Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/………10.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Елена Петрова,
като разгледа докладваното от съдията,
т. д. № 1548/2017 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх. № 31262/08.11.2017
г.,
уточнена с молба вх. № 35586/15.12.2017 от „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД (н), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, м. „Св. Никола“, № 60 и молба за присъединяване вх. №
5164/16.02.2018 г. на „ЕКО МАК ВИЛИДЖ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Васил Априлов", № 48 срещу „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, регистрирано под фирмен № 47367 в Република
Маршалови острови, със седалище и адрес на управление ул. „Димокриту“, № 15,
к-с „Панеретос Елиана“, офис 104, п.к. 4041, Лимасол, Кипър, представлявано от М.К.П.,
със съдебен адрес:***, при
задължителното участие на Р.Г.С., Синдик на „Мосстрой – Варна“ АД (н), със служебен
адрес гр. София, ул. „Г.С. Раковски“, № 125, ет. 1, ап. 1, за приемане за установено несъществуването на приетото вземане
на ответника-кредитор „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК общо в размер на 13940177.80 лв. (след частично
прекратяване по реда на чл. 130 ГПК), формирано както
следва: 1. Вземане по договор за заем от
31.10.2011 г.: - 3861188.64 лв., остатък от главница (след частично прекратяване по реда на чл. 130 ГПК); - 1150634.76 лв., законна лихва върху главница от
3911188.64 лв., за периода 01.08.2014 г. (настъпване на предсрочна изискуемост) – 22.06.2017 г. (решение за
откриване на производство по несъстоятелност); - 690356.92 лв., остатък от възнаградителна лихва (след частично прекратяване по реда на чл. 130 ГПК), за периода 15.11.2011 г. - 01.08.2014 г.; -
203390.69 лв., законна лихва върху възнаградителна лихва от 691356.92 лв., за
периода 01.08.2014 г. – 22.06.2017 г.; - 459254.56 лв., остатък от неустойка по
чл. 11 от Договора (след частично
прекратяване по реда на чл. 130 ГПК); - 135402.55 лв.,
законна лихва върху неустойка от 460254.56 лв., за периода 01.08.2014 г. –
22.06.2017 г.; 2. Вземане по развален
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 02.12.2011 г.,
придобито чрез Договор за цесия от 02.09.2016 г. и Анекс от 02.09.2016 г.: -
6934000.00 лв., главница, дължима на
отпаднало основание – разваляне на предварителния договор; - 382132.74 лв.,
законна лихва върху главницата за периода 07.12.2016 г.(датата на разваляне на договора) – 22.06.2017 г.; 3. Вземане по развален Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.2012 г., придобито чрез
Договор за цесия от 02.09.2016 г. и Анекс от 02.09.2016 г.: - 117349.80
лв., главница дължима на отпаднало основание – разваляне на предварителния
договор; - 6467.15 лв., законна лихва върху главницата за периода 07.12.2016 г.
(датата на разваляне на договора) – 22.06.2017 г., предявени с молба вх. №
21411/21.07.2017 г., на осн. чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ.
В резюме, твърденията на ищеца по оспорване на приетите вземания на
ответника се свеждат до: - оспорване на настъпването на предсрочна изискуемост
на вземанията по Договор за заем от 31.10.2011 г., поради неизпълнение на
условията за предоставяне на сумата; - извършеното цедиране на вземанията по
развалените Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от
02.12.2011 г. и Предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот от
25.06.2012 г., не е породило действие, предвид липсата на уведомяване на
длъжника; - оспорване на настъпването на условията и валидното упражняване на
правото на разваляне на Предварителен договор от 02.12.2011 г. и Предварителен
договор от 25.06.2012 г., при твърдения за липса на виновно неизпълнение на
задълженията, липса на предоставяне на подходящ срок за изпълнение и
незначителност на неизпълнението с оглед интереса на кредитора. По същество отправя искане за уважаване на предявения иск.
Съищецът „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, поддържа
предявения иск с твърдения, че предявените и приети в хода на производството по
несъстоятелност, вземания на ответника не се намират в неговия патримониум. По
силата на сключен договор за цесия от 12.09.2015 г. вземането по Договор за
заем от 31.10.2011 г. е било прехвърлено на трето лице „Бизнес център“ ЕАД. На
следващо място сочи, че ответникът не е могъл да придобие вземанията с произход
развалени предварителни договори от 02.12.2011 г. и 25.06.2012 г., които твърди
да са му били цедирани по силата на Договор за цесия от 02.09.2016 г. и Анекс
от 02.09.2016 г., тъй като не е представил доказателства за извършеното
прехвърляне и за съществуването на такива вземания по основание и размер. По
същество отправя искане за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК е депозирал писмен отговор
на исковата молба, в който оспорва предявения иск. По отношение вземането
основано на Договор за заем от 31.10.2011 г. счита, че влязлото в сила решение
по т.д. № 1783/2014 г., на ВОС, ТО, по предявени частични искове, основани на
същия договор и силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението,
преклудира както възраженията по размера на разгледаната частична претенция,
така и възраженията по правопораждащите факти, на които вземането се основава,
при предявен иск за пълния му размер. Така в настоящото производство счита за
обхванати от СПН сключването на Договор за заем на 31.10.2011 г., превеждането
на сумата по заема, използването на средствата извън уговорените с договора
цели и обявяването на предсрочна изискуемост н нотариална покана рег. №
4084/16.07.2014 г. Сочи, че с
обявяването на предсрочна изискуемост е настъпил падежът освен на главницата, а
и на дължимата възнаградителна лихва, както и в действие е влязла уговорената
неустоечна клауза. Настъпването на предсрочната изискуемост ответникът свързва
и с пораждане на задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху всяко едно от главните
задължения.
Излага хронология на
извършените прехвърляния на правата и задълженията, основани на Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 02.12.2011 г. и Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.2012 г. и сочи, че същите
валидно са били придобити от него по силата на сключен Договор за цесия от
02.09.2016 г. като по силата на подписания на същата дата Анекс към Договора за
цесия от 02.09.2016 г. е придобил и правото да развали сключените Предварителни
договори. Излага, че предварителните договори не съдържали уговорен срок за
завършване на обектите. Предвиден бил срок за сключване на окончателни договори
– 3 месеца от издаване на Разрешение за ползване на сградата. Сочи, че след
извършена проверка установил съществени отклонения със строителните книжа при
изпълнение обектите, предмет на предварителните договори. Това отклонение,
както и обстоятелството, че сградата не била завършена в състояние да бъде
въведена в експлоатация, мотивирали ответника на 10.11.2016 г. да изплати на
ищеца нотариална покана, надлежно получена от него на 17.11.2016 г. С поканата
ищецът бил уведомен, както за сключените договори за цесия, така и бил поканен
да завърши сградата, да я въведе в експлоатация и да уведоми ответника за
датите на сключване на окончателни договори. Ищецът бил предупреден, че при
неизпълнение в срок до 03.12.2016 г., предварителните договори ще бъдат считани
за развалени и бил поканен да върне получените по предварителните договори
суми, както и да заплати законна лихва, считано от датата на разваляне на
договорите до окончателното изплащане на сумите. Излага становище по изложените
в исковата молба твърдения на ищеца, досежно вземанията придобити по силата на
договор за цесия. По същество отравя искане за отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 367 ГПК, в качеството на задължителна
страна в производството, Синдикът Р.Г.С. депозира
писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на предявения иск
досежно вземанията основание на Договор за заем от 31.10.2011 г., тъй като в
архива на ищеца са намерени писмени доказателства в подкрепа на съществуването
на такова вземане. Счита, че размерът на вземанията по този договор не е
оспорен от ищеца, а той се опитва да преодолее силата на пресъдено нещо на вече
постановеното решение по т.д. № 1783/2014 г., на ВОС, ТО, досежно основанието
на тези вземания. По отношение на вземанията основани на Договор за цесия от
02.09.2016 г. и разваляне на предварителните договор счита, че доводите на
ищеца за несъществуването на тези вземания са неоснователни и не се подкрепят
от наличните доказателства. Оспорва доводите наведени от съищеца в депозираната
молба за присъединяване. По същество отправя искане за отхвърляне на предявения
иск.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която оспорва доводите
на ответника досежно силата на пресъдено нещо на постановеното решение по т.д.
№ 1783/2014 г., на ВОС, ТО. Изразява становище по доказателствените искания на
ответника.
В
срока по чл. 372 ГПК, съищецът не депозира допълнителна искова молба.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който репликира
депозираната допълнителна искова молба.
В срока по чл. 373 ГПК, Синдикът депозира допълнителен отговор, в който поддържа становището
изразено в първоначалния отговор.
В съдебно заседание ищецът съищецът и задължителната страна Синдикът, не се явяват и не изпращат представители. Ответникът чрез процесуален представител поддържа изложените в депозираните отговори твърдения, възражения и доводи.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на иска:
С Решение
№ 409/22.6.2017 г., постановено по т.д. № 1260/2016 г., на ВОС, ТО обявена
неплатежоспособността на "МОССТРОЙ-ВАРНА" АД, ЕИК ********* и е
открито производство по несъстоятелност на ответника.
Видно от Списък на приетите вземания
по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в производството по несъстоятелност на „Мосстрой – Варна“
АД, под № 5 са отразени приети вземания на „Инфинит Уелт Кепитъл“ Инк., общо в
размер на 14020730.46 лв., представляваща главници, лихви и неустойки, с
произход Договор за заем от 31.10.2011 г., развален Предварителен договор за
покупко-продажба от 02.12.2011 г. и развален Предварителен договор за
покупко-продажба от 25.06.2012 г.
С възражение вх. № 23769/21.08.2017 г., по т.д. № 1260/2016 г., на ВОС, ТО, приетото вземане на кредитора е било оспорено от страна на длъжника „Мосстрой-Варна“ АД.
С Определение № 3232/16.10.2017 г., постановено по т.д. № 1260/2016 г., на ВОС, ТО, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на длъжника, сега ищец, срещу включване на вземанията на кредитора-сега ответник в Списък на приетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в производството по несъстоятелност.
С Определение № 3353/23.10.2017 г., постановено от съда по несъстоятелността, Списъкът на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ е одобрен.
Определението на съда за одобряване на списъка е обявено по партидата на длъжника в ТР на 24.10.2017 г. Съобразно разпоредбата на чл. 694, ал. 6 ТЗ, искът по чл. 694, ал. 1-3 ТЗ се предявява в 14-дневен срок от датата на обявяване в ТР на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ. В случая, искът за установяване недължимостта на приетото вземане е депозиран за изпращане чрез куриерска служба, на 07.11.2017 г. или в границите на преклузивния срок, поради което се явява допустим.
Съищецът „ЕКО МАК ВИЛИДЖ“ ЕООД, ЕИК ********* е конституиран в настоящото производство с Определение № 641/19.02.2018 г., след като производството по предявения от него иск, по който е образувано т.д. № 1598/2017 г., по описа на ВОС, ТО, е бил прекратен като недопустим.
По съществото на спора: Искът по чл.
694 ТЗ е специален установителен иск, предоставен в полза на кредиторите и на
длъжника, за защита на правото им да искат включване или изключване на вземане
от списъка, одобрен от съда по несъстоятелността. Целта да е да бъдат
установени по съдебен ред съществуването или несъществуването на конкретно
задължение на длъжника към конкретен кредитор. Исковото производство по чл. 694 ТЗ, макар и да подлежи на разглеждане от съда по несъстоятелността (разглеждан от друг състав на
съда), представлява
допълнително производство, което има обслужващо предназначение по отношение на
основното, същинско производство по несъстоятелност. Този иск е под режима на
общия исков процес и по отношение на него важат правилата на състезателното
исково производство. В производството по иска по чл. 694 ТЗ (във всички визирани хипотези) съдът следва да провери, както допустимостта – която в случая е
налице, така и съществуването или несъществуването на материалното право, тъй
като от това зависи възможността на кредитора да се ползва от механизма на
универсалното принудително изпълнение. При това положение и тъй като
изпълняемото право не е установено със сила на пресъдено нещо, в производството
по установителния иск ищецът носи доказателствената тежест за установяване на
съществуването или несъществуването на материалното право. Предметните предели
на производството по чл. 694 от ТЗ включват и проверка дали заявената претенция
представлява вземане по смисъла, който законодателят е вложил в разпоредбите на
чл. 685, чл. 688 ТЗ.
В случая, конкретния предявен от ищеца
иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ и
има за предмет установяване несъществуването на приетото вземане на кредитора, след
като е направено възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, но същото е било оставено без
уважение. Доколкото предявения иск е от категорията на отрицателните
установителни, то тежестта на доказване е обърната. Така в тежест на ответника-оспорен кредитор е главното и пълно
доказване на съществуването, основанието и размера на оспорените вземания,
както и че същият се легитимира като кредитор на ищеца-несъстоятелен длъжник.
При доказване на горното в тежест на несъстоятелния длъжник-ищец е доказването на твърдяните обстоятелства, обосноваващи погасяване или изключване на правата на ответника.
По
вземането основано на Договор за заем от 31.10.2011 г.: В хода на
настоящото производство не е било предмет на спор между страните, а и се
установява от представеното от самия ищец Решение № 1028/30.12.2015 г.,
постановено по т.д. 1783/2014 г., на
ВОС, ТО и влязло в законна сила на 31.03.2016 г., че „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД (н) е осъдено да
заплати на „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК сумата 25564.60 евро - частична претенция за
главница от общо 2000000.00 евро, по Договор за заем от 31.10.2011 г., сумата 511.29
евро – част от възнаградителна лихва общо в размер на 377722.22 лв., уговорена
в чл. 1.2 от Договора, за периода 15.11.2011 г. - 01.08.2014 г. и сумата 511.29
евро - част от неустойка общо в
размер на 237722.22 евро, уговорена в чл. 11 от Договора, на осн. чл. 79, ал.
1, предл. 1, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, както и сумата 27302.66 лв.,
направени разноски, на осн. чл.78, ал. 1 ГПК.
Така отчитайки силата на присъдено нещо, с
която се ползва постановеното решение по т.д. № 1783/2014 г., на ВОС, ТО и
съобразно указанията дадени с т. 2 от ТР № 3/2016 г. за преклудирани следва да
се приемат всички възражения на ищеца срещу правопораждащите правнорелевантни
факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. С други думи, валидното
възникване и съществуването на облигационно правоотношение по представения и в
настоящото производство Договор за заем от 31.10.2011 г. са установени между
страните и този въпрос не подлежи на пререшаване. Установен по задължителен
начин между страните е и въпросът за неизпълнението на сключения договор от
страна на ищеца, както и за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията
по него с обявяването й на ищеца чрез нотариална покана, получена на 01.08.2014
г.
В хода на настоящият процес е постановено
Решение № 538/06.07.2018 г., по т.д. №
1596/2017 г., на ВОС, ТО, влязло в сила на 06.02.2020 г., от което се
установява, че е отхвърлен иска на „Бизнес Център“ ЕАД срещу „Мосстрой – Варна“
АД, при задължителното участие на Синдика Р.С., за установяване съществуването
на вземания на ищеца общо в размер на 2430898.52 евро с произход Договор за
заем от 31.10.2011 г., сключен между „Инфинит Уелт Кепитъл“ Инк. и „Мосстрой –
Варна“ АД, които да са били прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от
12.09.2015 г., сключен с „Инфинит Уелт
Кепитъл“ Инк. Производството е проведено при участието на настоящият ответник
„Инфинит Уелт Кепитъл“ Инк. като подпомагаща „Мосстрой – Варна“ АД, страна.
При зачитане на задължителната сила на
мотивите на така постановеното решение между ищеца и ответника в настоящото
производство, при задължителното участие на Синдика, по задължителен начин е
установено, че носител на правата по сключения Договор за заем от 31.10.2011
г., в това число и на правото да иска връщане на заетата сума и изпълнение на
всички задължения на ищеца по него е ответника.
Влязлото в сила решение има действие и по
отношение на всички кредитори на несъстоятелността, в това число и
съищеца.
Междувпрочем, неизпълнението на задълженията
на ищеца по договора се установява и в хода на настоящото производство,
последством събраните специални знания по назначената ССЕ. При наличието на
уговорка между страните заетата сума да се ползва за финансиране на дейността
на заемателя, насочена към закупуване и управление на недвижими имоти в РБ, от
заключението на експерта се установява, че по сметка на ищеца на 15.11.2011 г.
е наредена от ответника сумата
1999759.00 евро, която е използвана от ищеца за погасяване на задължения по
сключен договор за кредит. Не са налице твърдения и кореспондиращите им
доказателства да са извършвани погашения на главницата от страна на ищеца,
поради което и при наличието на влязлото в сила решение, с което в полза на
ответника е присъдена сума по главницата в размер на 25564.60 евро или 50000.00
лв., то дължима се явява сумата 3861188.64 лв. Доколкото в настоящото
производство е оспорено съществуване на вземане за главница в същия размер, то
искът подлежи на отхвърляне.
Съобразно уговорките между страните по
Договора за заем, върху заетата сума се дължи възнаградителна лихва в размер на
6.5 % годишно (чл. 1). При обявена предсрочна изискуемост на
задълженията на 01.08.20914 г., с което е отнето преимуществото на срока,
уговорен в полза на длъжника, се налага извода, че възнаградителната лихва се
дължи за периода от предоставяне на сумата – 15.11.2011 г. до 01.08.2014 г. –
обявяване на предсрочната изискуемост. За този период от заключението на ССЕ се
установява, че размерът на възнаградителната лихва за този период възлиза на
сумата 353485.18 евро или 691356.92 лв. С коментираното по-горе съдебно решение
е установено съществуването на вземане за възнаградителна лихва за същия период
в частичен размер от 511.29 евро или 1000.00 лв. При това положение и при
липсата на твърдения за извършвани плащания по договора, съдът намира, че
ответникът успешно установи съществуващо вземане за възнаградителна лихва в
размер на 690356.92 лв., за периода 15.11.2011 г. до 01.08.2014 г., поради
което и предявения иск за несъществуване на вземане в същият размер подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
При настъпването на предпоставките за
предсрочна изискуемост на вземанията по Договора и надлежното й обявяване на
01.08.2014 г., са довели до влизане в действие на валидно уговорената между
страните неустоечна клауза, възпроизведена в разпоредбата на чл.11 от Договора.
В нея страните са предвидили санкционна неустойка в размер на 10 % върху
дължимата заета сума и дължимата възнаградителна лихва. От заключението на ССЕ
се установява, че размерът на дължимата неустойка възлиза на 235324.42 евро или
460254.56 лв. При наличието на уважения частичен иск за това вземане в размер
на 511.29 евро или 1000.00 лв., дължима се явява сумата 459254.56 лв., поради
което искът за несъществуване на вземане в посочения размер подлежи на
отхвърляне.
Всяко от посочените по-горе вземания –
главница, договорна лихва и неустойка е било предявено в производството по
несъстоятелност на ищеца ведно с претенция за законна лихва с начална дата на
периода - датата на обявяване на предсрочна изискуемост – 01.08.2014 г. до
22.06.2017 г. – датата на откриване на производството по несъстоятелност.
Настоящият състав намира, че доколкото всяко от посочените главни вземания е
парично, то след датата на изискуемостта върху него се дължи законна лихва.
Така за посочения период до откриване на производството по несъстоятелност и като съобрази, че подобна претенция не е била предмет на разглеждане
като частична в проведеното производство по т.д. № 1783/2014 г., с помощта на
калкулатор от ПИС „Апис“, съдът установи, че върху пълния размер на главницата
от 3911188.64 лв. размерът на дължимата законна лихва възлиза на сумата
1149661.31 лв. Върху пълния размер на договорната лихва 691356.92 лв.,
дължимата законна лихва възлиза на сумата 203218.61 лв., а върху пълния размер
на неустойката 460254.56 лв. дължимата законна лихва възлиза на сумата
135287.99 лв. Предявения иск за оспорване съществуването на вземания в тези
размери подлежи на отвърляне, а за разликата до предявените и приети размери на
посочените вземания в производството по несъстоятелност подлежи на уважаване.
По вземането
основано на развален Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими
имоти от 02.12.2011 г., придобито от ответника чрез Договор за цесия от
02.09.2016 г. и Анекс от 02.09.2016 г.: В хода на настоящото производство е
постановено Решение № 537/05.07.2018 г., постановено по т.д. № 1595/2017 г., на ВОС, ТО, влязло в сила на 02.03.2020 г., от
което се установява, че е отхвърлен иска на „Лоджикал Адванс Констракшън“ ЕООД
срещу „Мосстрой – Варна“ АД, при участието на Синдика Р.С., за установяване
съществуването на неприето в производството по несъстоятелност, вземане на
ищеца, в размер на 6934000.00 лв., с произход подлежаща на връщане продажна
цена, поради отпаднало основание – разваляне на предварителен договор за
покупко продажба от 02.12.2011 г. Производството е проведено при участието на
настоящият ответник „Инфинит Уелт Кепитъл“ Инк. като подпомагаща „Мосстрой –
Варна“ АД, страна. Следователно при
зачитане на задължителната сила на мотивите на така постановеното решение между
ищеца и ответника в настоящото производство, при задължителното участие на
Синдика, по задължителен начин е установено, че ответникът е придобил чрез
Договор за цесия от 02.09.2016 г. и Анекс към него от същата дата, правата,
произтичащи от Предварителен договор за покупко-продажба от 02.12.2011 г. и
анексите към него, съответно е носител и на вземанията от развалянето му.
Влязлото в сила решение има действие и по
отношение на всички кредитори на несъстоятелността, в това число и
съищеца.
Установява се от представения Предварителен договор от 02.12.2011 г., ищецът
като продавач се е задължил да продаде на „ЛОДЖИКАЛ АДВАНС КОНСТРАКШЪН“ ЕООД като купувач, подробно индивидуализирани
недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, к.к. „Зл.пясъци“, жил. сграда „Омега“, изградена в груб строеж, срещу продажна
цена в размер на 2525000 евро, без ДДС. С Допълнително споразумение от 02.05.2012
г., неразделна част от Договора, страните са изменили обектите, предмет на
договора и уговорената цена, която е в размер на 3215250.00 евро, без ДДС.
