№ 37806
гр. София, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110126719 по описа за 2024 година
Ищецът „.“ ЕООД е предявил срещу „.“ ЕАД иск по чл.307 ТЗ за изменение на клауза
за наемна цена по сключения между страните договор от 07.06.2016г. за периода от 01.04-
2020г. до 01.06.2021, поради наличието на стопанска непоносимост.
По така предявения иск е било образувано дело пред Софийски градски съд, като е
постановено решение от 21.06.2021г. по т.д. № . на СГС, VI-13 състав, което е било
обезсилено с решение от 30.01.2023г по т.д.№ . на САС, ТО 11 състав и делото е върнато за
ново разглеждане.
След връщане на делото е образувано т.д.№ .г. по описа на СГС, VI-15 състав, като от
съда са били дадени указания на ищеца „.“ ЕООД указания за отстраняване на нередовност
на депозираната от него искова молба. При изпълнения на указанията ищецът изрично е
посочил, че предявява иск по чл.307 ТЗ за изменение на клауза, касаеща наемната цена, по
договор от 07.06.2016г, сключен с „.“ ЕАД, като искането за изменение на клаузата се отнася
за период от 01.04.2020г до 01.06.2021г. С оглед така направеното уточнение Софийски
градски съд е съобразил, че цената на предявения иск по чл. 307 ТЗ възлиза на 4 768.83 лева
– наемната цена за процесния период, поради което е преценил, че делото не е родово
подсъдно на окръжен съд и с определение № .г по т.д.№ .г. по описа на СГС, VI-15 състав е
прекратил производството пред себе си и го е изпратил по подсъдност на Софийски районен
съд. Така постановеното определение е било обжалвано от ищеца, но депозираната от него
частна жалба по реда на чл. 121 от ГПК е оставена без уважение с определение №
96/16.01.2024г. по чгр.д.№ .г. на САС, I състав, което е влязло в сила.
След изпращане на делото на Софийски районен съд е образувано гр.д.№
26719/2024г. и същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Преди
първото по делото заседание от името на ищеца „.“ ЕООД е депозирана молба с вх. №
292225/17.09.2024г., с която е направено искане да бъде повдигнат спор по чл. 122 ГПК за
подсъдност, като се сочи, че нито една от страните не е правила възражение за подсъдност
1
на делото до постановяване на решението на Софийски апелативен съд. Посочва, че прави
възражение, че делото не е подсъдно на районния съд
По направеното искане съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 122 ГПК при спор между съдилищата относно
подсъдността на делото, същият се разрешава от общия им по-горен по степен съд.
Следователно спор за подсъдност може да бъде повдигнат единствено по преценка на съда,
независимо от това дали е било налице възражение от някоя от страните или не.
Същевременно страната разполага с възможност да релевира възражение за подсъдност и в
последствие да обжалва по реда на чл. 121 ГПК акта на съда относно подсъдността. По този
начин по реда на чл.121 ГПК също се постига своеобразно разрешаване на „спор за
подсъдност“. Ето защо страната не разполага с възможност по реда на чл. 122 ГПК да
инициира сама препирня, доколкото разполага с възможността предоставена от законодателя
по чл. 121 ГПК, а спорът за подсъдност се повдига от съда, на когото делото е изпратено
след извършване на преценка.В конкретната хипотеза настоящият състав намира, че е
недопустимо да бъде повдигнат спор за подсъдност и да се пререшава въпрос относно
редовата подсъдност на настоящото дело.
Константна е съдебната практика, обективирана в решение № 61/23.03.2025г. по гр.д.
№ 6270/2014г на ВКС, I Г.О, решенеи № 162/21.12.2017г по гр.д. № 721/2017г на ВКС, III
Г.Д, определение № 373/01.08.2018г. по т.д.№ 1526/2018г. на ВКС, I Т.О,че проверката на
подсъдността се извършва от съда, пред който първоначално е образувано производството
по реда на чл. 118 и чл. 119 ГПК, като тази проверка подлежи на инстанционен контрол по
реда на чл. 121 ГПК и актът, с който приключва производството, стабилизира
подсъдността (каквото стабилизиране настъпва и след разрешаване на спор за подсъдност
по реда на чл. 122 ГПК). Следователно, когато спорът относно подсъдността е разрешен с
определение на горестоящия съд по реда на чл. 121 ГПК по жалба на страна по делото,
пререшаването на този въпрос по реда на чл. 122 ГПК по инициатива на съда, комуто делото
е изпратено по подсъдност, е недопустимо.
Предвид това в конкретната хипотеза, доколкото спорът относно родовата
подсъдност е бил разрешен по реда на чл. 121 ГПК с влязло в сила определение определение
№ 96/16.01.2024г. по чгр.д.№ .г. на САС, I състав, за настоящия състав не съществува
възможност да повдигне спор за подсъдност, а предвид обстоятелството, че ищецът е
участвал в производството по чл. 121 ГПК и не са настъпили никакви нови обстоятелства,
които да обуславят основателност на евентуално възражение за неподсъдност, то не е налице
основание за преразглеждане на въпроса относно подсъдността.
С оглед изложеното искането за прекратяване на делото и изпращането му
компетентния съд следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба с вх.№292225/17.09.2024г искане
на ищеца „.“ ЕООД, ЕИК 20407378 за изпращане на делото за разглеждане от компетентния
съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3