Решение по дело №508/2020 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 260047
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Ива Тодорова Гогова
Дело: 20205630100508
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

         05.04.2021г.        гр.Харманли

 

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Харманлийски районен съд                                                                      гражданска колегия

на двадесет и четвърти февруари                                          две хиляди двадесет и първа година

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                                              Съдия: Ива Гогова

секретар: Антония Тенева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №508 по описа на РС-Харманли за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:         

 

 

           Предявен е иск с правно основание по чл.422 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

 

        Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:1.., със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов”№.. против А.И.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, в която се сочи, че на 21.10.2019г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд Харманли за вземанията си към А. И. С. в размер на 349,63 лв. Така било образувано ЧГД № 1190/2019г., по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал възражение в срок, поради което с настоящата молба предявява иск по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

           Твърди се, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавало електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството. Посочените общи условия, съгласно чл. 16 от ЗЗД и чл. 104а от Закона за енергетиката, били задължителни за ползвателите на предоставените услуги, като същите влизат в сила за клиентите, без да енеобходимо изричното им писмено приемане.

            Така по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 8, ал. 1 от договора ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 1643391, находящ се в с. Иваново, община Хасково. За А.И.С. бил открит клиентски номер ********** в качеството на собственик на посочения обект, видно от приложени документи за откриване на партидата.

Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

            Сочи се още, че на 08.06.2018г. по реда на Общите условия за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г., служители на дружеството извършили проверка на обекта на ответника, находящ се в с.Иваново и представляващ ИТН 1643391. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 384888 от 08.06.2018г. Протоколът бил съставен в присъствието на двама свидетели. При извършената проверка било установено, че електромерът не съответствал на метрологичните и технически изискания, тъй като дисплеят не работел и съответно ползваната ел.енергия оставала неизмерена и незаплатена.

              На основание установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във вр. с чл. 48, ал.2 и чл. 51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДЕКВР, във вр. с чл. 54, ал 2, от общите условия на разпределителното дружество била издадена фактура № **********/03.10.2018г. на стойност 23,21 лв. с падеж 03.10.2018г. На клиента били начислени допълнително 126 kWh за период от 31 дни - 08.05.2018г. - 08.06.2018г., съгласно съставена справка за коригиране сметката за електроенергия.

А.С. била уведомена за дължимата сума, начислена вследствие на уставеното неизмерване на ел.енергията с писмо от 03.10.2018г., получено на 10.10.2018г.

Поради забава в заплащане на горепосочената фактура ответникът дължал законна лихва в размер от 2,39 лв. за периода 16.10.2018г. - 20.10.2019г. Законната лихва за забава се дължала за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.

На 12.12.2017г. по реда на Общите условия за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05 2008г., служители на дружестзото извършили проверка на обекта на ответника, находящ се в с. Иваново и представляващ ИТН 1643391. Посочените общи условия, съгласно чл. 16 от ЗЗД и чл. 104а от Закона за енергетиката, били задължителни за ползвателите на предоставените услуги, като същите влизали в сила за клиентите, без да е необходимо изричното им писмено приемане. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 384902 от 12.12.2019г. Протоколът бил съставен в присъствието на двама свидетели. При иззършената проверка било установено, че електромерът не съответствал на метрологичните и технически изискания, тъй като не измервал консумираната енергия в резултат на иззършена манипулация и съответно енергията оставала незаплатена.

На основание установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във зр. с чл. 48, ал.2 и чл. 51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДЕКВР, във вр. с чл. 54, ал. 2, от общите условия на разпределителното дружество била издадена фактура № **********/05.03.2019г. на стойност 305,45 лв. с падеж 15.03.2019г. На клиента били начислени допълнително 1658 kWh за период от 40 дни - 02.11.2017г. - 12.12.2017г., съгласно съставена справка за коригиране сметката за електроенергия.

А.С. била уведомена за дължимата сума, начислена вследствие на уставеното неизмерване на ел.енергията с писмо от 05.03.2019г.

Поради забава в заплащане на горепосочената фактура ответникът дължал законна лихва в размер от 18,58 лв. за периода 16.03.2019г. - 20.10.2019г. Законната лихва за забава се дължала за период от датата на падежа на фактурата до датата на образузане на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.

С оглед на гореизложеното, моли да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД към А.И.С., както следва: 328,66 лв., представляващи стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода 02.11.2017г. - 08.06.2018г. и 20,97 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 16.10.2018г. -20 10.2019г., ведно със законната лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 21.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и за разноските по исковото и заповедното производство.

 

             В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника А.С. и назначения й за особен представител адв.М.А..