От заключението на ССЕ се установява, че по силата на
сключения договор от страна на купувача е заплатена сума в размер на 6934000.00
лв. или 3545297.90 евро. За тази сума от страна на ответника са издадени
фактури за периода 13.12.2011 г. – 27.07.2012 г. Експертът е установил, че от
тази сума през м. август 2012 г. е приспадната сумата 149799.19 лв., без ДДС, в
резултат от което вземането на купувача по договора възлиза на сумата
6754240.97 лв., с ДДС.
По силата на сключения предварителен договор е било
уговорено, че сключването на окончателни договор следва да се извърши в срок от
3 месеца от въвеждане на сградата в експлоатация. По делото не са представени
доказателства сградата да е била завършена и въведена в експлоатация. Напротив
представен по делото е акт-обр. 10 от 11.12.2012 г., с който е установено
състоянието на строежа при спиране на строителството.
С нотариална покана от 10.11.2016 г. ответникът е
предоставил на ищеца срок за изпълнение на задълженията му по завършване на
сградата, въвеждането й в експлоатация и
уведомяване за сключване на окончателни договори и го е предупредил, че при неизпълнение
на някое от посочените задължения, че счита договора за развален. Поканата е
надлежно получена от ищеца на 17.11.2016 г. Не са налице доказателства да е
налице изпълнение на някое от посочените задължения на ищеца. При това
положение, считано от 03.12.2016 г. сключеният предварителен договор е бил
развален. След като правото на разваляне на договора е било надлежно упражнено
от страна на ответника-цесионер, то за него е възникнало и правото да
претендира връщане на заплатените суми по сключения предварителен договор,
което вземане му е било надлежно цедирано.
В резултат от това се налага извода, че за ответника
съществува вземане в размер на 6754240.97 лв., представляваща главница и до
този размер предявения иск подлежи на отхвърляне.
Основателен обаче се явява предявения иск за сумата
149799.19 лв., представляваща разлика над съществуващия размер на вземането 6754240.97
лв. до предявения и приет в производството по несъстоятелност размер 6934000.00
лв.
С коментираната по-горе нотариана покана ищецът е поканен в
срок до 06.12.2016 г. да върне получената сума по предварителния договор като
не са налице данни това да е било сторено, поради което и след посочената дата
длъжникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за това, каквото е заявено и
прието в производството по несъстоятелност. С помощта на калкулатор на законна
лихва от ПИС „Апис“, съдът установи, че за периода 07.12.2016 г. – 22.06.2017
г., върху установения размер на дължимата главница 6754240.97 лв., размерът на
дължимата законна лихва възлиза на 371483.25 лв. За разликата над този размер до заявения и
приет в производството по несъстоятелност размер - 382132.74 лв., вземането не
съществува, поради което предявения иск в тази му част подлежи на уважаване, а
за останалата част – на отхвърляне.
По вземането
основано на развален Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 25.06.2012 г., придобито чрез Договор за цесия от 02.09.2016 г. и Анекс от
02.09.2016 г.:
Установява се от представения Предварителен
договор от 25.06.2012 г., че ищецът „Мосстрой – Варна“ АД се е задължило да
продаде на Татяна Шошенска и Михаил Шошенски, подробно индивидуализирания в
договора недвижим имот – Апартамент А 19, находящ се на ет. 4, секция „А“ от
жилищна сграда „Златна палма“, к.к. „Зл. Пясъци“, гр. Варна срещу заплащане на
продажна цена в размер на 90136.00 евро. Сключването на окончателен договор
било уговорено да се извърши след въвеждане на сградата в експлоатация.
От заключението на ССЕ се установява, че по
така сключения договор от страна на купувачите по сметка на продавача-ищец е
заплатена сума в размер на 60000.00 евро или 117349.80 лв. За същия размер от
страна на ищеца са издадени фактури.
Това вземане чрез последователни договори за
цесия и анекси към тях, както следва: от 26.11.2012 г., 15.08.2015 г. и от
02.09.2016 г., е прехвърлено на „Лоджикал Адванс Констракшън“ ООД, „Омега Хаус
– Варна“ ЕООД и на настоящият ответник – „Инфинит Уелт Кепитъл“ Инк. Длъжникът
е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането по електронен път, за
което са представени съответните електронни писма и приложения към тях. Предмет
на прехвърляне е освен вземането и правото на разваляне на сключения
предварителен договор.
По делото не са налице доказателства за
изпълнение на задължението на продавача-ищец да е завършил сградата, в която се
намира продавания обект и същата да е въведена в експлоатация. Както бе
посочено по-горе в решението с акт-обр. 10 от 11.12.2012 г., е установено състоянието на строежа
при спиране на строителството.
С нотариална покана от 10.11.2016 г. ответникът е уведомил
ищеца за извършеното цедиране на вземането по сключения предварителен договор и
му е предоставил срок за изпълнение на
задълженията му по завършване на сградата, въвеждането й в експлоатация и уведомяване
за сключване на окончателни договори и го е предупредил, че при неизпълнение на
някое от посочените задължения, че счита договора за развален. Поканата е
надлежно получена от ищеца на 17.11.2016 г. Не са налице доказателства да е
налице изпълнение на някое от посочените задължения на ищеца. При това
положение, считано от 03.12.2016 г. сключеният предварителен договор е бил
развален. След като правото на разваляне на договора е било надлежно упражнено
от страна на ответника-цесионер, то за него е възникнало и правото да
претендира връщане на заплатените суми по сключения предварителен договор,
което вземане му е било надлежно цедирано.
В резултат от това се налага извода, че за ответника
съществува вземане в размер на 117349.80 лв., представляваща главница и до този
размер предявения иск подлежи на отхвърляне.
С коментираната по-горе нотариана покана ищецът е поканен в
срок до 06.12.2016 г. да върне получената сума по предварителния договор като
не са налице данни това да е било сторено, поради което и след посочената дата
длъжникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за това, каквото е заявено и
прието в производството по несъстоятелност. С помощта на калкулатор на законна
лихва от ПИС „Апис“, съдът установи, че за периода 07.12.2016 г. – 22.06.2017
г., върху установения размер на дължимата главница 117349.80 лв., размерът на дължимата законна
лихва възлиза на 6454.24 лв. За разликата над този размер до заявения за
разглеждане размер – 6467.15 лв., вземането не съществува, поради което
предявения иск в тази му част подлежи на уважаване, а за останалата част – на
отхвърляне.
В заключение от
горните мотиви съдът намира, че кредитора „Инфинит Уелт Кепитъл“ Инк. успя при
условията на главно и пълно доказване, да установи че е носител на вземане
възлизащо на сумата 13748496.29 лв.,
от които: 1. Вземане по договор за заем от 31.10.2011
г.: - 3861188.64 лв., остатък от главница; -
1149661.31 лв., законна лихва върху главница от 3911188.64 лв., за периода
01.08.2014 г. – 22.06.2017 г.; - 690356.92 лв., остатък от възнаградителна
лихва, за периода 15.11.2011 г. - 01.08.2014 г.; - 203218.61 лв., законна лихва
върху възнаградителна лихва от 691356.92 лв., за периода 01.08.2014 г. –
22.06.2017 г.; - 459254.56 лв., остатък от неустойка по чл. 11 от Договора; - 135287.99
лв., законна лихва върху неустойка от 460254.56 лв., за периода 01.08.2014 г. –
22.06.2017 г.; 2. Вземане по развален
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 02.12.2011 г.,
придобито чрез Договор за цесия от 02.09.2016 г. и Анекс от 02.09.2016 г.: -
6754240.97 лв., главница, дължима на отпаднало
основание – разваляне на предварителния договор; - 371483.25 лв., законна лихва
върху главницата за периода 07.12.2016 г. – 22.06.2017 г.; 3. Вземане по развален Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 25.06.2012 г., придобито чрез Договор за цесия от 02.09.2016
г. и Анекс от 02.09.2016 г.: - 117349.80 лв., главница дължима на отпаднало
основание – разваляне на предварителния договор; - 6454.24 лв., законна лихва
върху главницата за периода 07.12.2016 г. – 22.06.2017 г. До посочения размер
искът като неоснователен ще следва да бъде отхвърлен.
Следователно за
разликата до пълния предявен размер – 13940177.80 лв., вземането не съществува
и искът като основателен ще следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ, в тежест на ищеца и съищеца следва да бъде възложено заплащането на дължимата държавна такса за производството, в частта в която искът за несъществуване на вземането е отхвърлен, възлизаща на 137484.96 лв., определена по правилата на чл. 694, ал. 7 ТЗ. За несъстоятелния длъжник, събирането на таксата следва да бъде извършено от масата на несъстоятелността.
Дължимата държавна такса, в частта, в която искът за несъществуване на вземането е уважен, възлизаща на 1916.82 лв., се явява дължима от ответника „Инфинит Уелт Кепитъл“ Инк. и следва да бъде възложена в негова тежест, по аналогия на чл. 649, ал. 6, вр. чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Разноски на страните не се присъждат предвид липсата на подобни искания.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска на „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, м. „Св. Никола“, № 60 и на „ЕКО МАК ВИЛИДЖ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Васил Априлов", № 48 срещу „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, регистрирано под фирмен № 47367 в Република Маршалови острови, със седалище и адрес на управление ул. „Димокриту“, № 15, к-с „Панеретос Елиана“, офис 104, п.к. 4041, Лимасол, Кипър, представлявано от М.К.П., със съдебен адрес:***, при задължителното участие на Р.Г.С., Синдик на „Мосстрой – Варна“ АД (н), със служебен адрес гр. София, ул. „Г.С. Раковски“, № 125, ет. 1, ап. 1, за приемане за установено несъществуването на прието вземане на кредитора „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК общо в размер на 13748496.29 лв. (тринадесет милиона седемстотин четирдесет и осем хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и 29 ст.), от които: 1. Вземане по договор за заем от 31.10.2011 г.: - 3861188.64 лв., остатък от главница; - 1149661.31 лв., законна лихва върху главница от 3911188.64 лв., за периода 01.08.2014 г. – 22.06.2017 г.; - 690356.92 лв., остатък от възнаградителна лихва, за периода 15.11.2011 г. - 01.08.2014 г.; - 203218.61 лв., законна лихва върху възнаградителна лихва от 691356.92 лв., за периода 01.08.2014 г. – 22.06.2017 г.; - 459254.56 лв., остатък от неустойка по чл. 11 от Договора; - 135287.99 лв., законна лихва върху неустойка от 460254.56 лв., за периода 01.08.2014 г. – 22.06.2017 г.; 2. Вземане по развален Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 02.12.2011 г., придобито чрез Договор за цесия от 02.09.2016 г. и Анекс от 02.09.2016 г.: - 6754240.97 лв., главница, дължима на отпаднало основание – разваляне на предварителния договор; - 371483.25 лв., законна лихва върху главницата за периода 07.12.2016 г. – 22.06.2017 г.; 3. Вземане по развален Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.2012 г., придобито чрез Договор за цесия от 02.09.2016 г. и Анекс от 02.09.2016 г.: - 117349.80 лв., главница дължима на отпаднало основание – разваляне на предварителния договор; - 6454.24 лв., законна лихва върху главницата за периода 07.12.2016 г. – 22.06.2017 г., на осн. чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ИНФИНИТ УЕЛТ
КЕПИТЪЛ“ ИНК, регистрирано под фирмен № 47367 в Република Маршалови острови,
със седалище и адрес на управление ул. „Димокриту“, № 15, к-с „Панеретос
Елиана“, офис 104, п.к. 4041, Лимасол, Кипър, представлявано от М.К.П., със съдебен
адрес:***, Р.Г.С., Синдик на „Мосстрой – Варна“ АД (н), със служебен адрес гр. София, ул. „Г.С.
Раковски“, № 125, ет. 1, ап. 1 и кредиторите на несъстоятелността на „МОССТРОЙ –
ВАРНА“ АД (н), ЕИК *********, несъществуването на прието вземане на „ИНФИНИТ УЕЛТ
КЕПИТЪЛ“ ИНК, в
размер на разликата
над отхвърления размер от 13748496.29 лв. до предявения размер от 13940177.80
лв. (тринадесет милиона
деветстотин и четирдесет хиляди сто седемдесет и седем лева и 80 ст.), на осн. чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Решението е постановено при задължителното участие на Р.Г.С., Синдик на „Мосстрой – Варна“ АД (н), със служебен адрес гр. София, ул. „Г.С.
Раковски“, № 125, ет. 1, ап. 1.
ОСЪЖДА „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД (н), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, м. „Св. Никола“, № 60 и „ЕКО МАК ВИЛИДЖ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Васил Априлов", №
48 да заплатят по сметка
на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в
полза на бюджета на съдебната власт, сумата 137484.96 лв.
(сто тридесет и седем хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и 96 ст.), държавна такса, на осн чл. 694, ал. 7 ТЗ.
ОСЪЖДА „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, регистрирано под
фирмен № 47367 в Република Маршалови острови, със седалище и адрес на
управление ул. „Димокриту“, № 15, к-с „Панеретос Елиана“, офис 104, п.к. 4041,
Лимасол, Кипър, представлявано от М.К.П., със съдебен адрес:*** да заплати по сметка на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета
на съдебната власт, сумата 1916.82 лв. (хиляда деветстотин и шестнадесет лева и 82 ст.), държавна такса, по арг. чл. 649, ал. 6 ТЗ,
вр. чл. 694, ал. 7 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАпС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: