Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 374
21.10.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На четиринадесети октомври две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Снежина Радева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №269/2020 г.
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 и чл.92 от Закона за задълженията и
договорите.
Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с която
са предявени обективно съединени искове срещу
Х.С.К. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 600 лв.
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението, сумата 66,63 лв. договорна лихва за периода 03.11.2017 г. –
04.05.2018 г., 209,04 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 26.01.2018 г. – 04.05.2018 г.
и 215,67 лв. обезщетение за
забава за периода 03.11.2017 г. – 30.09.2019 г.
Твърди, че на 27.10.2017 г. между Х.С.К. и „Сити кеш“ООД е сключен
договор за паричен заем №150563 за
сумата 600 лв. със срок за връщане на
заема на 27 равни седмични вноски до
04.05.2018 г., че страните са уговорили обезпечение на кредита чрез запис на
заповед, поръчителство, залог върху движима вещ, първа по ред ипотека или
банкова гаранция, че ответникът не е осигурил обезпечението, поради което му е
начислена неустойка в размер на 383,67 лв., платима на 27 вноски по 14,21
лв., при което цялата погасителна вноска
е в размер на 38,90 лв., че ответникът е заплатил сумата 441,00 лв., с която е
погасил главница 206,82 лв., че ответникът е заплатил само 190 лв. в изпълнение
на задълженията си, че ответникът е изпаднал в забава и върху забавените
плащания му е начислено обезщетение за забава. Сочи, че с приложение №1
към договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 25.03.2019 г. „Сити
кеш“ООД е прехвърлил на ищеца вземането към ответника, че прехвърлителят е
упълномощил ищеца да уведоми длъжника за цесията, както и че същият е направил
такова уведомяване. Също така сочи, че за тези суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№1846/2019 г. по описа на РС Разград, която е връчена на
длъжника при условията на чл.47 от ГПК. Иска присъждане на направените по
делото разноски.
Исковата молба е връчена на
ответника по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният от същия особен представител
оспорва основателността на исковете. Твърди, че договорът за заем е сключен в
нарушение на Закона за задълженията и договорите, Закона за потребителския
кредит и Общите условия. Конкретно сочи, че не е посочено кое лице представлява
дружеството-заемодател, че липсват доказателства за извършените плащания и за
периода, през който е преустановено плащането,
че клаузите на договора нарушават принципа на справедливост и създават
условия за неоснователно обогатяване, че размерът на договорената лихва
значително надвишава размера на законната такава, а уговорената неустойка е в
прекомерен размер, което прави тази клауза нищожна като противоречаща на
добрите нрави. Твърди и несъответствия
между информацията в искова а молба е текста на договора. Счита, че не е
необходимо назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, предвид това, че за
отговор на посочените от нея въпроси не са необходими специални знания.
В
писмената си защита особеният представител сочи, че лицето, подписало договора
от името на „Сити кеш“ООД не е имало представителна власт, за да действа от
името на дружеството, че отказа от права, респ. съгласието за автоматична
предсрочна изискуемост противоречи на разпоредбата на чл.20 от ЗПК, както и че
уговорената неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е почти 50% от размера на главницата. Счита, че при преценка дали
размера на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави следва да се
използва като критерий размера на законната лихва.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
27.10.2017 между ответника Х.С.К. и „Сити Кеш“ООД е сключен договор за паричен
заем №0179909. С него е уговорено заемодателят да предостави на заемателя сумата
600 лв. в заем, която сума следва да бъде върната на 27 вноски в срок до
04.05.2018 г. по 24,69 лв. всяко от тях. Като обща сума за плащане е посочена 666,63
лв., съответно годишния лихвен процент е 39,92%. В т.6 е посочено, че страните
се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящи
на условията на чл.9, ал.2 от ОУ към договора за заем.
В т.4 ,1
от договора заемателят е удостоверил с полагането на подписа си по договора, че
надлежно е получил в брой сумата 600 лв. и се задължава да върне сумата в
сроковете и условията, описани по-горе, в приложения погасителен план и в
Общите условия към договора. В следващият текст е декларирал, че е съгласен със
предоставените от заемодателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към
договора за заем.
Съответно
в т.7,1 е посочено, че при забава на погасителна вноска, заемателят дължи
обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден,
считано от датата на настъпване на просрочието до пълното погасяване, а в т.7.2
заемателят се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за
заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят ще бъде задължен да
направи разходи за събиране на просрочените задължения във вид на телефонни разговори, лични
посещения и изпращане на писма.
В т.8 от
договора е посочено, че с подписването на договора заемателят декларира, че му
е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл.6, ал.2 от договора в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1
и т.4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 383,67 лв., с начин на разсрочено
плащане, подробно посочен в Приложение №1 към договора.
Към
договора е приложен погасителен план, в който успоредно с погасителната вноска
от 24,69 лв. е посочена и неустойка в
размер на 14,21 лв. , респ. вноска с неустойка от 38,90 лв.
С
договор от 25.03.2019 г. „Сити Кеш“ООД е прехвърлил на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД измерим порфейл
от необслужвани потребителски кредити срещу покупна цена. В приложение към
договора са посочени конкретните вземания, които са предмет на договора. Сред
тях е и задължението на Х.С.К. по договор с №150563 от 27.10.2017 г., като е посочено че общо дължимата
сума по договора е 1062,15 лв., от които 600 лв. неиздължена главница, 66,63 лв.
договорна лихва, 209,04 лв. неустойки и такси и и 186,48 лв. законна лихва.
Управителят на „Сити Кеш“ООД е издал потвърждение за сключената цесия от 25.03.2019 г. на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.
С изрично
пълномощно управителят на „Сити Кеш“ООД е упълномощил ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД да представлява първото дружество, като уведоми по законоустановения
ред длъжниците за сключения на 25.03.2019 г. Договор за прехвърляне на вземания
/л.26/
По ч.гр.д.№1846/2019 г. по описа на РС Разград
е издадена заповед за изпълнение срещу Х.С.К. за заплащане на сумата 600 лв.
главница по договор за паричен заем ведно със законната лихва от 30.09.2019 г.,
сумата 66,63 лв. договорна лихва за
периода 03.11.2017 г. – 04.05.2018 г., сумата 209,04 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 26.01.2018 г. – 04.05.2018 г., сумата 215,67 лв. законна
лихва за забава за периода 03.11.2017 г. – 30.09.2019 г., сумата 25 лв.
разноски по делото и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, като е посочено, че
вземането произтича от договор за паричен заем №150563 от 27.10.2017 г. Тази заповед
е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК
Уведомлението за цесия е
приложено към исковата молба и е връчено на ответника заедно с тази искова молба при условията на
чл.47 от ГПК.
Уведомителни писма за цесията с
искане за плащане на сумата по договора са изпратени от „Сити кеш“ООД и ищеца до ответника, като видно от
известията за доставяне същите не са получени от ответника, тъй като е непознат
на адреса в гр.Л., ул.“***“, №**, който адрес е записан в договора за заем.
В исковата молба ищецът
признава, че ответникът му е платил сумата 190 лв., като според него по този
начин е погасил 174,63 лв. от неустойката и 15,37 лв. от обезщетението за
забава.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва
да установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
съществува, дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.
В случая
ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия момент
именно той има право да търси изпъленние на вземането. Уведомлението за
извършената цесия е връчено на длъжника по реда на чл.47 от ГПК едва в хода на
настоящото производство. Следователно едва след тази дата това прехвърляне
става действително за него, т.е. не би могъл да изпълни валидно на стария
кредитор. По настоящото дело въпросът за действието на договора за цесия по
отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не се твърди плащане на
предишния кредитор след датата на извършване на цесията.
Това
вземане е прехвърлено от цедента, респ. придобито от цесионера в размерите, в
които е било в патримониума на първия.
По
отношение на първото от претендираните вземания – главница от 600 лв. по делото
е установено, че между страните е сключен валиден договор за заем с годишен
процент на разходите от 48,51% , респ. в рамките, посочени в чл.19, ал.4 от
Закона за поребителския кредит – до 5 пъти законната лихва, както и че сумата
по договора е получена от ответника, което той е удостоверил лично подписвайки
договора.
По
отношение на твърдението на процесуалният представител на ответника, че няма
валидно сключен договор за заем, съдът намира същото за неоснователно, тъй
като договорът, сключен без
представителна власт е във висяща недействителност, но към настоящия момент
страната, за която има съмнения дали е надлежно представлявана, не се е
позовала на тази недействителност. Фактът, че всички документи по сключването
на договора са у ищеца, като частен правоприемник на „Сити Кеш“ООД досежно
правата и задълженията по този договор, както и включването на договора в
портфейла от кредити, които са предмет на договора за цесия потвърждават с
конклудентни действия действията на
лицето, сключило договора, ако същото е действало без представителна власт.
По
отношение на твърдението за недействителност на договора за заем, тъй като е
сключен при уговорка за възнаградителна лихва, надвишаваща неколкократно
размера на законната лихва и представляваща поради това неравноправна клауза,
съдът счита същото за неоснователно. Както сочи разпоредбата на чл.145 от ЗЗП, ал.2,
преценката за неравноправни клаузи в договора не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението, от
една страна / в случая възнаградителната лихва като цена на финансовия ресурс/ и стоката или услугата, която ще бъде предоставена или извършена в
замяна / в случая предоставената сума/ от друга страна, при условие, че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми. В случая ясно е посочен размера на
възнаградителната лихва / като абсолютна стойност/, а единственият критерий за
съответствие със закона е горепосочената разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК,
която сочи допустимия размер на ГПР. А ГПР по процесния договор е под този
максимум.
По делото не са представени
никакви доказателства за изпълнение на договора, но ищецът признава, че част от
сумата е платена. Въпросът каква част от
вземанията са погасени с това плащане следва да бъде разгледан след като съдът
прецени принципно основателността на всички искове.
Първият от обективно
съединените искове принципно е основателен и доказан. За да стигне до този
извод съдът взе предвид и обстоятелството, че кредитът не е обявяван за
предсрочно изискуем, но към датата на депозиране на заявлението – 30.09.2019 г.
е бил настъпил падежа и на последната от вноските – тази от 04.05.2018 г.
По
отношение на втория от исковете – за заплащане на сумата 66,63 лв. договорна
лихва за периода 26.01.2018 г. – 04.05.2018 г., същият се явява основателен и
доказан. Договорната лихва е ясно посочена в договора и същата е в размер на 66,63
лв., поради което искът за установяване на вида и размера на задължението е
основателен и доказан.
По отношение на третия от обективно съединените искове –
за установяване на задължението за заплащане на сумата 209,04 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 26.01.2018 г. – 04.05.2018 г.,
съдът намира иска за неоснователен. Разпоредбата на чл.143 от Закона за защита
на потребителите, който е приложим и към процесния договор, по който едната
страна е действала като физическо лице и не по занятие, определя като
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца /в случая ищеца/
и потребителя /в случая ответника/, а разпоредбата на чл.146, ал.1
урежда законовата санкция, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Единствената възможност такава клауза да бъде действителна е когато е
договорена индивидуално, за каквото индивидуално договаряне в случая има твърдение от ищеца, но не са представени съответните доказателства,
тъй като и в договора е посочено, че същият е сключен при общи условия и в чл.14, ал.2 от тези общи условия са
посочени предпоставките за начисляване на неустойка. Конкретно т.5 от чл.143 от ЗЗП в примерното
изброяване на такива неравноправни клаузи сочи и задължението на потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. В случая с уговарянето на неустойката в чл. 8 от договора в размер на 383,67 лв. /която е повече от 1/2 от сумата
по главницата при срок на договора по-малък от 6 месеца/, покачва годишния процент на разходите много
над предвидените в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит 50%. Предвид
начина, по който е записано задължението на длъжника, то неговото неизпълнение
е почти сигурно, а уговореният начин на
изпълнение – разсрочено ведно с погасителните вноски, сочи, че в случая това е
скрита лихва с цел заобикаляне на законовата регулация за максималния ГПР,
което е още един аргумент в подкрепа на недобросъвестността на търговеца при уговаряне на тази неустойка.
Ето защо съдът намира, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от
ЗЗП и е нищожна както на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, така и на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от Закона за задълженията и договорите.
Ето защо
предявеният в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете иск за
установяване на задължение за заплащане на сумата 209,04 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение е неоснователен и недоказан.
Тук
следва да бъде разгледан и въпросът за размера, в който искът за установяване
на главницата е основателен. С
оглед нищожността на клаузата за неустойка съдът намира, че сумата 174,63 лв.,
която ищецът е прихванал срещу задължението за неустойка следва да бъде
прихваната с главницата, при което последната остава дължима в размер на 425,37
лв. В останалата част главният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
тъй като ответникът е изпълнил частично това задължение.
По
отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава, такова обезщетение се
дължи не само въз основа на чл.7 от договора, но и по силата на чл.86 от Закона
за задълженията и договора. Същото е в размер на законната лихва от датата,
следваща датата на изпълнението. При изчисляването на тази лихва за забава
съдът следва да вземе предвид размера на уговореното в договора задължение от
главница и лихва, а именно 24,69 лв. , но не и посоченото като неустойка за
всички вноски след седмата /тъй като в исковата молба не е посочено кога е
извършено частичното плащане, съдът приема, че първите седем плащания по 24,69
лв. са погасени със сумата, която ищецът погрешно е прихванал като неустойка/. Това
е така, защото клаузата за уговаряне на неустойка се явява нищожна, тъй като по
същество същата цели заобикаляне на законовото ограничение за максимален
годишен процент на разходите при договорите за потребителски кредит. Освен това
следва да бъде съобразен падежа на всяка от вноските, а не предсрочна
изискуемост. Изчислена с електронен
калкулатор общата сума за забава на останалите 20 вноски е 79,53 лв. за периода
до 30.09.2019 г. /съответно 4,43 лв. за първата вноска, 4,38 лв. за следващата и
съответно 4,34 лв., 4,29 лв., 4,24 лв., 4,19 лв., 4,15 лв., 4,10 лв., 4,05 лв.,
4,00 лв., 3,95 лв., 3,90 лв., 3,86 лв., 3,81 лв., 3,76 лв., 3,71 лв., 3,66 лв.,
3,62 лв., 3,57 лв. и 3,52 лв./, като от тази сума следва да бъде
приспадната сумата 15,37 лв., която
според ищеца е платена от ответника. Така искът за установяване на задължение
за заплащане на обезщетение за забава е основателен и доказан до размера на
64,16 лв. В останалата му част същият е неоснователен, поради което следва да
бъде отхвърлен.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
от него разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от иска. Общо направените по делото разноски са в размер на 275 лв. Съответно юрисконсултското възнаграждение на
ищеца следва да бъде определено в същите размери, в които е и първоначалното
възнаграждение на особения представител, а именно в размер на 100 лв. Така съразмерно на уважената част от исковете
ответникът следва да заплати на ищеца сумата 140 лв. разноски и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Съответно по ч.гр.д.№1846/2019 г.
тези суми са 25 лв. за разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, тъй
като разноските по същото и
юрисконсултското възнаграждение са определени в размер на минимума.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Х.С.К., ЕГН ********** ***,
че същият дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление бул“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
законен представител Димитър Бориславов Бончев, сумата 425,37 лв. /четиристотин двадесет и пет лева и тридесет и
седем стотинки/ по договор за паричен заем №0179909 от 27.10.2017 г., сключен
със „Сити Кеш“ООД, ведно със законната лихва от 30.09.2019 г. до окончателното
изплащане на главницата, сумата 66,63 лв. /шестдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/ договорна лихва за
периода 03.11.2017 г. – 04.05.2018 г. и сумата 64,16 лв. /шестдесет и четири лева и шестнадесет стотинки/ лихва за забава
за периода 23.12.2017 г. – 30.09.2019 г.,
за които задължения е издадена заповед за изпълнение №3868/01.10.2019 г.
по ч.гр.д.№1846/2019 г. по описа на РС Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени
от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и
адрес на управление бул“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, законен представител Димитър Бориславов Бончев срещу Х.С.К., ЕГН **********
*** за установяване на задължение за заплащане на главницата и на обезщетение
за забава в останалата им част до първоначално предявените размери от 600 лв.,
респ. 215,67 лв., а за последния иск и относно периода от 03.11.2017 г. до
22.12.2017 г., а иска за установяване на задължение за заплащане на 209,04 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 26.01.2018 г. – 04.05.2018 г. изцяло като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Х.С.К.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК
********* със седалище гр.София и адрес на управление бул“Д-р Петър Дертлиев“,
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Димитър
Бориславов Бончев сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева / за разноски и 50,00
лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по
ч.гр.д.№ 1846/2019 г., както и 140,14 лв. /сто и четиридесет лева и четиринадесет
стотинки/ разноски и 100,00 лв. /сто
лева / юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по
ч.гр.д. №1846/2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: