Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производство е по чл. 258 и сл. ГПК . С решение № .... от 13.01.2010година., постановено по гр.д. № .... /2009г. В. районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Г. И. В. от с.Д., К. И. В. от гр.В.Т. и Д. И. В. от гр.С. З. против Х. Г. С. от с.П. и А. Г. Т. от с.П., иск с правно основание чл. 34 ЗС. Първоинстанционният съд е осъдил ищците да заплатят сумата от 80 лв. държавна такса, както и направените от ответниците разноски по делото в размер на 400 лв. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Г. В., К. В. и Д. В.. В жалбата си те твърдят, че районният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, доколкото не се е произнесъл по направените от тях възражения за възстановяване на запазената им част от наследството. Излагат се съображения, че ВТРС неправилно е отхвърлил предявения иск за съдебна делба, като неоснователен и недоказан. В срока за отговор ответниците не са взели становище по жалбата. Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на Закона, намира за установено следното. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба на недвижим имот, находящ се в с. П. , общ. В. Т. , а именно ДВОРНО МЯСТО от 351 кв.м., представляващо дворище 402 в квартал 49 по плана на с.П. и на построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА –полумасивна, ПРИСТРОЙКА –жилищна, НАВЕС –стопанска сграда. В исковата молба се твърди, че ищцата и ответниците са наследници на И. В. И. починал на 07.11.84г., жител на село П., общ. В. Т.. Посочено е, че наследодателят им е оставил в наследство процесният недвижим имот, находящ се в с. П., общ. В. Т.. Изложени са съображения, че не е постигнато съгласие между всички сънаследници за доброволна делба, поради което са поискали от съда допускане на съдебна делба на сънаследствения имот. В исковата си молба са посочени квотите, по които да бъде допусната делбата между всички наследници. С отговора си ответниците са представили завещателно разпореждане, направено в полза на двама от наследниците на общият наследодател. Изложено е съображение, че не е налице съсобственост по отношение на процесния имот. Пред първа инстанция ищците са оспорили съдържанието на завещанието, като са заявили, че саморъчното завещание е нищожно, предвид липсата на индивидуализация на имот в същото. Изразено е становище, че при извършването на покупко-продажбите и съставянето на нотариалните актове не са спазени разпоредбите на чл. 33 ЗС. Ищците са навели доводи, че със завещателното разпореждане им е накърнена запазената част от наследството по закон. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че изразеното становище от страна на ищците няма характер на възражение по смисъла на закона. Мотивите на ВТРС са в насока, че процесния имот е изключителна собственост на А. Г. Т., предвид което не е налице съсобственост и допускането на съдебна делба е недопустимо. Във въззивното производство в съдебно заседание се явява ответник жалбата А. Т. чрез процесуалният си представител- адвокат Ч.. Поддържа се становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че ответникът Т. е получил имота в резултат на правни сделки, а не от наследство. От фактическа страна: И. В. И., бивш жител на село П., почнал на 07.11.1984г. е наследодател на Г. И. В., К. И. В., Д. И. В., Х. Г. С., А. Г. Т.. Процесният имот, намиращ се в село П. , община В. Т. и представляващ- ДВОРНО МЯСТО от 351 кв.м., представляващо дворище 402 в квартал 49 по плана на с.П. и на построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА –полумасивна, ПРИСТРОЙКА –жилищна, НАВЕС –стопанска сграда е придобит от наследодателя по време на брака му с К. Н. М. Със саморъчно завещание наследодателят И. В. е завещал полагаемата му се Ѕ идеална част от притежавания от него недвижим имот в село П. на Х. С. и дъщеря си М. И. В.. Впоследствие Х. С. и М. И. се снабдяват с нотариален акт за собственост №138 т.3 по дело№ 2894/1993г. на нотариус Д. Р. Наследникът Х. С. продава с нотариален акт за покупко-продажба №.. дело../2003г. на Нотариус Т. Б. с рег.№2.., притежаванато от него ј идеална част на А. Т.. М. В. дарява своята ј ид.част на Н. С., като последната от своя страна продава на А. Т. тази ј ид.част, като сделката е обективирана с Нотариален акт за покупко-продажба №3378 том.17 на нотариус Т. Б. с рег.№..... Съпругата на И. В.- К. Н. М., прехвърля собствената си Ѕ идеална част от процесния имот на А. Г. Т.. Въз основа на всички описани сделки А. Г. Т. се снабдява с нотариален акт за собственост № 801, том.5, рег.№626 от 08.04.2008г. на нотариус Б. върху процесния недвижим имот. В Нотариалният акт Т. е признат за собственик на основание давностно владение, наследство и покупко-продажба. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена в процесуално- преклузивният срок, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна. За да бъде допусната делба между страните по делото е необходимо последните да са съсобственици на процесния имот. В настоящият случай първоинстанционният съд не е изследвал до край налице ли е съсобственост между наследниците / страни по делото/. От представените нотариални актове е видно, че имотът е придобит от наследника А. Т., като същият този имот представлява част от наследството на страните по делото, полагащо им се по закон. Установено по делото е и наличие на завещателно разпореждане от страна на общият наследодател в полза на част от наследниците. В такива случай законодателят педвижда в разпоредбите на чл.30 и следващите от закона за наследството възможността наследниците по закон да поискат редуциране на завещанието до размера на запазената им част. Такова възражение е било направено от ищците в хода на първоинстанционното производство. Същите са изразили становище, че е накърнена запазената им част по закон, предвид което съдът е бил сезиран с искане за възстановяване на запазена част от наследство, като неправилно е счел, че същото няма характер на възражение.Първоинстанционният съд не е разгледал възражението на ищците по същество, вследствие на което е стигнал до извода, че не е налице съсобственост и не е допуснал делба между наследниците. По този начин е нарушено правото на наследниците да искат намаляване на завещателното разпореждане до размера необходим за допълване на тяхната запазена част, а от там и възможността да бъде допусната делба на наследствен имот. Действително законодателят е предвидил правото на наследниците по закон, да искат възстановяване на запазената им част от наследство, като субективно потестативно право да се упражнява чрез иск или чрез възражение. В първоинстанционното производство ищците за упражнили това свое право чрез изразено възражение. Следва да се има предвид и установената практика /Реш. 580/92 г. – І, БСП бр.1/93 г./, според която когато наследник с право на запазена част, който предяви делбен иск срещу наследник, комуто е завещан делбения имот, в случай, че предметът на делбата е идентичен с предмета на завещанието, направен в полза на ответника и се него се изчерпва наследството, предевяването на иска за делба се счита и за упражняване на иска по чл.30 от ЗН от страна на ищеца. Тоест в конкретният случай, доколкото предмета на делба е идентичен с този в завещателното разпореждане и с него се изчерпва наследството би следвало да се приеме, че искане за възстановяване на запазена част е направено още с предявяването на исковата претенция за делба. Искането за намаляване на завещателните разпореждания може да бъде разгледано само в първата фаза на делбеното производство. В настоящия случай такова искане е било направено още преди постановяване на крайният съдебен акт на съда. Становището на страните е било заявено, като съдът е следвало да разгледа искането заедно с всички въпроси, подлежащи на разглеждане в първа фаза на съдебната делба, а именно между кои лица, за кои имоти и действително налице ли е съсобственост. В тази част на процеса именно съдът разрешава всички тези въпроси, отнасящи се до спора, в това число и относно възстановяването на запазената част. Първоинстанционният съд не е възприел заявеното становище, на ищците, което в конкретният случай се явява преюдициално по отношение на главният спор свързан с допускането на съдебната делба. В първоинстанционното производство районният съд е изследвал допустимостта на съдебната делба, като по този начин е разгледал обусловения правен спор, без да се произнесе по обуславящият го въпрос, а именно дали запазената част на ищците е накърнена и чрез завещателното разпореждане ответниците да са били облагодетелствани като са получили повече от това, което се съдържа в разполагаемата се част. Решението, с което първоинстанционният съд е счел, че становището на ищците за нарушена запазена част няма характер на възражение по смисъла на чл.30 ЗН следва да бъде обезсилено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване на решение по заявената претенция. Въззивният съд няма правомощие да се произнесе за първи път по възражение, което е допустимо и предявено пред първоинстанционния съд, но не е било разгледано по същество. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №... на В. районен съд от 13.01.2010г. по гр.д. № ..../2009г. по описа на съда, ВРЪЩА делото на В. районен съд за произнасяне по същество по изразеното възражение от Г. И. В., К. И. В. и Д. И. В. за възстановяване на запазена част от наследство, след което да се произнесе по иска за делба. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |