирал автомобила си на служебното паркинг място,
независимо че охранителят на паркинга – св. Р.*** при влизането му обяснил,
че то е такова. Последният го помолил да премести автомобила си, К. му
отговорил, че ще го стори, което не направил. К. и св. Зарева се насочили към
двора на Рилския манастир, а св. *** тръгнал след тях. Влизайки в двора на
манастира, св. *** потърсил св. *** който изпълнявал задълженията си по
граждански договор като вътрешна охрана в Рилския манастир, информирал
го за случая и посочил обв. К. като лицето, паркирало неправилно автомобила
си на служебното паркомясто. От своя страна св. *** последвал обвиняемия в
Храма на манастира и няколко пъти го помолил да премести автомобила си.
К. игнорирал молбите на *** и в присъствието на св. *** – също служител в
Рилската Света обител, няколкократно му казал: ,,Хайде, накарай ме!“.
След като излязъл от храма, К. се насочил към паркинга, а св.*** го
последвал, зад тях се движел св. ***. Стигайки до автомобила си, К. оставил
ръчната си чантичка на капака на автомобила, след което се обърнал и
тръгнал отново към портата на манастира, откъдето в посока към него вървял
св. ***. Приближавайки св. ***, обв. К. съвсем леко с лявата си ръка ударил
леко ***- шляпнал го по дясната буза. В този момент между тях застанал св.
Ваклинов – също служител на Рилската Света обител, а св. *** отблъснал
леко с ръце обвиняемия, който обаче покрай св. Ваклинов нанесъл
сравнително по-силен от първия, удар с дясната си ръка – шамар по лявата
буза и към ухото на св. ***, от който същият се занесъл надясно. В този
момент се намесил св. ***, който ударил обвиняемия в областта на лицето.
Намесил се и св. Ваклинов, който разтървал обвиняемия и св. ***.
От СМЕ, изготвена от в.л. д-р *** се установява, че при инцидента на
04.09.2022 г. св.Н. *** е получил мекотъканна контузия на лицето в областта
2
на лява буза и ляво ухо, изразяваща се в натъртване на меки тъкани и болка в
областта на бузата и лекостепенно и бързопреходно усещане за ,,заглъхване и
шум“ в ляво ухо. Тя е причинена по механизма на удар с или върху твърд тъп
предмет и е възможно да се получи по начина, за който се съобщава в
материалите по делото – нанесен му значително по-силен удар с ръка /шамар/
в областта на лявата буза и ухото. Същото причинява болка и страдание със
срок за възстановяване за срок от няколко часа до няколко дни.
ДнРП е преценила, че са налице предпоставките по раздел IV от глава
ХХVIII на НК и делото е внесено в ДнРС с мотивирано постановление, с
което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на адм. наказание.
ДнРС е приел, че обв.К. е нанесъл на пострадалия *** лека телесна
повреда по хулигански подбуди, с което е извършил престъпление по чл.131,
ал.1, т.12 НК вр. чл.130, ал.1 НК, признал го е за виновен и го освободил от
наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК, налагайки му административно
наказание „глоба” в размер на 1 000 лева.
Предвид гореизложеното, КнОС намира, че обв.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление.
Сторените в същата насока изводи на ДнРС са съобразени с
доказателствения материал, доколкото този съд се е позовал на
последователните и идентични показания на свидетелите Ваклинов, ***
(приобщени към доказателствения материал при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал.
1, т. 2 НПК), *** и ***, които са очевидци и са напълно последователни в
показанията си относно механизма на увреждането- нанасяне от страна на
обвиняемия на силен удар с ръка - шамар на св. *** в областта на лявата буза
и ухото. Показанията им са последователни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и се потвърждават както от СМЕ относно и механизма на
увреждането, така и от видеозаписа, възпроизведен в с.з. в присъствието на
страните с надлежно отразяване на констатациите на съда. В случая са
налице както преки доказателства- пок. на св. ***, ***, ***, Ваклинов, така и
косвени- СМЕ и видеозаписа, обосноваващи както наличие на травматично
увреждане у пострадалия, така и механизма на причиняването на същото.
Съдът е изпълнил задълженията си да провери всички доказателствени
източници и да ги съпостави помежду си, като не е пренебрегнал
обясненията на обв. К. и е изтъкнал подробни доводи за тяхната
достоверност и относимост към предмета на делото. ДнРС, при извеждане на
релевантните по делото факти, не е допуснал процесуални нарушения при
формиране на вътрешното си убеждение, респ. спазен е принципа на чл.14
НПК. Това е сторено при спазване на процесуалните правила и при ясно
заявяване на какви доказателствени средства се дава вяра, в коя част и защо.
Фактическите констатации почиват на вярна и точна интерпретация на
доказателствената съвкупност, от която по един категоричен и
безпротиворечив начин се установява механизма на деянието и авторството
на същото.
Същевременно мотивите на присъдата не сочат ДнРС да е нарушил
принципите на наказателния процес да изгради вътрешното си убеждение
единствено и само върху доказателства, които са били събрани по надлежния
процесуален ред- чл. 14, ал.1 НПК. Той нито е изопачил доказателствата, на
3
които се е позовал, нито пък е игнорирал други, които би ползвала
прокуратурата, доколкото пък от друга страна е длъжен да събира както
уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп. на чл. 107, ал. 3
НПК. Анализираните от ДнРС доказателствени източници, преценени и
поотделно, и в съвкупност, навеждат на единствен, изключващ всякакво
съмнение извод- за наличие на деяние по чл.131, ал.1, т.12 НК. НК.
В тази насока ДнРС е изтъкнал обосновани доводи за деянието както
от обективна, така и от субективна страна, които се споделят изцяло от
въззивната инстанция. От обективна страна на датата 04.09.2022 г. на
паркинга пред Рилския манастир обв.К. е причинил разстройство на здравето
на пострадалия ***, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, имащо характер
на лека телесна повреда. Изпълнителното деяние е извършено чрез нанасяне
на удар с ръка в областта на главата пострадалия св. ***. Вследствие на тези
удари се е получило съприкосновение между ръцете на обвиняемия и тялото
на пострадалия св.***. Посредством упражненото въздействие върху
организма на послестния е предизвикано изменение в анатомическата цялост
на организма. Увреждането има характер на леко такова по см. на чл.130, ал.2
без разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалият е претърпял
болки и страдания, които са отшумели напълно в рамките на няколко дни.
Полученото увреждане е довело до слабо засягане на организма на
пострадалия, изразило се в неприятни усещания, произтичащо от
физическото въздействие, доколкото е налице засягане на физическата му
цялост. Тази увреда представляват разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 НК, доколкото не са завинаги, постоянни, трайни или
временно опасни за живота- в същия см. е и ППВС № 3/ 27.09.1979г. на
Пленума на ВС, респ. самото увреждане е без разстройство на здравето по см.
на чл.130, ал.2 НК.
Налице е квалифициращия признак по т.12 на чл.131, ал.1 НК-
доколкото деянието е извършено по хулигански подбуди. Тези подбуди са
налице, доколкото мотивите за същото свързани с пренебрежение на
правилата на обществото и човешката личност, с явно неуважение към нея и
са израз на демонстрация на грубото незачитане на обществения ред и
конкретната личност. Деянието е извършено на публично място, без да е
налице съществена причина и поведение от страна на пострадалия. То е
извършено с демонстрация на физическа сила и пълно пренебрежение към
личността на пострадалия и останалите членове на обществото. Не се
споделят доводите във въззивната жалба за липсата на този съставомерен
признак. В тази насока ДнРС е изложил напълно аргументирани изводи, които
изцяло се споделят от настоящата инстанция. Следва да се посочи, че
пострадалият не е бил причината за конфликта, напротив същият е действал в
изпълнение на служебните си задължения, като е настоял възпитано за
спазване на установените правила за паркиране през храм, посещаван от
много туристи и служебни лица. На тези молби обвиняемият е отговорил по
описания начин, представляващ израз на пълно пренебрежение към
установените правила, на незачитане на законоустановените норми и в пълно
противоречие с нормалното човешко общуване. Поведението на К. не е
свързано с лични мотиви, доколкото същият не е познавал пострадалия до
този момент, а е инспирирано от желание да демонстрира незачитане на
4
социалните норми и да демонстрира превъзходство над личността на
останалите членове на обществото.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подс.К.
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си- неговата
противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е, че нанася
увреждане на пострадалия от вида на действително полученото, че то е на
публично място, че е бил водени от желанието да демонстрира
пренебрежение към личността на останалите членове на обществото и към
установения обществен ред. Независимо от това е насочил всичките си
усилия към извършване на деянието, искайки постигането на противоправния
резултат.
При определяне на вида и размера на наказанието
първоинстанционният съд законосъобразно е преценил разпоредбата на
чл.78а от НК, доколкото предпоставките, предвидени в този текст са налице-
К. не е осъждан, за умишленото престъпление се предвижда наказание ЛС
до 3 години и по този начин ще се постигнат целите на наказанието. ДнРС
правилно е приложил разп. на чл.78А от НК, като е освободил подсъдимия от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба”
в размер на 1 000 лева. Размерът на глобата е определен в минимално
предвидения от закона размер и е справедлив, съобразен е с имотното
състояние на обвиняемия, поради което няма основания за неговата
корекция.
Законосъобразно и в съответствие с разп. на чл.189, ал.3 НПК подс.К.
е осъден да заплати и разноските по делото.
По тези съображения атакуваното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на осн. осн.чл. 378, ал.5. вр.чл. 334 т.6
НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20 на Дупнишкия районен съд от
25.01.2024 г. по АНД № 1369/2024 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5