 

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 

          Ищецът А.С. е потребител на ел.енергия за битов обект, находящ се в с.Иваново, общ. Харманли, с ИТН: ... което се потвърждава от приетите като доказателства заявление за услуга-смяна на клиент от 12.06.2018г., декларация за достъп до ел.мрежа на „ЕР Юг” ЕАД, нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №12, т.3, дело №364/2017г. на Нотариус с рег.№463, с район на действие РС-Харманли.

         На 08.06.2018г. е била извършена проверка на електромера на горепосочения обект от представители на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, за което е съставен и приетия като доказателство констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване 384888 от 08.06.2018г., в който е отразено, че дисплеят на електромера не работи. Протоколът е съставен в присъствието на двама свидетели, подписали същия.

           Съгласно приложената справка за коригиране на сметката са начислени общо 126 квч на стойност 23.22 лв.

            Издадена е фактура с №**********/03.10.2018г. за процесния обект за общо 126 квч ел.енергия на стойност 23.21 лв. за период от 08.05.2018г. до 08.06.2018г., с падеж на 15.10.2018г.

            За така начислената ел.енергия ответницата е била уведомена с писмо, получено на 10.10.2018г.

На 12.12.2017г. е била извършена проверка на електромера на горепосочения обект от представители на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, за което е съставен и приетия като доказателство констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване 384902 от 12.12.2017г., в който е отразено, че е монтиран механизъм на електромера и че същият е изпратен за експертна проверка. Протоколът е съставен в присъствието на двама свидетели, подписали същия.

           Съгласно приложената справка за коригиране на сметката са начислени общо 1658 квч на стойност 305.44 лв.

            Издадена е фактура с №**********/05.03.2019г. за процесния обект за общо 1658 квч ел.енергия на стойност от общо 328.66 лв., от които 305.45 лв.-главница за период от 02.11.2017г. до 12.12.2017г. и 23.21 лв. – лихва за забава, с падеж на 15.03.2019г.

            От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че констативният протокол за техническа проверка от 12.12.2017г. отразява техническото състояние на процесния електромер, върхи който е оказано външно неправомерно въздействие върху зъбните колела на броителния механизъм, както и че манипулацията въздейства на точността на електромера, който не отчита цялото консумирано количество ел.енергия. Посочено е, че електромерът отчита 20 % от консумираната ел.енергия, т.е. не отчита 80 % от ел.енергията. Отразено е също, че констативен протокол за техническа проверка от 08.06.2018г. отразява техническото състояние, което е резултат от техническа неизправност без външно неправомерно въздействие върху електромера, както и че електромерът по този начин не отчита консумираната ел.енергия. Вещото лице е констатирало още, че правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия съгл. чл.48 и чл.52 ал.1, т.3 от ПИКЕЕ, както и че правилно е остойностено това неизмерено количество ел.енергия. В заключението е посочено също, че не може да се определи началният момент на неточното отчитане на ел.енергия, а регулярният месечен отчет на електромера е на 2-ро число на месеца. Отразено е също, че електромерът е преминал изискуемите проверки съгласно ЗИ, както и че законовите срокове са спазени.

           Приложено е ч.гр.д.№1190/2019г. по описа на РС-Харманли, по което е издадена Заповед №657/22.11.2019г. по чл.410 от ГПК срещу ответника А.С. за сумата от 328.66 лв. – главница, 20.97 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.10.2018г. до 20.10.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 21.10.2019г. до изплащане на вземането, както и за разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

      

           При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

                Предявеният положителен установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване дължимост на парично вземане е допустим, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№1190/2019г. по описа на РС-Харманли, по което е издадена Заповед №657/22.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните описани по-горе суми.  Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, за което кредиторът е уведомен редовно и исковете по чл.422 от ГПК са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.       

Съгл. чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже чрез пълно и главно доказване дължимостта на процесните суми, установявайки наличието на облигационна връзка с другата страна, качеството си на изправна страна, както и основанието и размера на вземанията си, вкл. и законосъобразното упражняване от негова страна на потестативното право на едностранно извършване на корекция в сметките за потребена ел.енергия, а ответникът следва да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорения срок на дължимите суми или съответно доказване на правопогасяващите или правоизключващите си възражения.

             По делото се установи (съгл. заявление за услуга-смяна на клиент от 12.06.2018г., декларация за достъп до ел.мрежа на „ЕР Юг” ЕАД, нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №12, т.3, дело №364/2017г. на Нотариус с рег.№463, с район на действие РС-Харманли), че ответникът е клиент на ищеца и е абонат на неговите услуги по пренос на ел.енергия. С оглед на това съдът приема, че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ - краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. Така като потребител ответникът се намира в договорни отношения с ищцовото дружество, в качеството му на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ - юридическо лице, което осъществява снабдяването с електрическа енергия.

