Решение по дело №2474/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 156-161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 83, ал. 4 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Г.“ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София ПК1618, р-н Овча купел, [жк], [улица], чрез управител Ю. С. К., с посочен адрес за кореспонденция [населено място], област Перник, ПК 2302, ул. Главен път Е-79, О. Б. Д., против Акт за дерегистрация по ДДС № 160992302322085/15.05.2023г. на началник сектор “Регистрация“, потвърден с Решение № 339/30.08.2023г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, с който е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството. Твърденията са за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт поради липса на мотиви, нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон, немотивираност, нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че административният орган е приложил разпоредбата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС, а решаващият орган го е потвърдил с мотиви по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Счита, че не са налице основания за дерегистрация. Иска се отмяна на акта и присъждане на направените разноски.

Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна по мотивите, изложени в потвърдителното решение. Представя се писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Издадена е Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001622006250-020-001/10.11.2022г. с обхват данък добавена стойност за периодите 01.04.2022-30.09.2022г. и 01.12.2020г.-28.02.2021г. Във връзка с това е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице с изх.№ Р-16001622006250-040-001/17.11.2022г. От ревизираното лице е представена оборотна ведомост от 30.09.2022г. Направено е извлечение на данъчно-осигурителната сметка на дружеството към 10.05.2023г.

При проверката на оборотната ведомост от 30.09.2022г. в информационния масив на НАП е установено, че „Г.“ООД, с ЕИК **** има публични задължения към НАП в размер на 299 463, 57 лева (266 175,88лв. главница и 33 287, 99 лв. лихва), от които по ЗДДС в размер [рег. номер], 78 лв. Основно задълженията произтичат от влязъл в сила РА № 22221816002643-091-001/10.09.2016г. По отразеното в оборотната ведомост задълженията на дружеството възлизат на 6 381 611,54 лева, а активите – 2 456 146,16 лв. Разликата между тези суми е отрицателно число. Установените публични задължения в размер [рег. номер], 57 лева надхвърлят разликата между стойностите на активите на дружеството, намалена с неговите задължения (отрицателна величина), поради което е прието, че са налице условията за дерегистрация по ЗДДС съгласно чл. 176, т. 4. Началник сектор „Регистрация“ е прекратил регистрацията на „Г.“ООД по ЗДДС.

Актът е съобщен на дружеството на 22.05.2023г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път.

Дружеството е подало жалба до директор дирекция ОДОП Пловдив с вх. № 70-00-5623/07.06.2023г. Представена е пазарна оценка на притежавани сгради с отстъпено право на строеж.

Със споразумение по чл. 156, ал. 7 от ДОПК, е удължен срокът за произнасяне на директор ДОДОП Пловдив.

Директор на Дирекция ОДОП Пловдив се е произнесъл с Решение № 339/30.08.2023г. , като е обсъдил установените три стойности – на задълженията на дружеството към НАП, активите му по счетоводни данни и задълженията му към други кредитори. Приел е, че актът за дерегистрация е към дата 15.05.2023г, а стойностите са отразени по справка към 30.09.2022г. Стойностите на активите и задълженията към трети лица са от оборотна ведомост, за която няма данни как е изискана, представена, ведно с лисваща информация от длъжността и подписа на лицето, което я е изготвило и представило. Решаващият орган е приел, че в случая са допуснати процесуални нарушения при обезпечаването на необходимите доказателства по преписката.

Решаващият орган е установил, че към момента на изготвяне на неговото решение се установява от данъчно-осигурителната сметка на дружеството, че то има деклариран ДДС за внасяне за периодите 01.10.2022г.-28.02.2023г., който не е разчетен в бюджета, като задълженията възлизат на 3 080 лв. и лихва 212,98 лв. към 28.08.2023г. Предвид на тези обстоятелства е прието, че е налице основание за прекратяване на регистрацията на дружеството по реда на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, тъй като дружеството системно не изпълнява задълженията по ЗДДС – не внася декларирания от него по справки-декларации косвен данък. Невнасянето на данък за три и повече периода може да се квалифицира като системно неизпълнение на задължения по ЗДДС. В решението се посочва, че дружеството не е внесло деклариран от него ДДС, касаещ пет последователни данъчни периода за времето 01.10.2022г.-28.02.2023г., като не е извършено и разчитане с бюджета за задълженията му по ЗДДС, установени с влезли в сила ревизионни актове. С тези мотиви, актът за дерегистрация е потвърден.

Решението е съобщено на дружеството на 31.08.2023г., видно от удостоверение за извършвано връчване по електронен път.

Подадена е жалба на 11.09.2023г. до Административен съд София град чрез директор ДОДОП Пловдив, като е образувано адм.д. № 9095/2023г. по описа на АССГ. Делото е прекратено с Определение № 8263/28.09.2023г. и изпратено по подсъдност на Административен съд Пловдив.

Отправено е от жалбоподателя възражение относно местната подсъдност на делото. Настоящият съдебен състав е оставил без уважение възражението с протоколно определение от съдебно заседание от 29.11.2023г.

С определението за насрочване на делото, съдът е указал доказателствената тежест на страните и е задължил директор ДОДОП Пловдив да попълни административната преписка с всички документи за фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаване на акта. Това задължение повторно е указано на ответника с протоколно определение от съдебно заседание на 08.02.2024г., в последствие и с Определение № 3975/30.04.2024г.

Представени са доказателства за депозиране и изпращане на жалбата пред решаващия орган, както и РА № Р-22221816002643-091-001/10.09.2016г.; Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001622006250-020-001/10.11.2022г., доказателства за съобщаването й; искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от 17.11.2022г.; Ревизионен доклад № Р-16001622006250-092-001/25.04.2023г. за ревизия на „Г.“ООД.

В преписката към дело № 9095/2023г. по описа на АССГ, се съдържа извлечение на данъчно-осигуритената сметка на „Г.“ООД към 10.05.2023г. От извлечението й /л.40 от дело 9095/23 АССГ/съдът установи, че за период 01.10.2022г.-31.10.2022г. задължение с код 110100 /за ДДС/ е в размер на 193,50лв. и лихва 10,51лв.; за период 01.11.2022г.-30.11.2022г. задължение с код 110100 /за ДДС/ е в размер на 290,71лв. и лихва 13,73лв.; за период 01.12.2022г.-31.11.2022г. задължение с код 110100 /за ДДС/ е в размер на 854,17лв. и лихва 30, 89лв.; за период 01.01.2023г.-31.01.2023г. задължение с код 110100 /за ДДС/ е в размер на 1200, 98 лв. и лихва 32,38лв.; за период 01.02.2023г.-28.02.2023г. задължение с код 110100 /за ДДС/ е в размер на 541,22лв. и лихва 9, 78лв.;

В хода на настоящото административно производство не се установява в данъчно-осигурителната сметка на лицето процесиите задължения да са платени към момента на разглеждане на жалбата и приключване на устните състезания.

Съгласно представена по делото Резолюция за извършване на проверка № П-16001623039820/23.02.2023г. на началник сектор при ТД на НАП Пловдив са определени органите по приходите, които следва да извършат проверка на „Г.“ЕООД. Съставен е Протокол с № П-16001623039820-073-001/16.05.2023г., като е установено, че „Г.“ООД, с ЕИК ****** има публични задължения към НАП в размер на 299 463, 57 лева (266 175,88лв. главница и 33 287, 99 лв. лихва).

Представени са справки декларации и приложения за периода 01.02.2023г.-28.02.2023г.

С молба с вх. № 8966/23.05.2024г. ответникът е представил доказателства за компетентност на длъжностното лице, издало процесния акт за дерегистрация. П. Б. изпълнява длъжността „началник на сектор“ в ТД на НАП Пловдив, дирекция „Обслужване“, отдел „Услуги за клиенти“, сектор „Регистрация“. Съгласно представената Заповед № 535/14.04.2015г. на директор на ТД на НАП Пловдив, в т. 5 е възложено Актът за дерегистрация по чл. 176 от ЗДДС да се издава от началник сектор „Регистрация“ за дирекция „Обслужване“ в гр. Пловдив или от началник отдел „Услуги клиенти“ за офисите при ТД на НАП Пловдив. Заповедта е изменена със Заповед № РД-09-586/08.04.2022г., в която също са разписани правомощията на началник сектор в отдел „Услуги клиенти“ за дерегистрация по чл. 176 от ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на оспорване акт, след задължителния административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1, вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК и отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните мотиви:

Обжалваният акт е издаден по инициатива на орган по приходите.

По делото се установява въз основа на възложена проверка по резолюция в хода на извършвана ревизията, началник сектор "Регистрация" при ТД на НАП - гр. Пловдив е издал Акта за дерегистрация по ДДС № 160992302322085/15.05.2023г. С оглед възложената проверка и представените заповеди с определяне на правомощията на началник сектор „Регистрация“, както и доказателства за заеманата длъжност и длъжностна характеристика,, се установява компетентност на издателя на процесния акт.

В хода на производството са изискани документи и обяснения от проверяваното дружество. Налице са възложени ревизия и проверка с резолюция. Съдът счита, че не са нарушени процесуалните права за защита на лицето в производството по дерегистрация.

Същото е подало жалба срещу акта за дерегистрация, която е разгледана от директор дирекция при ТД на НАП Пловдив.

Решаващият орган е приел, че не са налице основанията за дерегистрация по чл. 176, т. 4 от ЗДДС, с оглед липсата на данни за обезпечени доказателствата в производството и оборотна ведомост към дата 30.09.2022г., а не актуална към датата на издаване на акта. Горестоящият административен орган не кредитира установените факти и обстоятелства, послужили за издаване на акта за дерегистрация на основание чл. 176, т. 4 от ЗДДС. От установените факти в преписката в решението на горестоящия орган се обосновават основания за дерегистрация по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, тъй като там са посочени периоди на неизпълнение на задълженията от 01.10.2022г.-28.02.2023г.

С решението си горестоящият административен орган е потвърдил акта за дерегистрация и е изложил мотиви, че не е налице хипотезата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС, а е налице хипотезите на чл. 176, т. 3 от ЗДДС.

Съгласно чл. 176, т. 4 от ЗДДС, органите по приходите могат да прекратят регистрацията на лице, което има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения.

Съгласно чл. 176, т. 3 от ЗДДС, органите по приходите могат да прекратят регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон;

Сочените хипотези по чл. 176, т. 3 и т. 4 от ЗДДС се прилагат в условията на оперативна самостоятелност, при която органът по приходите може да прекрати регистрацията по ЗДДС в случай, че лицето има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения, реп. когато има доказателства, че системно не изпълнява задълженията си по този закон. Затова и по аргумент от чл. 169 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдебният контрол при оспорването на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, е ограничен до проверка дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.

По отношение на предпоставката на чл. 176 т. 4 от ЗДДС, се констатира в хода на производство по административно обжалване, че същата не може да бъде установена. В съдебното производство не се доказаха по основание и размер публичните задължения на „Г.“ ООД, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения; В преписката е приложена Оборотна ведомост от 30.09.2022г., като са представени стойностите на задълженията, активи и задължения към трети лица. Извършените процесуални нарушения по обезпечаване на доказателствата в административното производство по хипотезата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС, не се опровергаха от ответника по делото. Остана недоказано кой е съставителят на оборотната ведомост, каква длъжност е заемал; как е представена оборотната ведомост; дали дружеството е имало възможност да представи доказателства и обяснения; Посочените стойности на задълженията и активите не са към датата на издаване на акта за дерегистрация – 15.05.2023г., а към 30.09.2022г. Всичко това компрометира установяванията и не доказва предпоставките за дерегистрация по чл. 176, т. 4 от ЗДДС.

Актът за дерегистрация е потвърден, като е прието, че са налице основанията за приложение на хипотезата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Обстоятелствата за приложение на това различно основание също следва да бъдат доказани по делото.

За приетото като основание на оспорения акт за прекратяване за дерегистрация, контролният орган е изложил мотиви и е приел като налично допълнителното основание по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Според Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. Тоест макар административно непрецизен подобен процесуален подход се явява допустим и в случая не дава самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. Отделно от това по правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон акт се преценява към момента на издаването му.

За да потвърди акта за дерегистрация на различно основание, следва да бъде доказано по делото, че са налице задължения с оглед хипотезата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС и тези задължения са налични. В случая в преписката по делото, се установява от извлечението на данъчно-осигуритената сметка на дружеството към дата 10.05.2023г., че то има задължения за внасяне на ДДС, като те са посочени с код 110100, за съответните месеци октомври, ноември, декември 2022г. и януари, февруари 2023г.(л. 40 от дело 9095/23 на АССГ).

Отделно от това са представени копие на декларацията и приложенията по чл. 125 от ЗДДС.

В конкретния случай по делото се установяват безспорно невнесени от дружеството задължения за ДДС по справки-декларации по ЗДДС за 5 данъчни периода 01.10.2022г.-01.02.2023г.

При издаване на акта за дерегистрация на основание чл. 176 ЗДДС органът по приходите действа при оперативна самостоятелност. Това следва от изрично предвидената в нормата възможност за преценка дали да откаже или да прекрати регистрацията. Упражняването на оперативната самостоятелност включва и преценка за конкретното обстоятелство по чл. 176 ЗДДС, което е основание за дерегистрация при налични по преписката данни и доказателства за това.

В Решението на контролния орган фактически и правни основания за дерегистрация са по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, като по преписката се ангажираха доказателствата, посочени в предходното изложение.

Разпоредбата на чл. 176, т. 3 ЗДДС регламентира възможността на приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, системно неизпълняващ законовите си задължения. Системността на нарушението подлежи на преценка във връзка със спазване принципа за съразмерност, доколкото налаганата принудителна административна мярка следва да засяга правата и законните интереси на данъчния субект в степен не по-голяма от необходимото за постигане целта на закона - чл. 6, ал. 2 АПК. Именно затова, когато действа при условията на оперативна самостоятелност, органът по приходите следва да прецени цялостното поведение на ревизирания субект, а не да действа с цел формално изпълнение на правомощията си.

В случая прекратяването на регистрацията по ЗДДС е спрямо участник с пет поредни неизпълнения към бюджета за съответните пет данъчни периода 01.10.2022г.-01.02.2023г. Основанията по чл. 176, т. 3 от ЗДДС за системно невнасяне на данъци в държавния бюджет, се доказа от подадени справки – декларации за данъчни периоди 01.10.2022г.-01.02.2023г. От извлечението й (л.40 от дело 9095/23 АССГ) съдът установява, че за период 01.10.2022г.-31.10.2022г. задължение с код 110100 /за ДДС/ е в размер на 193,50лв. и лихва 10,51лв.; за период 01.11.2022г.-30.11.2022г. задължение с код 110100 /за ДДС/ е в размер на 290,71лв. и лихва 13,73лв.; за период 01.12.2022г.-31.11.2022г. задължение с код 110100 /за ДДС/ е в размер на 854,17лв. и лихва 30, 89лв.; за период 01.01.2023г.-31.01.2023г. задължение с код 110100 /за ДДС/ е в размер на 1200, 98 лв. и лихва 32,38лв.; за период 01.02.2023г.-28.02.2023г. задължение с код 110100 /за ДДС/ е в размер на 541,22лв. и лихва 9, 78лв.;

Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за установяване на факти и обстоятелства, че към датата на постановяването на акта за прекратяване, респективно - на решението на горестоящия орган, не са налице задължения и да обори представената справка от информационните масиви на НАП – че е изпълнил задълженията си към бюджета за съответните пет данъчни периода 01.10.2022г.-01.02.2023г.

В случая е налице необходимост от прилагане на мярката, съотнесено към принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, тъй като прекратяването на регистрацията по ЗДДС не цели събиране на вече възникналите задължения, а препятства възникването на нови задължения за ДДС, като това е и целта, заложена в член 273, първа алинея от Директивата за ДДС, и която цел е постигната с прилагането на чл. 176, т. 3 от ЗДДС.

С оглед на това съдът намира, че жалбата е неоснователна. Предвид гореизложените съображения трябва да се приеме, че оспореният Акт за дерегистрация по ДДС № 160992302322085/15.05.2023г. на началник сектор “Регистрация“, потвърден с Решение № 339/30.08.2023г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, и в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на настоящото производство, разноски се дължат на ответника по жалбата, за юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител.

Минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес е в размер на 1000 лева, определено на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 3 (Нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г., изм., бр. 88 от 2022 г.) от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Съдът на основание чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 4 и чл. 161, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г.“ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София ПК1618, р-н Овча купел, [жк], [улица], представлявано от управител Ю. С. К., против Акт за дерегистрация по ДДС № 160992302322085/15.05.2023г. на началник сектор “Регистрация“, потвърден с Решение № 339/30.08.2023г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив.

ОСЪЖДА „Г.“ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София ПК1618, р-н Овча купел, [жк], [улица], представлявано от управител Ю. С. К., да заплати на Националната агенция по приходите София сумата от 1000 (хиляда) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.