            По делото се установи също, че процесните суми, които са начислени на ответника, са били начислени като корекция на сметка и са формирано за минал период.

              В тази връзка основният въпрос от значение за изхода на спора е това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване на допълнителната за плащане сума, пресметната по съответната методика.

В чл. 47- 51 от ПИКЕЕ /отм./ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи: първо- на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и второ- на субективно въздействие върху измервателната система. Предвидена е още обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди. Корекция може да се допусне при липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване със заложените нормативи.

С измененията на ЗЕ, които са в сила от 17.07.2012 г., вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а ал. 2 т. 6 и по т. 83 ал.1 т. 6 от ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че след въпросното изменение, съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, както  и при доказано изпълнение на задълженията си по чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ. Следва да се отбележи, че в договорните отношения между страните по принцип важи правилото за виновния характер на договорната отговорност, освен в случаите, когато е предвидено изключение и обективна /безвиновна/ такава, каквато е тази, регламентирана с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ /отм./.

Съгласно изменението на горецитирания текст в ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от новата уредба ОУ на ищеца, служебно известни на съда. Следователно, ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по чл. 98а ал. 2 т. 6 и по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, а именно- да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на ПИКЕЕ. Оттук следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно или непълно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

От така изложеното следва, че, за да е допустима едностранната корекция на оператора, трябва да са налице три предпоставки: първо- предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; второ- наличие на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, както и за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия; трето- спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.

Както вече беше посочено, ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ да приеме и публикува нови ОУ, тъй като действащите ОУ не съдържат специален ред за уведомяване в сочената хипотеза, видно от съдържанието на цитираната норма- чл. 28, ал. 2 от ОУ, която предвижда, че клиентът следва да бъде уведомен, но не и начина и реда за това. Така липсва първата от горните три предпоставки за корекция.

На следващо място, липсва и третата предпоставка, защото не е спазена и уредената в ПИКЕЕ /отм./ процедура за извършване на корекцията. Според действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от ЗЕ и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. В случая по отношение на претендираната сума по фактура №**********/05.03.2019г. се твърди, че върху процесния електрометер има извършена манипулация, което обусловило и начисляването на допълнителна ел.енергия. Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до средствата за търговско измерване е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на ищеца е да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на абоната до електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви данни в тази насока не може да се презюмира виновно поведение на потребителя по извършване на неправомерна манипулация или осъществяване на нерегламентиран достъп. Клиентът няма как да носи отговорност, защото няма задължения по експлоатацията на уреда, нито пък по делото се доказват или ангажират доказателства за установяване на негови неправомерни действия в тази насока. В тази връзка е недопустимо да се ангажира отговорността на абоната чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за контрагента й вреди. Затова, след като не е било констатирано съответно виновно поведение на клиента, липсва законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция, която би могла да се извърши единствено, ако абонатът е осуетил или препятствал правилното отчитане.

Предвидената възможност в материалния закон за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период съвсем не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а предвижда такова само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя, регламентирани в чл. 48 ал. 1, чл. 47 и чл. 45 от ПИКЕЕ /отм./, включително след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента съгласно чл. 82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения. Обективната отговорност по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма. Това е така, тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, още по- малко пък с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Горните съображения не се променят и от обстоятелството, че към момента вече действат нови ПИКЕЕ, в сила от 02.05.2019 г., доколкото правилата нямат обратно действие, тъй като те са издадени въз основа на ЗЕ, който пък не предвижда обратна сила за тях. Конкретните проверки в случая са извършени преди влизане в сила на новите правила, поради което те не са приложими за абоната.

С оглед горното съдът намира, че предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК относно допълнително начислена ел. енергия за корекция на сметка се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

            С оглед изхода на делото в полза на ищеца не следва да се присъждат направените в производството по настоящото дело разноски. Такива не се следват и на ответника предвид липсата на искане в тази насока.

             Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

                  ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов.., представлявано от Ж. П. С.а и М. М. М..р – членове на Съвет на директорите, против ответника А.И.С., ЕГН: **********, с адрес: *** иск по чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника А.И.С. съществуването на вземанията на ищеца „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД за сумата от общо 328,66 лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода 02.11.2017г. - 08.06.2018г. и за сумата от общо 20,97 лв., представляваща лихва за забава за периода 16.10.2018г. -20.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 21.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №657/22.11.2019г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1190/2019г. по описа на РС-Харманли, като неоснователен.

 

          Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                                СЪДИЯ: